Р Е Ш Е Н И Е

 

 

29/10.02.2016

 

Град Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД          

НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

На четиринадесети януари

Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА                            ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

Секретар С. Д.

Прокурор Ст. Андонов

като разгледа докладваното от съдия Димитрова

ВЧНД № 426 по описа на съда за 2015 година,

за да се произнесе взе предвид:

 

Варненският окръжен съд, с протоколно определение № 1037/06.11.2015г, постановено в открито съдебно заседание по  ЧНД № 1169/15г. по описа на същия съд, по реда на чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК от НК е присъединил, на основание чл. 27 от НК, изцяло наказанието от една година и четири месеца лишаване от свобода при строг режим, наложено на осъд. Й.С.П.  по НОХД №7489/2011 г. по описа на ВРС към неизтърпяната част от най-тежкото наказаниедоживотен затвор, наложено му с присъда по НОХД № 1884/2001 г. по описа на ВОС.

 

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал осъд. П., които моли същото да бъде отменено като неправилно и се постанови ново такова, с което по реда на чл. 25 от НК бъдат приспаднати изтърпяните до момента наказания.

 В с. з. пред състава на АС-Варна, жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Осъд. П. се представлява и от служебен защитник, който поддържа жалбата на осъдения.

Представителят на АП-Варна изразява становище за неоснователност на жалбата, респективно за правилност и законосъобразност на постановеното определение на ВОС.

 

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на определението, на основание чл. 313, чл. 314 НПК, съставът на Апелативен съд - Варна констатира, че така наведеното оплакване е неоснователно по следните съображения :

В съответствие с приложените по делото доказателства във връзка с осъжданията на жалб. П. за различни деяния, ВОС е приел, че не са налице основания за групиране по смисъла на чл. 25 вр. чл. 23 от НК, а следва единствено и само да се приложи разпоредба на чл. 27 от НК, присъединявайки наказанието от една година и четири месеца лишаване от свобода при строг режим, наложено по НОХД №7489/2011 г. по описа на ВРС, към неизтърпяната част от най-тежкото наказаниедоживотен затвор, наложено с присъда по НОХД № 1884/2001г. по описа на ВОС. Този извод на първоинст. съд е бил правилен поради следните съображения:

Жалб. Й.С.П. е бил осъден, както следва: с присъда по НОХД № 1884/2001 г. по описа на Окръжен съд – Варна, влязла в сила на 16.07.2015г за извършени различни деяния по НК през периода 1999г – 2001г, като на основание чл. чл. 23 от НК му е било наложено общо най-тежко наказание „доживотен затвор”; с присъда по НОХД № 7489/2011 г. по описа на Районен съд – Варна, влязла в сила на 30.07.2012г. за деяние по чл. 297 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, извършено на 24.04.2011г., като на основание чл. 58а ал. 1 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.

Обосновано първинст. съд е преценил, че не са налице изискванията на чл. 25 вр. чл. 23 от НК, с оглед постановената от АС-Варна присъда по ВНОХД №272/2013г. и потвърдена от ВКС на Р.България с решение № 143/16.07.2015г. по НД №314/15г, с която на основание чл.23 от НК вече е било извършено групиране, поради което и правилно е приложил само разпоредбата на чл.27 от НК по отношение на наказанието, наложено с присъдата, постановена от ВРС по НОХД № 7489/2011г. В този смисъл твърденията на жалб. са неоснователни, а в подкрепа на този извод е и справката от ОЗ-Варна /вх.№ в ОС-Варна 30242/09.10.2015г –л.11-12 от ЧНД № 1169/15г на ВОС/, от която е видно, че отчитайки цялостното развитие на наказателно производство, водено спрямо жалб. П. /респ. и наложените му наказания/, вкл-но и след възобновяване на делото за определени деяния по НК, осъд.  е изтърпял от наказанието „Доживотен затвор”, приведено с начало 19.01.2001г. към 07.10.2015г. общо 14 години, 8 месеца и 18 дни.

 

Предвид на всичко изложено, съставът на АС-Варна достигна до извода, че определението на ОС-Варна постановено, по реда на чл.306  ал. 1 т. 1 от НПК не страда от пороци по смисъла на чл.313 НПК, оплакванията са неоснователни, не са налице основания за отменяването  или изменяването му, поради  което и на основание чл. 338 НПК,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 1037/06.11.2015г, на ОС - Варна, постановено в открито съдебно заседание по  ЧНД № 1169/15г. по описа на същия съд.

 

Решението е окончателно и не  подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.                 2.