Р Е Ш Е Н И Е

                                               № 101

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

                                 Гр.Варна 28.05.2015 г.

 

 

ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение на седемнадесети април през две хиляди и петнадесета година, в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА  ПАНТАЛЕЕВА

                                                                                    СТАНЧО САВОВ

 

Секретар С.Д.

Прокурор ИЛИЯ Н.

разгледа докладваното от съдия Ж.Денева

ВНОХД № 43 по описа за 2015 г.

 

 

Въззивното производство е образуване след отменително решение на ВКС на РБ по ВНОХД №387/2013 г. по описа на АС-Варна.

Първоначалното въззивно производство е било образувано по жалба на подс.И.К.К., чрез адв.М.Я., против присъда по НОХД №819/2013 г. по описа на ОС-Варна, постановена на 03.12.2013 г., с която подс.К. е бил признат за виновен и на основание чл.343а ал.1 б. „б” вр. чл.343 ал.1 б. „в” от НК и чл.55 ал.1 т.2 б. „б” от НК е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки:

-по чл.42а ал.2 т.1 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес д периодичност 2 пъти седмично за срок от една година.

-по чл.42а ал.2 т.2 от НК задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, като е бил признат за невинен по същото време и място да е нарушил чл.20 ал.1 от ЗДвП и е бил оправдан по това обвинение.

Осъдил е подсъдимия да заплати направените разноски по делото.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия, като в жалбата си е посочил, че присъдата е постановена при допуснати съществени процесуални правила, като иска от състава на съда да бъде оправдан или присъдата бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от същия съд.

В с.з. при настоящото разглеждане на делото, защитата на подсъдимия поддържа депозираната жалба и моли настоящата инстанция да приеме, че е налице условието на чл.15 от НК, като оправдае подзащитния му.

В с.з. при настоящото разглеждане на делото, представителят на АП-Варна изразява становище, че присъдата на ВОС е правилна, законосъобразна и обоснована и моли същата да бъде потвърдена.

В последната си дума подсъдимият моли настоящата инстанция да за оправдателна присъда.

Съдът след като взе предвид целия доказателствен материал по делото установи следното:

Подсъдимият И.К.К. е роден на *** ***. Същия е български гражданин, живущ в ОК Великобритания – гр.Чатам. Има завършено висше образование, работи, женен, не осъждан Не са налице данни да е извършвал противообществени прояви, не е известен на органите на МВР.  Притежава ЕГН **********.

И.  К. е водач на МПС, като притежава свидетелство за право управление, категория „В" издадено в Обединеното Кралство Великобритания № KOSTA70908199 DK валидно до 14.01.22г. Няма данни да е наказван по административен ред за нарушения на ЗДвП, същият не се води на отчет в Р.България, като водач на МПС, поради „подмяна/замяна в чужбина” на СУМПС от 14.01.2011г.

Подсъдимият живеел със семейството си в Обединено Кралство Великобритания. От брака си с Арзу Неджат Костадинова имали дъщеря - пострадалата К.И.К., родена през 2000г.

На 23.12.2012г. И.К., съпругата му и дъщеря им се прибрали в Република България предвид предстоящите Коледни и Новогодишни празници. Семейството пътувало със семейния автомобил „Опел Вектра 1,9 D Cdti 150” /известен в ОК като „VauxhaII Vectra”/  с английски регистрационен номер GL 55 JUU, на цвят син. Същият бил с дясна дирекция, предназначен за пътната организация на движението в Обединеното Кралство.  По документи автомобила бил собственост на А.К.. При пристигането си на 23.12.2012г. семейството отседнало в гр.Свищов, където живеели родителите на И.К.. По време на коледните празници автомобилът бил закаран в сервиз, където бил монтиран нов съединител.

В късния след обед на 27.12.2012г. подсъдимия и семейството му  отпътували  с упоменатия по горе автомобил от гр. Свищов за с. Ломница, обл.Добрич, където живеели родителите на А.К.. Автомобилът управлявал И.К.. Съпругата му седяла на предна лява седалка, а починалата по късно К.К. била на задната седалка. Когато достигнали гр.Търговище спрели за кратка почивка на крайпътна бензиностанция. След като продължили движението си, след гр.Шумен, И.К. се включил в автомагистрала „Хемус" посока гр.Варна. По това време К.К. се занимавала с компютъра си, като от време на време спяла на задната седалка. Пътната обстановка към 27.12.2012г. била усложнена поради обилните снеговалежи, които за региона на Североизточна България продължили до късните часове на нощта на 20.12.2012г. Пътищата в региона, включително и двете платна на автомагистрала „Хемус" били затворени за движение на всички автомобили съответно до 12:00 часа на 21.12.2012г. посока гр.Варна, и до 13:00 часа на същата дата посока гр.София, за което време били и почистени. Независимо от това обаче, пътната настилка по АМ „Хемус” била мокра, без заледявания и съгласно данните от Областно Пътно  управление гр.Варна, движението се извършвало при зимни условия.

Около 18:30 часа И.К. приближил пътен възел Ветрино, като интензивността на движението не било особено натоварено. Пътната настилка и в този участък била мокра, макар и да липсвали валежи. Температурата на въздуха по това време била  положителна. Платното за движение на автомагистрала „Хемус" посока гр.Варна в посочения участък се състояло от три ленти за движение, като подсъдимия управлявал автомобила в дясната /средна/ лента за движение След пътен възел с.Ветрино, обл.Варненска, в района непосредствено след километричен знак „390" подсъдимия застигнал автомобил "Фолксваген Пасат" с ДК№ В 6830 РР, управляван от св.Н.А. и с пътник на предната дясна седалка св.Румен Д.. Пред автомобила "Фолксваген Пасат" се движел друг автомобил, който не е установен по делото. К. управлявал на къси светлини и предприел изпреварване в прав участък на движещите  се пред него леки автомобили. Св.А. управлявала автомобила си с около 70 км/час, също в дясната лента за движение. При предприетата от подсъдимия маневра, същия навлязъл в лявата лента за движение , преминал от пета на четвърта предавка, превключил на дълги светлини и движейки се със скорост от не по-малка от 90км/ч, на разстояние от 109м. видял пред себе си натрупана снежна маса, която не заемала цялата лента. Въпреки това той продължил движението си напред, без да предприеме спиране и леко отбил автомобила в дясно. Когато бил на не повече от 20 метра пред първия изпреварван от него автомобил навлязъл в снежната маса. В резултат на съпротивлението на снежната маса оказано върху предните колела, автомобила управляван от подсъдимия се занесъл в ляво и със задната си част се  ударил в лявата /междинна за платната в двете посоки/ мантинела. След това автомобила се занесъл в дясно и косо преминал цялото пътно платно пред управлявания от св.Н.А. автомобил, като се въртял около оста си. Излизайки от платното за движение вдясно по посоката си на движение лекият автомобил „Опел Вектра" попаднал на пътния банкет, който също бил заснежен. Ударил се с лявата си странична част в крайпътно дърво, отстоящо на 1.5 метра навътре от канавката, вдясно от нея. От инерционната сила и удара в дървото автомобилът се изправил на предната си част и се преобърнал по таван, като останал обърнат така в посока, обратна на посоката си на движение. Междувременно в резултат на удара в лявата странична част на автомобила задния ляв прозорец се счупил и от него изпаднала К.К., която нямала поставен обезопасителен колан. След изпадането си от автомобила К.К. останала затисната под него. Преустановявайки движението си автомобилът управляван от подсъдимия останал обърнат върху канавката, като дясната му част на автомобила сочела нивата, а лявата - платното за движение.

Св.Н.А., която възприела горе описаното веднага отбила и спряла,като двамата със св.Р.П. отишли до катастрофиралия автомобил, за да окажат помощ. Спрял и друг преминаващ автомобил марка „Волво" с ДК№ В 9406 РВ, като возещите се в него пътници и водач - св.Л.М.Е., св.А.М.Е. и св.П.К.П. също отишли до катастрофиралия автомобил. Подсъдимият И.К. и А.К. излезли сами от преобърналия се извън платното за движение л.а. „Опел Вектра" и всички заедно със св.Н.А., св.Р.П., св.Л.М.Е., св.А.М.Е. и св.П.К.П. повдигнали автомобила, като св.Р.П. извадил изпод него К.К.. И.К. изнесъл на ръце дъщеря си и я поставил на тавана на паркирания автомобил марка „Волво" , а в последствие я преместил вътре. Проверил пулса и установил наличието на такъв На подадения от св. Н.А. сигнал на телефон 112 бил изпратен екип на ЦСМП - гр. Провадия и екип на РУП - Провадия в състав св.М.Г. - младши автоконтрольор и св.Д.П. - полицай ВПА. Пристигналият на място екип на ЦСМП - гр.Провадия обаче констатирал настъпилата междувременно смърт на К.И.К.. Подсъдимият бил тестван за употреба на алкохол от посетилите автопроизшествието полицейски служители с техническо средство „Алкотест Дрегер" 7510 с фабричен № AR ВВ 0090, като уредът не отчел наличие на такъв. След това му бил направен и тест за наркотици DRAGER DRUG CHEK 1200STK, който също бил отрицателен. По-късно за допуснатото ПТП св.М.Г. съставил на И.К. АУАН бл. № 971511/27.12.2012г.

         Горната фактическа обстановка се потвърждава  от събраните доказателства по делото по безспорен начин.

         Защитата на подсъдимия в с.з. при разглеждане на делото пред настоящия състав на въззивния съд изразява становище, че е налице „случайно деяние”, като се твърди, че подс.К. не е могъл да знае и не е бил длъжен, че на пътното платно би могло да съществуват такива купчини сняг.

         По делото пред настоящата инстанция е назначена нова тройна АТЕ, която по своето съдържание не се различава от тази назначена при разглеждане на делото от първоинстанционният съд, с изключение относно времето за реакция на водача на МПС. Вещите лица изхождат от обстоятелството, че подсъдимият управлявайки лекия автомобил в по преден момент, последния също се е занесъл и това води до извод, че неговото внимание би било по изострено, което се отразява и на неговата реакция за реагиране.

         В изготвената АТЕ, изслушана и приета от съда вещите лица са включили в експертизата си вариант на лекия автомобил управляван на къси светлини и при вариант на дълги светлини, а така също и по отношение на броя изпреварвани автомобили при един изпреварван и при два изпреварвани от подсъдимия такива.

         В с.з. при разпита на в.л. те обосноваха кой от двата варианта е по възможен, а именно: ако автомобила е изпреварвал два автомобила разстоянието е 119 метра, а при изпреварване на един автомобил разстоянието е 109 метра от където водача на МПС би могъл да забележи препятствието. Категорично те заявиха, че ако водача на л.а е бил на къси светлини не би могъл да забележи препятствието, а ако е бил на дълги светлини това би било възможно. От огледа на лекия автомобил вещите лица стигат до извода, че по вероятно е автомобила да се е движел на къси светлини. При изпреварването той се е съобразил с обстоятелството да не заслепи предно придвижващия се водач и това е сторил след като се е изравнила неговата предна част на л.а. с предната част на изпреварвания автомобил.

         Вещите лица са отчели, че дължината на дългото светлинно петно по левия край, в случая на пътното платно, по което се е движел процесния автомобил по статистически данни е около 74 м., но на снимковия материал се вижда стълб, който е тъмен, а тъй като купчината сняг е бял, би се виждал по отдалеч, а въпросния стълб се е намирал на 10 метра, то техния извод е, че на къси светлини купчината сняг би се забелязала от 84 м. разстояние.

         След като са взели предвид свидетелските показания, в.л. в експертизата си са посочили, че лекия автомобил на подсъдимият се е движел с не повече от 110 км/ч, но тъй като забелязал, че останалите автомобили пред него намаляват скоростта и се сгъстяват, той също намалил скоростта си на движение, но попаднал на заледен участък и лекия му автомобил леко се занесъл, но той успял да го овладее. Продължавайки своето движение той би следвало във всеки момент да очаква подобни препятствия по пътното платно, независимо, че е по магистрален път.

         В заключение вещите лица са отговори в експертизата си както следва на първи въпрос-При включени къси светлини „Опел Вектра” разстоянието на видимост по дължината на лентата на движението му е около 74 м към тъмен обект и около 84 м към светъл обект. Изразява се становище, че по е вероятно да са били включени късите светлини.

         При един изпреварван автомобил, водачът на „Опел Вектра” е можел да възприеме купчината сняг на около 84 м разстояние, а при изпреварване на два автомобила водачът е можел да види купчината сняг, при включени къси светлини на изпреварваните автомобили на около 84 м при къси светлини и на 119,15 м при дълги светлини на фаровете на „Опел Вектра”.

         Относно би ли могъл водачът на процесния автомобил да предотврати станалото произшествие. В експертизата вещите лица са приели , че водачът на лекия автомобил е по вероятно да е изпреварвал един автомобил, тъй като те се позовават на свидетелските показания на водача на изпреварвания автомобил, който е бил с по изострено внимание и са направили извод, че водачът е могъл да спре при скорост на автомобила от 82,98 км/ч при екстремно спирани и около 73,62 км/ч при безопасно спиране със забавяне на скоростта.

         Предвид гореизложеното следва да се направи извод, че подсъдимият е бил във възможност да преустанови автомобила си при управление на същия със скорост около 73,62 км/ч при безопасно спиране със забавяне на скоростта, той е управлявал автомобила със скорост около 90 км/ч, което е и причина за станалото произшествие. Тази скорост е разрешена по магистрален път, но с оглед пътната обстановка, той ,не се е движил със съобразена скорост.

         Пътната обстановка е била при зимни условия и по протежението на магистралния път са съществували и други снегонавявания или образувани купчини сняг в резултат на почистването от снегорин и това обстоятелство не е било съобразено от подсъдимия за да подбере съобразената скорост. Предвид на което той е допуснал нарушение на ЗДвП, в резултата на което е настъпило и произшествието.

         Възраженията в жалбата и тези направени в с.з. от защитата на подс.И.К., че деянието се явява „случайно събитие” по смисъла на закона са неоснователни по горните съображения.

         Наложеното наказание е определено справедливо и размера на същото съответства на вината на подсъдимия.

         Предвид гореизложеното и след направеното служебна проверка, съдът счита, че не са допуснати нарушения на процесуални правила, които да водят до отмяна на присъдата, поради и което същата следва да бъди потвърдена.

         Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК, съдът

 

 

 

                                                      Р Е Ш И

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА присъда №118 по НОХД №819/2013 г. по описа на ОС-Варна, постановена на 03.12.2013 г.

         Решението подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: