Р Е Ш Е Н И Е

 

18

 

гр.Варна,   30 януари 2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 28 ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

            ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при участието на прокурора ИСКРА АТАНАСОВА и секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНД № 419 по описа на ВАпС за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъденото лице П.Ж.П. чрез пълномощника си – адв.П.Д. за възобновяване на производството по ВНОХД 613/2015 г. на Окръжен съд - Варна, отмяна на решение № 251 от 16.09.2016 г. и оправдаване на осъденото лице по всички пунктове на предявеното му обвинение или връщане на делото за ново разглеждане.

В искането се поддържат основания за възобновяване по чл. 422, ал.1, т. 5, вр. чл.348, ал.1 т.1 и т.2 от НПК, като се излагат конкретни съображения само в подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му, с осъждането му по обвинения, които не са доказани. В условията на евентуалност се поддържа и оплакване за несправедливост на наложеното наказание, като се иска намаляване на срока на „Лишаването от свобода” с приложението на чл.66 от НК.

 По същество се иска наказателното дело да бъде възобновено, влязлата в сила присъда отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция.

 В съдебно заседание осъденото лице чрез защитника си поддържа искането по изложените в него доводи.

 Представителят на Варненска апелативна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

 Настоящият състав на ВАпС, като взе предвид доводите на страните и в пределите на правомощията си изцяло провери правилността на влязлата в сила присъда, за да се произнесе по искането констатира следното:

 С присъда № 111 от 21.03.2016 г. по НОХД 6137/2015 г. Районен съд – гр.Варна е признал подсъдимия П.Ж.П. за виновен в извършени в периода от месец април 2011г. до месец декември 2011 г. в гр.Варна в условията на реална съвкупност престъпления по смисъла на:

чл. 211, пр.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, тъй като в условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у С.К.И., че последният ще участва в публична продан по следните изпълнителни дела:

-по изп. д. № 20097160400324 на съдебен изпълнител Н.Г. с per. № 716, за недвижим имот - апартамент - мезонет № 5 на ул. „Антон Страшимиров" № 2;

-по изп. д. № 20207180400155 на Частен съдебен изпълнител -С.Д. с per. № 718 за недвижим имот - в жк „Младост”, ул. „Ивац" № 26 - ателие № 39;

-по изп. д. № 20107180400052 на Частен съдебен изпълнител С.Д. с per. № 718 за недвижим имот - апартамент, находящ се на бул. „Сливница" № 137 ет. 4 ап. 7;

и възбудил заблуждение у Н.Н.Т., че последната ще участва в публична продан по изп. дело № 20107110402131 на Частен съдебен изпълнител Д.П.Я. с per. № 711 за недвижим имот - апартамент № 3 ет.4, находящ се на ул. „Параскева Николау" № 8, с което причинил на И. и Т. имотна вреда в общ размер на 139 740 лв. /сто и тридесет и девет хиляди седемстотин и четиридесет лева/, от които 15 740 лв. вреда на И. и 124 000 лв. вреда на Т., като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, за което му е наложил по реда на чл.373, ал.2 НПК, вр.чл.58а от НК наказание „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА; ВРС оправдал П.П. да е нанесъл имотна вреда на Станимир И. в размер на 1000 лева;

 

чл.309, ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК тъй като в гр. Варна, през м.01.2012 г. в условията на продължавано престъпление, съставил неистински частни документи: Решение 56100/24.01.2012 г. и Уведомление от ОББ до Централно управление на МКБ Юнион Банк АД и ги употребил пред Н.Н.Т., за да докаже, че за нея съществува правото да й бъде възложен апартамент № 3 ет. 4, находящ се на ул. „Параскева Николау" № 8 по публична продан по изп. дело № 20107110402131 на Частен съдебен изпълнител Д.П.Я. с per. № 711, за което му е наложил по реда на чл.373, ал.2 НПК, вр.чл.58а от НК наказание „Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА; ВРС оправдал П.П. по първоначалното обвинение досежно уведомление от ОББ до Централното управление на МКБ Юнион Банк АД;

По реда на чл.23, ал.1 от НК РС Варна е групирал така определените наказания и е наложил за изтърпяване от подс.Осман най-тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА при първоначален ОБЩ режим, в ЗООТ.

По реда на чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК РС Варна е групирал това наказание с наложеното на осъденото лице по НОХД № 4863/2013 г. на ВРС, като му е наложил за изтърпяване най-тежкото от двете, а именно „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА при първоначален ОБЩ режим, в ЗООТ.

Била е ангажирана и гражданската отговорност на П.Ж.п., който е бил осъден за заплати на гражданската ищца Н.Н.Т. сумата от 124 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението по чл.211 от НК, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2011 г.

 

С решение № 251 от 15.09.2016 г. по ВНОХД 613/2016 г. Варненският окръжен съд е изменил първоинстанционната присъда, В ЧАСТТА, с която на подсъдимия П.Ж.П. е определено наказание „Лишаване от свобода” за престъплението по чл.211 пр.1 НК, като УВЕЛИЧИЛ  размера му на 8 години и на основание чл.58 а ал.1 НК го редуцирал с 1/3, като НАЛОЖИЛ на П. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което да търпи първоначално в затвор при строг режим.

По реда на чл.23 ал.1 НК ВОС групирал наказанията, наложени по делото за престъпленията по чл.211 пр.1 НК и по чл.309 ал.1 НК, като наложил за изтърпяване от П. най-тежкото от тях, а именно – „Лишаване от свобода” за срок от 5 години и 4 месеца, при първоначален строг режим в затвор.

Това наказание на свой ред било групирано с това, наложено на П.П. по НОХД № 4863/2013 година на ВРС, а именно лишаване от свобода за срок от 5 години и 4 месеца,което да търпи първоначално в затвор при строг режим.

Искането на осъдения П.П. за възобновяване на наказателното производство, е процесуално допустимо – изхожда от легитимирано по смисъла на чл.420, ал.2 НПК лице и е направено в законовия шестмесечен срок. Разгледано по същество е неоснователно.

Принципният подход при разглеждане на наказателно производство пред касационната инстанция, каквато се явява и настоящата, изисква произнасяне по приложението на правото, не и на фактите, ограничено в сферата на оплакванията, с които е сезиран ВАпС. Това, естествено, трябва да става в рамките на правомощията, дадени по силата на чл.347 НПК, намиращ приложение по препращане от чл.426 НПК. Изключения са допустими, когато се установят процесуални нарушения от категорията на абсолютните такива, посочени в чл. 348, ал. 3 НПК – с отчитане по т.1 дали става дума за съществено накърняване на процесуалните права на участващите в съдебното производство страни, обусловено от порочността на акта; Освен това касационната инстанция може да извърши служебен преглед и респективно произнасяне, когато в рамките на приетата от съдилищата по фактите и правото фактология може да се стигне до извод за незаконосъобразно приложение на материалното право, в същностен ущърб на осъденото лице.

Пренесено в контекста на настоящото производство, казаното дава повод на настоящата съдебна инстанция да отбележи следното: оплакването на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение на процесуалните правила от първата инстанция при частичното оправдаване на осъденото лице П. по обвинението по чл.211 от НК е напълно неоснователно. Това е така, защото когато едно лице е оправдано, то получава максимална защита на правата си. За да бъде едно процесуално нарушение съществено, то трябва да накърнява в значима степен правото на защита на подсъдимия. Чрез неговото оправдаване е възможно да бъдат засегнати права на други страни в процеса, но пък единствено страната с нарушени права е легитимирана да се позовава на това. Недопустимо е позоваване на нарушение на чужди права. Затова и касационната инстанция не намира, че правата на осъденото лице са били засегнати с неговото частично оправдаване.

По отношение на оплакването за несправедливост на наложеното наказание, увеличено от въззивната инстанция:

Атакуваните съдебни актове на Районен съд-Варна и въззивният състав са постановени в съответствие с процесуалните правни предписания, и при съблюдаване на материалния закон и константната съдебна практика. Правилни, основани на материалния закон и обезпечени от събрания доказателствен материал, са констатациите на съдебните инстанции, намерили израз в обявеното на 15.09.2016 год. решение на ОС-Варна по ВНОХД 613/2016 г. ВОС е изложил убедителни и правно аргументирани доводи относно поддържаното и пред него възражение от защитата, че измамливите действия на осъденото лице не разкриват признака „особено тежък случай”. На първо място следва да се отбележи, че първоинстанционното производство е протекло по реда на т.нар. „съкратено съдебно” следствие, в което осъд.лице П. изцяло е признал фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Затова възражения, свързани с оспорване на фактите са недопустими в проведеното по реда на т.нар. „съкратено съдебно следствие” производство, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Въззивната проверка е била ограничена от рамките на признатите от подсъдимия факти. При избрания от осъденото лице диференциран ред на разглеждане на делото, същият получава по-благоприятно наказателно правно третиране във връзка с наказанието, което следва да понесе, но същевременно се съгласява с известни ограничения - да не спори по поддържаните от прокурора факти, както и да не бъдат проверявани лично и непосредствено от всички участници в процеса на установяващите ги доказателствата и доказателствените средства. Затова оспорването на признатите факти, основаващо оплакване от подсъдимия за липса на обективен елемент от състава на престъплението, по същество представлява оттегляне на самопризнанието по чл. 371, т. 2 от НПК, което оттегляне е процесуално недопустимо, както пред въззивната инстанция, така и пред настоящата извънредна такава. Съгласно ТР № 1 от 2009 г. на ОСНК на ВКС, крайният момент до който могат да бъдат оттеглени изявленията на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК е постановяването на определението на първостепенния съд по чл. 372, ал. 4 от НПК. След като делото е решено при условията на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК и при нейното провеждане не са допуснати съществени процесуални нарушения /такива липсват по настоящето дело/, защитата на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. Ако подсъдимият не е бил съгласен с изложената фактология в обвинителния процесуален документ, същият не е следвало да инициира провеждането на диференцираната процедура, а е следвало своевременно да изложи съображенията си, за да може производството да се проведе по общия ред. В този смисъл е и практиката на ВКС на РБ - Решение № 282 от 23.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 885/2015 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова, Решение № 279 от 16.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 813/2015 г., III н. о., НК

След задълбочена и всестранна преценка на цялостната престъпна дейност на осъдения П. въззивната инстанция е диференцирала съответното на стореното и на неговата личност наказание. ВОС не е подминал без внимание твърденията за влошено здравословно състояние на осъденото лице – напротив подложил ги е на задълбочена и критична оценка и правилно не им е дал превес при оценката на личността на осъденото лице. Определено личността на осъденото лице разкрива завишена степан на обществена опасност – касае се за лице с утвърдени престъпни навици, което упорито и манипулативно преследва користните си цели. Осъденото лице в рамките на 9 месеца е нанесло вреди на измамените лица в размер на близо 140 000 лева; изградил е и поддържал сложна измамна схема, свързана и с изготвяне на множество неистински документи, които са имали едничката цел да поддържат у гражданската ищца заблудата, че ще придобие жилището или пък ще получи парите си.

На 26.07.2012 година П.П. е извършил и друго увреждащо престъпление – такова по чл.206 ал.1 НК, като причинена щета е в размер на 5 188 лева, за което е санкциониран с влязъл в сила на 28.12.2014 година съдебен акт по НОХД № 4863/2013 година на ВРС.

Изложеното мотивира извода, че не са налице процесуални предпоставки за възобновяване на производството по делото и поради явна несправедливост на обема наказателна принуда. Наложеното наказание е съобразено със санкционната част на правилно приложените правни норми в режим на индивидуализация по чл. 54 от НК, то е и справедливо определено, предвид правната квалификация на деянието, тъй като е наложено малко над средния размер и редуцирано с 1/3.

Изложените съображения категорично мотивират вътрешното убеждение на касационната инстанция за законосъобразност на актовете на двете редовни съдебни инстанции и предпоставят неоснователност на депозираното искане.

Водим от горното и на посочените основания Варненския апелативен съд, наказателно отделение

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П.Ж.П. за възобновяване на наказателното производство по НОХД 6137/2015 г. по описа на Районен съд – гр.Варна и по ВНОХД № 613/2016 г. на ОС Варна.

 

 Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                   2.