Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 1/05.01.             Година  2017                  Град Варна

 

 

В      И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

 

Варненският апелативен съд                Наказателно отделение

На втори декември              Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:          Илия Пачолов  

                            ЧЛЕНОВЕ: Румяна Панталеева

Росица Т.а

 

съдебен секретар С.Д.

прокурор Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 433 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 81/30.09.2016 г. по НОХД № 1195/16 г. на Окръжен съд Варна, с която подсъдимият М. Т. М. е признат за виновен и осъден по чл.354а, ал.1, вр.чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК на една година лишаване от свобода, за това, че на 14.09.2016 г. в гр.Варна, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – 5.05 г нечист хероин и 0.37 г марихуана.

Въззивното производство се инициира с протест на прокурора, който счита наложеното наказание за несправедливо занижено и моли за неговото увеличаване – становище, което се поддържа и от представителя на въззивната прокуратура. Защитникът на подсъдимия – адвокат И.,***, също е подала въззивна жалба, с която моли за налагане на по-ниско наказание, а в условията на евентуалност – за потвърждаване на присъдата.

 

Относимите към предмета на обвинението, респективно отговорността на подсъдимия, факти, отразени в обвинителния акт и признати от него по реда на чл.371, т.2 от НПК, накратко са следните:

Подсъдимият М.М. бил наркозависим и същевременно от години са занимавал с продажба на наркотици. На 14.09.2016 г. свидетелите А. М., Ж. и Г., полицейски служители, извършвали оперативна работа в жилищния район, където живеел подсъдимия, като посетили и неговия адрес, но първоначално не го намерили. В последствие го забелязали да приближава входа на блока си, придружен от друго лице. Когато свидетелят А., който бил цивилен, се представил на подсъдимия, той побягнал, но бил задържан. Установено било и лицето с него – свидетелят М.Т., редовен купувач на хероин от подсъдимия. В хода на извършваните полицейски действия междувременно на мястото пристигнали и свидетелите Ирена Тодорова и Красимир Василев, които имали уговорка от същата сутрин с подсъдимия да дойдат в дома му, където да им продаде хероин.

При задържането си подсъдимият М. споделил, че държи в ръката си около 5 г хероин. При личния обиск на подсъдимия били намерени и иззети две пликчета с кафяво прахообразно вещество, установено в последствие като хероин, а при извършването претърсване в дома му - торбичка със суха тревиста маса, установена като марихуана, както и електронна везна, множество пликчета със слиде от такива вещества и мерителни лъжички.

 

Така изложените факти се установяват без никакво противоречие от изобилен доказателствен материал, което е било и основанието за първоинстанционния съд да постанови присъдата си въз основа само на самопризнанието на подсъдимия по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, без да събира доказателства за обстоятелствата по фактическото обвинение. Правният анализ на всички факти без съмнение позволява законосъобразното извличане на признаците на престъпен състав по чл.354а, ал.1 от НК, и приложимия материален закон не е бил спорен по делото.

 

В процеса на индивидуализация на наказанието първоинстанционният съд е направил констатация, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като се е позовал на сравнително млада възраст, тежко материално и здравословно състояние и направено самопризнание. При съвкупната преценка на относимите обстоятелства съставът на окръжния съд е счел, че дори и най-лекото предвидено в закона наказание би било несъразмерно тежко спрямо подсъдимия, и че по-благоприятно за него ще бъде определянето на наказание в условията не на чл.58а, ал.1 от НК, а на чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК, в която и хипотеза му е определил лишаване от свобода за с8рок от една година, и не е наложил наказанието глоба, предвидено в санкционната част на приложимата специална норма.

Тези изводи не са правилни, тъй като не отговарят на данните за степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите обстоятелства по чл.54 от НК, и не са налице нито многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства. Самопризнанието на подсъдимия обуславя прилагането по отношение на него на смекчена отговорност по смисъла на чл.58а от НК, като поведението му от образуването на наказателното производство до настоящия етап не се отличава с някакъв изключителен принос, съдействие или сътрудничество, които да обуславят премирането му втори път на същото основание. Независимо от вмененото му във вина престъпление, което е само за инкриминираната дата, по отношение на малки количества наркотични вещества, и за изпълнително деяние „държане“, по делото е установено, че разпространението на наркотици е част от трайно установения и дългогодишен начин на живот за подсъдимия, което го определя като личност с висока степен на обществена опасност, заедно с факта на предходното му осъждане за същото престъпление с наложено наказание от четири години лишаване от свобода, след изтърпяването на което е осъждан и втори път. Единствено има данни в подкрепа на твърдението за влошено здравословно състояние, но те са от 2014 г., без да е представена актуална медицинска документация. Несъмнено и материалното състояние на подсъдимия е затруднено, с оглед представените експертни решения на ТЕЛК. Но последните две обстоятелства не са достатъчни за да бъде приложен чл.55, ал.1 от НК, и наказанието лишаване от свобода на подсъдимия М. следва да бъде индивидуализирано в рамките на предвидената санкция от две до осем години.

Становището на настоящия съдебен състав е, че при отчетените по-горе обстоятелства наказанието следва да е между минималния и средния размер, и като справедлив и съответен на извършеното приема срока от три години и шест месеца, като след редукцията му по чл.58а, ал.1 от НК подсъдимият ще следва да търпи наказание лишаване от свобода в размер на две години и четири месеца. Въпреки липсата на доходи, предвиденото второ наказание глоба е кумулативно и в хипотезата на чл.54 от НК не може да не бъде наложено, при което същото следва да бъде определено в минимален размер.

 

По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани основания за отмяна на присъдата, на основание чл.337, ал.2, т.1 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ присъда № 81/30.09.2016 г. по НОХД № 1195/16 г. на Окръжен съд Варна, като на основание чл.354а, ал.1, вр.чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК определя на подсъдимия М.Т.М. наказания лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца при първоначален строг режим в затвор и глоба в размер на пет хиляди лева.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: