Р Е Ш Е Н И Е

 

145

 

                                       Варна.01.11.2013 година

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,наказателно отделение,в публично съдебно заседание на Деветнадесети Април,две хиляди и тринадесета година,в състав :

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

 

ЧЛЕНОВЕ:ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

 

       Секретар Г.Н.

       Прокурор ВИЛЕН МИЧЕВ

       Като разгледа докладваното от съдия ПАЧОЛОВ

       ВНДОХ № 431 по описа за 2011 година,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

С присъда № 74 от 04.10.2011 година по НДОХ № 613/2011 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД са били признати подсъдимите :

 

Н. Д.Н.,EГH **********,*** за ВИНОВЕН в това,че:На 19/20.04.2010 година в град Варна,в качеството си на лекар, ординатор,хирург в Клиника по детска хирургия,детска ортопедия и травматология при MБAЛ”Света А. ***,назначен за такъв с трудов договор № 323/29.05.1992 година с ОРКБ”Д-р Рачо А."***, правоприемник на която болница се явява МБАЛ”Света А.”***, нарушавайки виновно нормите:

- на член 81 алинея 2 точка 1 от Закона за здравето  не спазил принципите на правото на достъпна медицинска помощ за своевременност,достатъчност и качество на медицинската помощ ;

- на член 99 алинея 3 точки 1 и 2 от Закона за здравето:не оказал медицинска помощ,насочена към предотвратяване на смърт или тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи при възникнало спешно състояние по смисъла на член 99 алинея 2 от ЗЗ ;

- на член 100 алинея 2 от Закона за здравето  и на член 35 точка 4 от Правилника за устройството,дейността и вътрешния ред на МБАЛ”Света А.”***:отказал от името на лечебно заведение да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние;

- на точка 6.1.от Медицински стандарт по хирургия не осигурил срочност, адекватност и ефективност на медицинската помощ съгласно изискванията за качество;

- на член 57 аинея 2 точка 4 от Правилника за устройството,дейността и вътрешния ред на МБАЛ”Света А.”*** AД не осигурил незабавно провеждане на животоспасяващи дейности и процедури при влошаване на състоянието на пациента ;

- на член 11 алинея 3 от Правилника за устройството,дейността и вътрешния ред на Клиника по детска хирургия при МБАЛ”Света А.”***,не се явил на  за консултация при възникнала необходимост при спешен случаи;

- на член 36 алинея 1 и алинея 2 от Кодекса за професионална етика на българските лекари -като  лекар консултант не се явил при болния и не дал заключение на лекуващия лекар;

причинил смъртта на Д.С. Д.,EГH 0804050986, настъпила на 22.04.2010 година,поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,представляваща източник на повишена опасност, лекарската дейност,като на основание член 123, алинея 1 от НК и член 55, алинея 1 точка 1 от НК му е било наложено наказание”Лишаване от свобода” за  срок от  ОСЕМ МЕСЕЦА,като е бил признат за НЕВИНЕН по същото време и място да е нарушил член 81 алинея 1 от Закона за здравето и член 4 точки 1 и 6, член 3,член 5 от Наредба № 25 от 4 ноември 1999 година за оказване на спешна медицинска помощ и е бил  оправдан по тези му обвинения.

На основание член 66 алинея 1 от НК е било отложено изпълнението на наказанието”Лишаване от свобода”с изпитателен срок от ТРИ години.

 

П.Г.К.,EГH **********,*** за ВИНОВЕН в това,че:На 20.04.2010 година в град Варна,в качеството си на лекар в Приемно-спешно педиатрично отделение към Първа детска клиника в MБAЛ”Света Марина"EAД-Варна,назначен за такъв с трудов договор № 203/01.09.2009 година с MБAЛ”Света Марина"EAД-Варна,нарушавайки виновно нормите:

-на член 81 алинея.2 точка 1 от Закона за здравето:не спазил принципите на правото на достъпна медицинска помощ за своевременност,достатъчност и качество на медицинската помощ ;

- на член 99 алинея 3 точки 1 и 2 от Закона за здравето:не оказал медицинска помощ насочена към предотвратяване на смърт, тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи при възникнало спешно състояние по смисъла на чл.99, ал.2 от ЗЗ;

- на член 100 алинея 2 от Закона за здравето:не извършил от името на лечебно заведение възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние;

- на  член 17 алинея 2 точка 4 от Наредба №16 от 21 август 1996 година за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения:не осигурил незабавно провеждане на животоспасяващи дейности и процедури при влошаване на състоянието на болния;

- на член 23 от Наредба №16 от 21 август 1996 година за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения:при възникнала необходимост,не извършил спешни или неотложни живитоспасяващи дейности след приемането на болен,

причинил смъртта на Д.С. Д.,EГH 0804050986, настъпила на 22.04.2010 година,поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,представляваща източник на повишена опасност, лекарската дейност поради и на основание член 123 алинея 1 от НК и член 55, алинея 1 точка 1 от НК му е било наложено наказание”Лишаване от свобода”за срок от  ОСЕМ МЕСЕЦА,като е бил признат за НЕВИНЕН по същото време и място да е нарушил член 81 алинея  1 от Закона за здравето;член 4 точки 1 и 6,член 3,член 5 Наредба № 25 от 4 ноември 1999 година за оказване на спешна медицинска помощ и член 37 точка 4 Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на MБAЛ”Света Марина"EAД-Варна и е бил оправдан по тези му обвинения.

На основание член 66 алинея 1 от НК е било отложено изпълнението на наказанието”Лишаване от свобода”с изпитателен срок от ТРИ години.

 

А. И. Г.,EГH **********,*** за ВИНОВНА в това,че:На 19.04.2010 година в град Варна,в качеството си на длъжностно лице: лекар-ординатор,педиатър в Детско отделение на MБAЛ”Света А.”***, назначена за такава с трудов договор № 01194/17.09.1984 година с МБАЛ”Света А.-*** кръга на службата си и по смисъла на член 23 от Наредба № 16 от 21 август 1996 година за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения,съставила официален документ:история на заболяването № 6210 по описа на MБAЛ”Света А.-*** който удостоверила невярното изявление,че майката на пациента Д.С. Д. отказва извършването на фиброезофагогастродуоденоскопия на детето си,с цел да бъде използван този документ,като доказателство за това изявление, ато извършеното представлява маловожен случай-престъпление по член 311 алинея 2 от НК и на основание член 78а от НК е била ОСВОБОДЕНА от наказателна отговорност,като й е било наложено административно наказание”Глоба” в размер 1 000,00/хиляда/леваи е била ОПРАВДАНА по предявеното й обвинение по член 311 алинея 1 от НК.

М.Б.А.,EГH **********,*** е бил признат за НЕВИНЕН в това,че:На 19 и 20.04.2010 година в град Варна,в качеството си на лекар,педиатьр в Детско отделение на MБAЛ”Света А."***, назначен за такъв с трудов договор № 191/01.10.2009 година с MБAЛ”Света А. ***,да е причинил смъртта на Д.С. Д.,EГH 0804050986,настъпила на 22.04.2010 година,поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,представляваща източник на повишена опасност, лекарската дейност,виновно нарушавайки нормите на: член 81 алинея 1 и алинея 2 точка 1; член 99 алинея 2 и алинея 3 точки 1 и 2;член 100 алинея 2 от Закона за здравето;член 23; член 27 алинея 2;член 29;член 17 алинея 2 точка 4 от Наредба № 16 от 21 август 1996 година за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения; член 4 точки 1, 2 и 6;член 3,член 5 от Наредба № 25 от 4 ноември 1999 година за оказване на спешна медицинска помощ;член 15 алинея 2 от Националния рамков договор между HЗOK и БЛС и Б3С за 2010 година;член 37 точка 4 Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ”Света Марина"EAД Варна; член 35 точка 4; член 57 алинея 2 точка 4 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ”Света Марина"EA- Варна,като е бил ОПРАВДАН по обвинението по член 123 алинея 1 от НК.

 

П.Х.К.,EГH **********,*** е бил признат за НЕВИНЕН в това,че:На 20.04.2010 година в град Варна,в качеството си на лекар,главен асистент в Клиника по гръдна хирургия,Сектор по детска хирургия при MБAЛ”Света Марина"EAД-Варна,назначен за такъв с трудов договор № 55/01.06.2006 година с МБАЛ”Света Марина"EAД-Варна,да е причинил смъртта на Д.С. Д.,EГH 0804050986,настъпила на 22.04.2010 година,поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,представляваща източник на повишена опасност,лекарската дейност, виновно нарушавайки нормите на: член 81 алинея 1 и алинея 2 точка 1;член 99 алинея 2 и алинея 3 точки 1 и 2;член 100 алинея 2 от Закона за здравето;член 4 точки 1 и 6;член 3;член 5 от Наредба № 25 от 4 ноември 1999 година за оказване на спешна медицинска помощ;точки 4.3.8 и т. 6.1 от Медицински стандарт по хирургия и член  37 точки 4 Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на MБAЛ”Света Марина"-EAД Варна като е бил ОПРАВДАН по предявеното му обвинение по член 123 алинея 1 от НК.

 

Със същата присъда подсъдимите:Н. Д.Н. ЕГН **********,П.Г.К. ЕГН  **********,гражданските ответници:MБAЛ”Света Марина"-EAД Варна и MБAЛ”Света А.”*** са били ОСЪДЕНИ СОЛИДАРНО да заплатят на гражданските ищци С.Д.Д.,ЕГН ********** И Р.Д.Д.,ЕГН **********, сумата от  100 000,00/сто хиляди/лева за всеки един от тях,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението,ведно със законната лихва от датата на увреждането 22.04.2010 година до окончателното изплащане на главницата.

Със същата присъда е бил отхвърлен предявеният граждански иск за неимуществени вреди от С.Д.Д. и Р.Д.Д.,срещу подсъдимите Н. Д.Н.,ЕГН **********,  П.Г.К.,ЕГН **********,гражданските ответници  MБAЛ”Света Марина"EAД Варна и MБAЛ”Света А."***,за сумата над 100 000,00 лева за всеки един от тях до пълния размер от 150 000,00 лева, като НЕДОКАЗАН.

Със същата присъда е бил отхвърлен предявеният граждански иск за неимуществени вреди от С.Д.Д. и Р.Д.Д. срещу подсъдимите:М.Б.А. и П.Х.К.,като неоснователен.

Със същата присъда подсъдимите:Н. Д.Н. ЕГН **********,П.Г.К.,ЕГН **********,гражданските ответници  MБAЛ”Света Марина"EAД-Варна и MБAЛ”Света А. ***AД да заплатят държавна такса върху размера на уважените граждански искове в размер на 8 000,00/осем хиляди /лева.

Със същата присъда на основание член 189 алинея 3 от НПК са били осъдени подсъдимите ДА ЗАПЛАТЯТ направените по делото разноски в полза на Държавата по сметка на ВОС,както следва:подсъдимата А.И.Г.-в размер на 650,00 /шестотин и петдесет/леа.;подсъдимият Н.Д.Н.-в размер на 297.50 /двеста деветдесет и седем лева и петдесет стотинки//лева и подсъдимият П.К.К.-в размер на 297.50 /двеста деветдесет и седем лева и петдесет стотинки/лева.

Недоволен от така постановената присъда е останал Зам.Окръжен прокурор от ВАРНЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА,протестирал я е като неправилна както в осъдителната част/досежно правната квалификация на деянието на подсъдимата Г. като маловажен случай и досежно размера на наложените наказания на тримата осъдени подсъдими,така и в оправдателната й част.На основание член 318 алинея 2 от НПК;член 319 алинея 1 от НПК;член 320 от НПК;член 336 алинея 1 точки 1 и 2 от НПК,както и член 337 алинея 2 точка 1 от НПК се иска:Да бъдат осъдени всички подсъдими по предявените им обвинения;Да бъда осъдени оправданите подсъдими:А. и К. за извършени от тях престъпления по член 123 алинея 1 от НК.;Да се приложи зак8он за по-тежко наказуемо престъпление по отношение на подсъдимата Г.,а именно:по член 311 алинея 1 от НК,за което е имала обвинение в първата инстанция.;Да бъдат наложени на подсъдимите:А.,К. и Г. наказания”Лишаване от свобода”към средния размер,които наказания да бъдат отложени с подходящ изпитателен срок.;На основание член 160 алинея 1 от НК на подсъдимите:А. и К. да бъдат наложени наказания”Лишаване от право”да упражняват лекарска професия за подходящ срок.;Да бъдат увеличени наказанията”Лишаване от свобода”на подсъдимите:Н. и К. към средния размер,които да бъдат отложени с подходящ максимално допустим от закона изпитателен срок,както и на основание член 160 алинея 1 от НК да бъде постановено и ”Лишаване от право”да упражняват лекарска професия за подходящ,съответен на основното наказание срок.Впоследствие към Протеста по делото са постъпили и подробни допълнителни писмени съображения.

Недоволни от така постановената присъда са останали гражданските ищци и частни обвинители С.Д.Д. и Р.Д.Д.,обжалвали са я чрез пълномощника си-адвокат Й. *** като неправилна както в оправдателната,така и в осъдителната й части,като се иска:Да бъдат признати и осъдени подсъдимите по предявените им обвинения.;Да бъдат завишени размерите на наказанията”лишаване от свобода”на всички подсъдими;на основание член 160 алинея 1 от НК да бъде постановено”Лишаване от право”да упражняват лекарска професия за подходящ срок за подсъдимите:А.,К.,К. и Н..

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият П.Г.К.,обжалвал я е чрез защитника си-адвокат К.М.-АК-Варна,като неправилна и по съображения,че той/подсъдимият/е действал съгласно протокола,лекарската етика и практика;не е извършил престъплението,за което е бил обвинен,като се моли да бъде признат за невиновен и оправдан по възведеното му обвинение и отхвърлени изцяло предявените срещу подсъдимия граждански искове,като неоснователни.Впоследствие с молба до ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД подсъдимият К. е уведомил,че оттегля пълномощията си на адвокат М.,като за въззивното производство е упълномощил адвокат Д. Т.Д..Последният с допълнение към първоначалната жалба е поискал назначаването на съдебно-медицинска и педиатрична експертиза с поставяне на редица въпроси.

Недоволен от така постановената присъда е останал и подсъдимият Н.Д.Н.,обжалвал я е чрез защитника си-адвокат Б.Ж.-*** както в наказателно-осъдителната й част,така и в гражданско-осъдителната й част,като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения,а така също и при нарушение на материалния закон.Моли се при условията на член 336 алинея 1 точка 3 от НПК да бъде отменена присъдата на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД и да бъде оправдан подсъдимия Н. по възведеното му обвинение.Алтернативно,при условията на член 335 алинея 2 от НПК,се иска отмяна на присъдата и връщане делото на първата инстанция.Впоследствие по делото към Жалбата на подсъдимия Н.Н. е постъпило подробно мотивирано писмено Допълнение от защитниците му:адвокат И.Л. и адвокат Б.Ж..

Недоволна от така постановената присъда е останала подсъдимата А. И. Г.,обжалвала я е чрез защитника си-адвокат И.А.-*** с подробно мотивирана жалба във всичките й части,като постановена при нарушение на закона,при съществено нарушение на съдопроизводствените правила,необоснована,недоказана и очевидно несправедлива,а така също и за липса на доказателства за съпричастност и виновност на подсъдимата Г. в извършване на вмененото й престъпление.

Недоволни от така постановената присъда са останали и МБАЛ”Света Марина”ЕАД-Варна,обжалвали са я като постановена при нарушение на закона,при съществено нарушение на съдопроизводствените правила,необоснована,недоказана,очевидно несправедлива,като се моли тя да бъде отменена в обжалваната част,както и в частта,с която подсъдимият д-р П.Г.К. е бил признат за виновен по възведеното му обвинение.

Недоволни от така постановената присъда са останали и МБАЛ”Света А.”***,обжалвали са я като необоснована и явно незаконосъобразна в частта за определения граждански иск.

По делото е постъпили писмени възражения от адвокат Й.Ч.-***,като защитник на подсъдимия М.Б.А. срещу подадения Протест от ВАРНЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА и жалбата на С. и Р. Д..Моли СЕ КАКТО Протеста,така и Жалбата да бъдат оставени без уважение и потвърдена присъдата на първоинстанционния съд.В тази насока впоследствие по делото от адвокат Й.Ч. са постъпили подробни допълнителни писмени съображения към възражението срещу Протеста н ВАРНЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА.

В съдебно заседание,по съществото на делото,страните по делото взеха следните становища :

Представителят на ВАРНЕНСКАТА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА дава заключение,че поддържа подадения протест частично,като:Не го поддържа относно подсъдимата А.  И.Г..По отношение подсъдимите:Н. и К. се поддържа протеста относно наказанията,които да бъдат определени без приложението на член 55 от НК,но в рамките на минимума,предвиден в член 123 алинея 1 от НК,с приложението на член 66 от НК.По отношение на подсъдимия А. се поддържа протеста в частта,с която той да бъде осъден за престъплението,по което е обвинен по член 123 алинея 1 от НК;да му бъде наложено наказание в рамките на минимума;без приложението на член 55 от НК и същото бъде отложено при условията на член 66 от НК.По отношение на подсъдимия К. се излагат съображения,че се поддържа протеста,като на същия следва да бъде наложено наказание в рамките  на минимума по член 123 алинея 1 от НК и изпълнението на което да бъде отложено при условията на член 66 от НК.

Същевременно представителят на държавното обвинение дава заключение,че жалбите на подсъдимите:Н.,К. и Г. са неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение.По отношение жалбата на частните обвинители и граждански ищци се излагат съображения,че тя е основателна и е в унисон с подадения протест от ВАРНЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА.

 

Защитата на частните обвинители и граждански ищци С.Д.Д. и Р.Д.Д.-адвокат Д. поддържа изцяло оплакванията в жалбата си както в наказателната,така и в гражданската част на присъдата,като по отношение на гражданските искове моли за уважаването им в пълен размер.

По отношение жалбите на подсъдимите:К. и Н. се излагат съображения,че те са неоснователни.Същевременно се излагат и съображения,че се придържа към протеста.

От своя страна по съществото на делото частния обвинител и граждански ищец Р.Д. излага съображения,че детето никога не е имало предходни оплаквания,включая и във въпросния светъл период на затишие,за който казал професор Б.,както и че при прехвърлянето от МБАЛ”Света А.”в МБАЛ”Света Марина”епикризата е била там.

 

Защитата на подсъдимия и жалбоподател Н.Д.Н.-адвокат Ж. поддържа изцяло подробните доводи и съображения в допълнителното изложение,изготвено съвместно от него и колежката му,като излага подробни съображения в тази насока.Поддържат се три алтернативни искания,а именно:да бъде отменена обжалваната присъда на първоинстанционния съд и постановяване на оправдателна присъда по отношение на подсъдимия Н.;отмяна на присъдата и връщане делото за доразследване или налагане на наказание при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

По отношение протеста на Зам.Окръжния прокурор от ВАРНЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА и жалбата на частните обвинители и граждански ищци се излагат съображения,че се явяват неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение.

 

Защитата на подсъдимия и жалбоподател П.Г.К.-адвокат Д. поддържа изцяло мотивираната жалба,изготвена от адвокат М..След подробни и обстойни съображения в подкрепа на оплакванията в жалбата,моли от името на доверителя си да бъде отменена присъдата и той да бъде оправдан.

По отношение на протеста на Зам.Окръжния прокурор от ВАРНЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА и жалбата на частните обвинители и граждански ищци излага съображения,че те са неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение.

 

Защитата на подсъдимата и жалбоподателка А.И.Г.-адвокат А. поддържа оплакванията в жалбата и излага съображения,че обвинението е останало недоказано и несъставомерно,тъй като не може един отрицателен факт да установява нещо положително както в диспозитива и мотивите на обвинителния акт,така и в първоинстанционния съдебен акт.

 

Защитата на подсъдимия М.Б.А.-адвокат Ч. моли да бъдат оставени без уважение протеста и жалбата на частните обвинители и граждански ищци,както и че поддържа писмените съображения към възраженията срещу протеста,като излага подробни съображения в тази насока.

 

Защитата на подсъдимия П.Х.К.-адвокат Г.,след излагане подробни съображения относно оплакванията в протеста и неговото допълнение,както и жалбата на частните обвинители и граждански ищци,моли същите да бъдат оставени без уважение  и потвърдена присъдата на първоинстанционния съд,тъй като мотивите са били изключително обширни и законосъобразно е бил направен извода за невинност на подсъдимия.

 

Защитата на гражданския ответник МБАЛ”Света А.”***-адвокат Я. поддържа оплакванията в жалбата си.Излага съображения,че лицата,които са били в трудово правоотношение с МБАЛ”Света А.”***

 Следва да бъдат оправдани и че при преценка на гражданския иск следва да бъдат оценени всички факти,касаещи тяхната дейност и че моли за справедлив граждански иск.

 

Защитата на гражданския ответник МБАЛ”Света Марина”ЕАД-Варна-юристконсулт Т. поддържа оплакванията в жалбата си и по съображения,че предявеният иск не е доказан нито по основание,нито по размер,следва да бъде отхвърлен напълно,като неоснователен.

 

В последната си дума подсъдимият К. моли да бъде оправдан,както и че няма какво друго да каже.

В последната си дума подсъдимата Г. заявява,че е невинна и моли да бъде оправдана

В последната си дума подсъдимият А. заявява,че действията му като лекар-специализант са били абсолютно адекватни,моли да бъде отхвърлен протеста и да бъде оправдан.

В последната си дума подсъдимият К. заявява,че смята,че е изпълнил достойно задълженията си като хирург,не е нарушил Хипократовата клетва и че се счита за невинен.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,след като взе предвид оплакванията в протеста на Зам.окръжния прокурор от ВАРНЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА;жалбата на гражданските ищци и частни обвинители С.Д.Д. и Р.Д.Д.,жалбите на подсъдимите:П.Г.К. и Н.Д.Н.;жалбите на гражданските ответници:МБАЛ”Света А.”*** и МБАЛ”Света Марина”ЕАД-град Варна;становищата на страните по протеста и жалбите;становищата на подсъдимите:К.,Г.,А. и К. в последната им дума,както и служебно изцяло-с оглед изискванията на член 313 и член 314 от НПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Както протеста на Зам.окръжния прокурор от ВАРНЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА,така жалбата на гражданските ищци и частни обвинители С. и Р. Д.,а така също и жалбите на подсъдимите:К. и Н.;жалбите на гражданските ответници:МБАЛ”Света А.”*** и МБАЛ”Света Марина”ЕАД-град Варна са били подадени в установения от НПК срок и са допустими за разглеждане от въззивната апелативна инстанция.

Първоинстанционният ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установена следната фактическа обстановка :

Петимата  подсъдими живеят в град Варна

Подсъдимият Н. Д.Н. към месец Април 2010 година работел като лекар в медицински център „Бисер".Към този момент заемал длъжността лекар,ординатор,хирург в Клиника по детска хирургия,детска ортопедия и травматология при MБAЛ”Света А. ***,съгласно трудов договор № 323/29.05.1992 година.

Подсъдимият П.Г.К. към към месец Април 2010 година работел като лекар в MБAЛ”Света Марина"ЕАД-град Варна.Към този момент заемал длъжността лекар в приемно-спешно педиатрично отделение към Първа детска клиника в MБAЛ”Света Марина”EAД-град Варна,назначен за такъв с трудов договор №  203/01.09.2009 година.

Подсъдимата А. И. Г. към месец Април 2010 година работела като работи като лекар педиатър-кардиолог в МБАЛ”Света А.”***.Към този момент заемала длъжността лекар ординатор в детско отделение при MБAЛ”Света А."***.След трансформация на длъжността”участъков педиатър”в Детско поликлинично отделение,при Първостепенна окръжна клинична болница-град Варна,назначена за такава със Заповед /трудов договор/ №1194/20.09.1984 година.

Подсъдимият М.Б.А. към месец Април 2010 година работел като лекар в МБАЛ”Света А."***.Към този момент заемал длъжността на лекар,педиатьр в Детско отделение на MБAЛ”Света А.”***,съгласно  трудов договор № 191/01.10.2009 година с болницата.

Подсъдимият П.Х.К. към месец Април 2010 година работел като лекар в MБAЛ”Света Марина”Варна ЕАД"-град Варна.Към този момент заемал длъжността”лекар-главен асистент”в Клиника по гръдна хирургия,сектор по детска хирургия при MБAЛ”Света Марина"EAД-град Варна, назначен за такъв с трудов договор № 55/01.06.2006 година.

В мотивите на присъдата си първоинстанционният съд,базирайки се на длъжностните характеристики на подсъдимите,е посочил подробно задълженията на всеки един от тях като лекар.

Свидетелите С.Д. и Р.Д. от брака си имали дете:Д. Д.,родено на *** година.До месец Април 2010 година детето растяло с видимо добро здраве,без да са били установявани сериозни заболявания.През 2010 година за здравословното му състояние била ангажирана свидетелката:доктор СВЕТЛАНА В.,избрана за личен лекар.Същата извършила обичайните:профилактичен преглед и детска консултация. 

На 19.04.2010 година около 03.00 часа Д. започнал да повръща чисто стамашно съдържимо,без да има причина за това,тъй като  в предходните дни нямало симптоми на някакво заболявания.Наред с това детето  имало и стомашни болки,преценени от майка му Р.Д. по това,че не давало да му се сменят памперсите.Майката дала на Д. сироп,което временно успокоило детето и едва към 06.00 часа решила да звънне на свидетелката В..Последната обяснила,че е на работа втора смяна, като препоръчала на майката да сложи на Д. хомеопатични свещички”Вомитусхил”,против повръщане,с уговорката,че ако не спре повръщането,да го заведе при колежката и доктор К..Майката изпълнила указанията на личната лекарка, в резултат на което детето се успокоило и заспало.

Около 12.30 часа Р.Д. с майка си:свидетелката М. Д.,завели детето в кабинета на доктор В.. След преглед,без данни за повишена температура,разстройство или болки в корема,личния лекар констатирал,че детето е доста отпуснато,бледо,но с леко”сочно” гърло,което могло да е в резултат и от повръщане.Това я мотивирало да назначи кръвни изследвания.С оглед получените резултати с обективни данни,че има завишени показатели/на левкоцитите - гранулоцити/ ,насочващи към развиваща се инфекция,доктор В. преценила,че не може да постави диагноза,а същата би следвало да се уточни в болнично заведение.Бил оформен амбулаторен лист № 001116,както и направление за хоспитализация в MБAЛ”Света Марина"ЕАД-град Варна.В документите било описано състоянието на детето и оплакванията, от сутрешните часове на 19.04.2010 година,както и насочваща диагноза:”Остър бронхит,Остри инфекции на горните дихателни пътища с множествена и неуточнена локализация".Изборът на диагноза бил направен именно с цел хоспитализация,с оглед уточняване на причината за развиващата се според нея инфекция.

Р.Д. уведомила съпруга си и  около 15.00 часа отвела детото в MБAЛ”Света Марина”ЕАД-Варна .По това време в приемното спешно педиатрично отделение/ПСПО/на болницата дежурна била медицинската сестра:свидетелката Р.П.,а лекар бил подсъдимият доктор А.,който приел да замества началника на отделението свидетелката Р.Р.,която била със здравословни проблеми.Доктор А.,след като изслушал симптомите,извършил преглед,като оформил и триажен лист № 2015/19.04.2010 година.В него вписал,че детето”повръща от няколко часа,лекуван симпотоматично  с”Вомакур”или”Вомитусхил”,дете в средно увредено общо състояние,корем с палпаторна болезненост при дълбока палпация в епигастриума и около пъпа”.Решил да хоспитализира Д. Д. заради дехидрацията от повръщането.Към него момент знаел от свидетелката Р.П., която получавала информация за свободните места до 13,30 часа,че в детската клиника има по едно легло в отделенията”гастроентерология”и”пулмология.” Първо провел разговор с дежурната в отделението по”гастроентерология”доктор Д.И.,от която разбрал,че вече леглото е заето.След това се свързал със свидетелката М.С.-старша сестра,която потвърдила същата информация,че детето може да бъде прието само в отделението,където се лекували респираторни заболявания.Наред с това свободни места имало и в приемното отделение,които се водили временни до настаняване на пациентите в нужното отделение.В проведения разговор с майката,така и не разбрал от нея дали тя е съгласна да бъдат настанени там,тъй като в разговора била намесена и информация,че има заповед при отказ от хоспитализиране да се заплащат влетите разтвори на стойност 40,00 лева.Подсъдимият А. проверил за свободни места и в МБАЛ”Света А.”*** детското отделение,където се водил на щат и след като получил уверението от подсъдимата доктор Г., че там има такива,обсъдил възможностите с Р. Д..

Майката,по съвет на доктор А.,предпочела да не излага детето на допълнителен риск и заедно с междувременно пристигналия й съпруг се отправили към МБАЛ”Света А.”*** детския сектор на спешно отделение,родителите били посрещнати от медицинската сестра-свидетелката Х.К..Обяснили й че идват от МБАЛ”Света Марина”ЕАД-град Варна,но нямали издаден документ от там за това.Тя ги насочила към дежурния педиатър.Детето Д. Д. било прегледано от свидетелката:доктор Р. Д/М/около 16,00 часа,която дежурила с медицинската сестра:свидетелката Ц.И..По време на прегледа нямало данни за”остър хирургичен корем”.В него момент детето било без температура, отпуснато,че дори заспало.Коремът на детето бил мек и спокоен и имал перисталтика.Били назначени изследвания:пълна кръвна картина и киселинен профил.С оглед влошените резултати на киселинния профил-”ацидоза”/намалена алкалност на кръвната плазма/и обезводняване,доктор  Д./М./, решила,че детото следвало да бъде прието в болница.Оценила състоянието на детето,че не е тежко,което ако е било на лице,предполагало приемането в интензивен сектор,какъвто нямало в болницата”Света А.”.Същата изготвила направление за хоспитализация за болницата.В него вписала като диагноза”Други остри гастрити”,което заболяване преминавало за лечение по клинична пътека № 26 с код К29.1.Основание за избора на диагнозата било обстоятелството, че липсвали симптомите:кашлица, температура, хрема, характерни заедно с повръщането за”остър бронхит”. В история на заболяването № 6210 от 19.04.2010 година описала констатациите си.

След това детето било прието в детското отделение,където по това време на дежурство били свидетелката-медицинската сестра Н.Г.-А. и подсъдимата доктор Г...В история на заболяването тя вписала обективно състояние и лечебно-диагностичния план.При прегледа подсъдимата Г. оценила състоянието на детето,като”общо средно увредено” Коремът му бил мек и при опипване болезнен около пъпа и епигастриума, с по-усилена перисталтика/движение на органите на храносмилателната система/. С оглед обезводняването,доктор Г. назначила вливания-венозни инфузии. След настаняването на Д. му бил поставен абокат с помощта на санитаря свидетелката ОЛГА БИМБАС.Били извършени проби и назначените вливания. Подсъдимата Г. продължила оформянето на ИЗ,като в  графа”операции”, вписала отказ на майката Р.Д. да бъде извършено вид изследване на детето/пациента/-„фиброезофагогастродуоденоскопия”,което изобщо не и било предлагано,нито от Г.,нито от свидетелката доктор Д/М/, тъй като същото било болезнено и не се практикувало в отделението.Наред с това обаче посоченото изследване било предвидено,като една от задължителните диагностични процедури по изпълнение на клинична пътека №26/с общо наименование”ендоскопска”/,която по преценка на лекаря можело да се замести с рентгенография от лекуващия лекар.Съгласно указанията,дадени от здравната каса в част”Изискване” в точка 1 е било посочено, че при отказ на пациента от ендоскопска процедура,задължително това се регистрира писмено и документът се съхранява в лечебното заведение,а в точка 3 е било указано,че пътеката е изпълнена,ако е приложен ендоскопски протокол и/или снимка.Това изследване било изключително болезнено,което при деца предполагало извършването му под наркоза.По тези причини била възприета практика то да не се извършва,а да бъде вписван отказ на родителя,което пак автоматично предполагало да се извърши друго образно изследване,на практика щадящо организма.

В 19.30 часа подсъдимата доктор Г. описала ,че детето е спокойно, афебрилно /без температура/ и не повръща,а по-късно предала смяната на застъпилия в дежурство подсъдимият доктор А.,а медицинска сестра била свидетелката Р.Б..Той извършил преглед на детето,но не установил промяна в състоянието.Около 21,30 часа,по инициатива на майката,която била придружител в отделението,била измерена температурата на Д. Д. и било установено нейното покачване до стойност 37,3 градуса,за което назначил лечение с”тайлол”.Около 22.00-22,30 часа свидетелката Д.,видяла,че от устата на детето излязла течност,която оприличила като кафява,но подсъдимият А. не направил  констатация за повръщане и я посъветвал да използва салфетка,което било видяно  и от свидетелката Б..Малко след това Д.  повърнал и Д. извикала подсъдимия А.. Той не можел да определи цвета,тъй като това се случило върху цветна материя,която била разглеждана и от свидетелката Б. и санитарката свидетелката Н.С..Подсъдимият  А. препоръчал на майката да използва легенче при следващото повръщане,за което вписал,че е в 23,30 часа констатирал,че се касае за”оскъдно количество тъмно-кафеникава до ръждива материя” Определил състоянието на детето като неспокойно.Подсъдимият А. се колебаел за причината на това състояние.Около 00,20 часа на 20.04.2010 година Д. повърнал обилно същата течност.Тогава подсъдимият А. се ориентирал,че се касае за хематин/разградена кръв под действието на солната киселина в стомаха/ и се опитал да прегледа детето в областта на корема.Констатирал палпаторна болка по целия корем,която не позволявала дълбоко опипване.

Подсъдимият А. предположил,че се касае за остро хириругично заболяване и решил да извика за консулт дежурния хирург:подсъдимият доктор Н.,като междувременно назначил и допълнителни кръвни изследвания.Последният по това време бил в дома си на повикване.Свидетелката Р.Б. издирила телефона чрез медицинска сестра в хирургичното отделение,както извикала и дежурния лаборант да вземе кръв.

В телефонен разговор подсъдимият А. обяснил симптомите и своите съмнения на подсъдимия доктор Н.,като го помолил да дойде и да отхвърли или потвърди неговите съмнения.Той обаче взел решение, че не следва да се явява в болницата.По телефона препоръчал да се постави стомашна сонда.

Подсъдимият А. не успял да постави сонда и след като не получил помощ от подсъдимия доктор Н.,лаборантът също не дошъл и тогава се свързал около 00,45 часа с подсъдимия доктор К.,който по това време бил дежурен в Приемно-спешно педиатрично отделение към Първа детска клиника в MБAЛ”Света Марина"EAД-град Варна.Обяснил му случая и се договорил с   доктор К.,детето Д. да бъде прието при тях по спешност за да бъдат извършени нужните консулти.Освен отказа на подсъдимият Н. да се яви на консулт,причина за това му решение бил и факта,че в болница”Света Марина” имало по-добра техническа обезпеченост,в това число и денонощна възможност за рентгеново изследване,каквато в МБАЛ”Света А.”*** нямало.След това се заел с оформянето на документацията и организацията по изпращането на детето,за което било ангажирана линейка.Подсъдимият А. оформил бланка”медицинско направление”образец 119а,в която написал”превежда се по спешност”.По предварителна уговорка с подсъдимия К., в бланката били изписани- накратко състоянието на детето и данни от изследванията.Описаните изследвания обаче били тези,които са правени при постъпване на Д. Д. в болницата- в 16,12 часа,което и било видно от приложения към направлението фиш за тях.Детето Д. и свидетелката Р.Д. били придружени от свидетелката Н.С., която освен документацията,носила и контейнер,в който подсъдимият доктор А. поставил проба от  повърнатия материал.

Подсъдимият доктор К. приел по спешност детето в 01,16 часа, като започнал оформянето на И3 № 13124/20.04.2010 година,с диагнозата:”Други остри гастрити".В нея той отразил в графа”Обективно състояние:”постъпва.. в леко увредено общо състояние,афебрилен,неспокоен.Кожа-бледа,ВЛ-розови, суховати.Вътр.орг.корем напрегнат,взема участие в дишането.Черен дроб на 1,5 сантиметра под ребрена дъга...”.В 03.00 часа,според посочения документ, назначил проба с”цефазолин” и било предприето лечение с него,наред  с ,Аксид и вливания.В 04.00 часа Д. отново повърнал.Според ИЗ:”оскъдно количество жълто-зелена течност,без хематинни материи”а час след това започнал да повишава телесната си температура-38,5 градуса,като това състояние било симптоматично лекувано е”панадол”.Малко преди 7 часа били назначени кръвни изследвания. /разпечатката от 20.04.2010 година сочи час 6:57 часа/.

В 6,57 часа подсъдимият А. позвънил на подсъдимия К. за да се интересува какво е състоянието на детето.Последният му казал,че Д. е добре. Мнение за случая около 07,15 часа подсъдимият доктор  К. потърсил от свидетелката доктор  М. Г.,която имала специалност”педиатрия” и ”гастроентерология” и идвала рано на работа.

Около 07,30 часа в отделението пристигнала свидетелката доктор Д.К.,която трябвало да смени подсъдимия доктор К.. Двамата обсъдили пациента.И двете свидетелки посъветвали подсъдимия доктор К.  да направи”рентгенография” и консулт с детски хирург.Той започнал да издирва по телефона дежурния детски хирург,съгласно графика – П.,но той не отговарял.В графика обаче не била отразена промяна,че в действителност функцията на”дежурен” се изпълнявала от подсъдимия доктор К.,поради което и подсъдимият К. не успял да се свърже и с него.Подсъдимият К. и доктор К. решили междувременно да направи рентгенова снимка на корема,нужна за този вид консултация,която трябвало да стане по време на сутрешния им рапорт.

В 07.51 часа на 20.04.2010 година подсъдимият доктор К. назначил рентгеново изследване и се отправил на сутрешен рапорт. Резултатът от това изследване е диагностицирано от специалиста по образна диагностика/рентген/ с диагноза:”данни за Илеус/тънкочревен?/” В разговорен смисъл тази диагноза се обяснява като непроходимост на тънките черва.Основания за нея са наблюдаващите се на снимката”нива”, което представлява задържене на течност и газове.При преглед това състояние се свързвало с липса или слаба перисталтика,което се установява със слушалки,както и с болезненост при опипването на корема. На сутрешния рапорт при свидетелката доктор Б.В.-Началник на Втора детска клиника в болницата,подсъдимият докладвал за постъпилия  пациент Д. и неговото състояние,както и че е назначил образно изследване.Тъй като снимките не били готови,пак било потвърдено решението за консулт с детски хирург.

Едва след рапорта подсъдимият доктор К. отишъл до кабинета на подсъдимия доктор К. и го извикал.Прегледът бил извършен след 08,30 часа.Подсъдимият доктор К. поставил газова тръба и дал назначения:да му бъдат влети определено количество водни разтвори и спазмолитик.След прегледа казал,че ще извърши повторен преглед след около 2 часа,тъй като не бил виждал и съдържанието на повърнатото. Изказал становище,че на този етап не се налага хирургична намеса.Свидетелката Д.К. се разпоредила да се извърши контролни изследвания на кръвна картина и утайка.Междувременно температурата на Д. се повишила до 38,5 градуса,след което в 09.40 часа повърнал малко количество”хематин.”  Отново бил проведен консулт с подсъдимия доктор К.,който с оглед повърната материя,резултатът от снимката,прегледа,препоръчал то да бъде прието в интензивното отделение под наблюдение на детски хирург. Подсъдимият доктор К. уведомил свидетелката С.Н.-операционна сестра,че е възмоно да се наложи операция на детето,но все още се уточнява диагнозата.Към него момент обаче и до 13,30 часа свободни за операции зали нямало,защото те били заети със планови операции.Междувременно доктор К. се свързала с доктор П.,която също извършила преглед на детето и веднага след това докладвано и на свидетелката Б.В. и по нейно разпореждане детото било прието в интензивното отделение.Там то било преглеждано от доктор А.И.,доктор М.Ж.,както и от лекарите доктор Ж. и доктор Х.,като били назначени отново изследвания.Доктор Ж. използвала като  лечебен метод осъществяването на стомашна промивка, тъй като детето имало стомашно съдържимо с примес на кръв с цел да се освободи стомаха.В отделението бил извършен консилиум между изброените по-горе лекари и гастроентеролога-свидетелката доктор М. Г..Тя констатирала,че Д. е в тежко общо състояние:корем леко  болониран,не участващ активно в дишането и липсваща перисталтика, което и отразила в ИЗ.С донесения ехографски апарат установила отсъствие на свободна подвижна течност,което да предполага коремна драма.На база своя опит,анамнезата,лабораторни изследвания,дала заключение за чревен илеусТака се стигнало и до извода,че се касае за остър хирургичен корем,състояние което и докладвали отново на свидетелката В.. Мнението на  доктор Г. и доктор Ж. било,че диагнозата е тънкочревен илиус и че по тяхна преценка случаят налага преосмисляне на диагнозата и поведението.Свидетелката В. се обадила на подсъдимия К..Последвали съвместни обсъждания за състоянието на детето и по нататъшните действия.Подсъдимият доктор К. назначил нова рентгенография в право положение на детето с цел проследяване за наличие или липса на промяна на нивата и се изчаквали резултатите от нивото на калий.

Повторната обзорна графия на корема, на детето била извършена около 13.30 часа,като резултатът бил взет по телефона:”без промяна в находката в сравнение с предходната графия от 07.50 часа”.За резултата бил уведомен и подсъдимият К.,който се разпоредил детето да бъде доведено за операция,което и било изпълнено към 13,45 часа от свидетелката Л.Н.-придружаваща сестра Към него момент свидетелката С.Н. вече била подготвила освободената зала № 2,която била пригодена за операции на деца и се сглобявала анестезиологичната апаратура от свидетелката П.И..Отделно тя и събрала данни за пациента,от майката за предстоящата анестезия.

Непосредствено преди внасянето на Д. в залата за операция, пристигнал друг хирургичен екип,воден от свидетеля К. Г., който спешно трябвало да извърши операция на възрастна жена:Г.Г.Т.-79 години,със същата диагноза,но и с множество съпътстващи заболявания,които сами по себе си поставяли в опасност живота и независимо от изхода на предвижданата хирургична интервенция. Свидетелят Г. имал претенцията да влезе именно в тази зала, защото била с по-добро осветление и техническа обезпеченост с оглед състоянието на пациентката.Възникнал спор между ръководителите на двата екипа,кой да използва залата,което станало достояние и на свидетелката Р.Д.,анестезиолога-свидетелката П.М. и свидетелката С.Н..Веднага бил уведомен свидетелят доцент И.(,който се разпоредил,свидетелят Г. да оперира във втора зала,а Д. да бъде опериран в освободената шеста зала.Това решение наложило преместването на цялата апаратура от едната зала в другата,след което детето било анестезирано от свидетелката И.,в присъствието на нейни колеги – свидетелите М.К. и В.М..

 Подсъдимият К. извършил операцията,като бил асистиран от свидетеля И. М.,а за кратко време и под наблюдението на свидетеля доцент И.(.По време на операцията подсъдимият К. констатирал,че Д. Д. има вродена аномалия,известна под названието”Мекелов дивертикул”на тънкото черво,около който тънките черва са се увили.В резултат на това до около 40 сантиметра от тях некротизирали и този участък от тях бил отстранен.Д. бил изведен от операционнта зала в 17,45 часа.

Подсъдимият  К. се срещнал със роднините на детето-свидетелите:Р. и С. Д.,М. и Д. Д.,като им казал,че въпреки сложната операция,същата е успешна. Обяснил им,че след 10-15 дни ще е наложително да бъде проведена още една операция.Детото било настанено в отделението,като било придружавано от свидетелката М. Д..По това време Д. бил под наблюдението на дежурния лекар свидетелят К.К..

Около 20,00 часа температурата на детето се повишила до 38,6 градуса, било прегледано и според ИЗ:коремът бил болезнен,без перисталтика.От коремния дренаж се отделяло сокървица,а от уринарния катетър урина.До към 23.00 часа температурата се запазвала без промяна въпреки вливанията,а час след това се появил еритемен обрив/петна/ в областта на долните и горните крайници и лицето,което било видяно и от свидетелката Д..От ИЗ е видно,че:около 02,20 часа детото прехапвало устни,потекла кръв,като по същото време аспирирал и стомашно съдържимо/зелено на цвят и примеси на хематинни материи/.

При прегледа в 04.00 часа с привлечения специалст доктор Ч. се установило,че темепературата отново била 38 градуса,липсвала перисталтика на корема,но урина се отделяла.Последвали нови вливания на лекарства,след което Д. заспал.В 06.00 часа бил с температура,без перисталтика,като се появил мускулен дефанс на корема/защита/,а малко по-късно фебрилен сопор/ разстройство на съзнанието;унесеност/,не можело да се измери кръвно налягане. Кожата му станала мраморирана,крайниците студени,перисталтика също липсвала. Това състояние било определено от свидетеля К. като клинична картина на септичен шок или циркулаторна недостатъчност.Тъй като кръвта не циркулирала,бил проведен консулт със свидетеля доктор Ж. и доктор Ш.,вливанията били променени,добавен”допамин” и около 07,15 часа циркулацията се възстановила.Подсъдимият К. по своя инициатива сменил превръзката,но към 08,30 часа новият дежурен лекар-свидетелят Р.П. констатирал,че  се забавя сърдечната дейност и дишането на Д..Бил свикан спешен консулт между доцент В.,доктор Г.,доктор Ж. и доктор Ш. и било взето решение поради настъпване на ендотоксичен шок за преместване на детето в реанимация.

Около 11 часа Д. Д. изпаднал в клинична смърт и били предприети спешни действия по реанимиране от множество лекари между които:Ш., П. ,Ж. в резултат на което била възстановена само сърдечната дейност.Това състояние се запазило до 05.00 часа на 22.04.2010 година,когато сърдечната дейност започнала да се забавя,спаднала под 70 удара в минута,а телесната температура не била повече от 29 градуса.По това време в реанимация бил дежурен свидетелят доктор Ж. Ж. и се започнали действия по съживяване:индиректен сърдечен масаж,включване на медикаменти,апаратна вентилация,адреналин по схема,системни изследвания на йонограма,хемоглобин.Била приложена дефибрилация,но в 06,15 часа Д. Д. починал.За смъртта му били уведомени близките и директора на болницата:свидетелят К. И..Същия ден е  била извършена патологоанатомичната аутопсия № 32/2010 година.

По време на досъдебното производство е извършена проверка от изпълнителната агенция „Медицински одит”по разпореждане на Министъра на здравеопазването за времето от 28 до 30.04.2010 година,която  направила следните констатации:

За МБАЛ”Света Марина” ЕАД-град Варна:

-Действията на доктор А. не са били съобразени със заповед № Р66/22.02.07 година на изпълнителния директор,с която се урежда спешния прием в лечебното заведение,тъй като пациентът не е хоспитализиран в структура,в която е имало свободни легла.,

-Дежурният лекар доктор К. е осъществил консултация с детски коремен хирург приблизително 6-7 часа след приемането на детето в ПСПО.,

-Оперативната намеса е извършена 24 часа след,като майката е потърсила медицинска помощ.,

-Допуска се полагане на дежурство от специализант без непосредствено ръководство на лекар с придобита специалност,съгласно изискванията на Наредба № 34 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването,ЗЗО и НРД.

За МБАЛ”Света А.”***:

-Лечебното заведение не е осигурило условия за полагане на дежурство от специализант под ръководството на лекар с придобита съгласно изискванията на Наредба №34 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването,ЗЗО и НРД.,

-Консултацията на болното дете с оглед изключване на остър хирургичен корем е осъществен по телефона от детски хирург на разположение.Същият не е консултирал детето на място.

-Дежурният лекар доктор А. не е потърсил консултация от друг хирург, въпреки че в болницата е имало дежурен хирург в ХО,както и със лекар със специалност по детски болести в болницата.

На 29.05.2010 година лечебно-контролната комисия при МБАЛ”Света А.”*** е провела заседание за обсъждане на случая с починалия Д. Д. и съгласно протокол № 49 е излязла с предложение дежурният хирург доктор Н. да бъде наказан по дисциплинарен ред по КТ със”Забележка” за това,че не е спазил служебните си задължения и утвърдения стандарт по хирургия.Изказано е било становище,че доктор А. е процедирал правилно с предприемане на действия по превеждането на детето в МБАЛ”Света Марина”ЕАД-град Варна.

Гореописаната фактическа обстановка ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установена след подробен,обстоятелствен и комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната последователност,а именно : Заключения на вещите лица по съдебно-медицинска експертиза във връзка с аутопсия;съдебно-медицинска експертиза по писмени доказателства;съдебно-почеркови експертизи/единична,тройна и петорна/,поддържани от вещите лица и в съдебно заседание;Писмените доказателства по делото;показанията на разпитаните по делото свидетели;Частично от обясненията на подсъдимите Н., К., Г. и изцяло от обясненията на подсъдимите А. И К..

Първоинстанционният съд подробно е обосновал изводите си кои свидетелски показания кредитира и защо и кои не кредитира и защо;както и кои обяснения на кои подсъдими кредитира и защо и кои обяснения и на кои подсъдими не кредитира и защо.

При така приетата за установена от първата инстанция фактическа обстановка ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че присъдата е била постановена при допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите,а именно :

В продължение на няколко месеца и в няколко съдебни заседания във фазата на съдебното следствие първоинстанционният ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е положил упорити и значими усилия за пълното изясняване на фактическата обстановка по делото.Резултатът от тези усилия обаче на може да санира допуснатите на досъдебното производство и най-вече с внасянето на обвинителния акт съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила,водещи до нарушаване правото на защита на подсъдимите:

След сравнително кратко и лаконично описание на фактическата обстановка в първата половина от мотивите на обвинителния акт,във втората половина на тези мотиви е посочено бланкетно,с посочване на членове,алинея и точки,както и текстово поотделно за всеки един от подсъдимите,че поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,представляваща източник на повишена опасност-лекарска дейност,са причинили смъртта на Д.С. Д.,като са нарушили виновно разпоредби на;Закона за здравето;Наредба № 16 от 21.08.1996 година за организация на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения;Наредба № 25 от 04.11.1999 година за оказване на спешна медицинска помощ;Наредба № 16 от 21.08.1996 година за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения;Национален рамков договор между НЗОК и БЛС и БЗС за 2010 година;Правилник за устройство,дейността и вътрешния ред на МБАЛ”Света Марина”ЕАД-Варна;Правилник за устройство,дейността и вътрешния ред на МБАЛ”Света А.”***;Правилник за устройство,дейността и вътрешния ред на Клиника по детска хирургия при МБАЛ”света А.”***;Кодекса по професионална етика на българските лекари;Медицински стандарт по хирургия поотделно за подсъдимите както следва:

Подсъдимият доктор А.:На 19 и 20.04.2010 година в град Варна нарушил:Член 81 алинея 1 и алинея 2 точка 1 ;член 99 алинея 2 и алинея 3 точки 1 и 2  и член 100 алинея 2 от Закона за здравето;Член 23,член 27 алинея 2,член 29,член 17 алинея 2 точка 4;член 4 точки 1,2 и 6,член 3,член 5 от Наредба № 25 от 04.11.1999 година за оказване на спешна медицинска помощ;Член 15 алинея 2 от Национален рамков договор между НЗОК и БЛС и БЗС за 2010 година;Член 37 точка 4 от Правилник за устройство,дейността и вътрешния ред на МБАЛ”Света Марина”ЕАД-Варна;Член 35 точка 4 и член 57 алинея 2 точка 4 от Правилник за устройство,дейността и вътрешния ред на МБАЛ”Света А.”***.,

Подсъдимият доктор Н.:На 19 и 20.04.2010 година в град Варна нарушил:Член 81 алинея 1 и алинея 2 точка 1 ;член 99 алинея 2 и алинея 3 точки 1 и 2  и член 100 алинея 2 от Закона за здравето;Член 4 точки 1 и 6,член 3 и член 5 от Наредба № 25 от 04.11.1999 година за оказване на спешна медицинска помощ;Член 36 алинея 1 и алинея 2 от Кодекса на професионалната етика на българските лекари;Точка 6.1 от Медицински стандарт по хирургия;Член 35 точка 4,член 57 алинея 2 точка 4 от Правилник за устройство,дейността и вътрешния ред на МБАЛ”Света А.”***;Член 11 алинея 3 от Правилник за устройство,дейността и вътрешния ред на Клиника по детска хирургия при МБАЛ”света А.”***.,

Подсъдимият доктор К.:*** нарушил:Член 81 алинея 1 и алинея 2 точка 1 ;член 99 алинея 2 и алинея 3 точки 1 и 2  и член 100 алинея 2 от Закона за здравето;Член 23 и член 17 алинея 2 точка 4 от Наредба № 16 от 21.08.1996 година за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения;Член 4 точки 1 и 6,член 3 и член 5 от Наредба № 25 от 04.11.1999 година за оказване на спешна медицинска помощ;Член 37 точка 4 от Правилник за устройство,дейността и вътрешния ред на МБАЛ”Света Марина”ЕАД-Варна.,

Подсъдимият доктор К.:*** нарушил:Член 81 алинея 1 и алинея 2 точка 1 ;член 99 алинея 2 и алинея 3 точки 1 и 2  и член 100 алинея 2 от Закона за здравето;Член 4 точки 1 и 6,член 3 и член 5 от Наредба № 25 от 04.11.1999 година за оказване на спешна медицинска помощ;точка 6.1 и точка4.3.8 от медицински стандарт по хирургия;Член 37 точка 4 от Правилник за устройство,дейността и вътрешния ред на МБАЛ”Света Марина”ЕАД-Варна.

В мотивите на обвинителния акт обаче не са посочени кога и с какви действия или бездействия всеки един от подсъдимите е нарушил виновно разпоредбите на посочените по-горе нормативни актове.

Действително:в голямата си част посочените разпоредби,които са нарушили виновно подсъдимите всеки един поотделно,са общи,бланкетни и декларативни.Но точно тука е била ролята на държавното обвинение:да ги запълни със съдържание за всеки един от подсъдимите във връзка с тяхното действие или бездействие.И като красноречив пример:За подсъдимите:А.,Н.,К. и К. е посочено,че всеки един от тях поотделно е допуснал виновно нарушение на член 100 алинея 2 от Закона за здравето:”Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние”.Но без да се коментира длъжностната характеристика за всеки един от тях,изобщо не се дава отговор как точно всеки един от подсъдимите е допуснал това нарушение.Между впрочем така стоят нещата и с нарушените разпоредби на член 81 алинеи 1 и 2 от Закона за здравето.

По делото по безсъмнен,безспорен и категоричен начин е било установено,че освен четиримата подсъдими и други длъжностни лица:лекари и медицински сестри са взели участие във връзка с лечението на Д. Д..Но както не е даден отговор защо само подсъдимите следва да носят наказателна отговорност;не е бил даден и отговор защо другите участници не следва да носят отговорност.

Няма никакви изложени съображения в мотивите на обвинителния акт къде/в кое от двете здравни заведения или и в двете здравни заведения/и кога,с действия или бездействия подсъдимият А. е извършил виновно нарушенията на текстовете на цитираните по-горе нормативни актове.

Няма никакви изложени съображения в мотивите на обвинителния акт как само с един телефонен разговор,когато подсъдимият А. обяснил симптомите и своите съмнения на подсъдимия доктор Н. и го помолил да дойде и да отхвърли или потвърди неговите съмнения и последният взел решение, че не следва да се явява в болницата,а по телефона препоръчал да се постави стомашна сонда,подсъдимият Н. в един голям отрязък от време:19/20.04.2010 година в град Варна е допуснал виновно нарушения на посочените по-горе нормативни актове.

Няма никакви изложени съображения в мотивите на обвинителния акт и относно с какви действия или бездействия подсъдимият К. е допуснал виновно нарушения на посочените по-горе нормативни актове.А точно този подсъдим е извършил операцията на детето Д.!дали се касае за неправилно поставена самостоятелна диагноза от този подсъдим,дали се касае за неправилно проведена оперативна намеса или допуснато някакво бездействие или закъснение на съответно действие:отново няма отговор в мотивите на обвинителния акт.

Няма никакви изложени съображения в мотивите на обвинителния акт за който и да е от подсъдимите за установени обстоятелства,свързани със субективната страна на евентуално извършено престъпление за всеки един от тях.

В мотивите на обвинителния акт няма даден какъвто и да е отговор на основния въпрос по делото,а именно:настъпилия летален край на детето Д. Д.:Дали това се дължи на несвоевременно хоспитализиране;дали това се дължи на неправилно поставена диагноза;дали това се дължи на закъсняла оперативна намеса;дали това се дължи на некомпетнтно или неправилно извършена оперативна намеса;дали това се дължи на комплекс от предпоставките,посочени по-горе;дали се дължи на други причини.И ако причината за леталния край на детето Д. се дължи на субективни фактори,кои са те.

С оглед разпоредбата на член 46 алинея 1 от НПК,а именно:Че само прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпление от общ характер,всички посочени по-горе въпроси следва да бъдат посочени и обосновани в рамките на досъдебното производство,да залегнат в мотивите на обвинителния акт и да бъде дадена възможност на подсъдимите и на защитниците им да се запознаят с тях и да организират защитата си.

Все в  тази връзка относно правомощията на прокурора по НПК не са задължителни направените констатации за  МБАЛ”Света Марина”ЕАД-Варна от проверката от изпълнителната агенция”Медицински одит”по разпореждане на Министъра на здравеопазването за времето от 28 до 30.04.2010 година за  МБАЛ”Света Марина”ЕАД-Варна за това,че:

-Действията на доктор А. не са били съобразени със заповед № Р66/22.02.07 година на изпълнителния директор,с която се урежда спешния прием в лечебното заведение,тъй като пациентът не е хоспитализиран в структура,в която е имало свободни легла.,

-Дежурният лекар доктор К. е осъществил консултация с детски коремен хирург приблизително 6-7 часа след приемането на детето в ПСПО.,

-Оперативната намеса е извършена 24 часа след,като майката е потърсила медицинска помощ.,

-Допуска се полагане на дежурство от специализант без непосредствено ръководство на лекар с придобита специалност,съгласно изискванията на Наредба № 34 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването,ЗЗО и НРД.

За прокурора не са задължителни и направените констатации за  МБАЛ”Света А.”*** от проверка от изпълнителната агенция”Медицински одит”по разпореждане на Министъра на здравеопазването за времето от 28 до 30.04.2010 година за това,че:

-Лечебното заведение не е осигурило условия за полагане на дежурство от специализант под ръководството на лекар с придобита съгласно изискванията на Наредба №34 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването,ЗЗО и НРД.,

-Консултацията на болното дете с оглед изключване на остър хирургичен корем е осъществен по телефона от детски хирург на разположение.Същият не е консултирал детето на място.

-Дежурният лекар доктор А. не е потърсил консултация от друг хирург, въпреки че в болницата е имало дежурен хирург в ХО,както и със лекар със специалност по детски болести в болницата.

При новото разглеждане на делото във фазата на досъдебното производство прокурорът следва да отчете и изводите  на назначената и изслушана във въззивната апелативна инстанция допълнителна и разширена двойна съдебно-медицинска експертиза и които изводи не са били оспорени от страните в съдебно заседание.

Вече в диспозитива на обвинителния акт са повторени отново дословно,с посочване на членове,точки и алинеи поотделно за всички подсъдими допуснатите нарушения на:Закона за здравето;Наредба № 16 от 21.08.1996 година за организация на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения;Наредба № 25 от 04.11.1999 година за оказване на спешна медицинска помощ;Наредба № 16 от 21.08.1996 година за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения;Национален рамков договор между НЗОК и БЛС и БЗС за 2010 година;Правилник за устройство,дейността и вътрешния ред на МБАЛ”Света Марина”ЕАД-Варна;Правилник за устройство,дейността и вътрешния ред на МБАЛ”Света А.”***;Правилник за устройство,дейността и вътрешния ред на Клиника по детска хирургия при МБАЛ”света А.”***;Кодекса по професионална етика на българските лекари;Медицински стандарт по хирургия.

По гореизложените съображения,въззивната апелативна инстанция прави изводите си,че присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде отменена и делото върнато на прокурора,тъй като на досъдебното производство са били допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимите:Н.Д.Н.,П.Г.К.,М.Б.А. и П.Х.К..

Тъй като повдигнатото обвинение против подсъдимата А.И.Г. е за извършено от нея умишлено престъпление по член 311 алинея 1 от НК,което не е свързано с виновно нарушаване на норми на други нормативни актове;но тъй като престъпното деяние,за което е обвинена,е  пряко свързано с повдигнатите срещу останалите четирима подсъдими обвинения и тъй като и спрямо тази подсъдима в мотивите на обвинителния акт също изобщо липсват каквито и да е съображения с какви действия и кога е извършила виновно престъпното деяние,както и не са посочени обстоятелства,свързани със субективната страна на престъплението и формата на вината,то присъдата и по отношение на тази подсъдима следва да бъде отменена и делото също върнато на прокурора за отстраняване на посочените по-горе за останалите четирима подсъдими съществени нарушения на процесуалните правила,водещи до ограничаване на процесуалните й права на защита.

По гореизложените съображения,след като направи своите изводи,че делото следва да бъде върнато на прокурора поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите,въззивната апелативна инстанция същевременно прави и изводите си,че не следва да дава отговори на поставените въпроси за незаконосъобразност,необоснованост и явна несправедливост на присъдата на първоинстанционния съд в наказателната и в гражданската част както в протеста на Зам.Окръжен прокурор от ВАРНЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА;така и в жалбата на гражданските ищци и частни обвинители С.Д.Д. и Р.Д.Д. и на подсъдимите:П.Г.К.,Н.Д.Н. и А. И. Г. ,а така също и гражданските ответници: МБАЛ”Света Марина”ЕАД-Варна и МБАЛ”Света А.”***

Водим от горното и на основание член 335 алинея 1 точка 1 от НПК , ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,

 

                             Р    Е    Ш    И   :

 

ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 74/04.10.2011 година по НДОХ № 613/2011  година по описа на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с подсъдими:Н.Д.Н.,ЕГН **********,***,П.Г.К.,ЕГН **********,***,А.И.Г.,ЕГН **********,***,М.Б.А.,ЕГН **********,*** и П.Х.К.,ЕГН **********,***.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на ВАРНЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                                                                                        

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                          ЧЛЕНОВЕ :1:                       2: