О    П   Р   Е   Д   Е   Л   Е  Н   И   Е

 

122

 

10.04.2018г.     гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в закрито съдебно заседание на десети април през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СЛАВОВ

     ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

След като разгледа материалите по ВЧНД №42 по описа на АС-Варна за 2018 година, констатира следното:

 

         Производството е по реда на чл.243 ал.8  от НПК.

         Производството по делото е образувано по жалба от адв. Е.В.- ДАК, представляваща С.Б.Г., против определение на Окръжен съд – Варна,      с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателното производство №69/2017г. по описа на ОСлСл,  водено срещу ВИНОВНОТО ЛИЦЕ за извършено престъпление по чл.123 ал.1 от НК.

 

         Недоволна от така постановеното определение е останала С.Б.Г., като в подадената жалбата се сочи, че св. А.М.е наел частното лице – пострадалия С.С., за да извърши работа, спадаща към занятие, или друга правно регламентирана дейност и представляваща източник на повишена опасност и поради неспазване на важащите за нейното изпълнение правила за охрана на безопасността на труда от страна на А.М.е настъпил фаталния изход за пострадалия, поради което е налице доказаност, както от обективна, така и от субективна страна в извършването на деяние по см. на чл.123 от НК. С оглед на изложените съображения, моли се обжалваното определение, с което се потвърждава постановлението за прекратяване на наказателното производство по преписка  №2999/2014г., да бъде отменено изцяло.

         Съдът след като се запозна с материалите по делото установи следното:            

Образувано било предварително производство срещу Виновното лице, за престъпление по чл123 ал.1 НК, за това, че на 20.07.2014г., в гр.Варна, е била причинена  смъртта на С.Г.С., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност представляваща източник на повишена опасност. 

С определение на ОС – Варна  по ЧНД №16/2018 г., постановено на 15.01.2018 г., решаващият съд е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство по  преписка 2999/2014година на ВОП .

 

         Окръжен съд-Варна и Окръжна прокуратура –Варна са приели за установено от фактическа страна следното:

 

Съгласно „Предварителен договор за отстъпване право на строеж срещу задължение за строителство“ от 26.04.2007 год. сключен от собствениците на недвижим имот на ул. „Братя Шкорпил“ 26А, М.Б.М.и И.Б.М./възложители/ от една страна и „Варненска строителна компания“ ООД /изпълнител/ от друга, е учредено право на строеж на „Варненска строителна компания“ ООД /изпълнител/.

         Съгласно Договор № 1/25.01.2013 год., за упражняване на строителен надзор в строителството за обект: „Сграда за обществено обслужване“ между възложителите и фирма „ЕМ Инженеринг“ ЕООД /изпълнител/, от последната се извършва строителен надзор на строително-монтажните работи изпълнявали по проект на строеж на обекта.

         С договор за възлагане и изпълнение на строително-монтажни работи от 02.03.2013 год. и Анекс № 1 от 11.12.2013 год. към същия договор, „Варненска строителна компания“ ООД в качеството си на възложител е оправомощила  на „СТН Компани“ ЕООД-като изпълнител, изпълнението на строително-монтажни работи /стоманобетонни конструкции, тухлена зидария, топлоизолация по покрив, изравнителен бетон и покривни конструкции/ на сграда на ул. „Братя Шкорпил“ 26А, гр. Варна. Освен със „СТН Компани“ ЕООД, „Варненска строителна компания“ ООД в качеството си на възложител сключва договори за същия обект и с изпълнителите: „Недялков Инженеринг“ ЕООД – за електромонтажни дейности; „Прима Пласт“ ЕООД – за доставка и монтаж на дограма; „Аква Мастер“ ЕООД – за ВиК инсталация.

         А.Г.С.има трудов договор № 71/21.11.2007 год. с „Варненска строителна компания“ ООД за технически ръководител. Със Заповед № 1/06.01.2013 год. определен да изпълнява функциите на инвеститорски контрол на обекта.

         Пострадалият С.Г.С. е нает за работа на обекта от А.Г.М., като с него няма сключен трудов договор,а заплащането се извършвало на ден.

         А.Г.С.бил назначен във „Варненска строителна компания“ ООД гр. Варна като главен технически ръководител от управителя на фирмата свид. Ц.Р.Н.. Дружеството не е извършвало строително монтажни работи в обекта, а ги възложило с договор за възлагане и изпълнение на строително-монтажни работи на „СТН Компани“ ЕООД – Варна.

                Работата му се състояла в това да състави протокол Образец 19 като описва точно какво е извършено, след което да я фактурира, за да бъде изплатена. Неделчев не е възлагал на А.М.да наема работници за обекта. Работниците в обекта били на фирмата изпълнител „СТН Компани“ ЕООД – гр. Варна, която на 20.07.2014 год. /възникване на инцидента/ е  приключила работа по договорните отношения и сутринта са били предприети действия по изнасяне на строителна техника и инструменти.

         Свид. А.М., който работел като технически ръководител във „Варненска строителна компания“ ООД гр. Варна от 2007 год. се познавал с пострадалия С.С. от година преди инцидента по повод предходно извършвана от него строително-монтажна работа. Последният отишъл при М.на обекта десетина дни преди злополуката с молба за пари и работа.

          А.М.го наел като частно лице и възложил на С.С. да иззида една стена на сутеренния етаж с размери около 2.80 м на 4-5 метра без знанието и разпоредбата на управителя на фирмата, тъй като допуснал актуването на некачествена работа извършена от фирмата строител. Конкретна договорка кога ще се приключат довършителните работи и в какъв срок е нямало. За свършената работа като надник М.плащал на пострадалия сумата от 25 лв. на ден, част от която С.давал на своя помощник свид. Ст. П., който довел на обекта и работел под негово ръководство.А. М.възнамерявал да заплати за извършената работа 100-200 лв. собствени пари.

         На 20.07.2014 год. /неделя/ около 08:00 часа пострадалият Ст. С.и неговия помощник свид. С. П. отишли на строителния обект, за да работят.

           В него проникнали през импровизирана порта в оградата, която не се заключвала и започнали да зидат стена в сутерена на новопостроената сграда. А.М.не бил на обекта.

         Майсторът – пострадалият С., носел бутилка 2.5 литра бира, която за около час изпил. По-късно свид. П. му купил същото количество втора бутилка бира, която пострадалият също изпил по време на работа. От нея свид. П. изпил около 200 грама. Пострадалият предприел действия по отводняването на асансьорната шахта, която била пълна с дъждовна вода, като потопил предоставената му от А.М.водна помпа /по твърдението на свид. П./ в шахтата. Помпата първоначално заработила, но след определено време спряла. Тя била включена от пострадалия в изграденото временно ел. табло чрез разклонител. С.разтръскал помпата, но тя не проработила, оставил я в страни и продължил да изгражда стената в сутерена.Направил пореден опит за работа с помпата, но след като тя не проработила, се нервирал и отново я оставил в помещението.

         Около 15:00 часа изпратил своя помощник да му купи нова бира. Свид. Ст. П. се отзовал, но по пътя се сетил, че не знае каква марка бира да купи и затова позвънил по мобилния си телефон на пострадалия. Тъй като връзка не се осъществила, се върнал на обекта и потърсил С.в сутерена. Не го видял там, излязъл пред обекта, където стоял около час. След това отново се върнал в сутеренния етаж, където видял пострадалия да лежи в безпомощно състояние на платформата над асансьорната шахта.

             Свид. П. незабавно се обадил на техническия ръководител А.М., който пристигнал на обекта и изключил от ел. захранването водната помпа, която се намирала под тялото на С.. Двамата го отнесли до автомобила на М., който транспортирал пострадалия до Спешен кабинет на Окръжна болница – гр. Варна за указване на медицинска помощ. В следствие на получения токов удар С.Г.С. починал.

         От заключението на изготвената СМЕ /л. 148-152, том 1/ се установява следното:

         При огледа и аутопсията върху трупа на С.С. се установява: електрометки в областта на дясната длан, 3, 4, 5-ти пръсти на дясната ръка, дясното бедро, венозен застой във вътрешните органи, оток на мозъка, цианоза на лицето, фрагментация на миофибрите, разкъсно-контузна рана по лявата половина на челото, ожулвания в областта на централната и лява челнотеменна област на главата, лява хълбочна област, лявото рамо, десния глезен.

         Причина за смъртта на С.Г.С. на 40 години от гр. Кардам е удар от електрически ток. Като място на действие на тока в областта на кожата могат да се посочат пръстите на дясната ръка, дясното бедро. Това личи от установените електрометки, трупната картина на бързо настъпила смърт, липсата на други болестни или травматични причини за смърт. Описаните разкъсно-контузна рана по лявата половина на челото, ожулванията в областта на централната половина на челото и лявата челнотеменна област, лявото рамо, лява хълбочна област, десния глезен, са резултат на действието на твърди, тъпи предмети. Същите биха могли да бъдат получени при падане и удар в околни предмети, нямат причинна връзка с настъпването на смъртния изход.

         Установеното наличие на етилов алкохол в пробите кръв 0.93 ‰ /промила/, кръвта 1.51 ‰ и гръбначномозъчната течност 1.18 ‰, отговаря на средна степен на алкохолно повлияване, при което са налице значителни нарушения в координацията на движенията, концентрацията на вниманието, неадекватно възприемане на околната среда и други.

         В хода на разследването е била назначена СТЕ /л. 163-176, т. 1/, изготвена от инж. Н. А., която на практика преповтаря констатациите на Инспекцията по труда за допуснати административни нарушения, които обаче не са в пряка причинно следствена връзка с настъпилият общественоопасен резултат – смъртта на С.С.. „От гледна точка на преминаване на ел.ток през тялото на работника/веригата е затворена между пръстите на дясната му ръка и дясното бедро/, алкохола категорично влияе и допринася за несигурни реакции при поражение от ел.ток, изразяващи се в невъзможност да се отдели сам от веригата на протичане на тока, следствие на забавени и неадекватни реакции“.

         От заключението на изготвената СТЕ по отношение на водната помпа /л. 157-159, т. 1/ се установява, че тя не е в изправност, с прекъснат кабел към поплавъка и видимо нагоряла изолация в двата края, което ясно говори за протичането на ток с висока стойност в момента на прекъсване. Причината да протече този ток е компрометираната изолация на кабела от наличието на метална тел, която е използвана за превързването на кабела в определено положение, за да може да изпомпва вода. Тази тел е била сложена поради сравнително малкото количество вода в помещението, което не е било достатъчно да вдигне поплавъка до работно положение. Същата тел е прерязала кабела.

        

От материалите по делото не се установява от кого е изградена временната ел. инсталация, която несъмнено не е била изправна. Това обстоятелство обаче е ирелевантно за решаване на делото, тъй като заключението на изготвената допълнителна СТЕ /л. 180-189, т. 1/ сочи, че изграждането на дефектнотокова защита не е задължително съгласно действащите нормативни актове. Изграждането на такава защита се изисква само за пуснати в експлоатация сгради, но не и за строежи /заключение л. 189, т. 1/.

 

Гореописаната фактология се базира на всички събрани писмени и гласни доказателства по делото.

Съгласно трайната и установена съдебна практика – Постановление  № 2 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.), за да може да бъде ангажирана наказателната отговорност на лицата, които имат нормативни задължения за осигуряване безопасността на труда, като стопански ръководители, технически отговорници, завеждащи цехове и смени, бригадири и др., както и обикновени работници, когато нарушават отнасящи се за тях изисквания и с това се създава опасност за живота или здравето на други лица, то следва да се установи наличието на непрекъсната причинна връзка между поведението на същите и настъпилия вредоносен резултат.

В настоящият казус и видно от доказателствата по делото, по-конкретно от заключението на извършената СТЕ /л. 163-176, т. 1/, изготвена от инж. Н. А., става ясно, че допуснатите административни нарушения, не са в пряка причинно следствена връзка с настъпилия общественоопасен резултат – смъртта на С.С..

Нещо повече, заключението по изготвената СТЕ по отношение на водната помпа /л. 157-159, т. 1/ е установило, че същата не е в изправност, но причината за протичането на ток с висока стойност в момента на прекъсване е компрометираната изолация на кабела от наличието на метална тел, която е използвана за превързването на кабела в определено положение, за да може да изпомпва вода. Най-важната констатация и извод по делото е, че в Заключението на цитираната експертиза се съдържат категорични изводи, за това, че неправилното и непрофесионално боравене при работа с дренажната помпа от пострадалия, който е следвало при констатиране на техническата неизправност на ел. уреда да преустанови самоволната работа с него и уведоми работодателя си,  а не да предприема действия по предполагаем ремонт на помпата, както и повдигане на поплавъка с тел, както се установява от заключението на изготвената допълнителна съдебно-техническа експертиза /л. 189, т. 1/ са причините, които са довели до смъртта на пострадалия.

Следователно, по делото не са събрани никакви доказателства, които да обосновават извод за налична причинно-следствена връзка между действията, или бездействията на св. А.М., и злополучното събитие, довело до фаталния изход за С.С..

Още повече, че вече цитираната задължителна практика - Постановление  № 2 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.), съдържа и задължителни указания, които обосновават извод, за това, че лице, принадлежащо към кръга на вече коментираните, не носи отговорност  за извършено по см. на  чл. 123, респективно чл. 134 НК деяние, тогава когато той е наел частно лице да му извърши работа, спадаща към занятие или друга правно-регламентирана дейност и представляваща източник на повишена опасност, и когато поради неспазване на важащите за нейното изпълнение правила за охрана на безопасността на труда последва смърт или телесни увреждания на лицето или на трети лица. И това е така, тъй като лице, което наема друго   / не въз основа на трудови правоотношения/ да му извърши някаква работа, не нарушава никакви заповеди или запрети на правна форма по охрана на безопасността на труда, отправени към него.

От всичко изложено, следва обоснован извод, че вредоносния резултат се дължи единствено на неправомерните самоволни действия на пострадалия, поради което деянието по чл.123 от НК  остава недоказано от обективна и субективна страна. И в тази връзка,  изводите, направени от Окръжен съд – Варна са правилни и законосъобразни, поради което определението от 15.01.2018г. следва да бъде потвърдено.

 

 

 

Водим от горното и на основание чл.243 ал.8 от НПК АС-Варна 

 

 

 

О    П    Р    Е    Д    Е    Л    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Определение №37, постановено на 15.01.2018 г. по ЧНД №16/2018 г. по описа на ОС-Варна, с което е потвърдено Постановление за прекратяване на наказателното производство по преписка №2999/2014г. на ВОП, с което  е прекратено НП срещу Виновното лице за престъпление по чл. 123 ал.1 НК.

        

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: