Р Е Ш Е Н И Е

Номер 22/04.02.      Година  2016                  Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд                                             Наказателно отделение

На двадесет и втори януари                           Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Живка Денева

                            ЧЛЕНОВЕ: Ангелина Лазарова

Светослава Колева

Секретар Г.Н.

Прокурор Анна Помакова

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 419 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Въззивното производство е образувано с оглед Решение № 385/18.11.15г. на ВКС на РБ, с което по протест на прокурор от ВАпП е отменена присъда № 3/23.03.2015г. по ВНОХД № 80/2013г. на ВАпС, в частта, с която била отменена осъдителна присъда по НОХД № 199/2012г. на Окръжен съд гр. Разград и подс. Б.М. бил признат за невинен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 212 ал. 6 вр. ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С решението на ВКС посочената присъда е отменена и в частта, с която е било постановено изменение на присъдата на РОС с намаляване на наказанието на подс. Ф., като ВКС на основание чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК вр. чл. 9 ал. 2 от НК оправдал подсъдимия по обвинението за престъпление по чл. 212 ал. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК. По отношение на подсъдимия по делото пред РОС и по ВНОХД № 80/13г. на ВАпС – В.Н.Ц. – оправдателната присъда на РОС била потвърдена от състава на ВАпС, не била обжалвана и протестирана и влязла в сила, последица от това е окончателното отхвърляне на предявения срещу Ц. граждански иск от процесуален представител на МФ.

С оглед на изложеното предмет на настоящото производство е жалбата от подс. Б.М. срещу осъдителната присъда на РОС по НОХД № 199/2012г., с която е признат за виновен в престъпление по чл. 212 ал. 6 вр. ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и му е наложено наказание пробация, включваща задължителните мерки за срок от по осем месеца. Подаденият срещу присъдата протест на прокурор при РОП бил насочен само срещу подсъдимите Ф. и Ц., по отношение на които към момента е налице окончателно произнасяне.

Въззивната жалба съдържа доводи за обективна и субективна несъставомерност на деянието, в което подс. М. е признат за виновен. Твърди се, че делото е решено при непълно изяснена фактическа обстановка – вида и броя на документите с невярно съдържание, ползвани ли са съзнателно от подсъдимия с цел облагодетелстване на друго юридическо лице, какво е естеството на паричните суми, предмет на обвинението. Счита се, че по делото са налице съществени процесуални нарушения – отсъства пълно и ясно фактическо и юридическо обвинение, включително за кои дни и часове не са били извършени курсове по линия 5, посочени в документите с невярно съдържание; не е посочено кое е измаменото лице, разпоредило се в резултат на измама с имуществото, чий представител е това лице. Обосновано е неправилно приложение на материалния закон, тъй като не е изяснено кои нормативни актове регламентират процесния случай, при противоречие между тях кои се прилагат, какъв е кръгът правоимащи превозвачи, каква част от дължимата компенсация се покрива чрез средствата, предоставени от държавата на Община Разград, какви са дължимите на всеки превозвач суми. Сочи се, че „Автобустранс” ЕООД получило много по-малко от следващите се суми и посочените от прокуратурата не са без правно основание, като дори и твърденията на прокурора и първоинстанционния съд да са верни, то щета би могла да настъпи единствено за другите превозвачи по градските линии. Твърди се, че съдът не е съобразил обхвата на автобусните линии, тяхната дължина, периодичност, сезонност, рефлектиращо върху обосноваността на заключенията на в.л. К., респ. върху разкриването на обективната истина. Жалбоподателят счита, че част от свидетелските показания по делото са тълкувани превратно и в противоречие с останалите, без проверка за заинтересованост.

По депозираните по въззивната жалба доказателствени искания предходният състав на ВАпС назначил основна и допълнителна комплексни СИТЕ. С оглед относимостта им към предмета на доказване и решението на ВКС на РБ, заключенията бяха изслушани и в настоящия стадий на производството.

В хода на пренията представителят на въззивната прокуратура счита жалбата за неоснователна, моли да бъде оставена без уважение и постановената присъда да бъде потвърдена. Счита че е осъществено съставното престъпление, чрез 9 кратно представени от подсъдимия неверни документи Общината е изплатила средства по обявените от него курсове и пробег в километри. Подкрепя приетото от РОС в мотивите към присъдата. Подчертава много големия брой надписани курсове, опровергаващо възраженията за субективна несъставомерност и факта, че неверните данни са само в посока увеличаване на курсовете, респ. пробега в километри, респ. желана и получавана субсидия. Сочи, че подсъдимият и „Автобустранс” ЕООД осъществяват този бизнес много години преди и след инкриминирания период. Разследването е обхванало по-голям период от време, но с оглед криминализирането на извършеното по чл. 212 ал. 2 от НК е уточнила включения в обвинението, като за размер на щетата прокурорът приема редуцирания от РОС – 731лв. Посочва че към този момент минималната работна заплата за страната е била 240лв., а средната за периода в този град между 550-580лв. Счита, че субективната страна е доказана с оглед установеното за подс. М. като човек с дълъг опит в тази сфера, подписал всички справки лично, изпратени с придружителни  лично подписани писма. Преценява, че не са налице условията за прилагане на чл. 55 от НК и чл. 9 ал. 2 от НК, като за малко престъпления законодателят отчитайки по-висока степен на обществена опасност е предвидил текст за наказуемост при маловажен случай. Като характеристика на личността на подсъдимия прокурорът подчертава девектратното извършване на документи престъпления, осъждането му за престъпление по чл. 248 А от НК, извършено през 2011г., по чл. 78 А от НК. Счита, че наложеното от съда наказание по втората алтернатива на предвиденото в закона е правилно определено и не са налице основания за изменение на присъдата.

Упълномощеният пред настоящата инстанция защитник поддържа жалбата, моли постановената присъда да бъде отменена и бъде постановена нова, с която подсъдимия да бъде оправдан. Счита, че не са събрани достатъчно доказателства, от които безспорно и категорично да се установява извършено от подсъдимия престъпление по повдигнатото обвинение. Приема за установено, че справките и придружаващите ги писма са подписани от подс. М. в качеството му на управител на „Автобустранс” ЕООД, а не като физическо лице. Подчертава самостоятелността на „Автобус Транс инвест” ЕАД собственик на „Автобустранс” ЕООД. Посочва, че вещите лица не са отговорили на въпроси от съществено значение по делото – какъв е размерът на паричните суми, които всеки превозвач е следвало да получи, какъв е размерът на субсидиите за всяка линия получени от превозвачите, начинът на разпределяне на субсидиите, реално извършените от всеки от тях курсове, за кои дни курсовете по линия 5 не са били извършени – за които да са съставени документи с невярно съдържание, кое е ощетеното лице и чий представител е то – като се има предвид че държавните субсидии са елемент от приходната част на общинския бюджет и не е настъпила щета за републиканския бюджет. Подчертава разликата между понесените от дружеството загуби и получените субсидии, от което следва, че самото дружество е било ощетено, а субсидиите са разпределяни от Общината в нарушение на Наредба № 3. Намира, че не е установено кои са документите с невярно съдържание, за кои месеци и дати. Обръща внимание, че не всички пътни листи са приобщени по делото, като не приема че отсъствието на такъв документ опровергава извършването на самия курс, с оглед и извършената от ДАИ проверка на линия 5 – без да са съставени актове за непопълване на пътни листи в периода 2007-20010г. Отразяването на курсовете в пътните листи е задължение на шофьора на автобуса и е обвързано с неговата, а не на управителя на фирмата, административно-наказателна отговорност. Оценява като абсурдна възможността подсъдимият да осъществява пряк контрол върху извършването на всеки курс от всяка обслужвана линия с оглед изпълнението на маршрутните разписания ежедневно и обема на дейността на фирмата – 95% от транспорта на Община Разград. С изготвянето на документите се е занимавал отдел „Счетоводен”, а той само ги е подписвал. Обръща внимание на общественополезната дейност на подсъдимия - дарявал средства на ветерани, на хора в неравностойно положение и едва ли може да се допусне наличието на умисъл да се ощети републиканския/общинския бюджет със 731лв., известен е като уважаван човек. С оглед на изложеното счита, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. От друга страна с оглед стойността става въпрос за ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца и е налице възможността по чл. 9 ал. 2 от НК. Моли подсъдимият да бъде счетен за невинен.

В пренията подс. М. изразява съгласие с казаното от защитника и заявява, че не е извършил нищо съзнателно злонамерено. В последната си дума моли да бъде оневинен.

Настоящият състав на въззивната инстанция с оглед указанията на ВКС и след пълна и задълбочена проверка на доказателствата по делото счита следното:

І. От фактическа страна.

Подсъдимият Б.М. се занимавал с транспортна дейност на територията на Община Разград от 1997г. Бил изпълнителен директор и управител на различни търговски дружества – „Автобус – Транс – Инвест” АД /закупило с договори от 1998 и 1999г. за приватизационна продажба дружествените дялове на „Автобустранс” ООД гр. Разград/, ЕАД „Автобустранс”, „Автобустранс” ЕООД. Едноличен собственик на капитала на „Автобустранс"ЕООД и на ЕАД „Автобустранс” бил „Автобус - Транс - Инвест’’ АД.

 „Автобустранс” ЕООД, преобразувано от „Автобустранс” ООД с решение на РОС от 29.03.2000г., имало предмет на дейност автомобилни превози в страната и чужбина, поддържане и ремонт на транспортни средства, подготовка и квалификация на кадри и всяка друга дейност, незабранена от закона, притежавало лиценз № 521, издаден на 7.06.2005г. от Министъра на транспорта и съобщенията, за превоз на пътници, със срок на валидност до 06.06.2010г.

След проведен конкурс в съответствие с Наредба № 2/15.03.2002г. на МТС за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили в Община Разград, „Автобустранс” ЕООД било определено със заповед № 1479 / 10.07.2007г. на Кмета на общината за изпълнител на обществен превоз на пътници по комбинацията градска линия № 5 + градска линия № 4а от утвърдената транспортна схема на Общината. Въз основа на проведения конкурс и издадената заповед, между Община Разград и „Автобустранс"ЕООД бил сключен договор № 430/ 31.08.2007г., валиден до 30.08.2014г. Търговското дружество поело задължение да изпълнява превоза по автобусните линии 5 и 4 а с пет броя автобуси „Рено мастер’’ с per. №№ С 9369 МН, С9483 МН, С9482 МН, С9463 МН, С 9480 МН и резервен автобус „Рено мастер" с per. № С 9820 МР - чл.12 от договора – всички с по 16+1 места, попадащи в клас В. /След изтичане на лизинговия период посочените автобуси придобили разградска регистрация – съответно РР875АМ, РР8895АМ, РР8892АМ, РР8874АМ и резервния – РР8916АМ/. В изпълнение на курсовете по линия 5 бил включван и още един автобус от същия клас ДК № РР8894АМ – непосочен в договора с Общината. Видът на автобусите не съответствал на разпоредбите на ЗДП, но в общината съществувала такава практика с оглед разрешението на Министъра на ТС до Кмета на Община Разград – с писмо № 06 00 08568/26.12.2002г.

 Съгласно маршрутното разписание на градска линия № 5, автобусите извършвали превоз на пътници по маршрута ЖК”Орел - Център - „Балканфарма”АД и обратно, като дължината на един курс била 4,650км. в едната посока, или 9,3км. в двете посоки. В делнични дни следвало да бъдат изпълнени 90 курса, а в празнични и почивни по 35.

С оглед договора и маршрутните разписания, поетото от „Автобустранс"ЕООД задължение, в периода април - декември, 2009г. било да осъществи за 20 095 броя курсове по градска линия № 5. По същото време управляваното от подс. М. дружество било изпълнител по договори за обществен превоз на пътници по градска линия 2, както и по линии от гр. Разград до следните населени места – Пороище, Черковна, Недоклан, Осенец, Дряновец, Ясеновец, Радинград, Кубрат, Исперих, Варна – с различни разписания и брой курсове по договор.

Като търговец, включен в автотранспортната схема на Община Разград подс. М. бил запознат с възможността си да получава субсидии по различни направления: - В съответствие с правилата по Наредба 2/31.03.2006г. за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалени приходи от прилагането на цени за пътуване с автомобилния транспорт, предвидени по нормативни актове за определени категории пътници-относно осигуряването на безплатно пътуване в градски транспорт на ветерани от войните, военноинвалиди и военно пострадали, държавни служители на МВР, ДАНС, МП и учениците до 16 години, живеещи в населени места, в които няма училище, както и относно минималното намаление на цената на абонаментните карти във вътрешноградския транспорт за ученици и студенти редовно обучение и за пенсионери; - В съответствие с Наредба 3/04.04.2005г. за условията и реда за предоставяне на средства за субсидиране на превоза на пътниците по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони - относно изпълнявания от дружеството му вътрешноградски транспорт – по три линии изцяло, а по останалите – частично за пробега в градската част. Представляваното от подс. М. дружество трайно упражнявало правата си да претендира и получава субсидии от държавния бюджет чрез Общината с цел компенсиране на част от реалните загуби от дейността. Сумите по различни пера постъпвали по банковата сметка на дружеството.

Към 2009г. условията и реда за предоставяне на средства за субсидиране на превоза на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони били уредени в Наредба № 3/04.04.2005г. на МФ. След представяне на информация от общините, Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията утвърждавал списък за разпределението на субсидиите по общини и по видове превози, съгласуван с министъра на финансите. Субсидиите били предоставяни на търговските дружества чрез общините до размера на отчетената загуба от дейността, по посочени от превозвачите данни, в рамките на утвърдените за тази цел средства със ЗДБРБ за съответната година. До средата на всяко тримесечие МФ залагало лимити на субсидиите по общини, за което ги уведомявало своевременно. Средствата следвало да бъдат ползвани целево – само за покриване на загуби от пътнически превози. Уведомяването на общините се извършвало от Министерство на Финансите /отдел „Финанси реален сектор”/. По банковата сметка на съответната община постъпвали суми /превод с платежни нареждания от държавния бюджет към общината/ за субсидия на вътрешноградския транспорт. Когато общината се обслужвала от повече превозвачи субсидиите се предоставяли въз основа на приет от общинския съвет механизъм по критерии и показатели за разпределението им, осигуряващ равнопоставеност между превозвачите. Отчитани били следните показатели – подлежащ на субсидиране пробег, респ. приведен пробег на база пътниковместимост; реализирана загуба на километър пробег; равнище на превозна цена; експлоатационни условия; качество на транспортно обслужване; екологично въздействие върху околната среда и др. По преценка на общината в зависимост от интензивността на пътникопотока пробегът се преобразувал чрез коригиране на действителния пробег с коефициенти за привеждане, отчитащи разликата в пътниковместимостта по типове транспортни средства по данни на завода производител.

В Община Разград през 2009г. от държавния бюджет били преведени на четири пъти /на 16.02.2009г., на 27.05.2009г., на 24.08.2009г. и на 26.11.2009г./ субсидии за вътрешноградски транспорт в общ размер 50 367лв. Всички постъпили суми от държавния бюджет били разпределени и изплатени на фирмите - превозвачи, без преходен остатък за следващите години. Разпределението на постъпилите от държавата средства се осъществявало в общината, както следва: на „Автобустранс"ЕООД за изпълняваните от него градски линии № № 2, 4а и 5, както и за градските части от другите линиите; на „Алкатур” за изпълняваната градска линия № 6; на ЕТ М.Ф.” за изпълняваната от него градска линия № 8, градската част от линията Разград - с.Дянково с дължина на градската част 3,8км. и градската част от линията Разград - с.Дянково през завод „Диамант” с дължина на градската част 12,2 км.; на ЕТ’’С.Янакиев” за изпълняваната от него градска част от линията Разград - с.Раковски с дължина на тази част 3,3км. и градската част от линията Разград - с.Липник и с.Киченица с дължина на тази част също З.Зкм.; на ЕТ „Карина” за изпълняваната от него градска линия 7 (сезонна), градската част от линията Разград - с.Гецово с дължина на градската част 3,8км. и градската част от линията Разград - Цар Калоян с дължина на тази част 2,8км.

Включен по посочения начин в разпределението, всеки от превозвачите имал право на субсидия, формирана съгласно решение № 638/21.07.2003г. на Общински съвет Разград по показателите подлежащ на субсидиране пробег и реализирана загуба на километър пробег, допълнено с последващо решение № 90/15.03.2004г. за определяне на коефициенти, с които се умножава изминатият от автобусите пробег в зависимост от пътнико вместимостта на автобусите. Съотношението между тези критерии било 75 % за изминат пробег и 25 % за реализирана загуба, утвърдено с по-ранна заповед № 211/13.03.2001 г. на Кмета на Община Разград, прилагана и през 2009г.

С оглед въведените показатели при определяне на размера на субсидиите, превозвачите представяли в общината справки за изминат пробег и справки за финансовите резултати. Справките се подавали в деловодството на общината, след което се обработвали от свид. С. С., заемала през инкриминирания период длъжността счетоводител в Община Разград, и главен експерт „Транспорт” - В.Ц.. Служителите съобразявали броя на почивните и празничните дни, извършвали проверка дали декларираните в справките за изминат пробег курсове по градските линии съответстват на броя на курсовете по сключените договори. Ц. изготвял справки за пробега на автобусите, обслужващи вътрешноградските линии, в които като начални данни вписвал данните от сключените договори и броя и дължината на курсовете. Когато установявала декларирани курсове в повече от договорените, свид.С. коригирала справките за изминат пробег, представени от превозвачите, и в разпределението на субсидиите се вземали предвид само тези курсове, които били договорени. Служителите на общината не разполагали с механизъм, по който да извършват проверка дали декларираните в справките курсове действително са били извършени, поради което разпределяли субсидиите именно въз основа на отчетения пробег. Свид. С. изготвяла справки за разпределение на субсидиите за вътрешноградски транспорт в Община Разград – по образец Приложение 1 към „Вътрешен ред за разпределение на целевите субсидии за транспорт”, дял ІІ „Вътрешноградски транспорт”. Съобразявани били постъпилите от държавния бюджет средства за покриване на загубите на вътрешноградския транспорт за всеки месец и приетите критерии съгласно решения № 638/21.07.2003г. и № 90/15.03.2004г. на Общински съвет Разград, както и заповед № 211/13.03.2001 г. на Кмета на Община Разград. Свид. С. и Ц. подписвали справките, които се предоставяли за одобрение на свид. Л.. Ц. - Заместник - кмет на Община Разград. След неговото одобрение субсидиите се изплащали на фирмите – превозвачи по посочените от тях банкови сметки.

Подс. М. бил напълно запознат с установения нормативно и прилаган от Община Разград ред за разпределяне на полагащите се на управляваното от него дружество превозвач субсидии за вътрешноградски транспорт. От м. 09.2007г., след сключване и на договор № 430/31.08.2007г., подс. М. започнал да подава необходимите справки за пробега за месеца и за финансовите резултати на „Автобустранс” ЕООД за месеца. Съзнавайки водещото значение на обявения за осъществен пробег в градската част на курсовете подс. М. възприел практиката в подаваните за дружеството справки да се посочват като извършени договорените курсове, като реално бъдат изпълнявани по-малко. Пътните листи, водени от шофьорите, отразяващи действително извършените курсове били събирани в счетоводството. За 2007г. обявените пред Общината курсове по градска линия № 5 били с 642 броя по-малко от дължимите, за 2008г. – с 3250бр. по-малко от договорените /при съобразяване в полза на дружеството отсъствието на пътни листи за м.03.08г./.

В периода от м.април до м.декември, 2009г. подс. М. продължил да съставя справките за пробега по ползваните от самото начало бланки именувани „Справка за пробега по чл.5 ал.1 от Наредба № 2 / 21.03.2005г. на МФ за категориите - инвалиди от войните и военноинвалиди от мирно време”, въпреки, че посочената наредба била отменена на 1.01.2006г. Справките били представени в Община Разград с цел изплащане в полза на „Автобустранс”ЕООД на дължимите държавни субсидии за покриване на загубите, реализирани по градските линии, които представляваното от него дружество изпълнявало. В справките подсъдимият декларирал, че всички курсове, уговорени съгласно договора, са изпълнени, въпреки, че знаел, че има неизпълнени. Така подсъдимият заявил като осъществени курсове по линия 5 за м.04.09г. с 489 повече от реалните, за м.05.09. – с 334 повече, за м. 06.09г. – с 342 повече, за м. 07.09г. – с 574 повече, за м. 08.09г. – с 642 повече, за м.09.09г. – с 618 повече, за м. 10.09г. – с 639 повече, за м. 11.09. – с 616 повече и за м. 12.09г. – с 599 курса повече. В посоченият период подс. М. *** като изпълнени с 4 853 броя курсове по градска линия 5 в повече от осъществените 15 242 курса.

В справките за финансовите резултати от пътническата дейност на „Автобустранс” ЕООД, изготвяни от главния счетоводител, за различните месеци били посочвани показатели – общ пробег, превозени пътници, приходи /без субсидия/, разходи – за материали, гориво, ел.енергия, заплати, социални осигуровки, други разходи, съотношение печалба/загуба, предоставена субсидия /с натрупване/ и съотношение на субсидията към величината от съотношението печалба/загуба, цена на билета за вътрешноградски превоз и тарифна ставка за п/к за междуселищен транспорт. Като общ пробег били посочвани договорените километрите по маршрутни разписания на всяка от линиите.

Представените от „Автобустранс” ЕООД документи били преценявани от свид. С. и експерта Ц.. Проверката им по данните по месечните справки относно пробега по градска линия 5 не установила в нито един от случаите необходимост от корекция. Информацията била обобщена в съответните справки за градския пробег и за разпределение на субсидиите.

Видно от съответните справки, изготвяни от служителите на Общината, за всеки месец получените субсидии били изчислявани при спазване на правилото 75% от сумата да се разпределя между превозвачите по изминат пробег. Сумата се разделяла  на обявените от тях километри пробег и се постигала стойност за субсидия на километър. В зависимост от различния пробег на територията на града през месеците от периода стойността на субсидия за километър била различна – изчислена по справките за разпределение като 0 цяло и девет знака след това. Приблизителното закръгляне на стойността на км/субсидия сочи следните резултати - за м.04.09г. – 0, 15лв., за м. 05.09г.  – 0, 15лв., за м. 06.09г. - 0, 14лв., за м. 07.09г. – 0, 11лв., за м. 08.09г. – 0, 11лв., за м. 09.09г. – 0, 11лв., за м. 10.09г. – 0, 11лв., за м. 11.09г. – 0, 12лв. и за м. 12.09г. – 0, 12лв. Останалата част от получените от бюджета суми в размер на 25 % били разпределяни с оглед реализираната загуба – от всеки от превозвачите. С най-висок процент загуба, съответно на обема на дейността на територията на Общината, било дружеството, представлявано от подс. М.. Съответно и по този показател той получавал процент от сумата равен на дяла на обявената от него загуба – за м.04. 09г. – 63%, за м. 05.09г.  – 38%, за м. 06.09г. -55%, за м. 07.09г. – 72%, за м. 08.09г. – 67%, за м. 09.09г. – 50%, за м. 10.09г. – 59%, за м. 11.09г. – 75% и за м. 12.09г. – 73%.

Невярната информация за броя курсове по градска линия 5, съдържаща се в изготвените от подс. М. месечни справки, служителите на Общината въвеждали сред данните, относими към разпределението на субсидиите между превозвачите. Изчислените и одобрени от зам. кмета – свид. Л. Ц., суми били приведени по сметката на дружеството. На тази основа дружеството, управлявано от подсъдимия получило субсидия за м.04.09г. – 4 041, 60лв., за м. 05.09г.  – 3721, 58лв., за м. 06.09г. – 3872, 75лв., за м. 07.09г. – 3247, 89лв., за м. 08.09г. – 3 182, 60лв., за м. 09.09г. – 3015, 68лв., за м. 10.09г. – 3163, 96лв., за м. 11.09г. – 3328, 34лв. и за м. 12.09г. – 3328, 34лв. Обобщено, на „Автобустранс"ЕООД за периода м.април - м.декември 2009г. били изплатени субсидии за вътрешноградски транспорт по всички изпълнявани от него линии в размер 30 902,74лв. Съобразно реално извършения пробег по градска линия № 5 на дружеството следвало да бъдат предоставени 30 172,12лв. В резултат на съставените от подс. М. справки за изминат пробег, в които декларирал като осъществени неизпълнените 4 853 броя курсове по тази градска линия, управляваното от него дружество „Автобустранс”ЕООД получило неследващи се субсидии в размер 730,62лв. за нереализиран пробег от 31 591 км. /изчислен с коригиращ коефициент 0, 7 предвид Решение 90/15.03.2004г. на Общински съвет Разград и пътниковместимостта на автобусите по линията/.

Фактическото неизпълнение на договорения с Общината брой курсове по линия 5 от страна на „Автобустранс” ЕООД било възприето от свид. Й. С. – управител на консорциум „Разград-Транс 2000” ООД. Свид. С. подал сигнал до Областния управител на Област Разград № 94-00-937/17.11.2009г. относно превозвачи и линии от квотата на Община Разград от общинските, областните и републиканската транспортни схеми, които не са изпълнявани или в нарушение на нормативни актове. Посочил, че възложените на „Автобустранс” ЕООД курсове по градска линия 5 не са изпълнявани в пълен обем и общината предлага броя им да бъде намален на 60 курса. Изложил и допълнителни съображения срещу дейността на „Автобустранс” ЕООД и други превозвачи.

От своя страна на 19.11.2009г. Областният управител изпратил до Окръжна прокуратура сигнала на свид. С. за проверка и произнасяне по компетентност.

С внесена на 24.11.2009г. докладна записка до Общински съвет Разград свид. Л. Ц. направил предложение за намаляване броя на курсовете по линия 5 от 90 на 64 в делнични дни и от 35 на 27 в празнични. Като мотиви посочил, че тази промяна е чисто формална и „цели привеждането на маршрутното разписание към вариант, годен за изпълнение”. С решение № 567 / 24.11.2009г. на Общински съвет – Разград подкрепил това предложение и броят на курсовете по линията бил намален съответно в делнични дни – на 64бр., а в почивни и празнични – 27бр. Маршрутното разписание в изпълнение на това решение влязло в сила от 15.01.2010г.

С постановление от 01.12.2009г. прокурор при административен отдел на Окръжна прокуратура гр. Разград възложил проверка по сигнала на Областния управител. С оглед събраните данни за извършени престъпления от общ характер на 25.03.2010г. било образувано досъдебното производство по настоящото дело.

В хода на разследването били назначени основна и допълнителни комплексни счетоводно икономически експертизи. С оглед представени в съдебната фаза пътни листове за автобус, също извършвал курсове по линия 5, от подс. М. било изготвено ново заключение на вещото лице по КСИЕ, по-късно и две допълнителни. В хода на първото въззивно производство пред ВАпС била назначена комплексна съдебно-икономическа и техническа експертиза, с допълнение към нея. Видно от приобщените заключения, всички експерти установяват неизпълнени от страна на дружеството превозвач курсове по линия 5 и неправомерно получени субсидии за вътрешноградски транспорт. С оглед на различния подход, метод на изследване и обем от доказателства в основата на изследването по заключенията са налице разминавания в конкретните параметри на двете величини.

От заключението на графическата експертиза по протокол № 161/10.12.2010г., приобщено в хода на с.з. от първоинстанционния съд, се установява, че саморъчните подписи за „Управител: /инж. Б. М./” в оригиналите на подаваните пред Общината справки за изминат пробег в периода от м. 09.2007г. до м. 12.2009г. са изпълнени от подс. М..

 

Привлечен към отговорност по делото бил М.А. Ф.. С първоинстанционния съдебен акт бил признат за виновен в това че в периода 01.01.2007 г. до 31.12.2009г. в гр.Разград, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание - „Месечни справки за изминал пробег" за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2007 година, за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2008 година, за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2009 година, в които са вписани общо 46 неизпълнени курсове по основна градска линия №8 от транспортната схема на Община Разград, които представил в Община Разград и получил чрез Едноличния си търговец "М.Ф." ЕИК 116011704, със седалище и адрес на управление с.Дянково общ.Разград, ул."Козлодуй" № 17, действащ чрез собственика и управителя си М.А. Ф., без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 203,95 лв. (двеста и три лева и 95ст.) като целева субсидия за транспорт от бюджета на Република България, с намерение да го присвои, като случаят е маловажен - престъпление по чл.212 ал.6 в.в. с ал.1 НК във връзка с чл.26 ал.1 НК, за което му било наложено наказание пробация. Предходният въззивен състав на Апелативен съд гр. Варна приложил чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „в” от НК и заменил наказанието с глоба в размер на 500лв. С произнасянето на ВКС на РБ с решение № 385/18.11.2015г. по отношение на извършеното от Ф. било прието, че осъществява формално всички обективни и субективни признаци на състава на престъпление по чл. 212 ал. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 26 от НК, но предвид броя неосъществени курсове, стойността на полученото имущество, обществените отношения предмет на наказателноправна защита са засегнати в незначителна степен. Прието е, че обществената опасност на деянието е явно незначителна, поради което и то не съставлява престъпление. Присъдата спрямо Ф. е била отменена и на основание чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК вр. чл. 9 ал. 2 от НК бил оправдан.

Останалите обвинения, повдигнати в хода на досъдебното производство срещу М.Ф. и В. Ц. били счетени за несъставомерни, недоказани, съответно били оправдани от РОС. Произнасянето било потвърдено от първият въззивен състав на ВАпС и непротестирано от прокурор пред ВКС на РБ.

Изложената фактическа обстановка по предмета, подлежащ на настоящата въззивна проверка, се установява от събраните по делото доказателства. Съдебното производство пред РОС било проведено по реда на глава XXVII от НПК – чл. 371 т. 1 от НПК, като първоинстанционният съд одобрил изразеното от страните съгласие да не се провежда разпит на свидетелите П. Ц., М. И., Г. М., Й. С., Н. З., Д. К., П. Г., Е. П., В. Г., Е. Й., К. П., прочетени били показанията на свид. В. Т.. Изслушани били подробно свид. С., Л. Ц., С. А., С. М., М. Х., Р. Р., М. М.. Подс. М. дава подробни обяснения в различните етапи на производството. Към делото са приложени заключенията по осем комплексни експертизи, графическата експертиза. Приобщени са множество писмени доказателства – различни видове справки, правилници, пътни листи на „Автобустранс” ЕООД, удостоверения за актуално състояние на „Автобустранс”ЕООД, лиценз за превоз на пътници; заповед № 1479 / 10.07.2007г. на кмета на Община Разград за определяне на изпълнителите на транспортните линии от проведените конкурси; договор № 430/31.08.2007г., сключен между Община Разград и „Автобустранс” ЕООД и одобреното маршрутно разписание на градска линия № 5; решение № 638 / 21.07.2003г. на Общински съвет Разград; последващо решение № 90 / 15.03.2004г. на ОС Разград; заповед № 211 / 13.03.2001 г. на Кмета на Община Разград.

Налице са убедителни като доказателствена стойност и обем доказателства, които формират безпротиворечива и взаимнодопълваща се съвкупност, на която противоречат единствено част от обясненията на подс. М., че не е съзнавал неверността на твърденията по справките за изминат пробег, че всъщност е бил ощетен от въведената в Общината схема на разпределение на субсидиите по вътрешноградския пробег. Съвкупността, въз основа на която съставът изложи фактическите си изводи е формирана от показанията на свид. П., Х., М. М., С. А., С., Л. Ц., Й. С., справките по месеци за действително изминат пробег, изготвяни от подс. М., договорите, справките за вътрешноградския пробег от В. Ц., справките за разпределяне на субсидиите на свид. С. и В. Ц., актовете на Общинския съвет и кмета на гр. Разград, документите, представени от защитата на подс. М. пред настоящия въззивен състав, и експертните заключения - на графическата, на ССЕ и КСИТЕ – в частите, в които се потвърждават правна рамка, критериите за реално разпределение на субсидиите от държавния бюджет от служителите на Общината, общите констатации за неизпълнени курсове и получени в повече от полагаемите се субсидии. Съставът е длъжен да се съобрази със забраната за влошаване на положението на подс. М. доколкото постановената срещу него присъда не е била протестирана, поради което констатациите по назначената в хода на предходното въззивно производство КСИТЕ за по-голям размер на щетата /5 859лв./ не могат да бъдат приети. С оглед прецизното изследване на назначените в хода на досъдебното производство и пред първоинстанционния съд ССЕ, настоящият състав ползва установеното от тях относно неизвършените през 2007-2008г. и в периода м.04.-12.2009г. курсове по линия 5, получената и полагаема се субсидия. За разлика от последващата КСИТЕ, вещото лице от първоинстанционното съдебно производство е отчело всички детайли в полза на подсъдимия, в това число и коефициента 0, 7 – относим към пътниковместимостта на ползваните от него автобуси.

С оглед становището на защитата на подсъдимия, че фактическата обстановка не е изяснена, че отсъства ясно фактическо обвинение и множеството възражения срещу приетите от първоинстанционния съд изводи, при анализа на доказателствените източници настоящият състав на съда счита за необходимо да изложи следните съображения:

      1. Оспорвано и пред настоящата инстанция е разпределението на субсидиите, извършвано от Общината. Защитата и подс. М. считат, че са допуснати нарушения на Наредба № 3/04.04.2005г., които са довели до ощетяване на „Автобустранс” ЕООД чрез изплащането на субсидии на превозвачи, които не са били от кръга на правоимащите.

      В тази насока заключенията на ССЕ и КСИТЕ са единни, подробно е изяснена правната рамка за предоставяне средства за субсидиране на превоза на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт, правомощията на общините по принцип – Наредба № 3/04.04.05г. на МФ, и в частност практиката на Община Разград. Към заключенията следва да бъдат съобразени и Решенията на Общинския съвет относно правилото за разпределение на държавните суми „75% -25%” и относно коефициентът, влияещ на пробега с оглед пътниковместимостта на ползваните автобуси. Приложени по делото са справките, изготвяни от експерта В. Ц. и свид. С. С., одобрявани от свид. Л. Ц..

      Подс. М. трайно е ползвал именно този механизъм, за да заявява полагаеми се субсидии и по другите курсове, изпълнявани от дружеството, които имат вътрешноградски пробег. Такива са линиите Разград – Пороище, Разград – Черковна, Разград – Недоклан, Разград – Осенец, Разград – Дряновец, Разград - Ясеновец, Разград – Радинглад, Разград – Кубрат /изписвана по всички справки, изготвени от подс. М. на две места и неотменно коригирано от свид. С. чрез задраскване на единия ред от таблицата/, Разград - Исперих, Разград - Варна. Превозвачът, за който подс. М. спори – ЕТ „Севдалин Янакиев” – има частичен градски пробег и за него са били прилагани същите правила.

      Видът на подаваните справки за пробега от всеки превозвач не е бил унифициран. Това е видно от различните бланки, ползвани от правоимащите превозвачи. В тези документи е било изследвано съдържанието, а не формата, поради което и справките, изготвяни от подс. М., независимо, че са били озаглавени „Справка за пробега по чл.5 ал.1 от Наредба № 2 / 21.03.2005г. на МФ за категориите - инвалиди от войните и военноинвалиди от мирно време”, /Наредба, отменена на 1.01.2006г./ са били допустими. Съдържанието им е било съответно на изискваното по механизма за разпределение, изхождали са от името на дружеството с подпис на управителя му, поради което и общинските служители не са констатирали някакви нередовности и необходимост да бъдат отстранявани. Напротив, зачитали са ги като относими официални документи.

      С оглед на изложеното, разпределението на субсидиите на територията на Община Разград е установено безспорно, респ. по делото са налице отговори на всички поставени от подсъдимия въпроси - какъв е размерът на паричните суми, които всеки превозвач е следвало да получи, какъв е размерът на субсидиите за всяка линия получени от превозвачите, при съобразяване обхвата, дължината, периодичността и сезонността на различните автобусните линии. Касае се за суми, планирани предварително, съобразявани от две министерства, отпускани от държавния бюджет и с изцяло целево предназначение. Към заключенията на ССЕ следва да се добавят и показанията на свид. С. А. – дългогодишен специалист с сферата на финансирането.

      Видно е от кредитираното от състава експертно заключение – л. 365 от с.ф. на РОС, че коригирането на сумата за „Автобустранс” ЕООД до размера на полагащите му се субсидии – води до увеличаване на сумите за останалите превозвачи. При изчислението на този размер на дължима на дружеството субсидия са съобразени всички нормативни и въведени от Община Разград показатели и коефициент 0, 7 с оглед ползваните автобуси.

      2. Подчертава се от защитата разликата между понесените от дружеството загуби и получените субсидии, от което следва, че самото дружество е било ощетено.

Правната рамка не позволява претенции за пълно възмездяване на загубите от дейността на дружеството чрез суми получавани от държавния бюджет. Целта на субсидирането е да подпомогне и частично компенсира негативите от определени обективни предпоставки – в случая превоза по нерентабилни линии по вътрешноградския транспорт.

Именно във втората справка, подавана всеки месец, за финансовите резултати на дружеството е било въведено разграничение в съотношенията между печалби/загуби и субсидии. Всеки месец през инкриминирания период заявеният от подс. М. процент загуба е намирал своето отражение при изчислението на втория показател за формиране на отпусканата сума – „реализираната загуба”. 25 % процента от отпуснатата на Общината сума е бил разпределян съобразно загубите на превозвача.

Вдействителност водещият показател е бил пробегът на превозвача. Тази величина е била отчетена за втори път при формиране на изводите за реализирана загуба. Видно е от заключението на ССЕ /л. 354 от с.ф. на РОС/, че намаляването на действителния пробег би довело до намаляване и на загубите на дружеството – но не би могло да бъде изчислено точно какъв ще бъде финансовия резултат, ако са изминати по-малко км. Чисто математически % намаляване на км, води до % намаляване на загуба, но резултатът би бил реално изкривен. Към допълнителното заключение загубите на дружеството са били приети отново в полза на подсъдимия – в съответствие с обявените от него.

Доказано е безспорно, че обективната съпоставка между реално извършени курсове и обявени официално за осъществени, установява неизпълнение на договорните задължения от страна на дружеството. Получените като компенсация на определени резултати при дължимото поведение суми се явяват без правно основание.

      3. Многократно по делото е задаван въпросът кое е ощетеното лице и чий представител е то – като се има предвид че държавните субсидии са елемент от приходната част на общинския бюджет, то следва, че не е настъпила щета за републиканския бюджет. Приемано е, че щетата е настъпила за останалите превозвачи.

      При изследването на правната рамка, по силата на която са били регулирани специфичния кръг обществени отношения, правилно РОС е приел, че щетите са за републиканския бюджет. Сумите са били планирани и отпускани от държавния бюджет, само разпределението им като правомощие е било предоставено на общините. След разпределението не е бил налице остатък, който да остане на разположение за следващата година, а и тогава не би могло да се ползва по друго предназначение, а само целево – за това, за което сумите са били отпуснати.

Видно е по представените от защитата пред настоящия състав извлечения от банковата сметка на „Автобустранс” ЕООД, че всеки вид субсидия – с оглед различните основания за отпускането й, се е извършвал самостоятелно от страна на Община Разград. По този начин по сметката са постъпвали три различни вида субсидии. Режимът на планиране, отпускане, разпореждане със сумите потвърждават извода за собствеността върху тях. Всяко засягане на суми, отпуснати по този начин, води до засягане на съответните обезпечени обществени отношения.

Видно от експертното заключение е, че редуцирането на субсидията до размера на действително заслужената от страна на дружеството, представлявано от подс. М. би довело до увеличаване на пропорциите на останалите превозвачи. Тук обаче не се касае за щета за тях, а за пропусната полза. Щетата е настъпила за бюджета, тъй като при отсъствие на неправомерно поведение, предвидената по това направление сума би била запазена и отредена за друг адресат при съществуване на основания за това.

      Оторизирани да изпълнят фактическото разпределение на субсидиите в Община Разград били служителите Силвия С. и В. Ц., които въз основа на декларираните от превозвачите пробези и останалите показатели определяли конкретния размер от държавни средства за компенсиране на загубите по вътрешноградския транспорт. Те са упражнили своята компетентност и при разглеждане на справките, подавани от подс. М., по обобщаване на неверните данни по тях и вграждането им в общия механизъм на разпределение между правоимащите лица.

4. Защитата намира, че не е установено кои са документите с невярно съдържание.

Още в хода на досъдебното производство, визуализирано и в обвинителния акт по делото, трайно е приемано, че инкриминираните документи са справките за пробега, подписани от подс. М., подавани всеки месец в периода м.04-12.2009г. Именно в тях данните за пробега по линия 5 несъответства на действителния – установен при анализа на пътните листи на шофьорите от дружеството.

Съставът констатира, че промяната по маршрутното разписание след решението на ОбС Разград от 24.11.2009г., е била обявена през м.01.2010г., поради което и подс. М. не е бил длъжен да се съобрази с взетото решение за намаляване на курсовете при изготвяне на справката за пробега за м. 12.2009г.

      Претенцията да се установи за кои месеци и дати не са били извършени курсовете води до недопустими в процеса предположения, тъй като отсъстват подобни доказателства. Видно е обаче друго, съпоставката между приложените по делото пътни листи и подадените справки за пробега позволява месечно засичане на данните. Именно по този механизъм във фактическата обстановка съставът посочи за всеки отделен месец броя неизвършени курсове.

Защитата сочи, че не всички пътни листи са приобщени по делото, а от друга страна не приема че отсъствието на такъв документ опровергава извършването на самия курс. Това становище не може да бъде подкрепено:

Видно е, че в съдебната фаза са били приобщени допълнително представени от подс. М. заверени от него копия на пътни листове – чието изследване позволява да бъдат приети към доказателствата. Въпреки, че автобусът, управляван от свид. М. М. не е сред посочените по договор и не са налице доказателства за обстоятелства по чл. 13 ал. 2 от Договор № 430/31.08.97г., по водените от свидетеля пътни листи са отразени извършени курсове по линия 5.

Тезата, че е възможно да има такива и в ДАИ е опровергана с оглед водената кореспонденция с РОС.

Липсата на други пътни листи е обяснима, тъй като за всички ползвани от дружеството по линията автобуси, пътните листи вече са представени и приобщени към доказателствата по делото.

Действително по делото е приложено писмо до РОС от което е видно, че при извършената от ДАИ проверка на линия 5 не са били съставени актове за непопълване на пътни листи в периода 2007-2010г. Но в досъдебното производство – т. 3, л. 116, е подробната справка за всички извършени от специализирания орган проверки. Налице са констатации за 16 отделни нарушения от представители на „Автобустранс” ЕООД, в това число и на подс. М. като негов управител. Видно е, че при проверка по линия Разград-Радинград водачът Сали Мехмед е имал непопълнен пътен лист.

Непопълването на пътни листи в дружеството следва да бъде разграничено от неизпълнението на курсове, трайна практика в дружеството. След постъпване на материалите по сигнала на свид. С. и на Областния Управител по указаната от РОП проверка в полицията това е било безспорно установено за курсовете по линия 5 на датата 11.01.2010г. Предоставени от превозвача са били пътни листи за пет автобуса, по които били отчетени 82 курса. Засичането със записите от охранителната камера на „СОД-РЗ”ООД наблюдаваща бул. „Априлско въстание” обаче установило изпълнението на 55 курса.

Както констатацията по проверката на ДАИ, така и констатацията в хода на предварителната проверка по делото, и установеното за разликата между пътни листи по линия 5 и декларираните пред Общината подронват стабилността на твърденията на свид. Светлана М., че всеки пътен лист е бил коректно воден и описван в компютърната програма на дружеството. Видно е от съдържанието на пътните листи, че въпреки действителната дължина на курса по линия 5 – 9, 3км, в пътните листи той е посочван в преобладаващия брой случаи с дължина 10 км. Но забележки по съдържанието им не е имало от страна на проверяващите ги служители на дружеството.

Становището на защитата, че отразяването на курсовете в пътните листи е задължение на шофьора на автобуса и е обвързано с неговата, а не на управителя на фирмата, административно-наказателна отговорност има своето правно основание.

Видно обаче от сключения между дружеството и Общината Договор № 430/31.08.2007г. – чл. 18 б. „Г”, подс. М. е бил длъжен да осъществява ежедневен контрол върху своевременното отчитане на превозните документи, каквито са пътните листи. И на това самостоятелно основание е била ангажирана отговорността му като управител на дружеството – лично, а не отдел „счетоводство” в дружеството. Отделно от това, е прякото значение на описаните по пътни листи курсове с оглед натрупването им и влиянието върху финансовите резултати /в това число загуби/ на дружеството, за които подс. М. е бил длъжен да следи като управител и го е правил.

5. Основното възражение на защитата е, че е абсурдна възможността подсъдимият да осъществява пряк контрол върху извършването на всеки курс от всяка обслужвана линия с оглед изпълнението на маршрутните разписания ежедневно и обема на дейността на фирмата – 95% от транспорта на Община Разград. Твърди се, че с изготвянето на документите се е занимавал отдел „Счетоводен”, а той само ги е подписвал.

      По делото е безспорно установено, че инкриминираните, а и останалите изготвяни от м.09.2007г. справки за пробега на дружеството са били подписани лично от подс. М.. С оглед обстоятелството, че по справките за финансовите резултати и по съпроводителните писма до Кмета на Общината друг служител е поставял подписи за „Управител” със запетая, се установява съществено различния подход на подсъдимия към различните документи, съпътстващи процеса на получаване на субсидия за вътрешноградския пробег. Личното запознаване с документа „Справка за пробега по чл. 5 ал. 1 от …” и поставянето на подпис от подсъдимия удостоверява поддържането на обявените в документа данни.

      На следващо място свид. Х. – заявява „Управителят следи за разписанието дали има неизпълнени курсове или не.” и установява пряката ангажираност на управителя с разписанието и изпълнението на курсовете.

      От 2007г. в дружеството на подсъдимия съществува разлика между извършени и обявени за извършени курсове. Касае се за най-малко общо 8 745 курса, от които през периода м.04-12.2009г. – 4 853 курса /в най-благоприятен за подсъдимия вариант/ равняващи се на 31 591км. Този неизвършен пробег не може да остане незабелязан от страна на ангажирания в процеса на дейността управител. Стотиците неизвършени курса месечно пряко рефлектират върху намаляване на загубите от дейността - непотребени горива, материали и други разходи, и променят финансовите резултати за месеца. Видно е обаче, че справките за пробега и за финансовите резултати са били изцяло съобразени със задълженията по договора, но не и с първичните превозни документи.

С оглед на това и съдът прие, че дейността по изготвяне на инкриминираните справки е била съзнателно предприета от страна на подс. М., като от една страна се е доказвало изпълнение на договорни задължения, а от друга се е предопределяло максимално субсидиране по тази част от вътрешноградския пробег. Поради изложеното и съдът не кредитира обясненията на подс. М., че не е знаел какво подписва.

6. Подс. М. счита, че част от свидетелските показания са тълкувани от РОС превратно, в противоречие с останалите, без проверка за заинтересованост – в частност за свидетеля Йордан С., който осъществявал конкурентна дейност.

Отчита се от състава, че показанията на този свидетел са сред приобщените по чл. 371 т. 1 от НПК, като подс. М. е бил съгласен с приемането им.

От доказателствата по делото се установява, че свид. С. е извършил лична проверка на изпълняваните от дружеството на подсъдимия курсове по линия 5 и е възприел, че дължимите не се осъществяват. Сигнализирал Областния Управител, който от своя страна препратил сигнала до прокуратурата. По същото време в докладната записка от свид. Л. Ц., било посочено, че курсовете по линия 5 следва да се намалят до „вариант, годен за изпълнение”, а именно - 64, съответно 27, дневно. Прилаганият до този момент вариант очевидно не е бил годен за изпълнение от превозвача, но е позволявал претендиране на максималното възможно субсидиране.

С оглед на изложеното съставът приема, че показанията на свид. С. са били подкрепени от обективните действия на Общинския съвет, който е оценил ситуацията и е намалил броят на курсовете по договора. Твърденията на свидетеля са обвързани и с писмените доказателства и експертни заключения по делото, поради което и не се установява основание да не бъдат кредитирани.

Видно е, че сигналът до Областния управител, изготвен от свидетеля и приложен към предварителната проверка, е насочен към множество фирми превозвачи и съдържа твърдения и за други нарушения, поради което и не би могло да се счита, че е бил воден от лична заинтересованост спрямо подс. М.. На свид. С. принадлежи инициативата да посочи различни слабости в транспортното обслужване в Общината, като на 24.11.2009г. компетентните административни органи са предприели определени действия по посока на предложението му, а в хода на наказателното производство са били проверени правнозначимите факти, както за превозвача ЕТ „М.Ф.”, така и за „Автобустранс” ЕООД.

7. С оглед представените от защитата на подс. М. книжа пред настоящата инстанция се установява правната самостоятелност на управляваните от него търговски дружества, изводима от представените удостоверения, извлечения, решения и други.

За състава не съществува съмнение, че подписвайки справките за вътрешноградския пробег през инкриминирания период подс. М. е действал като Управител на „Автобустранс” ЕООД.

С оглед на изложените съображения съставът на въззивната инстанция не установи основателност на наведените от защитата възражения срещу приетото от фактическа страна от РОС. В качеството си на втора първа инстанция съставът допълни приетото от фактическа страна и направи своя анализ, без да установи други значими противоречия между доказателствените източници или непълноти, които да осуетяват цялостната преценка върху фактите, включени в предмета на доказване по делото. Съвкупността от взаимнодопълващи се относими, годни и достоверни доказателства позволява безсъмнени изводи по съществото на делото.

ІІ. От правна страна.                                                                                                                 

В съответствие с релевантните по делото доказателства Окръжният съд признал за виновен подс. М. в това че в периода 14.04.2009г. до 31.12.2009г. в гр. Разград, при условията на продължавано престъпление, чрез съставяне на документи с невярно съдържание - „Справки за пробега по чл. 5, ал. 1 от Наредба № 2 / 21.03.2005г. на МФ ( за категориите - инвалиди от войните и военноинвалиди от мирно време)” за месеците април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2009г., в които вписал 4 853 неизпълнени курсове по основна градска линия № 5 от транспортната схема на Община Разград”, съзнателно дал възможност на друго юридическо лице „Автобустранс" ЕООД, ЕИК 116024769, със седалище и адрес на управление в гр. Разград, бул. „Априлско въстание" № 5, действащо, чрез управителя си Б.Х.М., да получи чуждо движимо имущество - сумата 730,62 лв., като целева субсидия за транспорт от бюджета на Република България, без да има правно основание за получаване на такова имущество, като случаят е маловажен. Съдът счел, действайки по описания начин подсъдимият осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл.212 ал.6 вр. ал.2 вр. с чл.26 ал.1 НК.

      В мотивите на разглежданата присъда, съдът изложил съображения по съответстващата на фактическата основа правна оценка. Допълнително отчетените положения от настоящия състав не променят изводите за квалификацията на извършеното от подс. М., като отразените в мотивите към разглеждания акт напълно се споделят и не следва да бъдат преповтаряни. Отправените възражения за неправилно прилагане на материалния закон се обосновават с аргументи, свързани с преценката на отделни факти и обстоятелства, анализа на доказателствените източници и вече бяха подробно разгледани и отхвърлени от състава на настоящата инстанция. От такъв характер са и становищата за неизясняване на рамката нормативни актове, които регулират казуса, липсата на яснота кой от тях би бил приложен при противоречие с останалите. Нормативната уредба е несъмнена, липсва противоречие, а допълване и уточняване между общите разпоредби и въведените конкретни критерии от страна на общинската администрация – посредник с призната оперативна самостоятелност в процеса на разпределяне на средствата от държавния бюджет.

Инкриминираният период е формиран от промяната в чл. 212 от НК и обявяването на действията на управителя на „Автобустранс” ЕООД за престъпление, до м. 12.2009г., размерът на стойността на щетата е редуциран с оглед заключението на съответната експертиза, правнозначими факти, обосновали частичното оправдаване на подсъдимия.

По същество деянието е извършено чрез съставяне на документи девет месечни справки за действително изминат пробег с невярно съдържание – при деклариране на 4853 броя курсове по градска линия 5 за инкриминирания период, които е удостоверил чрез съдържанието на документите и подписа си като извършени, а в действителност не са били. Чрез тези документи подс. М. е въвел в заблуждение служителите на Община Разград Силвия С. и В. Ц., които именно въз основа на декларираните пробези са разпределили отпуснатите от държавата средства за компенсиране на загубите по вътрешноградския транспорт на „Автобустранс”ЕООД и дружеството е получило чуждо движимо имущество – субсидии в размер 730,62лв. от държавния бюджет на РБ. Липсата на правно основание е факт, тъй като договорените с Община Разград курсове по линия 5 не са били осъществени. Правилно РОС е подчертал ролята на документите, подс. М. като средство на документната измама по чл.212 ал.2 НК – да създадат привидно правно основание за разпореждане с имуществото, предмет на престъплението, от страна на служителите на общината, на които са вменени задължения по разпределение на субсидиите, по силата на което да се разпоредят с повереното им имущество в полза на „Автобустранс"ЕООД. Деянието е при условията на продължавано престъпление. Осъществено е при пряк умисъл, доколкото подс. М. е предвиждал облагодетелстването за управляваното от него дружество, респ. настъпването на щета за бюджета, от който са се разпределяли субсидиите за вътрешноградските превози, чрез личните му действия по обявяване на недействителен пробег – ключов елемент при формирането на отпусканата сума, и е искал настъпването на тези престъпни последици.

Маловажността на случая РОС е обосновал чрез размера на щетата и незначителността й с оглед общия размер на получените от „Автобустранс” ЕООД субсидии за реално осъществените превози по градските линии.

Проверката на изложените от първоинстанционния съд съображения, след съобразяване с трайната съдебна практика по приложението на материалния закон в сходни по предмет наказателни производства, позволява категоричното потвърждаване на изводите и от състава на въззивната инстанция.

Предвид изложеното съставът счете, че не се установяват основания за признаване на подс. М. за невинен по съществото на повдигнатото му обвинение.

ІІІ. Относно ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия.

Пред настоящата инстанция се депозира искане за прилагане на чл. 9 ал. 2 от НК. Посочва се от защитата, че подс. М. е уважаван, известен в Общината специалист, дарява суми на хора в ветерани от войните, има чисто съдебно минало. С оглед и размерът на щетата се счита, че деянието и дееца са с ниска степен на обществена опасност.

Определяйки наказание за подс. М. при условията на чл. 54 от НК, първоинстанционният съд е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства фактът, че е извършил множество деяния в условията на продължавано престъпление, фактът, че са причинени вреди на държавния бюджет. Като смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия, ниската стойност на вредите в сравнение с общия размер на разпределената на „Автобустранс"ЕООД субсидия. На тази основа оценил като справедливо по-лекото измежду двете алтернативно предвидени наказания - пробация, включваща мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, двете за срок от осем месеца, който се явява незначително над минималния размер за този вид наказание.

Извън вниманието на съда са останали установени по делото факти, завишаващи степента на обществена опасност на личността на подсъдимия – възприел трайно неправомерно поведение във връзка с отчитането на вътрешноградския пробег по линия 5 – в период предхождащ инкриминирания от м.09.2007г. до края на 2008г. по същия начин са били получени недължими субсидии, доколкото не са били извършени хиляди курсове; обвързването между данните по справките за пробега със справките, отчитащи финансовото състояние на дружеството; допускането на множество нарушения от служители на дружеството и лично от него, установени при проверката на компетентните специализирани органи в хода на осъществяваната транспортна дейност. Допълнително в настоящата инстанция бе установено, че за деяние по чл. 248 А ал. 2 вр. чл. 20 ал. 4 от НК, извършено в периода 19.08.2011г. – 04.04.2012г.,  свързано с представяне на неверни сведения пред ДФ „Земеделие” подпомогнал дъщеря си с цел получаването на 1 430 933, 81лв., принадлежащи на Европейския съюз и предоставяни от ЕС на българската държава, подс. М. бил освободен от наказателна отговорност и на основание чл. 78 А ал. 1 от НК му било наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв., като съдебният акт влязъл в сила на 27.04.2015г.

Като обстоятелства завишаващи степента на обществена опасност на деянието следва да бъдат посочени броят неизвършени курсове и широкият обществен отзвук от неизпълнението на договорните задължения, довел до намаляване на броя на курсовете с решение на ОбС Разград. Стойността на щетата, невъзстановена за държавния бюджет, надхвърля две минимални работни заплати към момента на деянието. Поради липсата на протест и забраната за отежняване положението на подсъдимия – съставът не би могъл да обсъжда констатациите по КСИТЕ, установяващи многократно по-голям размер на получените чрез деянието субсидии.

При съобразяване на изложеното, съдът не намери основание за по-голяма снизходителност към подсъдимия. По делото не са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при отчитането на които и наказанието пробация да се яви несъразмерно тежко спрямо извършеното.

Не се установява обективна основа за изводи за явно незначителна степен на обществена опасност на извършеното и дееца или за малозначителност на престъплението.

 Съпоставката между фактическите данни по обвинението на М.Ф., за когото ВКС е приложил институтът на чл. 9 ал. 2 от НК, и деянието на подс. М. установява съществени и правнозначими разлики. Съобразяването на извършеното от подс. М. чрез 9 последователни справки с невярно съдържание, броят на неизпълнените 4 853 курса с дължина от 31 591км и размерът на щетата – 730, 62лв. – не би могло да обоснове извод за само формално покриване на престъпните признаци. Съставът изложи допълнителни аргументи и относно специфично завишената обществената опасност на личността на подсъдимия и на деянието, относими към въпросите за индивидуализацията на проявата сред другите от този вид, и отхвърлящи възможността от приложението на чл. 9 ал. 2 от НК.

Престъплението е сред малкото, за които законодателят е предвидил наказуемост в маловажни случаи. По този начин, както правилно бе отчетено от прокурора от въззивната инстанция, деяние, което изначално е с по-висока степен на обществена опасност с оглед охраняваните обществени интереси, в зависимост от конкретните фактически положения и по-слабото засягане на предмета на защита, може да бъде свързано по-лека наказателна отговорност. Разглежданият случай попада в тези законови параметри. Оценката за извършеното и следващото се наказание – като вид, размер и обем на пробационните мерки, постига справедлив баланс и позволява обезпечаване на целите по чл. 36 от НК. По отношение на подс. М. процесът на поправяне не е започнал в хода на воденото наказателно производство. Установените нарушения в управляваната от него транспортна дейност и трайни неправомерни практики, отнесени към получаване на средства чрез съзнателно подаване на неверни данни, изразяват потребност от индивидуална работа под въздействието на специализиран пробационен служител по посока на промяна към зачитане и спазване на установените правила в защита на обществените отношения на фона на положителните качества и ресурс на личността му. С оглед изключителната обществената критичност към  подобни прояви така определената санкция има своето пряко отражение при постигане на целта за предупреждаване и възпиране в широк кръг.

При служебната проверка на присъдата в подлежащата на въззивен контрол част – досежно осъждането на подс. Б. М., не се установиха основания за отменяване или изменяване.

ІV. По отношение на разноските.

В хода въззивното производство пред предходен и настоящия състав са били направени разноски във връзка с изготвянето и представянето на заключения по КСИТЕ, относими към обвинението на подс. М.. При съобразяване на произнасянето спрямо М.Ф. и относителния дял на значимост на експертните заключения само спрямо подс. М., общият размер на сторените по самостоятелното обвинение на подс. М. разноски възлиза  на 1 635лв.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК, предвид признаването му за виновен, подс. М. следва да заплати посочената част от сторените по делото разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, въззивният съд

р е ш и :

Потвърждава присъда № 10 на Окръжен съд гр. Разград по НОХД № 199/2012 г., постановена на 15.02.2013 г., с която подс. Б.М. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 212 ал. 6 вр. ал. 2 вр. чл. 26 от НК, за което с приложението на чл. 54 от НК му било наложено наказание пробация при задължителните мерки за срок от по осем месеца.

ОСЪЖДА подс. М. за заплати направените по делото разноски в размер на 1635лв. в полза на ВСС по сметка на Апелативен съд гр. Варна.

Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по чл. 340 ал. 2 от НПК по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ :