Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 52/14.03.          Година  2016                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На двадесет и девети януари                Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Д.

Ангелина Лазарова

Секретар Г.Н.

Прокурор Иван Тодоров

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 441 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 24, постановена на 11.11.2015 г. по НОХД № 424/15 на Окръжен съд гр. Шумен, с която подсъдимите М.З.А. и Г.П.Б.  били признати за виновни по обвинения за извършени престъпления и им били наложени наказания лишаване от свобода както следва: за подс. А. по чл. 199 ал. 1 т. 4  вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК за срок от осем години и по чл. 170 ал. 2 във вр. с ал. 1, чл. 20 ал. 2 от НК за срок от две години и осем месеца, като по чл. 23 от НК като общо било наложено по-тежкото и бил определен първоначалния режим на изтърпяване и вида затворническо заведение, за подс. Б. за престъпление по чл. 198 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК – за срок от четири години и шест месеца, а по чл. 170 ал. 2 във вр. с ал. 1, чл. 20 ал. 2 от НК – от две години, като по чл. 23 от НК като общо било наложено по-тежкото и бил определен първоначалния режим на изтърпяване и вида затворническо заведение. Съдът постановил веществените доказателства да бъдат пазени до влизане на присъдата в сила. На подсъдимите били възложени направените по делото разноски.

         Въззивното производство е образувано по жалба на служебните защитници на подсъдимите, в които се оспорва правната квалификация на извършеното и справедливостта на наказанието.

Въззивната жалба на защитника на подс. Б. съдържа аргумент, че употребените от подсъдимия сила и заплашване спрямо пострадалата не са били насочени и не са послужили за преустановяване на фактическата й власт спрямо вещта – тъй като подс. А. вече е установил трайно владение върху вещта, а са били последваща проява. С оглед на изложеното защитникът намира, че е извършена кражба при условията на повторност. Наложеното наказание – към нормативния максимум, защитникът счита за несъответно с оглед признанията на подсъдимия от първоначалния момент на разследването, възстановяване на част от нанесените щети, приносът за установяване на другия извършител. Поради изложеното се иска изменение на присъдата с преквалификация на извършеното и намаляване на наказанието с приложението на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК. В допълнително изложение, защитникът сочи, че в мотивите на ШОС е налице неправилно и превратно възпроизвеждане на фактическата обстановка, третирани като отегчаващи са елементи на обективната страна на деянието, а индивидуализацията на наказанието е несъответно на правилата по чл. 36 от НК и чл. 58 А ал. 1 от НК. Конкретните съображения на защитника включват – вътрешната противоречивост на приетото от съда от фактическа страна и оценката, че отнемането на вещите и упражнените сила и заплашване са реализирани едновременно; отчитането като отегчаващо на обстоятелството, че деянието е извършено в съучастие в разрез с чл. 56 от НК и повдигнатото обвинение по чл. 20 ал. 2 от НК; подценено е съдействието на подс. Б. с оглед разкриване на другия участник и своевременното приключване на разследването. Посочено е нарушение на материалния закон при редуциране на наказанието по чл. 198 от НК с една трета. В с.з. защитникът поддържа аргументите по жалбата и допълнението към нея.

Във въззивната жалба на защитникът на подс. А. се счита, че наложените наказания са прекомерно тежки с оглед обстоятелствата от значение при определянето им. Подчертава се, че съдът не е съобразил, че описаните и признати от подсъдимия факти са относими към престъплението кражба при съответните квалифициращи елементи. Иска се изменението на присъдата с намаляване на наказанието, оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл. 199 вр. чл. 198 от НК и осъждането му по чл. 195 от НК. В с.з. защитникът поддържа аргументите си.

Представителят на въззивната прокуратура счита жалбите за неоснователни. Подчертава, че подс. А. е осъждан 15 пъти, а подс. Б. – 11 пъти, очертаващо утвърдените им престъпни навици. Съответно и санкцията спрямо тях следва да е в размер, подходящ за превъзпитанието им. Относно правната квалификация намира, че деянието е грабеж – влезли са през нощта през една конструкция, отворен прозорец, заварили са една 80 годишна жена, с момента на тяхното грубо, брутално влизане е осъществена заплаха – обективирана с присъствието им по това време и по този начин, и довела пострадалата до вцепенение от стрес. Целта на нанесените от подс. Б. удари е била да елиминира съпротивата на старицата. Преценява, че съдът правилно е изяснил фактическата обстановка и моли за потвърждаването й, с корекция при прилагане на чл. 58 А от НК – ако са налице основанията за това.

В последната си дума подс. Б. заявява, че е грамотно и образовано момче и не споделя казаното от прокурора. Посочва, че след освобождаването си се е въздържал от престъпления, в обвинението му не са включени чл. 199, чл. 26, чл. 29 от НК. Предоставя на съда да прецени правилно ли са осъдени от ШОС.

В последната си дума подс. А. посочва, че не е влязъл в къщата с намерение да нападне или набие някой. Влязъл за 30 секунди, взел възглавницата и излязъл без да е ударил и заплашил, дори жената него не го е видяла. Поради това счита, че извършеното не следва да се води като грабеж. Съжалява и признава вината си това, че е откраднал.

Настоящият състав на въззивната инстанция извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 314 от НПК и с оглед доказателствата по делото счита следното:

І. От фактическа страна.

Решаващият съд в съответствие с процесуалните изисквания, относими към съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК е приел самопризнанието на подсъдимите по фактическите положения на обвинителния акт за подкрепено от събраните в ДП доказателства. Мотивите към разглежданата присъда са изготвени съобразно чл. 373 ал. 3 от НПК. Отразена фактическа обстановка не се оспорва пред въззивната инстанция.

Задължителните указания по т. 8 от ТР 1/2009г. на ВКС, ОСНК, налагат при правилно приложена процедура по чл. 372 ал. 4 и чл. 373 ал. 2 и 3 от НПК, каквато е проведената по настоящото производство, въззивната инстанция да реши делото по същите фактически положения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

С оглед на изложеното установени по делото са следните значими фактически положения:

 

Свид. Росен З.А. – брат на подс. М.З.А., живеел в кв. Дивдядово на гр. Шумен. Многократно бил наеман от свид. С. за извършване на работа по поддръжка на жилището, в което живеел с майка си – свид. Т.Ж.С.. При среща в първите дни на м. август 2015 г. свид. А. предложил на свид. С. да измаже част от жилищните помещения срещу съответно заплащане. Свид. А. *** брат си - подс. А. и му предложил двамата да извършат бояджийската работа.

На 05. 08. 2015 г. посетили дома на свид. С. и боядисали набелязаните помещения.  След като двамата приключили работа, за да им плати свид. С. влязъл в едно от жилищните помещения, където знаел, че във вътрешността на декоративна възглавничка майка му – свид. Т. С. държала пари, получени предните дни от продажба на недвижим имот и рента. Свид. С. започнал да вади банкноти от възглавничката, като изпаднали банкноти с номинал от 100 лв., възприето от братята, дори свид. А. съдействал за прибирането им.

След като напуснали дома на С., подс. А. заявил на брат си, че у него спонтанно възникнало намерение да отнеме парите които видял в дома на С.. Свид. А. го предупредил да не прави това, но не успял да го убеди.

На 06. 08. 2015 г. подс. А. срещнал подс. Б. в района на жп гара Каспичан и му предложил да отидат до гр. София и подс. Б. се съгласил. Подс. А. разказал на подс. Б. за наличието на значителна сума пари в дома на свид. С., като му предложил двамата да влязат в жилището и да вземат парите. Последният се съгласил и двамата започнали да обмислят как да отнемат парите.

На 07. 08. 2015 г. двамата подсъдими се върнали от гр. София и отишли в кв. Дивдядово. През деня огледали дома на семейството - едноетажна къща на ул. Гаврил Георгиев № 14. По-късно между 22. 30 – 24. 00 ч., двамата използвали физическа сила се изкачили по метална конструкция за отглеждане на лозови насаждения, която била изградена на улицата пред къщата на С.и. През тази конструкция двамата стигнали до малко отворено прозорче на къщата и влезли във вътрешността на къщата. Двамата подсъдими минали през стая в която видели свид. С. да спи. След това се отправили към помещението, където подс. А. знаел, че се намирала възглавничката с парите.

Достигайки до стаята видели, че свид. Т. С. гледала телевизия и въпреки това влезли в стаята. Появата им, изплашила много свид. С. /на 80 г./. Жената се почувствала физически застрашена от двамата подсъдими. Уплахата й от появата на двамата подсъдими била в такъв интензитет, че тя парализирала възможността на свид. С. да реагира, дори с думи. Подс. А. се отправил към свид. С., която седяла на диван, подминал я и взел възглавничката в която знаел, че са парите. В този момент във възглавничката имало 5 000 лв. Като я взел, подс. А. се отправил към изхода на стаята. В този момент подс. Б. се приближил до свид. С. и казал, че щял да я убие, след което я ударил с юмрук в областта на лицето и напуснал стаята, следвайки подс. А.. Двамата напуснали къщата по обратния път, след което си поделили парите които отнели от дома на С. и С., а възглавничката изхвърлили. Всеки от подсъдимите употребил парите за задоволяване на лични потребности.

От заключението на СМЕ се установява, че на свид. С. са причинени – 1) разкъсно контузна рана във вътрешния край на дясната вежда, 2) кръвонасядане на горния и долния клепач на дясното око, 3) кръвонасядане на дясното подочие, 4) кръвонасядане на лицето между дясното крило на носа и дясната назолабиална гънка и 5) контузия на носа – ивицовидно охлузване на кожата, на носния корен хоризонтално разположено, счупване на носните кости. На свид. С. е причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота.

От заключението на съдебно – психиатричната експертиза се установява, че психическото състояние на свид. С. към момента на деянието покрива критериите за остра стресова реакция със страх, ужас, паника, дезорганизираност. Независимо, че тази реакция включвала първоначално състояние на зашеметеност с известно стеснение на полето на ясното съзнание, то това не било в степен да бъде приравнено към „краткотрайно разстройство на съзнание”, т. е. С. е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Към момента на освидетелстването, състоянието на С. било преценено като адаптационна тревожно-депресивна реакция, без да пречи на свид. С. да участва в наказателния процес.

От приложеното свидетелство за съдимост на подс. А. се установява, че той е осъждан 15 пъти за умишлени престъпления от общ характер, като многократно са му налагани наказания „Лишаване от свобода”, част от които изтърпявал ефективно. С определение по ЧНД № 1375 / 2008 г. на ШРС са определени са определени две групи наказания на осн. чл. 25 от НК.  По първата група е определено общо наказание в размер на 2 г. лишаване от свобода при общ режим на изтърпяване и по втората група – 7 г. лишаване от свобода, което на осн. чл. 24 от НК е увеличено на 8 г. лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Постановено е отделното изтърпяване на 5 други наказания. Наказанието 8 г. лишаване от свобода е изтърпяно на 03. 06. 2014 г. и е освободен от затвора. Същото се установява и от приложеното към д. п. удостоверение на РП Нови пазар с № Пр 342/2008/11. 08. 2015 г.

От приложеното по делото свидетелство за съдимост на подс. Б. се установява, че същия е осъждан 11 пъти за умишлени престъпления от общ характер повечето от които против собствеността. С определение по ЧНД № 636 / 2006 г. на НПРС на подс. Б. на осн. чл. 25 от НК е определено общо наказание в размер на 4 г. лишаване от свобода, което на осн. чл. 24 от НК е увеличено с 6 месеца. От писмо с №П112/06/11. 08. 2015 г. на РП Нови пазар се установява, че така наложеното наказание по ЧНД № 636 / 06 г. на НПРС подс. Б. е изтърпял на 02. 07. 2010 г. След това няма други наказания лишаване от свобода, но е бил осъден по НОХД № 1172/14г. на ШРС по силата на одобрено от съда споразумение от 24.06.2014г. на наказание глоба от 100лв.

 

Изложената фактическа обстановка съответства на съвкупността от доказателства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимите, декларирано в съдебната фаза – свидетелски показания на свидетелите С.и, А., А., Х., Ж., Ш., В. и Д., протоколи за разпознаване, доброволно предаване, огледи, заключенията по СМЕ, СПЕ и СИЕ, справки от мобилните оператори, за съдимостта на подсъдимите, документи, свързани с издирването на подсъдимите. Подс. Б. и подс. А. в досъдебното производство са се възплозвали от правото си да не дават обяснения. Доказателствените средства, приобщени от съда, са били събрани в ДП по правилата на процесуалния закон, като доказателствата са взаимнодопълващи се и безпротиворечиви.

Приобщавайки съвкупността от релевантните по делото доказателства, без да са допуснати слабости в процеса на събиране и проверката им, действията на подсъдимите са били правилно изяснени от първоинстанционния съд.

 

ІІ. От правна страна.

С оглед разгледаните от съда обвинения срещу подсъдимите в мотивите към разглежданата присъда правните изводи са били изложени по всеки от двата пункта. Проверката от настоящия състав с оглед наведените от жалбоподателите възражения и в изпълнение на правомощията по чл. 314 ал. 2 от НПК установи следното:

1. Съдът признал подсъдимите за виновни в това че на 07. 08. 2015 г. в гр. Шумен, в съучастие като съизвършители помежду си отнели чужди движими вещи – сумата от 5 000 лв. от владението на Т.Ж.С. от гр. Шумен, с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване, а подс. А. е извършил деянието при условията на опасен рецидив. Съответно и съдът приел, че подс. А. осъществил признаците на състава по чл. 199 ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 198 ал. 1, чл. 20 ал. от НК, а подс. Б. – по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.

В мотивите на съда е направен прецизен анализ на установените по делото значими за предмета на доказване по това обвинение факти и съответстващата им правна оценка. Разгледани и отхвърлени са били възраженията на защитата относно приложимия материален закон, депозирани и пред настоящата инстанция. Становището, че действайки по описания в обстоятелствената част на обвинителния акт начин подсъдимите са извършили кражба, не може да бъде споделено по следните съображения:

Изхождайки от трайната практика на съдилищата грабежът, като сложно присвоително престъпление, обхваща упражняването на принуда по отношение на лицето, в чиято фактическа власт се намира вещта и самото отнемане на тази вещ, с намерение за присвояване. При него целта е прекъсване на фактическата власт на владелеца върху вещта и установяването на своя фактическа власт, като насилието в двете му форми е средство за постигане на тази цел. Изпълнителното деяние на съставното престъпление по чл. 198 ал. 1 от НК се състои от два престъпни акта – принуда, изразена като сила и/или заплашване, и отнемане на движимата вещ, предмет на престъплението - кражба. Употребата на принудата, като обективен признак на престъплението грабеж означава въздействие, насочено към преодоляване на реална или възможна съпротива от страна на владелеца. Видът принуда се определя от самия деец, фактите в процеса на осъществяване на престъплението и е средството, което деецът избира като необходимото и достатъчно да му осигури отнемането на вещта. Тази обективна връзка между двете действия трябва да е отразена в съзнанието на дееца и обосновава прекия му умисъл.

Отнемането на вещ при престъплението по чл. 194 ал. 1 от НК, без съгласието на владелеца, е възможно да бъде извършено и в негово присъствие. Но в този случай използваните от извършителя средства не включват пряко въздействие – физическо и/или психическо, върху упражняващия владението, с цел прекъсването на съществуващото и установяване на фактическа власт върху вещта от страна на дееца. Други са и представните характеристики на извършителя за неговите действия и резултатът от тях – общественоопасните последици.

При стриктно отчитане на теоретичните положения, приносът на съдебната практика /напр. Решение № 436/06.06.1996г. на ВКС, ІІ н.о./ и фактите по делото съставът намира, че субективните представи на подсъдимите са включвали връзката между преследваната цел - да отнемат вещта – паричната сума, и като средство за това - необходимата и достатъчна сила и заплашване за осъществяване на намеренията им.

Правилно съобразено от страна на прокурора от въззивната прокуратура, първият елемент на психологическо въздействие върху свид. С. е тяхната поява в стаята й. Чрез съществуващите по делото специални знания, интерпретирани по СПЕ, и очевидно по житейска логика, навлизането на двама неочаквани мъже в личното пространство на семейството, в късните нощни часове, е било изключителен стресов фактор. Безспорно подсъдимите са имали представа, че в жилището има хора, възприели са шума от работещия телевизор още преди да влязат в стаята, и са съзнавали, че появата им ще предизвика изненада, тревога и страх. В този момент е бил формиран и прекият им умисъл да извършат грабежа. В развитието на ситуацията, в помещението, фиксирано по сн. 11-13 от фотоалбума, л. 10 от т. 1 от ДП, двамата подсъдими са изпълнили тясното пространство пред седящата на дивана жена, възприели са нейната уплаха – отразено сред фактическите положения по обвинителния акт, респ. са съзнавали своето психическо надмощие спрямо нея. Пострадалата е видяла насочването към себе си от страна на подс. А. без да знае какво той смята да направи и е била обективно застрашена от него. Вземайки целената и позната само нему от двамата вещ – възглавницата, намираща се на дивана, подс. А. е тръгнал назад, като неговото място било заето от подс. Б. – отправил заканата за убийство и нанесъл удар в лицето на старицата.

Двамата подсъдими са извършили действията според планираното, синхронизирайки ги с оглед обстановката в стаята и спрямо пострадалата. Не е налице считаното от защитата на подс. Б. вътрешно противоречие в аналитичната дейност на първоинстанционния съд. Фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт са били правилно разбрани и задълбочено изследвани от съда. Оценката за едновременност на отнемането и принудата е обоснована. Отразяването в обвинителния акт на отделните действия, които всеки от подсъдимите е предприел не налага друга оценка на целостта и времетраенето на престъпния акт. Физическите действия са извършени в определен хронологичен ред – двамата са се появили едновременно в стаята, единият е приближил към пострадалата и е взел вещта, а с доближаването на другия тя е била заставена да понесе заплаха и силна физическа болка. Обобщението, че принудата и отнемането са били осъществени едновременно е в съответствие с краткотрайността и интензивността на престъпния акт. На следващо място е обосновано при отчитане на реалния момент на възникване на застрашаването на пострадалата – с момента на влизането в стаята на мъжете. Психологическата принуда е започнала още тогава и е придружавала целият им престой в стаята й, по време на който е била отнета и вещта.

Не би могло да се търси формално изолиране на едно или друго действие на подсъдимите и разглеждането му само за себе си. Подходът на защитата да разграничи двете деяния от съставното престъпление е незаконосъобразен. Подсъдимите са осъществили извършеното от началния до крайния момент, водени от общо формираните си представи за целта и средствата, които оправдават постигането й. Използваната за отнемане на вещта активност е била изводима от въздействието спрямо възрастната, сама и уплашена жена /сн. 4, л. 7 от том ІІ от ДП/ в първия момент на влизането им и грубото осуетяване на последваща възможна съпротива. Словесната заплаха към нея и удрянето с юмрук в лицето са имали за цел да я поставят в състояние, изключващо застрашаваща ги реакция от нейна страна, и едновременно с това запазването на владението им върху отнетата вещ, правилно съобразено и от първоинстанционния съд.

С оглед на изложеното не би могло да се проведе правно значимо разграничаване на действията на подс. Б. – да е упражнил съставомерна принуда в условията на ексцес по отношение на общо взетото решене за кражба, или да е предприел установеното психическо и физическо насилие само с цел да постигне безпроблемното им отдалечаване. Действията на подсъдимите са били подчинени на общото решение и готовност да постигнат целта, общо осъществявани, като всеки от тях е съзнавал своята роля, действията на другия и съвкупно постигнатия резултат.

В заключение, по това обвинение съображенията на ШОС са издържани и допълнени с аргументите на въззивния състав, очертават категорично рамката на квалификация на извършеното от подсъдимите.

         2. По обвинението за престъпление по чл. 170 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.

         С присъдата подсъдимите били признати за виновни в това, че на 07. 08. 2015 г. в гр. Шумен ул. Гаврил Георгиев № 14 в съучастие като съизвършители влезли в чуждо жилище, собственост на Станислав Панайотов С. от гр. Шумен и обитавано от Станислав Панайотов С. и Т.Ж.С., като употребили за това ловкост и деянието е извършено нощем и от две лица.

         Съдът разгледал относимите фактически положения и изложил своите правни съображения, неоспорени от страните. Анализът на първоинстанционния съд в частта за извършването на деянието нощем и с употребата на ловкост е в съответствие и с трайната практика на съдилищата /напр. ППВС № 6/71г. на ВС, Решение № 416/27.09.2010г. на ВКС, І н.о./ и не следва да бъде преповтарян от състава.

При служебната проверка обаче, се установи, че в диспозитива на обвинението съдът е допуснал дублиране на формата на съвместната престъпна дейност на подсъдимите. Включването и на чл. 20 ал. 2 от НК - съучастие между двамата подсъдими под формата на съизвършителство, и на квалифициращия признак – извършено от две лица по смисъла на чл. 170 ал. 2 предл. 3 от НК, е неправилно.

Видно от трайната практика на съдилищата /напр. ТР 54/1989г. на ОСНК/, квалифициращият признак в различните престъпни състави – „извършено от две или повече лица” е налице тогава, когато в самото изпълнително деяние са взели участие повече субекти. За да е налице такъв признак, то всички тези субекти са преценени като съизвършители.

Тъй като в някои норми на специалната част на НК броят на субектите-съизвършители е възведен в признак квалифициращ съответното деяние /напр. чл. 195 ал. 1 т. 5 от НК, чл. 210 ал. 1 т. 2 от НК и др./, то наличието му изключва прилагането на общия закон – нормата на чл. 20 ал. 2 от НК.

В конкретния случай, признавайки в съответствие с доказателствата по делото, че всеки от двамата подсъдими е осъществил действия, попадащи под нормата на чл. 170 ал. 2 предл. 1 и 3 вр. ал. 1 от НК, съдът е следвало да оправдае подсъдимите по обвинението и за деяние, извършено от тях в съучастие като съизвършители.

         С оглед на изложеното въззивната инстанция счита, че възниква основание за прилагането на закон за същото наказуемо престъпление по това обвинение и оправдаване на подсъдимите по чл. 20 ал. 2 от НК.

 

         ІІІ. Относно наложеното наказание.

 

Въззивните жалби сочат явна несправедливост на определените за всяко от деянията от подсъдимите наказания, неточност при редукцията по чл. 58 А ал. 1 от НК за подс. Б., за неправилна индивидуализация.

В съответствие с правилния подход към излагането на съображенията по определяне на наказанието съставът на ШОС мотивирал прилагането на принципите на законоустановеност и индивидуализация по отделните обвинения и за всеки от подсъдимите. Разгледани поотделно са степента на обществена опасност на престъпленията, на личността на подсъдимите, подробно са изложени изводи за отсъствие на основания за прилагане на чл. 55 от НК по отношение на подс. Б..  

Видно е от мотивите към присъдата, че на подс. А. по обвинението за престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 от НК вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК е било определено наказание лишаване от свобода за срок от 12 години – по-скоро към средния, отколкото към максималния размер. За деянието по чл. 170 ал. 2 вр. ал. 1 от НК – за срок от четири години. След редуцирането по чл. 58 А ал. 1 от НК, наказанията са били намалени с една трета до съответно 8 години и 2 години и 8 месеца, и по чл. 23 от НК е наложено за изтърпяване по-тежкото.

По отношение на подс. Б. – за деянието по чл. 198 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК – е определено наказание в средния размер на нормата – 6 години и 6 месеца, а за престъплението по чл. 170 ал. 2 вр. ал. 1 от НК – за срок от три години. При намаляването с една трета на първото наказание съдът е допуснал аритметична грешка и е постановил за изтърпяване срок от 4 години и 6 месеца, вместо 4 години и 4 месеца. Постановявайки групирането по чл. 23 от НК с редуцираното по второто обвинение – от 2 години, съдът е определил като общо по-тежкото. Тази неточност обосновава изменение на присъдата в частта на наказанието наложено за изтърпяване от подс. Б. за конкретното престъпление и в частта на общото по чл. 23 от НК.

Извън посоченото, съставът на въззивната инстанция не намери основания в подкрепа на аргументите на защитата за прекомерност на определените наказания. Напротив в подробните мотиви на съда са намерили отражение всички обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимите. Изводите на първоинстанционния съд се споделят напълно и не е налице потребност от повтарянето им.

Доколкото и пред настоящата инстанция защитникът на подс. Б. претендира за прилагане на разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК съставът счита за необходимо да посочи следното:

След като осигурил на свид. Х. и сина си един приятен ден в гр. Варна, респ. похарчил голяма част от придобитата от престъплението сума, подс. Б. заминал за гр. София. Двамата подсъдими планирали да останат на квартира за три месеца там.

Сигналът за деянието е постъпил по-късно – с оглед планираното на следващия ден събитие в семейство С.и – сватбата на сина на свидетеля. Но с оглед показанията на свид. А. – брат на подс. А., свид. Ш., свид. А. – престъплението е станало известно преди заявяването му. Именно техните показания и проведеното разследване е довело до обявяването на издирване на двамата подсъдими на 10.08.15г. вечерта. Подс. Б. е бил задържан на 11.08.15г. – след като разбрал, че има призовка да се яви в полицията. Подс. А. е бил задържан на 12.08.15г. в гр. София.

От материалите по делото е видно, че подс. Б., както и подс. А., в хода на ДП са се възползвали от правото си да не дават обяснения.

С оглед на изложеното не би могло да се твърди, че подс. Б. е източникът на информация, по силата на чиито твърдения, е бил разкрит другия извършител. Семейството на подс. А. е уведомило за неговото участие ведно с негативната си оценка затова.

Необосновано от изложеното в мотивите защитникът сочи, че като отегчаващо обстоятелство е било отчетено извършването на деянието при условията на съучастие. Такова съображение не се съдържа – отчетени са били множеството предходни осъждания, трайните престъпни навици и причинените несъставомерни вреди – многобройните травматични увреждания на пострадалата. Наличието на такива по брой и характер отегчаващи отговорността на подс. Б. обстоятелства директно изключва необходимия за прилагането на чл. 55 от НК извод, че и най-лекото предвидено в нормата наказание се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното. Действително са налице смекчаващи отговорността му и съдът е намерил адекватното им отражение в отмерване на наказанията и по двете обвинения.

По отношение на наказанията на подс. А. съдът е отчел като единствено смекчаващо обстоятелство изразеното съжаление за извършеното. При внимателната проверка на фактическите положения и настоящата инстанция не намери основания за по-голяма снизходителност.

Видно е, че ШОС е проявил милосърдие в достатъчна степен, като не е упражнил правомощието си по чл. 24 от НК, подлежащо на обсъждане с оглед броя на предходните осъждания на всеки от подсъдимите, идентичния спрямо наложения в настоящото производство срок на последните изтърпени ефективни наказания и потребностите на личността им. В отсъствието на протест срещу присъдата съставът само констатира тази възможност.

Подсъдимите разкриват покачване на агресията в престъпните си проявления, трайно са неповлияни от предходните престои в условията на затвор, нарушили са дълбоко човешки морални норми – посягайки на толкова възрастна и безпомощна жена. Категоричен е изводът, че се нуждаят от изключително внимание и професионален подход за постигане на желаните от закона промени. При увредената личностна основа и в съответствие с конкретните факти за тежестта на престъпленията, така формираните наказания са справедливи, тъй като осигуряват необходимото за поправяне и превъзпитаване на всеки от подсъдимите въздействие. Целите на генералната превенция са насочени към общото предупредително-превъзпитателно отражение на наказанието. Моралната укоримост на извършените деяния, реалните общественоопасни последици и съпоставката на усложнената престъпна дейност спрямо други подобни прояви подкрепят решенията на ШОС по въпросите на наказанията.

 

ІV. При проверката на присъдата в необжалваната й част съставът установи неправилно произнасяне по чл. 301 ал. 1 т. 11 от НПК – относно веществените доказателства по делото. Съдът е постановил пазенето им до влизане на присъдата в сила, но не и какво да стане с тях след този момент. Пропускът налага провеждане на допълнително производство по чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК при връщане на материалите по делото в ШОС след приключване на инстанционния контрол върху постановената присъда.

 

При служебната проверка на присъдата не се установиха други основания за отменяване или изменяване.

 

По изложените съображения и на основание чл. 337 ал. 1 т. 1 и 2 от НПК и чл. 338 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

 

         Изменя присъда № 24 от 11.11.2015 г., на Окръжен съд - гр. Шумен, постановена по НОХД № 424/2015 г., по описа на съда, като:

НАМАЛЯВА наказанието лишаване от свобода, наложено на подс. Г.П.Б. за изтърпяване по правилата на чл. 58 А ал. 1 от НК за деяние по чл. 198 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК и чл. 54 от НК от четири години и шест месеца на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

НАМАЛЯВА наказанието определено на подс. Г.П.Б. като общо по чл. 23 ал. 1 от НК от четири години и шест месеца на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

ПРИЛАГА ЗАКОН ЗА СЪЩОТО НАКАЗУЕМО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ В ЧАСТТА, с която подсъдимите са признати за виновни да са извършили деянието по чл. 170 ал. 2 предл. 1 и 3 вр. ал. 1 от НК и в съучастие като съизвършители по чл. 20 ал. 2 от НК, като ги признава за невинни и оправдава в тази част на обвинението. 

         Потвърждава присъдата в останалата част.

 

         Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по чл. 340 ал. 2 от НПК по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                          членове :