П Р И С Ъ Д А

 

№ 10/31.03.2016 година, град Варна

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД       НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

На тридесет и първи март    ДВЕ ХИЛЯДИ И ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

Секрета С.Д.

Прокурор ИВАН Т.

Като разгледа докладвано от съдия ЛАЗАРОВА,

ВНОХД № 429 по описа за 2015 година

 

П Р И С Ъ Д И :

На основание чл.336, ал.1, т.2, вр. чл.334, т.2 и чл.337, ал. 2, т. 1, вр. чл.334, т. 3 от НПК,

 ОТМЕНЯ присъда № 23 от 24.09.2015 година, постановена по НОХД № 135/2015 година от Окръжен съд град Силистра в частта, с която подс. М.В. е признат за невинен и оправдан по обвинение за престъпление по чл. 278 ал. 6 предл. 3 от НК, и вместо това

 

ПРИСЪДИ:

 

         ПРИЗНАВА подсъдимия М.Т.В. роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно специално  образование, женен, неосъждан, пенсионер по болест, с ЕГН **********

 

ЗА ВИНОВЕН в това, че от неустановена дата до 09.01.2015 г. в гр. Силистра държал повече от три – 85бр. археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по реда на Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности - ДВ, бр. 10/2010 г.,, поради което и на основание чл. 278, ал. 6, предл. „трето" от НК, вр.чл.54 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила и ГЛОБА в размер на 3000 лв.

 

         ИЗМЕНЯ присъдата в частта на определеното на подс. М.В. наказание за престъпление по чл. 277 ал. 7 от НК, като на основание чл. 54 от НК НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

На основание чл.23 ал.1 от НК НАЛАГА на подсъдимия да изтърпи най-тежкото от определените му наказания, а именно наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, към което на основание чл. 23 ал. 3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА и наказанието ГЛОБА в размер на 3000лв.

 

           На основание чл. 278 ал. 7 от НК ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА предмета на престъплението – 85 бр. археологически обекта - 28 бр. бронзови и медни антични монети, бронзов пръстен с отчупена част от халката и плочката, с врязано изображение на плочката - Х-ХІІ в.; 4 бр. средновековни монети, от които Анонимен византийски фолис клас А2 (976-1030/35) - 2 бр., 1 бр. Анонимен византийски фолис клас В (1035-1042) и 1 бр. Латинска имитативна монета - първа половина на XIII в.; 9 бр. римски бронзови монети, предимно от император Константин I Велики (306-337) и неговите наследници от Константиновата династия-IV в.; 6 бр. римски бронзови монети, четивни са имената на императорите Каракала(198-217) и Гета (209-212); 18 броя напълно неопределими бронзови монети, повечето от римската епоха - III-IV в.;  Бронзова халка от пръстен-ключ - II-IV в.; Плочка и част от халката от бронзов пръстен с гема, с врязано изображение на бягащ елен или сърна - II-IV в.; 1 бр. тухла с отчупен ъгъл - Х-ХІІв., 6 броя каменни топки с различно предназначение - чукалки, подложки и гладилки от периода VII-III хил. пр.Хр. - неолит, ранен и късен халколит, 2 бр. римски монети в лошо физическо състояние - ІІ-ІІІ в.; Силно фрагментирано и смачкано копче - XII-XIVв.; Фрагмент от бронзова гривна с украса „птиче око", впоследствие изправена - X-XIV в.; 2 бр. фрагменти от камбанки, 1 бр. бронзов нит от сандъче, 1 бр. пластина от ризница, 1 бр. хирургически пинцети бронзови и 1 бр. бронзова монета.

 

На основание чл.53 ал.1 б.А от НК ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА 1 бр. окомплектован металдетектор „GOLDEN MASK finder 3+" и 1 бр. допълнителна сонда (детектираща глава, търсеща бобина).

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана или протестирана пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, в 15 - дневен срок от днес.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.


 


 

МОТИВИ към присъдата по ВНОХД № 429 по описа за 2015 година на Варненски Апелативен съд, наказателно отделение

 

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 23 по НОХД № 135/ 2015 г. на Окръжен съд гр. Силистра, постановена на 24.09.2015г., с която подсъдимият по делото М.Т.В. бил признат за невинен по обвинението за извършено престъпление по чл. 278 ал. 6 предл. 3 от НК и на основание чл. 304 от НПК оправдан по посоченото обвинение. Със същата присъда подс. В. бил признат за виновен и извършено престъпление по чл. 277 А ал. 7 от НК, като с приложение на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „Б” му било наложено наказание пробация – при задължителните мерки за срок от една година и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа за срок от една година. На подсъдимия били възложени разноските по делото.

С определение № 204 от 30.09.2015г. в закрито с.з. съдът преценил, че пропуснал да се произнесе по веществените доказателства по делото и приложил чл. 53 ал. 2 от НК, като част от веществените доказателства – археологически обекти, металотърсач и допълнителна сонда, отнел в полза на държавата, а за другата постановил връщането им на подсъдимия.

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при ВОП и жалба от защитник на подсъдимия срещу присъдата.

В протеста прокурорът счита присъдата за незаконосъобразна в оправдателната й част, като направените с нея изводи противоречат на събраните по делото доказателства, обусловило неправилно приложение на материалния закон. В осъдителната част прокурорът счита присъдата за явно несправедлива. Иска се постановената присъда да бъде отменена и да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение по чл. 278 ал. 6 предл. 3 от НК и да се наложи наказание лишаване от свобода над минималния и под средния размер, в частта на осъждането по чл. 277 А ал. 7 от НК – да бъде изменена с налагане на наказание лишаване от свобода над минималния и под средния размер, като по чл. 23 от НК се наложи най-тежкото, което по чл. 66 от НК да бъде отложено при съответен изпитателен срок. Допълнителни съображения към протеста оспорват приетото от съда, че не е доказан по безспорен начин моментът на придобиване на културните ценности предвид оценката на обясненията на подсъдимия, които не са били подложени на критичен анализ. Посочва, че тезата за намиране на обектите предния ден противоречи на заключението на вещите лица, отхвърлящи вероятността това да е станало в един и същ ден и на едно и също място. Броят, произходът и дълбочината, на която могат да бъдат намерени сочат, че са събирани в продължителен период от време и от различни места – което подс. В. е отразил и в обясненията си по протокола за претърсване. Начинът на съхранение, съществуващата селекция също са в противоречие с твърдението, че са открити в деня преди претърсването. По изложените съображения прокурорът счита, че обектите са били намерени преди повече от седем дни, присъдата е незаканосоъобразна в тази част и следва да се отмени. Наложеното на подсъдимия наказание пробация по чл. 277 А ал. 7 от НК прокурорът преценява като несъответно на степента на обществена опасност и настъпилият противоправен резултат. Счита, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат извод, че и най-лекото предвидено наказание се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното, напротив – с оглед броя на предметите от различни периоди на произход се установява продължителното им събиране. Според прокурора не е отчетено от съда, че престъпленията срещу културно-историческото наследство са с особена обществена опасност, тъй като засягат обществени блага от национално и световно значение.

Протестът се поддържа в съдебно заседание от представителя на ВАпП. Прокурорът оспорва становище на съда за обективна несъставомерност на извършеното по чл. 278 ал. 6 от НК. Посочва, че подс. В. се занимава с иманярство от 2011г., в края на м.12.14г. в полицията постъпил оперативен сигнал, че съхранява в дома си архитектурни ценности, незаявени за регистрация. Коментира метрологичните данни за първата десетдневка на м.01.15г. и ниските температури, изключващи провеждането на теренни проучвания, едновременно с това и опасни за здравето на подсъдимия с оглед установените му заболявания. Обръща внимание на първоначалните обяснения на подсъдимия в хода на полицейската проверка, отразените в протокола за претърсване, в противоречие с последващите, че обектите са намерени в предните два дни. Подчертава, че предметите са били разделени на монети и други обекти, били са в жилището и в автомобила на подсъдимия, което сочи, че той е имал различно отношение спрямо тях. С оглед на изложеното намира за безспорно доказано извършването на деянието, моли присъдата да бъде отменена и подсъдимият признат за виновен, като му бъде наложена наказание под средния размер на предвиденото и глоба. По обвинението по чл. 277 А ал. 7 от НК прокурорът сочи, че е металдетекторът е бил държан без разрешение и използван за набавата на архитектурни обекти, като самото им изтръгване от различни земни пластове разкъсва връзката им с историята и те стават негодни за формиране на представа за значимостта им от гледна точка на националното богатство. Поддържа искането за увеличаване на наказанието, като не намира основания за прилагане на чл. 55 от НК. Моли за определяне на общо наказание по чл. 23 от НК, което да бъде отложено по чл. 66 от НК с подходящ изпитателен срок, към което да се присъедини и наказанието глоба.

В жалбата на защитника на подсъдимия се счита, че в частта на постановеното осъждане присъдата е явно несправедлива. Посочва се, че подсъдимият е придобил и държал металдетектора, за да го използва за правомерни цели като член на Федерацията по металдетектинк, на годно правно основание и не го е ползвал за археологически теренни проучвания. Оспорва се приетото от съда за предназначението на намерените в автомобила му лопати. Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимия, упълномощен за представителството му пред въззивната инстанция, в пренията по същество счита, че фактите и обстоятелствата по делото са преекспонирани и нещо не е доказано по несъмнен начин. Посочва, че подсъдимият е намерил предметите – фрагменти, в разорана от багерите пръст, изхвърлена на сметището в периода 07-08.01.15г. Постъпилият в полицията сигнал преценява като слух, непочиващ на абсолютно никакви доказателства, тъй като заявените по него артефакти не са намерени у подсъдимия или друг човек. В подс. В. са намерени монети, които той доброволно е предал. Сочи, че обвинителният е негоден и в диспозитива му не е посочен точен текст по ЗКН, който подс. В. да е нарушил, както и че не е доказан началният момент на държането. Заявява, че подсъдимият е написал последното изречение в обясненията си под давлението на оперативния работник. Счита се, че съставът по чл. 277 А е законодателен нон-сенс, постигащ колизия между гражданскоправни и наказателноправни норми. Металотърсачите не са забранени от закона, но всеки, който знае или предполага, че могат да послужат за търсене на обекти подлежи на наказание. Подс. В. има право да си закупи такъв, да има своето хоби и да използва този уред за средства за препитание, има членска карта към сдружение, има отговор от Министерство на културата. Моли жалбата им да бъде уважена, а протестът да бъде оставен без уважение.

В последната си дума подс. В. заявява, че името му е омърсено, кълне се, че е обвинен в неща, които дори не си е помислял, че е невинен.

 

Въззивният съд с оглед събраните в хода на наказателното производство доказателства и при спазване пределите по чл. 314 и чл. 316 от НПК от фактическа страна счита следното:

На 29.12.2014г. в Гранично полицейско управление – Силистра постъпил сигнал, съдържащ информация, че в дома на подс. В. се съхраняват и са предложени за продажба археологически обекти, намерени през 2011г. в покрайнините на обработена земеделска нива по време на нерегламентирана изкопна дейност. Сигналът бил отразен в справка № 02-1404/29.12.14г. с гриф „поверително” от свид. В. П., по която било образувано оперативно дело № 24-2015г. На 08.01.15г. свид. П. уведомил Началника на ГПУ Силистра за необходимостта от провеждане на неотложни процесуално-следствени действия за предотвратяване продажбата и изнасянето зад граница на културно-исторически ценности на три адреса, два от които свързани с подс. В. и трети – на неустановено в хода на разследването лице.

На 09.01.2015г. в 07.59ч. било предприето претърсване и изземване в дома на подс. В. ***. Подсъдимият доброволно предал, намиращите се в кухненското помещение на жилището, две пластмасови чашки, съдържащи предмети с вид, форма и размери, наподобяващи културно-исторически ценности. В едната чашка имало 41бр. обекта, а в другата – по-добре почистени 39бр. В спалнята на жилището били намерени зелена брезентова торбичка с разглобен металотърсач със слушалки и рамо с работна част, работна част на друг металотърсач с розова основа без навигационни прибори с работно рамо от две части, работна част на дълбока лъжичка. В избеното помещение към жилището били намерени и иззети плоска, отчупена в единия си край тухла и 6 бр. камъка с овална форма с приблизително еднаква форма и размери – видимо старинни. Поканен да даде обяснения за намерените и иззети предмети, подс. В. заявил, че ги намерил с металотърсача в гр. Силистра на сметището – Осми пост и по различни ниви в Североизточна България. Посочил, че част от тях имат стойност за него, а другите са приготвени за отпадъчни суровини.

Веднага след това, в 10ч., било предприето претърсване и изземване от л.а. на подсъдимия – „Фиат Панда” рег. № СС 9131 РВ. В багажника на автомобила били намерени две лопати, найлонова торбичка съдържаща 31бр. различни по форма и големина предмети със засъхнала почва и зеленясали повърхности. В купето до скоростния лост били намерени и иззети 10бр. дребни метални предмети, външно наподобяващи културно-исторически ценности, със следи от засъхнала почва. За тях подсъдимият дал обяснения, че ги е намерил на сметището на Осми пост на боклуците край гр. Силистра, търсил ги с металотърсача. Посочил, че за него те не са ценни и ги е приготвил за вторични суровини.

След извършване на посочените две процесуално-следствени действия, в периода на представянето на протоколите за одобрение от съдия при СОС и изготвяне на искане за разрешение за друг адрес, подс. В. бил отведен в полицейското управление. С него разговарял свид. В. П.. Подсъдимият разказал, че има здравословни проблеми и лекар му е предписал да се разхожда сред природата, като при тези разходки е намерил иззетите вещи през 2014г. Поканен да напише обяснения подс. В. саморъчно изготвил такива и ги предал на свидетеля.

След получаване на разрешение от съдия при СОС било пристъпено към претърсване и изземване на жилище в с. Айдемир, собственост на сестрата на подс. В., която трайно отсъствала от страната и той имал достъп. В 17ч. било предприето претърсване, при което били иззети монета с халка, кафяв глинен съд и счупено парче от глинен съд. За тези вещи подсъдимият обяснил, че не му е известно как тези вещи са попаднали в дома на сестра му. Посочил, че вероятно са нейни, не са негови и не ги е оставял той там.

В хода на разследването била назначена съдебно археологична и нумизматична експертиза, заключението на която било потвърдено от вещите лица пред съда. Установено е, че 28 бр. бронзови и медни антични монети (предимно римски - II-IV в.); Бронзов пръстен с отчупена част от халката и плочката, с врязано изображение на плочката - Х-ХІІ в.; 4 бр. средновековни монети, от които Анонимен византийски фолис клас А2 (976-1030/35) - 2 бр., 1 бр. Анонимен византийски фолис клас В (1035-1042) и 1 бр. Латинска имитативна монета - първа половина на XIII в.; 9 бр. римски бронзови монети, предимно от император Константин I Велики (306-337) и неговите наследници от Константиновата династия-IV в.; 6 бр. римски бронзови монети, четивни са имената на императорите Каракала(198-217) и Гета (209-212); 18 броя напълно неопределими бронзови монети, повечето от римската епоха - III-IV в.; Бронзова халка от пръстен-ключ - II-IV в.; Плочка и част от халката от бронзов пръстен с гема, с врязано изображение на бягащ елен или сърна - II-IV в.; 1 бр. тухла с отчупен ъгъл - Х-ХІІ в. и 6 броя каменни топки с различно предназначение - чукалки, подложки и гладилки от периода VII-III хил. пр.Хр. - неолит, ранен и късен халколит, 2 бр. римски монети в лошо физическо състояние – ІІ-ІІІ в.; Силно фрагментирано и смачкано копче - XII-XIVв.; Фрагмент от бронзова гривна с украса „птиче око", впоследствие изправена - X-XIV в.; 2 бр. фрагменти от камбанки, 1 бр. бронзов нит от сандъче, 1 бр. пластина от ризница, 1 бр. хирургически пинцети бронзови и 1 бр. бронзова монета - с датировка II-IV в., представляват културна ценност по смисъла на чл. 7, ал.1 и 3 от ЗКН и археологически обекти по смисъла на чл. 146, ал.1 от ЗКН. Подлежат на идентификация и регистрация по реда на Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности - ДВ, бр. 101/2010 г. Уточнено е, че в РИМ – Шумен не е съобщено за тяхното откриване като културна ценност и не е постъпвало искане за тяхната идентификация и регистрация.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, потвърдено от вещото лице в с.з. и прието от съда и от страните, иззетият  металдетектор с марка „GOLDEN MASK 3 + finder и сонда /детектираща глава, търсеща бобина), са заводско производство и са годни за употреба по предназначение и представляват технически средства, които биха могли да бъдат използвани при теренни археологически проучвания за недеструктивно откриване на недвижими и движими археологически културни ценности на сушата. За зареждане на акумулаторната батерия на металдетектора са необходими от 12 до 16 часа, като така зареден уредът може да работи до 45 часа. По същите не са налични стикери или други обозначения за регистрация.

Изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства чрез свидетелските показания на свид. П., частично от обясненията на подс. В., приобщените по делото експертни заключения, потвърдени от вещите лица в с.з., писмените доказателствени средства, документите и веществените доказателства, които са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се. Изолирани от съвкупността са част от обясненията на подсъдимия – досежно времето на намиране на археологическите обекти, извършените и планираните от него спрямо тях действия.

Анализът на въззивната инстанция при обсъждането на обясненията на подсъдимия и съпоставката им с останалите събрани по делото доказателства протече по при съобразяване на следното:

Първоинстанционният съд е счел, че обясненията на подс. В., че е намерил иззетите от дома, избеното помещение и л.а. вещи на 7-8.01.15г. не могат да бъдат дискредитирани и че липсват категорични доказателства началният момент на придобиването им да предхожда с повече от седем дни установяването им на 09.01.15г. С оглед събраните в хода на въззивното производство доказателства и детайлното изследване на приобщените в ДП и първоинстанционното производство тези изводи не могат да бъдат споделени.

От значение за установяване на периода, през който подсъдимият е владял намерените археологически обекти са фактите, разкриващи начина им на съхранение – в кухнята, избеното помещение, в багажника и купето на автомобила, разделянето им по групи и в различни опаковки – чаши, торбичка, пръснати около скоростния лост. Наличието им на различни места, проявата на по-специално отношение към част от тях – сочат на продължително и трайно вместване в бита на подсъдимия.

За процес на натрупване сочи и броят на находките. В негово владение са намерени множество – 128 видимо старинни обекта – от които експертно е установено, че 85 съставляват културно-историческа ценност и археологически обекти. Намирането на такова изобилие от ценности, сред теренно обработена от археолозите пръст, е обективно невъзможно за два дни.

От посоченото по археологическата експертиза се установява, че по „Обект І/2” – иззетите от кухненското помещение, във втората чаша, се е съдържал предимно нумизматичен материал, като всички монети били първично обработени с неизвестна субстанция и на пипане били лепкави. При отчитане на вписаното в протокола за претърсване на жилището на подс. В., в тази чаша са се намирали 39 броя предмети, като подсъдимият пред СОС е обяснил, че ги е измил. В чашата, в която ги бил поставил имало „олио или нещо такова”. От заявеното от подсъдимия следва да бъде прието, че тези монети са намерени едновременно и с тях той е действал наведнъж – мил ги, поставил ги в чашата. Видно е от друга страна, че монетите от тази група имат датировки от ІІ до ХІІ век, включват римски, византийски, латински монети – като намирането им по едно и също време и място е изключено. Безспорно е, че всички те са били почиствани и намазани с еднаква субстанция – факт, също налагащ извод за продължителност на владението и грижи спрямо тях.

Обясненията на подс. В., че е намерил в предните два дни тези вещи са житейски неубедителни. От представената справка от Метеорологична обсерватория гр. Силистра се установява, че температурата на въздуха е била трайно отрицателна в рамките на „– 5, 2 С” до „-13, 6 С”. Заснежаването и заледяването на уличното платно са видими по снимките към фотоалбума на л. 22-23 от ДП. Скоростта на вятъра на 07.01.15г. сутринта е възлизала на 14 м/сек /около и над 50 км/ч/. Видно е, че времето не е позволявало продължителен престой на открито, още по-малко активната физическа дейност, довела до намирането – „едно по едно” сред боклуци на сметището на общо 128 предмета.

Твърденията, че тези предмети са били търсени и предназначени за предаване на вторични суровини са неправдоподобни. Видно е по снимките на археологическата експертиза – как изглеждат по форма и размери. Отразено е и в протоколите за претърсване, че обектите са видимо старинни и външно наподобяват културно-исторически ценности. Всички намерени обекти са били подбирани от подсъдимия, сред тях няма обикновени метални отпадъци, които безспорно могат да бъдат срещнати на едно сметище. Общата тежест и количеството им като метал не би получило стойностен израз, който да доведе до осигуряване на материални средства за семейството на подсъдимия. Сред обектите, които подсъдимият щял да предава на вторични суровини е налице група – намерени в купето на л.а., около скоростния лост, съдържаща два броя фрагменти от камбанки, нит от сандъче, пластина от ризница, хирургически пинцети и бронзова монета, които в съвкупността им вещите лица отнасят към материали с евентуален произход от погребение. Отделянето на тази бронзова монета от останалите, поставени в чашки, сочи на съзнанието на подсъдимия, че принадлежи към груповата находка.

 Неубедително е твърдението, че е щял да занесе монетите в музея на следващия или по-следващия ден, за да разбере имат ли стойност и дали ще му дадат някой лев. Видно е, че чрез обясненията си подс. В. упражнява правото си на защита с оглед разбирането, че е разполагал със седмодневен срок от намирането до обявяването им. Но истинността на казаното е изключена както с оглед изложените съображения за трайността на владението им, така и предвид разясненото в с.з. от вещите лица, че подобни обекти „теоретически и практически” не биха могли да бъдат намерени на едно и също място поради различния им исторически произход и материал. Процесът на събирането им е бил продължителен. Още повече, за най-старинните обекти 6 бр. каменни топки от неолит, ранен и късен халколит, както и за тухлата от Х-ХІІ век, подсъдимият сочи, че много отдавна в негова фактическа власт. За тях, съобразяваният от него 7 дневен срок е изтекъл, но подсъдимият не е предприел действия по идентификация и регистрация.

Подсъдимият дава многократно обяснения в хода на производството. Депозираните в съдебната фаза противоречат на обясненията, изложените при претърсването на жилището му и записани в протокола. Там той е посочил, че е намерил обектите по сметището и ниви в Североизточна България. Разбираемо е, че такива пространствени територии не могат да бъдат пребродени с металодетектора за два дни. Тези първоначални обяснения са обвързани и с показанията на свид. П. за съобщеното му от подсъдимия, че обектите са били намерени през 2014г. Сам подсъдимият не отрича, че е вписал в обясненията си в полицията че ги е намерил в периода м.05.14г. до м. 11.14г., но твърди, че го е направил под давлението на свидетеля.

Съставът подчертава, че обясненията от 09.01.15г. – саморъчно написани от подс. В., нямат процесуална стойност. Те са били снети в хода на отпочнато с първото действие по разследването наказателно производство, от служител, който не е компетентен да го извършва. От друга страна, обаче, чрез гласните доказателства – показанията на свидетеля и обясненията на подсъдимия съдържанието им бе изяснено в с.з. /съобразено и с Р № 111/28.05.15г. на ВКС, І н.о. на ВКС, т. 2/. Не се установява свидетелят да е повлиял на подсъдимия в определена посока, тъй като той не е могъл да знае кога подсъдимият е открил обектите. Нелогични са обясненията на подс. В., че е записал конкретен по-голям период – тъй като му било казано, че това е в негова полза. Той многократно се позовава на картата си за членство в Българска Национална Федерация по металдетектинг, по която на две места е отразен 7-дневен срок по чл. 93 от ЗКН. Подсъдимият членува в тази федерация от 2011г. и съзнава правната регламентация за намерени исторически ценности. Интелектуалните качества на личността му не сочат на непълноценност да разбере извършваните, и в частност спрямо него, действия и да участва в тях.

На следващо място, обясненията по протоколите за претърсване и споделеното пред свид. П. в участъка, предоставят информация за период на събиране на обектите, далеч предхождащ конкретните действия по претърсване. Към онзи начален момент подс. В. е имал позиция, различна от заетата при разпита му като обвиняем и впоследствие пред съдилищата, но обвързана с останалата съвкупност от преки и косвени доказателства. Без да е длъжен да дава обяснения и при гаранцията, че само на казаното от него не може да бъде постановена осъдителна присъда, чрез думите си подс. В. става източник на доказателства. Съобщеното от него подлежи на анализ както самостоятелно, така и спрямо останалите доказателства. С оглед изложеното съставът счете, че твърденията, че е намерил археологическите обекти на 7-8.01.15г., че ги е разделил по метали и че е имал намерение част от тях да отнесе в музея – са недостоверни, тъй като са изолирани, нелогични и вътрешнопротиворечиви.

В хода на въззивното производство бяха приобщени писма №4439-1192/екз.2/03.02.16г. и 4439р-1378/екз.2/08.02.16г. на Началника на ГПУ Силистра и Справка № 02-1404/29.12.14г. с гриф „поверително”. Установява се, че по данни за предходна дейност на подс. В., входирани на 29.12.14г. било образувано и водено оперативно дело  № 24-2015г, към настоящия момент приключено на основание чл. 47 ал. 2 от Инструкция Із-1/11.02.2009г. и архивирано, съгласно чл. 34 от ЗЗКИ.

Без да разширява рамката на фактическото обвинение срещу подсъдимия по внесения обвинителен акт, съставът на въззивната инстанция прие като ново фактическо положение по чл. 316 от НПК, че конкретният повод за неотложни действия спрямо подс. В. е бил постъпилият на 29.12.14г. оперативен сигнал. Информацията, че при него са на съхранение търсени културно-исторически ценности с висока стойност, в процес на продажба и евентуално изнасяне извън пределите на страната, не е била потвърдена чрез процесуалните действия. Намерени били други подобни обекти, съхранявани без спазване на регламентацията по идентификация и регистрация. Защитникът на подс. В. сочи, че този сигнал е бил слух, който не почива на абсолютно никакви доказателства. Видно е обаче, че претърсването в дома, избата и автомобила на подсъдимия е установило по надлежния процесуален ред наличието на 85 археологически обекта – иззети, изследвани и приобщени като веществени доказателства.

Пред въззивната инстанция защитата на подс. В. представи писмо № 94-00-262/10.03.16г. на Заместник-министър в Министерство на културата до подсъдимия в отговор на заявлението му в Регистъра на специалните технически средства към Министерството да бъде вписано притежаваното от него специално техническо средство с цел използване за търсене на метални предмети под формата на занимание през свободното време. На подс. В. е разяснено, че такава регистрация се извършва само на подобни средства, използвани за извършване на теренни археологически проучвания или друга специализирана дейност, предвидена изрично в нормативен акт, а заявената от него цел не съответства на чл. 152 ал. 3 от ЗКН и средството не подлежи на регистрация.

Притежаваното от подс. В. и приобщено към делото веществено доказателство – металдетектор, не е било и не може да бъде регистрирано в Регистъра на МК.

Членството на подс. В. в БНФМ не изисква конкретизиране на специалното техническо средство за издирване на изгубени метални предмети и самородно злато, извън защитените територии, съгласно законите на страната и устава на Сдружението. По членската карта на подс. В. е отбелязано, че има право на притежава и използва за хоби един металдетектор – без да има уточнение на вида, марката, сериен номер и др. индивидуализиращи го признаци.

 

При изследването на събраните по делото доказателства съставът не установи други фактически положения, които да пораждат необходимост от допълнителен анализ.

 

ІІ. От правна страна.

 

А. По обвинението по чл. 278 ал. 6 предл. 3 от НК.

 

След преценка на релевантните по делото доказателства, съставът на въззивната инстанция счете, че са налице основания чл.336, ал.1, т.2, вр. чл.334, т.2 от НПК за отмяна на разглежданата присъда в частта, с която подс. М.В. бил признат за невинен и оправдан по обвинение за престъпление по чл. 278 ал. 6 предл. 3 от НК, постановяване на нова. Съставът призна подсъдимия за виновен в това, че от неустановена дата до 09.01.2015 г. в гр. Силистра държал повече от три – 85бр. археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по реда на Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности - ДВ, бр. 10/2010 г., и счете, че действайки по описания начин подсъдимият осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл. 278, ал. 6, предл. „трето" от НК.

Съставът счита за необходимо да изложи следните правни изводи:

 

1. Началният момент на осъщественото, продължено по вид престъпление, по делото не е установен. Не би могло да се претендира хронологично позициониране на всеки от археологическите обекти към момента на неговото откриване. Видно от фактическите характеристики на предмета на престъплението - естеството на обектите, начинът им на съхранение, следите от съзнателната дейност на подсъдимия по тях, категорично се установява трайност на фактическата му власт върху тях.

Придавайки съществено значение на част от обясненията на подс. В. първоинстанционният съдът приел, че деянието е обективно несъставомерно тъй като вещите били намерени в двата дни, предхождащи претърсването. Процесуалните действия били в рамките на 7дневния срок за предаването на културните ценности.

Вдействителност съдът е пропуснал да прецени доказателствата, в това число и обясненията на подс. В., че съставомерен брой вещи са били държани отпреди много повече от седем дни – тухлата и шестте каменни топки, намерени в избеното помещение. Дори и само те попълват съдържанието на обективния признак по чл. 278 ал. 6 предл. 3 от НК – „повече от три” археологически обекта.

Обвинението срещу подсъдимия, изградено на категоричните доказателства по делото, е за деяние, извършено формално, през продължителен период от време. Установяването на началния момент на периода на извършване е обективно недоказуемо, но общественоопасните последици се проявяват при разкриване на деянието. В практиката на съдилищата подобни конструкции са познати с оглед спецификата на конкретното престъпление, възможностите за доказването му и защитните тези по подсъдимите – напр. Р 23/26.02.2007г. на ВтАС по ВНАХД № 408/06г., Р 87/14.05.15г. на ВтАС по ВНОХД № 83/15г., Р 238/28.06.13г. на ВКС, І н.о. и др. С крайният момент на дейността законът свързва ангажирането на наказателната отговорност на дееца, респ. приложимия закон, давностните срокове и т.н.

 

2. Неправилно е било разбирането на първоинстанционния съд, че чрез нормата на чл. 93 ал. 1 от ЗКН законодателят е дал възможност на лица, намерили такива обекти /по чл. 91 от ЗС/ в 7 дневен срок да уведомят съответните органи.

Нормата на чл. 93 ал. 1 от ЗКН, препращайки към чл. 88 и чл. 91 от ЗС, всъщност предвижда задължение за лице, което е намерило изгубена или заровена в земята, зазидана или скрита по друг начин вещ, попадаща в обсега на ЗКН, да уведоми в 7-дневен срок и най-близкия държавен, регионален или общински музей. По ал. 2 – лицето е длъжно да запази вещта във вида и състоянието, в които я е намерило, до предаването й на компетентните органи.

Този подход е използван и при регламентирането на основния текст на чл. 278 ал. 1 от НК – за ангажиране на наказателната отговорност на деец, който открие културна ценност и в продължение на седем дни не съобщи на властта.

С оглед на изложеното нормата на чл. 93 ал. 1 от ЗКН и чл. 278 ал. 1 от НК, предвиждат срок за задължително уведомяване от седем дни при случайното намиране на една културна ценност.

Следователно при откриването на първата такава вещ подсъдимият е трябвало да преустанови дейността си и да предприеме дължимото поведение, с което бил запознат тъй като на членската му карта двукратно е изписано съдържанието на чл. 93 ал. 1 от ЗКН. Напротив, въпреки задължението си да уведоми компетентните органи, респ. властта, за открита културно-историческа ценност, подс. В. е продължил да търси други и е натрупал общото инкриминирано количество.

 

3. Предмет на престъплението са 85 археологически обекта, за които не са изпълнени законовите изисквания за идентификация и регистрация.

Легалната дефиниция на понятието „археологически обекти” е в чл. 146 от ЗКН – всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основен източник на информация са теренните проучвания. По чл. 146 ал. 3 от ЗКН е въведена законовата презумпция – че недвижимите и движимите археологически обекти имат статут на културни ценности с категория съответно национално значение или национално богатство до установяването им като такива по реда на този закон.

Понятието културна ценност е въведено с чл. 7 от ЗКН. По ал. 1 -  културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност. В рамките на доказването по делото чрез специалната археологическа експертиза се установява, че обектите във владение на подс. В. са извън обсега на чл. 7 ал. 3 от ЗКН – регламентиращ неподлежащите на идентификация, и на чл. 7 ал. 4 от ЗКН – изрично уточняваща изключенията по ал. 1 на същия текст. Възраженията на защитата на подсъдимия пред първоинстанционния съд в тази посока са необосновани.

В обвинителния акт се съдържа позоваване на чл. 146 ал. 1 от ЗКН. По делото е проведено разграничение между всички иззети от подс. В. старинни на вид обекти и онези, които притежават характеристики на културна ценност и са археологически обекти, без да са национално богатство и с висока научна или художествена стойност. Предметът на деянието, осъществено от подс. В. е установен по несъмнен начин.

При формиране на изложените съображения съдът се съобрази и с практиката на ВКС на РБ по дела със сходно обвинение – напр. Р 179/29.05.14г., І н.о., Р 111/28.05.15г., І н.о., Р 345/26.11.15г., І н.о. и др.

 

4. Нормата на чл. 278 ал. 6 от НК е бланкетна доколкото препраща към специален акт, регламентиращ „съответния ред”. Това налага попълването на състава от обективна страна с акт, който регулира идентификацията и регистрацията на археологическите обекти.

Видно от нормата на чл. 107 от ЗКН ал. 1 – „Редът за извършване на идентификация се определя с наредба на министъра на културата.”, ал. 2- „С наредбата по ал. 1 се определят и редът за водене на регистъра на движимите културни ценности и поддържането на базата данни, както и обстоятелствата и промените в тях, подлежащи на вписване.”.

По силата на тази законова норма е издадената от Министъра на културата Наредба № Н-3/03.12.2009г. В диспозитива на обвинението спрямо подс. В. е посочено, че държаните от него вещи не са били идентифицирани и регистрирани по правилата на същата наредба. В този смисъл е налице попълване на състава на диспозицията на чл. 278 ал. 6 от НК с изискуемото съдържание.

Безспорно е, че в чл. 96 и следв. от ЗКН се съдържат относими към идентификацията и регистрацията на движимите културни ценности норми, които не са в обхвата на обвинението срещу подсъдимия. Доколкото обаче чл. 107 от ЗКН изрично регламентира издаването на специална наредба уреждаща тези дейности, съставът счете, че не е допуснато процесуално нарушение на правата на подсъдимия с включването само на подзаконовия нормативен акт.

 

5. Деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл. Същият чрез обективните си действия, коментирани от фактическа страна, е проявил своето знание за естеството и действителната стойност на предмета на престъплението, предвиждал е общественоопасните последици и искал тяхното настъпване. Подбирането, разпределението и грижите към обектите, познанията му, довели до отделяне на груповата находка от погребение, най-древните каменни топки и тухла, разкриват трайните интереси и съществуващи познания у подсъдимия. За извършвана от подс. В. дейност по намиране на археологически обекти в края на 2014г. била уведомена и полицията.

 

С оглед на изложените съображения и съставът, счете, че деянието по чл. 278 ал. 6 предл. 3 от НК е извършено от подс. В. и го призна за виновен.

 

Б. По отношение на обвинението по чл. 277 А ал. 7 от НК.

 

Първоинстанционният съд счел подс. В. за виновен в това че от неустановена дата до 09.01.2015 г. в гр. Силистра противозаконно е държал 1 бр. окомплектован металдетектор „GOLDEN MASK finder 3+" и 1 бр. допълнителна сонда (детектираща глава, търсеща бобина) -представляващи оръдия, за които е знаел, че са предназначени и са послужили за търсене на археологически обекти, с което осъществил обективните и субективни признаци на състава по чл. 277 А ал. 7 от НК.

По въззивната жалба са отправени възражения срещу приетото от съда, като е посочено, че не са налице доказателства, че средството е използвано за незаконни археологически проучвания, а напротив е държано на годно правно основание с ясното съзнание, че ще се ползва с правомерни цели. В пренията пред въззивната инстанция защитникът съзира законодателна колизия между гражданскоправната и наказателноправната уредба на държането на подобни технически средства.

Видно от мотивите към разглежданата присъда, първоинстанционният съд е разгледал същностните характеристики на този престъпен състав и конкретните действия на подсъдимия, обосноваващи такава правна оценка. Споделят се съображенията, че  „държането“ като форма на изпълнително деяние по чл. 277а, ал.7 от НК е противозаконно, когато е обусловено от предназначението или послужването с конкретното оръдие, за което привлеченото под отговорност лице знае или предполага, че е предназначено или е послужило за търсене, съхранение, изменение или пренасяне на археологически обекти. На подсъдимия е било известно, че няма право да извършва подобна дейност с помощта на металдетектора. Членството му в специализираната федерация допълнително потвърждава познаването на законовата уредба. Разяснено му е и от Заместник Министър на културата, че използването на специално техническо средство за проучване на обекти по чл. 146 от ЗКН води до ангажиране на административнонаказателна или наказателна отговорност.

Противозаконността на държането би могла да бъде обвързана с текста на чл. 152 ал. 3 от ЗКН – „Регистрираните специални технически средства по ал. 2 се използват само за извършване на теренни проучвания или за друга специализирана дейност, изрично предвидена в нормативен акт.”. Неустановяването на конкретното правило от специален закон чрез което се запълва съдържанието на бланкетната норма на чл. 277 А ал. 7 от НК, когато подсъдимият е собственик на съответното средство, не съставлява съществено процесуално нарушение /напр. в Р 64/20.07.15г. на ВКС, ІІІ н.о./.

В случая подс. В. е собственик на металдетектора /и допълнителното устройство към него/, техническо средство, което не е и не подлежи на регистрация в МК – тъй като обявената цел на ползването му – „хоби”, е извън обхвата на този режим. Държането на такова средство само по себе си е правомерно, както сочи и защитата, но при съществуващи субективни представи, че средството е предназначено или послужило за търсене на археологически обекти – за която дейност е предвиден регистрационен режим, държането става противозаконно. Поради изложеното не се установява колизия, а допълване на полето на регламентация на притежаването на металдетектор със специалната наказателноправна норма, имаща за цел да гарантира законосъобразното протичане на обществените отношения по опазване и съхраняване на обекти по чл. 146 от ЗКН.

По разглежданото обвинение установените по делото факти са намерили съответна оценка от правна страна, която се споделя от настоящия състав и не се нуждае от преповтаряне. Твърдението, че не са налице доказателства, че подс. В. е ползвал металдетектора за незаконни археологически проучвания е напълно необосновано – включително и с оглед обясненията на подсъдимия, че с него е намерил иззетите обекти. Следва да се има предвид и установеното от СТЕ, техническото средство е било много използвано, модифицирано, годно е да бъде използвано по предназначение, като е намерена и допълнителна сонда, доказващи уменията на подсъдимия, рутината при ползването. Налице са по делото и самите веществени доказателства, открити чрез металдетектора.

Като собственик на техническите средства подс. В. е имал необходимите субективни представи за качествата им и за каква дейност е правомерно да ги използва. Едновременно с това е знаел, че е възможно с тях да открие на съответната дълбочина археологически обекти, и е взел решението си да ги експлоатира за търсене на такива. Поради изложеното и съставът счете, че е извършил деянието при пряк умисъл.

 

ІІІ. По въпросите на наказанието.

 

1. След като призна подс. В. за виновен по обвинението по чл. 278 ал. 6 предл. 3 от НК съдът му наложи наказания при спазване принципите на индивидуализация и законоустановеност.

Съдът установи завишена степен на обществена опасност на деянието. Чрез подобни престъпни действия, извършвани от неспециалисти, завинаги се нарушава връзката между един археологически обект с естествената му среда, осуетява се събирането на познание за епохата на създаването и ползването му, създават се предпоставки за разрушаване на самите обекти в резултат на некомпетентно боравене с тях. Пренебрегването на детайлната регламентация в тази област е тясно свързано с користни цели на съответния деец и съществуване на нелегални  начини за обогатяване. От действията на подсъдимия са били засегнати общо 85 археологически обекта, които са с много различен исторически произход – от VII-III хил. пр.Хр. - неолит, ранен и късен халколит, до ХІІІ век, и разнообразен материал. Допълнително са налице и други предмети, които нямат качество на археологически обекти, но дават ясна представа за интензитета на престъпната дейност.

Личността на подс. В. има специфична степен на обществена опасност – единствено по посока престъпно сдобиване и съхранение на старинни предмети. Групирането на част от обектите – в избата и в лекия му автомобил, разкрива притежавани от него знания за еднородния им произход и принадлежност на обектите към съвкупност. Интересите му в областта и името му са станали известни и на органите на полицията, специализирани в опазване на културно-историческите ценности, факт – допринесъл за разкриване на изследваното деяние. Не съзнава резултата от своята дейност. От друга страна не е осъждан, има сериозни заболявания довели до 76% намаляване на работоспособността му.

Смекчават отговорността му чистото съдебно минало и здравословното състояние. Само част от вещите са били предадени доброволно от подсъдимия, поради което това обстоятелство не влияе върху цялостната оценка на отговорността му. Сериозно отегчаващо обстоятелство е броят на археологическите обекти – около 28 пъти надхвърлящ съставомерната граница.

С оглед на изложените съображения съставът определи основното наказание в размер над общия минимум за вида санкция и значително под средния размер на предвиденото в закона, а кумулативното – в минимален размер – предвид имущественото състояние на подсъдимия и факта, че е пенсионер по болест. Съдът счете, че не се налага определяне на възможните допълнителни наказания конфискация до една втора на имуществото на подсъдимия и лишаване от права, тъй като и със задължителните в съответните размери се постигат целите по чл. 36 от НК. Съдът съобрази при определянето на съвкупността от санкции и нормата на чл. 57 ал. 2 от НК. Отлагането на наказанието лишаване от свобода при минимален изпитателен срок съдът счете за необходима и достатъчна гаранция за постигане поправянето и въздържането на подсъдимия от други престъпни прояви, при отчитане на интелектуалните качества на личността му.

 

2. Постъпилият протест срещу определеното от първоинстанционния съд наказание по чл. 277 А ал. 7 от НК, съставът счете за основателен.

Излагайки съображенията си по индивидуализация на наказанието с приложение на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „Б” от НК, съдът не е обсъдил дали най-лекото предвидено наказание се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното. Преценката се явява необоснована и с оглед отчитането на отегчаващо отговорността на подс. В. обстоятелство. Неправилно като смекчаващо обстоятелство са отчетени ниска степен на обществена опасност на дееца – самостоятелен елемент от обстоятелствата по чл. 54 ал. 1 от НК, както и доброволното предаване на веществените доказателства – относими към първото обвинение.

При съществуването на две смекчаващи обстоятелства – чистото съдебно минало и здравословното състояние, не се установява тяхна многобройност и/или изключителност. Наказанието на подсъдимият следва да бъде определено по чл. 54 от НК.

Степента на обществена опасност на извършеното е подчертана с оглед обстоятелството, че подс. В. е държал един окомплектован металдетектор и допълнителна сонда към него, които и са били предназначени и са послужили за извършването на незаконни археологически проучвания. Заедно с тях са намерени и други елементи и приспособления за ползването им. От друга страна инкриминираното техническо средство е среден клас, няма максимални възможности.

Личността на подс. В. разкрива характеристики на обществена опасност, коментирани и по-горе. За проявленията на личността му при извършване на това деяние има значение компетентността и познанията му да си служи с техническото средство, да го модифицира и използва по посока на субективните си решения. Формалното „годно правно основание” да държи подобно средство като член на специална федерация е било трайно и съзнателно експлоатирано за престъпни цели.

С оглед на което и съставът счете, че справедливо спрямо извършеното от подсъдимия по този пункт на обвинението се явява налагането на предвиденото в нормата в размер значително под средния, което да не бъде свързано с изолирането му от обществото. Изпитателният срок съдът наложи в минимален размер, тъй като счете, че целите на индивидуалната и генерална превенции могат да бъдат постигнати и по този начин. Възможното наказание лишаване от право съдът не наложи, тъй като счете, че би завишило неоправдано интензитета на санкционните последици и би лишило подсъдимия и от членството му в БНФМ.

 

3. Съдът прецени, че деянията са извършени от подсъдимия в реална съвкупност, като са наложени наказания от един и същ вид. С оглед на изложеното и приложи нормата на чл. 23 ал. 1 от НК, като постанови като общо наказанието лишаване от свобода в по-висок размер и отложи изтърпяването му при минимален изпитателен срок.

С оглед самостоятелното значение на имущественото наказание – глоба, съдът по чл. 23 ал. 3 от НК го присъедини към определеното общо.

 

ІV. По веществените доказателства.

1. С оглед признаването на подс. В. за виновен в деяние по чл. 278 ал. 6 предл. 3 от НК съдът счете за необходимо да преуреди произнасянето с веществените доказателства по делото. На основание чл.  278 ал. 7 от НК предметът на престъплението се отнема в полза на държавата. С оглед на което и съставът се разпореди с веществените доказателства – подробно отразени в присъдата.

 

2. Произнасяйки определение № 204/30.09.15г. съставът на СОС разгледал неправилно в закрито заседание въпроса с приложението на чл. 53 от НК. Видно от чл. 306 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от НПК следвало е съдът да насрочи открито заседание с призоваване на подсъдимия.

Съставът счете, че окомплектованият металдетектор „GOLDEN MASK finder 3+" и 1 бр. допълнителна сонда (детектираща глава, търсеща бобина), следва да бъдат отнети в полза на държавата в качеството им на вещи, собственост на подсъдимия, предназначени и послужили за извършване на умишлено престъпление. В този смисъл и съдът приложи нормата на чл. 53 ал. 1 б. „А” от НК за тяхното отнемане.

 

3. С разглежданото определение СОС се е произнесъл и с останалите по делото веществени доказателства – по описа към обвинителния акт, като ги е върнал на подсъдимия.

Тъй като определението в тази част е законосъобразно /при отчитане на чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК/, не е било обжалвано и обявената нова присъда не налага промяната му, то запазва своето правно действие и може да прояви съответните административни последици.

 

 

Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: