Р Е Ш Е Н И Е

 

313/29.12.2017

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  седми декември  две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

               ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА

                                     СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

                                     

 

при секретар Соня Дичева

и в присъствието на прокурор Илия Николов

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №417/2017г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

         

          Предмет  на настоящата въззивна проверка е присъда №61/04.09.2017г. по нохд №413/2017г. на Варненски окръжен съд , с която  подс. И.П.Д. е била призната за виновна в това,  че на 14.10.2014 г.  в гр. Варна, за да получи кредит от разстояние от „ПАН БАЛКАН ФИНАНС" АД с договор № 051836 от 14.10.2014 г. за предоставяне на кредит от разстояние в размер на 300 лева, представила неверни сведения - като се представила с имената Е.И.Д. и с ЕГН **********, която притежава лична карта № 640626862, издадена на 20.08.2010 г. от МВР Варна и посочила номер на мобилен телефон 0887643649 за телефон за контакт с лицето Ю.В.К., поради което и на основание чл. 248а, ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК й наложил наказание

пробация, изразяващо се в задължителните пробационни  мерки:  - по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца, с периодичност 2 пъти седмично; - по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца. В съответствие с разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК съдът не наложил кумулативно предвиденото в закона наказание глоба. В тежест на подсъдимата са възложени и разноските по делото.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.Н.Ч. в качеството му на служебен защитник на подсъдимата И.Д., в която се правят възражения за допуснато нарушение на закона при постановяване на съдебния акт. Иска се неговата отмяна и постановяване на нов, с който осъдителната присъда да бъде отменена и жалбоподателката да бъде призната за невинна и оправдана по предявеното й обвинение поради невменяемост.

В съдебно заседание жалбата се поддържа  изцяло от  защитника , самата подсъдима изразява съжаление за стореното.

          Представителят на Апелативна прокуратура намира жалбата за неоснователна , а присъдата за правилна и законосъобразна, поради което и моли за нейното потвърждаване.

          Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК  извърши изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и  като взе предвид жалбата, както и становищата на страните, констатира:

 

          Подадената въззивна жалба от адв.Н.Ч. – защитник на подс.И.Д. е неоснователна.

 

          Установено е от фактическа страна по делото следното:

          Подсъдимата И.П.Д. е родена на ***г***, българка, българска гражданка, с висше образование, разведена, неосъждана, живее в гр.Варна. През 2011г. направила опит за самоубийство скачайки от Аспаруховия мост в гр. Варна.  През м.април 2015г. сключила граждански брак със св. Д. Д.П., с когото се развела в края на 2016г.

„ПАН БАЛКАН ФИНАНС" АД, ЕИК 201676147 се представлявало заедно и поотделно от свидетелите Б. Николаев Фесчиев и Пламен Симеонов Русев. Фирмата се занимавала с отпускане на потребителски кредити и имала издаден лиценз от БНБ. В дружеството към октомври 2014 г. като експерт - кредитен инспектор работела св. Елена Николаева Русева.

На 14.10.2014г. подсъдимата Д. кандидатствала за предоставяне на кредит от разстояние в размер на 300 лв. в уебсайта на фирмата като се регистрирала с електронната си поща mihailova36801@gmail.com от IP адрес 95.42106.236 и попълнила публикувания  въпросник - формуляр за кандидатстване за кредит като вписала имената на майка си Е.И.Д. и ЕГН на майка си - ЕГН **********, посочила номер на личната карта на майка си - № 640626862, а като лице за контакт във връзка с кандидата посочила Ю.К. с телефон за връзка 0887643649, маркирала полето „съгласен съм с общите условия", и предоставила телефон за връзка със себе си като молител № 0896238540, от който изпратила SMS за разглеждане на молбата на номер 1990 с текст на латиница „ nazaem". Заявлението било регистрирано в системата на фирмата и обработено от св. Е.Р.. Тя проверила валидността на декларираната лична карта с № 640626862 и статуса на здравните осигуровки на посоченото ЕГН **********, направила проверка за кредитната задлъжнялост в Централен Кредитен Регистър към БНБ, както и в регистрите на НОИ за сключени трудови договори. Позвънила на посочения телефон за връзка с кандидата №0896238540 с оглед вътрешните правила на фирмата, за да провери декларираната информация и не се усъмнила в отговорите, след което потвърдила информацията чрез обаждане на посочения допълнителен телефон № 0887643649 за контакт с Ю.К.. След тези проверки молбата за кредит била одобрена и св. Русева изпратила на електронната поща на молителката индивидуален договор за предоставяне на кредит №051836 в размер на 300 лв. и линк към страницата за потвърждаване на договора. След като се запознала със съдържанието на договора, подсъдимата Д. кликнала на линка за потвърждение и сумата от 300 лв. била преведена на 15.10.2014г. по посочената в молбата банкова сметка - ***: ***При проверката на информацията в молбата, св. Русева установила, че лицето Е.И.Д. с ЕГН ********** кандидатствало за втори пореден път за кредит от „ПАН БАЛКАН ФИНАНС" АД, като първият път с нея бил сключен по идентичен начин договор от 17.07.2014г. за сумата от 300 лв., който бил погасен на 20.08.2014г. чрез изипей от И.П.Д., а в договора като телефон за връзка с кредитоискателя бил посочен телефонен номер 0988305199.

През 2014г. св. Елисавета Д. живеела в едно домакинство с дъщеря си  И.Д., която тогава не била омъжена и двете били във влошени взаимоотношения. Св. Д. не била сключвала договор за кредит от разстояние с фирма „ПАН БАЛКАН ФИНАНС" АД. За този договор разбрала по повод образувано гражданско дело във ВРС по предявен иск от тази фирма за сумата от 965 лв. по договор за кредит № 051836/14.10.2014г., но макар в исковата молба да се сочели нейните три имена, ЕГН и номер на лична карта, посочената електронна поща mihailova36801@gmail.сom, не била нейна, телефонният номер 0896238540 за връзка с кредитоискателя не бил нейн, а и банковата сметка IBAN: *** , на която била преведена сумата от 300 лв. по договора, също не била нейна. Впоследствие св. Д. намерила в дома си документи, от които разбрала, че цитираната в исковата молба банкова сметка ***, а от цитирания в исковата молба телефонен номер 0896238540 се обадила дъщеря й, за да й съобщи, че била сключила брак със св.Д.Д.П.. Св. Д. сигнализирала в прокуратурата за случилото се, като предала на полицейските служители намереното извлечение от сметка в ДСК с изписан номер на банковата сметка на името на дъщеря й . Искът на фирма „ПАН БАЛКАН ФИНАНС" АД срещу Е. Д. бил отхвърлен с Решение №4557/17.11.2015г. на ВРС, влязло в сила на 09.12.2015г.

Св. Ю.К. работела през периода 01.04.2011г. - 19.07.2011г. като рехабилитатор в отделение „Ортопедия и травматология" в МБАЛ „Св. Анна". Разпитана в хода на досъдебното производство същата разказала, че към този период се запознала с подсъдимата Д., която била пациент в клиниката със счупен таз. Впоследствие станали приятели в  социалната мрежа “Фейсбук”, но никога не била ползвала телефонен номер 0887643649, нито й било познато името на фирма „ПАН БАЛКАН ФИНАНС" АД, нямала представа за договор за предоставяне на кредит от разстояние с тази фирма, в който да била посочена като лице за допълнителен контакт с получаващия кредит и никой не й бил звънял за разговор във връзка с такъв кредит. Майката на И.Д. не познавала.

От писмените доказателства, предоставени от мобилните оператори, се установява, че телефонен номер +359 896238540 е бил собственост на И.П.Д.  ЕГН ********** за периода 04.10.2014г - 04.06.2016г.  Телефонни номера 0887643649 и 0988305199 също били собственост на И.П.Д. ЕГН ********** - за периода 01.07.2014г. до 31.10.2014г.

 

Така изложената фактическа обстановка първостепенният съд е установил по абсолютно категоричен начин след внимателен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства – в изпълнение задълженията си по чл.14 ал.1 НПК и чл.305 ал.3 НПК. Доколкото е имало противоречия в доказателствените материали /всъщност те са единствено между обясненията на подсъдимата - от една страна, и останалия по делото доказателствен материал- от друга, и касаят мотива й за извършване на деянието / , то те са били детайлно обсъдени от първоинстанционния съд в мотивите на л.72 от делото, който в крайна сметка е изложил убедителни съображения защо не възприема тази теза на подсъдимата. Тези съображения се напълно споделят и от настоящия съдебен състав, поради което повторението им е напълно излишно. Междувпрочем по фактите спор от страните не се повдига, единственото възражение пред въззивната инстанция е по отношение годността на подсъдимата да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, иначе казано твърди се невменяемост. Същият довод е бил навеждан и пред първостепенния съд, който след преценка на релевантните за това обстоятелства логично е стигнал до извода, че подсъдимата е наказателноотговорна. Още в хода на досъдебното производство е била назначена съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, тя е  била изслушана и в съдебно заседание и съобразно заключението на вещите лица подсъдимата  И.П.Д. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата - психоза. По време на изследването не са били  налице анамнестични и клинични данни за наличие в минало или на сегашно психично разстройство, както и за употреба на алкохол и психоактивни вещества. Според експертите налице е своеобразна личностова структура, която не излиза от рамките на здравата разновидност - така наречената акцентуирана личност. Към момента на извършване на деянието -  14.10.2014г.  Д. не е била в състояние на „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието" и не страда от умствена недоразвитост и е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото и психическото състояние на подсъдимата й позволява да възприема факти, които имат значение за досъдебното производство и да дава достоверни показания за тях. Тя може да участва пълноценно в наказателното производство и да се защитава сама. В хода на съдебното следствие пред окръжния съд вещите лица са уточнили, че от поведението и обясненията на подсъдимата в съдебно заседание си правят извода, че не е настъпило влошаване, или психично разстройство, което да налага хоспитализация, или психична помощ. Налице е според тях личностово разстройство – психопатия по старата класификация. Поддържали са заключението си, че Д. може да участва адекватно в съдопроизводствените действия. С оглед направените в жалбата доказателствени искания, и след служебна преценка на съда, пред въззивната инстанция вещите лица бяха допълнително разпитани. И пред настоящата инстанция експертите заявяват, че поддържат заключението си. Считат, че подсъдимата не страда от психично разстройство в тесния смисъл на думата – психоза. Налице са у нея характерови особености, които обаче са в рамките на здравата разновидност. Налице е емоционално-волева неустойчивост, която я прави импулсивна в постъпките й, подсъдимата не си вади поука от тях. Категорични са, че от извършване на прегледа й  - 19.01.2016г. до момента няма промяна в състоянието й. В хода на въззивното съдебно следствие бе извършен и разпит на подсъдимата Д., в който същата отново изрази съжаление за извършеното. Непосредственото придобито от съда впечатление е за подредени мисли и поведение у подсъдимата. Този факт , съчетан със заключението на вещите лица, и с проявената от Д. самокритична оценка на деянието й, не дават никакво основание на настоящия съдебен състав за съмнение в годността й да разбира свойството и значението на извършеното, да ръководи постъпките си, както и да участва пълноценно в наказателното производство. Иначе казано и въззивният съд намира подсъдимата за вменяемо, наказателноотговорно лице. 

С оглед това обстоятелство и при правилно установената фактология ответна на закона се явява и нейната правна оценка – с действията си несъмнено подсъдимата Д. е осъществила състава на престъплението, визирано в текста на чл.248а ал.1 НК – представила пред кредитна институция неверни сведения с цел да получи кредит в размер на 300лв. Правилно окръжният съд е отбелязал, че това престъпление е такова на формално извършване - с представянето на неверни сведения то е довършено. Т.е. за обективната съставомерност на деянието не е необходимо то да е получило кредита – евентуално настъпилите имуществени вреди са несъставомерни. При това положение и с оглед :

1. Императивната уредба на института по чл.78а НК , която задължава  съдилищата да следят служебно за основанията за освобождаване на обвиняемите от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, като приложението на чл. 78а от НК е задължително при констатация за наличие на законоустановените предпоставки за това ; 

2. Обвързващото съдилищата становище, залегнало в т.3 от Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК /относимо според настоящия състав не само за престъпленията по чл.343 НК/;

3. Предвидената от нормата на чл.248а ал.1 НК санкция – до три години лишаване от свобода,

4. Чисто съдебно минало на подсъдимата /вкл. и липса на предходно освобождаване от отговорност по чл.78а НК/,

то очевидно е, че освобождаването на подсъдимата Д. от наказателно отговорност с налагане на адвинистративно наказание е наложително. Като не е сторил това първостепенният съд е допуснал нарушение на закона, което в рамките на въззивната проверка следва да бъде отстранено – по реда на чл.337 ал.1 т.4 НПК с приложението на чл.78а НК.

С оглед констатираните от съда смекчаващи вината обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанието и липсата на отегчаващи /с който извод и настоящият съд се солидаризира/, то размерът на административното наказание по чл.78а НК следва да бъде определено в неговия минимум – глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения извън посоченото.

В тежест на подсъдимата следва да бъдат възложени и разноските по делото – 100 /сто/ лева за възнаграждение на вещите лица по съдебнопсихиатричната експертиза за проведения пред настоящата инстанция допълнителен разпит.

Предвид изложеното, и като намира че са налице основания за изменение  на атакуваната присъда, на основание  чл.337 ал.1 т.4 НПК Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ присъда №61/04.09.2017г. по нохд №413/2017г. на Варненски окръжен съд като на основание чл.78а ал.1 НК ОСВОБОЖДАВА подс.И.П.Д. от наказателна отговорност и й НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В РАЗМЕР НА 1000 ЛЕВА.

ОСЪЖДА подсъдимата И.Д. да заплати сумата от 100 лева в полза на ВСС на РБ по сметка на Апелативен съд-Варна.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

Председател :                                   Членове :