Р Е Ш Е Н И Е

 

2

 

09.01.2017 година, Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на осми декември, година две хиляди и шестнадесета, в открито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                    ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

Секретар С.Д.

Прокурор Иван Тодоров

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова ВНОХД № 437 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ГЛАВА ХХІ от НПК.

 

Варненският Окръжен съд с Присъда № 86 по НОХД №1022/14г. по описа на същия съд, постановена на 02.10.2015г. е признал подсъдимите К.П.Д., Ф.Р.А., К.К.Г., Д.Т.Д., Н.К.Н., И.О.П. ЗА НЕВИННИ в извършване на деяния по чл. 301, ал.1, пр.2, алт.2 вр. чл.20, ал.2 вр.ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК ги е оправдал по така повдигнатите обвинения за всеки един от тях.

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по протест на прокурор в ОП- Варна, с предложение за изменение на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на осъдителни диспозитиви по отношение и на шестимата подсъдими. В допълнително изложение се излагат подробни аргументи в тази насока и се поставя акцент върху събраните по делото доказателства, водещи според представителя на държавното обвинение пред първоинст. съд до еднозначен извод за вината на подсъдимите.

В съдебно заседание пред състава на АС-Варна, шестимата подсъдими се явяват лично и се представляват от редовно упълномощен защитници от преди.

В пледоарията си по същество пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Варна прави обстоен анализ на доказателствата по делото и начина на проведеното разследване на досъдебната фаза, като аргументира становище за това, че наличните доказателства не са достатъчни да се поддържа обвинение по чл.301 от НК срещу шестимата подсъдими, поради което присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена.

 

Всички защитници на подсъдимите оспорват изложеното в протеста, споделят изразеното становище на представитиеля на АП-Варна и пледират присъдата на първоинстанционния съд, като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена в цялост.

В последната си дума шестимата подсъдими молят присъдата на ВОС да бъде потвърдена.

 

Въззивният съд, след като прецени изложените съображения в протеста, инициирал настоящето производство, доводите на страните, изложени в хода на въззивните съдебни прения и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК констатира, че протестът е неоснователен по изложените по - долу съображения:

 

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Варненският Окръжен съд  е приел за установено от фактическа страна следното:

От 15.05.2010г. подс.К.П.Д. работил на длъжност - младши автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна  дейност" при  сектор „Пътна полиция" към отдел „Охранителна полиция" на ОД МВР – Варна.

Подс. Ф.Р.А. от 15.05.2010г. работил на длъжност - младши автоконтрольор II степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" при сектор „Пътна полиция" към отдел „Охранителна полиция" на ОД МВР – Варна.

Подс. К.К.Г. от 15.05.2010г. работил на длъжност - младши автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" при сектор „Пътна полиция" към отдел „Охранителна полиция" на ОД МВР – Варна.

Подс. Д.Т.Д. от 15.05.2010г. работил на длъжност - младши автоконтрольор II степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" при сектор „Пътна полиция" към отдел „Охранителна полиция" на ОД МВР – Варна.

Подс. Н.К.Н. от 12.09.2011г. работил на длъжност младши автоконтрольор II степен в звено „Пътен контрол" при група „Охранителна полиция" към Пето РУ „Полиция" - Златни пясъци на ОД МВР – Варна.

Подс. И.О.П. от 15.06.2011г. работил на длъжност водач на патрулен автомобил /ВПА/ в звено „Охрана на обществения ред" при група „Охранителна полиция" към Пето РУ „Полиция" - Златни пясъци на ОД МВР - Варна.

В посочените полицейски качества всички подсъдими били длъжностни лица - държавни служители от категорията, регламентирана с чл.93, т.1, б,"а" НК вр. чл.169, ал.1, т.1 ЗМВР.

Според длъжностната им характеристика за „младши автоконтрольор II-I степен“, утвърдена със заповед на Министъра на вътрешните работи подсъдимите Д., А., Г., Д.Д. и Н. изготвяли документи, свързани с административно-наказателната дейност и извършвали разследване на пътно-транспортни произшествия.

Съгласно друга заповед  на Министъра на вътрешните работи полицейските органи категории „В", „Г", „Д" и „Е" от звената „Охранителна полиция" в ГД „Охранителна полиция", както и в ОД МВР в страната на обслужваната от тях територия, издавали фишове и актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.

Така през периода юли - декември 2011г. шестимата подсъдими, в качеството си на длъжностни лица били оправомощени с извършването на контролна и административно-наказателна дейност по ЗДвП, включително с правото да съставят АУАН и да налагат глоби с фиш за извършени административни нарушения по ЗДвП.

Сред водещите им задължения били да спират и вземат отношение към участниците в движението само при ясно видими и безспорни нарушения, като незабавно уведомяват дежурната част за мястото и вида на контрола, проверяваните обекти, часа, регистрационния номер и повода/причината за спиране. При констатирани нарушения на ЗДвП да съставят АУАН и да изпълняват разпоредбите на чл.44, ал.4 ЗАНН, както и да се вписват всички проверявани лица и автомобили в нарядни дневници.

Съгласно Заповед peг. № 35/19.07.2011г. на Началника на сектор „Пътна полиция" към отдел „Охранителна полиция" на ОД МВР - Варна първите петима от подсъдимите се подписали срещу имената си в списък, че са запознати с реда за непосредствено изпълнение на дейността на пътния контрол.

На 20.07.2011г. в 19,00ч. подсъдимите Кр. Д. и Ф. А. застъпили нощна смяна като наряд - автопатрул по КАТ. За целта използвали служебен л.а. "Опел Астра" с ДК № В 86-04 РА, в чиято пътна книжка А. попълнил хоризонталните графи за 20.07.2011г. - 19,00ч., и 21.07.2011г. - 07,00ч. Според ежедневната ведомост те контролирали трафика по маршрут 4 - 659 КПП „Почивка".

Около 23,30ч. до спирка „Акациите" в посока к.к."Златни пясъци", Кр. Д. спрял за пътна проверка л.а. "Фолксваген Пасат" с ДК №В 86-93 КА, управляван от св. Я.. Подс. наредил на свидетеля да излезе и с документите си да отиде при колегата му А., седящ на шофьорското място в полицейския лек автомобил.

Св. Я. предал документите си  на А., който ги разгледал. Той уведомил свидетеля, че срокът на застраховката гражданска отговорност е изтекъл и за това следвало да му наложат наказание и да го спрат от движение. После го изпратил с документите обратно при подс. Кр. Д.. Последният потвърдил, че следва да му наложат наказание. Свидетелят заявил, че работи като снабдител и работата му е свързана изключително с управлението на автомобил, поради което настоявал да не го наказват. Той обещал, че още на следващия ден ще заплати вноската си по застраховката си, което в действителност и сторил.

Двамата подсъдими вписали проверката на св. Я. в нарядния дневник, изготвили докладни записки за извършената дейност и след като го предупредили да отстрани нарушението, около 23,45 ч. го освободили, без да му съставят акт.

Междувременно през лятото на 2011г. в МВР зачестили сигналите за подкупи, приемани от служители на сектор „Пътна полиция“, поради което било взето решение за провеждане на операция с цел разкриване на престъпленията. В тази връзка св. Я. бил вербуван от служители на вътрешна сигурност – Ц., Н., К. от ОД на МВР гр. Варна и св. К. ***, да съдейства за установяване на корупционни практики от служители от „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Варна. Същият бил осъждан с четири отделни присъди за кражба и грабежи. На свидетеля му било предложено да направи „услуга“ на полицейските служби, като вземе участие в организираната операция за установяване на корупционно поведение на органите от пътен контрол към КАТ гр. Варна. Той приел да участва и бил инструктиран да изключва осветлението на единия фар, минавайки покрай полицейския патрул, за да бъде спиран за проверка. В същото време бил оборудван със съответното техническо средство за проследяване. От него се изисквало още да управлява автомобила си на територията на гр. Варна и да минава покрай патрулните постове на КАТ, за които щял да бъде уведомяван къде точно се намират.

На 18.11.2011г. от 19,00ч. подсъдимите К.Г. и Д. Д. застъпили по график нощна смяна „Б", като наряд - автопатрул по КАТ. Ползвали служебен л.а."Опел Астра" с ДК №В0124КН, в чиято пътна книжка Г. попълнил хоризонталната графа за 18.11.2011г. - 19,00ч. Според ежедневната ведомост контролирали трафика по маршрут 1 - 655 „Пивовара".

В 20.32ч. на бул. "Република", подс. Д. Д. спрял за пътна проверка автомобила на св. Я. и изискал документите му за проверка. След като ги получил той направил забележка на водача, че единия преден фар не свети, стъклата на задните врати били затъмнени с поставено фолио, което ограничавало видимостта, а предно ляво огледало за обратно виждане било счупено. Подс. Д. отвел св. Я. до паркирания полицейския автомобил, където на шофьорското място седял подс. Г.. Д. обяснил на Г. за допуснатите от Я. нарушения на ЗДвП. Двамата подсъдими започнали да разговарят със свидетеля, като му заявили, че заради тези нарушения следвало да му вземат талона и да спрат автомобила от движение. По време на разговора свидетелят им заявил, че работи като дистрибутор и работата му е свързана с управлението на автомобил, като ги помолил да не го спират от движение, за да може да работи. Подсъдимите му казали, че ще направят компромис и около 20.40ч. го пуснали да си тръгне без да го накажат, с уговорката, че на следващия ден ще отстрани и другите неизправности.

Подсъдимите не вписали проверката на св. Я. в нарядния дневник, а само изготвили две докладни записки относно извършената дейност по контрол на пътното движение по време на наряда.

На 18.11.2011г. в 20,00ч. подсъдимите Н.Н. и И. П. застъпили на V РУ „Полиция" - Златни пясъци, като нощен автопатрул. За целта ползвали служебен л.а."Опел Астра" с ДК № В 68-01 CP, в чиято пътна книжка Н. и П. заедно попълнили хоризонталната графа за 18.11.2011г. - 20,00ч. Според ежедневната ведомост контролирали трафика по маршрут, включващ и бул."Княз Борис" в посока курортен комплекс „Златни пясъци".

В 21,30ч. на бул."Княз Борис" пред спирка „Траката" двамата подсъдими стояли до паркирания наблизо л.а."Опел Астра". Подс. Н. спрял за пътна проверка автомобила, управляван от св. Я.. При проведения разговор Н. го уведомил, че го спира за проверка поради това, че на автомобила му светят само три светлини, а трябвало да светят осем. Упрекнал свидетеля, че колата му е като мотор и се обърнал към него по малко име: „С., С., дай да видим дали ще спасиш и акта, хайде". С тези думи имал предвид, че ако свидетелят успее да отстрани повредата на фара, няма да му пишат акт, а в противен случай ще състави такъв и ще го спре от движение. По време на разговора подсъдимите разбрали, че свидетелят е дистрибутор на вафли и други сладки и го предупредили, че ще му съставят акт, с равностойност цената за 11 кутии вафли, т.е. за около 100 лв.

Междувременно свидетелят успял да отстрани повредата и обещал на следващия ден да оправи и другите светлини. Помолил подсъдимите да не го наказват, тъй като имал две деца, за които се грижи и ако му спрат автомобила от движение няма да може да ги издържа. Подсъдимите направили компромис и около 21.37ч. го освободили без да впишат проверката в нарядния дневник, като Н. изготвил докладна от свое име и от името на подс. П. относно извършената дейност по контрол на пътното движение по време на наряда.

На 12.12.2011г. от 19,00ч. подсъдимите Д. Д. и Ф. А. застъпили по график нощна смяна „Б", като наряд - автопатрул по КАТ. Ползвали служебен л. а."Опел Астра" с ДК №В86-04РА, в чиято пътна книжка А. попълнил хоризонталната графа за 12.12.2011г. - 19,00ч. /месеца сгрешил, вписвайки м.11/. Според ежедневната ведомост подсъдимите контролирали трафика по маршрут 8 - 659 „Ю. Възел".

В 23,02ч. А. спрял за пътна проверка л.а."Фолксваген Пасат" с ДК № В 86-93 КА, управляван от св. Я. на бул. „Цар Освободител". Подсъдимият го попитал защо шофира без колан, с изключени фарове, само на габарити. Поискал документите му за проверка и го предупредил, че за такива нарушения се съставя акт за административно нарушение. След това отишъл да проверява други автомобили и казал на свидетеля да го изчака. Докато подс.А. извършвал другите проверки, св. Я. отишъл при паркирания патрулен л. а., на чиято предна дясна седалка седял подс. Д. Д.. Я. познал Д., като един от двамата полицаи, които и преди това го бил спирал за проверка.

Без да излиза от полицейския автомобил, подс. Д. запитал свидетеля защо кара на габарити и не ползва колан. Предупредил го, че за нарушенията се пише акт, вземат се контролни точки и се налага се глоба. Свидетелят се извинил и отново „успял“ да отстрани повредата на фара. Обещал да ги измие /фаровете/, след което без да бъде санкциониран бил освободен, като подсъдимият само записал личните му данни в тетрадката.

По – късно подсъдимите Д. и А. вписали пътната проверка на св. Я. в нарядния дневник и изготвили две докладни записки - всеки по една, относно извършената дейност по контрол на пътното движение по време на наряда.

 

Настоящата инстанция възприема изцяло фактическите изводи, до които е достигнал първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателствени източници: показанията на свидетели, частично тези на св.Я. и частично обясненията на подсъдимите, съпоставени с изготвените видео-технически експертизи и  ВДС от приложените СРС, както и другите писмени и веществени доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

За да постанови оправдателната си присъда ВОС е анализирал доказателствената съвкупност, в центъра на която са залегнали от една страна противоречивите показания на св.Я., а от друга - тези на св.К. /последният разпитан непосредствено и пред настоящия състав/. С показанията си св.К. не разколебава извода, до който е достигнал ВОС, а именно за несъставомерност на така повдигнатите обвинения спрямо подсъдимите: Това е така, на първо място, поради обстоятелството, че самият свидетел до голяма степен се явява един страничен наблюдател на проведената полицейска акция, а от друга, със сигурност изминалият не малък петгодишен период от извършване на инкриминираното деяние през м.11 на 2011г. очевидно е повлиял неблагоприятно върху възприятията му, още повече, че в неговите рамки той е участвал в две други досъдебни производства. Св.К. не е категоричен, че е видял даването на инкриминираните банкноти –възприятията му, респ. и показанията му са повлияни от една страна, от проведения разговор със св. Я., който казал, че е дал някаква сума, а от друга – събраното чрез от СРС, респективно прегледаните от него ВДС, от които е видно, че такава банкнота е била предадена от св. Я. на подсъдимото лице.

Първоинстанционният съд е анализирал подробно и четирите инкриминирани деяния, преценявайки, че наличните доказателства не са достатъчни да обосноват категоричния обосноват извод за извършено от обективна и субективна страна на деяние по смисъла на чл. 301, ал.1, пр.2, алт.2 вр. чл.20, ал.2 вр.ал.1 от НК и тези му съображения се споделят изцяло от въззивната инстанция.

 

Не може да се пренебрегне фактът, че първото възведено обвинение за извършено деяние от  двамата подсъдими - Д. и А. през м.07.2011 г., е отпочнато да се разследва месеци по-късно - едва когато св. Я., мотивиран от полицията да сътрудничи /обстоятелство, което само по себе си също не следва да се елиминира, преценявайки добросъвестността му, респ. и достоверността на показанията му/ е свидетелствал, че въпросните служители са го спрели за проверка и той им е дал сумата от 20 лв. Освен голословните твърдения на св. Я., че е дал тези пари на подсъдимите, други доказателства не са налични. Опитът да се докаже съставомерността на деянието остава абсолютно неуспешен във връзка и с извършеното  разпознаване от свидетеля на двамата подсъдими, което правилно е било оценено от съда, като процесуално компрометирано, предвид обстоятелството, че снимките им предварително са били показани на Я. от свидетеля Н., които му посочил, че това са били двамата полицейски служители, които са го спрели за проверка и на които е дал сумата от 20 лв.

На същата плоскост за липсата на доказателства почива и обвинението за деянието по пункт четвърти  - спрямо подс. Д., където свидетеля Я. е бил спрян за проверка заради мръсни фарове на габарити и за това, че е управлявал МПС без колан. След като е осъществил контакт отново с този подсъдим, св. Я. е решил значително на по – късен етап да уведоми полицията, за това, че е бил спрян за проверка от подс. Д., като му е дал сумата от 20 лв. Отново не са налични други доказателствени източници за тези му твърдения.

 

Обвиненията за извършени деянията по пункт II и III на обв. акт са били обезпечени с ВДС, изготвени на база използвани СРС. По пункт  II, изготвения видеозапис по ВДС чрез използваното СРС, ангажира времето 20:39:41 часа, който след това е бил предмет и на изготвена техническа експертиза, като изрично е посочено, че са участвали две униформени лица. По отношение на първото униформено лице от извършения анализ се установява, че това безспорно е подс. Д.Т.Д.. Другият подсъдим посочен в обв. акт е К.Г., на когото според обвинението свид.Я. е следвало да даде парите и който е стоял на шофьорското място. От изготвеното ВДС по СРС обаче се установява, че на шофьорското място е друго лице, а именно -  П.Т.П.. Самото вещо лице по изготвената техническа експертиза също не е категорично, че е подадена именно банкнота.

Всички тези неясноти и несъответствия рефлектират върху законосъобразния извод на първоинстанционния съд, за несъставомерност на деянието и по този пункт на обвинението, респ., че единствените доказателства отново се явяват компрометираните показания на свид. Я..

Не се обезпечава с доказателства и обвинението по пункт 3 на обв. акт , касаещо инкриминирано деяние по отношение на подсъдимите Н. и П.. Свид. К. също не внася яснота в подкрепа на обвинението, а напротив, прави известно отстъпление от първоначалните си показания пред ВОС, че е видял директно подаване на банкнотата, като в пред настоящия състав заявява, че е видял едно „движение“ на ръката на св.Я., от което прави по аналогия извод, че е предадена някаква банкнота. От друга страна, св. К., заяви, че от разгледаният запис се е видяло ясно подаването на банкнота, но банкнота присъства единствено в записа от 20:31:30 часа до 20:39:41, касаещ извършена проверка на бул. „Република“ /до „Баумакс“/, а св.К., според наличните доказателства, е присъствал на полицейската акция, респ. проверка, извършена в района на спирка „Траката” под кв. „Виница”!

 

Предвид на всичко изложено, съставът на АС – Варна прецени, че по делото не са налични нито преки, нито косвени доказателства /както е приел ВОС/, които по един безспорен и категоричен начин да водят до правния  извод за извършени деяния по смисъла на чл. 301, ал.1, пр.2, алт.2 вр. чл.20, ал.2 вр.ал.1 от НК от шестимата подсъдимите. При така наличните спорни, неубедителни и противоречиви показания на св.Я., заключенията на вещите лица по назначените експертизи, които не са категорични, а също и изготвените ВДС по използваните СРС /които по п. втори и трети от обв. акт поначало противоречат на изложеното в обстоятелствената му част/, първоинстанционният съд правилно е приел, че обвинението срещу шестимата подсъдимите не е доказано по несъмнен начин,т. к. присъдата не може да почива на предположения и законосъобразно на основание чл. 304 от НПК ги е оправдал по така възведените им обвинения.

 

В контекста на изложеното по-горе протестът на държавното обвинение се преценява като неоснователен. Следва да се отбележи поначало, че така направеното искане в него за изменение на първоинст. присъда се явява неправилно и незаконосъобразно, предвид разпоредбата на 336 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от НПК, при условие, че е постановена изцяло оправдателна присъда от първоинст. съд и се прави искане за осъждане на подсъдими лица по обвинения, които са били налични пред първоинст.  съд. В подобен случай законодателят е предвидил искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава с осъждане, съответно на обвинението пред първата инстанция. 

 

С оглед гореизложено, съставът на АС-Варна  достигна до извода, че присъдата на ВОС като правилна и законосъобразна следва на основание чл. 338 от НПК  да бъде потвърдена.

 

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с. з., / които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на  ВАРНЕНСКИЯ  АПЕЛАТИВЕН  СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №86 на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД № 1022/14г. по описа на същия съд, постановена на 02.10.2015г.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.