П Р И С Ъ Д А

№  1


 

21.01.2016 година, гр. Варна

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

Секретар С.Д.

Прокурор МИЛЕНА ГАМОЗОВА

като разгледа докладваното от съдия ПАНТАЛЕЕВА

ВНОХД № 427 по описа за 2015 година 

 

         На основание чл.336, ал.1, т.3, чл.337, ал.2, т.1 и чл.338 от НПК

 

                                       П  Р  И  С  Ъ  Д  И  :

 

ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО присъда № 20/29.09.2015 г. по НОХД № 242/14 г. на Окръжен съд Търговище, като:

 

         ПРИЗНАВА подсъдимият А.  Б.Ш., ЕГН **********, ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, че:

- от началото на м. януари 2013 г. до 05.01.2014 г. в гр.Търговище, при условията на продължавано престъпление, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото,  като по своето съдържание деянието се отличава с изключителен цинизъм, поради което и на основание  чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по чл.325, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26 от НК,

- на 05.01.2014 г. в гр.Търговище се заканил с убийство на Севинч Ахмедова Мехмедова, като заканата могла да породи у нея основателен страх от осъществяването й, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по чл.144, ал.3 от НК.

ИЗМЕНЯ присъдата в частта на определеното на подсъдимия А.  Б.Ш. наказание по чл.116, ал.1, т.6, пр.2, вр.чл.54 от НК, като му налага ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

ПРИСЪДАТА подлежи на касационна проверка в 15-дневен срок от днес пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                         2.


М  О  Т  И  В  И   към присъда № 1/21.01.2016 г. по ВНОХД № 427 по описа на Варненския апелативен съд за 2015 г., наказателно отделение

 

Предмет на въззивното производство е присъда №20/28.09.2015 г. по НОХД № 242/2014 г. на Окръжен съд Търговище, с която подсъдимият А.Б.Ш. е признат за виновен в извършването на три престъпления от общ характер в условията на реална съвкупност, за които, в хипотезата на чл.54 от НК са му били наложени три наказания лишаване от свобода, съответно - три години по чл.325, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК, две години и шест месеца по чл.144, ал.3 от НК и осемнадесет години и шест месеца по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 от НК.

За да вземе това решение, изцяло в съответствие с обвинителния акт, окръжният съд е приел, че:

- за периода месец януари 2013 г. - 05.01.2014 г. в гр. Търговище, при условията на продължавано престъпление, подсъдимият е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието се отличава с изключителен цинизъм, и че

- на 05.01.2014 г. в гр.Търговище подсъдимият се заканил с убийство на С. А. М., като заканата могла да породи у заплашената основателен страх от осъществяването й,

 

а в частично съответствие с повдигнатото обвинение съдът е приел, че:

- на 05.01.2014 г. в гр.Търговище подсъдимият е предприел действия умишлено да умъртви С. А. М., като смъртта е настъпила на 12.01.2014 г., а убийството е извършено по особено мъчителен  за жертвата начин.

Досежно последното деяние съдът се е произнесъл с оправдателен диспозитив по отношение приложението на материалния закон, само в частта на квалификацията то да е извършено от подсъдимия с особена жестокостчл.116, ал.1, т.6, пр.3 от НК, което не е възразено от прокуратурата.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определил за изтърпяване най-тежкото наказание - лишаване от свобода за срок от осемнадесет години и шест месеца при първоначален строг режим в затвор.

 

Въззивното производство е по протест от пъровинстанционната прокуратура с искане за налагане на наказанието „доживотен затвор без замяна”, и по жалба лично от подсъдимия Ш., който моли за намаляване размера на наложеното му лишаване от свобода.

В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура поддържа оплакването за несправедливост поради занижаване на наказанието, но предлага да бъде наложено наказание „доживотен затвор”. Защитникът на подсъдимия пред въззивния съд – адвокат Р.Д.,***, поддържа саморъчната жалба, но развива доводи и за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, а досежно обосноваността оспорва изводите във връзка с умисъла при осъществяване на деянието по чл.116 от НК. Исканията на защитника са за отмяна на присъдата и връщане на делото за повторно разглеждане, за намаляване на наказанието или за оправдаване на подсъдимия.

В последната си дума подсъдимият Ш. изразява съжаление за случилото се и иска ново разглеждане на делото.

 

Установените на съдебното дирене в първата инстанция факти и обстоятелства от предмета на доказване накратко са следните:

Подсъдимият А.Ш. и пострадалата С.М. живеели дълги години на съпружески начала и отгледали три деца. Общият им дом представлявал двуетажна къща, на чийто втори етаж били само те двамата, а на първия, сестрата на подсъдимия - свидетелката М.С. и дъщеря й, свидетелката Н. А..

В трезво състояние подсъдимият бил добродушен, но той системно злоупотребявал с алкохол, от което ставал нервен, раздразнителен и често биел и обиждал жена си. Поведението му било невъздържано и арогантно и към съседите, често нощем пускал много силно музика, огласял с крясъци махлата, а понякога се разголвал демонстративно, размахвал половия си члена, вкл. съпроводено и с показно онаниране, което ставало в присъствието и на жени и малки деца. Съседите се оплаквали на общинския служител – свидетелката Е.К., която разговаряла с подсъдимия няколко пъти и пред нея той изразявал съжаление за поведението си, като заявявал, че ще се поправи, но всъщност продължавал по старому.  

На 05.01.2014 г. към 15:30-16:00 часа подсъдимият се прибрал в къщи, отново употребил алкохол. Жена му била на първия етаж, при свидетелката А., с тях били и две деца – А.И. и свидетелката Н.С.. Подсъдимият влязъл при тях видимо пиян, започнал да крещи на момичетата защо А. е там, както и да ги гони. Пострадалата М. се опитала да го успокои и да го отведе у тях, но провокиран от намесата й, той започнал да я блъска и я стиснал за гърлото. Изплашени, двете деца избягали навън, а свидетелката А. се намесила в защита на пострадалата и го изгонила. Подсъдимият първоначално отишъл на своя етаж, но после излязъл на двора и започнал да псува и обижда съпругата си на турски език, крещейки, че ще я убие от бой.

Когато пострадалата се качила у тях, а след нея и подсъдимия, разправията се възобновила и в нейния ход подсъдимият взел намиращата се в дома им пластмасова бутилка с бензин, напръскал с течността М. и възпроизвел искра  със запалка. Сместа се възпламенила и дрехите, косата и голяма част от кожата на пострадалата били обхванати от пламъци, при което тя изскочила навън с писъци. Свидетелката А. я чула, притекла се и като видяла състоянието й, я покрила с една дреха за да спре горенето. Стекли се и други съседи, вкл. свидетелят И.М. и синът му, свидетелят Ш. Ш. и зет му, който успели да изгасят обхванатите от пожара вещи, сигнализирани били полицейските и медицинските служби. Пострадалата М. била откарана първоначално в ЦСМП Търговище, но изключително тежкото й състояние наложило да бъде транспортирана във Военноморска болница Варна, където, въпреки проведеното лечение, починала на 12.01.2014 г. - в резултат на причинените изгаряния и последвалите усложнения.

 

По исканията и становищата на страните.

С оглед възможните си процесуални последици, приоритетно следва да намери отговор възражението на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия.

Това възражение се прави за първи път в съдебно заседание пред въззивната инстанция, като се твърди, че в хода на досъдебното производство на подсъдимия са били повдигнати последователно три обвинения за процесното деяние - първоначалното за „опит”, а впоследствие за довършено престъпление, и той не е разбрал в какво точно е обвинен, респ. за какво е осъден.

Подобно разбиране не може да бъде споделено. Известно е, че според действащите процесуални правила, прокуратурата повдига обвинение пред съда едва с внасянето на обвинителния акт, докато на досъдебното производство се извършва действието привличане на обвиняем - спрямо лицето, срещу което са събрани достатъчно доказателства в извършването на конкретно престъпление от общ характер, и на което се предявява постановлението по чл.219, ал.3 от НПК. Законосъобразно в досъдебната подготвителна фаза може да съществуват работни обвинения, които в хода на процеса да търпят различни промени, защото разследващите органи извършват непрекъснато поредица от процесуално–следствени действия и събират необходимите и относими доказателства, с цел да бъде изяснена фактическата обстановка и да бъде разкрита обективната истина чрез всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства от значение за конкретния казус. В случая подсъдимият е бил привлечен в качеството на обвиняем на 06.01.2014 г., когато пострадалата все още е била лекувана в болнично заведение, съответно и правната квалификация правилно е била за опит към умишлено умъртвяване, във връзка с чл.18 от НК. С оглед последвалата смърт е възникнала необходимост от ново привличане, за довършено деяние – обективирано с постановление от 30.01.2014 г., а с третото постановление, от 30.08.2014 г., към обвинението по чл.116 от НК, което повече не е претърпяло никаква промяна, са били добавени две нови – тези по чл.144, ал.3 и по чл.325, ал.2, вр.чл.26 от НК. При тези факти нито е налице някакво процесуално нарушение, нито са налице основания за твърдението, че привлеченото лице е било лишено от възможността да разбере в какво се обвинява, още по малко, след връчения му обвинителен акт и проведеното съдебно следствие – за какво е осъдено. За такова основание не може да се приеме начинът, по който словесно се е изразило обвинението - „предприел действия умишлено да умъртви М.”, израз, механично пренесен и в присъдата, тъй като с последващото изречение, отразяващо настъпването на смъртта, се отстранява всяко съмнение, че деянието се квалифицира като опит.  

 

Неоснователни са и възраженията по обосноваността на присъдата, представени чрез твърдението, че не подсъдимият, а пострадалата е пръскала с бензин и предизвикала пожара, както и че липсва умисъл към умишлено убийство от страна на подсъдимия. Изложената по-горе фактическа обстановка правилно е възприета от първоинстанционния съд, тъй като тя се основава на всички доказателства по делото, съпоставени и преценени в съвкупност. От една страна чрез разпита на четирима свидетели – А., Х., Ш. и Д. се установява, че приживе пострадалата им е заявила ясно и недвусмислено, че е била запалена от мъжа си, посредством бензин. Липсват основания за съмнение както в достоверността на техните показания, така и в искреността на нейното изявление, което тя е направила непосредствено след случилото се. При проведената оперативна беседа веднага след задържането му, същото е споделил и подсъдимият Ш. на служителите на МВР, свидетелите С. и Т., като е описал подробности за бутилката с бензин и използваната запалка, съвпадащи с установеното при огледа на местопроизшествие. Макар изгарянията по трупа на пострадалата да са на около 80% от кожната повърхност, в различни области на тялото й, чисти от такива наранявания са и двете й длани, което е още едно доказателство, че бутилката със запалителна течност не е била в нейните ръце, докато сред малкото следи от изгаряния по подсъдимия прави впечатление като едно от по-сериозните това  в областта на дясната длан и китка – факт, налагащ обратния извод, че именно той, с дясната си ръка, е държал и пръскал със запалителната течност.

Защитната теза на подсъдимия, развита на плоскостта на твърдението, че пострадалата сама се е заляла с бензин, правилно е била отхвърлена при доказателствения анализ, като съдът се е позовал както на свидетелските показания, така и на обективните находки и използваните специални знания, с които е установено, че заедно с дланите и стъпалата, само гърбът на пострадалата е единствената област от тялото й, останала незасегната, именно поради начина на заливането й, респ. че няма как сама да се е заляла със запалителната течност, защото в този случай би обгоряла цялата. Установено е също, че и пръските от обгаряне по стената, описани в огледния протокол, няма как да се получат, ако пострадалата е държала сама бутилката, и се е заливала. Не би имало причина, ако пострадалата сама се е заляла, подсъдимият също да претърпи констатираните поражения, които се обясняват по механизма на попадане на малка част от бензина върху него в процеса на разпръскването му от негова страна.

 

Оплакването на защитата за липсата на сериозен анализ на доказателствата по делото досежно механизма на запалването на пострадалата не следва да бъде споделен, защото при проведеното съдебно следствие първоинстанционният съд е положил усилия да събере всички относими доказателства, които е обсъдил в мотивите си и на които е основал правните си изводи. От събраните и приобщени доказателства по делото по категоричен начин се извежда вида и формата на вината на подсъдимия. Константна е съдебната практика, че умисълът на дееца се извлича не от неговите декларации, а от поведението, в което се е обективирал, и че сред критериите, позволяващи законосъобразното извличане на умисъла, са средствата, с които е извършено деянието, мястото на нараняването, разстоянието, от което се посяга на жертвата и други обстоятелства. В конкретния казус безспорно е установен механизма на деянието на подсъдимия – чрез наплискване с бензин по тялото на жертвата и последващо възпроизвеждане на пламък. Дори и при по-малки количества на използваното запалително вещество, запалването на човек може да причини смъртта му, защото дрехите и окосмяването улесняват бързото разпространяване на пламъците по цялото тяло, както е и в случая. Когато подсъдимият е започнал да пръска пострадалата, те са се намирали в непосредствена близост, и от същото разстояние той е възпроизвел искрата, за това и ясно е съзнавал, че от действията му тя ще се запали, а с това безспорно може да причини смъртта й, което определя умисъла му като пряк, защото след напръскването той съзнателно и целенасочено е възпроизвел пламък в обсега на леснозапалимото вещество бензин, с което е причинил запалването й. В резултат на това деяние той е поразил 80% от кожата на пострадалата, която е изпитала една от най-силно усещаните и най-продължителните болки – извод, законосъобразно обусловил приложение на квалифицирания състав по чл.116, ал.1, т.6, пр. 2 от НК, тъй като деянието на подсъдимия е предизвикало такава мъчителна болка и страдание на пострадалата, та се е наложило същата да бъде поддържана до смъртта си в състояние на медикаментозна кома.

 

Оплакване във връзка със справедливостта на наказанието е направено от всички страни, което позволява едновременен отговор на протеста и тази част от жалбата.

Настоящият състав констатира частична основателност на протеста досежно искането за налагане на друго по вид наказание и неоснователност на оплакването за прекомерност на наложеното наказание, визирано в жалбата на подсъдимия до въззивния съд и развито от защитата в съдебно заседание.

Като е определил на подсъдимия Ш. за престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 от НК най-лекото по вид наказание – лишаване от свобода, индивидуализирано в размер от осемнадесет години и шест месеца, окръжният съд е отчел като смекчаващо отговорността само едно обстоятелство - чистото му съдебно минало, но същевременно е отбелязал, че са налице и отегчаващите - лоши характеристични данни и пияното състояние при извършване на деянието. В тази част на мотивите само е отбелязан конкретният начин на причиняване на смъртта – чрез напръскване с бензин и запалване, без следващият се от това извод, и настоящият състав счита за нужно нарочно да подчертае, че им отдава тежест със самостоятелно значение в рамките на квалификацията „по особено мъчителен за жертвата начин”, обосноваващо по-висока степен на обществена опасност в сравнение с други престъпления от същия вид. От друга страна, укоримото поведение на подсъдимия, изразяващо се в системно пиянство и тормоз както над жената, която му е родила и отгледала три деца и 35 години се е грижила за семейството, така и в незачитане на добрите съседски отношения, показното разголване и извършване на неприлични действия със сексуален характер в условията на публичност, включително пред малки деца, с които трайни отрицателни навици, въпреки отправяните забележки и намесата на общински служител, хората от квартала са се оказали безсилни да се справят, очертават висока обществена опасност и на дееца.

Становището на окръжния съд в точно обратната насока, въз основа на което е отхвърлил необходимостта подсъдимият да бъде изолиран в местата за лишаване от свобода до края на живота му, не може да бъде споделено, тъй като противоречи на така изложените факти и обстоятелства, от значение за процеса на индивидуализация на наказанието. Налице са достатъчно доказателства за да се приеме, че извършеното престъпление е изключително тежко по смисъла на чл.38а, ал.2 от НК, респ. да бъде наложено наказание доживотен затвор, което именно се явява, по мнението на този състав на въззивния съд, справедливо и съответно на извършеното, докато наказанието лишаване от свобода не би било достатъчно да се постигне целения поправителен ефект по смисъла на чл.36 от НК.

Изтъкнатите от защитата напреднала възраст на подсъдимия, чисто съдебно минало и здравословни проблеми, не могат да разколебаят необходимостта от налагане на една засилена репресивна санкция, предвид на което и така направеното оплакване е неоснователно. Деянието на подсъдимия е еманация на упражняван с години психически и физически тормоз над жертвата, характеризиращ го като личност с висока степен на обществена опасност, допълнено и подчертано от начина, по който той, без данни да е предизвикан с нещо, се е саморазправил с майката на децата си - начин, довел до термично изгаряне на нейните глава, шия, тяло, горни и долни крайници, или общо 80% от телесната повърхност, което изгаряне е било от II-III степен, а тези факти засилват необходимостта от превенция особено и в интерес на обществото. Данните за личността на подсъдимия, констатирани при психиатричното и психологично изследване, разкриват лесна обидчивост, импулсивност, склонност  към необмислени постъпки, особено под въздействие на алкохол, с който той системно злоупотребява, и ведно с неуравновесеността и непредсказуемостта на постъпките му, непригодността към общоприетите норми и начин на живот, се преценяват като основания, налагащи той да бъде изолиран от обществото доживотно, тъй като целите  на  наказанието  не биха могли  да  бъдат  постигнати  чрез  по-леко наказание.

Същевременно не може да бъде споделено и становището от протеста за необходимост от налагане на наказанието доживотен затвор без замяна, предвидено за случаите, когато извършеното престъпление е изключително тежко, тъй като предметното деяние все пак не е от категорията на този вид особено опасни престъпления и целите по чл.36 от НК биха се постигнали и с по-лекото алтернативно наказание доживотен затвор.

 

При служебната проверка.

Налице е нарушение на материалния закон, допуснато чрез осъждането на подсъдимия за другите две престъпления, за които са му били повдигнати обвинения с внесения обвинителен акт, отстранимо чрез признаването му за невинен.

По отношение на състава по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК, за който обвинението е във връзка с чл.26 от НК – извършено в условията на продължавано престъпление, следва да се отбележи, че при тази форма на усложнена престъпна дейност законосъобразно повдигнатото обвинение предполага позоваването на две или повече деяния от съответния вид, в случая „хулиганство”, всяко от които да е конкретизирано по време, място, начин и обстоятелства на извършването му. Такива самостоятелни деяния, от които да се състои престъплението, не са конкретизирани с всички изискуеми индивидуализиращи признаци в обвинителния акт, а механичното възпроизвеждане на това обвинение в присъдата - за извършени най-общо непристойни действия в периода от януари 2013 г. до 05.01.2014 г., е довело до нейната необоснованост.

Изводимо от дефиницията на продължаваното престъпление в чл.26, ал.ал.1 и 2 от НК, фактите, които обуславят съставомерността на продължаваното престъпление и участието на обвиняемия в него, пряко произтичат от фактите, обуславящи съставомерността на всяко едно деяние от цялостната престъпна дейност и участието на обвиняемия в него /в този смисъл и Р 134/2015 г., I н.о./ - принципно положение, пренебрегнато от прокурора чрез начина на изготвяне на обвинителния акт. След като е игнорирал така допуснатото от прокурора нарушение и е разгледал делото, като се е произнесъл с осъдителна присъда в тази част, окръжният съд от своя страна е бил задължен сам да обоснове отделните деяния, включени в продължаваното престъпление, щом е счел, че такива могат да бъдат изведени от обстоятелствената част на обвинението. В мотивите на присъдата обаче липсва ясно разграничение на деянията, като съдът дори не си е позволил да маркира за колко деяния иде реч. И това е съвсем обяснимо, защото достатъчно доказателства, установяващи и индивидуализиращи отделните деяния в случая обективно не могат да бъдат събрани, което и обуславя като единствено законосъобразно оправдаването на подсъдимия за това обвинение. Доколкото обаче наличният доказателствен материал е в подкрепа на описаното поведение, макар и в неустановен брой случаи и по неустановено време на извършване в годините, предхождащи инкриминирания период, дори и да не позволяват извличането на убедителни правни изводи за съставомерност, те имат своето значение и се отчитат като данни, характеризиращи личността на подсъдимия.

 

Необосновано е и осъждането по чл.144, ал.3, пр.1 от НК, по обвинението за заканата с убийство, отправена от подсъдимия към  пострадалата М.. Очертаната с обвинителния акт рамка на обвинението в тази част обхваща поведение на подсъдимия малко преди запалването на пострадалата, при което той, докато бил на двора, а тя в стаята на първия етаж, й отправил заплахи за живота „като заявил, че ще я убие от бой”, подсилено по нататък в обвинителния акт от всъщност предхождащо го физическо насилие в същата тази стая, представено като душене. Въззивният съд счита, че не е налице претендираната реална съвкупност на престъпления. Развилият се инцидент пред свидетелките Н. А. и Н.С. /другото дете, А.И., е било заличено като свидетел/, така, както се установява от техните показания, дори като се даде вяра на казаното от А. на досъдебното производство, не може да обуслови от фактическа страна съставомерно поведение по смисъла на чл.144, ал.3 от НК. Свидетелката С. е видяла само как подсъдимият хваща пострадалата за раменете, а А. – че я блъска към стената и я стиска за гърлото, но същевременно, когато тя му е казала да напусне стаята, той е оставил пострадалата и си е тръгнал, след което М. не е била разтревожена, или уплашена от тази му агресивна проява. Неубедително е и твърдението, че изразът „ще те убия от бой”, изречен в поредицата ругатни и обиди от двора, следва да се приеме за достатъчен, за да запълни състава на престъплението закана с убийство. Установено е, че това поведение на подсъдимия спрямо пострадалата не е било необичайно, защото между тях често е имало подобни разправии. Установено е също, че след случката на първия етаж и виковете на подсъдимия от двора, пострадалата сама се е качила в общия им дом, и след като за кратко се е заключила, после сама е отключила и е повикала подсъдимия да се прибере – поведение, налагащо извод, че към този момент тя все още не е намирала основания да се страхува за живота си.

Въззивният състав отнася цялата поредица от действия на подсъдимия след пристигането му в къщата в инкриминирания период, към фактическата страна на убийството, защото именно чрез тези действия, при тяхната неделимост, се разкриват най-пълно всички елементи на този престъпен състав, за който и предшестващото поведение на подсъдимия е от съществено значение, като същевременно не вижда фактически и правни основания част от това поведение да бъде инкриминирано в отделно престъпление. Последователните действия на подсъдимия спрямо пострадалата в разглежданото време, предшествани от употребата на алкохол, а започнали с разправията пред свидетелките А. и С., уплашила последната и подтикнала я да избяга от стаята, демонстрираната там агресия, продължилото чрез псувни и обиди скандално поведение, ескалирало след привикването му от пострадалата /за да не прави повече „панаири”, по думите на свидетелката А./ във фаталното напръскване с бензин и запалване, очертават в пълнота извършването на престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 от НК и участието на подсъдимия в него, като при довършеността на убийството, респ. настъпването на съставомерния резултат, няма как подсъдимият да бъде наказателно отговорен отделно и за закана по чл.144, ал.3 от НК, когато тя се съдържа и се поглъща от реализираното убийството, извършено непосредствено след подобни „заканителни” прояви.

 

По изложените съображения съдът се произнесе с нова присъда – процесуално поведение, обусловено от необходимостта подсъдимият да бъде служебно частично оправдан за отделни осъждания в първоинстанционния съд, докато по съществото на жалбата – не уважи направените искания, поради тяхната неоснователност, а по съществото на протеста – като го уважи частично чрез налагане на следващото по вид, по-тежко наказание.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: