Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 30/11.02.2016

 

Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на четиринадесети януари, година две хиляди и шестнадесета, в открито заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

      ЧЛЕНОВЕ:ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

Секретар С.Д.

Прокурор Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова ВНОХД № 422/2015г. по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид:

 

Варненският Окръжен съд, с присъда № 88 по НОХД № 704/2014г. по описа на същия съд, постановена на 05.10.2015г. е признал подсъдимия Ч.Н.А. за ВИНОВЕН в извършване на деяния по НК, както следва:

- по чл.257, ал.1/отм./ вр. чл.256/отм./ вр. чл.26 ал.1 от НК, за това, че в периода 01.06.2001г.– 31.12.2002г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, като управляващ и представляващ „МЕТАЛИНВЕСТ 1" ЕООД - гр. Варна, с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери — ДДС в размер на 253 801.93лв, водил счетоводна отчетност и ползвал счетоводни документи с невярно съдържание, за което му наложил наказание при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК - лишаване от свобода за срок от една година;

- по чл.257, ал. 1/отм./ вр. чл.255, ал. 1/отм./ вр.чл.26 ал.1 от НК, за това, че в периода 16.07.2001г.-14.01.2003г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, като управляващ и представляващ „МЕТАЛИНВЕСТ 1" ЕООД - гр. Варна, потвърдил неистина в СД по ЗДДС, подадени в ТДД на НАП Варна, за което му наложил наказание при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК - лишаване от свобода за срок от една година.

На основание чл.23 ал.1 от НК на подс. А. е определено да изтърпи едно общо наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА  лишаване от свобода, изтърпяването което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Със същата присъда е отхвърлен предявения от Министъра на финансите, като представляващ Държавата, граждански иск за сумата от 253 802,22, като неоснователен, поради изтекла погасителна давност.

Подс. А. е осъден да заплати направените по делото разноски.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалби на:

- подс. А. чрез защитника му, в която се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна, постановена при допуснати съществени нарушения на проц. правила и явно несправедлива. Молбата е за оправдаването му поради несъставомерност или алтернативно - за връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или на първоинстанционния съд, както и за  намаляване размера на наложеното наказание. В допълнение към същата се излага доводи за това, че обв. акт не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 от НПК, тъй като същият отразявал единствено констатациите на ревизионното производство; акцентира се върху обстоятелството, че част от обвиненията срещу подс. касаят период, в който собственик и управител на дружеството е друго физическо лице; твърди се още, че инкриминираните фактури са диспозитивни документи и като такива не могат да бъдат документи с невярно съдържание, с което се обосновава несъставомерност по второто обвинение срещу подс. А.. По отношение на наложеното наказание се релевира довод за необоснованост.

- МФ чрез проц. представител, с която се атакува присъдата в гражданско – осъдителната й част като неправилна и се излагат доводи за своевременно предявяване на гр. иск и за неговата основателност. Молбата е да бъде уважен в предявения му размер. Депозирано е и допълнително писмено изложение, в което се развиват доводи за липса на изтекла давност по повод на предявената гражд. претенция;

В срока за обжалване е постъпило и възражение от държавния обвинител, в което се излага становище за това, че са спазени всички изисквания на закона във връзка с изготвения обв. акт. Излагат се аргументи за фиктивност на сделките, отразени в процесните фактури на дружеството, представлявано от подс. А..

В с.з. пред състава на АС-Варна подс. А. се явява лично и се представлява от защитниците си - адв. Т. /ВАК и адв. А. /ВАК/, които поддържат жалбата и допълнението към нея на изложените основания, доразвивайки доводи си.

Представителят на АП – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата на подс., а гр. иск счита за доказан по основание и размер и предлага присъдата на ВОС в тази част да бъде изменена, а в останалата, като правилна и обоснована, да бъде потвърдена.

В последната си дума пред настоящата инстанция подс. А., заявява, че поддържа становището на адвокатите си и моли да бъде оправдан.

 

Въззивният съд, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК констатира, че жалбата на подс. А. е неоснователна, а тази на МФ, представляващо Държавата - основателна по изложените по - долу съображения:

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Варненският Окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното:

На 17.05.1999г. в търговския регистър с решение на ВОС било вписано дружеството „Металинвест 1“ЕООД, с едноличен собственик на капитала подс.Ч.А.. Седалището на предприятието било в гр.Варна и като основна дейност на дружеството била посочена покупко – продажба с отпадъци от черни и цветни метали, като  притежаваните лицензи за това касаели периодите 01.11.1999г. -01.11.2000г. и 16.02.2001г. - 16.02.2004г.

На 21.10.2002г. подс.А. продал търговското предприятие на Г. К.Б. /починал/. С решение от 15.11.2002 г. ВОС вписал промяната в Регистъра на търговските дружества. Адресът на управление на „Металинвест 1“ЕООД също бил променен. За целта на 01.10.2002г. се сключил договор за наем между св.Р.П. – наемодател и Г. Бешков. На 18.12.2002г. Г. Бешков упълномощил подс.А. с правата на търговски пълномощник във връзка с дейността на „Металинвест 1“ЕООД.

В периода 01.06.2001г. - 14.01.2003г., подсъдимият лично като управител и впоследствие по пълномощие водил счетоводна отчетност, ползвал счетоводни документи и подавал СД от ЗДДС за „Металинвест 1“ЕООД  пред ТДД на НАП – Варна.

На 16.07.2001г. подсъдимият подал СД по ЗДДС за данъчен период м. юни 2001г., ведно с Дневници за продажбите и покупките. В дневник за покупките той отразил счетоводно сделки с ЕТ „Сиг - Ст. Г." - гр. Русе и „Трансметал" ООД - гр. Сливен и ДДС за внасяне в размер на 2 585 лв.

На 14.08.2001г. подсъдимият подал СД по ЗДДС за данъчен период м. юли 2001 г. В дневника за покупки подсъдимият посочил сделки осъществени с ЕТ „СИГ - Ст. Г." - гр. Русе и „Дитемекс" ООД - гр. Пазарджик, като въз основа на отразеното подсъдимият приспаднал данъчен кредит, декларирайки ДДС за внасяне в размер на 2771,50 лв.

На 14.09.2001г. подсъдимият подал СД по ЗДДС за данъчен период м.август 2001г. В дневника за покупки, подсъдимият отразил сделки с „Трансметал“ ООД - гр. Сливен, декларирайки ДДС за внасяне в размер на 889,96 лв.

За данъчен период м.септември 2001 година, подсъдимият подал СД по ЗДДС, като в дневника за покупки  отразил сделки с ЕТ „Сиг - Ст. Г." - гр. Русе, касаеща доставка на алуминиеви отпадъци с общо тегло 22538кг. Подсъдимият декларирал ДДС за внасяне в размер на 671лв.

За данъчен период м.октомври 2001г., в дневника за покупки подс. включил сделки с  ЕТ „Сиг - Ст. Г." - гр. Русе /доставка на отпадъци от алуминий/, ЕТ „Инвестстрай - С.И." - гр. Варна /доставка на отпадъчна стомана 13000кг/, ЕТ „Василев 97 – В.В." - гр. Варна /доставка на отпадъчна стомана с общо тегло 49000кг/, „Алмус К " ЕООД - гр. Видин /за доставка на алуминий с общо тегло 72129кг/. Подсъдимият посочил размер на ДДС за внасяне от 615.40лв.

За данъчен период м. ноември 2001 г, подсъдимият подал СД по ЗДДС, като в дневника за покупки на „Металинвест 1“ЕООД отразил сделки с ЕТ „Сиг - Ст. Г." - гр. Русе, ЕТ „Инвестстрой - С.И." - гр. Варна, ЕТ „Василев 97 - В.В." - Варна /доставка на отпадъци от стомана, мед, алуминий с общо тегло 98995кг./ Подсъдимият декларирал ДДС за внасяне в размер на 1576,44 лв.

За данъчен период м. декември 2001г. подсъдимият подал СД по ЗДДС, като отразил ДДС за внасяне в размер на 2 843,04 лв. В дневника за покупки отразил сделки с ЕТ „Сиг - Ст. Г." - гр. Русе /отпадъци от ламарина и желязо с общо тегло 426.46кг/, ЕТ „Инвестстрой- С.И." - гр. Варна /доставка на отпадъчна стомана, алуминий и мед/ и ЕТ „Василев 97- В.В." - гр. Варна.

На 14.03.2002г. подсъдимият подал СД по ЗДДС за данъчен период м. февруари 2002г. Деклариран бил ДДС за внасяне в размер на 57, 44 лв. В дневника за покупки на „Металинвест 1“ЕООД били счетоводно отразени сделки с ЕТ „Сиг - Ст. Г." - гр. Русе / доставка на медни отпадъци, отпадъци ламарина, желязо и алуминий/, ЕТ „Инвестстрой- С.И." - гр. Варна /доставка на отпадъчна стомана, алуминий, бронз и радиатори/, ЕТ „Василев 97 - В.В." - гр. Варна.

На 12.04.02г. подс. А. подал СД по ЗДДС за данъчен период м. март 2002 г., ведно с дневниците за покупки и продажби на „Металинвест 1“ЕООД. Дължимият размер на ДДС бил намален чрез посочване на покупки, реализирани с ЕТ „Сиг- Станислав Г." - гр. Русе /доставка на отпадъци ламарина, желязо и алуминий с общо тегло на вторичните суровини 207125кг/ и ЕТ „Инвестстрой - С.И." - гр. Варна /доставка на отпадъчна стомана, алуминий и мед/. Подсъдимият отразил ДДС за внасяне в  размер на 511,97 лв.

На 14.05.2002г. подсъдимият подал СД по ЗДДС, за данъчен период м.април 2002г. Дължимият размер на ДДС за внасяне бил намален с покупките от ЕТ „Сиг- Ст. Г." - гр. Русе /доставка на отпадъчно желязо/ и ЕТ „Инвестстрой - С.И." - гр. Варна /доставка на отпадъчни желязо, алуминий и мед/. Подс. отразил ДДС за внасяне в размер на 530.21лв.

На 15.07.2002г. подсъдимият подал СД по ЗДДС за данъчен период м. юни 2002г., ведно с дневник за покупки, където отразил ДДС за внасяне в размер  на 474.20 лв. Били вписани покупки от ЕТ „Метал - Р.Д." - гр. Русе.

За данъчен период м.ноември 2002г. подсъдимият А. подал СД по ЗДДС, в която декларирал ДДС за внасяне в размер на 238.33 лв., като отразил сделки с ЕТ „Стомана - В.Х." - гр. Русе, касаещи доставка на железни и алуминиеви отпадъци.

На 14.01.2003г. подс. А. подал СД по ЗДДС за данъчен период м.декември 2002г., отразявайки ДДС за внасяне в размер на 977.75лв. и приспадайки данъчен кредит по сделки с ЕТ „Метал - Р.Д. - гр. Русе.

 

Гореизложената фактическа обстановка ВОС е установил на база на събраните и проверени по делото многобройни доказателствени източници и чрез задълбочен анализ на същите – съпоставяйки гласните доказателства /вкл. обяснения на подсъдимия/ с показанията на свидетелите, със заключенията по СЧЕ, допълнит. СЧЕ, съдебно-почеркова експертиза, както и с писмените доказателства - справки-декларации, фактури, и др. Въз основа на цялостна и съвкупна преценка е направен правилен извод от фактическа страна. Поначало следва да се отбележи, че първоинст. съд много подробно се е занимал /и описал в мотивите към присъдата/ с „търговската дейност” на дружеството на подс.  – сделките с различните съконтрагенти, както и с техните поддоставчици, аргументирайки пространно и задълбочено изводите си във връзка с  фиктивността на сделките.

Анализирайки от своя страна доказателствената съвкупност, въззивната инстанция достигна до идентичен извод с този на първоинст. съд досежно реализираните престъпни състави от подс. А., както и установения размер на данъчните задължения в особено големи размери: събраните писмени и гласни доказателства в тази насока, установеното и чрез извършените насрещни проверки от ревизиращи органи, водят до еднозначния извод за фиктивност на сделките с дружествата - контрагенти, които не са имали капацитет да развиват счетоводно-описаната дейност. Няма спор, а и видно от изготвената графологична експертиза, в качеството си на търговец и на пълномощник именно подсъдимият е подписвал СД по ЗДДС и Дневника за покупки, подадени пред ТД на НАП - Варна, в които са отразени неверните счетоводни данни по отношение на инкриминираните дружества.

Назначените СЧЕ и допълнителната такава /предвид дългия период на разследване/ са изследвали фактурите на доставчици и техни поддоставчици, относно сделки и услуги с „Металинвест 1“ЕООД /т.1 л.104-113/. От заключенията по тях се установява, че „основната част от стоките, които са били отразени в счетоводството на „Металинвест 1“ са били предмет на износ, като този износ е документиран с митнически декларации…“ /л.211 от съдебния протокол/. Възможността за установяване на идентичност на закупеното количество скрап и изнесеното от „Металинвест 1“ЕООД обаче е отречена от вещото лице. Относно воденето на сметка 4532, в. л. е пояснило, че липсата на такава следва да се счита за „индикация за нередовно счетоводство на доставчика“ /л.212 от съдебния протокол/, а също и че именно чрез извлечението от тази сметка е възможно проследяване на разплащанията. Счетоводното обслужване на сметка 4532 категорично се свързва с факта на регистрация на доставчика по ЗДДС. Вещото лице сочи, че получателят по доставката „дори и да е сигурен, че изпълнителят е регистриран по ДДС, никога не може да знае дали изпълнителя ще си даде всички фактури, които е издал през съответния месец…“. Следва да се отбележи, че наведените възражения от защитата на подс. А. по този въпрос се преценяват като неоснователни, с оглед заключенията на в. л. и поясненията, направени в с. з. пред първоинст. съд, т. к. последните се ценят във връзка с предмета на доказване в наказателното производство, без да се допуска смесване на фактите предмет на данъчното производство и тези по чл.102 от НПК / ТР 1-2009-ОСНК/.

 Неоснователен е аргумента на защитата на подс. А., че инкриминираните фактури са диспозитивни документи по своя характер и като такива не могат да бъдат документи с невярно съдържание, респ. предмет на престъплението по чл.257, ал.1/отм./ вр. чл.256/отм./ от НК. Фактурата е частен свидетелстващ документ, който има формална доказателствена сила относно факта на писменото изявление и неговото авторство и като свидетелстващ документ материализира удостоверителното изявление на издателя относно определени факти  - в случая за доставянето и получаването на стоките. Свидетелстващият документ може да бъде автентичен или неавтентичен (подправен, с оглед авторството) и верен или неверен (с оглед това удостоверителното изявление отговаря ли на действителното фактическо положение или не). В случая подс. А. именно, за да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери е водил счетоводна отчетност и ползвал счетоводни документи с невярно съдържание, тъй като дружеството на което е бил собственик и впоследствие представлявал по силата на пълномощно не е получавало визираните доставки, още повече в посочените огромни количества. Видно от приложените писмени доказателства голяма част от  реализираните сделки са именно с контрагенти, които имат данъчни досиета и респ. издадени ДРА, не притежават необходимите лицензи и дълготрайни материални активи:

ЕТ „Сиг-Станислав Г." - гр. Русе със собственик св.Станислав Г. изобщо не извършвал дейност с едноличния търговец, нито сделки с „Металинвест 1“ЕООД;

"ТРАНСМЕТАЛ" ООД - гр. Сливен собственост на свид. Г.Н. и Д.Н., имало бази според св.Ников в гр.Сливен, гр. Провадия, с. Тополчане, гр. Средец, камиони и  работници, но тази информация не се подкрепя от необходимите за това документи;

ДИТЕМЕКС ООД - гр. Пазарджик не разполагало със собствен транспорт и работници и не били съставяни фактури за доставки на „Метаинвест 1“ЕООД;

ЕТ ИНВЕСТСТРОЙ - С.И." - гр. Варна не притежавал лиценз за търговия с черни и цветни метали. Според св.Г. Иванов търговецът се занимавал със строителство, като общо два пъти се предали метали, събирани с ремарке по селата;

ЕТ „Василев 97-В.В.“ не притежавал лиценз за търговия с метали, нито ЕКАФП в периода 01.09.01 г. - 01.01.02 г., а за периода 17.02.98 - 31.01.2001 г. след извършена данъчна ревизия  бил издаден ДРА;

Според справка от ТД на НАП-Велико Търново„АЛМУС К" ЕООД - гр. Видин в периода 2000 -2001 година св.Коцев не е подавал данъчни декларации и не е декларирал доходи от трудови правоотношения.  Дружеството не разполагало с ДМА, а според писмените доказателства и наети работници;

ЕТ „Метал – Р.Г. " - гр. Русе притежавало лиценз за  търговия с отпадъци от черни и цветни метали с площадка в гр. Русе, бул. „Тутракан" № 13. Търговецът не разполагал с МПС-та, а площадката била отдадена под наем;

ЕТ „Стомана – В.Х.“ - гр. Русе търгувал с черни и цветни метали, добивани от сметище в с.Николово Св. П. собственик на „Контур“ЕООД, придобил през 2003 година ЕТ „Стомана“ срещу дребна сума пари, като не притежавал никакви документи; Справката-декларация и дневниците по ЗДДС на ЕТ „Стомана - В.Х." - гр. Русе за данъчен период м. ноември 2002 г. не били налични в досието на търговеца, а в издадените фактури от ЕТ „Стомана“ към „Металинвест 1“ЕООД не били посочени количествата на продадените отпадъци

Доказателствата по делото безспорно установяват, че процесните сделки, фактурирани за дружеството на подс. А. не са реални, като по този начин неправомерно е заявено право на пълен данъчен кредит. В конкретния случай са ползвани фактури от „кухи” фирми, които не водят счетоводства, нямат персонал и дълготрайни материални активи, т.е. не са осъществени реални сделки. Налице е механизъм, при който чрез използване на фактурите с невярно съдържание се „убива” прихода.

Твърденията на подс., че след продажбата на „Металинвест 1“ЕООД последният няма отношение към дейността му, са абсолютно голословни и  правилно са ценени от първоинстанционния съд, като опит да бъде изградена защитната му позиция. В тази насока са събрани гласни доказателства чрез свидетелски показания, според които, от една страна, новият собственик – Г. Бешков само фиктивно е придобил собствеността върху процесното дружество, а от друга, че именно подс. А. е продължил да управлява последното, макар и след вписаната промяна в собствеността. Още повече при извършената данъчна ревизия подс. е взел активно участие, представяйки необходимите счетоводни документи, като без съмнение той е подписвал всички необходими счетоводни документи – декларации и Дневници, които е подавал пред ТД на НАП – Варна от името на процесното дружество. Не може да не се обърне внимание и на безспорния факт, /същият е бил коментиран от първоинст. съд/, че че в хода на данъчните ревизии при почти всички доставчици на „Металиенвест 1“ЕООД е настъпила промяна в собствеността на търговските предприятия, вкл-но и дружеството, управлявано от подсъдимия. Продажбите на търговските предприятия не противоречат на чл.15 ал.2 от ТЗ, но в случая същите са насочени към препятстване реализацията на публични вземания по реда на ДПК. Поради това и доводите на защитата в тази връзка се явяват голословни.

Не се споделя възражението на защитата на подс., че обв. акт не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 от НПК, тъй като същият отразявал единствено констатациите на ревизионното производство. Съдържанието на обстоятелствената и диспозитивна част на обвинителният акт са законово уредени в чл. 246 ал. 2 и 3 от НПК. Тълкувателната дейност на ВКС е довела и до постановяване на ТР 2/02г. на ОСНК, чиито задължителни за правоприлагането указания /доколкото единствената разлика между чл. 235 ал. 2 от НПК – отм. и чл. 246 ал. 2 от действащия НПК се състои в отпадане от съдържанието на “причините и условията, способствали за извършване на престъплението”/ акцентират върху необходимото и достатъчно съдържание на заключителния акт на досъдебното производство – “да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита… В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия.”.Видно от внесения на 20.06.2014г. обвинителен акт прокурорът е описал фактическите положения относно нормативната основа; документите – поставени в основата на всяко от обвиненията, свързани с длъжностните качества на обвиненото лице, констатациите във връзка с действията на обв. при реализиране на престъпната дейност в целия период от време по пера. Словесните средства, използвани от прокурора позволяват да бъде възприето в пълнота инкриминираното поведение, времето на осъществяването му и настъпилият съответно престъпен резултат. Посочени са и доказателствените източници в основата на фактическите изводи.

Пред въззивната инстанция, както и впрочем и пред първоинст. съд, е било направено възражение от защитата на подс. А. досежно правната квалификация, предмет на обвиненията срещу него, респ. за което е бил осъден от първоинст. съд, в насока на това, че деяния по чл.255 /отм./ и чл.256 /отм./ от НК не могат да бъдат извършени при условията на съвкупност. И въззивният съд не възприе това виждане за правилно: абсолютно логични са разсъжденията на първоинст. съд, с оглед настъпилите законодателни промени в НК, в насока на това, че деянията по чл.255 и чл.256 от НК са самостоятелни  престъпни състави, като първият криминализира избягване плащането на данъчни задължения, а вторият – воденето и ползването на счетоводна отчетност с цел осуетяване на данъчни задължения и доколкото действията по реализиране на престъпните състави са различни, същите могат да се осъществят при едни и същи първични счетоводни документи.

Както пред първоинст. съд, така и пред настоящата инстанция са развити доводи от защитата на подс. А., дали последният може да бъде страна в материалното наказателно правоотношение, обхващащо действията му като пълномощник на „Металинвест 1“ЕООД. На този въпрос е даден отговор от ВКС в редица решения, които са били цитирани от ВОС в мотивите и не следва да се преповтарят и във въззивния съдебен акт. Наказателна отговорност за данъчно престъпление може да носи и всяко друго наказателноотговорно лице /извън ДЗЛ/, след като фактите по делото доказват, че фактическото водене на търговската дейност, данъчното й отразяване и отчитане се извършва по силата на търговско или общо пълномощие от това лице.

 

С оглед на изложеното, въззивният съд намира за безспорно доказани възведените по отношение на подс. А. обвинения - с действията си последният е осъществил 13 отделни деяния /съгласно внесения обв. акт/ по смисъла  на чл.257 /отм./ във вр. с чл. 256 /отм./ от НК и 9 деяния по чл.255/отм./ от НК, а именно:

 

1. в периода 01.06.2001 г. – 31.12.2002 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, като управляващ и представляващ „МЕТАЛИНВЕСТ 1" ЕООД - гр. Варна, с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери-ДДС в размер на 253 801.93лв, водил счетоводна отчетност и ползвал счетоводни документи с невярно съдържание, както следва:

1.В периода 01.06.2001г.-30.06.2001г. – фактури:

№ 127/10.06.01 г. на стойност 15 606,50 лв. и ДДС 3 121,30 лв. с издател ЕТ „СИГ - Ст. Г." - гр. Русе;

№ 275/21.06.01 г. на стойност 46 970,90 лв. и ДДС 9 394,18 лв.

№ 466/30.06.01г.на стойност 92 000 лв. и ДДС 18 400 лв. с издател „ТРАНСМЕТАЛ" ООД - гр. Сливен;

2.В периода 01.07.2001 г. - 31.07.2001 г. – фактури:

№ 226/02.07.01 г. на стойност 20 240 лв. и ДДС 4048 лв.;

№ 228/05.07.01 г. на стойност 16 500 лв. и ДДС 3 300 лв.;

№ 229/06.07.01 г. на стойност 18 010 лв. и ДДС 3 602 лв.;

№ 231/09.07.01 г. на стойност 16 640 лв. и ДДС 3 328 лв.;

№ 233/10.07.01 г. на стойност 18 240 лв. и ДДС 3 648 лв.;

№ 234/10.07.01 г. на стойност 17 040 лв. и ДДС 3 408 лв.;

№ 235/11.07.01 г. на стойност 18 100 лв. и ДДС 3 620 лв.;

№ 231/09.07.01 г. на стойност 16 640 лв. и ДДС 3 328 лв. с издател ЕТ „СИГ - Ст. Г." - гр. Русе;

№ 410/28.07.01 г. на стойност 13 776 лв., ДДС 755,20 лв.;

№ 411/30.07.01 г. на стойност 14 669,20 лв., ДДС 2 933,84 лв. с издател „ДИТЕМЕКС" ООД - гр. Пазарджик;

3.В периода 01.08.2001 г. - 31.08.2001 г. – фактура:

№ 537/16.08.01 г. на стойност 15 300 лв. и ДДС 3 060 лв. с издател „ТРАНСМЕТАЛ" ООД - гр. Сливен;

4.В периода 01.09.2001 г. - 30.09.2001 г.- фактури:

№136/26.09.01 г. на стойност 17 092,50 лв. и ДДС 3 418,50 лв., №137/27.09.01 г. на стойност 16 877,50 лв. и ДДС 3 375,50 лв.,

№ 138/28.09.01 г. на стойност 14 486,70 лв. и ДДС 2 897,34 лв. с издател ЕТ „СИГ - Ст. Г." - гр. Русе;

5.В периода 01.10.2001 г. - 31.10.2001 г.- фактури:

  № 139/08.10.01 г. на стойност 48 108 лв. и ДДС- 9 621,60 лв. с издател ЕТ „СИГ - Ст. Г." - гр. Русе;

 № 339/02.10.2001 г. на стойност 1 625,00 лв. и ДДС 325,00 лв. с издател ЕТ „ИНВЕСТСТРОЙ - С.И." - гр. Варна;

№ 390/01.10.2001 г. на стойност 3 125 лв. и ДДС 625 лв. и №443/25.10.2001 г. на стойност 3000 лв. и ДДС - 600 лв. с издател ЕТ„ВАСИЛЕВ 97 - В.В." - гр. Варна;

№ 1021/10.10.01 г. на стойност 30 520 лв. ДДС 6 104лв.;

№ 1022/16.10.01 г. на стойност 34 680 лв. ДДС 6 936 лв.,

№ 1023/19.10.01 г. на стойност 22 018,70 лв. и ДДС 4 403,74 лв.,     

 №1024/23.10.01 г. на стойност 21 395 лв. ДДС 4 279 лв.,

        № 1025/26.10.01 г. на стойност 34 804 лв. ДДС 6 960,80 лв.,

№ 1026/30.10.01 г. на стойност 27 585 лв. и ДДС 5 517 лв. с издател „АЛМУС К" ЕООД - гр. Видин;

6.В периода 01.11.2001 г. - 30.11.2001 г.-  фактури:

№ 426/14.11.01 г. на стойност 22 550 лв. и ДДС 4 510 лв.;

№ 428/19.11.01 г. на стойност 23 188 лв. и ДДС 4 637,60 лв.;

№ 429/21.11.01 г. на стойност 18 240 лв. и ДДС 3 648 лв.;

№ 150/27.11.01 г. на стойност 19 680 лв. и ДДС 3 936 лв. с издател ЕТ СИГ - Ст. Г." - гр. Русе;

№ 109/19.11.2001г. на стойност 1 762,80 лв. и ДДС 352,56 лв.,

№ 110/19.11.2001г. на стойност 1 269,10 лв. и ДДС 53,82 лв.,

№ 111/24.11.2001г. на стойност 1 354,70 лв. и ДДС 270,94 лв.,

№ 112/26.11.2001г. на стойност 1 794,40 лв. и ДДС 358,88 лв.,

№ 113/27.11.2001г. на стойност 1 191,70 лв. и ДДС 238,20 лв.,

№ 114/28.11.2001г. на стойност 522,70 лв. и ДДС 104,54 лв.,

№ 116/29.11.2001г. на стойност 1 224,90 лв. и ДДС 244,98 лв.,

№ 117/30.11.2001 г. на стойност 1 266,20 лв. и ДДС 253,24 лв. с издател ЕТ „ИНВЕСТСТРОЙ -С.И." - гр. Варна;

№452/05.11.01 г. на стойност 647,45 лв. и ДДС 129,49 лв.;

№ 453/05.11.01 г. на стойност 1 796,40 лв. и ДДС 359,28 лв.,

№ 455/06.11.01 г. на стойност 459 лв. и ДДС 91,80 лв.,

№ 456/06.11.01 г. на стойност 1 218,90 лв. и ДДС 243,78 лв.,

№ 458/07.11.01 г. на стойност 323,40 лв. и ДДС 64,68 лв.,

№ 462/10.11.01 г. на стойност 3 316 лв. и ДДС 663,20 лв.,

№ 467/12.11.01 г. на стойност 906,70 лв. и ДДС 181,34 лв.,

№ 470/14.11.01 г. на стойност 1 879,70 лв. и ДДС 375,94 лв.,

№ 471/15.11.01 г. на стойност 1 231,70 лв. и ДДС 246,34 лв.,

№ 472/16.11.01 г. на стойност 1 977,40 лв. и ДДС 395,48 лв.,

№ 473/19.11.01 г. на стойност 858,70 лв. и ДДС 171,74 лв.,

№ 474/19.11.01 г. на стойност 901,20 лв. и ДДС 180,24 лв.,

№ 483/23.11.01 г. на стойност 369,60 лв. и ДДС 73,92 лв.,

№ 485/26.11.01 г. на стойност 676,60 лв. и ДДС 135,32 лв.,

№ 487/29.11.01 г. на стойност 469,20 лв. и ДДС 93,84 лв. с издател ЕТ ВАСИЛЕВ 97 - В.В." - гр. Варна;

7.В периода 01.12.2001 г. - 31.12.2001 г.- фактури:

№ 477/07.12.01 г. на стойност 17 180 лв. и ДДС- 3 436 лв.,

№479/13.12.01 г. на стойност 22 735,60 лв. и ДДС- 4 547,12 лв., №481/21.12.01 г. на стойност 27 642,60 лв. и ДДС- 5 528,52 лв. с издател ЕТ „СИГ - Ст. Г." - гр. Русе;

 № 118/01.12.2001 г. на стойност 2 643,70 лв. и ДДС 528,74 лв.,

 № 119/01.12.2001 г. на стойност 853,20 лв. и ДДС 170,64 лв.,

 №120/11.12.2001 г. на стойност 1 287,90 лв. и ДДС 257,70 лв.,

 №122/13.12.2001 г. на стойност 1 652,30 лв. и ДДС 330,46 лв.,

 № 123/14.12.2001 г. на стойност 1 193,50 лв. и ДДС 238,70 лв.,

 № 124/17.12.2001 г. на стойност 1 114,70 лв. и ДДС 222,80 лв.,

 № 125/19.12.2001 г. с предмет стока, стойност 1 030,60 лв. и ДДС 206.2 лв.,

№ 127/22.12.2001 г. с предмет стока, стойност 1 232,90 лв. и ДДС 246,58 лв.,

№ 128/28.12.2001 г. на стойност 616,30 лв. и ДДС 123,26 лв.,               №129/28.12.2001 г. на стойност 532,20 лв. и ДДС 106,44 лв. с издател ЕТ „ИНВЕСТСТРОЙ - С.И." - гр. Варна и

        № 493/07.12.01 г. на стойност 1 061,60 лв. и ДДС 212,32 лв. с издател ЕТ „ВАСИЛЕВ 97- В.В." - гр. Варна

8.В периода 01.02.2002 г. - 28.02.2002 г. –фактури:

        № 543/05.02.02 г. на стойност 33 875,42 лв. и ДДС 6 775,08 лв.,

          № 546/09.02.02 г. на стойност 34 204,19 лв. и ДДС 6 840,84 лв.,

№ 548/14.02.02 г. на стойност 36 029,54 лв. и ДДС 7 205,91 лв. с издател ЕТ „СИГ - Ст. Г." - гр. Русе;

№ 374/05.02.2002 г. на стойност 773,15 лв. и ДДС 154,63 лв. и №377/21.02.2002 г. на стойност 1 281,40 лв. и ДДС 256,28 лв. с издател ЕТ „ИНВЕСТСТРОЙ - С.И." - гр. Варна,

№ 524/08.02.02 г. на стойност 619,90 лв. и ДДС 123,98 лв. с издател ЕТ „ВАСИЛЕВ 97 - В.В." - гр. Варна;

9.В периода 01.03.2002 г. - 31.03.2002 г. -  фактури:

№ 578/06.03.02 г. на стойност 26 043,45 лв. и ДДС 5 208,69 лв., № 579/09.03.02 г. на стойност 2 881,32 лв. и ДДС 576,26 лв.,

№ 580/13.03.02 г. на стойност 23 610,30 лв. и ДДС 4 722,06 лв.,

№ 581/15.03.02 г. на стойност 4 420,05 лв. и ДДС 884,01 лв.,

№582/19.03.02 г. на стойност 22 470 лв. и ДДС 4 494 лв.,

№ 583/22.03.02 г. на стойност 5 876,92 лв. и ДДС 1 175,38 лв. и

№ 584/30.03.02 г. на стойност 4 982,74 лв. и ДДС 996,55 лв. с издател ЕТ „СИГ- Ст. Г." - гр. Русе и

№ 380/01.03.2002 г. на стойност 1 362,00 лв. и ДДС 272,40 лв.,

№386/11.03.2002 г. на стойност 653,00 лв. и ДДС 130,60 лв.,

№ 387/12.03.2002 г. на стойност 1 769,00 лв. и ДДС 353,80 лв.,

№ 391/14.03.2002 г. на стойност 755,35 лв. и ДДС 151,07 лв.,

№ 392/15.03.2002 г. на стойност 1 363,80 лв. и ДДС 272,76 лв.,

№ 393/16.03.2002 г. на стойност 1 820,40 лв. и ДДС 364,08 лв.,

№ 395/18.03.2002 г. на стойност 344,40 лв. и ДДС 68,88 лв.,

№ 396/18.03.2002 г. на стойност 2 639,80 лв. и ДДС 527,96 лв.,

№ 397/20.03.2002 г. на стойност 414,00 лв. и ДДС 82,80 лв.,

№ 401/23.03.2002 г. на стойност 686,60 лв. и ДДС 137,32 лв.,

№ 404/26.03.2002 г. на стойност 4 317,20 лв. и ДДС 863,44 лв.,

№ 405/27.03.2002 г. на стойност 1 284,40 лв. и ДДС 256,88 лв.,

№ 409/29.03.2002 г. на стойност 321,40 лв. и ДДС 64,28 лв.,

№ 411/30.03.2002 г. на стойност 1 240,18 лв. и ДДС 248,03 лв. и

№ 412/30.03.2002 г. на стойност 648,60 лв. и ДДС 129,72 лв. с издател  ЕТ„ИНВЕСТСТРОЙ - С.И." - гр. Варна;

10.В периода 01.04.2002 г. - 30.04.2002 г.- фактури:

 № 585/05.04.02 г. на стойност 3 887,60 лв. и ДДС 777,52 лв.,

 № 586/11.04.02 г. на стойност 3 239,76 лв. и ДДС 647,95 лв.,

 № 587/19.04.02 г. на стойност 2 330,58 лв. и ДДС 466,12 лв.,

 № 588/25.04.02 г. на стойност 6 541,40 лв. и ДДС 1 308,28 лв.,

 № 590/25.04.02 г. на стойност 1 693,61 лв. и ДДС 338,72 лв.  с издател ЕТ „СИГ - Ст. Г." - гр. Русе и

 № 413/01.04.2002 г. на стойност 1 009,20 лв. и ДДС 201,84 лв. с издател ЕТ „ИНВЕСТСТРОЙ - С.И." -гр. Варна;

11.В периода 01.06.2002 г. - 30.06.2002 г. - фактури:

№ 86/08.06.02 г. на стойност 8 779,74 лв. ДДС 1 755,95 лв.,

№ 89/15.06.02 г. на стойност 13 653,72 лв. ДДС 2 730,74 лв.,

№ 93/22.06.02 г. на стойност 7 017,69 лв. ДДС 1 403,54лв.,

№ 99/29.06.02 г. на стойност 8 187,24 лв. ДДС 1637,45лв.,

№ 176/17.06.02 г. на стойност 11 480 лв. ДДС 2 296 лв. с издател ЕТ „МЕТАЛ -Р.Д." - гр. Русе;

12.В периода 01.11.2002 г. - 30.11.2002 г.- фактури:

№ 147/08.11.02 г. на стойност 17 139,50 лв. и ДДС 3 427,91 лв.,

№ 148/14.11.02 г. на стойност 39 924,50 лв. и ДДС 7 984,90 лв.,

№ 149/15.11.02 г. на стойност 46 410 лв. и ДДС 9 282 лв. с издател ЕТ „СТОМАНА - В.Х." - гр. Русе;

13.В периода 01.12.2002 г. - 31.12.2002 г. - фактури:

№ 585/24.12.02 г. на стойност 42 357 лв. ДДС 8 471,40 лв.,

№ 586/27.12.02 г. на стойност 49 392 лв. ДДС 9 878,40 лв. с издател ЕТ „МЕТАЛ -Р.Д." - гр. Русе ; - престъпление по чл.257 ал.1 /отм./ вр. чл.256 /отм./ вр. чл.26 ал.1 от НК;

 

2. в периода от 16.07.2001 г. до 14.01.2003 година в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, като управляващ и представляващ „МЕТАЛИНВЕСТ 1" ЕООД - гр. Варна потвърдил неистина в СД по ЗДДС, подадени в ТДД – Варна, които се изискват по силата на чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, както следва:

-СД по ЗДДС - вх. № ДДС.0З.04-904608 от 16.07.2001 г. по неосъществени сделки с ЕТ „СИГ - Ст. Г." - гр. Русе и „ТРАНСМЕТАЛ" ООД - гр. Сливен

-СД по ЗДДС - вх. № ДДС.03.04-905537 от 14.08.2001 г. по неосъществени сделки с ЕТ СИГ - Ст. Г. - гр. Русе и „ДИТЕМЕКС" ООД - гр. Пазарджик;

- СД по ЗДДС - вх. № ДДС.0З.04-909099 от 14.11.2001 г. по неосъществени сделки с ЕТ СИГ - Ст. Г. - гр. Русе, ЕТ „ИНВЕСТСТРОЙ - С.И." - гр. Варна, ЕТ „ВАСИЛЕВ 97 - В.В." - гр. Варна и „АЛМУС К" ЕООД - гр. Видин;

-СД по ЗДДС -вх. № ДДС.03.04-910323 от 14.12.2001 г. по неосъществени сделки с ЕТ СИГ - Ст. Г. - гр. Русе, ЕТ „ИНВЕСТСТРОЙ - С.И." - гр. Варна, ЕТ „ВАСИЛЕВ 97 - В.В." - гр. Варна;

-СД по ЗДДС -вх. № ДДС.03.04-800336 от 13.01.2002 г. по неосъществени сделки с ЕТ „СИГ-Ст.Г. - гр. Русе, ЕТ „ИНВЕСТСТРОЙ-С.И." - гр. Варна, ЕТ „ВАСИЛЕВ 97 - В.В." - гр. Варна;

-СД по ЗДДС -вх. № ДДС.03.04-901755 от 14.03.2002 г. по неосъществени сделки с ЕТ „СИГ-Ст.Г."- гр. Русе, ЕТ „ИНВЕСТСТРОЙ -С.И." - гр. Варна, ЕТ „ВАСИЛЕВ 97 - В.В." - гр. Варна;

-СД по ЗДДС - вх. № ДДС.03.04-902175 от 12.04.2002 г. по неосъществени сделки с ЕТ „СИГ - Ст. Г." - гр. Русе, ЕТ „ИНВЕСТСТРОЙ - С.И." -гр. Варна;

-СД по ЗДДС - вх. № ДДС.03.06-610725 от 13.12.2002 г. по неосъществени сделки с ЕТ „СТОМАНА - В.Х." - гр. Русе;

-СД по ЗДДС -вх. № ДДС.03.06-600928 от 14.01.2003 г. по неосъществени сделки с ЕТ „МЕТАЛ - Р.Д." - гр. Русе,

като избегнал плащане на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС в размер на 227 486.48 лева /двеста двадесет и седем хиляди четиристотин осемдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/ - престъпление по  чл.257 ал.1 /отм./ вр. чл.255 /отм./ вр. чл.26 ал.1 от НК.

 

Деянията са извършени умишлено, а с действията си подс. А. е целял получаване на облага. Включвайки фактури в СД по нереални сделки, подс. е намалил общата сума на начисленото от него ДДС и е формирал разлика от ДДС за получаване. Така, чрез потвърждаване на неистина в данъчната справка-декларация е избегнато плащане на данъчно задължение в особено големи размери към републиканския бюджет. Доказателствената съвкупност по несъмнен начин сочи, че подсъдимият А. е знаел, че фактурираните доставки на скрап и рекламна услуга са част от т.нар.“ верига“ за източване на ДДС. Пространно коментираните в акта на първоинст. съд и частично по-горе доставки на стоки и услуга  не са реално осъществени. И този извод се обуславя от направеното изследване на цялата верига от доставки, която има отношение към данъчните задължения на управляваното и представлявано от подсъдимия дружество, респективно фактите са от значение за съставомерността на деянията.

Правилен и законосъобразен е бил подходът на ВОС, прилагайки института на чл. 26 от НК:  доказателствата по делото по категоричен начин установяват, че престъпната дейност на подс.А. започнала от 01.06.2001 год. и продължила до 14.01.2003 година:  -по чл.256 от НК инкриминираният период е в периода 01.06.2001г. – 01.12.2002г.; - по чл.255 от НК от 16.07.2001г. до 14.01.2003г./. В този период същият осъществил 13 пъти състав на едно и също престъпление по чл.256 /отм./ от НК и 9 пъти състав на престъпление по чл.255 /отм./ от НК. Налице са и останалите изискуеми от законодателя условия: - еднородност на  обстановката и вината; - обективната и субективна връзка между деянията не е била разкъсвана. Обективните признаци на престъпленията по чл.255 /отм./ и чл.256 /отм./ от НК, подсъдимият осъществявал всеки месец, като извършвал всички необходими действия за съставомерността на деянията – водил счетоводна отчетност и ползвал счетоводни документи – фактури с невярно съдържание, осуетявайки установяване на данъчни задължения по ЗДДС и потвърждавал неистина в справки-декларации по чл.100 от ЗДДС с цел избягване плащането на ДДС. Правилно е отчетено от първоинст. съд, че приложението на чл.26 от НК за целия инкриминиран период е по-благоприятен за подсъдимия, въпреки, че до месец септември 2002г. институтът на “продължаваното престъпление” е бил отменен.

 

По отношение на наложеното наказание: първоинстанционният съд е изложил много обстойни и убедителни мотиви във връзка с индивидуализацията на наказанията на подс. А. за всички деяния, спирайки се подробно най-вече на тези обстоятелства, които обосновават необходимостта от смекчаване на предвидените санкции. В този смисъл наказанията се преценяват от въззивния съд като  справедливи, респективно и определеното такова по смисъла на чл. 23 от НК: преди всичко абсолютно правилно съдът е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало към момента на извършване на деянията и изминалия не малък период от време. Правилно е бил приложен и по–благоприятният закон по отменения текст на чл.257 от НК /чл. 2 ал. 2 от НК/ с предвидена по – ниска долна граница на наказанието лишаване от свобода при условията на чл.55 ал.1 от НК. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд и за това, че наложеното наказание „лишаване от свобода” не следва да се изтърпява ефективно от подс. А., тъй като лишаването му от свобода не би реализирало най - вече целите на специалната превенция, предвидена в разпоредбата на чл.36 от НК.

В този смисъл жалбата на подс. А. се явява неоснователна, респективно присъдата на ОС-Варна в наказателно-осъдителната й част е правилна и законосъобразна.

 

По отношение на предявения граждански иск: въззивната инстанция констатира, че първостепенният съд неправилно е приел възражението на защитата на подсъдимия за изтекла давност по отношение на гражданската претенция на Държавата, отхвърляйки я като неоснователна. Първоинстанционният съд е направил неверен извод, че е изтекъл петгодишният период за погасяване на вземането по давност. Подаденият иск от Министъра на финансите е с правно основание чл. 45 от ЗЗД, с претенция за настъпили от престъплението имуществени вреди. Съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЗД, за вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. В случая, досъдебното производство е било образувано и водено срещу Виновното лице за престъпление по чл. 257, ал.1 вр. чл.256 вр. чл.26 ал.1 от НК. Подсъдимият А. е бил привлечен като обвиняем по д.п. № 3191/04г. по описа на ОСлО - Варна с постановление от 14.04.2011г., т. е. от този момент насетне е имало известно лице, спрямо което може да се предяви искова претенция за непозволено увреждане, съответно от този момент е започнала да тече и давността. Гражданският иск е постъпил в деловодството на окръжния съд на 04.07.2014 г., което налага извод, че към момента на предявяването му не е изтекла погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД, същият е бил допустим, а с оглед и направения от първоинст. съд впоследствие извод и за виновно извършено деяние от подс. А. – същият е бил и основателен, респ. следва да бъде уважен в пълен размер - 253 801.93 лева, съгласно стойностния размер на обвинението. Искът е безспорно доказан по основание и размер - вследствие на неплатените от подс. данъчни задължения в особено големи размери - 253 801.93 лв. Държавата  чрез МФ е претърпяла имуществена вреда в същия размер. Претенцията е дължима ведно със законната лихва, считано от довършване на деянието, с оглед приложението на чл. 26 от НК, а именно от 14.01.2003г. до окончателното й изплащане.

Не се споделят развитите доводи от защитата на подс. , че подс. А. изначално е бил известен на данъчните органи и в последвалото ревизионно производство Държавата е разполагала със специален способ за събиране на данъчните задължения на юридическите лица, поради което е следвало тя да действа чрез него - посредством специалните органи на Националната агенция по приходите, по специалния административен ред с административен акт, който подлежи на контрол пред адмнинистартивния съд, а не по общ исков ред на основание чл.45 от ЗЗД. На това разбиране е противопоставима цялата актуална съдебна практика на ВКС, НК, изобилна и непротиворечива - Р № 280/2013 г., II н.о., Р № 859/2008 г., I н.о., Р № 419/2012 г., I н.о., Р № 548/2009 г., III н.о., Р № 492/2009 г., II н.о., Р № 484/2011 г., II н.о., Р № 492/2009 г., II н.о., Решение № 354/2010 г., III н.о., както и множество решения на отделения в гражданската колегия, които в производства по предявен пред тях граждански иск от Държавата след влязла в сила присъда за данъчни престъпления, последователно са приемали, че в резултат на извършено престъпление против данъчната система възниква щета за държавата, представляваща невнесения данък – имуществен пасив за фиска.

 

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на АС- Варна   достигна до извода, че присъдата на ВОС в гражданско – осъдителната й част следва да бъде изменена, а в останалата като правилна, законосъобразна и справедлива следва на основание чл. 338 от НПК  да бъде потвърдена.

 

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с.з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

Водим от горното и на основание чл.337 ал. 3 пр. 2 и чл. 338 от НПК, съставът на  ВАРНЕНСКИЯ  АПЕЛАТИВЕН  СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъда № 88 на Варненски окръжен съд по НОХД 704/2014г., постановена на 05.10.2015г. в гражданско– осъдителната й част, като ОСЪЖДА Ч.Н.А., ЕГН - **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата чрез Министъра на финансите сумата от 253 801.93 лева /двеста петдесет и три хиляди осемстотин и един лев и деветдесет и три стотинки/, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2003г до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди,  както и д. т. върху уважения граждански иск в размер на 10 152 лева.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ:1.                  2.