Р Е Ш Е Н И Е

11/23.01.2019 г.           град Варна

В  ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, втори състав, на единадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:Росица Тончева

Десислава Сапунджиева

при участието на секретаря Петранка Паскалева и на прокурора Пламен Костадинов, като разгледа докладваното от съдия Тончева НДВ № 433 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.420 ал.2 вр. чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК. Образувано е по искане на защитник на осъдения В.М. за възобновяване на  наказателно дело №20/2015 година по описа на Районен съд-Провадия, поради допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.т.1, 2 и 3 от НПК. Към настоящия състав са отправени алтернативни искания  за възобновяване на наказателното дело и постановяване на акт по чл.425 ал.1 т.2 пр.3 от НПК или връщане на делото в редовните инстанции за изясняване на обективната истина относно авторството на деянието.

В съдебно заседание пред апелативната инстанция защитникът на осъдения поддържа искането за възобновяване на наказателното дело на посочените в него основания.

Прокурорът от АП-Варна пледира за законосъобразност на актовете на редовните съдилища.

В последната си дума искателят М. заявява, че не е извършител на престъплението, за което е бил осъден.

Варненският апелативен съд, като провери изцяло доказателствата по делото, съобрази становищата на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е подадено от лице с активна процесуална легитимация, засяга съдебен акт непроверен по касационен ред, направено е в срока по чл.421 ал.3 от НПК. Преценено по същество искането е частично основателно поради следните съображения:

С присъда №29/2017 година по НОХД №20/2015 г. по описа на Районен съд – Провадия, В.М. е признат за виновен и осъден за това, че на 16/17.04.2013 година в с.Равна, община Провадия, след предварителен сговор с Ж.М., чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, чрез използване на МПС – л.а.“Исузу Тропер“ с ДК№В 7740 РС, л.а.“Опел Астра“ с ДК№В 0690 НС и техническо средство – клещи, отнел чужди движими вещи – 890 литра дизелово гориво и други  на обща стойност 50 014.10 лева, собственост на „БД-Агри“ЕООД, от владението на а.п., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери и не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл.195 ал.2 вр. ал.1 т.т.3, 4 и 5 от НК и чл.54 от НК е наказан с девет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изпълнение.

Със същия съдебен акт за престъпление по чл.195 ал.2 вр. ал.1 т.т.3, 4 и 5 от НК е осъден и Ж.В.М., като при приложение на чл.54 от НК му е наложено наказание от три години лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години.

С решение №147/23.05.2018 година по ВНОХД №66/2018 година, състав на Окръжен съд-Варна е потвърдил присъдата на районния съд.

Преди същинското  произнасяне по ангажираните от искателя доводи, настоящият състав счита за необходимо да изясни пределите на конкретното производство по възобновяване. Известно е, че същото протича по касационните правила, т.е. по допустимите касационни основания и в рамките на наведените съображения във връзка с тях. Прочитът на искането на защитника установява, че в голямата си част се изразява несъгласие с доказателствения анализ на първостепенния съд, явяващо се практически възражение за необоснованост, непредметно на касационното производство. От останалите съображения се извлича оплакване срещу правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у районния съд при оценка на доказателствата и при изпълнение на задължението му за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, липса на мотиви към съдебните актове, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание.

            Настоящият съдебен състав много внимателно прецени доказателствата по делото, проследи процесът на допускането, събирането, проверката и оценката на същите, като констатира спазване на изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 ал. 5 от НПК от първостепенния съд. Предложеното в искането разбиране в обратния смисъл очевидно обслужва интересите на осъдения от елиминиране на материалната законна сила на присъда №29/2017 година по НОХД №20/2015 г., без обаче да се ползва с доказателствена подкрепа. Искателят предлага изолиран прочит на фактическите източници, който не отразява обективната истина относно престъплението и авторството, поради неправилното боравене с правилата на формалната логика и задължителните предписания на чл.107 ал.5 от НПК. Конкретното атакуване на логическата дейност на районния съд по оценка на гласните, писмени и веществени доказателства не държи сметка за тяхното смислово единство, разкриващо връзката между отделните елементи на деянието и изясняващи въпроса с авторството му.

В искането за възобновяване се поддържа теза за едностранчива оценка на редица гласни доказателства, причинила според искателя неверен извод, че той е автор на инкриминираното престъпление против собствеността. Проверката на съображенията се проведе през анализ на мотивите на районния съд, тъй като същите са процесуалното средство за проследяване на начина на формиране на вътрешното съдийско убеждение (стр.12-стр.14 от акта). В разрез с оплакванията настоящият състав констатира вярна логическа оценка на доказателствата и доказателствените средства, категорично отхвърляща  отреченото авторство от страна на осъдения М.. Доколкото самото искане се фокусира върху три основни доказателствени проблема, то същите се разглеждат приоритетно в настоящето решение.

На първо място се атакува изводът на районния съд относно реалното владение на осъдения М. върху наследствена къща на св.Никова в с Радан войвода, общ.Провадия. Като се изтъкват противоречия между гласните доказателства, се прави опит да се внуши недоказаност на това фактическо положение. Относими в тази насока са показанията на св. св.Халилов (л.328 гръб от НОХД), Минкова (д.пр. в т.1, л.190, приобщени по реда на чл.281 от НПК), Реджеб Реджебов (д.пр. в т.1, л.211, приобщени по чл.281 от НПК) и дактилоскопна експертиза, които недвусмислено доказват, че къщата в с.Радан войвода, в която са били намерени инкриминираните вещи, е била ползвана от осъдения В.М.. Факт е, че пред съда свидетелите Минкова и Реджебов са променили показанията си по обсъжданото обстоятелство, но мнението на искателя, че това трябва да са единствените валидни доказателствени източници за обстоятелството е съвършено погрешно. Право на съда по фактите е да проведе оценка за достоверност, като даде вяра на едни доказателствени източници, а други откаже да кредитира. Изискуемо е спазването на правилата на формалната логика, за да се разкрие истинността на обстоятелството. Районният съд стриктно е съблюдавал тези правила, като е обсъдил доказателствената група в съвкупност и по този начин е извел законосъобразен извод относно достоверността на гласните доказателствени средства. Фактическите твърдения в кредитираната част са единни по смисловия си компонент, съответстват и на останалите доказателствени групи, свързани със своителното деяние на В.М. и второто осъдено лице.

На следващо място, както в редовните инстанции, така и пред настоящата инстанция искателят лансира версията, че починалият Джевдет Халилов е действителният извършител на  кражбата на  инкриминираното дизелово гориво. Подобна теза е незащитима предвид наличието на множество доказателства в обратна насока, сред които са резултатът от проведените огледи на джип „Исузу Тропер“, къща в с.Радан войвода (няма установени туби с дизелово гориво), показания на св.Халилов в съдебното следствие, установяващи срещата със сина му Джевдет Халилов в ползваната от осъдения къща, където свидетелят възприел десетина чувала с царевица и слънчоглед в мазата, но не и туби с дизелово гориво, показания на родителите на починалия за работата, която той е изпълнявал за осъдения М. и пр. Оценката на тази доказателствена група е наложила верния логически извод, че обясненията на осъдения  М., уличаващи Джевдет Халилов като автор на престъпление, представляват процесуален носител на правото му на защита, като в никой случай не разкриват истинни факти относно деянието. 

Централно място в доводите за възобновяване на наказателното дело е придадено на показанията на св.Крумов, които по мнение на искателя го оневиняват изцяло. Чрез въпросното гласно доказателствено средство са въведени преки доказателства за наличие на две превозни средства около 03.00 часа на 17.04.2013 година на местопрестъплението в с.Равна, общ.Провадия. Фактическият източник се отличава с непоследователност относно вида на по-голямото превозно средство – джип, според показанията на св.К.в досъдебното производство и  бус, при разпита му в съдебното следствие в първата инстанция. В мотивите към присъдата убедително районният съд е обосновал извод за достоверност на гласното ДС от досъдебното производство, основавайки се на възприятието на свидетеля за специфичен звук, издаван от МПС-то „…шляпа-шляпа“, който съответства на звук от спукана гума. По-нататък чрез показанията на св.св.Станчев (л.159 гръб от НОХД), Ананиев (л.162 от НОХД), Петров (л.66 от НОХД), протоколи за оглед (л.38, л.44 от д.пр.), както и показания на разпитаните по делото полицейски служители, категорично е доказано, че управляваният от осъдения М. джип „Исузу тропер“ на 17.04.2013 година е бил със спукана задна дясна гума. Все в тази връзка следва да се спомене установената трасологична следа на мястото на произшествието, както и наличието на четири следи  от гуми в същата зона, разделящи се на 400 метра от фиксираното им начало (т.1, л.38, л.40 от д.пр.). Те от своя страна подкрепят показанията на св.К.за  броя на автомобилите във времето на деянието. Искателят се оплаква от липса на трасологична експертиза, която да свърже трасологичния отпечатък с управлявания от него джип. Факт е дефицитът на подобно изследване, но от това не могат да се правят каквито и да е изводи в полза на осъдения. На първо място, в пределите на чл.102 от НПК органите на досъдебното производство имат оперативната самостоятелност при определяне тактиката на процесуално-следствените си действия. По-нататък, първостепенният съд също има право на свободна преценка с оглед правомощията му по чл.107 ал.2 от НПК, стига развитата доказателствена дейност да удовлетворява принципа по чл.13 от НПК за разкриване на обективната истина. В конкретния казус връзката между фиксираната трасологична следа и автомобила на осъдения е надеждно обоснована чрез показанията на разпитаните по делото св.св.Костадинов, Иларионов, Василев. Заедно с подробно оценените трафични данни и резултати от оглед на ВД, е доказано присъствието на В.М. в зоната на кражбата за времето, в което св.К.е е възприел автомобилите, посоката им на оттегляне, едната от които водеща до мястото на задържане на искателя няколко часа след деянието. Установените на 17.04.2013 година веществени доказателства при огледи на джип „Исузу Тропер“, къща в с.Радан войвода, л.а.“Опел Астра“, заедно със заключението на аграрната експертиза по делото и показанията на св.Ивайло И. (л.366 гръб от НОХД) несъмнено установяват авторството на престъплението на осъдените В.М. и Ж.М..  Показанията на св. Петър И., създаващ алиби на искателя относно закупуване на семена, е в пряко противоречие с доказателствата по делото и най-вече с показанията на св.Ивайло И..

 Както бе посочено вече, всяка съдебна инстанция е суверенна в решенията си по чл.107 ал.2 от НПК относно обхвата на събираните доказателства за изясняване на обективната истина.В предметния казус първостепенният съд съвсем правилно е заличил от списъка на лицата Ефтим Реджебов и Неделя Божкова, т.к. фактите, по които те биха свидетелствали, са били установени чрез събрани множество еднопосочни доказателства. Доколкото искането третира  липсата на преки доказателства по авторството като основание за съмнение в обвинителната теза, то настоящия състав има повод да изрази принципното си несъгласие с подобна позиция с оглед на утвърдената съдебна практика в тази насока. В редица свои решения касационната инстанция е имала повод да заяви, че обвинението би се считало за несъмнено доказано и чрез косвени доказателства, стига те да са еднопосочни и да изключват други възможни версии относно авторството на престъпната деятелност. В случая  доказателствената съвкупност е логически еднопосочна, утвърждаваща извода за извършеното деяние и неговото авторство, което изключва нарушение на принципа по чл.303 ал.2 от НПК. По категоричен начин е установена собствеността на инкриминираните вещи, тяхното местонахождение непосредствено преди своителното деяние. Способът на извършване на кражбата е изяснен чрез веществени и гласни доказателства. В частност, намерените клещи в близост до отрязаната ограда на стопанския двор, използването на два автомобила и вида на отнетите вещи – големи количества гориво, семена и препарати, доказват предумисъла на дейците и разпределението на ролите за удовлетворяване на престъпните им намерения.  Ето защо при вярно установените фактически положения, материалният закон е приложен правилно.

По-нататък, добросъвестният прочит на мотивите към присъдата и на въззивното решение сочи съответствие на актовете с изискванията на чл.305 ал.3 и чл.339 от НПК. Инстанционите съдилища са сторили дължимия доказателствен анализ, изложили са подробни и логически издържани аргументи във връзка с проведената оценка. Не е налице изопачаване на което и да е от доказателствата, послужили за формулирането на фактическите и правни изводи от двете съдебни инстанции, нито пък е игнорирано каквото и да е доказателство, което би могло да доведе до различен правен извод относно фактите на деянието и участието на искателя в него, както и за неговото виновно поведение. Събраната от първостепенния съд доказателствена съвкупност е била подложена на анализ и от въззивния съд, който е отговорил аргументирано на доводите от бланкетната въззивна жалба, развити впоследствие в хода на пренията пред съда, касаещи оценката на доказателствените източници.

Не би могло да послужи като основание за възобновяване на наказателното дело неспазването на сроковете по чл.252 от НПК, доколкото процесуалното нарушение не е относимо към касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК.

Доколкото с предметното искане се твърди съществено  нарушение на чл.348 ал.1 т.3 от НПК, настоящият състав внимателно обсъди доводите на инстанционните съдилища, относими към индивидуализация на наказанието на осъдения В.М.. Същото е определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства  в средата на санкцията по чл.195 ал.2 от НК. По мнение на състава, индивидуализацията на наказанието е протекла при незначително надценяване на степента на обществена опасност на деянието и личната обществена опасност на дееца. Обществената опасност на деянието е висока предвид стойността на отнетото имущество, с 28304 лева над съставомерните по чл.195 ал.2 от НК големи размери на престъплението „кражба“. Самото деяние е извършено при наличие на множество квалифициращи обстоятелства, еднозначно свидетелстващи за високия интензитет на престъпното посегателство. Извън оценъчната дейност на съдилищата е останал фактът на изцяло възстановените имуществени вреди от деянието, вярно не със съдействието на дейците, но все пак патримониумът на ощетеното ЮЛ е удовлетворен. От своя страна наличието на предумисъл в съзвучие с осъжданията на искателя М. доказва наличието на трайно формирани престъпни навици у лицето. В аналогичен аспект са изводите на инстанционните съдилища, подплатени с позоваване на данните за съдимост на дееца, последните обаче оценени незадълбочено. Прочитът на свидетелството за съдимост на В.М. (л.45-47 от НОХД, дублиран като приложение на още множество места в делото) установява, че относими към индивидуализацията на наказанието с оглед периода на престъплението, са осъжданията му по НОХД №№686/02г., 692/02г., 61/04г., 466/04г., 350/05г., 484/04г., 1629/06г., 565/05г. С пет от влезлите  в сила присъди (по НОХД №№692, 61, 466, 350 и 565) са наказани престъпления, извършени от осъдения  в периода 02.09.1990 година – 01.11.1997 година, т.е. много по-рано от датата на процесното престъпление. С останалите три присъди е наказана престъпна дейност на М. от периода 04/05.01.2002 -09/10.05.2002 година, извършена приблизително единадесет години преди датата на инкриминираното деяние. Неоспоримо е, че съдебното минало на искателя сочи на трайно установени престъпни навици, но въздържането му от противоправна дейност в период от приблизително единадесет години преди датата на деянието доказва наличието на известни самоконтролни механизми, което в известна степен занижава личната обществена опасност на дееца, в сравнение с приетата от инстанционните съдилища.

На база на и изложените съображения настоящият състав счита наказанието от девет години лишаване от свобода за явно несправедливо, което налага възобновяване на наказателното дело и изменение на влезлите в сила актове в интерес на осъдения чрез намаляване на наказанието му  близо до средния размер на санкцията по чл.195 ал.2 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от осем години, изпълнимо при определения с влязлата в сила присъда строг режим по чл.57 ал.1 т.2 б.а от ЗИНЗС.

С оглед горното и на основание чл.425 ал.1 т.4 от НПК Варненският апелативен съд 

РЕШИ:

Изменя по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в сила решение № 147/23.05.2018 г., постановено по ВНОХД № 66/2018 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдена присъда № 29/27.09.2017 г. по НОХД №20/2015 г. на Районен съд Провадия, като намалява размера на наложеното наказание на В.И.М. на ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: