Р Е Ш Е Н И Е

 

35

 

Варна  09.03.2017 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 20  януари 2017 година в състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при участието на прокурора Станислав Андонов и секретаря С.Д., като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНОХД № 436 по описа на ВАпС за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото съдебно производство е второ по ред въззивно производство, разглеждано от ВАпС, тъй като с Решение на състав на ВКС, ІІ –ро НО по касационно дело № 551 по описа за 2016 година е било отменено решение № 75/ 12.04.2016 г. по внохд № 23/2016 г. на Варненския апелативен съд и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Предмет на настоящата проверка е Присъда № 102 по НДОХ № 1270/2015г. по описа на Варненския окръжен съд, постановена на 04.11.2015г. С атакувания съдебен акт е била ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите Г.Н.Г., Й.П.Г. и Н.Д.В.-М., както следва:

1.   За подсъдимият Г. за осъществени в условията на реална съвкупност две престъпления:

·      по чл.302, т.2 и т.4, б."а", вр. чл.301, ал.1, пр. първо и второ от НК, вр. чл.26, ал.1,вр. чл.20, ал.4 от НК, тъй като в периода от 10.2014г. до 18.11.2014г., в областите Добрич и Варна, при условията на продължавано престъпление и в съучастие с длъжностни лица: Й.П.Г. и Н.Д.В. - М., като помагач, поискал дар в размер на 34 000 лева и приел дар в големи размери - 23 500 лева от различни земеделски производители, който не му се следва, като подкупът е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, за което ВОС на основание чл.54 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА,което по реда чл.58а ал.1 НК е редуцирал с 1/3 и е наложил наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ; ВОС е наложил и кумулативно наказание ГЛОБА в размер на 4 000,00 /четири хиляди/ лева; на основание чл.37, ал.1, т.6 от НК съдът е наложил на подсъдимия Г. наказание Лишаване от право да заема длъжност в сферата на държавната и общинска администрация за срок от ТРИ ГОДИНИ, както и на основание чл.37, ал.1, т.7 от НК наказание Лишаване от право да упражнява дейност, свързана с материална отговорност за срок от ТРИ ГОДИНИ

 

На основание чл.304 от НПК съдът е оправдал подсъдимия Г. да е приел дар за разликата между 34 000 до 23 500 лева;

·      по чл.210, ал.1, т.1, пр. първо, вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода на месец октомври 2014г. до 17.11.2014г., в област Добрич, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у различни физически лица, че е длъжностно лице към Държавен фонд „Земеделие“, в резултат на което им причинил имотна вреда в общ размер на 11 500 лева, за което на основание чл.54 от НК ВОС му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, което по реда чл.58а ал.1 НК е редуцирал с 1/3 и е наложил наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ,чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е групирал наложените на подсъдимия Г.Г. наказания и е определил да изтърпи най-тежкото от тях, а именно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ТРИ ГОДИНИ, отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, както и кумулативно наказание ГЛОБА в размер на 4000,00 лева /четири хиляди лева/;

2.      за подсъдимата Г. за осъществено престъпление по чл. 302, т.2 и т.4, б."а", вр. с чл. 301, ал.1, пр. 1 и 2 от НК, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, тъй като за периода от 10.2014г. до 18.11.2014г., в областите Добрич и Варна, при условията на продължавано престъпление и в съучастие с Н.Д.В. – М. и Г.Н.Г., поискала дар в размер на 36 300 лева и приела дар в големи размери - 24 300 лева от различни земеделски производители, който не й се следва, като подкупът е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, за което на основание чл.54 от НК ВОС й е определил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което на основание чл.58а, ал.1 от НК е редуцирал с 1/3 и е наложил на подсъдимата наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, както и ГЛОБА в размер на 3000,00 лева /три хиляди лева/.

На основание чл.37, ал.1, т.6 от НК ВОС е наложил на подсъдимата Г. наказание Лишаване от право да заема длъжност в сферата на държавната и общинска администрация за срок от ТРИ ГОДИНИ, както и на основание чл.37, ал.1, т.7 от НК наказание Лишаване от право да упражнява дейност, свързана с материална отговорност за срок от ТРИ ГОДИНИ

 

На основание чл.304 от НПК съдът е оправдал подсъдимата Г. да е приела дар за разликата между 36 300 до 24 300 лева.

за подсъдимата Н.В.-М. за осъществено престъпление по чл.302, т.2 и т.4, б."а", вр. чл.301, ал.1, пр.1 и 2 от НК, вр. чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, тъй като за периода от началото на 10.2014г. до 18.11.2014 г., в областите Добрич и Варна, при условията на продължавано престъпление, в съучастие с Н.Д.В. – М. и Г.Н.Г., поискала дар в размер на 24 800 лева и приела дар в големи размери - 23 300 лева от различни земеделски производители, който не й се следва, като подкупът е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, за което ВОС й определил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл.58а, ал.1 от НК редуцирал с 1/3 и наложил на подсъдимата ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛОЖИЛ с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, както и наказание ГЛОБА в размер на 2000,00 лева /две хиляди лева/ в полза на Държавата; на основание чл.37, ал.1, т.6 от НК ВОС наложил на подсъдимата В.-М. наказание Лишаване от право да заема длъжност в сферата на държавната и общинска администрация за срок от ТРИ ГОДИНИ, както и на основание чл.37, ал.1, т.7 от НК наказание Лишаване от право да упражнява дейност, свързана с материална отговорност за срок от ТРИ ГОДИНИ

 

На основание чл.304 от НПК съдът е оправдал подсъдимата Н.В.-М. да е приела дар за разликата между 24 800 лева до  23 300 лева.

Подсъдимите са осъдени да заплатят направените по делото разноски.

Въззивното производство пред Апелативен съд - Варна е образувано по:

- протест на прокурор при СГП, с предложение първоинстанционната Присъда да бъде изменена, като бъде увеличено наложеното на подсъдимите наказание. В допълнително писмено изложение към протеста се излагат аргументи в тази насока, като се акцентира върху пренебрегването от страна на първата инстанция на налични множество отегчаващи отговорността обстоятелства. Настоява се за приложение на разпоредбата на чл.24 от НК по отношение на подсъдимия Г. и за ефективно изтърпяване на наказанията от всички подсъдими, както и за увеличаване размера на кумулативно наложената глоба;

- жалба на подсъдимата Г. чрез процесуалния й представител – адв. Т. – ВАК, с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че съдът не е обсъдил възможността за приложение на чл.55 от НК, както и че не са съобразени всички смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на тази подсъдима. Молбата е за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК, както и за намаляване срока на изпитателния срок на отложеното наказание по реда на чл.66 ал.1 от НК;

- жалба /бланкетна/ на подсъдимия Г. чрез процесуалния му представител – адв. Б. – ВАК, с която първоинстанционната присъда се обжалва, като неправилна, необоснована, явно несправедлива, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че неправилно не е приложена разпоредбата на чл. 55 от НК при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Молбата е за изменение на присъдата на ВОС и за намаляване размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание пред състава на Апелативен съд - Варна, тримата подсъдими редовно призовани се явяват лично и се представляват от редовно упълномощени защитници от преди.

Процесуалният представител на подсъдимата Н.В. – М.  - адв. Ж. – ВАК заявява, че последната не желае да се присъедини към подадените въззивни жалби.

Защитниците на подсъдимите Г. и Г. поддържат аргументите си, изложени в жалбите до въззивния съд с искане за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК. По отношение на подсъдимата Г. се прилагат писмени доказателства за влошеното й психическо и здравословно състояние. 

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбите, поддържа така изготвения протест и намира, че наложените наказания на подсъдимите следва да бъдат завишени и определени около и на средния размер за извършените престъпления, както и да бъдат изтърпени ефективно от подсъдимите. Предлага Решение в този смисъл.

 

След преценка на оплакванията и доводите на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното :

 Протестът и жалбите на подсъдимите са подадени в установения от НПК срок и са допустими за разглеждане от въззивната апелативна инстанция.

 По същество както протеста,така и жалбите на подсъдимите са неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение по изложените по – долу съображения:

Въззивната инстанция намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Г.Н.Г. ***, българин български гражданин, неженен, неосъждан.  Работил е в Областна дирекция - Варна, отдел „Регионален технически инспекторат" към ДФЗ. Напуснал отдела през месец август 2013г. с молба за освобождаване поради лични причини. В тази връзка нормативната уредба за дейността на инспектората, както и нормативните изисквания към земеделските стопани и предвидените санкции са му били  добре известни.

Подсъдимата Й.П.Г. е родена в гр. Добрич, живее в гр. Варна, с висше образование, омъжена с две деца, неосъждана. Със Заповед № 691 от 31.07.2012г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие" /ДФЗ/ за държавен служител на длъжността „Старши експерт" в Държавен фонд „Земеделие" в „Специализирана администрация", Областна дирекция - Варна, отдел „Регионален технически инспекторат", същата подписала длъжностна характеристика за длъжността „Старши експерт" с основна цел на длъжността — извършване проверка на място на фактите, на които се основават плащанията към бенефициентите /ползвателите/, с основно пряко задължение - извършване проверки на място по съответните схеми съгласно Правилника на дейността на Дирекция „Технически инспекторат", в съответствие с инструкциите.

 

Подсъдимата Н.Д.В. - М. е  родена в гр. Добрич и живее в гр.Варна. С висше образование, омъжена, неосъждана.

Със Заповед № 1615 от 24.10.2012г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие" била назначена за държавен служител на длъжността „Старши експерт" в Държавен фонд „Земеделие" в „Специализирана администрация", Областна дирекция - Варна, отдел „Регионален технически инспекторат". Същата подписала длъжностна характеристика за длъжността „Старши експерт", с основна цел на длъжността - извършване проверка на място на фактите, на които се основават плащанията към бенефициентите /ползвателите/, с основно пряко задължение - извършване проверки на място по съответните схеми съгласно Правилника на дейността на Дирекция „Технически инспекторат", в съответствие с инструкциите.

 

Дирекция «Технически инспекторат» към Държавен фонд «Земеделие» е дирекция, която извършва проверки на място на кандидати, участващи по различни мерки и схеми за подпомагане на финансирането със средства от ЕС и средства от националния бюджет. Дирекция «Технически инспекторат» към Държавен Фонд «Земеделие» е създаден на база регламент на Европейската комисия №885/2006г. и Закон за подпомагане на земеделските производителите - чл.26а. Целта на тази дирекция е проверка на фактите, върху които са основават плащанията към кандидатите.

 

Една от схемите, по които кандидатстват земеделските производители е схемата «Единица плащане на площ - СЕПП». Посочената схема е обвързана със спазване на изискванията за прилагане на «Кръстосано съответствие в Република България» и спазването на «Национален стандарт 2.2 за Кръстосано съответствие».

 

Приложимите нормативни актове за спазването на Кръстосано съответствие са: Регламент (ЕО) 73 от 2009г. на Съвета на Европа, Регламент (ЕО) 1122/2009г. на Европейската комисия от 30.11.2009г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент 73/2009г. на Съвета относно Кръстосано спазване, модулации и интегрирана система за административен контрол по схемите за директно подпомагане на земеделските производители. Други нормативни документи са: Методика за прилагане на Кръстосано съответствие в Република България, изготвена съгласно чл.4, чл.5 и чл.6 и Приложение И, буква А и Буква Б и Приложение III от Регламент (ЕО) 73 от 2009г. на Съвета на Европа, утвърдена със Заповед peг. № РД - 09-520/31.07.2014г. на министъра на земеделието и храните; Заповед peг. № РД - 09 - 616/21.07.20 Юг. за одобрени условия за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние - на министъра на земеделието и храните. Нормативни документи регламентиращи дейността на Дирекция «Технически инспекторат» към ДФЗ са Правилник за дейността на Дирекция «Технически инспекторат», Работни инструкции по Кръстосано съответствие към Правилник за дейността на Дирекция „Технически инспекторат".

При проверките извършвани от Дирекция „Технически инспекторат" към ДФЗ за спазването на изискванията за Кръстосано съответствие се проверява и за запалване на стърнища, което е изискване на «Национален стандарт 2.2». Този стандарт гласи: „Задължително е стърнищата от полски култури да се заорават в почвата за създаване на благоприятни условия за трансформиране в органично вещество и се забранява тяхното изгаряне ".

Съгласно Работна инструкция по Кръстосано съответствие към Правилник за дейността на Дирекция „Технически инспекторат", Раздел I Общи условия, Точка 3. Обхват на проверките по кръстосано съответствие - Проверките на място обхващат цялата декларирана в ИСАК земеделска земя на стопанството и животновъдния обект на кандидата, независимо дали с тях кандидатства за подпомагане. Извършва се проверка по всички изисквания и стандарти, спазването на които може да бъде проверено по време на проверка на място. Ако при проверка на място по схема/ мярка за директни плащания се установи, че кандидата не спазва изискване или стандарт, се уведомява директора на Дирекция „ Технически инспекторат" чрез докладна записка, за назначаване на заявка за цялостна проверка на изискванията за стопанството на кандидат.

За да се констатира нарушение, след като вече е уведомен Директора на Дирекция «Технически инспекторат» към ДФЗ в гр. София трябва да се извърши проверка на място. Тази проверка на място от своя страна е нормативно уредена в Работна инструкция по Кръстосано съответствие към правилник за дейността на Дирекция «Технически инспекторат» на ДФЗ -Раздел II - «Условия за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние» в частта си отнасящо се за «Национален стандарт 2.2» . За целта се пуска заявка от ЦУ на ДФЗ гр. София за проверка на място на въпросния бенефициент. За да се наложи санкция експертът трябва да установи размера на изгорената площ. Тежестта на неспазването се определя от площта на изгореното стърнище. Тя може да бъде ниска - до 10 дка. , средна - от 10 до 50 дка. и висока - когато изгарянето е над 50 дка. Преценката се извършва като се сумират площите на измерените запалени стърнища в цялото земеделско стопанство.

Между тримата подсъдими съществували приятелски взаимоотношения и същите изградили доверие по между си.

Ползвайки натрупания от тях опит в дейността им като държавни служители в Държавен фонд „Земеделие", отдел „Регионален технически инспекторат" Варна същите решили, злоупотребявайки със служебното положение на  Г. и  В. - М. да принуждават земеделски стопани да им предоставят неследващ им се дар, под формата на парични суми. Стратегията била, използвайки служебните автомобили на  Г. и В.-М., и под предлог изпълнение на рутинните си задължения, като служители към отдел „Регионален технически инспекторат" Варна, да извършват проверки на място на земеделски стопани, като при констатирано запалване на полски култури в полето на съответния бенефициент да потърсят личен контакт с него. При личния контакт със земеделския стопанин подсъдимите му разяснявали тежестта на нарушението и предвидените за това санкции, като убеждавали същия, че  Г. и  В.-М. няма да изпълнят служебните си задължения свързани с документиране на нарушението, и изпращане на докладна записка към Дирекция „Технически инспекторат" на Държавен фонд „Земеделие" срещу определена сума пари. В личния си контакт със земеделските стопани и тримата подсъдими акцентирали вниманието на бенефициентите, или техни близки върху сериозността на санкциите, които биха последвали за тях при изпълнение от страна на  Г. и  В.-М. на задълженията им като контролиращ орган с цел да мотивират земеделските стопани да им дадат подкуп. Подсъдимите ясно съзнавали, че мотивирането на земеделските стопани за предоставяне на пари, чрез заплахи за последващи сериозни санкции, свързани със значително намаляване или напълно лишаване от субсидии съставлява злоупотреба със служебното положение на Г. и В.-М.. От своя страна и тримата съзнавали, че  Г. към момента на извършваните от тях проверки, установени нарушения и провеждани лични срещи със земеделски стопани не е държавен служител към Държавен фонд „Земеделие", но разчитали на неговия опит и знания за активното подпомагане на  Г. и  В.-М. при мотивирането на земеделските стопани.

Дейността на подсъдимите продължила в рамките на периода от началото на месец октомври 2014г. до 18.11.2014г., като била насочена спрямо десет различни лица земеделски стопани. Девет от случаите били на територията на област Добрич, а един на област Варна.

По не хронологичен ред случаите са следните :

На 03.11.2014г. подсъдимите Н.Д.В. - М. и Й.П.Г. отишли на планова проверка в стопанството на ЕТ „Давид - Д.Б." в с.Карапелит, община Добричка. Дъщерята на собственика на едноличния търговец Д.Б. - свидетелката Д.Д.М. работила, като мениджър във фирмата на баща си. ЕТ „Давид - Д.Б." ЕИК 124039347 имала подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г. с оторизирана сума в размер на 379 069.80 лева. Свидетелката Д. М. познавала двете подсъдими от предишни техни срещи по повод извършвани от тях проверки. При срещата на 03.11.2014г. Г. и В. - М. изискали от М. документи, които им били нужни във връзка с извършваната проверка. Свидетелката М. им предоставила нужните документи и същите си тръгнали. На 10.11.2014г.  Й.  Г. се обадила по телефона на А.С., който работел като агроном в ЕТ „Давид - Д.Б." и му заявила, че е установила изгоряло стърнище стопанисвано от фирмата в землището на село Гешаново. В същия момент свидетелката М. се намирала в близост до агронома Стоянов и същия предал телефона си, за да разговарят с Г.. В разговора свидетелката М. отрекла твърдяното от Г. и разговора приключил. В периода от 10.11.2014г. до 14.11.2014г. тримата подсъдими Г., В. - М. и Г. посетили отново стопанството на ЕТ „Давид - Д.Б." в с. Карапелит, община Добричка под предлог да продължат проверката, която били започнали на 03.11.2014г. Тримата  решили, че на тази си среща със свидетелката М. ще поискат от същата сума в размер на 8 000 лева, за да не инициират проверка на цялото стопанство управлявано от фирмата на баща й по повод установеното от тях изгоряло стърнище на фирмата. За да мотивират свидетелката да им предостави посочената сума пари тримата  решили да акцентират пред нея за големия размер субсидия, който щял да бъде загубен от баща й при иницииране на проверка от тяхна страна, чрез поддаване на съответната докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" към Държавен фонд „Земеделие". В изпълнение на взетото си решение тримата  отново повдигнали въпроса за запаленото стърнище. За да убеди свидетелката М. в истинността на твърдението си, че действително е изгоряло тяхно стърнище,  Г. поискала да бъде придружена от агронома на фирмата А.С. до мястото на запаленото стърнище. Двамата посетили стърнището и след като се върнали в село Карапелит Стоянов потвърдил пред М., че действително тяхно стърнище е изгоряло. На тази среща Й.Г. поискала да разговаря насаме със свидетелката Д. М.. М. осигурила стая, в която да разговарят с Г. насаме. В проведения разговор Й.Г. подробно обяснила на свидетелката М. за сериозните санкции, които ще последват за ЕТ „Давид - Д.Б.", ако тя и нейната колежка Н.В.-М. изготвят и пуснат докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" към Държавен фонд „Земеделие", с което да предизвикат цялостна проверка на стопанството на фирмата.  Г. в проведения с М. разговор й заявила, че санкцията за фирмата на баща й ще бъде съкращаване на полагащата им се субсидия с 25% заради изгореното стърнище.  Г. заявила на свидетелката М., че до посочените по-горе санкции няма да се стигне, и тя и колежката й  В. - М. няма да пуснат докладна записка за иницииране на проверка, но М. трябва да им предаде сумата от 8 000 лева, която следвало да се раздели между тримата. Притеснена от заплахите на Г. за сериозните санкции, които ще понесе ЕТ „Давид - Д.Б." свидетелката М. се съгласила да даде поисканата от  Г. сума пари, за да не се задейства процедурата по иницииране на проверка срещу фирмата. Тогава  Г. заявила на свидетелка М., че нейният колега Г.Г. ще се свърже с нея по телефона, за да се разберат как да им даде парите, за които се разбрали. На 14.11.2014г. Г. се обадил на свидетелката М., като се представил, че е колегата на  Й.Г., с която били при тях на проверка. Г. потърсил среща със  М., която да му предаде вече уговорената сума пари. Тя обаче му отговорила, че все още не е готова с парите и отказала среща с него на 14.11.2014г.. На 17.11.2014г. свидетелката Д. М. се обадила по телефона на  Й.Г., за да я попита ще идва ли към нея. Г. и отговорила, че е заета и няма да може да се видят. На същата дата 17.11.2014г. около 15.00 часа на свидетелката М. се обадил  Г., който настоявал да се видят. Двамата се разбрали да се видят около 17.00 часа на паркинга на фирма „Еконт експрес", находящ се в гр. Добрич, Промишлена зона. Около 17.00 часа на 17.11.2014г. на входа на паркинга на „Еконт експрес" в гр. Добрич, Промишлена зона Г. и свидетелката М. се срещнали. Подсъдимият поканил свидетелката в собствения си автомобил и там тя му предала сумата от 8 000 лева, която била загънала в голям плик. Посочената сума била в три пачки от по сто копюра съответно по 50 лева, по 20 лева и по 10 лева. Предаването на парите станало, като  Г. подал на свидетелката М. разтворена тъмна платнена раница и посочил на същата да ги пусне в раницата. След предаването на парите свидетелката М. напуснала автомобила на Г. и двамата се разделили.

През месец октомври 2014г. подсъдимите Й.П.Г., Н.Д.В.-М. и Г.Н.Г. отишли на планова проверка на кооперация „ПТК ЖИТНИЦА" с управител св.С.Т. Н. в село Житница, община Добричка. „ПТК ЖИТНИЦА" ЕИК 834019168 имала подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г. с оторизирана сума в размер на 600 558.99 лева. На неустановена дата в средата на месец октомври тримата подсъдими - Г., В. - М. и Г. установили изгорели стърнища на кооперацията. Решили да посетят кооперацията и в среща с нейния председател свидетеля Н. да поискат от същия пари в размер на 9 000 лева, за да не инициират проверка на цялото стопанство на кооперацията по повод установените от тях изгорели стърнища. Тримата  решили също, че за да мотивират председателя да им предостави посочената сума ще представят пред него по най-убедителен начин големият размер на субсидията, която ще бъде загубена от кооперацията при иницииране на проверка от тяхна страна, чрез поддаване на докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ. В изпълнение на взетото си решение подсъдимите посетили кооперацията в с.Житница, община Добричка и провели среща с председателя Н.. На срещата В.-М. заявила, че тримата са установили изгорели стърнища на кооперацията. От своя страна  Г. започнала да обяснява с подробности за голямата сума пари, която ще загуби кооперацията, като намален размер на субсидията и дори показвала на свидетеля Н. нормативната база, на която ще се основава намаляването на субсидията. Г.  изчислила на свидетеля Н., че субсидията на кооперацията ще бъде намалена с 195 000 лева. Свидетелят Н. се притеснил за голямата сума, която кооперацията ще загуби, заради запалените стърнища и потърсил за съдействие свидетеля Веселин Влайков С., който работел като агроном в кооперацията. Свидетелят С. дошъл на разговора с тримата подсъдими и Н., като се опитал да  ги убеди, че посочената санкция ще бъде пагубна за кооперацията и е възможно да доведе до нейното фалиране. Под предлог, че бързат тримата подсъдими заявили, че ще си тръгват. На тръгване Г. поискал телефонния номер на свидетеля С. за да се чуят и да се разберат как да помогнат на кооперацията. От проведената среща с подсъдимите и заявеното от същите, че кооперацията ще понесе сериозни финансови загуби свидетелят Н. се притеснил и дал устни пълномощия на свидетеля С. да разговаря с тях и да съдейства за благоприятно развитие по случая със запалените стърнища. От своя страна свидетелят С. развивал бизнес с торове и препарати използвани в зърно производството. В тази връзка той имал утвърдени с години търговски взаимоотношения с ПТК „ЖИТНИЦА" и също бил притеснен от евентуалното фалиране на кооперацията и загубата й като негов основен клиент. След срещата на подсъдимите със свидетелите Н. и С. те решили, че следва да се проведе разговор със свидетеля С., на който разговор да му се поискат 9 000 лева подкуп. Същите решили подсъдимия Г. да го потърси по телефона и да си уговорят лична среща. В изпълнение на това решение няколко дни след срещата в кооперацията на неустановена дата през втората половина на месец октомври 2014г.  Г. се обадил по телефона на  С. и поискал лична среща с него, като се уговорили да се срещнат в гр.Добрич, ресторант „Резиденция". В същия  ден  Г. и свидетелят С. се срещнали в гр.Добрич, ресторант „Резиденция". На срещата подсъдимия директно заявил на С., че за да не пуснат с колегите му докладна до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ за установените от тях запалени стърнища и да предизвикат цялостна проверка на кооперацията, с която ще и бъдат намалени субсидиите, ще трябва да им се дадат на тримата общо 9 000 лева. Свидетелят С. заявил, че исканата сума е твърде голяма, но Г. му отговорил, че те са трима по 3 000 лева на човек. Притеснен за бъдещето на кооперацията С. се съгласил с исканата сума и се разбрали с Г., когато е готов с парите да се чуят и да се разберат къде да се видят, за да му  ги предаде. На неустановена дата в периода  от 20.10.2014г. до 17.11.2014г. С. и Г. се чули отново по телефона, като свидетеля му казал, че е готов с парите и може да се видят, за да му ги предаде. Двамата си уговорили среща същия ден отново в гр. Добрич на паркинга на хотел „Резиденция". На срещата Г. отишъл с една от служебните коли на ДФЗ ползвани от Г. и В. - М.. Свидетелят С. влязъл в колата управлявана от подсъдимия и му предал носените от него 9 000 лева. След предаването на парите свидетелят С. напуснал автомобила  и двамата се разделили.

В края на месец септември подсъдимите Й.П.Г. и Г.Н.Г. установили изгоряло стърнище в землището на село Чернооково, обл.Добрич, което се обработвало от фирма „Агро Флайт"ООД с управител М.В.В. и съдружник Никола Драганов Колев. „Агро Флайт" ООД с ЕИК 834021112 имала подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г. с оторизирана сума в размер на 21 457.74 лева. Двамата решили да потърсят контакт с представители на,,Агро Флайт" ООД и в среща с тях да поискат от същите пари в размер на 1 500 лева, за да не инициират проверка на цялото стопанство на фирмата по повод установеното от тях изгоряло стърнище. Двамата  решили също, че за да мотивират представителите на „Агро Флайт" ООД да им предоставят посочената сума ще представят пред тях по най-убедителен начин големият размер на субсидията, която ще бъде загубена от фирмата при иницииране на проверка от тяхна страна чрез подаване на докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ. В изпълнение на взетото си решение  Г. и Г. з края на месец септември потърсили контакт с представители на фирма„Агро Флайт" ООД. Г. се свързала с кметския наместник на село Чернооково свидетелката В.Н.Н. и поръчала на същата да се обади на представител на фирма „Агро Флайт" ООД да му даде нейния номер и да го помоли да и се обади. Свидетелката Недялкова, в началото на месец октомври се свързала с Никола Драганов Колев дала му телефонния номер на Г. и му поръчала да се свържат с нея. Н.К. от своя страна дал телефонния номер на подсъдимата на съдружника си М.В.В., който да разговаря с Г.. Свидетелят В. се обадил по телефона на подсъдимата, която му се представила и му заявила, че с колегите си са установили тяхно изгоряло стърнище в землището на село Чернооково, като му поръчала да си проверят и след това да й се обадят, за да се разберат какво ще правят. Свидетелят В. посетил стърнището, за което разговаряли с  Г. и се уверил, че действително е изгоряло, след което отново и се обадил. В разговора си с нея свидетелят В. й обяснил, че те не са запалили стърнището, но тя му отговорила, че това няма значение и подлежат на санкция, която е свързана с намаляване на субсидиите.  Г. поискала среща с В., за да се разберат какво да правят. Предложила да се срещнат в гр.Добрич, ж.к.„Балик" в близост до околовръстното шосе. На същата неустановена дата в началото на месец октомври свидетелят М.В. отишъл на уговорената  среща. На срещата с В. дошли Й.Г. и Г.Г. със служебен автомобил на ДФЗ. На срещата те обяснили на свидетеля В., че са направили снимки на изгорялото стърнище и ако пуснат документите, чрез изготвянето на докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ ще последват сериозни санкции за фирмата, които са свързани със сериозно намаляване на субсидиите. Подсъдимите заявили на свидетеля В., че може да заличат снимките и да не пускат докладна записка за предизвикване на проверка и намаляване на субсидиите, но трябва той да им даде сумата от 1 500 лева. Г. написала на лист телефонния номер на Г., на когото В. да се обади, когато е готов с парите за да се срещнат и да му ги даде. След предаването на листчето с телефонния номер на  свидетеля В. тримата се разделили. В последствие  В. обсъдил въпроса с поисканите му пари в размер на 1 500 лева, със съдружника си Н.К. и двамата решили да не дават тези пари, а да си понесат отговорността за запаленото стърнище. Няколко дни по-късно Г. се обадила на свидетеля В. и го попитала дали са решили ще дадат ли поисканата им сума, или да пуска докладна записка по случая към Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ, а свидетеля В. и отговорил, че няма да им дават пари и да пуска докладната записка, където трябва.

През втората половина на месец октомври Й.П.Г. и Г.Н.Г. установили изгоряло стърнище в землището на село Чернооково, което се обработвало от фирма „Ролес" АД с Изпълнителен директор В.И. К.. „Ролес" АД с ЕИК 103000490 имала подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г. с оторизирана сума в размер на 168 557.89 лева. Двамата  решили да потърсят контакт с представители на „Ролес" АД и в среща с тях да поискат от същите дар в размер на 9 000 лева, за да не инициират проверка на цялото стопанство на фирмата по повод установеното от тях изгоряло стърнище. Двамата  решили също, че за да мотивират представителите на „Ролес" АД да им предоставят посочената сума ще представят пред тях по най-убедителен начин големият размер на субсидията, която ще бъде загубена от фирмата при иницииране на проверка от тяхна страна, чрез подаване на докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ. Г. и Г. в края на месец октомври потърсили контакт с представители на фирма „Ролес" АД. Същите се свързали със сътрудник на изпълнителния директор В.К., а именно с М. Г., като му поръчали да предаде на К. да се обади на  Г.. Свидетелят В.И. К. познавал подсъдимата от предишни проверки, които е извършвала Г. на неговата фирма. М. Г. предал на К. телефонния номер на Г.. В края на месец октомври свидетелят К. се обадил на подсъдимата и тя му заявила, че с колегите й са установили негово запалено стърнище в землището на село Чернооково. Свидетелят К. отрекъл пред нея да са палили стърнище, но се разбрали да го провери. След като проверил и се уверил, че действително в землището на село Чернооково има изгоряло стърнище стопанисвано от фирмата му, свидетелят К. се обадил на подсъдимата. В разговора по между им  Г. заявила на К., че санкциите за запалването на полето са големи и може да се стигне до загуба на голяма част от субсидиите, за които е подадено заявление.  Г. поискала среща със свидетеля К., за да се разберат какво може да се направи. На неустановена дата в периода от 03.11.2014г. до 13.11.2014г. Й.П.Г. и Г.Н.Г. посетили лично свидетеля К. в базата на фирмата му, намираща се в село Кардам. В проведения между тримата разговор те заявили на свидетеля К., че заради запаленото стърнище ще загуби цялата си субсидия. За потвърждение на думите си двамата  представили на свидетеля нормативни документи, на които се основавали санкциите. Заявили на К., че са дошли в базата на фирмата му за да му помогнат, да го предпазят от последващи санкции. Двамата му казали, че за да не придвижат процедурата, чрез изготвянето на докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ, в която да отразят установеното от тях изгоряло стърнище и да предизвикат цялостна проверка на стопанството му и налагане на санкции, той трябва да им даде  сумата от 9 000 лева. Свидетелят К. от своя страна заявил на двамата, че ще провери какви са санкциите, и евентуално в последствие ще им се обади да се разберат. Поради задържането на подсъдимите на 18.11.2014г. последваща среща между тримата нямало.

В началото на месец октомври 2014г. подсъдимите Й.П.Г. и Г.Н.Г. установили горящо поле стопанисвано от фирма „Планик-В." ЕООД с управител Пламен Н. ***, намиращо се в непосредствена близост до пътя Добрич - Козлудуйци. „Планик-В." ЕООД с ЕИК 201924386 имала подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г. с оторизирана сума в размер на 236 730.30 лева. Забелязвайки запаленото поле двамата подсъдими се приближили и заварили на мястото сина на управителя П.В.. Не след дълго при тях дошъл и свидетеля П.В.. В проведения разговор по между им  Г. заявил на свидетеля В., че не трябва да палят стърнищата и сега те двамата с  Г. ще направят замервания и снимки, които ще изпратят заедно с докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ, в следствие на което ще бъде извършена цялостна проверка на стопанството на В. и ще загуби цялата си субсидия, за която е кандидатствал.  Г. заявил на свидетеля В., че случая може и да не се докладва за проверката, но В. трябва да им даде сумата от 1 000 лева, за да не пускат с Г. докладна по случая. Притеснен от възможността да загуби цялата си субсидия, за която е кандидатствал в кампанията 2014г. свидетелят В. се съгласил да предаде на  Г. и Г. сумата от 1 000 лева. В. обаче не разполагал в себе си с посочената сума пари и предложил на подсъдимите да го последват с тяхната служебна кола до дома му, от където да вземе парите и да им ги предаде. Последните се съгласили и те двамата със служебния автомобил придружили свидетеля В. до дома му в село Козлодуйци, ул. „Осма" № 1. В. взел от дома си сумата от 1 000 лева и я предал на  Г. през прозореца на служебния автомобил, като в автомобила седяла и  Г..

В края на месец септември подсъдимите Й.П.Г. и Н.Д.В. - М. установили изгоряло стърнище в землището на село Чернооково, община Генерал Тошево, което се обработвало от частен земеделски производител /ЧЗП/ Г.Н.Г.. Г.Н.Г. като частен земеделски производител имал подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г. с оторизирана сума в размер на 21 632.54 лева. Двете  решили да потьрсят контакт с Г.Н.Г. и в среща с него да поискат от същия  дар в размер на 1 500 лева, за да не инициират проверка на цялото стопанство на лицето по повод установеното от тях изгоряло стърнище. Двете решили също, че за да мотивират Г.Н.Г. да им предостави посочената сума ще представят пред него по най-убедителен начин големият размер на субсидията, която ще бъде загубена при иницииране на проверка от тяхна страна, чрез подаване на докладна записка до Директора на Дирекция ^Технически инспекторат" при ДФЗ. В края на месец септември двете подсъдими потърсили контакт с Г.Н.Г..  Г. се свързала с кметския наместник на село Чернооково свидетелката В.Н.Н. и поръчала на същата да се обади на Г.Н.Г. да му даде нейния номер и да го помоли да  и се обади. Свидетелката Недялкова се свързала със съпругата на Г.Н.Г. - свидетелката И. Любенова Г., дала й телефонния номер на  Г. и й поръчала да се свържат с нея. На 01.10.2014г. свидетелката Г. се обадила по телефона на  Г., която й се представила и й заявила, че с колегата й от „Технически инспекторат" Варна - Н.Д.В. - М. са установили тяхно изгоряло стърнище в землището на село Чернооково. В разговора си с подсъдимата свидетелката Г. й обяснила, че те не са запалили стърнището, но тя й отговорила, че това няма значение и подлежат на санкция, която е свързана с намаляване на субсидиите.  Г. поискала среща с Г. в гр.Добрич, за да се разберат какво да правят. Свидетелката Г. заявила на подсъдимата Г., че няма възможност да се срещне с нея и я попитала възможно ли е нейната дъщеря М. Г. Г. - В. да се срещне с нея в гр.Добрич и да разговарят. Подсъдимата се съгласила и определила среща на дъщерята на И. Г. на следващия ден в 12.00 часа в гр. Добрич, заведение „Бакарди". На 02.10.2014г. свидетелката И. Г. преди 12.00 часа се обадила на  Г. за да потвърди за срещата. Последната обаче заявила, че е много заета и отложила срещата за 14.00 часа, като поискала телефонния номер на М. Г. - В., за да се чуят и да се уточнят. Свидетелката Г. - В. и подсъдимата се чули по телефона и се разбрали да се срещнат на паркинга на хотел „Изида" в 14.00 часа. На срещата подсъдимата Г. дошла  заедно с  В. - М., като двете пътували със служебен автомобил на ДФЗ. На срещата двете подсъдими обяснили на свидетелката Г. - В., че са направили снимки на изгорялото стърнище и ако пуснат документите чрез изготвянето на докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ ще последват сериозни санкции за баща й, които са свързани с сериозно намаляване на субсидиите. Двете заявили на свидетелката, че може да заличат снимките и да не пускат докладна записка за предизвикване на проверка и намаляване на субсидиите, но трябва да им се плати.  Г. написала на лист сумата от 1 500 лева, която трябва да се даде на трето лице. На друг лист хартия подсъдимата Г. написала името на лицето, на което трябвало Г. - В. да предаде сумата от 1 500 лева, а именно „Дамян", като написала и телефонния номер на това лице. Последния лист с името и телефонния номер на лицето, на което трябва да се дадат парите Г. предала на свидетелката. След предаването на листчето тримата се разделили. До задържането на подсъдимите парите не била предадени

На неустановена дата в периода от 01.10.2014г. до 20.10.2014г. подсъдимата Н.Д.В. - М. установила горящо поле стопанисвано от частен земеделски производител М.И.Н. в землището на село Черна, община Добрич. Частен земеделски производител М.И.Н. имала подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г. с оторизирана сума в размер на 30 473.59 лева. Забелязвайки запаленото поле  В. - М. се приближила със служебен автомобил на ДФЗ, и на место заварила свидетеля М. И.М.. Подсъдимата се скарала на свидетеля М., че е запалил стърнището и му казала, че ще понесат големи санкции, свързани с намаляване на субсидиите. Свидетелят М. позвънил по телефона на баща си И. М. Г., който основно се занимавал със стопанисването на земите на Николова и му обяснил за случилото се. Свидетелят Г. разговарял с подсъдимата В. - М.. В проведения разговор по между им тя заявила на свидетеля Г., че не трябва да палят стърнищата и сега тя ще направи замервания и снимки, които ще изпрати заедно с докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ, в следствие на което ще бъде извършена цялостна проверка на стопанството на М.И.Н. и ще загуби част от субсидията, за която е кандидатствала. След като обяснила на свидетеля последиците от запалването на стърнището  В. - М. си тръгнала със служебния автомобил. Свидетелят Г. се обадил по телефона на подсъдимата Й.П.Г., която му била далечна роднина и потърсил съдействие от нея, тъй като бил наясно, че тя работи в ДФЗ - „Технически инспекторат" Варна. Г. поела ангажимент към свидетеля Г. да му съдейства пред колегите си. В последствие  Г. споделила с  В. - М. за разговора си със свидетеля Г.. Двете решили да поискат от свидетеля Г. сума в размер на 800 лева, за да не инициират проверка на цялото стопанство на дъщеря му по повод установеното от В. - М. изгоряло стърнище, с което да предизвикат намаляване на субсидиите им. Двете се разбрали, че Й.Г. ще поиска сумата от 800 лева от роднината си И. М. Г., като заяви на същия, че парите са за колегите й, а тя за себе си няма да вземе. В последствие при проведен разговор със свидетеля Г. подсъдимата Г. му казала, че за да се прекрати случая със запаленото му стърнище и колегата и - Н.Д.В. - М. да не пуска докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ, в следствие на което ще бъде извършена цялостна проверка на стопанството на М.И.Н. и ще загуби част от субсидията той трябва да и даде сумата от 800 лева, която тя да предаде на колегата си. Във връзка с постигнатата уговорка на 22.10.2014г. свидетелят И. М. Г. и подсъдимата Й.П.Г. ***, където свидетелят Г.  и предал  сумата от 800 лева.

През втората половина на месец октомври 2014г. подсъдимата Н.Д.В. - М. установила запалено стърнище в землището на село Черна, което се обработвало от Частен земеделски производител И. К.И.. Частния земеделски производител И. К.И. имал подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г. с оторизирана сума в размер на 134 303.49 лева. Пристигайки на запаленото стърнище  В. - М. заварила там свидетеля И. К.И.. В разговор между двамата тя попитала И., защо е запалил стърнището и не знае ли, че това е забранено, като го уведомила, че подлежи на санкции. Изнервен от ситуацията свидетелят И. казал на подсъдимата, че не го е запалил той стърнището дори се притеснявал, че може да изгори и неожънатата му нива в съседство. Подсъдимата не се съгласила с твърдението на И. и двамата се скарали, като последния я попитал каква е тя, за да му прави забележка.  В.- М. му казала, че е държавен служител от ДФЗ, като му показала емблемата на служебния си автомобил, с който била дошла. След разговора с И. подсъдимата направила необходимите замервания за идентификация на имота, както и нужните снимки за установяване на запалването и си тръгнала. В последствие тримата - Н.Д.В. - М., Й.П.Г. и Г.Н.Г. решили в последваща среща с И. К.И. да поискат от същия е дар в размер на 3 000 лева, за да не инициират проверка на цялото му стопанство по повод установеното от тях изгоряло стърнище. Тримата  решили да потърсят отново контакт с И., за да организират среща с него, на която да му поискат сума в размер на 3 000 лева. Решили също така контакта с И. по телефона да бъде осъществен от  Г., а срещата с И. да се проведе от  Г.. В изпълнение на решенията си няколко дни след установяване на запаленото стърнище от  В. - М. свидетеля И. К.И. бил потърсен от  Г. по телефона. В проведения разговор Г. се представила, че е от ДФЗ и поискала среща с И. във връзка с запаленото стърнище. Г. по телефона продиктувала номера на телефона на  Г., като поръчала на И. да се свърже с този номер и да се разберат какво ще правят във връзка със запаленото стърнище и полагащите се санкции за това. Свидетелят И. позвънил на продиктувания му от Г. телефон и се свързал с подсъдимия Г.. В разговора Г. поискал среща с И., за да се разберат за запаленото стърнище. Двамата се разбрали да се срещнат в заведение намиращо се в гр.Добрич, кв.Рилци. На неустановена дата в периода от 23.10.2014г. до 31.10.2014г.  Г. и свидетелят И. се срещнали на посоченото заведение. В разговора  Г. обяснил с подробности високите санкции, които грозят И. и сериозното намаляване на субсидиите му заради запаленото стърнище. В разговора  свидетелят И. му обяснил, че те не са запалили стърнището, но той му отговорил, че това няма значение и подлежат на санкция, която е свързана с намаляване на субсидиите. Накрая на водения разговор Г. заявил на свидетеля, че може да заличат снимките и да не пускат докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ за предизвикване на проверка и намаляване на субсидиите, но трябва той да им даде сумата от 3 000 лева общо на тримата колеги, които работели по неговия случай. Свидетелят И. притеснен от възможността да загуби част от субсидиите си извадил една пачка - 1 000 лева и ги хвърлил на масата пред подсъдимия, като му казал, че и 1 000 лева са им много и излязъл от заведението.

През втората половина на месец октомври 2014г. подсъдимите Й.П.Г., Н.Д.В. - М. и Г.Н.Г. установили запалено стърнище в землището на село Камен, община Добричка, което се обработвало от кооперация ЗКПУ „Камен" село Камен с председател М. В. Й.. ЗКПУ „Камен" село Камен с ЕИК 834019175 имала подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г. с оторизирана сума в размер на 174 236.28 лева. Тримата  решили в среща с председателя на кооперацията да поискат от същия  дар в размер на 1 500 лева, за да не инициират проверка на цялото стопанство на фирмата по повод установеното от тях изгоряло стърнище Тримата подсъдими посетили изгорялото стърнище на ЗКПУ „Камен" и там заварили свидетеля С.С.М., който бил на полето. Г. предал на свидетеля М. листче с номер, който да предаде на председателя на кооперацията, за да се свърже с тях. Свидетелят М. предал на председателя на кооперацията М. Й. листчето с номера. Свидетелят Й. се обадил на номера, който бил предаден на свидетеля М. и разговарял с  Г.. Последния му се представил и  заявил, че с колегите си са установили тяхно изгоряло стърнище, като му обяснил, че не трябва да се палят стърнища и подлежат на санкция, която е свързана с намаляване на субсидиите.  Г. поискал среща с Й., за да се разберат какво да правят. В проведения телефонен разговор между  Г. и свидетелят Й. двамата се разбрали да се срещнат на неустановена дата края на месец октомври в гр. Добрич, заведение „Приказките". На срещата подсъдимия обяснил на свидетеля Й., че с колегите му -Й.Г. и Н.В. - М. са направили снимки на изгорялото стърнище и ако пуснат документите, чрез изготвянето на докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ ще последват сериозни санкции за кооперацията, които са свързани с сериозно намаляване на субсидиите в рамките около 27 000 лева, като е възможно наказание и лишаване от субсидии през следващите три години.

Подсъдимият заявил на свидетеля Й., че може да заличат снимките и да не пускат докладна записка за предизвикване на проверка и намаляване на субсидиите, но трябва той да им даде 10 % от 27 000 лева, като тези пари според  Г. щели да се разделят на тримата колеги, които работят по случая. Свидетелят Й. казал на подсъдимия, че исканата от него и колегите му сума е твърде сериозна и той няма как да я осигури. Притеснен обаче от възможността да загуби субсидиите се за три години напред и да постави кооперацията под угроза от фалит свидетелят Й. се съгласил да даде  сумата от 1 500 лева.  Г. му казал, че те са трима и тази сума от 1 500 лева е твърде малка, но се съгласил и двамата се разделили. На 04.11.2014г. Г. се обадил на свидетеля Й. и го попитал готов ли е с парите, защото с колегите му ще трябва да пускат докладната до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ. Двамата се разбрали да се срещнат на бензиностанция на „Петрол", намираща се в гр.Добрич, на ул.„Калиакра". На 04.11.2014г. свидетелят М. Й. и подсъдимият Г.Г. се срещнали на посочената бензиностанция в гр. Добрич. При срещата им  Г. влязъл в автомобила на свидетеля Й.. След като поговорили известно време той поддал отворената си раница към свидетеля Й., който пуснал в нея носените от него пари - 1 500 лева в копюри от по 50 лева.  Г. си прибрал и закопчал раницата и си тръгнал.

На 04.11.2014г. подсъдимите Й.П.Г., Н.Д.В. - М. и Г.Н.Г. установили изгоряло стърнище в землището на село Генерал Киселово, обл. Варна, което се обработвало от Всестранна кооперация „Надежда" с.Генерал Киселово с председател И.А.Д.. Всестранна кооперация „Надежда" с.Генерал Киселово с ЕИК 813113130 имала подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г. с оторизирана сума в размер на 464 050.29 лева. Тримата  решили в среща с председателя на кооперацията да поискат от същия  дар в размер на 4 000 лева, за да не инициират проверка на цялото стопанство на фирмата по повод установеното от тях изгоряло стърнище. Подсъдимите решили също, че за да мотивират председателя на кооперацията да им предостави посочената сума ще представят пред него по най-убедителен начин големият размер на субсидията, която ще бъде загубена от кооперацията при иницииране на проверка от тяхна страна, чрез подаване на докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ. Тримата посетили изгорялото стърнище на ВК „Надежда" и там заварили свидетеля Енгин Селимов, който бил на полето.  Г. предал на Селимов листче с номер, който да предаде на председателя на кооперацията, за да се свърже с тях. Свидетелят Селимов веднага се обадил на председателя на кооперацията И.Д. и му продиктувал номера. Свидетелят И.Д. се обадил на номера, който бил предаден на свидетеля Селимов и разговарял с  Г.. Последния му се представил и му заявил, че с колегите си са установили тяхно изгоряло стърнище. В разговора си с подсъдимия свидетелят Д. му обяснил, че те не са запалили стърнището, но той му отговорил, че това няма значение и подлежат на санкция, която е свързана с намаляване на субсидиите.  Г. поискал среща с Д., за да се разберат какво да правят. За това, че е изнудван И.Д. подал сигнал в полицията. След разрешение на и.ф. председател на Окръжен съд – Добрич били приложени специални разузнавателни средства и изготвено веществено доказателствено средство “звукозапис”. В последствие в проведен телефонен разговор между Г. и свидетелят Д. двамата се разбрали да се срещнат на 10.11.2014г. в гр.Добрич, заведение „Бакарди". На срещата  Г. обяснил на Д., че с колегите му - Й.Г. и Н.В. - М. са направили снимки на изгорялото стърнище и ако пуснат документите, чрез изготвянето на докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ ще последват сериозни санкции за кооперацията, които са свързани с сериозно намаляване на субсидиите в рамките от 5 до 15% в зависимост от размера на запаленото. Подсъдимият заявил на свидетеля Д., че може да заличат снимките и да не пускат докладна записка за предизвикване на проверка и намаляване на субсидиите, но трябва той да им даде сумата от 4 000 лева, - по 1 000 лева на човек, тъй като при проверката са били четирима души – тримата подсъдими и колега от гр.София. Свидетелят Д. казал на подсъдимия, че исканата от него и колегите му сума е твърде сериозна и той няма как веднага да я осигури.  Г. му отговорил, че може да изчака известен период от време докато Д. има готовност с парите. Седмица по късно на 17.11.2014г. Г. се обадил на свидетеля Д. и го попитал готов ли е с парите, защото с колегите му ще трябва да пускат докладната до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ. Двамата се разбрали на следващия ден 18.11.2014г. след обяд  Г. да се обади на Д., за да му каже къде да се срещнат и последния да му предаде парите. Междувременно било приложено специално разузнавателно средство “Белязване на предмети” като били обработени 60 бр. банкноти от по 50 лева – общо 3 000 лева. На 18.11.2014г. подсъдимият Г. се обадил на свидетеля Д. и се разбрали да се видят в заведение „Авангард" в гр. Варна в 18.00 часа. Били приложени специални разузнавателни средства “звукозапис” и видеозапис” В проведения разговор свидетелят Д. настоял на срещата да присъства поне още един негов колега присъствал при извършването на проверката. Това настояване на свидетеля Д. било обсъдено между тримата и решили на уговорената вече среща да отиде и  Й.Г., за да успее да мотивира Д. да им предостави поисканите му вече пари. За по-голяма убедителност  Г. поискала от  В. - М. да й изпрати снимки от проверката, за да ги покаже на Д.. На 18.11.2014г. в 18.00 часа свидетелят И.Д. и  Г.Г. се срещнали в заведение „Авангард" в гр. Варна. При срещата им свидетеля Д. отново попитал защо няма поне още един от колегите на  Г., който е присъствал при извършването на проверката. Тогава  Г. се обадил по телефона на  Г., която дошла на срещата им и седнала да разговаря със свидетеля Д.. След като поговорили и Г. успяла да мотивира с присъствието си свидетеля Д. същата си тръгнала. След като останали двамата на масата  Г. поддал отворената си раница към свидетеля Д., който пуснал вътре в раницата плика с носените от него пари - 3 000 лева в копюри от по 50 лева. Г. си прибрал и закопчал раницата, а свидетеля Д. си тръгнал. Съдържанието на разговора между двамата подсъдими и свидетеля Д. се установява от изготвените веществени доказателствени средства “звукозапис” и “видеозапис”. След излизане от заведението Г. бил задържан. При извършения обиск и изземване, у подсъдимия бил намерен хартиен плик със 60 бр. банкноти в копюри по 50 лева. От заключението на назначената в хода на досъдебното производство Съдебна Физико – химична експертиза ценено от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че по представените за изследване 60 бр. банкноти с номинал от 50 лева се установява наличие на флуоресциращо вещество, идентично по химичен състав  с веществото от сравнителната проба –приложение №1 към протокол от 19.11.2014г. Банкнотите са истински парични знаци – заключение на СТЕ – т.6 л.203.

 

Подсъдимият Г.Н.Г. възползвайки се от натрупания си опит, като бивш служител на Държавен фонд „Земеделие", както и от съвместната си дейност с  Й.П.Г. и Н.Д.В. - М., свързана с ежедневните посещения на запалени от земеделски стопани полета, решил независимо от описаната си по-горе задружна престъпна дейност да набави за себе си имотна облага -парична сума в различен размер, като възбужда и поддържа заблуждение у земеделски стопани, представяйки се за длъжностно лице - държавен служител в Държавен фонд „Земеделие" в „Специализирана администрация", Областна дирекция - Варна, отдел „Регионален технически инспекторат" и убеждавайки земеделските стопани, че от него зависи налагането на санкции на същите за запалени от тях стърнища и е в състояние да предотврати намаляването на полагащата им се субсидия в следствие на констатираното от него изгаряне на стърнища срещу определена сума пари, която следвало да му се предаде като с това причинил на земеделските стопани имотна вреда в размер на предадената му сума пари. Общият размер на получените от Г.Н.Г. суми е 11 500 /единадесет хиляди и петстотин/ лева.

На 16.10.2014г. подсъдимият Г.Н.Г. установил запалено стърнище в землището на село Победа, община Добричка, стопанисвано от ЗК „Победа" село Победа с председател Г. М. Г..*** с ЕЖ 834051486 имала подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г. с оторизирана сума в размер на 540 675.61 лева. Установявайки запаленото стърнище стопанисвано от ЗК „Победа" решил да изкара пари представяйки се за длъжностно лице. На място на самото стърнище той разговарял със служител от кооперацията, на когото предал номера на мобилния си телефон и поръчал председателя на кооперацията да му се обади задължително. На същия ден председателя на кооперацията свидетелят Г. М. Г. се обадил на  Г., който му се представил, че работи в Държавен фонд „Земеделие", Областна дирекция - Варна, отдел „Регионален технически инспекторат" и поискал среща с него, за да разговарят по повод запаленото стърнище и санкциите, които може да понесе кооперацията. В проведения разговор двамата се разбрали да се видят на следващия ден в гр. Добрич, заведение „Марко Поло" в 10.00 часа. На 17.10.2014г.  Г. и свидетелят Г. се срещнали в гр. Добрич, заведение „Марко Поло" и подсъдимият обяснил на Г., че заради запаленото стърнище ще бъдат намалени субсидиите за които е кандидатствала кооперацията с 33 000 лева, защото запалването било голямо нарушение. В разговора по между им подсъдимият Г. отново изтъкнал факта, че е държавен служител в ДФЗ и в конкретния случай изцяло от него зависело дали да пусне докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ за предизвикване на проверка и налагане на санкции, или не.  Г. заявил на свидетеля, че може да не пусне докладна записка за иницииране на проверка, но Г. трябва да му даде сумата от 3 000 лева. Свидетелят Г. му казал, че сумата от 3 000 лева е солидна сума и в случая се касае за кооперация, която следва да отпусне парите, за да му бъдат предадени на него и ще трябва време за това. С тази уговорка двамата се разделили. След срещата свидетелят Г. отнесъл въпроса до управителния съвет на кооперацията и с решение на управителния съвет била отпусната сумата от 3 000 лева от касата на кооперацията. След като получил сумата от касата на кооперацията свидетелят Г. се обадил на Г. на 20.10.2014г. да се срещнат, за да му предостави сумата от 3 000 лева. Същия ден двамата се срещнали на паркинга на бензиностанция „МТТ", намираща се на околовръстен път гр. Добрич. На срещата  Г. влязъл в служебния автомобил на свидетеля Г. казал, че много бърза и поискал последният да му дава парите, за които са се събрали. Г. извадил плика, в който бил сложил сумата от 3 000 лева и ги дал на  Г., който ги взел, отворил носеният от него голям черен сак, сложил ги там и си тръгнал.

На неустановена дата в периода 01.10.2014г. до 21.10.2014г. подсъдимият Г.Н.Г. установил запалено стърнище в землището на село Генерал Колево, община Добричка, стопанисвано от И.М. Й.. И.М. Й. имал подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г. с оторизирана сума в размер на 104 344.54 лева. Установявайки запаленото стърнище стопанисвано от И.М. Й. Г. решил да набави за себе си сумата от 3 000 лева, като възбуди заблуждение у И.М. Й., че е длъжностно лице от ДФЗ и като такова от него зависи надлежното констатиране на нарушението, както и придвижването на процедурата за налагане на санкции, свързани с намаляване на субсидиите на Й. във връзка със запалените стърнища. В изпълнение на взетото си решение за набавяне на имотна облага  Г. потърсил контакт с Й., чрез кметицата на село Генерал Колево като оставил на същата лист с написани на него телефонният му номер и името Г.. Той обяснил на кметицата, че трябва спешно Й. да му се обади във връзка с установени от него изгорели стърнища. Свидетелят Й. се обадил на  Г., който му се представил, че работи в Държавен фонд „Земеделие", Областна дирекция - Варна, отдел „Регионален технически инспекторат" и поискал среща с него, за да разговарят по повод запаленото стърнище и санкциите, които може да понесе Й.. В проведения разговор двамата се разбрали да се видят в гр. Добрич, заведение „Марко Поло". На неустановена дата в периода от 01.10.2014г. до 21.10.2014г. подсъдимият Г. и свидетелят Й. се срещнали в гр. Добрич, заведение „Марко Поло" и той обяснил на Й., че заради запаленото стърнище ще бъдат намалени субсидиите за които е кандидатствал с около 25%, защото запалването било голямо нарушение. В разговора по между им  Г. отново изтъкнал факта, че е държавен служител в ДФЗ и в конкретния случай изцяло от него зависело дали да пусне докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ за предизвикване на проверка и налагане на санкции или не. Заявил на свидетеля, че може да не пусне докладна записка за иницииране на проверка, но Й. трябва да му даде сумата от 3 000 лева. Свидетелят Й. казал на подсъдимия, че сумата от 3 000 лева е солидна сума, която той нямал в себе си и ще му е необходимо време да я набави. С тази уговорка двамата се разделили и се уговорили да се видят на 21.10.2014г. в гр. Добрич, заведение „Марко Поло" за да му предостави сумата от 3 000 лева. На 21.10.2014г. около 07.00 часа  Г. и свидетелят Й. се срещнали в гр. Добрич, заведение „Марко Поло". На срещата Г. бил пристигнал преди свидетеля Й.. Й. влязъл в заведението седнал до подсъдимия, който подал към него малка платнена раница с отворени джобове и посочил на Й. да сложи парите там Свидетелят Й. сложил в раницата сумата от 3 000 лева в банкноти от по 50 лева, завързани с ластик и си тръгнал.

В периода от 30.10.2014г. до 11.11.2014г. подсъдимият Г.Н.Г. установил запалено стърнище в землището между селата Чернооково и Кардам, община Добричка, стопанисвано от И.Г. И. като частен земеделски производител. И.Г. И. имал подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г. с оторизирана сума в размер на 68 008.53 лева. Установявайки запаленото стърнище стопанисвано от И.Г. И.  Г. решил да набави за себе си сумата от 3 000 лева, като създаде представа у И., че е длъжностно лице от ДФЗ и като такова от него зависи надлежното констатиране на нарушението, както и придвижването на процедурата за налагане на санкции, свързани с намаляване на субсидиите на И. във връзка със запалените стърнища. Същевременно подсъдимият Г. съзнавал, че в конкретния случай той самият не е длъжностно лице и действал самостоятелно без участието на длъжностни лица от ДФЗ и реално при тези обстоятелства той не е в състояние по никакъв начин да повлияе положително или отрицателно на очакваните от И. субсидии. Г. потърсил контакт с И. чрез кмета на село Кардам. Обяснил на кмета, че трябва спешно И. да му се обади във връзка с установени от него изгорели стърнища. Свидетелят И. се обадил на  Г., който му се представил, че работи в Държавен фонд „Земеделие", Областна дирекция -Варна, отдел „Регионален технически инспекторат" и поискал среща с него, за да разговарят по повод запаленото стърнище и санкциите, които може да понесе И.. Свидетелят И. и подсъдимият провели няколко телефонни разговора по между си като при първия разговор  се представил като И., а при последващите разговори се представял като Г.. На един от разговорите двамата се разбрани да се видят в гр. Генерал Тошево в заведение, намиращо се в близост до читалището. На неустановена дата в периода от 11.11.2014г. до 17.11.2014г.  Г. и свидетелят И. се срещнали в гр. Генерал Тошево в заведение, намиращо се в близост до читалището и той обяснил на И., че заради запаленото стърнище ще бъдат намалени субсидиите за които е кандидатствал с около 25%, защото запалването било голямо нарушение.  Г. дори сметнал размера на санкцията, която евентуално щяла да бъде наложена на И., като според него същата възлизала на около 17 000, или 18 000 лева. В разговора по между им  Г. отново изтъкнал факта, че е държавен служител в ДФЗ и в конкретния случай изцяло от него зависело дали да пусне докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ за предизвикване на проверка и налагане на санкции или не.  Г. заявил на свидетеля, че може да не пусне докладна записка за иницииране на проверка, но И. трябва да му даде сумата от 3 000 лева. Свидетелят Й. казал на подсъдимия, че сумата от 3 000 лева е солидна сума, която той нямал в себе си и ще му е необходимо време за да помисли и евентуално да я набави. С тази уговорка двамата се разделили. Свидетелят И. и  Г. продължили да подържат връзка по телефона, като при разговорите последния продължавал да подържа заблуждението на И., че е държавен служител и от него зависело дали да се наложи санкция, водеща до намаляване на субсидиите му. На един от разговорите се разбрали да се видят на 17.11.2014г. в гр. Добрич, на бензиностанция „ОМВ", която се намирала в близост до автогарата, за да може свидетеля И. да предостави сумата от 3 000 лева на подсъдимия Г.. На 17.11.2014г. около 18.30 часа  Г. и свидетелят И. се срещнали в гр. Добрич, на паркинга на бензиностанция „ОМВ", която се намирала в близост до автогарата. На срещата  Г. влязъл в автомобила на свидетеля И.. Подсъдимият подал към свидетеля носената от него чанта, която била отворена и посочил на И. да сложи парите там. Свидетелят И. сложил в чантата на  Г. сумата от 3 000 лева и си тръгнал.

В периода от 19.10.2014г. до 10.11.2014г. подсъдимият Г.Н.Г. установил запалено стърнище в землището на село Равнец, община Генерал Тошево, стопанисвано от фирма „Агро Тодоров 50" ЕООД с управител Х.Т. Х.. „Агро Тодоров 50" ЕООД, ЕИК 202663932 с управител Х.Т. Х. имал подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г. с оторизирана сума в размер на 20 292.73 лева. Установявайки запаленото стърнище стопанисвано от Х.Т. Х.  решил да набави за себе си сумата от 3 000 лева, като заблуди Х., че е длъжностно лице от ДФЗ и като такова от него зависи надлежното констатиране на нарушението, както и придвижването на процедурата за налагане на санкции, свързани с намаляване на субсидиите на Х. във връзка със запалените стърнища. Г. посетил лично запаленото стърнище, на което бил дошъл и свидетеля Х.. Подсъдимият Г. дошъл на стърнището с личния си автомобил марка „Фолксваген" син на цвят с добричка регистрация. В проведения личен разговор със свидетеля Х. той му се представил, че работи в Държавен фонд „Земеделие", Областна дирекция - Варна, отдел „Регионален технически инспекторат" и го попитал защо е запалил стърнището, като му заявил, че това е сериозно нарушение. Г. поискал телефонния номер на свидетеля Х., за да се чуят и разговарят допълнително и след като го подучил си тръгнал с автомобила. В последствие  Г. се обадил по телефона на  Х. и поискал среща с него, за да разговарят по повод запаленото стърнище и санкциите, които може да понесе Х.. Свидетелят Х. и подсъдимият Г. се разбрали да се видят в гр. Генерал Тошево на бензиностанция „Питае", собственост на Петър Петров, намираща се на изхода за гр. Добрич. На 10.11.2014г. около 15.00 часа Г. и свидетелят Х. се срещнали в гр. Генерал Тошево на бензиностанция „Питае" и подсъдимият обяснил на Х., че заради запаленото стърнище ще бъдат намалени субсидиите за които е кандидатствала неговата фирма, защото запалването било голямо нарушение. В разговора по между им  Г. подчертал изтъкнал факта, че е държавен служител в ДФЗ и в конкретния случай изцяло от него зависело дали да пусне докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат" при ДФЗ за предизвикване на проверка и налагане на санкции или не. Подсъдимият Г. заявил на свидетеля, че може да не пусне докладна записка за иницииране на проверка, но Х. трябва да му даде сумата от 3 000 лева. Свидетелят Х. казал на подсъдимия, че сумата от 3 000 лева е солидна сума, която той нямал в себе си и трудно би ги събрал. В крайна сметка двамата се разбрали свидетелят Х. да му предостави сумата от 2 500 лева. С тази уговорка двамата се разделили. Свидетелят Х. и  Г. продължили да подържат връзка по телефона, като при разговорите  Г. продължавал да подържа заблуждението на Х., че е държавен служител и от него зависело дали да се наложи санкция на фирмата му, водеща до намаляване на субсидиите му. На един от разговорите се разбрали да се видят на 11.11.2014г. около 10.30 часа на автоспирката на с. Равнец, намираща се на главен път Добрич- Кардам,   за да може свидетеля Х. да предостави сумата от 2 500 лева на подсъдимият. На 11.11.2014г. около 10.30 часа  Г. и свидетелят Х. се срещнали на автоспирката на с. Равнец, намираща се на главен път Добрич - Кардам. На срещата  Г. влязъл в автомобила на свидетеля Х.. В автомобила Г. подал към свидетеля носената от него чанта, която била отворена и посочил на Х. да пусне парите там. Свидетелят Х. пуснал в чантата на подсъдимия сумата от 2 500 лева, заедно с платежното нареждане от банката, от която ги изтеглил и си тръгнал.

Видно от изложеното по-горе въззивната инстанция възприема идентична с установената от ВОС фактическа обстановка, която е установена по несъмнен и категоричен начин не само въз основа на самопризнанието на подсъдимите, но и на положените в хода на досъдебното производство усилия за събиране на характеристични данни за личността на подсъдимите. Спор по фактите по делото не е налице. Не се спори и по правната квалификация на деянието. По същество единственият спор по делото е дали наложените на тримата подсъдими наказания са справедливи.

Производството по делото, в съдебната му фаза пред първата инстанция, е протекло по реда на диференцираната процедура, регламентирана в чл. 371, т. 2 от НПК, като и тримата подсъдими са признали фактите по обвинението и са дали съгласие да не се събират доказателства за тяхното установяване. Направените самопризнания са били одобрени от съда, съгласно процесуалният ред по чл. 373, ал. 4 от НПК, което е резултирало като санкционна последица в определяне на наказание при условията на чл. 58а от НК.

Реализацията на наказателната отговорност на подсъдимите Геджиков, Г. и В.-М. е била осъществена от първостепенния съд при условията на чл.58а, ал. 1 от НК, с оглед отчетената липса на предпоставките на чл.55 от НК за отсъствие на многобройни смекчаващи или изключително за вината на всеки от дейците обстоятелства, при което наказанието е било индивидуализирано в съответствие с разпоредбата на чл.54 от НК. След редукцията с една трета основното наказание е определено в рамките на

·                    за Г. – по реда на чл.23 от НК ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ; кумулативни наказания ГЛОБА в размер на 4 000,00 /четири хиляди/ лева; Лишаване от право да заема длъжност в сферата на държавната и общинска администрация за срок от ТРИ ГОДИНИ, както и Лишаване от право да упражнява дейност, свързана с материална отговорност за срок от ТРИ ГОДИНИ;

·                    за Г. - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, както и кумулативни наказания ГЛОБА в размер на 3000,00 лева /три хиляди лева/, Лишаване от право да заема длъжност в сферата на държавната и общинска администрация за срок от ТРИ ГОДИНИ, както и Лишаване от право да упражнява дейност, свързана с материална отговорност за срок от ТРИ ГОДИНИ;

·                    за В.-М. - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛОЖИЛ с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, както и кумулативните наказания ГЛОБА в размер на 2000,00 лева /две хиляди лева/ в полза на Държавата, Лишаване от право да заема длъжност в сферата на държавната и общинска администрация за срок от ТРИ ГОДИНИ, както и Лишаване от право да упражнява дейност, свързана с материална отговорност за срок от ТРИ ГОДИНИ

Санкцията е отмерена при отчетен при превес на смекчаващите обстоятелства по отношение и на тримата подсъдими.

По отношение на Г. обстоятелства ВОС е възприел като смекчаващи отговорността му следните факти:

-          чисто съдебно минало

-          разкаяние за стореното

-          добри характеристични данни

-          недобро здравословно състояние в следствие на психическо заболяване – “Разстройство в адаптацията с преобладаващо засягане на емоциите. Протрахирана депресивна реакция на дезадаптация” получено при задържането му в следствените арести

Като единственоото отегчаващо такова ВОС е коментирал интензивността на осъществената престъпна дейност и проявената упоритост при постигане на целите.

            Въз основа на изложеното, първостепенният съд е достигнал до законосъобразния извод, че не са налице нито многобройни, нито едно изключително по своята същност смекчаващо отговорността обстоятелство, което да доведе до определяне на наказание при условията на чл.55 от НК.

Тази аналитична дейност на първата инстанция, въззивният съд  споделя напълно.

На следващо място не може да бъде споделено схващането на представителя на обвинението за обема на отекчаващите вината на Г. обстоятелства, сред които са включени – броя на деянията (8) и размера на поисканата сума – 34 000 лева. Тук следва да се посочи, че именно броя на деянията и сумарния резултат на поисканите от подсъдимия суми са обусловили по-тежката квалификация на стореното от него като продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК, както и квалификацията „големи размери” по т.4 б.”А” на чл.302 от НК. Съобразно Тълкувателно решение N: 1 от 30.10.1998 г. , по тълк. н. д. N: 1/98 г., ОСНК  при определяне квалифициращия признак "големи размери" се определя от паричната равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля седемдесет пъти установената в страната минимална работна заплата. Съгласно ПМС №249/31.10.2013г. минималната работна заплата в страната за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. е била 340 лева и критерият “големи размери” е удовлетворен при стойности над 23 800 лева. Горното сочи, че размерът на поискания подкуп не надвишава драстично установения праг за квалификацията. Затова и въззивната инстанция намира тази претенция за неоснователна. Тук е мястото да се посочи и несъгласието на въззивната инстанция с доводите, развити в протеста за нуждата от принципна нетърпимост към корупцинните престъпления, изискваща ефективно наказване на дейците. Ноторен факт са обществените нагласи спрямо подобен род прояви. Същевременно обаче основен принцип на българското наказателно право е, че наказателната отговорност е лична, т.е. деецът може и следва да бъде санкциониран само за онова конкретно свое поведение, което е обявено от закона за наказуемо. Санкцията трябва да бъде индивуализирана и съобразена с особеностите на неговата конкретна личност, на характеристикита на деянието, извличими от доказателствата по делото. Недопустимо е решението на съда да е резултат на външни за делото фактори, а да не почива на базата на доказателствата; то не може да се базира на предположения, хипотези или факти от действителността, не свързани с предмета на делото, но създаващи определени негативни внушения. Съгласно чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС "всяко лице, при решаването на правен спор относно...... основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на ....... гледане на неговото дело...... от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона". За безпристрастността на съда се изисква той да не си позволява да бъде повлиян от информация извън съдебната зала, от общественото мнение, от какъвто и да е било натиск, а да основава мнението си на обективните аргументи, представени в хода на процеса. Съдът ще бъде безпристрастен тогава, когато няма формирано лично отношение към разглежданото дело - независимо дали това отношение е резултат от предразсъдъци, предварително формирано мнение - предубеденост или от някаква форма на заинтересованост от изхода на делото. Затова и въззивната инстанция намира, че наведените аргументи от обвинение не могат да послужат като валидна обосновка на съдебния акт. Наказателната репресия не се осъществява самоцелно, като основното и предназначение е насочено към личността на дееца и въздействието върху него, докато ефективността на санкцията от гледна точка на обществената и значимост винаги е поставена в пряка зависимост от повлияването на индивида като субект на конкретната наказателна отговорност. Затова и в крайна сметка въззивната инстанция не намира основания да преразгледа приложението на чл.66 от НК спрямо личността на въззивника Г. – касае се за неосъждано лице, с добри характеристични данни, с висше образование, работи, т.е. личност не просто интегрирана в нашето общество, но и допринасяща за неговото положително развитие. Затова и поставянето на подобна личност в изолация от семейство, трудова среда и обществен живот не би допринесла за благото но когото и да било. Превантивен и възпиращ ефект по отношение на останалите членове на обществото би постигнало единствено справедливото наказание, каквото в крайна сметка ВОС е отмерил.

Изложеното е относимо в пълна мяра и по отношение на другите две подсъдими Г. и В.-М.. По отношение на Г. ВОС е отчел като смекчаващи отговорността й следните обстоятелства:

-          чисто съдебно минало

-          добри характеристични данни

-          изразеното съжаление за стореното

-          недобро здравословно състояние – налично психично заболяване установено със СПЕ – т.3 от д.п.

-          обстоятелството че се грижи за двете си  деца – Косара Красимирова Г. и Б.К. Г., които също страдат от тежки заболявания

Като отегчаващо наказателната й отговорност обстоятелство съдебния състав е отчел водещата роля, която Г. е имала в задружната престъпна дейност – тя единствена е участвала и в десетте установени случая на искани подкупи.

Към настоящия момент подсъдимата Г. е безработна, няма постоянни доходи, но учи в магистърска програма на Икономически университет – Варна. При тези данни за личността на подс.Г. и въззивната инстанция не намира за обосновано твърдението на прокурора за личност със завишена степен на обществена опасност. С лишаването от права за обществото е гарантирано, че подс.Г. е прекъсната възможността да накарни обществените отношения, защитавани по глава Глава Осма, Раздел IV на Особената част на НК. Същевременно обаче не може да бъде споледено и виждането на защитата за наличие на предпоставките по чл.55 от НК, тъй като нито едно от смекчаващите отговорността на Г. обстоятелства не може да бъда разглеждано като изключително, нито пък те са многобройни.

По отношение на подс.В.-М. в допълнението към протеста, сезирал въззивната инстанция, прокурорът не е изложил нито един аргумент в подкрепа на искането си за завишаване и на наказанието, наложено на нея. Въпреки бланкетността на оплакването, въззивната инстанция извърши проверка на присъдата и в тази й част и също не констатира допуснати нарушения от първостепенния съд. В.-М. е с чисто съдебно минало, депозирала е пълни самопризнания още в хода на досъдебното производство и е оказала съдействие на разследването, изразила е съжаление и разкаяние за стореното. Безпорен е факта, че тя има и най-малка степен на участие в задружната престъпна дейност. Затова и ВАпС не намира основания да преразгледа наложеното от ВОС наказание и по отношение на подс.В.-М..

По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена изцяло.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 102 от 04.11.2015 година, постановена по НДОХ № 1270/2015 година по описа на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                                                                                                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.