Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 264/27.10.2017 година, гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

 

при участието на секретаря Геновева Ненчева

в присъствието на прокурора Анна Помакова,

след като разгледа докладваното от съдия Тончева

ВЧНД № 431 по описа за 2017 година на Варненския апелативен съд

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 61 от 16.10.2017 година по ЧНД №277/2017 година по описа на Окръжен съд – Силистра и вместо това:

- ДОПУСКА изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена по досъдебно производство № 1635/2011 година от Първа инстанция на Следствен съд № 2, гр.Фигерес, Кралство Испания по отношение на българския гражданин Г.Н.Ю. с ЕГН **********;

- ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража“ до фактическото предаване на Г.Н.Ю. на издаващата държава.

 

Решението е окончателно.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.

 

 

Мотиви към решение по ВЧНД №431/2017 година по описа на Апелативен съд-Варна:

 

 

Производството е по чл.48 вр. чл.44 ал.12 от ЗЕЕЗА.

Образувано е по протест на първоинстанционната прокуратура, заявяващ неправилност на решение №61 от 16.10.2017 година по ЧНД №277/2017 година, взето от състав на Окръжен съд – Силистра. Процесуалният недостатък се разчита в предоставените гаранции от издаващата държава по чл.41 ал.3 от ЗЕЕЗА, с което се завършва фактическия състав на процедурата по търсеното изпълнение на европейската заповед. Прави се искане за отмяна на протестираното решение, постановяване на ново такова за допускане изпълнението на предметната ЕЗА и потвърждаване на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на исканото лице. 

В съдебното заседание на въззивната инстанция протестът се поддържа по изложените в него съображения.

Защитникът също пледира за основателност на протеста поради постъпилите гаранции от издаващата държава, като настоява за тяхното спазване.

Лицето, чието предаване се иска не изразява конкретно становище по предмета на делото.

Настоящият въззивен състав като разгледа доводите на страните и съобрази събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Протестът е допустим, подаден в срок и по съществото си основателен. В първоинстанционния окръжен съд по реда на чл.44 от ЗЕЕЗА е било образувано съдебно производство за разглеждане на ЕЗА, издадена по досъдебно производство №1635/2011 година от Първа инстанция на Следствен съд №2, гр.Фигерес, Кралство Испания по отношение на българския гражданин Г.Н.Ю..

Според съдържанието на заповедта, по отношение на исканото лице Ю. в издаващата държава се провежда наказателно разследване за шест престъпления, наказуеми по чл.177, чл.187, чл.188 и чл. 570 от Наказателния кодекс на Кралство Испания. Санкционните части на правните норми предвиждат лишаване от свобода за повече от три години.

Представеното от издаващата държава описание на разследваната деятелност на исканото лице позволява да се установи релевантност към чл.159-чл.159а, чл.155 ал. 1-5 от българския Наказателен кодекс. Констатира се също хипотезата на чл.36 ал.3 т.т.1, 3 и 4 вр. ал.1 от ЗЕЕЗА, според която не се изисква двойна наказуемост за престъпленията, за които се търси предаването на Г.Ю. в издаващата държава.

Не са налице нито факултативните, нито абсолютните основания за отказ да се изпълни европейската заповед, издадена от съдебен орган на Кралство Испания, защото:

- престъплението, за което е издадена заповедта не е амнистирано на територията на нашата държава, исканото лице не е осъдено с влязла в сила присъда за същото деяние, не е  малолетен;

- деянията не са извършени на територията на Република България, не е изтекъл и давностния срок за наказателно преследване според националното ни законодателство, исканото лице се третира като подсъдим според законодателството на издаващата държава.

Не се констатира и основанието на чл.52 от ЗЕЕЗА. Представена в първоинстанционния съд справка (л.78) установява причастност на исканото лице към сл.д.№56/2013 година по описа на ОСлО-ОП-Силистра. В същата обаче изрично е посочено, че Г.Ю. не е привличан като обвиняем.

До аналогични фактически и правни изводи е достигнал първоинстанционният съд. Мотивите към решението демонстрират изключителната точност на решаващия съдебен състав при оценката за относимост на фактите и процесуалните документи към предмета на доказване в производството. Правен проблем за посочения стадий е възникнал в резултат на липсата на гаранции по чл.41 ал.3 от ЗЕЕЗА при първоначалното постъпване на европейската заповед за арест. Първоинстанционният съд е направил нужното да попълни делото, като в рамките на задължението си по чл.44 ал.4 от ЗЕЕЗА  е изискал дължимите гаранции от издателя на заповедта (л.82-101, л.108-109 от ЧНД), но такива не са постъпили в определения срок. Протестираното решение е постановено без тяхното наличие, факт обосновал отказа на СОС да допусне  изпълнение на процесната ЕЗА.

В съдебното заседание на настоящата инстанция като писмено доказателство се прие писмо от издаващия орган от 16.10.2017 година, съдържащо изискуемите от чл.41 ал.3 от ЗЕЕЗА гаранции. С това на практика отпадат формалните законови пречки за допускане изпълнението на ЕЗА, издадена по досъдебно производство №1635/2011 година от Първа инстанция на Следствен съд №2, гр.Фигерес, Кралство Испания по отношение на българския гражданин Г.Н.Ю..

За възизвната инстанция е налице задължение служебно да се произнесе по мярката за неотклонение, която на основание чл.48 ал.1 вр. чл.44 ал.9 от НПК следва да бъде „задържане под стража“ до фактическото предаване на исканото лице в издаващата държава.

На основание чл.53 от ЗЕЕЗА, първоинстанционният окръжен съд има задължение незабавно да уведоми издаващата държава за взетото решение и действията по неговото изпълнение, да изпрати заверен препис от съдебния акт на ВКП и на МП за сведение.

 

Председател:                                                                    Членове:1.                                     

 

      2.