Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 24/05.02. Година 2016 Град Варна

 

Варненският апелативен съд,  Наказателно отделение

На осми януари, Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Панталеева

ЧЛЕНОВЕ: Ангелина Лазарова

Росица Тончева

съдебен секретар Г.Н.

прокурор Светла Курновска

 

като разгледа докладваното от съдия Р.Тончева ВНОХД № 432 по описа на съда за 2015 г., при произнасянето си взе предвид:

 

Въззивното производство е образувано  по протест и жалби срещу присъда № 97/21.10.2015 г. по НОХД № 907/15 г. на Окръжен съд-Варна. С тази присъда  подсъдимите Ч.А.И. и И.И.В. са признати за виновни и осъдени за престъпления, както следна:

- подс.Ч.И. – за престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.т.2, 6 и 7 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК;

-подс.И.В. – за престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.т. 2, 6 и 7 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.

Наказанията са индивидуализирани по чл.55 ал.1 т.1 от НК – за всеки от подсъдимите по две години и осем месеца лишаване от свобода. По отношение на подс.Ч.И. е приложен чл.66 от НК, а  подс.В. следва да изтърпи наказанието си при първоначален общ режим в ЗООТ.

С първоинстанционната присъда е решен въпроса за съдебните разноски.

Въззивният протест е съсредоточен към неправилното приложение на чл.58а ал.4 от НК. Намирайки за доказателствено отречено приложението на чл.55 от НК, прокурорът прави искане за изменение на присъдата с приложение на чл.54 от НК и определяне на наказанията в размер на поискания в първоинстанционната обвинителна пледоария.

С въззивна жалба по реда на чл.318 ал.6 от НПК адв.И. се оплаква от явната несправедливост на наложеното на подзащитния му Ч.И. наказание. Търси изменение на първоинстанционната присъда в аспекта на чл.337 ал.1 т.1 от НПК.

Подс.В. с лична въззивна жалба също изразява недоволството си от пъвоинстанционната присъда. Заявява, че в стадия на първоинстанционото съдебно заседание правото му на защита е ограничено поради непрочитане на обвинителния акт. Оплаква се и от справедливостта на наложеното наказание, най-вече във връзка с постановеното ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

В пренията на въззивното съдебно заседание протестът се поддържа изцяло.  Въззивният прокурор отбелязва формално „безсмислие“ на протеста, т.к. при евентуалното му уважаване би се стигнало до налагане на по-малко  по размер наказание на подс.И..

Адв.И., защитник на подс.Ч.И. пледира за намаляване на наказанието по размер. Счита протестът за неоснователен. Вторият защитник – адв.А., пледира за потвърждаване на присъдата.

В пледоарията на адв.А. – като защитник и на подс.В. се съдържат аргументи относно приложението на чл.66 от НК. Освен семейното положение, в допълнение внимението се фокусира върху съществуването на кредит, обслужван само от И.В..

В последната си дума подс.И. моли за намаляване на наказанието, а подс.В. иска приложение на чл.66 от НК, за да се грижи за семейството си и финансите.

Варненският апелативен съд, след като прецени доводите, релевирани в протеста и двете въззивни жалби, становището на страните от съдебното заседание, материалите по делото и след като сам служебно, на основание чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакувания първоинстанционен съдебен акт, намери за установено следното:

Ч.И. и И.В. са предадени на съд по обвинения за същинско данъчно престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.т.2, 6 и 7 вр. чл.26 ал.1 от НК вр. чл.20 ал.2 от Нк за В. и чл.20 ал.4 от НК за И..

Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на чл. 370 и сл. от НПК.Чрез протокол от първоинстанционното съдебно заседание  се установява, че подсъдимите И. и В. са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като са изразили съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Във връзка с изричните изявления на подсъдимите, първоинстанционният съд е спазил предвидения процесуален ред по чл. 372, ал. 1 и 4 от НПК, поради което не е допуснал съществени нарушения на процедурните правила, водещи до отмяна на окончателния му съдебен акт.

 

С оглед признанието на фактите от подсъдимите и позитивният извод по чл.372 ал.4 от НПК, първоинстанционният съд е разполагал единствено с възможността да възприеме  отразената и описана в обвинителния акт фактическа обстановка. При пресъздаването й, същата е хронологично синтезирана от настоящия въззивен състав без да се допуска изменение в признатите факти,  а именно:

 

1.По отношение на „М.“ЕООД:

„М.“ЕООД е вписано в търговския регистър на ВОС с решение по ф.д.№5346/2006 година. Дружеството има данъчна регистрация по ЗДДС от 16.08.2007 година. Собствеността на търговското предприятие е на С. В. от 02.10.2010 година, а от 07.03.2011 година – на И.Г.. Последната Т.формация в собствеността е по инициатива на подс.И.В.. Той се свързал със св.Н.Ч., който осъществил посредничеството при продажбата на предприятието.

Н.Ч. е в близки отношения с подс. В.. В течение на дълги години Ч. печелил пари, намирайки малоимотни лица/клошари, на които били прехвърляни търговски предприятия.

Св.И.Г. е лице от последната категория – безработен, за издръжката си събира старо желязо и хартия. Т.ферът на собствеността на „М.“ЕООД се случил срещу възнаграждение за св.Г. в размер на 150 лева. По време на сделката  с предприятието, присъствал и подс.В.. Той получил пълномощно №2163/09.03.2011 година, даващо му генерални права при управлението и представителството на „М.“ЕООД.  Св.Г. никога не е участвал в дейността на „М.“ЕООД, не е получавал документи, на офисния адрес в гр.Варна, ул.“Драган Цанков“ №15 дружеството не се е помещавало.

До момента на упълномощаването на подс.В., счетоводството на „М.“ЕООД се водило от св.М.П. и св.Ц.Р.. След настъпването на посочения факт, двете свидетелки отказали да имат отношения с „М.“ЕООД. Счетоводното обслужване на предприятието се осъществявало от св.Е.М.. Тя работила от дома си. При извършено претърсване именно от нейното жилище били иззети счетоводни документи на „М.“ЕООД, ползвани за попълване на дневници и СД по ЗДДС. В посочените вторични регистри и СД, св.М. вписвала първичните счетоводни документи – фактури, носени от подс.В..  

Отношение към дейността на „М.“ЕООД има подс.Ч.И.. Той бил съдружник в „Е.“ЕООД.

През м. април 2011 г. подс. Ч.И. се свързал с управителя на „Х.Б." ООД - св. Б.Й.. С негово посредничество се осъществило познанството между св.Й. и подс.В..

Между „Х.Б. „ООД и „М.“ЕООД, чрез подс.В. бил сключен договор. Гарант станал подс.И.. На срещата присъствал  св.Д..

Според уговорката между двамата подсъдими и Р. Д., доставчик на „Х.Б.“ООД било „М.“ЕООД, а поддоставчик на „М.“ЕООД – ЕТ „Б. К“. Целта - доказване произход на стоката по ЗДДС и заплащането на ДДС по сделките.

Във връзка със създаденото търговско отношение, ангажиментите на подсъдимите имали следната насока:

Подс. И. намирал стоката - предмет на сделките от  различни земеделски производители в района на гр. Кнежа, Плевенска обл. Организирал транспортирането й до Пристанище – Варна. Във връзка с транспорта използвал „Е.“ ООД. Св. Д. и подс. В. получавали от подс. И. процент от реално усвоения ДДС.

В изпълнение на общата им цел и за доказване реалността на сделките между „М.“ЕООД и „Х.Б.“ООД, подс.В. нареждал получените парични суми от „Х.Б.“ООД към сметка на ЕТ „Б. К“. От сметката на ЕТ постъпленията се теглили касово от св.Д., в присъствието на подс.В..

Както бе посочено, поддоставчик на „М.“ЕООД бил ЕТ „Б. К“. Относно този данъчен субект:

ЕТ „Б. К“ имало обща данъчна регистрация от 19.05.03 г. Св.М.М. /собственик на ЕТ/ предоставила на св.Д. през ноември 2010 г. документите на фирмата. После по указание и с пари на Д., свидетелката регистрирала ЕТ по ЗДДС. Последвало упълномощаването на Д. - пълномощно № 3838/06.12.2010 г. и регистрация на електронен подпис.

Счетоводството на ЕТ „Б. К“ се водило от св.И. Д.а. Последната поддържала контакт с подс.В. и Г.Н. /починал в хода на наказателното производство/. В нейно присъствие тримата се договорили,св.Д. да упълномощи Г.Н., а той от своя страна да осъществява доставки към „П.О." АД - гр. Ямбол /касае дейността на „М. 2008“ЕООД, която ще бъде конкретизирана по-долу/. За това Г.Н. заплащал на свид. Д. процент от ползвания данъчен кредит по ЗДДС.

Подс. В. също заплащал на свид. Д. процент от получения данъчен кредит за ползването на ЕТ „Б. К“, като „доставчик"  на представляваните от него ЕООД-та.

ЕТ „Б. К" нямало офис, складове, силози, техника. ЕТ не е осъществявало никаква търговска дейност.

ЕТ“Б. К“ имало сметка в „Б.П.Б.“ АД. Тя била открита от св.П. – пълномощник на св.Д.. Подс.Ч.И. има пряко отношение към намирането на св.П.  и последвалите действия по представителство на ЕТ пред банката. Всяка изтеглена сума от св.П. се предавала незабавно на присъстващите Р. Д. и подс.Ч.И.. Свидетелят получавал по 100 лева за касово теглене.

При описаната организация:

Чрез „М." ЕООД и помощта на свид. Д. по теглене на сумите от сметка на ЕТ „Б. К", подс. В. набавил за себе си,подс. И. и св.Д. средства от м. април 2011 г. до 18.05.2011 г. Средствата били незаконно кумулиран и усвоен, чрез невнасянето му ДДС.

За улесняване деянията на подс.В., подс.И. съставил фактури на „Е.“ООД с №№1000000406/30.04.2011, данъчна основа 28324.30 лв и ДДС 5664.86 лв и 1000000403/28.04.2011, данъчна основа 1398.83 лв и ДДС 279.77 лв. и ги предал на подс. В.. Предал му и фактура № 1089/29.04.11 г. с данъчна основа 21 716, 68 лв. и ДДС 4 343,37 лв. на „П. Т." ООД.

Св. Д. поискал и сестра му - св. И. Д.а съставила фактури с номера 32/23.04.2011 с данъчна основа 815 500 лв и ДДС 163 100 лв, 31/19.04.2011 с данъчна основа 815 500 лв и ДДС 163 100 лв, 30/14.04.2011 с данъчна основа 815 500 лв и ДДС 163 100 лв, 29/09.04.2011 с данъчна основа 570 850 лв и ДДС 114 170 лв.

След като получил фактурите, подс. В. ги представил на св. М. и тя описала сделките в дневника за покупки на „М." ЕООД за данъчен период м. април 2011 г. Съобразно сумите, описани в тях като платени по ЗДДС- 613 758,00 лв. и предвид сумите, получени от купувачите, в СД по чл. 125 от ЗДДС било декларирано, че дружеството следвало да внесе сумата от 442,50 лв. СД била подадена по електронен път. Получила вх. № 03001576530/13.05.2011 година.

В хода на ДП е установено, че извозването на количествата зърно към „Х.Б." АД  е организирано от подс.Ч.И..Товарителниците към фактурите на „Е." ООД и „П. Т." ООД не съответстват на местата, от които реално била получена и натоварена стоката.

На „М. „ЕООД е извършена ревизия по прилагането на ЗДДС за периода 01.12.2010 г. - 30.04.2011 г. Проверката е приключила с РА № 031103008/21.10.2011 г.

На „М." ЕООД е отказано право на ползване на данъчен кредит по фактури с издател ЕТ"Б. К-М.М.","Е." ООД и "П. Т. „ООД в размер на 613758,00лв.

В хода на ревизионното производство е извършена насрещна проверка на ЕТ"Б. К-М М." която установила, че на адреса за кореспонденция- град Варна улица „Селиолу" 23 ет.1 ап. 3 няма лице, което да представлява ЕТ „Б. К-М М.". Търговецът не представил исканите документи. При проверка в базата данни на ТД на НАП Варна, органите по приходите са установили,че ЕТ"Б. К-М М." няма назначени лица по трудови и други правоотношения и няма подавани уведомления по чл. 62 от КТ .

ЕТ нямало наети складови бази за съхранение на зърно - предмет на последваща доставка към „М. „ЕООД,технически и кадрови потенциал за извършването им,както произход на продаденото от ЕТ зърно.

Органът по приходите не  признал правото на данъчен кредит от доставчици „Е."ООД и „П. Т. „ООД, тъй като от „М." ЕООД не са представени доказателства - оригинали на първични счетоводни документи, каквото изисква чл. 71 т 1 от ЗДДС .

В счетоводството на „Е."ООД липсвали документи за придобито гориво. Датите в пътните листи като дати на извършване на транспорта за „М." ЕООД са различни от датите на издаване на фактурите. Липсвал оригинал на складов или експедиционен документ за предадена стока. Проверяващите установили, че в пътните листи е извършена корекция на мястото на тръгване -от Кнежа на Алфатар.

При проверката в счетоводната отчетност на „П. Т.“ЕООД, органът по приходите установил, че пътните листи са с маршрут П.Тръмбеш-Кнежа- Девня – П.Тръмбеш, а приложените към тях товарителници са с място на разтоварване- Пристанище Варна запад магазия № 6. Километрите в пътният лист не съответствали на действително посочените. В товарителниците за натоварване и разтоварване било посочено Кнежа-Варна и върху тях е направена „корекция" на Алфатар-Варна.

 

Относно „М. 2008“ЕООД:

„М. 2008“ЕООД е регистрирано по ЗДДС от 04.04.2008 година. На 26.01.2010 година собственик на капитала  станал св. П. А. – безработен, без постоянно местоживеене, придобивал и други фирми срещу заплащане. С пълномощно № 7142/15.07.2010 г. свидетелят  упълномощил генерално подс.В. да представлява дружеството.

Връзката между св.А. от една страна и подс.В., бил отново св.Ч..

От м. октомври 2010 г. до януари 2011 г. подс. В. като пълномощник на „М. 2008" ЕООД продавал земеделска продукция на АД „П.О.".

Същото вършел и в периода м. януари до м. април 2011 г. чрез „И.Г.“ ЕООД. Сумите по ЗДДС занулявал като приспадал данъчен кредит  по неосъществени сделки с търговци, както следва:

-с ЕТ „Б. К“ и ЕТ „С. – И.С.“, с пълномощник св.Р. Д. /наказателното производство по отношение на Д. е прекратено/. Контрагентът „П.О.“АД  привеждал сумите по сделки  на „И.Г.“ЕООД и на „М. 2008“ЕООД по банков път. След това подс.В. нареждал парите към два еднолични търговеца – ЕТ „Б.-К“ и ЕТ“С. – И.С.“. От сметките на двете ЕТ сумите се теглили от св.Д. лично или чрез пълномощник  -св.П. или св.С.А..В случаите на парично теглене от пълномощниците, заедно с тях били подс.В. и св.Д., които в края на краищата получавали парите.

Паралелно на тази дейност и в същия времеви период  Г.Н. /починал/ използвал ЕТ „Б.-К“,  продавайки земеделска продукция на „П.О.“АД. Правата за представителство на ЕТ черпел от упълномощаването му от св.Д.. Парите по конкретните сделки постъпвали в нарочна сметка – открита и ползвана от Г.Н..

„М. 2008“ЕООД било дерегистрирано по ЗДДС на 16.03.2011 г.

Счетоводното обслужване на „М. 2008“ЕООД се осъществявало от с.М.П.. Познанството и с подс.В. датирало от 2002 г.

Св. М.П. изготвила СД по ЗДДС на „М. 2008" ЕООД. Подала я в НАП Варна -  вх. № 0300-1485703/15.11.2010г. СД била попълнена на основание счетоводните документи, представени от подсъдимия В.. Съобразно тях, доставчици на продадените стоки били:

ЕТ „МММ Т. - М.Х." - фактура № 416/16.08.2010 год., данъчна основа 1312,98 лс и ДДС 262,20 лв,

ЕТ „С. - И.С." фактури № 2000000102/06.10.2010 с данъчна основа 70800,00 лв и ДДС 14160,00 лв, 0200000103/11.10.2010 с данъчна основа 16850,00 лв и ДДС 3370,00 лв, 2000000104/15.10.2010 с данъчна основа 358500,00 лв и ДДС 71700.00 лв, 2000000105/18.10.2010 с данъчна основа 34700,00 лв и ДДС 6940,00 лв, 3000000089/26.10.2010 с данъчна основа 366809.59 лв и ДДС 73361,91 лв, 3000000091/27.10.2010 с данъчна основа 379897,56 лв и ДДС 75979,51 лв, 3000000093/28.10.2010 с данъчна основа 50129,13 и ДДС 10025,83 лв, 3000000095/29.10.2010 с данъчна основа 355175,03 лв и ДДС 71035,00 лв.;

„Л. 99" ЕООД фактура № 1042/08.10.2010 с данъчна основа 1218,10 лв и ДДС 243,62 лв.,

„НГ С." ЕООД - фактури № 166/11.10.2010 с данъчна основа 1339,50 лв и ДДС 267,90 лв, №167/27.10.2010 с данъчна основа 25275,00 лв и ДДС 5055,00 лв

„Ф.Т. БГ" ООД - фактури с № 100000098/22.10.2010 с данъчна основа 852,26 лв и ДДС 170,45 лв, 1000000099/22.10.2010 с данъчна основа 2947,88 лв и ДДС 589,58 лв.

През този месец, „М. 2008" ЕООД извършило продажби към „П.О.“АД, „Г.С.Б.“ ООД, „С.“ ООД. Купувачите превели на дружеството ДДС по сделките - 333 267,94 лв.

Общата сума на данъчната основа по документите на „М. 2008“ЕООД възлизала на 1 666426,03 лв., а размерът на платения ДДС за периода - 333 285,20 лв. Сумата не била декларирана за внасяне, била приспадната от тази, получена от контрагентите, като предвид разликите в сумите в СД била декларирана сума за възстановяване 17,26 лв. СД.

Подс.В. накарал неустановено лице да подпише СД. Предал на св. П. документа, заедно с пълномощно от управителя на „М. 2008“ЕООД. Така св.. П. подала СД и дневниците в ТД на НАП – Варна.

Относно действителността на доставките:

ЕТ“ МММ Т.“ не разполагало с документи относно  фактурирана сделка с „М. 2008“ЕООД. Св.Х. не помни сделка с „М. 2008“ЕООД.

ЕТ“С.“ е собственост на св.И.С. И. – неграмотен. Никога не е развивал дейност с ЕТ. Пълномощник на ЕТ „С." от 08.01.2010 г. е св. Р. Д. .

По инициатива на подс.И., св.С.А. открил сметка на ЕТ „С.“ в гр.Свищов, „Банка Пиерос България“АД. За целта св.А. ползвал пълномощие от св.Д..  Парите от сметката се теглили в различни населени места, но винаги по инициатива на подс.И.. Понякога, подс. В. също придружавал подс. И.. След всяко теглене, подс. И. давал на свид. А.  по 100 лв. Единствен наредител на суми към сметката на ЕТ „С.“ бил подс.В., като пълномощник на „М. 2008“ЕООД.

 „Л. 99" ЕООД извършва транспортна дейност. Според показанията на св. Н. Н. , дружеството е извършвало транспортна услуга на „„М. 2008"ЕООД на стока, товарена от кооперации край гр. Дулово. Св.Н. контактувал само с подс.В.. В дневниците за продажби на „Л. 99" ЕООД не били отразени продажби /фактури/ с получател „М. 2008"ЕООД - нито за този, нито за данъчните периоди до март 2011 г.

Връзката между „НГ-С." ЕООД  и „М. 2008“ЕООД се установява чрез показанията на св.П..  Чрез посредничеството на св.Ч. П. придобивал фирми срещу  дребни суми.

„Ф.Т. БГ" ООД не е осъществявало транспортна услуга за „М. 2008“ЕООД. Изводът следва от показанията на св.. Н.М. Н., липсата на фактури към „М. 2008“ЕООД от 22.10.2010 година и документи, удостоверяващи услугата.

 За данъчен период м. ноември 2010 г. подс. В. представил на свид. М.В. П. фактури:

1000000067/12.10.2010 с данъчна основа 699,27 лв и ДДС 139,85 лв с издател ООД "Ф.Т.-БГ,

299/27.10.2010 с данъчна основа 382,96 и ДДС 76,59 с издател ЕООД "Т.Г.",

1083/29.10.2010 с данъчна основа 1945,00 лв и ДДС 389,00 лв1101/30.10.2010 с данъчна основа 500,00 лв и ДДС 100, 00 лв с издател ЕООД "М.Т.",

2000000107/01.11.2010 с данъчна основа 461116,53 лв и ДДС 92223,31 лв, 2000000109/04.11.2010 с данъчна основа 268000,00 лв и ДДС 53600,00 лв, 2000000110/05.11.2010 с данъчна основа 410760,00 лв и ДДС 82152,00 лв, 2000000114/09.11.2010 с данъчна основа 347590,16 и ДДС 69518,03 лв, 2000000115/09.11.2010 с данъчна основа 111430,00 лв и ДДС 22286,00 лв, 2000000117/10.11.2010 с данъчна основа 285250,00 лв и ДДС 57050,00 лв, 2000000118/10.11.2010 с данъчна основа 167500,00 и ДДС 33500,00 лв, 200000019/11.11.2010 с данъчна основа 909150,00 лв и ДДС 181830,00 лв, 2000000121/15.11.2010 с данъчна основа 580051,44 и ДДС 116010, 28 лв, 2000000125/18.11.2010 с данъчна основа 645863,75 и ДДС 129172,75, 2000000126/22.11.2010 с данъчна основа 359201,75 и ДДС 71840,35 лв, 2000000127/25.11.2010 с данъчна основа 335000,00 лв и ДДС 67000,00 лв, 2000000128/26.11.2010 с данъчна основа 1078000,00 лв и ДДС 215600,00 лв, 2000000129/29.11.2010 с данъчна основа 549000,00 и ДДС 109800,00 лв с издател ЕТ "С.-И.С.",

9/02.11.2010 с данъчна основа 310,70 лв и ДДС 62,14 лв с издател ЕООД "Б. Т.",

1745/12.11.2010 с данъчна основа 128,70 лв и ДДС 25,47 лв с издател ЕООД "П..",

1000000044/22.11.2010 с данъчна основа 643,00 лв и ДДС 128,60 лв с издател ООД "Г.. Т.",

1000000966/22.11.2010 с данъчна основа 428,50 лв и ДДС 85,70 лв с издател ЕООД "Г..",

1000000318/22.11.2010 с данъчна основа 14169,74 лв и ДДС 2833,95 лв, 1000000320/23.11.2010 с данъчна основа 12208,80 лв и ДДС 2441,76 лв, 1000000321/23.11.2010 с данъчна основа 4742,20 лв и ДДС 948,44 лв, 1000000337/30.11.2010 с данъчна основа 1242,00 лв и ДДС 248,40 лв, 1000000338/30.11.2010 с данъчна основа 213,24 лв и ДДС 42,65 лв, 1000000339/30.11.2010 с данъчна основа 1356,52 лв и ДДС 271,30 лв, 1000000340/30.11.2010 с данъчна основа 801,36 лв и ДДС 160,27 лв, 1000000341/30.11.2010 с данъчна основа 570,00 лв и ДДС 114,00 лв, 1000000342/30.11.2010 с данъчна основа 838,68 лв и ДДС 167,74 лв, 1000000343/30.11.2010 с данъчна основа 2481,40 лв и ДДС 469,28 лв, 1000000344/30.11.2010 с данъчна основа 306,20 лв и ДДС 61,24 лв с издател ООД "Е.".

Свид. П. ги отразила в регистъра за покупки на „М. 2008" ЕООД и в СД по ЗДДС. Съобразно сумите по ЗДДС, посочени в документите, в СД на дружеството бил посочен данъчен кредит в размер на 1 310 376,37 лв. Предвид сумите, получени от купувача - „П.О.“ АД през месеца, ЕООД „М. 2008" ЕООД следвало да внесе по ЗДДС сумата от 1 653, 62 лв. СД била подписана от неустановено лице, намерено от подс.В.. Това лице подписало пълномощно за св. П., която подала СД по ЗДДС на „М. 2008“ЕООД  на 14.12.2010 г., заедно с регистрите по чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП - Варна. Документът получил вх. № 0300-1501165.

Относно реалността на покупките на „М. 2008" ЕООД:

В счетоводството на „Ф.Т. БГ" ООД липсва фактура 1000000067/12.10.2010 с получател „М. 2008" ЕООД. Няма документация по повод на такава сделка - товарителници, пътни листи, ППР и др.

Управител на „Т.Г." ЕООД  е св. Т. И. - земеделски производител и с дейност в областта на транспортните услуги. Познавал подс.И.. През м. октомври 2010 г. сочи, че осъществил Транспортна услуга за „М. 2008“ЕООД, но не уточнява с какви Транспортни средства, вид на стоката, направление на товара. Няма документи по фактическото осъществяване на Транспортната услуга.

Реалната дейност  на „М.Т.“ ЕООД се развива от св.И.Г.. Свидетелят сочи за Транспортна услуга до с.Кравино и до с.Бяло поле, за която не били съставяни никакви документи.

„Б. Т."ЕООД се управлява от св. С.Е. И.. Свидетелят отрича да е  имал сделка с „М. 2008“ЕООД, респективно да е фактурирал такава.

Св. Я.Г. - управител на "П.." ЕООД - гр. Елхово организирал транспорт за „М. 2008“ЕООД до базата на „П.О.“АД  в гр. Елхово. Плащането било на ръка, без фактура.

Няма документи и по повод на сделката с „Г.. Т.“ООД.

Св.Г. И. е управител на „Г..“ЕООД, ЕТ „Агрогард-Г.Н..“  и  „Гео Комерс " ЕООД. Според показанията на св. Имало реален транспорт за „М. 2008"ЕООД на зърно от с. Изворско, обл. Хасково за гр. Елхово. Плащането станало на ръка, няма съставени документи.

По отношение на „Е.“, - доставчик на транспортни услуги на „И.Г.“ЕООД, „М. 2008“ЕООД и „М.“ЕООД:

Дружеството се управлява от подс.Ч.И. и св.Ц.Ц.. Конкретно за Транспортната дейност отговарял подсъдимия. Според ВДС по делото - цената на транспорта не е договаряна, а е определяна от подс. И. след сделките. Във връзка с документирането на Транспортните услуги документацията на „Е.“ООД не отразявала обективни данни и истинност относно място на товарене на стоката, изминато разстояние и т.н.

 За дейността на „М. 2008"ЕООД през данъчен период м. декември 2010 г. подс. В. представил на свид. П. фактури:

1018/16.08.2010 с данъчна основа 2888,55 лв и ДДС 577,7 лв, 1047/31.10.2010 с данъчна основа 706,16 лв и ДДС 141,23 лв, 1048/31.10.2010 с данъчна основа 1598,17 лв и ДДС 319,63 лв с издател ЕООД "Л.-99",

308/16.11.2010 с данъчна основа 144,90 лв и ДДС 28,98 лв с издател ООД "Арис Т.",

115/19.11.2010 с данъчна основа 241,60 лв и ДДС 48,32 лв с издател ЕООД "Г..",

118/19.11.2010 с данъчна основа 127,70 лв и ДДС 25,54 лв с издател ЕООД "С.-65",

103/09.12.2010 с данъчна основа 299250,00 лв и ДДС 59850,00 лв, 105/16.12.2010 с данъчна основа 36069,30 лв и ДДС 7213,86 лв, 106/16.12.2010 с данъчна основа 31686,30 лв и ДДС 6337,26 лв, 107/16.12.2010 с данъчна основа 346000,00 лв и ДДС 69200,00 лв, 109/27.12.2010 с данъчна основа 519000,00 лв и ДДС 103800,00 лв с издател ЕООД "Б.А. 4".

Предмет на сделките е„покупка". Стойността на платените /съобразно отразеното във фактурите/ суми като ДДС - 247 542,53 лв., свид. П. приспаднала от тези получени от купувача през периода – „П.О.“ АД. Така, „М. 2008“ЕООД декларирало за внасяне по ЗДДС сумата от 285,06 лв.

Подс.В. накарал неустановено лице да подпише справката-декларация и пълномощно от името на свид. А. към свид. П.. На 14.01.2011 г. тя подала СД и регистрите на дружеството в ТД на НАП - Варна. Документът получил номер 0300-1517125.

По повод на декларираните сделки с доставчиците:

Няма документи за сделки между "Арис Т."ООД и „М. 2008“ЕООД, нито плащане по по банков път.

Според св.Стоян Х., „Г..“ЕООД е доставило Транспортна услуга на „М. 2008“ЕООД от с. Жигларци, общ. Тервел до гр. Балчик. Плащането направил непознат мъж, който наел транспорта, на ръка. Св. Х. не е издавал фактура.

В дневника за продажби на „С. 65“ЕООД за м. декември 2010 г.  и в дневника за продажби на „Б.А. 4“ ЕООД няма  описани сделки с „М. 2008“ ЕООД.

 

За данъчен период м. януари 2011 г. подс. В. представил на свид. П. фактури от доставчици:

1000000109/06.12.2010 с данъчна основа 731,64 лв и ДДС 146,33 лв с издател ООД "А.",

554/17.12.2010 с данъчна основа 1885,66 лв и ДДС 377,13 лв. с издател "Атон-2".

Най-голям доставчик било дружеството, чийто пълномощник междувременно станали свид. Р. Д. и Г.Н., а именно: фактури 1000000001/17.01.2011, с данъчна основа 636205,94 лв и ДДС 127241,18 лв, 1000000005/31.01.2011 с данъчна основа 9771,28 лв и ДДС 1954,26 лв. с издател ЕТ "Б.-К-М.М."

Стойността на ДДС, платен съобразно тези фактури за данъчния период възлизала на 129 718,90 лв. За същото време дружеството продало стока само на „П.О." АД, което заплатило ДДС по сделките сумата от 129 919,24 лв. С оглед на това, в СД по чл. 125 от ЗДДС била отразена сума за внасяне по ЗДДС в размер на 285,06 лв.

СД и регистрите, били подписани от неустановено лице, намерено от подс.В.. На 14.02.2011 г. ги подал в ТД на НАП – Варна. СД получила входящ номер 0300-1533041.

Относно доставките:

„А." ООД - гр. Варна е търговец на едро със зърно и фуражи. Няма доказателства за осъществена доставка към „М. 2008“ЕООД, нито за счетоводното й отразяване. Няма данни „М. 2008“ЕООД да е извършило плащане на „А.“ООД.

Изпълнителният директор на „АТОН-2"АД - гр. Плевен обяснил, че дружеството транспортирало слънчоглед от с. Левчево, Вълчедръм и Мизия за гр. Свищов. Договор за това не бил сключван. Транспортът бил извършен по телефонна заявка. Документация по повод на сделката в счетоводството на „М. 2008"ЕООД не е открита.

Според заключението на касае се за „фиктивни „фактури" и начисляване на ДДС без основание.

 В този смисъл не е налице правото на ползване на данъчен кредит на „М. 2008" ЕООД за данъчен период м. октомври 2010 г. в размер на 333 285,20 лв., м. ноември 2010 г. - 1 310 376,37 лв., м. декември 2010 г. - 247542,53 лв. , м. януари 2011 г. - 129718,90 лв. или общо - в размер на 2 020 923,00 лв.

 

Относно „И.Г.“ЕООД:

„И.Г.“ЕООД е вписано в търговския регистър с решение от 10.10.2006 година. То има данъчна регистрация по ДДС от 23.02.2007 г. От 23.07.2009 г. датира промяна в собствеността на капитала на дружеството. До нея се достигнало след като подс.В. платил сумата от двеста лева на св. К.П. – безработен, за да стане собственик на капитала на ЕООД-то.

С пълномощно № 6774/05.11.09 г. св.П. упълномощил генерално подс.В. да представлява  ЕООД „И.Г.“ пред банкови, данъчни и други администрации, включително да подава СД по ЗДДС. Св.П. не е имал отношение към дейността на ЕООД „И.Г.“. Връзката между св.П. и подс.В. се осъществила отново чрез св.Ч..

Относно действията на подс.В. като пълномощник на „И.Г.“ЕООД:

В началото на 2011 г. подс. В. представил на св. П. фактури с номера:

1000000002/17.01.2011 с данъчна основа 1152077,88 лв и ДДС 230415,58 лв, 1000000003/25.01.2011 с данъчна основа 134846,09 лв и ДДС 26969,22 лв, 1000000004/28.01.2011 с данъчна основа 211419,09 лв и ДДС 42283,82 лв,

1000000006/31.01.2011 с данъчна основа 352750,00 лв и ДДС 70550,00 лв с издател ЕТ "Б.-К-М.М.",

265/21.01.2011 с данъчна основа 571,27 лв и ДДС 114,25 лв, 266/27.01.2011 с данъчна основа 638,75 лв и ДДС 127,75 лв с издател ООД "Роси-99", 1000000367/25.01.2011 с данъчна основа 7889,90 лв и ДДС 1577,98 лв, 1000000369/25.01.2011 с данъчна основа 7643,72 лв и ДДС 1528,74 лв, 741/28.01.2011 с данъчна основа 1753,00 лв и ДДС 350,60 лв, 1000000370/31.01.2011 с данъчна основа 610,20 лв и ДДС 122,04 лв, 1000000371/31.01.2011 с данъчна основа 706,46 лв и ДДС 141,29 лв, 1000000372/31.01.2011 с данъчна основа 857,74 лв и ДДС 171,55 лв, с издател ООД "Е.",

100000058/28.01.2011 с данъчна основа 128,52 лв и ДДС 25,70 лв с издател ООД "Г.. Т.",

1193/31.01.2011 с данъчна основа 70,80 лв и ДДС 14,16 лв с издател ЕООД "М.Т.".

Св. М. В П. вписала сделките по фактурите в дневника за покупки на “И.Г.“ЕООД за данъчен период м. 01 2011 г. Дневниците на дружеството и СД по ЗДДС свид. П. предала на подс. В.. Той накарал неустановено в хода на разследването лице да ги подпише. Това лице подписало и пълномощно на подс. В. ***, представено заедно със СД и регистрите на „И.Г.“ЕООД.

СД получила вх. № 0300-1533074/14.02.2011 год. В нея като право на пълен данъчен кредит била декларирана сумата от 374 392, 68 лв. С оглед на сумите, получени по ЗДДС от търговеца, била деклариране за внасяне по ЗДДС сумата от 52,14 лв.

По повод реалността на сделките с доставчици през този период:

 Към м. януари 2011 г. „Роси 99"ЕООД не е имало Транспортни средства, с които да извършва Транспортни услуги. Управителят на дружеството - свид. Р.И.Р. обяснил в хода на досъдебното производство, че инцидентно извършвал транспортни услуги на „И.Г. „ЕООД.Не познавал никого от тази фирма. Познал почерка в една от фактурите - № 266/27.01.2011 г., но заявил, че товарителницата, която е приложена към нея не е попълвана от него.

Няма доказателства относно реалността на услугата от „М.Т.“ЕООД към „И.Г.“ЕООД.

 За данъчен период м. февруари 2011 г. подс. В. представил на свид. М.П. фактури с издател ЕТ „Б. К - М.М." с номера:

1000000008/02.02.2011 с данъчна основа 71164,17 лв и ДДС 14232,83 лв и 1000000009/10.02.2011 с данъчна основа 7315,00 лв и ДДС 1463,00 лв.

Сумата, платена съобразно документите на издателя като ДДС възлизала на 15695,83 лв.

Свид. П. ги описала в дневника за покупки на „И.Г.“ЕООД за този данъчен период. Така, в СД  правото на данъчен кредит възлизало на сумата от 15695,83 лв.

Св. П. предала документите на подс. В.,разписани отново от неустановено лице. След това подсъдимият ги предал отново на свидетелката ведно с пълномощно от името на св. К.Т. П.. Така, св. П. подала СД в ТД на НАП - Варна, където документът получил вх. № вх. No 0300-1549071/14.03.2011 год. Дневниците тя представила на магнитен носител. Предвид сумите, получени по ЗДДС от търговеца през този данъчен период, била обявена за внасяне сумата от 82,31 лв.

 

За данъчен период м. април 2011 г. подс. В. представил на свид. П. фактури с номера, съответно описани в дневника за покупки:

1000000010/28.04.2011 с данъчна основа 250750,00 лв и ДДС 50150 лв, 1000000011/29.04.2011 с данъчна основа 3800,00 лв и ДДС 760,00 лв, 1000000012/29.04.2011 с данъчна основа 35000,00 лв и ДДС 7000,00 лв с издател ЕТ "Б.-К-М.М.";

1000000376/03.02.2011 с данъчна основа 5939,08 лв и ДДС 1187,82 лв с издател ООД "Е.",

1229/28.02.2011 с данъчна основа 1383,60 лв и ДДС 276,72 лв с издател ЕООД "М.Т.".

 В СД била декларирана сумата от 59374,54 лв. След приспадане на сумата по ЗДДС, получена от дружеството, за данъчния период била декларирана за възстановяване сумата от 407,94 лв.

Този път СД била подписана от подс.В.. Той подписал и пълномощно за св. П.. Тя подала СД в ТД на НАП - Варна– вх.№ 0300-1581135/16.05.2011 год. Подала на магнитен носител и дневниците по чл. 124 от ЗДДС за данъчния период.

Според заключението на ССчЕ, „И.Г. „ЕООД неправомерно ползвало данъчен кредит в размер на: 374 392,68 лв. за данъчен период м. януари 2011 г., 15 695,83 лв. за данъчен период м. февруари 2011 г., 59374,54лв. - за данъчен период м. април 2011

Относно доставчиците на „И.Г." ЕООД:

След като получил съгласието на св. Д. и уговорил с него да му дава част от сумите по ЗДДС, преведени от купувачи Г.С.Н., започнал да „използва" ЕТ „Б. К“.

На 05.01.2011 г. Г.Н. открил банкова сметка *** „МКБ Ю." АД на основание - упълномощаването му от свид. Д.. С оглед представителната власт сключил сделки с „П.О." АД -гр. Ямбол. Само Н. посещавал офиса на това дружество и контактувал със счетоводството му - св. М. М.И.. Само той носил документи от името на ЕТ „Б. К“ и подписвал фактурите.

Сумите по продажбите АД превеждало по откритата от Н. сметка.Лично Н. теглил  преведените суми и плащал процент от тях на св. Д..

За да получат изцяло - за него и за св. Д. сумите по ЗДДС, платени от „П.О." АД,  Н. посочил на св. И. Д.а за включване в дневника за покупки и СД на ЕТ за данъчен период м. януари 2011 г. фактури с номера:

1721/31.01.2011 с данъчна основа 1112,39 лв и ДДС 222,48 лв, 1042/05.01.2011 с данъчна основа 10000,00 лв и ДДС 2000,00 лв с издател ЕООД "З-92-К.", 3032/17.01.2011 с данъчна основа 1679,15 лв и ДДС 335,83 лв с издател АД "П.О.",

15/17.01.2011 с данъчна основа 635510,60 лв и ДДС 127102,12 лв, 16/17.01.2011 с данъчна основа 1148692,83 лв и ДДС 229738,57 лв, 18/25.01.2011 с данъчна основа 134757,88 лв и ДДС 26951,58 лв, 23/28.01.2011 с данъчна основа 211393,91 лв и ДДС 42278,78 лв с издател ЕООД "Р.-М.", 28/05.01.2011 с данъчна основа 192000,00 лв и ДДС 38400,00 лв, 29/07.01.2011 с данъчна основа 192000,00 лв и ДДС 38400,00 лв, 30/10.01.2011 с данъчна основа 192000,00 лв и ДДС 38400,00 лв, 31/12.01.2011 с данъчна основа 192250,00 лв и ДДС 38450,00 лв, 32/12.01.2011 с данъчна основа 445000,00 лв и ДДС 89000,00 лв, 35/18.01.2011 с данъчна основа 268200,00 лв и ДДС 53640,00 лв, 40/26.01.2011 с данъчна основа 209500,00 лв и ДДС 41900,00 лв, 41/27.01.2011 с данъчна основа 209500,00 лв и ДДС 41900,00 лв, 45/31.01.2011 с данъчна основа 9756,70 лв и ДДС 1951, 34 лв, 46/31.01.2011 с данъчна основа 352665,00 лв и ДДС 70533, 00 лв, 46/31.01.2011 с данъчна основа 7392,00 лв и ДДС 1478,40 лв с издател ЕООД "А.".

С оглед на това сумите по ЗДДС - общо в размер на 882682,10 лв. били приспаднати като данъчен кредит и в СД по ЗДДС била посочена като сума за внасяне по ЗДДС 227,96 лв. Дневниците и СД по ЗДДС оформила св. Д.а и чрез електронния подпис, който св. М. дала на св. Д., ги внесла в ТД на НАП на 14.02.11 г. СД получила вх. № 0300-1531580. Дневниците и СД, на хартиен носител св. Д.а предала на Г.Н..

Управителят на „П.О." АД - св. Г. И. Т. заявил, че дружеството има зърнобази в Балчик,Ямбол,Тенево, Елхово, Бургас, Горни Дъбник,Каспичан.  Притежавали склад в гр. Варна. Свидетелят твърди, че напълно възможно е Г.Н. да е продавал на „П.О.“АД слънчоглед. Не са му известни сделки, по които АД да е продавач на ЕТ"Б. К“.

Главният счетоводител на АД, св.М.И. сочи, че в периода 05.01.2011г до 14.04.2011г., „П.О.“АД имало търговски взаимоотношения с ЕТ „Б. К". Осъществил ги Г.Н., който се легитимирал като представител на ЕТ. Лично той носил документите в счетоводството на „П.О."АД. Транспортът по сделките бил за сметка на доставчика - ЕТ „Б. К“.

Собственик и управител на „Зов 92 Комерс“ ЕООД е св. Л.А.Д.. В хода на ДП той заявил, че извършвал транспорт за ЕТ „Б. К-М М." в периода от 05.01.2011г - 31.01.2011г .Изготвил две фактури - № 1042/05.01.2011г за авансово плащане и 1721/31.01.2011 г за сумата от 13 334,87лв. Авансовото плащане било направено по банков път, но разликата от 1 334,87лв не била платена. Фактурите включил в дневника за продажби на дружеството за м. януари 2011 г.

Св. Д.Д.. - управител на „А. „ЕООД гр. Стражица обяснил, че дейността на дружеството е обработка на земеделска земя и животновъдство. ЕТ „Б. К " му е неизвестно. Фактури не били включени в дневници за продажби на „А.“ЕООД.

Търговско дружество с ЕИК посочени в дневника на ЕТ „Б.- К“и име „А." не е регистрирано. Търговско дружество с ограничена отговорност с име"Рила", с посочения ЕИК - 131304168, същи не е вписвано в търговския регистър.

По описания начин, получените от купувача на ЕТ „Б. К“ през м. февруари и април 2011 г. суми по ЗДДС били „занулени", сумата - изтеглена и разпределена между свид Р. Д., Г. Н. и подс. В.. В този период, Г.Н. – като пълномощник на ЕТ, продал стоки на „П.О." АД и на дружеството, което под. В. управлявал - „И.Г.“ЕООД. Подс. В. наредил преводи от сметката на „И.Г.“ЕООД в „Б.П.Б.“ АД в сметката на ЕТ в същата банка.  Парите получавал  подс. Ч.И., който давал процент от тях на подс. В..

Г.Н.  посочил на св. Д.а и тя попълнила в дневника за покупки на ЕТ за данъчен период м. февруари 2011 г. фактури с номера:

3146/11.02.2011 с данъчна основа 2491,45 лв и ДДС 498,29 лв с издател АД "П.О.",

5000006441/09.02.2011 с данъчна основа 1134,17 лв и ДДС 226,83 лв с издател ЕООД "Адрес Информационни технологии",

118/15.02.2011 с данъчна основа 254550,00 лв и ДДС 50910,00 лв, 98/02.02.2011 с данъчна основа 71088,86 и ДДС 14218,00 лв с издател ЕООД "Асто-М", 80/01.02.2011 с данъчна основа 41900,00 лв и ДДС 8380,00 лв, 81/07.02.2011 с данъчна основа 59700,00 лв и ДДС 11940,00 лв, 82/07.02.2011 с данъчна основа 201500,00 лв и ДДС 40300,00 лв, 83/07.02.2011 с данъчна основа 2441,09 лв и ДДС 488,22 лв, 86/14.02.2011 с данъчна основа 118500,00 лв и ДДС 23700,00 лв, 88/15.02.2011 с данъчна основа 119400,00 лв и ДДС 23880,00 лв, 102/18.02.2011 с данъчна основа 41501,85 лв и ДДС 8300,37 лв, 84/10.02.2011 с данъчна основа 7306,25 лв и ДДС 1461,25 лв с издател ЕООД "Евростар-06".

Сумите по ЗДДС по тях, в размер на 184 302,96 лв. бил деклариран като данъчен кредит и на това основание в СД за данъчния период ЕТ следвало да внесе по ЗДДДС сумата от 595,45 лв. Дневниците и СД св. Д.а подала по електронен път на 14.03.2011 г. СД получила вх. № 0300-1545435.

Св. А.А.Т. - собственик и управител на ЕООД "Асто-М" декларирал в хода на ДП, че към м. февруари 2011 г.. не е развивал  никаква дейност с дружеството, не е упълномощавал друго лице да развива такава и че то не е сключвало никакви сделки с ЕТ „Б. К ".

Св. И.М. - собственик и управител на ЕООД "Евростар-06" обяснил, че дейността на търговеца била търговия - имал магазин за хранителни стоки в с. Куклен. Не е работил с ЕТ „Б. К " и не е сключвал договори с тази фирма. В дневниците за продажби на дружеството не са отразени такива към ЕТ „Б. К".

За да могат подс.И. и св.Д. да  получат суми, преведени от купувачите -„М.“ЕООД, „И.Г.“ ЕООД и „П.О.“АД, Г.Н. казал на св. Д.а и тя включила за данъчен период м. април 2011 г. в дневника за покупки на ЕТ „Б. - КМ. М." фактури с номера:

2099/08.04.2011 с данъчна основа 570500,00 лв и ДДС 114100,00 лв, 2100/13.04.2011 с данъчна основа 815000,00 лв и ДДС 163000,00 лв, 2101/18.04.2011 с данъчна основа 815000,00 лв и ДДС 163000,00 лв, 2104/22.04.2011 с данъчна основа 815000,00 лв и ДДС 163000,00 лв с издател ЕТ "Б.-И.Т.",

122/31.01.2011 с данъчна основа 5416,67 лв и ДДС 1083,33 лв с издател ЕООД "К.",

1000000011/28.04.2011 с данъчна основа 249900,00 лв и ДДС 49980,00 лв, 1000000012/29.04.2011 с данъчна основа 3600,00 лв и ДДС 720,00 лв, 1000000013/29.04.2011 с данъчна основа 34500,00 лв и ДДС 6900,00 лв с издател ЕООД "Р.-М.",

28635/03.02.2011 с данъчна основа 96,00 лв и ДДС 19,20 лв с издател АД "Б.-Б.",

105/06.04.2011 с данъчна основа 81990,00 лв и ДДС 16398,00 лв, 106/06.04.2011 с данъчна основа 204975,00 лв и ДДС 40995,00 лв, 111/19.04.2011 с данъчна основа 245970, 00 лв и ДДС 49194,00 лв с издател ЕООД "А.-М", 151/06.04.2011 с данъчна основа 151990,00 лв и ДДС 30398,00 лв, 15/11.04.2011 с данъчна основа 224970,00 лв и ДДС 44994,00 лв, 158/28.04.2011 с данъчна основа 98019,11 лв и ДДС 19603,82 лв с издател ЕООД "Е.-06".

По този начин ЕТ ползвал данъчен кредит в размер на 830 773,54 лв. и декларирал сума за внасяне по ЗДДС за данъчния период сумата от 199,76 лв.

СД за него изготвила св. И. Д.а и я подала по електронен път на 15. Документът получил вх. № 0300-1578844.

Собственик и управител на ЕТ "Б.-И.Т." е св. И.Б.Т.. Тя обяснила, че се оказала собственик на четири търговски дружества след като дала картата си на лице „Д." от гр. Павликени, за да купи той СИМ-карти на нейно име. Лицето е установено и разпитано - св. З.И.Д.. Той отрекъл да е получавал карта от св. Т..

Св. С.В.Д. бил пълномощник на търговеца. Той обяснил, че е собственик на около 30 дружества, защото ги придобива срещу заплащане. По същата причина станал пълномощник и на този търговец. Не е извършвал никакви сделки с него.

Собственик и управител на „К." ЕООД е св. И. И.. Той е безработен. В хода на ДП обяснил, че през 2010 г. някакъв човек от гр. Аксаково му обещал в го наеме на работа и му поискал личната карта. Не му е известно обстоятелството, че е собственик на търговско дружество.

Според заключението на ССчЕ  - в периода м. януари 2011 г- м. 04/2011г. ЕТ "Б.К-М" не е извършвало облагаеми доставки, респективно неправомерно е начислен ДДС. Заключението на ВЛ е, че търговецът неправомерно ползвал данъчен кредит в размер на 882 682,10 лв.- за м. януари 2011 г., 184 302,96 лв. - за м. февруари 2011 г. и 830 773,54 лв. за м. март 2011 г., общо 1 897 758,60 лв.

 

При възприемането  на описаната фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е извършил изискуемата от закона преценка, че направеното от подсъдимите признание на фактическото обвинение се подкрепя от събраните на досъдебното производство годни доказателства /л.261 от НОХД/.

За въззивната инстанция не е налице задължение за анализ на доказателствата, като единствено следва да провери верността и обосноваността на извода на първостепенния съд относно наличието на основания за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК.

Настоящият въззивен състав, като извърши и собствена преценка на доказателствените материали, събрани на досъдебното производство, намира че крайният извод за обоснованост на признанието на подсъдимите В. и И., направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК е правилен. Този извод се налага въз основа на преценка на събраните на досъдебното производство доказателства относно:

1.Действията на подс.В., довели до изкривяване на данъчната основа на „И.Г.“ЕООД, „М. 2008“ЕООД и „М.“ЕООД и до посредствено извършителство на деянията чрез М. и П., основани на  доказателствата в показанията на св.св.Е.М. /т.2, л.59/, Н.Д. /т.2, л.61/,Ц.Р. /т.2, л.99/, М.П. /т.2, л.103/, протокол за претърсване и изземване /т.2, л.53, л.64, л.80, л.88, л.98, л.116/;

2.Относно липсата на действителна стопанска дейност на поддоставчици на „М. 2008“ЕООД, „Интербил груп“ЕООД и „М.“ЕООД – Р. Д. /т.1, л.878/, Н.Ч. /т.2, л.159/, Б.И. /т.2, л.160/, И.М. /т.2, л.208/, А.Т. /т.2, л.218/, И. Д.а /т.2, л.272/, Ц.Ц.в /т.2, л.283/, И.Т. /т.2, л.347/, И.С. /т.3, л.227/, Л.Д. /т.4, л.7/, П. Г. /т.4, л.60/, Д.Д.. /т.4, л.47/,Й.К., И.н И., Й.Й., М. Х., П. П., А. А., А.Д., /т.4, л.л. 115, 128, 135, 156, 163, 170, 177/, С.Д. /т.4, л.290/, И.Р. /т.4, л.318/, Ж.Л. /т.4, л.368/, Н. Н. /т.4, л.451/, М.Х. /т.5, л.5/, И. И. /т.5, л.59/, Д. П. /т.5 л.78/, Н. Н. /т.5, л.118/, Б.Я. /т.58, И. И. /т.5 л.175/, Ш.Ш. /т.5 л.182/, Г.Ш. /т.5, л.189/, Я.Г. /т.5, л.200/, Т. И. /т.5, л.221/, Р.Р. /т.5, л.231/, М. Г. /т.5 л.247/, С. И. /т.5, л.2638, Г. И. /т.5, л.266/ З. Г.а /т.5, л.281/, писмени доказателства /т.9, 10, 11, 12/, ССчЕ /т.5, л.495/;

3. Относно субективната и обективна връзка в  деятелността на подс.И., подс.В., св.Д. и починалия Г.Н.  - показания на св.св.П.а Д. /т.2, л.157/, М. И. /т.2, л.162/, Б.Й. /т.2, л.211/, И. Д.а /т.2, л.272/, Л.Д. /т.4, л.7/, П. Г. /т.4, л.6088, М. Х. /т.4, л.208/, Р.Р. /т.4, л.210/, Р. Х. /т.4, л.212/, Г. Т. /т.4, л.284/, И.Р. /т.4, л.318/, М.И. /т.4, л.338/, Н. Н. /т.4, л.450/, К.П. /т.5, л.428, Н. Ч. /т.5, л.142/, С.А. /т.6, л.301/, М.М. /т.1, л.119/;

4.Във връзка с конкретния принос на подсъдимите в инкриминираните деяние - разпознавания на лица /т.2 л.212; т.3, л.200; т.4 л.286; т.4 л.340; т.4 л.451; т.5 л.43/, ВДС, веществените доказателства, писмените доказателства /т.7-12/, заключенията на изготвените в д.пр. експертизи /СГЕ т.3, л.295; СГЕ т.4, л.306; СТЕ т.4, л.329; СГЕ т.4, л.377; комплексна СТГЕ т.4, л.4-3; Компютърно-техническа експертиза т.5, л.80; ССчЕ т.5 л.495/;

5.Относно размера на щетата – ССчЕ/т.5, л.495/ .

Настоящият въззивен състав счита, че събраните на досъдебното производство доказателства в достатъчна степен обосновават фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и съответно съставомерността на деянията.

С оглед фактическата основа, базирана на самопризнанието на подсъдимите, кореспондиращо с  множество доказателства, настоящият състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд по оценката на престъпната деятелност на Ч.И. и И.В..

Обосновано и в съответствие със закона решаващият съд е приел, че И.В. като извършител от обективна и субективна страна е осъществил състава на същинско данъчно престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.т.2, 6 и 7 вр. чл.26 ал.1 от НК.

Действията му по водене на търговската дейност на „И.Г.“ЕООД, „М.“ЕООД и „М. 2008“ЕООД го правят годен субект на наказателна отговорност по чл.255 от НК. Собствениците на капитала на дружествата са безработни лица/клошари, придобили предприятията срещу незначителни суми. Доказано е, че те не са имали отношение към стопанската дейност на дружествата. Доколкото валидни критерии относно субекта на престъплението по чл.255 от НК са изводими от фактите по делото /Р 22-2014-2н.о./, то последните отричат причастност на св.св. В., Г., А. и П. към воденето на търговските дела на трите ЕООД-та. Чрез показанията на тези свидетели и направените разпознавания се установява с нужната степен на надеждност ролята на подс.В., придаваща му качеството на извършител на данъчното престъпление.

Доказателствено потвърдено е престъпното намерение на подс.В. да ощети държавния бюджет чрез избягване установяването и плащането на ДДС. Чрез лъжливите СД по ЗДДС подсъдимият е създал привидност относно данъчните задължения на „И.Г.“ЕООД, „М.“ЕООД и „М. 2008“ЕООД. Изводът доказателствено се обезпечава чрез:

-връзката между подс.В. и св.Н.Ч. с последици в две насоки – формален собственически титул на лица без отношение с дейността на ЕООД-та и прикритие зад упълномощителна сделка на престъпната деятелност на В.;

-съществуващата организация и координация в действията на подсъдимите, св.Д. и починалия Г.Н. ясно очертава субективното отношение на всеки един от тях към общественоопасните последици на престъплението.  

Като пълномощник на „М.“ЕООД подс. В. използвал документи с невярно съдържание – фактури, в които били отразени несъществуващи доставки от „Е.“ООД, П. Т.“ООД, ЕТ“Б. К“.

Вписвайки несъществуващи доставки в дневник за покупки, подс.В. постигнал изкривяване на данъчната основа в СД №03001576530/13.05.2011 година и приспаднал неследващ се данъчен кредит в особено големи размери.  Деянието на И.В. е улеснено от действията на акцесорния съучастник – помагач, подс.Ч.И., чрез съставяне на фактури с невярно съдържание и посредничеството с „Х.Б.“ООД, нужно за обезпечаване привидната реалност на търговския оборот на „М.“ЕООД. Налице е обективна и субективна връзка между деятелността на подсъдимите, като без съставянето на фактури №№ 1000000406/30.04.2011 година, 1000000/28.04.2011 година и създаването на търговски взаимоотношения с „Х.Б.“ООД, деятелността на В. по чл.255 ал.1 т.2 и т.7 от НК би била невъзможна.

В същия аспект следва да се третира поведението на Р. Д., спрямо когото наказателното производство е частично прекратено.

Доказан по безспорен начин е контролът на св.Д. върху „документалната дейност“ на ЕТ „Б. К“. Търговското предприятие не е извършвало доставки към ЕООД-та поради липсата на генерален капацитет за стопанска дейност- няма работници, няма складове, Транспортни средства и пр. По сметките на ЕТ „Б. К“ постъпвали суми от „М.“ЕООД и „И.Г.“ЕООД, целящи да осигурят привидна действителност на търговските взаимоотношения между тях. Финансовото движение обаче, не би могло самостойно да породи позитивен извод за реалност на стопанския оборот предвид отсъствието на обективни доставки.

Деянието по чл.255 ал.1 т.2 и 7 от НК за периода 01.04.2011 година – 13.05.2011 година е осъществено от подс.В. посредствено чрез Е.М.. Последната не е съзнавала фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на чл.255 от НК. Отразявала е първичните счетоводни документи, предоставени от подс.В. като по този начин е генерирала резултата във вторичните документи – дневници и СД по ЗДДС /т.2, л.59, т.9, л.27/.

В периода 15.11.2010година – 14.02.2011 година, подс.В. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери за „М. 2008“ЕООД, като потвърдил неистина в четири СД по ЗДДС и приспаднал неследващ се данъчен кредит.  До изкривяване на данъчната основа се стигнало чрез включване в дневниците за покупки на „М. 2008“ЕООД на неосъществени доставки от ЕТ“МММ Т. М.Х.“, ЕТ „С. – И.С.“, ЕООД „Л. -99“, ЕООД „НГ С.“, ООД „Ф.Т. БГ“, ЕООД „Т.Г.“, ЕООД „М.Т.“, ЕООД „Б. Т.“, ЕООД „П..“, ООД „Г.. Т.“, ЕООД „Г..“ООД „Арис Т.“, ЕООД „Г..“, ЕООД „С.-65“, ЕООД „Б.А. 4“, ООД „А.“, ЕООД „А.-2“ и ЕТ „Б. К“. За част от доставките в д.пр. е установено, че са били извършени, но разплащането станало на ръка, без документирането му, а в останалите случаи – въобще не е имало търговски отношения между „М. 2008“ЕООД и поддоставчиците.

Четирите отделни деяния подс.В. извършил посредствено чрез М.П. /т.2, л.103/. Последната изготвяла СД по ЗДДС и дневници за покупки и продажби възоснова на представени от подс.В. първични счетоводни документи, без да съзнава фактическите обстоятелства по състава на същинското данъчно престъпление.

Подс.В.  осъществил сходна престъпна деятелност като пълномощник на „И.Г.“ЕООД. Чрез отразяването на неосъществени доставки от ЕТ „Б. К“, ООД „Г.. Т.“, ЕООД „М.Т.“ и ООД „Е.“ потвърдил неистина в три СД по ЗДДС в периода от 14.02.2011г. до 16.05.2011 г. Така постигнал невярна данъчна основа, в резултат на което е и неправомерно приспаднатия данъчен кредит от „И.Г.“ЕООД.

Основното възражение на страните, поддържано и в съдебното заседание пред АС-Варна, е свързано с наложеното наказание.

С протеста се оспорва наличие на основанието на чл.55 от НК.

Подс.И. се оплаква от явната несправедливост на наложеното наказание „лишаване от свобода“, а подс.В. желае прилагането на чл.66 от НК.

При преценка основателността на доводите на страните по размера на наказанието, настоящият въззивен състав намери следното:

При индивидуализация на наказанията, първоинстанционният съд отчел високата степен на обществена опасност на  деянията. Изводът е верен. Доколкото степента на обществена опасност на престъплението се обуславя от неговия обективен състав, доказателствената основа по делото позволява изводи в следната насока:

1.По отношение на деянията на подс.И.В.:

Престъпното поведение на подсъдимия се развило в  период от шест месеца - в рамките на продължаваното престъпление осъществил девет еднородни деяния. С тях генерирал престъпен резултат, многократно надвишаващ особено големите размери на укритите данъчни задължения фиксирани в чл.93 т.14 от НК. Впечатление прави изобретателността на подсъдимия за удовлетворяване на престъпната мотивация. Използвал три независими данъчни субекта, като схемата за източване на ДДС е комбинирала реална дейност – доставки до „П.О.“АД, „Х.Б.“ООД с привидна такава. Създал е стройна организация на фиктивните поддоставчици с дейното участие на подс.И., Р. Д. и починалия Н..

Настоящият въззивен състав изрично акцентира на доказаната координация в престъпното поведение на В., И., Д. и Н., далеч надхвърляща рамките на класическото съучастие по чл.20 от НК. Действията им са били добре прикрити под привидното участие на трети лица – малоимотните собственици на трите ЕООД-та, свидетелите –пълномощници за теглене на пари от банкови сметки в гр.Свищов, създаване на голяма мрежа от фиктивни поддоставчици чрез лични познанства или документна привидност. Значение има и демонстрираният от тях висок стандарт на живот, чрез който невербално са въздействали на част от свидетели по изграждане на доверителни отношения /например св.М., св.М., св.П. и пр./.

За кратък период от време, подс.В. интензивно е увредил обществените отношения, осигуряващи сигурността на данъчната система и предвидимостта на данъчните приходи за бюджета.

Относно моралната укоримост:

Подс.В. има целенасочено поведение. В хронологичен аспект мотивацията му за престъпно обогатяване посредством неправомерно изкривяване на данъчната основа и избягване плащането на данъчни задължения е изводима от:

-опит да убеди св.М. да предостави адреса си за офисното представителство пред данъчната администрация на „М.“ЕООД;

-трайно установени отношения и координация с Н. Ч. /намирал малоимотни лица, на които да се прехвърлят търговски предприятия/;

-намирането на неустановени лица, които да подпишат СД по ЗДДС и пълномощни за св.П., във връзка с прикритие на собствената си престъпна деятелност;

-разделянето на големи суми пари с подс.И., св.Д. и Н., генерирани от престъпната дейност;

-разпределение на ролите с горепосочените лица.

 

2.По отношение на деянията на подс.Ч.И.:

Подс.И. е акцесорен съучастник на подс.В. в осъществяване на данъчно престъпление, касаещо „М.“ЕООД.

Дейността на подс.И. е била решаваща за довършването на същинското данъчно престъпление, защото:

-с негово участие са създадени търговските отношения между „М.“ЕООД и „Х.Б.“ООД. Същите са били нужни за извършване на престъплението по чл.255 от НК, т.к.“Х.Б.“ООД се явява брънката от веригата на покупки и доставки, позволяваща реалното генериране на ДДС. Без наличието на това дружество, престъпната схема по източване на ДДС е била неосъществима;

-съзнателно водил търговски дела в разрез с интересите на „Е.“ООД и другия съдружник – Ц.Ц.в /т.2, л.283/, включително чрез съставянето на двете инкриминирани фактури.

В резултат на общата престъпна деятелност с подс.В., Р. Д. и Г.Н., Ч.И. се обогатявал неправомерно. Освен по линия на „М.“ЕООД, И. получавал пари и от привидната дейност на „И.Г.“ЕООД.

Извън изложеното, подс.И., по делото е доказано че той е създал мрежата от фиктивни поддоставчици на „М.“ЕООД; намерил е пълномощници за теглене на пари от сметки на ЕТ „Б. К“, прикривайки собственото и участието на останалите три лица в престъпните схеми.

При горните фактически положения, настоящият въззивен състав не споделя следните аргументи на ВОС:

1.Не е налице изцяло положителна характеристика за подсъдимите. Освен чистото им съдебно минало, към смекчаващите отговорността обстоятелства за И. би могло да се причисли заболяването на Николинка И.ова /л.216 от НОХД/. Необходимостта от постоянна грижа при хроничната бъбречна недостатъчност е категоричен факт.

Относно подс.В. - смекчаващо отговорността обстоятелство е грижата за малолетното дете /л.215 от НОХД/. Ирелевантно по индивидуализацията на наказанието е наличието на банков кредит.  Ползването на подобна финансова услуга е въпрос на лична икономическа преценка, включително и на риск от евентуални неблагоприятни последици в случай на персонална неплатежоспособност.

Всичко изложено до тук има единствена материалноправна последица, изключваща приложението на чл.55 от НК поради отсъствие на многобройни смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства. В този смисъл протесттъ е основателен, защото първоинстанционният съд е приложил неправилно норма от общата част на НК при определяне на наказанието.

Индивидуализацията на наказанието на подсъдимите следва да се извърши на плоскостта на чл.54 от НК.

С оглед на вече изложените фактически положения въззивният съд счита, че на подс.И. следва да се наложи наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода. Размерът на наказанието е съобразен със значителното участие на Ч.И. в засягането на обекта и в удовлетворяването на обективната съставомерност на данъчното престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и 7 от НК. Последното от своя страна изключва възможността за приложение на чл.58 б.б от НК.

При дължимата редукция по чл.58а ал.1 от НК наказанието подлежи на намаляване с четиринадесет месеца, т.е. подс.И. следва да изтърпи наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода. Това наказание е по-ниско по размер от наложеното от първоинстанционния съд, макар да е резултат от индивидуализация на плоскостта на чл.54 от НК /отбелязано и от въззивния прокурор в пледоарията му/. Така се удовлетворява като краен резултат жалбата на подсъдимия И., макар и не по изложените от него основания.

На подс.В. следва да се наложи наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода, при изричното отбелязване че престъпната деятелност за която той отговаря е резултат от задружна престъпна дейност с  Р. Д. и Г.Н. /починал/.  Без създадената организация, подсъдимият не би могъл да осъществи съставомерни действия по чл.255 от НК. Ето защо протестът в частта на търсеното увеличаване на наказанието на пет години лишаване от свобода не се намери за основателен.

При императива на чл.373 ал.2 от НПК и при редукцията по чл.58а ал.1 от НК, подс.В. следва да изтърпи наказание от три години лишаване от свобода.

С такива по вид и размер наказания настоящият въззивен състав счита, че се удовлетворява принципа на справедливостта по чл.35 ал.3 от НК и целта на наказателната отговорност по чл.36 от НК.

Относно изтърпяването на наказанията:

Вече бе посочено, че това е първо осъждане за подсъдимите И. и В.. По отношение на първият с атакуваната присъда е приложен чл.66 от НК. За подс.В. първоинстанционният съд е  идентифицирал нуждата от ефективно изтърпяване на наказанието.

Настоящият въззивен състав като прецени доказателствата по делото и аргументите от жалбата на подс.В., прие следното:

Налице са материалноправните предпоставки по чл.66 ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наказанията на двамата подсъдими. Акцент се сложи върху възможността с института на условното осъждане  да се поправи поведението им. Както вече бе посочено, И. полага грижи за хронично болна съпруга, т.е. присъствието му в дома е необходимо. Подс.В. също има семейство, отглежда малолетно дете.

Извън тези факти, по делото няма ангажирани доказателства за други престъпни прояви на И. и В.. От извършване на престъпленията са изминали повече от пет години, т.е. законосъобразното поведение на двамата в този период свидетелства за стартирал успешен процес по самокорекция на поведението.

С оглед изложеното, настоящата въззивна инстанция счита че изтърпяването на наказанията и на двамата подсъдими следва да се отложи по реда на чл.66 от НК. При индивидуализация на изпитателния срок се сложи акцент върху генералната превенция. Предвид размера на щетата и интензивността на престъпната дейност, макар и преди повече от пет години, укоримостта на деянията е сериозна. Това дава основание наказанието на всеки един от подсъдимите да бъде отложено с максимален изпитателен срок – от по пет години. Поставяне на поведението им под контрола на отлагателното условие на чл.66 от НК в достатъчна степен би препятствало от една страна бъдещи престъпни прояви, а от друга би въздействало предупредително върху потенциалните извършители на данъчни престъпления относно сериозността на санкцията.

Предвид изложеното, първоинстанционната присъда следва да се измени по реда на чл.337 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.1 и 3 от НПК относно приложението на чл.55 от НК, размера на  наказанията и приложението на чл.66 от НК за подс.В., а в останалата част да се потвърди.

При служебната проверка на правилността на атакувания първоинстанционен съдебен акт, ВАпС не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяната на това основание.

 

По изложените съображения и на основание чл. 338 и чл.337 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.1 и 3 от НПК, Варненският апелативен съд

 

РЕШИ:

 

Изменя присъда № 97/21.10.2015 г. по НОХД № 907/15 г. на Окръжен съд-Варна, като:

- отменя приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК и вместо това прилага чл.54 от НК;

- намалява наказанието на Ч.А.И. с ЕГН ********** на две години и четири месеца лишаване;

- увеличава наказанието на И.И.В. с ЕГН ********** от две години и осем месеца лишаване от свобода на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК отлага с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

Потвърждава присъдата в останалата част.

Решението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от уведомлението пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: