Р Е Ш Е Н И Е

                                                        № 234

                                         07.11.2016 г. гр.Варна

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение на седми ноември през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание, в следния състав:

 

                                                                                                                                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКО ЯНКОВ

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                                             СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА 

Секретар С.Д.

Прокурор ИВАН ТОДОРОВ

Като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВА

           ВЧНД №441 по описа на АС-Варна за 2016 година

   За да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.48 и сл. от ЗЕЕЗА.

 

Образувано е по жалби на М.З.М., чрез защитниците си- адв.Д.М. и адв.Д.К.,***/16 г., постановено на 24.10.2016 г., с което е допуснал изпълнение на европейска заповед за арест издадена от Прокурор към Прокуратурата на гр.Хоф, Федерална Република Германия за предаване на М. Закри М. /по документ Маамо/, роден на *** г. в гр.Африн-Алепо Коакава, Сирия, притежаващ сирийски паспорт №007492553, както и разрешение за постоянно пребиваване в Република България №700797026, с оглед наказателно преследване за шест престъпления по пар.25, 52 и 53 от Наказателния кодекс на Република Германия, както и по пар.96 ал.1 №1 а и б, ал.2 № 1,95 ал.1 № 3,14 ал.1 № 2 от Закона за пребиваването на чужденците-съвместен нелегален трафик на чужденци по търговски съображения.

Недоволен от така постановеното решение е останал Мохамед Закри М., като чрез защитниците си е подал жалби, в които се сочи, че не са налице предпоставките на чл.37 ал.1 т.4 и т.5 и на чл.40 ал.1 т.5 от ЗЕЕЗА, липса на описание на участието на М. в извършване на престъпленията, ни можело да установи степента на неговото участие в престъпните деяния. Сочи се, че съдът не е съобразил факта, че по благоприятно за М. е да се води наказателното преследване срещу него в РБългария.

В жалбата на адв.К. се сочи, че ЗЕА е издадена от некомпетентен орган, тъй като е издадена от Прокуратура гр.Хоф, е подпечатана с печат на Прокуратурата в Бавария. Сочи се, че е налице противоречие в квалификацията на посочените деяния. В придружаващото писмо е посочено «нелегален трафик на чужденци», а в самата Заповед се сочи »съвместен нелегален трафик на чужденци по търговски съображения».

В заключение се иска от настоящата инстанция да бъде отменено решението на първата инстанция и да се постанови решение, с което да се откаже предаването на Мохамед М..

В съдебно заседание прокурорът излага съображения, че решението е законосъобразно, обосновано и правилно, поради и което следва да бъде потвърдено.

В съдебно заседание защитниците на М. излагат съображения, че заповедта на арест не следва да бъде изпълнявана. Сочи се, че не са налице предпоставките на чл.37 ал.1 т. 4 и 5 ,както и чл.40 ал.1 т.5 ЗЕЕЗА.Твърди се, че липсва описание на участието на техния подзащитен в извършването на престъпления,че не може да се установи степента на участие на М. в сочените престъпни деяния,както и че по-благоприятно за лицето е срещу него да се води наказателно производство в страната ни.

Пред съда М.М. заявява, че иска да бъде освободен и да не бъде предаван на ФРГермания. 

 

Съдът след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намери за установено следното:

 

Компетентен орган -  Прокурор към Прокуратурата на гр.Хоф ФРГ на 03.08.2016 година е издал Европейска заповед за арест на лицето М.М./посочен в документа като Маамо/, с оглед наказателно преследване за шест престъпления по пар.25,52 и 53 от Наказателния кодекс на Република Германия, както и пар.96 ал.1 № 1 а и б,ал.2 № 1,95 ал.1 № 3,14 ал.1 № 2 от Закона за пребиваването на чужденците, а именно – съвместен нелегален трафик на чужденци по търговски съображения в идеалната съвкупност на 6 случая.

За тези престъпления НК на молещата държава предвижда максимално наказание в размер на 10 години лишаване от свобода.

        

 

Настоящият съдебен състав на въззивната инстанция намира, че са налице условията на чл. 36 и чл. 41 ал.3 от ЗЕЕЗА, приети и от ВОС.

      

-Касае се за лице извършило деяния, които съгласно правото на издаващата държава се наказват с лишаване от свобода над 1 година.

-Престъпленията, за които е издадена заповедта за арест са наказуеми и с лишаване от свобода по законодателството на Република България, което не е от значение за решаване на настоящето дело, тъй като действията на исканото лице са квалифицирани от немските съдебни власти, като незаконно влизане и пребиваване в страната. Въпросното престъпление попада в хипотезата на чл.36 ал.3 от ЗЕЕЗА изключваща изискването на преценка за двойна наказуемост, където фигурира под точка 13.

       -Лицето е със статут на постоянно пребиваващ в Република България, поради което са изискани и получени гаранции от молещата държава, че при налагане на наказание лишаване от свобода или вземане на мярка, изискваща задържане М. ще бъде върнат в страната ни в изпълнение изискванията на разпоредбата на чл.41 ал.3 ЗЕЕЗА.

      

 Настоящата инстанция намира, че не са налице основанията за отказ от предаване на лицето по см. на чл. 39 от ЗЕЕЗА:

1.           Престъплението не е амнистирано в Република България.

2.           Исканото лице не е осъдено за същото деяние от български съд или съд на трета държава-членка на ЕС.

3.           Не е търпяло и не търпи наказание за тези престъпления.

 

Съдът счита, че не може да откаже предаването на лицето на основанията предвидени в чл.40 ал.1 ЗЕЕЗА.

 

1. Преди получаване на ЕЗА лицето не е привлечено като обвиняем и не е подсъдим в РБългария.

2. Наказателното производство за престъпленията,за които е издадена заповедта не е прекратено в РБ преди получаването й.

3. Не е изтекъл давностния срок според българското законодателство. 4. Исканото лице не  е изтърпяло и не търпи наказание в държава, която не е член на Европейския съюз по влязла в сила присъда за същите престъпления, както и не може да се приеме, че присъдата не може да бъде изпълнена според законодателството на държавата, в която е осъдено.

Основното възражение, което се прави пред настоящата инстанция е за наличие на обстоятелствата визирани в разпоредбата на чл.40 ал.1 т.5 от ЗЕЕЗА, поради което ВОС е следвало да откаже изпълнение на заповедта. Настоящият съдебен състав изразява категорично не съгласие с така наведения довод. Преценката дали нелегалното навлизане на шест лица в РГермания е престъпление е от компетентността на немските съдебни власти, в която суверенна преценка Българската държава не може да се намеси. Без значение за това е и факта, че исканото лице не е напускало пределите на РБългария-поради това, че неговата дейност е квалифицирана като помагаческа. В тази връзка следва да се уточни, че е безспорен факт, че извършването на така описаните престъпления е започнало на територията на Република България. Касае се за задружна съучастническа дейност на поне две лица свързана с организирането на нелегално преминаване на хора през границата, като деянията са довършени безусловно на територията на Република Германия.

   Предвид горното на практика в Република България не би могло да се проведе разследване, а впоследствие и не би имало законова възможност за реализиране на наказателна репресия по отношение на М., както и лицето Е.М., за това, че са организирали нелегалното навлизане на лица, на територията на ФРГ.

По делото не са налице данни, от които да се направи извод, че са налице условията на чл.52 ЗЕЕЗА за отлагане на изпълнението или за изпълнение под условие на  издадената заповед.

Въззивната инстанция намира за неоснователно и оплакването на защитата, че представената заповед за арест е издадена от некомпетентен орган. Общодостъпен факт е обстоятелството, че гр.Хоф е разположен на територията на Провинция Бавария, поради което наличието на печата на Прокуратурата на Бавария върху документ издаден от прокуратурата на гр.Хоф не може да буди каквото й да е съмнение.

Поради изложените съображения въззивния съд намира, че направените възражения от защитата както в подадените жалби, така и в съдебно заседание пред настоящата инстанция за отмяна на първоинстанционният акт са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважения. В заповедта за арест изрично са налични всички изискуеми от закона данни- относно извършване на престъплението, време, място и степен на участие на исканото лице. Изложени са и основните факти, касаещи престъпната дейност на съучастника Е.М.. Налице е констатация, относно определяне правната квалификация на осъществените престъпления. Изпълнение са всички изисквания,   визирани в разпоредбата на чл.37 ал.1 т.4 и 5 ЗЕЕЗА, поради което и направените възражения са неоснователни.

Предвид гореизложеното съдът счита че, решението на ВОС, включително в частта относно мярката за неотклонение, е законосъобразно, правило и обосновано, поради което същото следва да бъде потвърдено, водим от горното и на основание чл.48 от ЗЕЕЗА съдът

 

                                     

                                            Р  Е  Ш  И :

 

       ПОТВЪРЖДАВА решение на ОС-Варна по ЧНД №1235/2016 г., постановено на 24.10.2016 г.

 

             

       Решението е окончателно и не подлежи на жалба.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: