Р Е Ш Е Н И Е

                   № 243

21.11.2016г. Гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на десети ноември две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 

 секретар Г.Н.

прокурора Иван Тодоров,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

НДВ №427 по описа за 2016 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е по реда на чл.424 ал.1 НПК.

Образувано е по искане на Ц.С.Ц. за възобновяване поради допуснато съществено нарушение по чл.348 ал.1 т.1 и 2 НПК. Твърди се, че първостепенният съд е допуснал нарушение като е признал осъдения за виновен за деяние, за което е имал наложена административно-наказателна санкция по реда на УБДХ и не е спазил принципа non bis in idem”. Прави се искане за възобновяване на производството по нохд №740/15г. по описа на Разградския районен съд, отмяна на така постановената присъда и прекратяване на наказателното производство, поради наличие на наказателна сакция по реда на чл.1 т.2 УБДХ но ахнд 663/14г. по описа на същия съд, с решение по което, влязло в сила на 22.10.2014г., му е наложено наказание глоба в размер на 300лв.

Излагат се съображения, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като към момента на постановяване на присъдата по нохд №740/15г.за деяние по чл.129 НК на РРС, респ. решението по внохд №20/16г. РОС, осъденият Ц.Ц. вече е имал наложено наказание за същото деяние. Процесуалният представител на осъденото лице подържа искането в с.з.

В съдебно заседание представителят на АП изразява становище за основателност на искането, тъй като постановената присъда противоречи на чл.4 от Протокол №7 ЕКПЧ и ТР3/15г. на ВКС.

         След анализ на доказателствата по делото и постъпилото искане от Гл.прокурор, АС- Варна прие за установено следното:

На Ц.С.Ц. е бил съставен акт по УБДХ за това, че на 20.10.2014г. в гр.Разград ул. „Китка” нанесъл побой на М.И.Г.. Развило се е администранивно-наказателно производство по този ред и на виновното лице е било наложено административно наказание глоба в размер на 300лв.

На 26.03.15г. прокурор от Разградската районна прокуратура е образувал наказателно производство по чл.129 НК срещу Ц.С.Ц. за това, че на 20.10.2014г. в гр.Радград на ул. „Китка” е нанесъл средна телесна повреда на М.И.Г. изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Внесъл е обвинителен акт в РС Разград като е било образувано нохд № 740/15г., приключило с осъдителна присъда от 6.01.16г. по чл.129 НК като на подсъдимия Ц. е било наложено наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода с приложение на чл.66 НК с изпитателен срок от пет години.

Присъдата е била потвърдена с решение на РОС по внохд №20/16г. изцяло.

От така установеното е видно, че административно-наказателното производство се е развило първо във времето.

Съгласно чл.4 от Протокол №7 по ЕКПЧ „Никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава”. На лицето е било наложено административно наказание по реда на УБДХ. Поради това, трябва да се определи дали в това производство се засяга "наказателен" въпрос по смисъла на чл. 4 от Протокол 7.

В случая обявяването за престъпление на нарушаването на обществения ред и изразяването на явно неуважение към обществото в чл. 1 УБДХ има за цел да гарантира защитата на човешкото достойнство и обществения ред, представляващи ценности и интереси, попадащи обикновено в сферата на наказателното право. Насочено е към всички лица, а не само към определена социална група и главната му цел е наказание и разубеждаване, които са характерни за наказанията в наказателното право). Фактът, че не се наказва с лишаване от свобода, не е определящ. Характерът на престъплението и характерът и степента на строгост на наказанието са алтернативни, а не кумулативни критерии, като е достатъчно това, че въпросното престъпление е престъпление по своя характер от гледна точка на Конвенцията. По своя характер нарушението, за което на жалбоподателя е била наложена глоба по реда на УБДХ е такова, че попада в обхвата на израза "наказателно производство", използван в чл. 4 от Протокол 7.

При преценката дали правонарушенията, за които на жалбоподателя е наложена глоба, а след това срещу него е заведено дело, са едни и същи следва да се има предвид следното:

 Съдът трябва да се абстрахира от правната характеристика на правонарушенията по вътрешното право и да вземе предвид фактите като единствена отправна точка за сравнение.

 По настоящото дело фактите, въз основа на които е била наложена глоба по административен ред на жалбоподателя, са свързани с нарушаване на обществения ред, състоящо се в нанесения  побой на постр. Георгиев. Същите факти формират същността на обвиненията по чл. 129, ал. 1 и  от НК., според които жалбоподателят е причинил средна телесна повреда на постр. Георгиев. Обвиненията, следователно, обхващат изцяло фактите от административното нарушение, и обратно, административното нарушение не съдържа елементи, които да не се включват в престъпленията, за които молителят е бил обвинен. Следователно, по същество фактите на двете правонарушения трябва да се считат за едни и същи по смисъла на чл. 4 от Протокол 7.

      Целта на чл. 4 от Протокол 7 е забрана за повторно образуване на производство, което вече е приключило с "окончателно" решение. Едно решение е окончателно по смисъла на тази разпоредба, когато е придобило сила на присъдено нещо. В такъв случай то е неотменимо, което означава, че не съществуват други правни средства или страните са изчерпали тези правни средства, или пък са изтекли сроковете, в които те са могли да се възползват от тях.

       В конкретния случай глобата, наложена е наложена с решение по нахд, което е влязло в законна сила. Административното "осъждане" следователно е станало "окончателно" по смисъла на чл. 4 от Протокол 7, преди да бъде образувано наказателното производство срещу молителя.

 Тъй като чл. 4 от Протокол 7 се прилага, дори когато срещу определено лице просто е било водено наказателно производство, без то да е завършило с осъдителна присъда, фактът, че молителят е бил глобен за същите действия по УБДХ, е бил достатъчен за да се откаже образуване на наказателно производство, или образуваното да се прекрати. В този смисъл е и т.р.№3/15г., както и постоянната практика на Върховния касационен съд.

В заключение следва да се приеме, че молителят е бил "осъден" в административното производство, което може да бъде уподобено на "наказателно производство" съгласно автономния смисъл на този термин в Конвенцията. След като това "осъждане" е влязло в сила, на същия са били повдигнати обвинения за престъпление, които се отнасят за същите деяния, за които му е било наложено наказание в административното производство и съдържат по същество едни и същи факти. Наказателното производство срещу жалбоподателя в действителност засяга престъпление, еднакво с това, за което вече е бил "осъден" с влязлото в сила решение по реда на УБДХ.Предвид изложеното следва да се приеме, че е налице нарушение на чл. 4 от Протокол 7 по ЕКПЧ.

     Съгласно ТР 3/15г. последиците от повторното наказателно преследване на едно и също лице за същото деяние, за което спрямо него е било проведено приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство с наказателен характер по смисъла на Конвенцията, се преодоляват чрез:

- прекратяване на второто по ред наказателно производство, образувано и/или проведено срещу дееца за същото деяние след окончателното приключване на административнонаказателното производство с наказателен характер, съответно с отмяна на постановените по него съдебни актове и прекратяването му на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК;

 

 

Водим от горното и на основание чл.424 ал.1 от НПК, АС-Варна,

 

Р Е Ш И:

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд №20/16г. на РОС.

Отменява присъда №4/6.01.16г., постановена по нохд № 740/15г. на РС Разград.

Прекратява наказателното производство по нохд №740/15г. РС Разград на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК

Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.       

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                   2.