Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 9/17.01.2019 година                                 Град  Варна

 

                         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд                        наказателно отделение                            

На единадесети януари                    две хиляди и деветнадесета година                                                

В  открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  РОСИЦА ТОНЧЕВА

                      ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

 

Секретар:П.П.

Прокурор:Пламен Костадинов

като  разгледа  докладваното от  съдия Д.Сапунджиева

ВНОХД                            номер 429               по описа за 2018   година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на подс. К.Н.А., чрез неговия защитник-адв.В.В.В.-*** против присъда №63 от 19.09.2018г. по НОХД №824/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна.

С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.116,ал.1,т.6,пр.2 от НК, като му е било наложено наказание при условията на чл.58а,ал.2 от НК-доживотен затвор, заменено с  двадесет и седем години "лишаване от свобода", при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, на осн. чл.57, ал.1, т.2,б."а" и "б" от ЗИНС. С присъдата подс.К.А. е бил осъден за заплати на пострадалите обезщетение за причинените им неимуществени вреди от престъплението, в размер на 90000лв. за постр.С.С. и 120000лв. за постр.С.С., като в останалата им част и до пълният им размер са били отхвърлени.

В жалбата се навеждат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като се счита, че същото е следвало да бъде определено по правилата на чл.58а,ал.1 от НК. В допълнителната жалба се излагат аргументи за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се във включване на още едно квалифициращо обстоятелство по т.6,предл.3 на чл.116 от НК-особена жестокост, като по този начин подсъдимия е осъден за непредявено обвинение. 

В съдебно заседание въззивникът лично и чрез защитника си–адв.В., поддържа жалбата изцяло на посочените основания.

Въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага обжалваната присъда да бъде потвърдена изцяло.

Повереникът на гражданските ищци счита присъдата на правилна и законосъобразна, като моли същата да бъде потвърдена.

В личната си защита и последна дума подсъдимият А. заявява, че съжалява за извършеното. Моли наложеното наказание да бъде намалено по размер.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на цялостна проверка на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

 Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на т.нар. „съкратено съдебно следствие”-чл.371, т.2 от НПК.Решаващият съд е приел самопризнанието на подсъдимия по фактическите положения на обвинителния акт, като подкрепено от събраните в ДП доказателства. Мотивите в разглежданата присъда са изготвени съобразно чл.373,ал.3 от НПК.

Задължителните указания по т.8 на ТР №1/2009г. на ВКС, налагат при правилно приложена процедура по чл.372,ал.4 и чл.373,ал.2 и 3 от НПК, въззивната инстанция да реши делото по същите фактически положения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

С оглед на изложеното, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият К.Н.А. заживял заедно с пострадалата Н.С.С. от м.април 2017г. в къща, намираща се в кв.Аспарухово заедно с майка си-св.Н.А., брат си-св.М.А.и своя племенник. Къщата  представлявала постройка, състояща се от две помещения: коридор и стая. Коридорът бил използван от подсъдимия и постр.С. за спалня. Никой от семейството не работел.

Пострадалата Н. С. /наричана от роднините Дешка/ била бременна, но не от подсъдимия Н.. На ***г. същата родила у дома момченце –С.С.. В акта за раждане не бил посочен баща на детето. С. бил роден преждевременно, с изключително ниско тегло, като по тази причина бебето било прието в болница, като останало там продължително време, за да се преодолеят проблемите на преждевременното раждане.

По време на съвместното съжителство между подсъдимия и Н. С. често избухвали скандали. Повод за възникването им била силната ревност на подсъдимия. Същият искал от Н. да проституира за него.

Както роднините на подсъдимия, така и Н. С. се страхували от него. Той имал избухлив характер, често вдигал скандали и налитал да ги бие. Подсъдимият тормозел майка си и заплашвал, че ще й счупи ченето, посягал и удрял  както своята баба, така и леля си. Същият имал сбивания и с други съседи от квартала, на които бил известен агресивния му характер.  Роднините му неведнъж били свидетели  на побоища над Н.. Подсъдимият редовно употребявал алкохол и наркотици.

На 06.11.2017г. вечерта, на семейството на подсъдимия  А., в техния дом гостувала и св.Л.Б.. Подсъдимият  и брат му М. пиели бира. Когато роднините решили да си лягат, А. и Н. С. се прибрали в своята "спалня". Подсъдимият продължил да пие бира до ранните часове на 07.11.2017г. като  изпил около три- четири бутилки от по два литра всяка.

Около 07.30ч. сутринта на 07.11.2017г., подсъдимият пуснал силна музика и отново започнал да пие, като двамата със С. се преместили във вътрешната стая, където били майка му, св.Н.А. и другите роднини. Подсъдимият  започнал да упреква С., че не желае да работи като проститутка и да изкарва пари за него. Пострадалата се страхувала от него и знаейки избухливия му характер само мълчала. От скандала, който вдигнал подсъдимият, всички в къщата се събудили. Като видяла състоянието на сина си- пиян и ядосан, св. А.решила, че е по- безопасно за тях да напуснат къщата. Облякла внука си и заедно със св. М.А. и св. Б. отишли на гости в свидетелката Г.А./нейна сестра/.

Оставайки насаме с пострадалата С., подсъдимият А. продължил да пие. В яда си, той посегнал на пострадалата, хващайки я за ухото и започнал да `и нанася удари по главата. Впоследствие подсъдимият я подпрял на стената до вратата и запушил с ръка устата и`. Пострадалата се отскубнала, като избягала в салона. А. я настигнал и започнал да й нанася удари с юмруци в лицето и ритници  по цялото тяло. Същият хванал и започнал да я стиска за шията с ръце и да блъска главата `и в стената. Ударите били нанесени с изключителна агресия и сила, като по този начин пострадалата получила множество наранявания в различни части на тялото и главата. Пострадалата се опитвала да се освободи от ръцете на подсъдимия, но не можела да му се противопостави, тъй като подсъдимият бил по силен от нея /по данни от аутопсия пострадалата тежала 40 кг/. Същата знаела, че в къщата не е останал никой, за да може да й помогне.

 От носа на подсъдимия А. потекла кръв. Това било причината същият да пусне Н., като с ръце се опитал да спре кръвотечението, след което ги избърсал в задната част на дънките си. Зашеметена напълно от ударите, Н. успяла да стигне до застланото на земята легло в стаята.

Подсъдимият отново се насочил към пострадалата, която от страх се завила през глава. А. продължил да й нанася удари по главата и тялото, с ръце и с крака. В момент на настървение започнал да я души, като притискал силно завивката към лицето й. Подсъдимият `и нанесъл множество удари, при един от които `и счупил ъгъл от първи горен ляв зъб. Н. С. спряла да се съпротивлявала. Тогава подсъдимият А. спрял да `и нанася удари и продължил да пие.

Няколко часа по- късно, когато си легнал при С., подсъдимият установил, че тя е неподвижна.  Уплашен от това, което е направил, същият решил да прикрие следите си. Видял, че по дънките му има кръв, затова ги събул и скрил под завивката на дивана в салона. След това почистил ръцете си, преоблякъл се и пак си легнал.  Когато свидетелите А., М.А.и Б. се прибрали в къщата, видели и двамата в леглото и решили, че спят. Св. А.повикала сина си по име, като го подканила да става. Подсъдимият се надигнал, като останал седнал на земята. Побутнал Н., повикал я по име, проверил пулса й и извикал,  че е починала. Накарал майка си да я полее с вода, като казал, че може  да е припаднала.

Известно време всички се суетили, като в 14.49 часа св.А.се обадила на телефон 112 от телефона на св.М.А.и съобщила, че снаха й не диша. На място пристигнал екип на Спешна помощ, който констатирал смъртта на С.. Местопроизшествието било запазено и извършен оглед на помещението. При огледа била направена констатация за намерения труп на пострадалата, установени  били  ожулвания по лицето в областта на носа и устните. Други следствени действия не били извършени.

Трупът на Н. С. бил откаран в катедра по съдебна медицина при МБАЛ „Св.Марина"- Варна. След това, подсъдимият решил да си продаде телефона, за да се снабди с пари. Отишъл заедно със св. М.Б.при св. М., на когото предложил телефона си. Подсъдимият му споделил, че Н. била починала, но не знаел от какво. Той разказал, че се били скарали и той й ударил няколко шамара. Когато си легнали, пострадалата била жива, но когато се събудил, разбрал че е умряла. Подсъдимият взел парите от продажбата на телефона и заедно с М., Б.и брат си продължили да пият бира. Същите се снабдили с "амфети" и по този начин прекарали времето си в пиене и употребата на амфетамини до идването на полицията в дома на св. М..

Аутопсия на трупа била извършена на другия ден -  08.11.2017г., при която били установени травматични увреждания. Досъдебното производство започнало с извършеното следствено действие-оглед на местопроизшествието. На 08.11.2017г. полицейски служители снели обяснения от майката на подсъдимия, от лелята-св.С., на следващия ден- от брата на подсъдимия – писмени данни без процесуална стойност и без необходимост, доколкото вече е имало образувано досъдебно производство.

При извършен оглед на труп били констатирани увреждания, сочещи насилствена смърт на пострадалата С.. Били иззети нокти, поднокътно съдържимо от лява и дясна ръка, косми и пръстови отпечатъци. На 08.11.2017г. бил извършен повторен оглед на  местопроизшествието, като били иззети ВД, обект на последващо изследване. На тази дата прокурор от РП изпратил материалите по делото на ОП, която на 09.11.2017г приела по компетентност делото и разпоредила извършването на необходимите и неотложни следствени действия. След задържането на подсъдимия, с оглед на първоначалните данни, той би привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 116,ал.1,т.6 от НК. В разпит като обвиняем направил частични самопризнания.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните по досъдебното производство доказателства и доказателствени средства приложени в ДП № 417/17г. на ІV РУ МВР Варна, приобщени по съответния процесуален ред към доказателствата по делото на основание чл. 283 от НПК след прочитане и приемане, както и събраните служебно от  съда, по разпореждане на съдията докладчик, относно данни за наследници на пострадала, данни за личността на подсъдимия, данни за пострадалата и нейното новородено бебе, а именно:Протоколи за оглед и за допълнителен оглед /л.14-20,л.31-33,л.42-54/, съдебно-медицински експертизи /л.125-130,132-139/; ДНК експертизи /л.145-150,л.152-153/, химическа експертиза /л.158-159/, съдебно психиатрична експертиза /л.161-169/, показанията    на    свидетелите    Н.А. /л.57-58;65-66/, св.М. /л.55-56;67-68,80/, св.С. /л.61,69/, Г.А./л.76/, св.С.С. л.62/, св.Л.Б. /л.70/, св.С./л.72/, св.Б./л.73/, удостоверение за наследници, справки НБД, удостоверение за настойник, социален доклад за детето, предсъдебен доклад, характеристика от ПИ – ІV РУ на МВР- Варна относно подсъдимия, етапна епикриза на пострадалата Н., данни от записите на тел.112 /в писмен вид и на електронен носител/; веществените доказателства, събрани на ДП и предявени на подсъдимия в съдебно заседание, както и обяснения на подсъдим на досъдебното производство.

При повторния оглед на къщата обитавана от подс. А. на 08.11.2017г., като веществени доказателства били иззети парче тапет с петънца и пръски в червеникав цвят с размер 4/2 см./Обект №1/; парче тапет с няколко линии и петна в червеникав цвят в периметър 5/20см./ Обект №3/; сини мъжки дънки със зацапвания в червеникав цвят по крачолите /Обект №4/; обтривка от зацапване в червеникав цвят с неправилна форма и периметър от 5/8см. от вътрешната страна на вратата към втората стая /Обект № 5/ и Збр. парчета тапет с петънца и пръски в червеникав цвят, иззети от вътрешната стая до вратата /Обект №6/.

От заключението на ДНК експертизата на веществени доказателства се установява, че ДНК профилът изолиран при изследване на кръвта, намираща се на парче от тапет, иззет като Обект №1 при повторния оглед и тази по задна страна в ляво и дясно на сини мъжки дънки №3.2 и №3.3. и поднокътно съдържимо от дясна ръка на подс.А. №7 съвпада с ДНК профила на К.Н.А.. ДНК профилът, определен при изследване на кръвта по парче тапет иззет като Обект №3 при повторния оглед и кръвта по предна дясна страна на иззетите сини мъжки дънки съвпада с ДНК профила на Н. С.. Констатирано било, че по ноктите от дясна ръка на С. се намира клетъчен материал от подс.А.. В поднокътното съдържимо на лява ръка на К.А. е намерен клетъчен материал в минимално количество от Н. С..

Съгласно СМЕ на веществени доказателства, при изследване на иззетите обтривка от зацапване в червеникав цвят с неправилна форма и периметър от 5/8см. от вътрешната страна на вратата към втората стая /Обект № 5/ и Збр. парчета тапет с петънца и пръски в червеникав цвят, взети от вътрешната стая, до вратата/ Обект №6/ е доказано наличие на кръв, която има човешки произход. Кръвногруповата принадлежност на човешката кръв по Обект №6 е 0 /алфа, бета/ е  идентична с тази на  С..

От заключението на назначените в хода на разследването основна и допълнителна СМЕ, се установява, че по тялото на С. са констатирани увреждания както следва:

1.глава /закрита черепно-мозъчна травма/ - кръвонасядане и оток по меките черепни обвивки в дясно теменно - 6/4 см; оток и кръвонасядане по същите дясно тилно, с диаметър 5 см; кръвонасядане и оток по кожата на лявата ушна мида и зад нея, както и по меките черепни обвивки в дълбочина -4/3 см.; кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в дясно теменно, двустранно тилно и по основата слепоочно, в общ обем около 200мл;

2.лице /лицева травма/ - синкавочервеникаво кръвонасядане и охлузване по хода на дясната вежда 5/0, 5-1 см, кръвонасядане към външния край на лявата вежда -2/0,7 см, охлузване и кръвонасядане по долния клепач на лявото око - 1/0, 3см., четири отделни кръвонасядания по слепоочието, скулата и бузата вляво до 2/1,5 см, ограничени охлузвания по дясното крило на носа и по ръба на ноздрите двустранно от 3-4 мм до 6-7 мм, кръвонасядане и охлузване по горната устна в дясно 0,5 /0,1 см и долната устна централно - 4/0,5 см, както и по лигавицата - 2,5/1 см, счупване с отпадане на вътрешния ъгъл от коронката на първи горен ляв зъб; охлузване по хода на долната челюст - 4-0,3 см;

3.Шия - петнисти червеникави кръвонасядания двустранно по хода на гръдно-ключично - сисовидния мускул и подлежащо в меките тъкани двустранно около гръкляна;

4.гръден кош- петнисто кръвонасядане на ниво пето-шесто ребро вляво;

5.коремна област - кръвонасядане в мускулатурата по задната стена на коремната кухина в дясно;

6.ляв долен крайник - разкъсно-контузна рана в долния край на подбедрицата с Г- образна форма 1,5/0,7 см и околно кръвонасядане 2 см.

Като причина за смъртта е определен травматичният вътречерепен кръвоизлив, простиращ се на голяма площ под твърдата мозъчна обвивка. Видът и консистенцията на хематома, установен при аутопсията, показва давност   от   порядъка   на   часове    преди    смъртта, което кореспондира и с добре изразения оток в местата на кръвонасядане на черепните обвивки. Непосредственият механизъм, по който настъпва смъртта при тези случаи, е притискането на мозъка, водещо до отпадане регулаторната функция на мозъчната кора и стволовите жизненоважни центрове.

Вещите лица са определили, че установените травматични увреждания са получени по механизмите на действие на твърди, тъпи предмети, предимно чрез удари и притискане.

- Кръвонасяданията  по меките черепни обвивки са в резултат от удари с или върху твърди предмети, като в окосмената част на главата се отграничават най-малко три области, в които травмите са  в резултат на отделни механични въздействия, нанесени с по-изразена сила- дясно теменно, дясно тилно и ляво слепоочно-теменно. Сочената като възможна причина за получените увреждания са силни удари с юмруци или предмети с широка гладка повърхност,включително и при блъскане в околни предмети.

- Относно травмите по лицето, могат да се обсъждат няколко механизма на получаване: уврежданията разположени в по-изпъкналите области на веждите, клепача и долната челюст охлузвания с околни кръвонасядания са получени от тангенциални удари или притискане с или върху недобре изразена твърда повърхност на дреха, завивка или др. Прилагането на по-голяма сила при механичните въздействия личи при получаването на кръвонасяданията по кожата и лигавицата на устните, където вероятно в следствие на удар е фрактуриран ъгъл от коронката на първи горен ляв зъб; при нараняването в областта на лявото ухо може да се обсъди и механизма на силно притискане или дърпане на ушната мида с ръка; от друга страна, групиране на нараняванията около устата и  ноздрите са израз на механични въздействия с цел притискане и запушване на дихателните отвори. Кореспондиращо с тях могат да се разглеждат и дълбоките кръвонасядания в тъканите около гръкляна двустранно, които добре съответстват да са получени по механизма на притискане, стискане на шията с ръце.

-Кръвонасядането на мускулатурата на гърдите в ляво, както и в дясно в меките тъкани на задната коремна стена са от отделни удари или притискане. Липсата на външни увреждания се обяснява с нанесени удари през по-дебела дреха или завивка и превес на механизма на притискане при получаването им.

-Разкъсно-контузната рана по подбедрицата е от удар с предмет, притежаващ ъгъл с изразен ръб по травмиращата си повърхност.

По отношение силата на причиняване на травматичните увреждания, вещите лица изхождат от морфологичната изява на отделните наранявания. Най-изразена е приложената кинетична енергия при ударите в областта на главата, където подлежащо са разкъсани кръвоносни съдове в черепната кухина със съответните кръвоизливи под мозъчните обвивки. По-голяма сила при механичните въздействия е налице при получаване на дълбоките кръвонасядания в областта на шията, гръдния кош в ляво и корема в дясно, както и по-силен удар в областта на устата с подлежащо счупения ъгъл на горния резец. Всички установени увреждания са получени в период от време в рамките на часове до денонощие преди смъртта.

Вещите лица дават заключение и по отношение изпитаните от пострадалата болки и страдания до настъпване на смъртта. Всяко едно от нараняванията по тялото на пострадалата е било съпроводено с усещане за различна по интензитет болка и страдание. Особено изразен волеви синдром, придружен с чувство на задух и безпомощност пострадалата е изпитала във времето на притискане на шията и дихателните отвори. Същата е изпитвала страх и ужас, като е могла да възприема случващото се с нея. Вътречерепният кръвоизлив включва симптоми за постепенно замъгляване на съзнанието и потискане на мозъчната дейност до изпадане в коматозно състояние.

Вещите лица са категорични, че в порядъка на часове за пострадалата е могла да бъде потърсена лекарска помощ, която да предотврати неблагоприятни последствия и смъртния изход.

Химическата експертиза дава заключение,че в урината на подс. А. се установява наличие на амфетамин.

Видно от изводите на комплексната психиатрично –психологична експертиза, освидетелствания А. не страда от психично разстройство, като са налице данни за психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни вещества. Към момента на деянието подсъдимият  е бил състояние на умерена степен на обикновено алкохолно опиване, като същия е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи своите постъпки.

       Горната фактическа обстановка е изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и е призната от въззивника в процедурата по гл.27 НПК. Същата се установява и от наличната по делото доказателствена съвкупност. Последната подкрепя самопризнанието на подсъдимия по фактическите положения на обвинителния акт, депозирано доброволно и съзнателно пред първоинстационния съд. Затова и въззивната инстанция се солидаризира с извода на Окръжен съд Варна относно правната квалификация на деянието на въззивника А., а именно че е осъществил състава на престъпление по чл.116,ал.1,т.6,пр.2 от НК, като на 07.11.2017г. в гр.Варна, умишлено умъртвил Н.С.С., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитата.

Предходната инстанция е извършила необходимия анализ и е дала вярна правна оценка на събраните фактически данни. Обсъдено е поведението на подсъдимия касаещо инкриминираното събитие на 07.11.2017г., като са анализирани всички събрани доказателства.    Правилен е  изводът на съда, че не може да бъде установен приема на наркотични вещества преди деянието, поради големия период на излъчване на същите в организма. В този смисъл не може да се приеме, че към момента на извършване на деянието, същият е бил повлиян от наркотични вещества, а само от въздействието на алкохол. Последното се установява от  СМЕ и свидетелските показания.

Квалификацията по чл.116,ал.1,т.6,пр.2-"особено мъчителен начин за убития" се установява от заключенията на СМЕ по отношение причинените травматични увреждания, механизма на тяхното получаване и изпитаните от пострадалата болки и страдание преди леталния изход. Съгласно Решение №7/1982г. по н.д.№62/81 ОСНК, ВКС, "особено мъчителния начин на убийството трябва да се преценява с оглед броя и начина на нанесените удари, причинените болки и страдания на пострадалия, вследствие на което той изживява тежки предсмъртни мъки".

    Експертните заключения сочат, че всяко едно от нараняванията по тялото е било съпроводено с усещане за различна по интензитет болка и страдание. Пострадалата е изпитвала особено болезнен синдром, придружен с чувство на задух и безпомощност по време на притискане на шията и дихателните отвори. Същата е била в съзнание и е изпитвала ужас и страх, възприемайки случващото се с нея. Имайки предвид клиничната изява на вътречерепните кръвоизливи от този тип, вещите лица са дали заключение, че съзнанието на пострадалата постепенно се е замъглявало и мозъчната дейност е била потискана постепенно до изпадане в коматозно състояние.

Многобройността на ударите в жизнено важни части на тялото и главата на пострадалата, множеството наранявания сочи нагласа на подсъдимия, пострадалата да изживее тези болки и страдания, като същият е съзнавал тази квалифицираща предпоставка. Смъртта не е била моментална, като пострадалата е била в съзнание часове наред, осъзнаваща случващото се с нея, изпитвайки приживе болки и страдания, придружени от ужас и страх от смъртния изход.

От данните по делото правилно съдът е приел, че случилото се на 07.11.2017г. не е инцидентен случай за подсъдимия, а едно повтарящо се поведение  по отношение на жертвата. Свидетелските показания установяват повтарящи се действия на агресия и побой от страна на подсъдимия към пострадалата.

От обективна страна е установено, че деянието е извършено чрез множество удари с юмруци, крака, блъскане на пострадалата в стената и душене. Същите са били насочени към жизнено важни части на човешкото тяло, значителни и интензивни по своя характер. Имайки предвид телосложението на пострадалата /155см,47кг/, същата не е имала физическа възможност да се противопостави на подсъдимия. Същото свидетелства и за нейната безпомощност. Тези обстоятелства са били осъзнавани от подсъдимия. От изложеното, правилно окръжния съд е направил своя извод, че поведението на последния е било насочено към умъртвяване на жертвата. Особено показателно е отношението на подсъдимия към нея, оставяйки я часове наред да агонизира, без да потърси помощ.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия под формата  на  пряк умисъл. Същият е осъзнавал противоправния характер на поведението си, насочено към причиняване смъртта на пострадалата и е искал пряко нейното настъпване. Този интелектуален момент на отношението на подсъдимия към деянието и последиците от него се обективира  от многобройността на нанесените удари, механизма на причиняване на установените травматични увреждания /удари с юмруци, с крака, блъсване в стената и продължително душене /и от мястото-жизнено важни органи, най-вече в областта на главата и шията на пострадалата. Това сочи, че подсъдимият е направил всичко зависещо от него за постигане на желания резултат и с осъзнатото желание жертвата на изпита предсмъртни мъки.

Неоснователно е оплакването от защитата на подсъдимия по отношение приетите за установени от решаващия съд фактически обстоятелства. Производството по делото е протекло по реда на чл.371,т.2 от НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Доброволното изявление на подсъдимия отразява неговата недвусмислена воля, след запознаване на същия с правните последици от провежданата диференцирана процедура. Това е направено при стриктно съблюдаване на процесуалните правила. Позицията на подсъдимия не може да бъде променяна в един по-късен момент в наказателния процес, след като сам е инициирал прилагане на диференцираната процедура и е направил самопризнание.  Допустимата защита на същия може да се осъществява само в рамките на признатите от него фактически положения, залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт.

По основанието на жалбата за допуснато нарушение на материалния закон при определяне вида и размера на наказанието.

Ръководейки се от разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК, правилно първоинстанционният съд е определил наказанието при условията на чл.58а от НК. При индивидуализацията на наказанието съдът не е допуснал нарушение на закона и е спазил указанията  в т.1.1. на ТР№2/2015г. по т.д.№2/2015г. на ОСНК.

За престъплението по чл.116, ал.1 от НК законът предвижда три алтернативни санкции, поради което първоинстанционният съд е длъжен на първо място да аргументира коя от тях е адекватна за конкретното деяние, като изследва всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието. Подробен и пълен е анализа на съда за етапите през които минава процеса на индивидуализиране с прилагане на института по чл.58а,ал.2 и 3 от НК. На първо място решаващият съд подробно е обсъдил конкретните отегчаващи  и смегчаващи отговорността обстоятелства, подбудите за извършване на деянието, преценил е степента на обществена опасност на извършеното деяние и дееца и съобразно това е определил най-подходящото по вид алтернативно наказание "доживотен затвор". На второ място съдът е заменил избраното от него наказание "доживотен затвор" с "лишаване от свобода" в пределите, установени по чл.58а,ал.2-3 от НК и най-накрая е определил конкретния размер на заместващото наказание "лишаване от свобода", като го е съобразил с всички установени от първия етап обстоятелства.

 Съдът подробно се е аргументирал защо е определил като най-подходящо наказанието "доживотен затвор" приемайки изключителна тежест на престъплението в сравнение с други престъпни прояви от този тип. Съгласно разпоредбата на чл.38а,ал.2 от НК наказанието "доживотен затвор" се налага само на лица, извършили изключително тежко престъпление. Според правната теория и съдебна практика преценката за това се прави с оглед изключително високата степен на обществена опасност на конкретното деяние и дееца, разкриващи особена степен на обществена опасност и морална укоримост, значително надхвърляща тези на останалите случаи. Т.е извън белезите на "тежко" престъпление по чл.93,т.7 от НК е необходимо да са налице и други факти, които да придават "изключителност" на конкретното престъпление /вж Решение №315 от 28.06.2012г., по н.д.№961/2012г. на ВКС, 1н.о, Решение №277 от 01.07.2013г. по н.д.№774/2013г. на 3 н.о. и др./

Въззивният съд се солидаризира с изводите на решаващия съд, че конкретното деяние се отличава с изключителна тежест. В подкрепа на този извод правилно съдът е посочил начина на извършване на престъплението-  с ръце, крака, блъскане на главата на жертвата в стените и душене; незначителния повод за саморазправа /ревност и нежеланието на пострадалата да проституира в полза на подсъдимия/; обстановката, в която е извършено- оставайки насаме с жертвата, без възможност на последната да разчита на помощ; проявеното нечовешко безразличие към пострадалата, оставена в продължение на часове в безпомощно състояние и агония, без да бъде потърсена медицинска помощ; беззащитното състояние на последната, имайки предвид данните за скорошно тежко раждане с кръвозагуба и телесна слабост; близките отношения с жертвата, с която подсъдимия е съжителствал и обстоятелството, че същата едва е навършила 18 години; лошите характеристични данни на подсъдимия-чести прояви на агресия и нанасяне на побой както към жертвата, така и към негови роднини; както и опитът да бъде укрито извършеното престъпление /скриване на окървавените дрехи/. При определяне на  изключителната тежест на извършеното правилно съдът е отчел и проявената изключителна жестокост, която разкрива и характерни негативни черти на подсъдимия. В случая сме изправени не само пред продължителен побой, но същия е извършен с висок интензитет, обхващайки удари с юмруци и ритници по главата и тялото на жертвата, блъскане на последната в стените и накрая душене. И не на последно място проява на бездушно поведение и безразличие на подсъдимия след извършване на деянието, оставяйки жертвата в безпомощно състояние, лягайки до нея и преструвайки се на заспал. Изложеното обуславя  изключителност на извършеното престъпление съобразно критериите на чл.38а,ал.2 от НК, съобразявайки конкретното проявление на единствения квалифициращ признак и останалите качества на деянието и дееца.

Неоснователно е възражението на защитата на подсъдимия по отношение на възприетата от решаващия съд жестокост при извършване на деянието. Въпреки изложената аргументация за "особена жестокост" като квалифициращ състав на чл.116 от НК, съдът е приел същото само и единствено като характеристика спрямо личността на подсъдимия. Именно проявената жестокост при причиняване на травматичните увреждания характеризира подсъдимия като "жесток" човек. Интензитета на ударите, тяхната многобройност, използването на юмруци, ритници, блъскане в стените и притискане на дихателните отвори и шията/душене/ правилно са отчетени като допълнителни фактори, обуславящи извода за "изключителна тежест" на деянието. Към последното правилно съдът е ценил и беззащитното поведение на пострадалата. Същата е със слабо телосложение, млада възраст-18години, родила е дете преждевременно само преди 15 дни в домашни условия, по мъчителен начин, свързан с обилен кръвоизлив, който е наложил транспортирането`и в болница. Изложеното правилно е отчетено от окръжния съд като висока степен на обществена опасност на деянието, имайки предвид неговите характеристики. Извършеното сочи и на висока обществена опасност на дееца. Начинът на причиняване на травматичните увреждания, тяхната многобройност, проявената жестокост обуславят направения извод. Смъртният изход е в резултат на получения кръвоизлив в черепната кухина. Именно в главата са отграничени  три области, в които травмите са от отделни механични въздействия, нанесени с по-изразителна сила. От заключението на СППЕ се установява, че  подсъдимият е личност с "екстрапунитивна насоченост /външно наказателна, физическа агресия/, която се отключва ситуативно, а реакциите са импулсивни". Подсъдимият се е възприемал като единствения мъж в семейството, на който са предоставени много правомощия, с които да разполага и да внася респект сред жените, включително и чрез използване на физическа агресия. Подсъдимият не страда от психично разстройство, но са налице данни за психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни вещества. И към момента на деянието същият е бил алкохолно повлиян, като са налице данни за умерена степен на обикновено алкохолно опиване/вж КСППЕ л.161 от ДП/, при което е налице освобождаване от задръжки, агресивност, себенадценяване и безкритичност. При определяне степента на обществена опасност на дееца следва да се отчете и неговото агресивно отношение към неговите роднини и близки. Същите са изпитвали страх от това му поведение, повлияно от употребата на алкохол. В деня на деянието, майката на подсъдимия е побързала да напусне жилището заедно със своя внук, за да не стане свидетел на поведението на подсъдимия."Аз казах на К., че като пие, така прави, почва да се кара…Тръгнах заради К., не исках да го гледам, защото е много нервен и ме е страх да не посегне и на мен"/вж показания на св.Н.А.на л.65 от ДП/; "Удрял и` е шамари/на пострадалата/, той и на мен посяга,К. е много буен, ритал я е с крак"/вж показания на св.А.на л.57 от ДП/..Св.Г.С.  заявява, че  преди 20 дни подсъдимият я е ударил с парче асфалт, била е свидетел, когато същият е посягал на пострадалата и я е впрягал в количка за желязо. Показателно за личността на подсъдимия е и поведението на същия след разкриване смъртта на пострадалата. Той  е потърсил средства за закупуване на амфетамини и алкохол, продавайки своя телефон и в продължение на два дни до задържането му е прекарал в пиене и употреба на наркотици.Същото свидетелства за една елементарна ценностна система, отнасяйки се с пренебрежение към цената на човешкия живот. Напълно егоистично, той се опитва да  удовлетвори първични физически потребности, характеризира се с нисък интелект и социална занемареност. Такъв индивид е неспособен на уважение и на спазване на общоприетите норми на поведение. Той никога не изпитва вина, като прехвърля вината върху околните, не изпитва тревога или разкаяние. Тези чувства са му непознати, защото неговите понятия за критично възприемане на поведението, за добро и зло са силно изкривени.

Неоснователно е възражението на защитника на подсъдимия, че не е ясно какъв е вида на определеното наказание-доживотен затвор, или доживотен затвор без замяна. Действително коментираната от решаващия съд изключителна тежест на извършеното е предпоставка за определяне и на двата вида наказание/чл.38,ал.1 от НК и чл.38,ал.2 от НК/. Разликата е в кумулативното изискване на чл.38,ал.1 от НК, посочените в чл.36 от НК цели да не могат да бъдат постигнати по отношение на дееца чрез налагане на по-леко наказание. При налагане на наказанието доживотен затвор, макар извършеното престъпление да е изключително тежко, същото не позволява на съда да направи изводи за непоправимост на дееца, с оглед наличието на смегчаващи отговорността обстоятелства. В този случай са налице данни, че дееца може да се поправи и целите на наказанието могат да бъдат постигнати и по друг начин освен принудителното изолиране на подсъдимия завинаги от обществото.Видно от мотивите на окръжния съд, същият е изложил подробни съображения за обстоятелствата, които са от значение за отговорността на подсъдимия, подбудите за извършване на престъплението и степента на обществената опасност на деянието и дееца. При наличието на многобройни отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства, правилно съдът е преценил, че на същите противостои като смегчаващо единствено младата му възраст. Ето защо е определил като най-подходящо по вид наказание по втората алтернатива на чл.116 от НК- доживотен затвор.

Правилно определеното наказание "доживотен затвор" не е наложено, а е заменено с наказание "лишаване от свобода". Индивидуализацията правилно е извършена в параметрите съгласно чл.58а,ал.2 и 3 от НК от 15 до 30 години.  Пределите, в които следва да се определи размера на наказанието се очертават от "най-ниския минимален размер" на наказанието "лишаване от свобода", предвидено в Особената част на НК, който е петнадесет години за престъплението чл.116 от НК и най-високият максимален размер на наказанието "лишаване от свобода", определено при условията на ал.2 на чл.58а от НК-тридесет години.

За да определи размера на наложеното наказание, съдът е изложил подробни мотиви, като правилно е съобразил както отегчаващите, така и смегчаващото отговорността на подсъдимия обстоятелства. Като отегчаващи правилно са отчетени предходната съдимост, включваща пет присъди като непълнолетен/по-голямата част ефективни/, от които четири- за извършени грабежи над жени/престъпления против личността/ и една присъда като пълнолетно лице; лошите характеристични данни-подсъдимият никога не е работил, не е имал трудова дейност и легални доходи, злоупотреба с алкохол и честа употреба на наркотици; проявената жестокост и агресия както към жертвата, така и към негови близки и роднини; липсата на значим повод за нейната проява; младата възраст на жертвата, спрямо която е проявявал агресия и преди деянието,станало причина и за преждевременното раждане, както и обстоятелството, че пострадалата е едва навършила 18 години, родила е дете при трудни условия едва 15 дни преди извършеното и е живеела с него на съпружески начала. Като смегчаващо обстоятелство правилно съдът е отчел само и единствено младата възраст на подсъдимия. Основателно съдът не е третирал признанието по чл.371,т.2 от НК като допълнително смегчаващо отговорността обстоятелство. Същото не е елемент от цялостно, обективно проявено на досъдебното производство процесулно поведение на подсъдимия, поради което основателно не е взето предвид и при индивидуализацията на наказанието. Направеното самопризнание следва да се оценява с оглед “характеристиките и съдържанието на самопризнанието като форма на съдействие при установяване на обективната истина и ако същото е спомогнало за своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство  и неговия извършител още на досъдебното производство“/ТР №1/2009г. на ОСНК на ВКС/. Видно от обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство, същият сочи, че е нанесъл само няколко удара с юмрук по рамото на пострадалата. Видно от констатациите на СМЕ, твърдяното е опровергано по категоричен начин. Горното е наложило извършване на множество процесуално следствени действия и експертни изследвания с цел доказване авторството на деянието и неговите характеристики-механизъм, начин на извършване и причинени увреждания, довели до настъпване на престъпния резултат. В този смисъл обясненията на подсъдимия не са спомогнали по никакъв начин за разкриване на  обективната истина.

В резултат на своята аналитична дейност, правилно първоинстанционният съд е определил размера на наказанието при изключителен превес на отегчаващите отговорността към максималния размер от  двадесет и седем години.

Наложеното от първоинстанционния съд наказание изпълва изискванията на чл.57, ал.1, т.2,б. "а" от ЗИНЗС, което сочи, че не са налице основания за промяна на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието.

При извършената служебна проверка въззивната инстанция установи, че законосъобразно са определени и размерите на обезщетенията на пострадалите лица. Правилно са обсъдени от решаващия съд обективните обстоятелства, относими към критериите за справедивост по чл.52 от ЗЗД- претърпените болки и страдания, като резултат от загубата на близък човек-дъщеря и майка, изразяващи се в емоционални последици и реална загуба на духовна и материална подкрепа в живота от единствен родител.

Между поведението на подсъдимия и настъпването на вредоносните последици, е налице пряка и непосредствена причинна връзка, като с оглед на изложеното дотук въззивната инстанция намира, че всеки един от горепосочените елементи на гражданския деликт е налице, поради което и приетите за съвместно разглеждане с наказателното производство граждански искове срещу подсъдимия, са безспорно доказани по основание и следва да бъдат уважени, както правилно е приел и първоинстанционният съдебен състав. При определяне на техния размер, правилно съда  се е основал на вътрешното си убеждение, на общоприетото становище за справедливост, на оценката за справедливостта като критерий, който се влияе от конкретните обстоятелства, свързани с увреждането.

По отношение причинените неимуществени вреди на С.С. –майка на пострадалата, правилно съдът е преценил силата на емоционалната връзка между майка и дъщеря. Последната е била в началото на своята младост-18 години и на прага на жизнения си път. Обстоятелството, че пострадалата от 15 годишна е заживяла с друг мъж и  че майката живее от осем години в Германия, не е прекъснало тези отношения. Видно от показанията на св.С., същата е продължила да се интересува от съдбата на дъщеря си, като я съветвала да напусне подсъдимия, поради упражнявания от него тормоз и да се премести при нея. Показателно за тези отношения е и желанието на С. да се грижи за своя внук, след смъртта на дъщеря си. Въз основа на нейна молба, Органът по настойничество и попечителство е взел решение от 13.03.2018г., с което е назначил Светлата С. за настойник на детето-С.С.. В този смисъл определеното обезщетение от 90 000лв. е съответно на претърпените от гражданската ищца С.С. неимуществени вреди.

 По отношение на гражданския ищец-С.С.- син на пострадалата, правилно съда е определил обезщетение от 120 000лв., съобразявайки обстоятелството, че същият е останал без родител /в акта за раждане не фигурира  баща/. Ниската му възраст и обстоятелството, че същият никога няма да усети подкрепа и грижа на рожден родител налага по-висок размер на обезщетение. В този смисъл и с оглед критериите за справедливост, решението на решаващия съд е правилно.Законосъобразно съдът е присъдил и законната лихва върху определените обезщетения, считано от извършване на деянието-07.11.2017г.до окончателното им изплащане.

Възражението за пропуск на съда да приложи разпоредбата на чл.59 от НК е основателно. Същото може да бъде преодоляно чрез правомощието на прокурора по чл.417 от НПК. 

По изложените съображения, въззивната инстанция намира, че оплакването на подсъдимия за несправедливост на наложеното наказание е неоснователно. Същото е съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и в унисон с целите на наказанието по чл.36 от НК.

  Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №63 от 19.09.2018г. по НОХД №824/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 15 дневен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ.

 

                                                                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.