Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 311/20.12.         Година  2017                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                          Наказателно отделение

На осми декември                      Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Д.

Ангелина Лазарова

Секретар Геновева Ненчева

Прокурор Илия Николов

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВЧНД № 439 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Производството е образувано след постановяване на Решение № 194/31.10.2017г. на ВКС, І н.о., с което по искане на осъдения К.Н.К. и на основание чл. 425 ал. 1 т. 1 от НПК е отменено решение № 116/17.05.2017г. по ВЧНД № 92/17г. по описа на Апелативен съд гр. Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.

Предмет на проверка в настоящото производство е определение № 45/28.02.2017г. на Окръжен съд гр. Силистра по ЧНД № 10/2017г., с което на основание чл. 436 ал. 1 от НПК съдът оставил без уважение искането на К.Н.К. за реабилитация на осъждането му с присъда № 23/2010г., постановена по НОХД № 30/2010г. на същия съд. Решаващ аргумент за това произнасяне е невъзстановяването на причинените от престъплението по чл. 255 от НК вреди при отсъствие на уважителна причина.

Срещу определението е постъпила въззивна жалба от осъденото лице чрез процесуален представител. Счита се, че условията по чл. 87 от НК са налице предвид официалното удостоверение от НАП-Варна, че осъденото лице няма задължения, от което следва че дължимите суми са платени изцяло. Алтернативно се иска приложението на чл. 87 ал. 2 от НК, предвид приложени платежни нареждания за част от сумите, семейното положение, получаваните минимални доходи от трудово възнаграждение и високия размер на възприетите от съда вреди. Съдържа се и препращане към съдебна практика в подкрепа на изразеното становище. Иска се молбата за реабилитация да бъде уважена.

В пренията по съществото на делото пред настоящата инстанция представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането за неоснователно. Намира, че не са налице предпоставките на чл. 87 ал. 2 от НК, тъй като жалбоподателят не е имал уважителна причина да не погаси данъчните задължения.

Жалбоподателят и процесуалният му представител не се явяват и не изразяват становище пред настоящия състав.

Варненският апелативен съд провери правилността на съдебния акт съобразно правомощията си по чл. 436 ал. 2 от НПК и указанията за дължимото обсъждане от въззивната инстанция, дадени в Решение № 194/31.10.2017г. на ВКС на РБ, І н.о., като за да се произнесе, съобрази следното:

Иска се реабилитация по осъждането на К.Н.К. с Присъда №30/2010г., влязла в сила на 17.03.2010г. по НОХД №30/2010г. по описа на СсОС, с която за извършване на престъпления по чл.252, чл.255 и чл.213а от НК, му било наложено общо наказание, на основание чл.23 от НК, лишаване от свобода за срок от шест месеца, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години.

Първоинстанционният съд приел, че към момента е изтекъл срокът на наказанието, както и визираният в чл.87, ал.1 от НК три годишен срок, през който К. не е извършил друго престъпление и е имал добро поведение. Пречка за реабилитацията, според мотивите на определението, е невъзстановяването на причинените от двете деяния по чл. 255 ал. 1 т. 1 от НК съставомерни имуществени вреди в размер на 5 552лв. и 12 845лв., или на обща стойност 18 397лв., установени в хода на наказателното производство, по което граждански иск не бил предявен. Съдът не е бил запознат с издадения по последващо извършената ревизия ревизионен акт, но е съобразил платежните нареждания за изплащане на задължения по ревизионния акт, издадени на 13.06.2011г., 13.07.2011г., 19.09.2011г. и 22.12.2011г., на обща стойност 3 000лв., и установил, че внесената сума не покрива вредите дори по едно от престъпленията.  Отхвърлено е било възражението, че погасителната давност, покрила посочените данъчни задължения, съставлява уважителна причина – прието в Решение №367/13.02.2015г. по Дело №1397/2014г. на ВКС, II НО, доколкото съдът е споделил съображенията по Решение №427/2016г. по Дело №1472/2015г. III НО, ВКС, че изтеклият по чл.117 от ЗЗД давностен срок не дерогира общото правило по чл.45 от ЗЗД, съгласно което всеки е длъжен да възстанови вредите, които виновно е причинил другиму. Давността не погасява задължението, единствено осуетява принудителното му изпълнение и то в случай на възражение в тази насока, но и при изтичането й длъжникът във всеки момент би могъл доброволно да погаси своето задължение. Поради изложеното първоинстанционният съд счел, че изтеклата погасителна давност не може да се счита за уважителна причина.

Въззивната инстанция намери, че за правилното решаване на спорните въпроси по молбата за реабилитация – има ли и в какъв размер подлежащи на възстановяване щети, изтекла ли е погасяваща ги давност и от/до кога, налице ли е уважителна причина по чл. 87 ал. 2 от НК, са необходими повече източници на доказателства. Изискани бяха материалите по НОХД № 30/2010г. на Силистренски Окръжен съд; справка за движението и направените плащания по воденото изпълнително дело, приключило с Разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение на публични вземания по ИД 526/2012г. от 19.12.2012г. отнесени към дължимите от К. суми по НОХД № 30/10г. на ОС гр. Силистра, включително глобите, наложени му по три от обвиненията, по които е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78 А от НК; извлечение от данъчно-осигурителната сметка на К., съдържаща информация по чл. 87 ал. 2 т. 1-8 от ДОПК, включваща разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения, които молителят би имал /които не фигурират в приложеното по делото Удостоверение № 190201700010360/16.01.2017г., издадено на основание чл. 87 ал. 6 от ДОПК/; официалното становище на ТД гр. Варна – Офис гр. Силистра – изцяло ли са платени сумите, дължими от К., по РА 251101213/01.06.2011г. – приложен по ВЧНД № 92/17г. на ВАпС.

От така формираната доказателствена съвкупност, съставът установи следното:

1.За участие в производството по НОХД № 30/2010г. съдията докладчик на ОС гр. Силистра е изпратил надлежно писмо до Министъра на финансите в Министерството на финансите в гр. София, с което е указал възможността за предявяване на граждански иск от името на Държавата, както и кога и къде може да се запознае с материалите по делото. На 19.02.2010г. в съда се е явил старши юрисконсулт от ТД на НАП офис Силистра, с пълномощно от 10.02.2010г. от Министъра, на когото е било връчено разпореждането за насрочване на заседанието по делото. В хода на заседанието от 01.03.2010г., когато делото е било разгледано и приключило с присъда по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, граждански иск от Министъра или упълномощеното лице не е бил предявен. С молба от 18.03.2010г. упълномощеният юрисконсулт е поискал да му бъде предоставено копие от постановеното решение по делото и в същия ден му е било връчено.

2. Присъдата на СОС влязла в сила на 17.03.2010г., като осъденият К. бил признат за виновен по общо седем обвинения. Съдът групирал наказанията наложени /с приложението на чл. 58 А вр. чл. 55 ал. 1 от НК/ за престъпленията по чл. 252 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК – лишаване от свобода за срок от шест месеца, по чл. 255 ал. 1 т. 1 от НК – за всяко от двете – пробация в минимален срок и само задължителните мерки, по чл. 213 А ал. 2 т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК – лишаване от свобода за срок от три месеца, в едно общо – лишаване от свобода за срок от 6 месеца, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години. По останалите три обвинения – за престъпление по чл. 316 вр. чл. 309 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК и две по чл. 309 ал. 1 от НК, К. бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административни наказания глоба – от по 500лв. за всяко от тях. С присъдата на К. били възложени и разноски по делото в размер на 408 лв.

По присъдата били издадени изпълнителни листи за събиране на глобите, разноските и таксата за издаване на изпълнителен лист, които били изпратени за събирането на сумите в НАП. Образувано било ИД № 526/12г., по което К. платил на 13.11.2012г. и 17.12.2012г. обща сума от 2026лв. С Разпореждане от 19.12.2012г. било прекратено производството по принудително изпълнение на публичните вземания, поради събиране на дължимите от К. суми по НОХД № 30/10г. на ОС гр. Силистра.

3. На 26.11.2010г. започнала ревизия на К.К., извършена от служители на ТД гр. Варна, ИРМ Търговище, за установяване на задълженията му по чл. 35 от ЗОДФЛ в периода от 01.01.2005г. до 31.12.2006г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ в периода 01.01.2007г. до 31.12.2009г., приключила с издаване на Ревизионен акт № 251101213/01.06.2011г.

В рамките на ревизионното производство било установено, че К. е укривал доходи с неясен произход и доходи в обхвата на облагаемите доходи по см. на чл. 10 т. 18 от ЗОДФЛ /отм./ и по чл. 12 от ЗДДФЛ, поради което и данъчната основа била формирана по чл. 122 ал. 2 от ДОПК, като:

За 2006г. е установен доход от 4 699, 36лв. и дължим данък по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 541, 86лв.;

За 2007г. – доход в размер на 9345, 41лв. и дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 1558, 90лв.;

За 2008г. – доход в размер 12430, 80лв. и дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 1243, 08лв.;

За 2009г. – доход в размер на 775лв. и дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ  в размер на 78, 50лв.

Обобщено, по силата на РА, К. следвало да плати данъчни задължения в размер на 3422, 34лв. и лихви по тях – 1155, 11лв.

В периода 13.06.2011г. – 17.11.2014г. дължимите по РА суми били изцяло заплатени.

4. Видно от справката по данъчно-осигурителната сметка на К. за общите задължения към 21.11.2017г. – той няма задължения – включително подлежащи на разпределение от публичен изпълнител, погасени по давност/отписани задължения.

 

Въз основа на така установените положения, при съобразяване на задължителните указания на ВКС по ТР 4/12.03.2016г. – т. 1.2 и 2, ТР № 2/22.12.2016г. в т. ІІІ, съставът формулира следните изводи:

-С присъдата по НОХД № 30/2010г. на СОС е бил установен размер на избегнати данъчни задължения, по-голям, от определения в хода на последвалата ревизия, съответно:

За 2007г. – по присъдата в размер от 5552лв., а по РА - 1558, 90лв.

За 2008г. – по присъдата в размер от 12845лв., а по РА - 1243, 08лв.

-Министърът на финансите е бил уведомен за възможността да участва в наказателното производство, изпратен е бил представител от териториалната дирекция, който се е запознал с материалите, но не е встъпил в качеството на граждански ищец, независимо от възложеното му от Министъра право за това. Пълномощникът е бил запознат и с произнасянето на съда по обвиненията за престъпления по чл. 255 ал. 1 т. 1 от НК срещу подс. К., съответно и с установените от разследващите и съда размери на избегнатите от него данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2007-2008г. 

Доколкото в наказателното производство не е бил разгледан и уважен граждански иск, макар и с присъдата да е било признато настъпването на щета за бюджета, представляваща невнесените в бюджета данъци за двете календарни 2007-2008г., общо в размер на 18 397лв., не е било създадено изпълнително основание за събирането им. Обезщетението, което Държавата би могла да претендира за причинените в резултат на деянието имуществени вреди, е съответно на съставомерните от обективна страна данъчни задължения, но в конкретното производство не е било признато такова частно държавно вземане по чл. 162 ал. 4 от ДОПК. Размерите на задълженията са били прецизирани, но в отсъствие на изпълнителен титул за тяхното събиране, какъвто би била гражданско-осъдителната част на присъдата. Щетата за Държавата е била призната само в диспозитива на обвинението, по което е ангажирана наказателната, но не и гражданската отговорност на К..

-Приетото с влязлата в сила присъда относно размерите на дължимите от К. данъци, явяващи се имуществени вреди от деликт, не е било претендирано от страна на представителите на НАП в самостоятелно гражданско производство по реда на чл. 45 от ЗЗД. Решението на гражданския съд по чл. 45 от ЗЗД е самостоятелен способ на Държавата да бъде признато правото да получи вредите от престъплението. По силата на пресъденото по наказателното производство, иск, предявен самостоятелно и уважен от гражданския съд, би могъл да доведе до ангажиране на облигационно-деликтната отговорност на К. за заплащане на укритите данъчни задължения.

-Независимо от посочените съществуващи възможности да се възползват от констатациите на наказателното производство по НОХД № 30/2010г., органите по приходите са избрали да установят данъчните задължения на К. в самостоятелно ревизионно производство. Изследвали са приходите му в по-голям период от време, като са достигнали до изводи за по-нисък размер на данъчни задължения. Издаденият РА № 251101213/01.06.2011г. е и единственият изпълнителният титул за събиране на задълженията за периода, застъпващ инкриминирания по присъдата, а именно – календарните 2007г. и 2008г. В случая не става дума за конкуренция между изпълнителни титули – напр. присъда и РА, тъй като присъдата не съдържа произнасяне по граждански иск. От друга страна по ДОПК органите по приходите са установили публично държавно вземане, а имуществените вреди в резултат на престъпленията биха могли да бъдат предмет на частно държавно вземане. Принципното уреждане на подобна колизия е в полза на събирането на публичното държавно вземане. В конкретния случай, обаче, изпълнителното основание по чл. 209 ал. 2 т. 1 от ДОПК – РА, не е било в конкуренция с друг акт – присъда или решение по гражданско дело, събиране на установените в административното производство задължения е било проведено и е приключило изцяло.

-Давността за погасяване на публичните вземания е предвидена в чл. 171 от ДОПК. От справката по данъчно-осигурителната сметка на К. е отбелязано, че той няма погасени по давност данъчни задължения.

Установените с влязлата в сила присъда задължения общо в размер на 18 397лв., се явяват имуществени вреди от деликт, равняващи се на дължимите, но невнесени данъци. Обезщетение до този размер Държавата е могла да претендира в рамките на давността по чл. 110 от ЗЗД – в срок от пет години, след откриването на дееца. С оглед практиката на ВКС, наказателна колегия, този момент съвпада с привличането на дееца към наказателна отговорност. По наказателното производство К.К. е бил привлечен към отговорност по обвиненията за престъпление по чл. 255 ал. 1 т. 1 от НК на 30.09.2009г., откогато е започнала да тече давността, прекъсната с признаването на задължението от подс. К. – по силата на изявлението му пред ОС гр. Силистра по чл. 371 т. 2 от НПК – на 01.03.2010г. По чл. 117 от ЗЗД след прекъсването е започнала нова давност за срок от 5 години. Давността за претендиране на обезщетение за причинените от деянията на К. по чл. 255 ал. 1 т. 1 от НК имуществени вреди от невнесените данъци е изтекла на 01.03.2015г.

По силата на закона – и по чл. 118 от ЗЗД, и по чл. 173 от ДОПК, давността не препятства доброволното изпълнение от длъжника на задължението.

Следва обаче да се подчертае, че щетите, инкриминирани по наказателното производство, никога не са били придружени с изпълнителен титул, за разлика от установените данъчни задължения в предприетото от органите по приходите паралелно административно производство. При тези обстоятелства, К. не би могъл да внесе сумата от 15595,02 лв., явяваща се остатък от размера на задълженията му по присъдата след приспадане на платените изцяло по РА публични държавни вземания. Такова плащане, покриващо непризнато частно държавно вземане, обективно не може да бъде направено в НАП – то е недължимо и неизвестно на органите по събиране на държавни вземания. Доказателство в подкрепа на този извод е и отразяването по данъчно-осигурителната сметка на осъдения, че той няма погасени по давност/отписани задължения.

След съобразяване на изложеното, съставът прие, че осъденото лице е в безусловна невъзможност да възстанови изцяло щетите, причинени от деянията му по чл. 255 ал. 1 т. 1 от НК и установени в наказателното производство. Волята му да погаси дължимото е безспорна, тъй като по образуваното изпълнително дело в подлежащата на изпълнение част на присъдата – по отношение на глобите, разноските и таксата, той напълно е заплатил публичните си задължения. По същия начин е постъпил и след като е бил поканен да плати установените с РА в административното производство данъчни задължения. Размерът, надвишаващ публичните държавни вземания за данъци през 2007-2008г. и явяващ се съставомерен престъпен резултат, не е снабден с изпълнително основание и плащането му не би могло да бъде осъществено от осъденото лице.

Доколкото и жалбоподателят, и първоинстанционния съд са формулирали изводи в съответствие с примери от практиката на ВКС на РБ, съставът намери за необходимо да посочи, че Решения № 367/13.02.2015г. на ІІ н.о., Решение 427/24.03.2016г. на ІІІ н.о., Решение № 23/16.02.2015г. по ВЧНД № 390/2014г. на Апелативен съд гр. Варна – са били постановени по молби за реабилитация по осъждания, в производствата по които, са били допуснати и разгледани граждански искове, поради което не могат да бъдат съпоставяни с процесуалното развитие на НОХД № 30/2010г. на СОС.

При наличието и на другите предпоставки за реабилитация, съставът констатира обективно съществуваща уважителна причина К. да не е в състояние да възстанови изцяло, вредите, причинени от престъпленията по чл. 255 ал. 1 т. 1 от НК – невъзможност да погаси непризнато и неподлежащо на изпълнение частно държавно вземане за вреди от деликт.

Поради изложеното и съдът счете, че са налице основанията по чл. 87 ал. 1 и 2 от НК за постановяване на реабилитирането на жалбоподателя по осъждането му по НОХД № 30/2010г. на Окръжен съд гр. Силистра. Като последица, актът на първоинстанционния съд следва да бъде отменен.

Поради изложените съображения и на основание чл. 436 ал. 3 от НПК, Варненският апелативен съд,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 45 на ОС - гр. Силистра, от 28.02.2017г. по ЧНД № 10/2017г. по описа на същия съд, и вместо това

РЕАБИЛИТИРА К.Н.К. по отношение на осъждането му по НОХД № 30/2010 г. на Окръжен съд гр. Силистра.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ :