Р Е Ш Е Н И Е

 

36/09.03.2017 г.

 

Гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД - наказателно отделение  в открито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

               ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

при участието на секретаря С.Д. и прокурора Милена Гамозова, разгледа ВНОХД № 423 по описа на съда за 2016 г., докладвано от съдия П. Димитрова и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 75 по НОХД № 1623/15 г. на Окръжен съд - Варна, постановена на 16.09.2016г., с която подсъдимият Н.В.И. е бил признат за ВИНОВЕН в извършване на деяние, наказуемо по чл. чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2, 6 и 7 вр. чл. 26 ал.1 от НК за това, че през периода от  14.07.2009 год. - 16.11.2009 год. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление в качеството на представляващ по пълномощни с №417/22.01.2009 г., №1003/11.02.2009 г. №1203/19.02.2009 г., № 1247/20.02.2009 г. и №1355/25.02.2009 г. по описа на нотариус Ваня Георгиева per. N0 549 от НК на „СТРОЙ ПРОПЪРТИС 2008" ЕООД, ЕИК 200529219, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - ДДС в размер на 298 084.00 лв., като потвърдил неистина в подадени пред ТД на НАП Варна справки декларации по ЗДДС, както следва: СД по ЗДДС № 3000-1245885/14.7.2009 г., относно несъстояли се през данъчен период на месец юни 2009 г. сделки на стойност 10595000.00 лева и ДДС в размер на 211 900.00 лева с „Котон трейдинг" ЕООД ЕИК 131009347, за които са издадени следните фактури: 150/03.06.2009 г. с данъчна основа 408 000.00 лв. и ДДС 81 600 лв.; 151/06.06.2009 г. с данъчна основа 49 000.00 лв. и ДДС 9 800 лв.; 152/09.06.2009 г. с данъчна основа 227 000.00 лв. и ДДС 45 400 лв.; 153/16.06.2009г. с данъчна основа 370 000.00 лв. и ДДС 74 000 лв.; 151/30.06.2009г. с данъчна основа 5 500.00 лв. и ДДС 1 100.00 лв.; СД по ЗДДС № 3000-1289654/14.10.2009 г., относно несъстояла се през данъчен период на месец септември 2009 г. сделка с „Павла дизайн" ЕООД, ЕИК 104690709 за което е издадена фактура № 419/30.09.2009 г. с данъчна основа 154 500 лв. и ДДС 30 900 лв.;СД по ЗДДС № 3000-1304250/16.11.2009 г., относно несъстояла се през данъчен период на месец октомври 2009 г. сделка с „Денил и Ко" ЕООД, ЕИК 200537358 за което е издадена фактура № 319/23.10.2009 г. с данъчна основа 276 420.00 лв. и ДДС 55 284.00 лв., като използвал при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите на документи с невярно съдържание фактури с N 150/03.06.2009 г.; N151/06.06.2009 г.; N152/09.06.2009 г.; N153/16.06.2009 г.; N151/30.06.2009r.; № 419/30.09.2009 г. и № 319/23.10.2009 г. и приспаднал неследващ се данъчен кредит в посочения общ размер на 298 084.00 лв. На основание чл. 54 от НК е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, което да се изтърпи  при първоначален строг режим в условието на затвор.

Със същата присъда, на основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХД 469/2009г по описа на ВРС, влязла в законна сила на 28.03.2009г, като е определен първоначален строг режим в условието на затвор.

В присъдата е налице произнасяне досежно направените по делото разноски.

 

Настоящото производство е образувано по жалба на сл. защитник на подс. И. – адв Ив. Сиромашков, с бланкетно оплакване за неправилност и несправедливост на първоинстанционният съдебен акт, постановен в нарушение на материалния закон. В допълнително изложение към жалбата упълномощеният защитник на подс. пред въззивната инстанция – адв. Й. Ч. навежда доводи за липса на категорични доказателства в подкрепа на обвинението – оспорва събраните гласни доказателства и заключенията по съдебно-счетоводната и съдебно-графологичната експертизи; твърди, че е налице липса на мотиви, т. к. не е направен анализ на всички събрани доказателства, не е даден и отговор на направените от подзащитния му възражения.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят се явяват лично и се представлява от редовно упълномощения си защитник, който поддържа жалбата на посочените основания, излагайки аргументи за недоказаност на деянието и за допуснато съществено процесуално нарушение от първоинст. съд – ВОС, изразяващо се  в липса на мотиви към присъда. Подс. И. в защитната си пледоария оспорва изводите на първоинст. съд, навеждайки идентични доводи с тези, които е изложил пред ВОС в своя защита.

Представителят на АП-Варна оспорва жалбата, намира постановената присъда за правилна и моли същата да потвърдена изцяло.

В последната си дума пред настоящата инстанция подс. И. изразява желание да бъде разпитан по делото в качеството на свидетел лицето С.С.Д..

 

След преценка на доводите на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата,  на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК настоящият състав на АС-Варна констатира, че при постановяването на ревизираната първоинстанционна присъда е допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила, което се изразява в липса на мотиви относно възприетите фактически констатации, относно анализа и оценката на доказателствените материали и относно правните аргументи за взетите решения, като естеството на това нарушение не позволява извършването на въззивна проверка по съществото на делото.

В разпоредбата на чл. 305, ал.3 от НПК са предвидени задължителни изисквания спрямо съдържанието на мотивната част на присъдата, а именно: "В мотивите се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят." Съставът на въззивната инстанция намира, че в случая при постановяването на присъдата и в частност - при изготвянето на мотивите, първоинстанционният съд категорично не е изпълнил задължението си за мотивиране на съдебния си акт /присъдата/ съобразно горепосочената разпоредба на чл. 305, ал.3 от НПК. В мотивите на проверяваната присъда първоинстанционният съд е установил и изложил фактическа обстановка, която напълно съвпада и е идентична по структура и съдържание с фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, в което само по себе си няма нищо нередно и смущаващо, ако обаче бе налице собствен и пълен доказателствен анализ на цялата събрана и проверена доказателствена съвкупност, включително и на направените възражения от страна на подсъдимия, както и пълен правен анализ на действията на подс. от обективна и субективна страна. 

От протоколите по делото /л. 54 и 91 от НОХД № 1623/15г на ВОС/ и отразеното в мотивите към присъдата се установява, че производството по делото е протекло по реда на чл. 371 т.1 от НПК, като са изброени на в две съдебни заседания свидетелите, които няма да бъдат разпитвани и при постановяване на присъдата техните показания ще се ползват като доказателство или чиито показания са приобщени чрез прочитането им. В хода на съдебното следствие първонист. съд е разпитал общо 11 свидетели, като при част от тях /свидетелите Донев, Ив. Трендафилов, Т. И., Великов, В. Трендафилов/ е констатирал противоречия с  показанията им дадени на досъд. производство. По искане на защитата е бил допуснат като свидетел лицето Пламен Василев Петров и същият е разпитан в съдебно заседание на 31.05.2016г /л. 133 от НОХД  № 1623/15г на ВОС/. В мотивите на атакуваната присъда обаче не е направен абсолютно никакъв анализ на тези гласни доказателства /въпреки наличието на противоречивост в тях/, не е дадена собствена оценка на събраните и проверени доказателствени материали, така както изисква императивната разпоредба на чл. 305, ал.3 от НПК. В тази връзка първостепенният съд само се е задоволил да изброи доказателствените източници и способите на доказване, въз основа на които е била възприета фактическата обстановка /при условие, че не е в хипотезата на чл. 371 т. 2 от НПК/, като твърде пестеливо и напълно декларативно е посочил, че "…Посочените доказателства съдът преценява като взаимнодопълващи се, безпротиворечиви /!!!/ и изграждащи фактическата страна на обвинението по несъмнен начин.“ /л. 189-на гърба от НОХД/, без обаче да посочи своето отношение към тях – дали ги кредитира или отхвърля. Тази обобщаваща доказателствена преценка в никакъв случай обаче не може да замести обективно неосъществения и неизвършения анализ на събраните по делото доказателствени материали. ВОС се е задоволи единствено да посочи, че обясненията на подс. „…са непоследователни и противоречиви и следва да се ценят като негова защитна позиция“.

В мотивите на присъдата реално липсват и правни съображения за взетите решения по повод повдигнатото обвинение, в частност не са изложени никакви доводи относно обективните елементи от състава на престъплението, в извършването на което подс. И. е бил признат за виновен. Обосновавайки правните си изводи в качеството на първоинстанционен съд и посочвайки в мотивите, че „Правната оценка на деянията на подс. И. се обосновава от фактическите изводи на съда и на приложимото ТР № 1/07.05.09г. на ВКС. Подсъдимият, действайки при пряк умисъл, изготвил и подал три справки декларации, съдържащи потвърдени неистини относно търговската дейност на дружеството, което представлявал, в непродължителен период от време, при еднородна обстановка, като последващите действия се явяват последица от предшестващите. Правната рамка на общия размер на данъчните задължения по обвинението е съобразена с чл. 93 т. 14 от НК…“, ВОС, на практика е действал като касационна инстанция, която обаче се произнася в рамките на установените от първоинст. и въззивен съд фактически положения. Не е анализирано и особеното качество на субекта на деянието, при условие, че подс.И. изрично е направил подобно възражение в защитната си пледоария. Т.е. в случая, правните съображения и аргументи за взетото решение са заместени от едно препращане към ТР на ВКС, нормативна база - НК и диспозитив на присъдата, в който пък непосредствено е възпроизведен диспозитива на обвинителния акт.

Предвид гореизложеното, в обобщение, за въззивният съд се налага извода, че в проверяваната присъда по никакъв начин не са аргументирани направените в нея фактически и правни изводи и че същата /присъдата/ представлява почти дословен и буквален препис на обвинителния акт, което е недопустимо от процесуалния закон. Това от своя страна поставя под сериозно съмнение начина на формирането на личното вътрешно убеждение на членовете на съдебния състав, постановил контролираната присъда, така както изисква законът в нормата на чл. 14, ал.1 от НПК. Безрезервното възприемане на описаната в обвинителния акт фактическа обстановка само по себе си сочи и на безкритично доверяване на посочените и изброени от прокурора доказателствени източници и способи на доказване без същевременно същите да са били подложени на обстоен и задълбочен анализ и преценка. По тези съображения е трудно, почти невъзможно да се приеме, че обективираните в присъдата фактически изводи са били извлечени в резултат на собствена на окръжния съд оценъчна и аналитична дейност в процеса на правораздаване. А що се касае до правните аргументи относно съставомерността на деянието по възприетата от окръжния съд правна квалификация, то такива, както бе вече посочено, липсват и затова обективно е невъзможно да бъдат коментирани и преценявани от въззивната инстанция.

Така констатираните съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви на присъдата относно възприетата релевантна фактическа обстановка, относно анализа и оценката на събраните и проверени доказателствени материали и относно правните аргументи и съображения за взетото решение, безусловно налагат цялостна отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание, тъй като предвид естеството на тези нарушения, същите не могат да бъдат отстранени във въззивното производство, а само и единствено при новото разглеждане на делото от първостепенния съд.

Поради това изложеното по-горе въззивната инстанция не взема становище и не обсъжда направените от защитника и подсъдимия възражения, които са по съществото на делото.

 

Липсата на мотиви /означаваща също така и противоречиви, и несъдържащи задължителните законови реквизити мотиви/ е съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на безусловните основания за отмяна на присъдата съгласно чл.348, ал.3, т. 2 пр. 1 от НПК, към която пък препраща разпоредбата на чл.335, ал.2 от НПК, представляващо процесуално-правното основание за взетото решение на въззивната инстанция.

 

Водим от горното и на основание чл. 334 т. 1 вр. чл. 335 ал. 2 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна,

 

 

Р Е Ш И :

      

ОТМЕНЯ изцяло присъда № 75 по НОХД № 1623/15 г. на Окръжен съд - Варна, постановена на 16.09.2016г. и  ВРЪЩА делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд – Варненски  окръжен съд от друг съдебен състав.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             ЧЛЕНОВЕ:1.              2.