П Р И С Ъ Д А

 

 

№ 4/16.02.2017 година, град Варна

 

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД           НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

На шестнадесети февруари         Две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

Секретар П.П.

Прокурор АННА ПОМАКОВА

Като разгледа докладваното от съдия Панталеева,

ВНОХД № 440 по описа за 2015 година

 

На основание чл.336, ал.1, т.1, вр.чл.334, т.2 от НПК

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ОТМЕНЯ присъда № 91/09.10.2015 г., постановена по НОХД № 416/15 г. на Окръжен съд Варна, в частта, с която К.А.К. е била осъдена по чл.119, вр.чл.54 от НК и вместо това

 

ПРИЗНАВА подсъдимата К.А.К., ЕГН **********, ЗА ВИНОВНА в това, че на 12.09.2014 г. в гр.Варна умишлено умъртвила М. Станчев К., поради което и на основание чл.115, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК й НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, което следва да изтърпи при първоначален строг режим,  а на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 от НК

 

ИЗМЕНЯ присъдата в частта, с която подсъдимата е осъдена да заплати на К.М.К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3500 лева като го УВЕЛИЧАВА на 20 000 лева, ведно със законната лихва от 12.09.2014 г.

 

ОСЪЖДА подсъдимата да заплати деловодни разноски в размер на 10 964.32 лева в полза на ВСС по сметка на Апелативен съд Варна, както и допълнителна такса за разликата по гражданския иск в размер на 660 лева в полза на държавата.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана или протестирана пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, в 15 - дневен срок от днес.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                     2.

 

 


М  О  Т  И  В  И   към присъдата по ВНОХД № 440 по описа на Варненския апелативен съд за 2015 г., наказателно отделение.

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 91/09.10.2015 г., постановена по НОХД № 416/15 г. на Окръжен съд Варна, с която подсъдимата К.А.К. е оправдана по първоначалното си обвинение за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 от НК, а е била призната за виновна и осъдена на основание чл.119, вр.чл.54 от НК на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

За да вземе това решение, окръжният съд е приел в отличие с внесеното обвинение за убийство с особена жестокост, че на 12.09.2014 г. в гр.Варна, подсъдимата е умъртвила умишлено М. Станчев К. при превишаване пределите на неизбежната отбрана. С присъдата е била ангажирана и гражданската й отговорност, като е осъдена да заплати на единия син на пострадалия – К.К., конституиран като частен обвинител и граждански ищец, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3500 лева, а до горницата на предявения общ размер от 100 000 лева неговият иск е бил отхвърлен. Като страна в процеса – частен обвинител, е конституиран и другият син, малолетния Н.К., чийто интереси се защитават от особен представител поради родствената му връзка и с подсъдимата, негова майка.

 

Въззивното производство се води по протест и жалби от всички страни.

В протеста на прокурора от първата инстанция се твърди, че са налице достатъчно доказателства подсъдимата да бъде призната за виновна и осъдена при прилагане на по-тежко наказуемия закон съгласно внесеното в първата инстанция обвинение, съответно на което е и отправеното искане, за определяне на предложеното там наказание доживотен затвор.

В жалбата на адвокат Й.М.,***, като особен представител на малолетния частен обвинител Н.К., се твърди, че липсват доказателства деянието да е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, съответно на което е и неговото аналогично искане за осъждане по първоначалното обвинение и налагане на справедливо наказание.

В жалбата на адвокат Т.П.,***, повереник на частния обвинител и граждански ищец К.К., също се оспорва възприетата по-благоприятна квалификация и се иска налагане на наказанието, предложено от прокурора, както и присъждане на обезщетение в справедлив размер.

Подадена е жалба и от защитниците на подсъдимата – адвокатите Т.К. и Л.В.,***, които считат, че тя следва да бъде оправдана изцяло, тъй като е налице хипотезата на чл.12, ал.1 от НК, респ. че гражданският иск трябва да бъде изцяло отхвърлен.

В съдебно заседание всички страни поддържат жалбите си и съответните им искания, при уточнението, че представителят на въззивната прокуратура счита за справедливо налагането на наказание лишаване от свобода към средния размер, към което  искане се присъединява и адвокат М., а адвокат К. въвежда и алтернативното искане на подсъдимата да не се налага наказание в хипотезата на чл.12, ал.4 от НК. В последната си дума подсъдимата моли да бъде освободена и да си отиде при детето.

 

Наред с извършената във възивното производство проверка, респ. съобразяване, на събраните в първоинстанционния съд доказателства, съдебното следствие беше продължено с назначаването на нови експертизи – ДНК, съдебномедицински, психиатрични и психологични, беше разпитан като свидетел малолетният син на подсъдимата и пострадалия, и бяха приобщени множество документи.

Безсъмнено е установено и не се спори между страните, че:

Пострадалият М. К. и подсъдимата К.К. се познавали и живеели на семейни начала от много години, като в хода на съвместното им съжителство през 2003 г. се родило детето Н.К., през 2008 г. сключили граждански брак, а през 2014 г. го прекратили по взаимно съгласие. С последното обаче отношенията им не били преустановени, и тъй като живеели в съседни блокове, се събирали често, при което обичайно употребявали алкохол и често след това се карали, обиждали и биели.

Подсъдимата К. не работела и доходите в семейството осигурявал само пострадалият, но в месеците преди деянието той останал без работа, при което се издържали единствено с пари от предавани вторични суровини, като ги използвали основно за закупуване на храна и алкохол, които консумирали заедно.

 На 12.09.2014 г. от ранния следобед те седели на терасата на подсъдимата, хранели се и пиели бира и вино, на фона на силна музика, а детето Н. играело навън. Под влияние на изпития алкохол и насложилите се отношения между тях, във времето между 17:30 – 19:30 часа те се карали и си разменили обиди, което било възприето от съседите заедно с двукратно повторен силен шум, определян от последните като трошене на стъкла, след което всичко утихнало.

 

Спор съществува относно следните факти, съответно доказателствените източници, от които се извличат, и правната им оценка:

Според обвинителния акт, фактическото обвинение се е свеждало до твърденията, че след 19:30 часа подсъдимата е нанесла няколко удара по лицето на пострадалия с неустановен предмет с подчертан ръб, при което двамата били лице в лице, а след това, отново при същата позиция, или намирайки се странично и отзад в ляво спрямо пострадалия, тя му е нанесла четири прободно-порезни рани в областта на задната и странична лява повърхност на гръдния кош, с ножа – веществено доказателство по делото, държан с дясната й ръка.

Обвързан в тази пестелива рамка, съставът на окръжния съд е доразвил и надхвърлил в полза на подсъдимата фактическото обвинение, като е приел, че приблизително в същия час К. е отишла да си направи кафе, пострадалият я последвал и в нейно присъствие взел въпросния кухненски нож, а после си легнал в спалнята. К. пила кафето си на терасата, оттам влязла в същата спалня, преминала край леглото с подсъдимия и се насочила към вратата. От своя страна той се насочил към самата нея, като държал едната си ръка отзад, с другата я хванал и дръпнал към най-близката част на леглото, при което й казал, че ще я убие и ще й вземе апартамента. От действията му двамата паднали на леглото, с глави в посока терасата. Пострадалият бил с нож в ръката, но подсъдимата му го отнела, като се наранила по дясната длан от приплъзване на острието. Пострадалият се борел с нея, като я притискал към леглото, а тя се опитвала да го отблъсне, като с ръка му нанасяла удари в лицето и го одраскала. В левия ъгъл на леглото /към коридора/, К. успял да затисне с тялото си К., и за да се освободи, тя му нанесла четири удара с ножа, държан в дясна ръка.

Основният спор е свързан с изясняване и възприемане на последователността на действията и конкретния механизъм на причиняване на нараняванията и оставените следи, както и на състоянието на подсъдимата и пострадалия в момента на деянието, тъй като тяхната различна интерпретация обуславя и различни правни изводи, докато някои съпътстващи и всички последващи факти, свързани с оръдието на престъплението, установените наранявания, причинени с него, обусловения смъртен резултат, както и поведението на подсъдимата след деянието, отново се възприемат без възражения от страните.

 

Въз основа на събраните на съдебното следствие, проведено и в двете инстанции, доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност при съпоставянето им, настоящият състав на въззивния съд счита, че подсъдимата не е действала в условията на неприключило нападение срещу нея, създаващо реална и непосредствена опасност за личността й, респ. не е целяла отблъскването на такова.

Като единствен източник на гласни доказателства за конкретните обстоятелства на инцидента служат само обясненията на подсъдимата, които са непълни досежно неговото развитие, непоследователни са и съдържат както вътрешни, така и с останалите доказателствени средства противоречиви, поради което не следва да бъдат кредитирани.

Според краткия разказ на подсъдимата в досъдебното производство, пострадалият е имал нож, съборил я е на леглото, тя му го е отнела, той я затиснал с тяло и се опитвал да си го възвърне, а тя го наръгала няколко пъти докато бил върху нея. Според обясненията й пред съда, както е държал ножа, той я хванал за косата и започнал да я търкаля на земята, тя паднала на колене, влачил я за косата и я дърпал назад, така че имало косми в ръката му, после я вдигнал и я хвърлил на леглото, започнал да я бие, за малко не й опрял ножа, като през цялото време бил отгоре й, борили се за ножа, тя му натиснала китката и той го изпуснал, после пак го взел, а от въртенето сам си го забил в дясното рамо. Относно нараняванията на лицето на пострадалия К. първоначално е заявила, че не знае от какво са, а в последствие е казала, че са се сбили още на терасата, където той я ударил в корема и по врата, тя също го ударила с юмрук в лицето, както също и че му нанесла удари с ръце след като го намушкала. В един от вариантите обяснява, че както е седяла, той я е извлякъл за косата от терасата в спалнята, а в друг – че са се срещнали до вратата на терасата, като той е идвал откъм кухнята, и тогава я хванал за косата.

Обективни следи от наранявания, свидетелстващи за непосредствено нападение, застрашаващо живота на подсъдимата, по нея не са констатирани. При освидетелстването й са установени порезна рана в основата на пета дланна кост, кръвонасядания в лявата поясна половина, двете коленни стави и дясната подбедрица, но последното е изключено по експертен път като неотносимо по време. Порезната рана може да бъде получена от действието на режещата част на острието на ножа, както при нанасяне на удар с него – поради възможно приплъзване, така и от самонараняване при евентуалното му отнемане, но няма данни да е причинена при активно замахване от страна на пострадалия  към К.. Кръвонасядането в областта на пояса, според конкретните си характеристики – косо разположено, ивицесто, дълго 8-9 см, е от удар в предмет с широка повърхност и според вещото лице д-р Д. съответства да е получено при блъскане на терасата. Нараняванията в коленните стави не са ожулвания, каквито биха се получили при влачене, а са кръвонасядания, при това с незначителни размери. Косми не са отбелязани нито в ръката на пострадалия, нито изобщо на местопроизшествието, включително по дрехите му, не са установени наранявания на други места по тялото на К., в областите, където тя твърди, че е била бита.

Същевременно обаче, наред с четирите прободни рани от ножа по тялото на пострадалия /една в лявата странична повърхност на гръдния кош и три в лявата половина на гърба/, по лицето му са намерени множество наранявания, които могат да бъдат причинени от ноктите или пръстените на подсъдимата, както и от удари с ръка, вкл. юмрук - две линейни ожулвания в областта на долния клепач на лявото око, две увреждания по страничната лява повърхност и по върха на носа, едно отделно ожулване във вътрешния ляв очен ъгъл, мораво кръвонасядане под лявото око, цепковидна рана по долния клепач на дясното око, мораво кръвонасядане по кожата на горната устна. За всички тях вещото лице д-р Д. обобщава, че са получени при най-вероятно положение на К. и К. лице в лице, и че са резултат от нанесени поне осем удара. Тези находки категорично установяват агресия и нападение, но не от страна на пострадалия към подсъдимата, а обратно.    

Няма подкрепа в доказателствения материал по делото и твърдението на подсъдимата, че започналият като обичаен за двамата партньори скандал е прераснал от страна на К. в намересние да я убие и да й вземе апартамента, тъй като последният е бил изключителна нейна собственост, придобит след развода. Няма и данни в какъвто и да е било момент на дългогодишните им конфликтни отношения споровете помежду им да са имали имуществена основа, обратно – пострадалият е приел прекратяването на брака по взаимно съгласие, а мотивът за това, възприет по настоящото дело, е бил именно за защита на интересите на подсъдимата при планирана сделка с недвижим имот. Установено е също така, че техните обществено неприемливи отношения датират отдавна, че имат личен характер, че взаимната агресия и сбиванията не са били нещо необичайно, обратно, те са съпътствали продължителното им съвместно съжителство, и въпреки това К. не е пожелал, а и липсва установена причина за това, К. да излезе окончателно от живота му. Установява се обратното, че той е държал на връзката им, нещо повече - и след развода той непрекъснато е отивал при нея, като по-често са живеели заедно, отколкото всеки сам в съседните два апартамента, и той с нищо не е показвал, че иска промяна в трайно установения им начин на живот.

По делото не е, и не може да бъде установено безспорно как се е оказал ножа в спалнята. Фактическото обвинение е свито единствено до твърдението, че подсъдимата е действала с нож, а първоинстанционният съд, основавайки се на едно единствено доказателство с вторичен характер – показанията на свидетеля Байрям Юсеин, полицейски служител, разговарял с К. преди да й бъде повдигнато обвинение, е приел, че преди това пострадалият сам го е взел от кухнята, в нейно присъствие, след което е отишъл с него в спалнята и си е легнал. Подобно поведение няма достатъчно убедително логическо обяснение на фона на конкретно сложилите се отношения в края на същия следобед, анализът на които, подкрепен и от свидетелските показания на съседите, обосновава извод, че скандалът е започнал на терасата с физически действия, причинили отчетлив шум там като от падане и чупене на стъкло -  на мястото е имало бутилки, чаши, чинии, пепелници, маса, столове с метални части, всички, или част от които, очевидно са били съборени. Много скоро след това пак същият шум е бил възприет повторно, последван от ясно възприетия обиден, не заплашителен, тон на пострадалия, съответстващия му отговор от страна на подсъдимата и настъпило затишие, което затишие изключва нападението и борбата, описани от К. като развили се в последствие в спалнята, и в частност да е била събаряна на пода, подмятана и влачена за косата. Това отсъствие на последващи шумове, без характерните крясъци и викове от една нападната и бита жена, които също щяха да бъдат чути при отворената врата към терасата, има своето логично налагащо се обяснение, че веднага след сбиване и размяна на обиди на терасата, К. и К. са преминали в спалнята и тя го е намушкала там четири пъти, след което той е останал безпомощен в леглото, а малко след това е настъпила и смъртта му.

Макар и двамата алкохолно повлияни, безспорно е установено по делото, че пострадалият е бил в по-тежко състояние на обърканост, с типични характеристики - силен световъртеж, количествено засягане на зрението и съзнанието, слаба координация на движенията и ограничени физически сили. Като се добави към това значителната разлика във възрастта, водеща за него до намаляване на силата на отделно, самостоятелно основание, следва да се приеме, че състоянието му е обуславяло невъзможност да осъществи животозастрашаващото нападение, претендирано от подсъдимата и възприето от първоинстанционния съд, при което, само с една ръка /щом другата е държала ножа/ да може да издърпа К. за косата от терасата вътре в спалнята, да я събори на земята, да я мята и влачи, отново за косата да я вдигне и да я хвърли на леглото, да успее след това да я затисне с тялото си и през цялото време да не й позволи да се освободи от под него. Същевременно, пак през цялото време, ножът да е в другата му ръка, но въпреки това той да не й причини с него дори и една драскотина, при цялата динамика на действията им, както иска да ги представи подсъдимата. Невъзможен изглежда и последващият, втори етап на развитие на инцидента, по начина, който е възприет в окръжния съд – след отнемането  на ножа, т.е. когато той вече е в нейната дясна ръка, докато пострадалият се бори с нея и я притиска до леглото, К. да му нанася удари с ръце по лицето и да го драска. 

Дори да се приеме, че констатираното порезно нараняване по дясната ръка на подсъдимата, е причинено не при нанасяне на удара в тялото на пострадалия, предизвикал рана № 2, каквато е едната възможност според СМЕ, а чрез самонараняване при отнемане на ножа, което предполага все пак той да е бил у пострадалия, то това отнемане е станало не на мястото, където е намерено неговото тяло след нанесените му удари с нож – в долния ляв ъгъл на леглото, откъм страната на коридора, а точно от обратната страна – между терасата и дясната страна на леглото, където, върху кашон под бюрото, е намерена капка кръв от подсъдимата. Установено е, че тази кръв е чиста и не е смесена с кръвта на пострадалия, т.е. следата е оставена не при накапване от ножа, когато по неговото острие вече се е смесила кръвта на двамата, а още преди К. да бъде наранен. Видът на следата сочи, че тя се е образувала в посока отгоре надолу, при което К. единствено може да е била права – или преди изобщо двамата да достигнат леглото, още с преместването им от терасата, тя вече е взела ножа от него, или го е взела в леглото, но още преди да започне да му нанася удари, след което веднага е станала, но от другата, дясната страна, и се е насочила в посока вратата на терасата, съответно кашона. И в двата случая обаче, дори преди този момент да е имало нападение срещу подсъдимата, то вече е било преустановено, а дори К. преди това да е държал ножа, тя вече му го е била отнела, с което актуалността и непосредствеността на претендираната реална заплаха за нея е била преодоляна. Оттук насетне всяко едно действие на пострадалия не е имало характера на нападение, а на опит да съхрани собствения си живот.

Сама въоръжена с ножа, съответно без необходимост да отблъсква застрашаващо я нападение, подсъдимата е нанесла четири удара по тялото на пострадалия, в условията на динамика и различно взаимно разположение на телата им. При това тя му причинила несъвместими с живота наранявания и едновременно оставила кървави следи в помещението и по себе си. От своя страна и характерът на нараняванията, и този на следите сочат, както, че всички те не са нанесени при еднакво разположение на К. и К. един спрямо друг, така и че тя е имала достатъчно свобода на движенията, противно на твърденията й, че през цялото време пострадалият я е притискал към леглото с тялото си.

Върху гърба на подсъдимата, по потника, с който е била облечена, са открити зацапвания, получени от накапване на отделни капки кръв. Тези зацапвания не могат да се получат при описваната от подсъдимата обстановка на произшествието – затискана по гръб на леглото, при това е установено, че кръвта е с произход както от нея, така и от пострадалия, а при една от следите  - и смесена. Изяснено е по експертен път, че нараняванията на пострадалия изключват кървене под налягане, т.е. не е имало пръскащ кръвоизлив, респ. че като се изключат находките с вид на зацапвания, останалите, определяни като капки или пръски, са оставени от кръвта по увреждащото средство, а това позволява да се правят изводи относно положението и движенията, описвани с него към момента на образуването им. По делото е изяснено, че не е възможен друг механизъм на попадане на намерените следи от кръв, произхождаща само от пострадалия, по срединната част от гърба на потника на подсъдимата, и в частност от пръстените й, където не е имало нужното количество, не е възможно да останат следи под формата на капки и при прегръщане с детето, което е било повикано от нея в апартамента след инцидента.

Последователността на нанасяне на прободните рани не е могла да бъде установена по медицински път, а само, че са получени в много кратък времеви интервал, но при динамика на движенията и телата, тъй като са налице съществени различия в посоките на действие на ножа и разположението му при причиняването им, че ударите са били нанесени със значителна сила, при което дори рана 2, която прониква ограничено поради спиране на острието в твърда подложка – кост, достига 8 см, а за рана 1 е безспорно, че е много дълбока – 18 см, колкото е и цялото острие, и само при 3 и 4 дължините на раневите канали са приблизителни /съответно 6-7 и 5 см/, но реално докъде са достигнали експертите не могат да уточнят, защото попадат в кухини.

Независимо, че само по медицински показания не може да бъде установена последователността на ударите, изводи във връзка с тях могат да се правят въз основа на установеното относно положението и движенията на ножа в ръката на подсъдимата и възможното разположение на телата, след съпоставка с оставените кървави следи. Ако изводите на съдебномедицинските експерти се разгледат извън необходимостта да бъдат адаптирани към доказателствено неподкрепените твърдения на подсъдимата, че през цялото време е била притискана от тялото на пострадалия към леглото, е видно, че уврежданията могат да бъдат причинени в най-различни позиции – когато извършителят е в гръб – и това е относимо към всяка от раните 2, 3 и 4, и когато е странично от ляво – при рана 1, възможно е също да са лице в лице, прави, или легнали, като може също извършителят да е легнал, а пострадалият да е с лице върху него, но последното се изключва при нанасяне на някои от ударите – тези, след които по гърба на подсъдимата са капнали трите капки кръв от пострадалия и е оставена динамичната кървава следа със смесен произход. Видно е също, че извършителят не е действал от една непроменена позиция, тъй като три от раните са на гърба, а едната е странично и значително по-ниско по торса, а от тези на гърба, и по-точно при рана 3, в пълно отличие с останалите две са както посоката на раневия канал, така и разположението на ножа, който е извъртян перпендикулярно сравнен с другите – с гърба наляво и режещата част надясно, докато при другите две гърба е нагоре, а режещата част надолу.

При съпоставяне изводите на всички съдебно медицински експертизи и въз основа на мястото и механизма на следообразуване на кървавите пръски на стената зад вратата към коридора, изведено изрично и от последното заключение, следва да се приеме, че при единия от ударите подсъдимата действително е била по гръб на леглото, а пострадалият над нея. Това обаче не е бил първият удар - съобразно необходимостта по режещата част да се събере достатъчно много негова кръв, която да образува, при изваждането му със замах от тялото и отвеждане на ръката нагоре и назад с цел последващ удар, множество пръски, формиращи дъговидната следа на съответната височина, и в хронологията на техните действия това затискане от страна на К. няма характера на непосредствено противоправно нападение, а е естествената му реакция в борбата за живота си, след като вече е бил намушкан от К. несъмнено най-малко един път. Този механизъм е посочен като възможен, защото именно той свързва установените при огледа зацапвания с кръв, изводите на останалите експертизи, вкл. експерименталните такива, и като последващи нейни действия – след удара от затиснато положение, който е или втори, или трети по ред, експертите сочат, че подсъдимата се освобождава, като избутва пострадалия, и права или полуизправена в леглото, причинява следващо нараняване – вероятно рана 1, при което капки кръв от ножа попадат върху гърба й, по потника.

    От общо седем фиксирани кървави следи по неговата горната трета, три са с произход от К., други три са от К., и една е от смесване на кръвта на двамата. Такова смесване предполага наличието на кървящи рани и по двамата – единствената такава по дясната длан на подсъдимата и четирите по тялото на пострадалия, при което кръв от нейната рана се стича към острието и се смесва с насложилата се там негова кръв. Наличието на следи от кръв с произход само от К. - №№ 1, 5 и 7 от снимката към последните ДНК и СМЕ, групирани в срединната горна част на потника и образувани динамично отгоре надолу, обосновават извод, че преди смесването на кръвта им тя му е нанесла поне един удар, след който, в положение с изправен гръб и отвеждане на ножа назад са се стекли трите капки. Също преди да се смеси кръвта им следва да са се образували множеството пръски по стената зад вратата, тъй като в тях отново е открито ДНК само на пострадалия, а както вече беше изяснено, към този момент подсъдимата вече е била нанесла повече от един удари. А за да не е все още налично смесване на кръвта дори и към този момент, като единствена възможност остава да не е имало все още кървяща рана по дланта на подсъдимата. Тази логическа верига води до следните изводи относно хронологията:

- че едва в края на нанасянето на ударите подсъдимата се самонаранява по посочения първоначално от д-р Д. механизъм - при причиняване на рана 2, но като последваща, или че от самонараняването е изминало време, позволило временно спиране на кървенето – установено е, че това може да стане в рамките на 3-4-5 минути, респ. възобновяване на последното в резултат от активните действия на ръката при нанасяне на ударите с нож – тази последна възможност също е обоснована медицински от вещите лица,  

- че при отвеждащо движение на ръката с ножа нагоре и назад при налично кървене от подсъдимата се образува динамичната следа по гърба на потника, обект № 6 – колона от капки кръв със смесен произход, при което отново няма как тя да е легнала, или

- че без никакво съмнение най-малко при два от общо четирите удара с ножа подсъдимата не е била притисната с гърба си към леглото.

 

Така установените факти обуславят съставомерност на деянието по чл.115 от НК, при форма на вина – инцидентен пряк умисъл. Известно е от практиката, че за съдържанието на умисъла следва да се съди по съвкупността от всички обстоятелства на извършеното престъпление – предшестващото поведение и взаимоотношенията на дееца и жертвата, средствата, с които е извършено деянието, насоката и силата на ударите, мястото и характерът на нараняванията. В проверяваното дело анализът на обстоятелствата по тези критерии налага несъмнено извод, че към момента на извършване на деянието К. е взела импулсивно решение и е поискала настъпването на смъртта на К., защото:

- в годините у нея е имало натрупан гняв и негативни емоции, насочени към пострадалия, макар и основно като резултат от неговото поведение спрямо нея, 

- ножът, с който се е нахвърлила на жертвата, е с обща дължина 32.5 см, от които 19 см само лезвието, което е и със значителна ширина,

- нанесла е четири отделни удара, всеки в гръдния кош, поразяването на който предполага достигане на жизнено важните органи сърце и бели дробове, при това и самата дължина на острието обективно позволява те да бъдат достигнати,

- ударите са нанесени с висок интензитет и в кратък времеви интервал от порядъка на няколко минути,

- ударите са нанесени със значителна сила, като три от тях са проникнали в гръдната, а един – и в гръдната, и в коремната кухини,

- отделно от рана 2, при която подлежаща кост е ограничила проникването, всяка една от останалите три рани може да причини смъртта, а съвкупността им обуславя по-бързото й настъпване.

 

Не е налице претендираният от прокуратурата утежняващ престъпен състав по чл.116, ал.1 т.6, пр.3 от НК. Особената жестокост е правна квалификация на поведението на дееца, която се отнася до начина на осъществяване на умъртвяването и отношението към жертвата при проява на изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност. За нея от значение са фактическите обстоятелства на умъртвяване на жертвата, като наред с броя и силата на ударите, оръжието, с което е причинено увреждането, неговата тежест, следва да се отчита проявено ли е, или пък е отсъствало, състрадание. Особената жестокост е външна характеристика на убийството, чрез която намират отражение субективните качества на дееца. В случая съставът на въззивния съд счита, че независимо от броя и силата на ударите, както и тежестта на уврежданията, с оценката, придадена им по-горе, в това деяние не се проявява жестокостта като характеристика на личността на подсъдимата К., а по-скоро импулсивното отреагиране на натрупани негативни емоции в условията на понижен самоконтрол. Отношението й към жертвата след деянието не е безразлично, лично тя се е обадила за медицинска помощ, което сочи, че дори на фона на насложилите се тежки конфликтни отношения, К. е проявила чувство на милост и състрадание към пострадалия.

 

Не е налице неизбежна отбрана, респ. превишаване на нейните предели. При така направените при анализа на фактите по-горе заключения, основаващи се единствено на обективни следи и находки, независимо от наличната вариантност, обусловена от оскъдната доказателствена основа, и най-важно – при всяка една от изведените възможности, става ясно, че към момента, когато подсъдимата е нанасяла четирите на брой удари с нож в тялото на пострадалия, спрямо нея не е имало актуално непосредствено и противоправно нападение по смисъла на чл.12 от НК от негова страна. Безспорно е, че подсъдимата К. не е увредена физически, но също така липсват основания да се приеме, и че е създадена реална непосредствена опасност, застрашаваща живота й. Същият следобед те са се събрали на терасата в нейния апартамент по взаимна уговорка, заедно са седнали на масата, хранили са се и са се черпили, слушали са музика, а общото им дете е играело навън. Спокойният тон е прераснал във взаимна размяна на обиди, съпроводено с двукратен шум като от счупване – всичко това възприето от съседите, но не и отправени заплахи, а после всичко утихнало. Към времето на инцидента пострадалият е бил на 61 години, а подсъдимата на 45, и същевременно той е бил по-тежко алкохолно повлиян. Единствените травматични увреждания, резултат от нападение, са налични не по К., а по пострадалия, при това те са внушително множество – осем наранявания по лицето, нанесени с ръка, юмрук и нокти, и четири прободно-порезни рани в гръдния му кош. Анализът на фактите позволява два възможни извода -  пострадалият или изобщо не е държал ножа, или тя му го е отнела известно време преди да го намушка, както и се установи безспорно, че при нанасяне на най-малко два от ударите подсъдимата не е била затисната от пострадалия, а е била с изправен гръб. Отсъствието на претендираната от подсъдимата борба за ножа в леглото, и изобщо извършването на каквито и да било активни действия и интензивно придвижване из леглото от страна на пострадалия, се потвърждават както от заключението, че смъртта му е причинена на мястото, където е намерен при огледа, така и от факта, че е бил с чехли на краката.

Предвид така изброените факти и изводите на експертите, които са обосновани и базирани на обективните находки от мястото на престъплението, следва да се приеме, че дори и в някакъв момент пострадалият да е държал в ръката си ножа, послужил впоследствие за извършване на престъплението от подсъдимата, последната не е действала в условията на неизбежна отбрана, защото цялостната обстановка, в т.ч. състоянието на К. и факта на отнемането на ножа от него, ако се допусне, че изобщо го е държал, изключват наличието на реална и непосредствена опасност срещу К., респ. последващото й поведение не може да бъде определяно като защита и отблъскване на нападение.

 Цитираната от защитата във въззивната жалба многобройна практика по приложението на института на неизбежната отбрана, респ. превишаването на нейните предели, е неотносима в конкретния случай, тъй като при извършване на деянието подсъдимата не се е защитавала, респ. не е отблъсквала, актуално животозастрашаващо противоправно нападение. Следва да бъде отбелязано само, че в Р 125/1984 г., I н.о., за което се твърди, че има за предмет идентичен случай, всъщност е възприета съвсем друга фактическа обстановка – че пострадалият е нападнал, бил с юмруци, псувал и обиждал, подсъдимия, че го е съборил на земята и е легнал върху него, като продължавал да му нанася юмручни удари, при което, в един момент подсъдимият извадил носения у себе си нож и му нанесъл прободни рани. Докато по настоящото дело, независимо че подсъдимата го твърди, липсват каквито и да било доказателства да е бита, включително с юмруци, нито права, нито съборена и затисната на земята/ леглото.      

Във връзка със съществените  конкретни възражения на защитата при пледоариите в съдебно заседание пред въззивната инстанция:

Относно даденото заключение в протокол 128/30.09.15 г., че пръските върху стената зад вратата най-вероятно са получени при неколкократно движение на ръката, следва да се има предвид от една страна, че при формирането му вещите лица са изхождали от направени експерименти, което влияе върху степента на вероятност, а от друга, че към онзи момент все още не са били известни резултатите от последващите ДНК заключения, дадени във въззивната инстанция. При последното са намерени капки кръв по гърба на потника на подсъдимата с различен произход, и във връзка с другите доказателства и медицински заключения, както вече беше отбелязано, се налага извод, че поне при два от ударите с ножа подсъдимата е била с прав гръб, което означава, че въпросното „неколкократно движение на ръката“ се свежда най-много до останалите два удара. От новите СМЕ и разпита на вещите лица се установява още, че тази следа може да е оставена дори само от един удар, стига той да не е първият, така че предходният, или предходните, да са довели до наслагване на достатъчно количество кръв по режещата част на ножа.

Поредността на раните действително не може да бъде определена с категоричност, но заключенията, находките и обстановката на местопроизшествието позволяват извеждането на ограничен брой възможности, като същественото е, че никоя от тях не дава основание да се приеме, че подсъдимата действа в условията на неизбежна отбрана. Независимо от извадения от контекстна на пълния отговор на в.л. д-р Л. цитат на разпита му от стр.268, спор относно характеристиките на нараняванията, вкл. раневите канали, посоката на действие и проникването на ножа, по делото няма, тези характеристики са отбелязани при аутопсията и са възприети и ценени еднакво и без да са пораждали съмнения от всички  вещи лица, с налагащите се от тях изводи за динамика, респ. промяна във взаимно разположение на подсъдимата и пострадалия при отделните удари.

По делото не е безспорно, че раната по дланта на подсъдимата е защитна. При съпоставката на фактите става ясно, че не може да се изключи категорично който и да е от двата механизма на причиняване, предложени първоначално от д-р Д.. По-същественото в тази връзка е, че се установява също, че дори и подсъдимата да се е самонаранила при вземане на ножа от пострадалия, то това е станало най-малко от 3 до 5 минути преди да започне да му нанася ударите с него.

Тъй като липсват убедителни доказателства подсъдимата да е била нападната с нож от пострадалия, отпада и необходимостта от интерпретиране на възможността за приложение на чл.12, ал.4 от НК.

 

За престъплението, визирано в чл.115 от НК, се предвижда налагането на един вид наказание – лишаване от свобода, със специален минимум от десет години. Обстоятелствата, от значение за индивидуализацията му по отношение на подсъдимата К. сочат, че е налице едно, което отегчава нейната отговорност, и това са лошите характеристични данни, изводими от различните писмени доказателства, разкриващи нейната личност. От друга страна са налице значителен брой смекчаващи отговорността обстоятелства – тя е с чисто съдебно минало и е майка и единствен родител на малолетно дете, което понастоящем, предвид обстоятелствата и липсата на други родственици, се отглежда от възрастни баба и дядо. Преживяла е значима психотравма – смъртта на дъщеря си, от който момент и досега се лекува с антидепресанти, през 2011 г. е лекувана в дневен стационар с диагноза биполярно афективно разстройство, а три месеца преди деянието е била хоспитализирана в наркологично отделение със синдром на зависимост към алкохол. Дългогодишният й съвместен живот с пострадалия е бил конфликтен, и тя се е чувствала психически и физически тормозена. При отчитането на изброените смекчаващи отговорността обстоятелства, които са многобройни, съставът на въззивния съд счита, че дори най-лекото предвидено наказание съгласно приложимия закон – десет години лишаване от свобода, ще е несъразмерно тежко, съответно че целите на наказателната репресия могат да бъдат постигнати и с определянето на наказание под този минимум, а именно седем години, което ще е съответно на ниската обществена опасност на подсъдимата, на по-ниската обществена опасност на самото конкретно деяние, сравнено с други от същия вид, ще е съобразено с подбудите за неговото извършване и ще е достатъчно да удовлетвори обществените очаквания в рамките на необходимостта за постигане и на генерална превенция.

 

В частта на произнасянето си по гражданския иск окръжният съд е уважил една малка част от първоначалната претенция – 3500 лева, а е отхвърлил иска за горницата до 100 000 лева, с декларативните мотиви, че ищецът не е поддържал близки отношения с пострадалия и не е оказвал нужната синовна опора, както и не е подпомагал нито морално, нито финансово родителя си. Такива обстоятелства не са установени по делото, а последните и не са от значение при решаване на въпроса за справедливото обезщетение на неимуществени вреди. С оглед възрастта и създаденото свое семейство, гражданският ищец е живеел в отделно домакинство, имал е работа и добри доходи, но това не означава, че е прекъсната обичайната синовна връзка. Макар и не много често, баща и син са поддържали връзка, споделяли са случки и събития от живота си, срещали са се, разговаряли са по телефона, синът е бил запознат с живота на баща си с К., с проблемите им, а в известен период от време двамата дори са работили заедно.

Макар че обусловено от житейски причини – пострадалият се е развел с майката на гражданския ищец, последният е израснал и има свое семейство, отношенията им не са се съхранили като особено близки, не може да се отрече, че неочакваната трагична загуба на толкова близък родственик, какъвто е бащата, е обстоятелство, което неминуемо води до състояние на емоционален стрес и причинява психически страдания. Определеният размер на обезщетението в окръжния съд не съответства на установените с разпоредбата на  чл.52 ЗЗД и проверени в практиката критерии за справедливост, съотнесени към обема на претърпените морални болки и страдания, което обуслови неговото увеличаване, но не и уважаването на претенцията в пълен размер, тъй като не е установено у ищеца да са се проявили трайни физически или психически проблеми, като резултат от преживяванията, обусловени от загубата на пострадалия, или станалото да е довело до негативна промяна за него в социален аспект.

 

Възложените с новата присъда разноски в тежест на подсъдимата, съответстват на направените във въззивното производство при извършване на новите следствени действия, и се обосновават с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: