Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 37/08.03.            Година  2016               Град Варна

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Варненският апелативен съд              Наказателно отделение

На пети февруари             Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ:  Румяна Панталеева

Росица Тончева

 

съдебен секретар С.Д.

прокурор Илия Николов

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД439 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 18/05.10.2015 г. по НОХД № 102/15 г. на Окръжен съд Добрич, с която подсъдимите С.К.П. и Р.К.Д. са били признати за виновни и осъдени, първият изцяло, а вторият в частично съответствие с възведените им обвинения, както следва:

 

1. Подсъдимият С.П. е бил признат за виновен в извършването на три престъпления от вида трафик на хора, всяко от тях наказуемо съответно по чл.159б, ал.2 от НК, по чл.159а, ал.2 от НК и по чл.159б, ал.1 от НК, както и за едно продължавано престъпление по чл.253, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, за които, в хипотезата на чл.54 от НК, са му били наложени четири отделни наказания лишаване от свобода с кумулативни глоби към тях – осем години с 10 000 лева глоба, втори път осем години с 10 000 лева глоба, седем години с 10 000 лева глоба и десет години със 100 000 лева глоба. С позоваване на правилата по чл.23 и 25 от НК наказанията лишаване от свобода са били групирани, вкл. с такова по предходна присъда, като е определено да изтърпи само най-тежкото от тях – това, за срок от десет години, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим, а към него е била присъединена изцяло и най-голямата по размер глоба – сто хиляди лева. За предмета на престъплението пране на пари е бил приложен чл.253, ал.6 от НК, като е присъдено да заплати в полза на държавата паричната му равностойност, възлизаща на 417 661.77 лева.

За да вземе решението си по отношение на този подсъдим, окръжният съд е приел за безспорно установено, че:

- през периода 31.08.-28.12.2006 г. в гр.Добрич, чрез въвеждане в заблуждение той е набрал, а в съучастие като съизвършител с подсъдимия Р.Д. и е транспортирал в Полша Р. К., като я превел през границата на страната с цел да бъде използвана за развратни действия,

- през периода от 11.07.-23.07.2007 г. в гр.Добрич, и в градовете Мадрид и Барселона, Кралство Испания, чрез въвеждане в заблуждение, той е приел в квартирата си С.В., с цел да бъде използвана за развратни действия,

- през периода от 08.02.2007 г. до началото на м.август 2011 г. в гр.Добрич той е набирал и транспортирал до Кралство Испания и Република Франция Р. К., като я превеждал през границата на страната с цел да бъде използвана за развратни действия, и

- през периода от 06.02.2007 г. до 10.08.2011 г., при условията на продължавано престъпление, в България, Германия и Испания, той е извършил 20 финансови операции и 10 сделки с имущества, общо на стойност 417 661. 77 лева, като знаел, че е придобил използваните суми чрез тежко умишлено престъпление.

 

2. Подсъдимият Р.Д. е бил признат за виновен и осъден по чл.159б, ал.1, пр.2, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок три години, за това, че през периода 31.08.-28.12.2006 г. в гр.Добрич, в съучастие като съизвършител с подсъдимия С.П., той е транспортирал в Полша Р. К., като я превел през границата на страната с цел да бъде използвана за развратни действия.

Оправдателната част на присъдата касае приложението на материалния закон спрямо този подсъдим, който е признат за невинен по първоначалната квалификация на деянието да го е извършил чрез въвеждане на пострадалото лице в заблуждение – по чл.159б, ал.2, вр.чл.159а, ал.2, т.2, пр.2 от НК.

 

В съдебното производство пред първоинстанционния съд, в качеството си на пострадали, като страни по делото – частни обвинители и граждански ищци, са били конституирани Р.Д.П. и С.Д.В., и са били приети за съвместно разглеждане общо три граждански иска – един от В., с предмет претенцията й по отношение на подсъдимия П. за обезщетяване на 20 000 лева неимуществени вреди, и два от П. – за 20 000 лева неимуществени вреди, причинени в периода 31.08.-28.12.2006 г. и претендирани от двамата подсъдими солидарно, и за 80 000 лева само срещу подсъдимия П., за неимуществени вреди , причинени й от него в периода 08.02.2007 г.-01.08.2011 г. С присъдата двата иска с цена 20 000 лева са били отхвърлени като погасени по давност, а третият – като неоснователен и недоказан, след като е прието, че деянието, във връзка с което той се претендира, няма конкретно установено и съставомерно отражение върху неимуществената сфера на ищцата.     

 

Въззивното производство е образувано по протест на прокурора само по отношение на подсъдимия С.П., с единственото искане да бъде приложен чл.24 от НК, респ. общото наказание на този подсъдим да се увеличи до размера, посочен в първата инстанция, където представителят на обвинението е пледирал за максималното увеличение – с 1/2. Първоначалният протест е съдържал и искане касателно подсъдимия Р.Д., но с допълнение, постъпило още пред първоинстанционния съд, протестът в тази част е бил оттеглен. Последното представлява упражняване на правото на прокурора по смисъла на чл.324, изр.2 – процесуално действие, което се извършва преди образуване на производството пред въззивната инстанция, поради което и то следва да се счита образувано само по повод искането, което не е било оттеглено. Предметното искане за приложение на чл.24 от НК по отношение на подсъдимия П. се поддържа от прокурора във въззивната прокуратура с уточнение, че наказанието му не следва да се увеличава максимално, а по отношение на гражданските искове становището е, че давността не е изтекла за Р.Д., като по основателността на претенциите решението се предоставя на въззивния съд.

Основание за образуване на въззивното производство е и жалба от повереника на гражданските ищци и частни обвинители – адвокат М.Я.,***, с искане наказанията на двамата подсъдими да бъдат увеличени, а гражданските претенции – уважени в пълен размер. Тази жалба се поддържа в съдебно заседание от преупълномощения адвокат И.И.,***.

Подсъдимият Р.Д., лично и чрез защитника си – адвокат М.С.,***, моли да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд, аналогични са становищата и на подсъдимия С.П. и защитника му адвокат Й.М.,***, като последният отбелязва, независимо от липсата на жалба, че счита наложеното му наказание за завишено.

 

В хода на въззивната проверка настоящият състав констатира, че по реда и със средствата, предвидени в НПК, първоинстанционният съд е събрал всички налични фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, които допринасят за тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина, което очевидно се приема и от страните, които не се позовават на съществени процесуални нарушения или необоснованост в наказателната част, а спорят единствено относно справедливостта на присъдата, както и по гражданските искове.  

Установените факти и обстоятелства от предмета на доказване накратко са следните:

 

Към есента на 2006 г. свидетелката Р. К. била млада самотна майка в затруднено материално положение. По същото време тя се запознала и заживяла с подсъдимия П., който успял да убеди нея и близките й, че може да осигури работа за двамата в Полша. Свидетелката се съгласила да остави детето си при своята майка и да замине с него, като за целта той платил за снабдяването й с паспорт. С автомобил, собственост на подсъдимия П., напуснали страната на 31.08.2006 г., като с тях бил и неговият брат – другият подсъдим Д.. В Полша се установили при сина на подсъдимия П. – Г. К. „А.“, който се занимавал със сводничество. Подсъдимите отвели К. край някакъв път и със заплахи спрямо нея и детето й, П., който прибрал  документите й за самоличност, я принудил да започне да проституира. Около две седмици свидетелката проституирала под непрекъснатото наблюдението на някой от двамата братя, като всички получени пари предавала на П.. После била арестувана от полицейски служители, регистрирана и освободена, след което се преместили в Испания. Свидетелката била принудена да продължи да проституира при същите условия на паркинг в Мадрид до края на годината, когато на 28.12.2006 г.  с П. се върнали в страната. Поради отправените й заплахи и упражнявано насилие К. не посмяла да подаде оплакване, нито споделила с родителите си, на които казала, че работи като сервитьорка.

С намерение да се улесни и продължи дейността, подсъдимият П. накарал К. да сключат брак през м.януари 2007 г., след което, на 08.02.2007 г. отпътували и отишли на същото място в Мадрид, където свидетелката отново била принудена да проституира на същия паркинг. През лятото П. решил да привлече за същата дейност и сестра й - свидетелката С.В., като я уговорил по телефона с обещанието да плати пътуването и да я уреди на работа в компютърен клуб. Свидетелката В. тръгнала на 11.07.2007 г., придружена от сина на подсъдимия П., свидетеля К.К.. След пристигането й, с физическо насилие и заплахи П. опитал да принуди и нея да започне да проституира, но тя категорично отказала и се върнала в България.

Същото лято подсъдимият П. решил да смени мястото на дейността - нея той настанил във френския град Корсан, а сам се установил в недалечния испански граничен град Фигуерес, за да се подсигури пред френските власти. До края на 2007 г. свидетелката проституирала ежедневно, а подсъдимият я посещавал през няколко дни, за да прибира изработените суми. На 20.12.2007 г. те отново се върнали в България.

През 2007 г. подсъдимият получил от Турция паричен превод 1400 евро, а сам изпратил от Испания 450 евро на бившата си съпруга - свидетелката Х. Д.. Същата година последната внасяла в банкови сметки различни суми, предоставяни й от него - общо 9580 евро, които накрая изтеглила и му предала. През същата 2007 г. подсъдимият П. закупил лек автомобил „Фолксваген Голф” и ремарке марка „Хумбаур” на обща стойност 7130 лева.

В периодите 19.03. - 04.08.2008 г. и 29.08. – 28.11.2008 г. подсъдимият П. и свидетелката К. били отново във френския град Корсан, където тя продължавала да проституира, а той прибирал всички спечелени по този начин пари. През тази година подсъдимият закупил във Франция мотоциклет „Баотиан“ на стойност 2736 лева, който продал през 2010 г.

Дейността продължила и следващата година - в периодите 11.01. – 21.05.2009 г., 06.06.- до неустановена дата преди 11.09.2009 г. и от 11.09. до 27.12.2009 г., една част от времето в Корсан, а след задържането на свидетелката от местните полицейски власти и криминалната й регистрация заедно с още една българска проститутка - свидетелката Г.Х., в друг френски град - Нисан лез Енсерюн. С пари, придобити по този начин, подсъдимият П. закупил лек автомобил „Мерцедес”. При повторно задържане, този път и на двамата, и изземване на 16 000 евро, налични в брой в автомобила, подсъдимият П. бил арестуван за около два месеца и половина, а К. – освободена, при което продължила да проституира и да отдели от спечеленото около 6 000 евро, които успяла да укрие от подсъдимия и в последствие да ги предаде на майка си – свидетелката Ц.И..

През 2009 г. подсъдимият получил два парични превода от чужбина – 928.50 евро от Турция и 1500 евро от Испания, а сам наредил четири такива - общо 10 000 евро, към България. Също така той закупил и автомобил „Опел Астра Караван“ на стойност 2900 лева, както и апартамент в гр.Добрич с гараж и дворно място, чиято пазарна стойност била 86 800 лева. След като той извършил множество подобрения в имота, на 15.10.2010 г. го продал, към който момент оценката му вече била 149 200 лева.

На 18.01.2010 г. подсъдимият П. и свидетелката К. отпътували от България и се установили във френския град Нарбон, където останали до м.юни 2010 г., когато той бил осъден от местния Изправителен съд за сводничество и финансови облаги от това, като му била наложена и забрана за влизане на френска територия в десетгодишен срок, поради което известно време от м.август 2010 г. били в Испания, гр. Фигуерес, след което, пренебрегвайки забраната, отново се върнали в Нарбон и до края на годината свидетелката продължила да проституира под непрекъснатия надзор на П., предавайки му всички придобити средства.

За 2010 г., през м. февруари, подсъдимият изпращал на два пъти пари на сина си К.К. – 900 евро и 3000 евро, през м. март – 3 000 евро на бившата си съпруга Х., а през м. май - 3 000 евро на свидетелката К.Г. - съпруга на брата на Х.. В същия период К. получил и други 3000 евро, по документи - от свидетелката М. П., която не знаела нищо за това, но била изгубила документите си за самоличност. През м.юни 3000 евро от него получила и дъщеря му – свидетелката Г. К., а през м.октомври той изпратил 500 евро на лицето Р.Д., проститутка – контролирана от сина му „А.“. На 23.08.2010 г., докато за кратко бил в България, подсъдимият получил превод от Испания - 3 000 евро, изпратени от сина му Г. К.. През същата 2010 г., освен споменатият вече автомобил „Мерцедес”, с пазарна стойност 16 590 лева, подсъдимият закупил още „БМВ Х5” с оценка 29 310 лева и недвижим имот, оценен на 18 900 лева при покупката и на 19 600 лева при последващата продажба.

През периода 28.02.2007 г. – 08.10.2010 г. подсъдимият, използвайки документите за самоличност на свидетелката К., извършил и други преводи, документално оформени като наредени от нейно име към други лица.

От началото на 2011 г. П. и К. отново пребивавали в гр.Нарбон, Франция, където свидетелката продължавала да проституира в полза на подсъдимия, и това продължило до м.август 2011 г., когато, в с семейното жилище в гр.Добрич, П. бил заварен да блудства с девет годишната дъщеря на свидетелката, за което бил осъден по НОХД № 704/2012 г. на Районен съд Добрич, за отправени закани за убийство към нея и семейството й, както и за грабеж на сестра й.

От изкараните чрез проституцията през 2011 г. пари, подсъдимият изпратил от Франция на братята си - Р.К. и Т. К., общо 2200 евро, а сам внесъл на свое име и впоследствие изтеглил 12 000 евро.

През целия инкриминиран период, независимо от липсата си на законоустановени източници на доходи със сериозно значение, подсъдимият получавал и изпращал множество парични суми и извършил множество сделки с транспортни средства и недвижими имоти, при общ размер на паричните обороти – 417 661.77 лева.

През юни 2012 г. подсъдимият и свидетелката се развели.

 

Така изяснените факти се установяват без никакво съмнение и противоречие, като при това се опират на обемна доказателствена основа – гласни доказателства и писмени документи, вкл. банкови и данъчни, експертизи, кореспонденция с Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при МВР и Интерпол, поради което и спор по фактите между страните не съществува, както и във връзка с направените въз основа на тях правни изводи, обусловили правилното приложение на материалния закон.

 

Относно наказанието на подсъдимия Р.Д..

То се оспорва по размер и с оглед приложението на чл.66, ал.1 от НК в жалбата на повереника на частните обвинители и граждански ищци, като следва да се има предвид, че процесуално легитимирана да отправи такова искане е само частния обвинител Р. К.. Без излагането на конкретни аргументи, в жалбата се твърди единствено, че наложеното наказание не удовлетворява изискването на закона за генерална превенция чрез наказанието. 

С обвинителния акт на подсъдимия Р.Д. е било повдигнато обвинение за това, че в един период от приблизително четири месеца – 31.08. – 28.12.2006 г., а като място на извършване - - в България, Полша и Испания, в съучастие като съизвършител, чрез въвеждането й в заблуждение, той е транспортирал в Полша Р. К., като я превел през границата на страната с цел да бъде използвана за развратни действия. Или изпълнителното деяние, за което той е отговарял по този обвинителен акт, е бил „транспортиране”. Така формулирано в заключителната част, обвинението е съответствало на твърдените с обвинителния акт факти, според които, на 31.08.2006 г. с общ транспорт от България са тръгнали двамата подсъдими и свидетелката К., след пребиваване известно време в Полша, в което време свидетелката била принуждавана да проституира, отново заедно, със същия транспорт, всички се преместили в Испания, в изпълнение на същата цел, а на края на годината, отново заедно, всички се върнали в България.

С диспозитива на присъдата окръжният съд е признал за виновен подсъдимия Р.Д. за това, че в същия период от време, но само в Добрич, при условията на чл.20, ал.2 от НК, е транспортирал К. в Полша, като я превел през границата с изискваната от закона цел, а го е оправдал по по-тежко наказуемия състав за въвеждане на лицето в заблуждение. Същевременно в мотивите е приел, че подсъдимият Р.К. се е прибрал сам от Испания, преди останалите, без да посочи точно кога.

Т.е. макар и в обвинителния акт, и в мотивите към обжалваната присъда, да се откриват факти относно транспортирането на Р. К. от двамата подсъдими и в Испания /чрез превеждане през границата със съответната цел/, както съгласно заключителната част на обвинителния акт, така и съгласно диспозитива на присъдата, инкриминацията е само по отношение на транспортирането в Полша, а такава инкриминация обективно не съответства на целия инкриминиран период, тъй като, както е видно и от цитираното ТР 2/2009 г. ОСНК ВКС, изпълнителното деяние „транспортиране” е довършено с достигането на пострадалото лице до крайната дестинация – в случая приета само Полша. Тези обстоятелства имат своето значение при индивидуализацията на наказанието, тъй като отговорността на подсъдимия следва да бъде ограничена до един много по-кратък период от посочения.

За подсъдимия Д. е приложен чл.55, ал.1, т.1 от НК, без в мотивите съдът да се е позовал нито на изключителни, нито на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, такива не се констатират и при въззивната проверка, при което е налице нарушение, отстранимо по жалбата на частния обвинител. Не е правилно и посоченото в мотивите, че осъждането с последваща присъда, за деяние, извършено след инкриминираното по настоящото дело, има тежестта на отегчаващо отговорността обстоятелство, и тъй като други не са отчетени от съда, не се сочат във въззивната жалба и не се откриват от настоящия състав служебно, наказанието на подсъдимия Д. следва да се определи при наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства – посочените в мотивите и особено при позоваването там на вида и степента на участие на този подсъдим в престъплението, и това обуславя налагане на минималната предвидена санкция, която е три години лишаване от свобода.

Тъй като във въззивната жалба в подкрепа на искането за увеличаване на наказанието не се сочат конкретни основания, извън декларираната необходимост от постигане на генералната превенция, настоящият въззивен състав намира за нужно да отбележи само, че в този размер наказанието би било справедливо и съответно на извършеното, както и достатъчно да въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Не са налице основания и да се откаже приложението на чл.66, ал.1 от НК, защото подсъдимият е с ниска степен на обществена опасност и за поправянето му не е необходимо да изтърпява наказанието ефективно, а с оглед отдалечеността във времето на реализиране на наказателната репресия спрямо времето на извършване на престъплението, е неоправдано и налагането на по-голям от три годишния изпитателен срок.

С изключване приложението на чл.55 от НК отпада и възможността на този подсъдим да не бъде наложено наказанието глоба, предвидено кумулативно в специалната норма, по която се ангажира неговата отговорност. Съгласно относимата редакция, същата следва да бъде определена до десет хиляди лева, като настоящият състав на въззивния съд счита за справедлив размера от две хиляди лева.

 

Относно наказанието на подсъдимия С.П..

Този подсъдим има четири наложени отделно наказания, а от въззивната жалба не може да стане ясно кое, или кои от тях, са определени в нарушение на принципа за справедливостта, респ. увеличението на кое, или кои от тях, се иска.

Съответно на изложените в мотивите обстоятелства, които действително са налице и имат придадената им тежест, подсъдимият П. е личност с висока степен на обществена, предвид лошите характеристични данни и предходните му осъждания - за престъпление от същия вид, склоняване към проституция, за квалифицирана кражба, за блудствени действия спрямо малолетната дъщеря на Р. К., за закана с убийство срещу свидетели по настоящото дело, за грабеж, както и предвид отбелязаното в мотивите незавършено наказателно производство /към момента обявено за решаване в Апелативен съд Варна/ – отново за блудство с десетгодишно момиченце. Макар в мотивите си окръжният съд да е приел наличието само на отегчаващи отговорността обстоятелства, следва да се отбележи, че с оглед възрастта на подсъдимия, констатираното във връзка с неговото здравословно състояние смекчава отговорността му – той е прекарал исхемичен мозъчен инсулт, обусловил персистираща левостранна хемипареза и органично разстройство на личността. Следва да се отдаде значение като смекчаващо отговорността обстоятелство и на процесуалното поведение на този подсъдим пред първоинстанционния съд, тъй като в началото на процеса той е изразил желание за провеждането му в условията на диференцираната процедура с признание по чл.371, т.2 от НПК, като изрично е заявил, че признава фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тяхното установяване, като единствено позицията, заета от другия подсъдим, е попречила за бързото приключване на делото по този ред, респ. за определяне на наказания при условията на чл.58а от НК.    

Съобразно така отчетените обстоятелства се налагат следните изводи:

- наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл.159б, ал.2 от НК, което се е изразило в две от формите на изпълнителното деяние - чрез набиране посредством въвеждане на Р. К. в заблуждение и чрез транспортирането й през границата със специалната цел, съобразно приложимия закон е индивидуализирано в границите  между пет и десет години, като е наложено малко над средния размер, а именно осем години, поради което не се явява несправедливо занижено,

- наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл.159а, ал.2 от НК, което се е изразило в приемане на С.В. чрез въвеждането й в заблуждение с цел да бъде използвана за развратни действия, съобразно приложимия закон е индивидуализирано в границите между две и десет години, като е наложено между средния и максималния размер - осем години, се явява несправедливо завишено предвид обстоятелството, че "експлоатационна цел" за извличане на противозаконни облаги не е била постигната, поради което се налага служебното намаляване на това наказание до размер към средния, а именно пет години,

- наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл.159б, ал.1 от НК, което се е изразило в две от формите на изпълнителното деяние - чрез набиране и транспортиране през границата със специалната цел на Р. К., съобразно приложимия закон е индивидуализирано в границите между три и дванадесет години, като е наложено малко под средния размер – седем години, с което се явява несправедливо занижено, тъй като освен факта на осъществяване в две форми, следва да се имат предвид продължителността на престъпната деятелност от четири години и половина и трансграничният й характер в рамките на две чужди държави – Испания и Франция, поради което, по жалбата на частния обвинител, това наказание следва да бъде увеличено на девет години,

- по отношение размера на глобите, представляващи кумулативно предвидено наказание към всяко от посочените по-горе, в жалбата не са направени конкретни възражения, а при служебната проверка не се откриват основания за тяхната корекция,

- наказанието лишаване от свобода за продължаваното престъпление по чл.253, ал.4 от НК, съобразно приложимия закон е индивидуализирано в границите между три и дванадесет години, като е наложено между средния и максималния размер – десет години, а кумулативно предвидената глоба от двадесет хиляди до двеста хиляди лева е определена на сто хиляди лева, с което цялостната санкция не се явява несправедливо занижена.

Първоинстанционният съд е приложил правилно и разпоредбите на чл.23-25 от НК, и след като е групирал предметните наказания с това по влязлата в сила предходна присъда, е определил за изтърпяване  едно общо наказание – лишаване от свобода за десет години и сто хиляди лева глоба, без да го увеличава по реда на чл.24 от НК, което също е правилно. Действително, налице са множество деяния, представляващи разнородна престъпна дейност, осъществявана в един продължителен период от време, но за да приложи чл.24 от НК съдът следва да достигне и до извод, че дори с най-тежкото наложено наказание за отделните престъпления, извършени от подсъдимия, не могат да се осъществят целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК. А определеното в случая общо наказание, по мнението и на въззивния състав, е достатъчно тежко и би способствало за постигане целите както на специалната, така и на генералната превенция.

 

Относно гражданските искове.

Обратно на възприетото с мотивите, въззивният състав не констатира да е налице протоколирано възражение по чл.110 от ЗЗД, направено от който и да е от подсъдимите Р.Д. и С.П., или техните защитници, а съгласно чл.120 от ЗЗД е недопустимо служебното съобразяване на този, дори и наличен, правопогасяващ факт. От друга страна обаче, правилно е посоченото във връзка с втория иск на Р. К., при това то е относимо и към трите иска, че изхождайки от деянията, предмет на обвинителния акт, които единствено могат да са основание на гражданските искове, липсват очертани, респ. подлежащи на установяване, неимуществени вреди, нито от страна на гражданските ищци са били ангажирани каквито и да било доказателства в подкрепа на съответните им претенции. За това и основанието за отхвърляне и на трите граждански иска следва да бъде тяхната неоснователност, както всъщност именно е посочено в диспозитива на присъдата, макар в последствие в мотивите да е коментирана недопустимостта на част от тях. Поради изложеното искането на гражданските ищци е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, а жалбата им, доколкото в тази част засяга единствено въпросите за давността, не се нуждае от по-конкретен отговор.

     

По изложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от НПК, съставът на Апелативния съд в гр.Варна

 

Р   Е   Ш   И:

 

ИЗМЕНЯ присъда № 18/05.10.2015 г. по НОХД № 102/15 г. на Окръжен съд Добрич по отношение на подсъдимия Р.К.Д., като:

- отменя приложението на чл.55, ал.ал.1 и 3 от НК и на основание чл.159б, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.54 от НК му налага наказание три години лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК отлага с изпитателен срок три години, и глоба в размер на 2000 лева,

- на основание чл.25, ал.ал.1 и 4, вр.чл.23, ал.1 от НК групира наказанията с наложеното по НОХД № 35/13 г. на Районен съд Добрич и му определя общо наказание лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК отлага с изпитателен срок три години, и глоба в размер на 2000 лева.

 

ИЗМЕНЯ присъда № 18/05.10.2015 г. по НОХД № 102/15 г. на Окръжен съд Добрич по отношение на подсъдимия С.К.П., като:

- намалява наказанието му лишаване от свобода по чл.159а, ал.2 НК от осем години на пет години,

- увеличава наказанието му лишаване от свобода по чл.159б, ал.1 от НК от седем години на девет години.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесет дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: