Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 

                                              №  40/27.03.2017   гр.Варна

       

 

 

 Варненският апелативен съд, в публично съдебно заседание на  двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА ТОНЧЕВА                                                                    ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СЛАВОВ

Г. ЙОВЧЕВ

 

при участието на секретаря С.Д. и прокурора СТЕФКА ЯКИМОВА, като разгледа докладваното от съдия Тончева ВНОХД №443/2016г. по  описа на ВАпС, при произнасянето си взе предвид следното:

     

Производството е по реда на Глава 21 от НПК.

С присъда №113/21.11.2013 г., постановена по НОХД №309/2012 г. по описа на ОС-Варна, подсъдимите В.П. и А.И. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл.116 ал.1 т.11 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.18 ал.1 от НК. Наказанията им са индивидуализирани при приложението на чл.54 от НК, съответно: за подс.П. – седемнадесет години лишаване от свобода, за подс.И. – шестнадесет години лишаване от свобода, двете наказания изпълними при първоначален строг режим в затвор.

Подс.П. е признат за виновен  в извършване на престъпление  по чл.131 ал.1 т.4 пр.3, т.12 вр. чл.129 ал.1 от НК, съответно оправдан по първоначалното обвинение да е извършил престъплението в условията на чл.20 ал.2 от НК с втория подсъдим. В условията на чл.54 от НК е наложено наказание от шест години лишаване от свобода. Съвкупността от престъпления на подс.П. е наказана по правилата на чл.23 ал.1 от НК чрез налагане на по-тежкото наказание от седемнадесет години лишаване от свобода, изпълнимо при първоначален строг режим в затвор.

С първоинстанционната присъда подс.И. е оправдан  по обвинение за престъпление по чл.131 ал.1 т.4 пр.3, т.12 вр.чл.129 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК. В тази част присъдата не е протестирана, нито обжалвана от частния обвинител.

По реда на чл.59 ал.1 от НК е зачетено времето, през което подсъдимите са били  задържани, както и домашният арест на подс.И..

Първоинстанционният съд се е произнесъл относно веществените доказателства  и разноските по делото.

Първоинстанционната присъда е обжалвана по реда на чл.318 ал.6 от НПК от защитници на двамата подсъдими с искане за отмяна и оправдаване изцяло по повдигнатите обвинения.

            В допълнителни писмени изложения, защитниците са мотивирали оплакванията си от необоснованост, незаконосъобразност и несправедливост на първоинстанционната присъда. Защитникът на подс.П. поддържа писмено искане освен за постановяване на оправдателна присъда и за отмяна на съдебния акт в условието и последиците на  чл.335 ал.2 от НПК.

В пренията по делото въззивният прокурор намира въззивните жалби за неоснователни. Счита, че  съвкупният анализ на доказателствата съответства на дадената от първоинстанционния съд материално-правна квалификация на деянията. Специално място в пледоарията си, прокурорът отделя на въпроса дали е налице влошаване положението на подс.П. в резултат на фактическата обстановка, приета от първоинстанционния съд. Излага становище, че този подсъдими се е защитавал срещу факти, които позволяват осъждането му за съизвършителство в опита за убийство на пострадалия М. и в квалифицирания състав на  престъплението по чл.131 от НК. Прокурорът не приема доводите на недоволните от присъдата страни относно незаконосъобразност в хипотезата на  чл.348 ал.3 т.2 от НПК.

Поверениците на частния обвинител М. считат въззивните жалби за неоснователни. Адв.Д. отделя внимание на доказателственото значение на фактите, установени посредством записи от камери на инкриминираната дата. Припомня показанията на св.М. и чрез съпоставката им с показанията на св.св.И. и М. от отделните фази и стадии на наказателното производство, обосновава изводи за  достоверност на гласните доказателствени средства. Повереникът не намира доводите от въззивните жалби за надеждни поради липсата им на връзка с доказателствата по делото. Счита за невъзможно да се обоснове различно правоприлагане от стореното с първоинстанционната присъда.

В синхрон с аргументите на адв.Д. е пледоарията на другия повереник – адв.Г.. Процесуалната му позиция е организирана възоснова на анализ на релевантните обстоятелства по делото, които в своята съвкупност и безпротиворечивост отричат основателността на жалбите.

По делото са постъпили писмени бележки на повереника на ч.обвинител – адв.А.. В тях са развити аргументи във връзка с оплакванията срещу правилността на първоинстанционната присъда, отречени изцяло от доказателстата според автора на бележките. Внимание е отделено на дадените указания към въззивния съд с Р 162-2015-2 н.о. относно приложението на материалния закон.

            Пледиращите защитници поддържат въззините жалби и подробните аргументи в допълнителните писмени изложения към тях. Защитникът на подс.П. – адв.Ж. накратко припомня незаконосъобразността на присъдата на ВОС поради осъждането на подзащитния му за факти, срещу които той не се е защитавал. Прави се внимателен анализ на показанията на св.М. с краен извод за недостоверност, обосновава се липса на  доказателства за авторство на двете престъпения, както и наличието на надеждно алиби на двамата подсъдими за времето на престъпленията. Искането във финала на пледоарията е за  отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова в хипотезата на чл.304 от НПК, алтернативно отмяна на акта  и връщане на делото за ново разглеждане в първата инстанция, където да се отстранят допуснатите съществени процесуални нарушения.    

Адв.Л. поддържа оплакванията относно правилността на присъдата и подробното си писмено изложение към въззивната жалба. Счита, че атакуваната присъда не съответства на доказателствата по делото, представлява процесуална изненада в осъдителната си част за А.И., дефицитна е на мотиви по отношение на  субективната страна на опита за убийство.

 В лична защита подсъдимите не добавят аргументи към изложените от договорните защитници.

В последната си дума двамата подсъдими молят за справедливост.

Варненският апелативен съд, проверявайки обжалваната присъда във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314  и чл.316 от НПК, приема следното:

1.Относно процесуалната хронология на делото, развила се  в процеса на  обжалване на първоинстанционната присъда:

Настоящата въззивна проверка относно правилността на присъдата срещу  двамата подсъдими е трета по ред. Пределите й са очертани от жалби  на защитници на П. и И. по чл.318 ал.6 от НПК (ВНОХД №148/2014 година – л.л.6, 13, 73, 116). Липсата на съответен протест или жалба на частния обвинител изключва възможността за ревизия на присъдата в аспекта на чл.336 ал.1 т.2 от НПК.

Въззивният състав е обвързан от чл.355 ал.1 от НПК, изискващ изпълнение на задължителните указания на касационната инстанция, дадени с Р 162-2015-2 н.о. и Р 196-2015-1 н.о. в следния аспект:

- проверка и анализ на доказателствата по делото във връзка със субективната страна на опита към убийство на М.М.;

- оценка за достоверност и точност на показанията на св.св.М., М., И. във връзка с разкриване на обективната истина;

-отговор на възраженията на защитата относно правилността на проверяваната присъда на ВОС.

 Във връзка с резултатите  от състоялия се до тук инстанционен контрол, следва да се посочи, че отмяна на присъдата и връщане на делото в първата инстанция по реда на чл.335 ал.2 от НПК би било в разрез със задължителните указания на Р 162-2015-2 н.о. и на  Р 196-2015-1 н.о. Обосноваваната от защитниците липса на мотиви към проверяваната присъда не е констатирана при двете проверки по касационен ред, поради което обсъждането на правоприлагане по чл.335 ал.2 от НПК също би се явило незаконосъобразно.

С акцент върху указанията, дадени с Р 196-2015-1н.о., настоящата въззивна инстанция счита, че обсъждането на наказателноправното положение на подс.П. е нейно задължение. Разрешението на процесуалния проблем категорично не преминава през правомощията на ВАпС по чл.335 ал.1 т.1 и ал.2 от НПК.

 

2.От фактическа страна:

С обвинителен акт прокурор от ОП-Варна е повдигнал обвинения  срещу В.П. и А.И. за две престъпления:

- по чл.116 ал.1 т.11 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК – защото на 21.03.2011 година в гр.Варна в съучастие като съизвършители, по хулигански подбуди направили опит умишлено да умъртвят М.М., като деянието останало недовършено по независещи от тях причини;

-по чл.131 ал.1 т.4 пр.3, т.12, вр. чл.129 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК – защото по същото време и на същото място в съучастие като съизвършители, причинили средни телесни повреди на повече от едно лице –  на Г. И.  многофрагментно счупване на горна челюст и счупване на короните на 1 ,2 горни десни зъби до венеца, обусловили затруднение във функцията на дъвченето и говоренето за повече от един месец и на М. М. – счупване на горна челюст, затруднило дъвченето и говоренето за период не по-малък от три месеца.

Юридическото обвинение почива на следното фактическо обвинение:

- на 21.03.2011 година след 01.30ч. се състояла първата среща между подсъдимите и свидетелите М., И., М. ***;

-до дюнера подсъдимите се придвижили с управляван от В.П. л.а. „Мерцедес” с ДК№В 9009 РМ;

-при срещата подсъдимите гледали враждебно свидетелите, които не отговорили на провокацията;

-двамата подсъдими взели храна и заминали с управлявания от подс.П. л.а.”Мерцедес”;

-около 02.05ч на инкриминираната дата тримата свидетели тръгнали от дюнера;

-подсъдимите се върнали до дюнера, като подс.П. попитал накъде са тръгнали свидетелите. Посоката се уточнила от клиент на заведението;

-подсъдимите предварително били подготвени да нанесат побой, като носили със себе си цилиндричен твърд предмет;

-след спирането на автомобила, П. го заключил с аларма;

-П. и И. първо нападнали св.М.. Подс.И. нанесъл удар с цилиндричния предмет по главата на М., който загубил съзнание;

-подс.П. веднага се насочил към св.И. и му нанесъл удари в лицето, към него се присъединил подс.И., който също ударил в главата  пострадалия;

-двамата подсъдими нападнали св.М.. И. нанасял удари в главата с цилиндричния предмет, а П. удрял с ръце и крака, като сломявал съпротивата на пострадалия.Състоянието на св.М. се влошавало, но въпреки възприятията си подсъдимите продължили да нанасят жестоки интензивни удари в областта на главата.

Възоснова на хронологичното изложение на фактическите положения първоинстанционен прокурор е извел посочената по-горе в настоящето решение правна квалификация на деянията. Чрез обвинителния акт надлежно са били определени параметрите на предмета на доказване, изяснен в проведеното по делото първоинстанционно съдебно следствие. В този процесуален стадий, първоинстанционният съд е  подложил на проверка събраните в досъдебното производство писмени и гласни доказателствени средства и доказателства. Самият доказателствен процес е бил доведен до край при приложението на чл.107 ал.2 от НПК, като фактическата картина на интересуващото процеса събитие е била детайлно попълнена.

Според настоящият въззивен състав чрез  допустимите доказателствени способи се установяват следните релевантни обстоятелства:

През 2011 година тримата свидетели Г. И., М. М. и М.М. учили  във Военоморско училище – Варна, поддържали приятелски отношения. На 20.03.2011 година те имали среща в квартирата на св.М. в гр.Варна. Консумирали мента със спрайт.

След полунощ на 21.03.20110 година тръгнали към заведение  за продажба на дюнери в гр.Варна, на бул. „8-ми Приморски полк” №87. На място пристигнали  малко преди 02.00ч. Там се намирали подсъдимите П. и И., консумирайки храната си в страни. До т.нар. „дюнер” двамата подсъдими се придвижили с л.а. „Мерцедес” ДК№В 9009 РМ, собственост на бащата на подс.В.П..  Автомобилът бил спрян на платното в близост до „дюнера”. Видът на колата правил впечатление – лимузина S500 с изменения по външния интериор. Подсъдимите се отличавали от околните по телосложението си – високи, едри, нацепени, яки.

Присъствието на очертаните две групи лица пред „дюнера”се фиксирало от камера, заснемаща пространството пред заведението.

Те (подсъдимите и свидетелите) нямали вербален контакт помежду си. Според св.М. подсъдимите гледали „… по-остро, нападателно, гледаха косо и наблюдаваха всички, наблюдаваха и нас…заплашително…Момчетата ни гледаха на кръв и ние ги гледахме…”  (т.1, л.106, т.2, л.446 от НОХД) .

По време на престоя до заведението, св. М. бил впечатлен от външния вид на л.а.”Мерцедес”.

След като  приключили консумацията, подсъдимите се качили в автомобила. Потеглили рязко. Направили десен завой по бул.„Цар Освободител”. Това движение било засечено от камера на кръстовището в 02.08.20ч.

Тримата свидетели изкоментирали потеглянето на автомобила и ръкомахали след колата. Малко след това те също приключили консумацията си. Прескочили мантинелата на бул.”Осми Приморски полк”,  преминали от другата страна на булеварда и продължили да се движат по ул.”В.Д.” в посока към Спортната зала на гр.Варна. За кратко спрели да пушат близо до У-образно кръстовище между ул.”В.Д.”***. Тогава наблизо спрял автомобил. Излезли двама души. Единият държал в ръка цилиндричен предмет. Отправили се към свидетелите. Последвало нападение:

-първо срещу св.М.. С два-три удара, част от които с цилиндричния предмет пострадалият бил свален на земята;

-последвало нападение срещу св.И. с не по-малко от два удара по лицето, който също паднал на земята;

- св.М.  направил опит да избяга. Когато бил застигнат от двамата, вдигнал ръце да се предпази. Последвали не по-малко от седем удара, предимно в областта на главата, част от които с цилиндричния предмет, а другите с ръце и крака. Св.М. паднал на земята и останал безжизнен.

Двамата нападатели се отдалечили.

Част от побоя бил възприет от св.И. С.. В 2.21ч. тя подала сигнал на телефон 112.

Пръв се свестил св.М.. Макар и в лошо състояние, той сам достигнал до  Спешния център в гр.Варна.

После св.И. успял да стане от земята. Огледал се и видял св. М. да лежи на пътното платно в зоната на кръстовището. Свидетелят издърпал  тялото на лежащия си приятел на тротоара. В 02.27 св.И. позвънил на телефон 112.

Много бързо на мястото пристигнали свидетелите Д. и М. – служители във Второ РУП Варна. Пред тях св.И.,  разказал  за спрял ”извънземен” Мерцедес с номер 9009, от който излезли двама огромни „като Конан Варварина” и ги пребили. След това св.св.И. и М. били откарани в  МБАЛ „Св.Анна”, където вече  се намирал и св. М..

В болничното заведение друг служител от Второ РУП Варна – св.К.  разговарял със пострадалите свидетели И. и М.. Двамата му разказали, че били нападнати от неизвестни лица, които по-рано същата вечер видели с черен автомобил „Мерцедес” пред дюнера.

При проведено разпознаване на 22.03.11г. свидетелите И. и М. посочили подсъдимите като извършители на нападението срещу тях и св.М..

Тежкото здравословно състояние на св.М. и продължителният процес на неговото лечение  направили възможно участието му в процесуално-следствени действия едва след преодоляване на  последиците от ретроградната амнезия. Този свидетел описал дейците при разпит на 28.10.2011 година, а на 16.12.2011 година при извършено разпознаване идентифицирал П. и И. с нападателите на 21.03.2011 година.

В резултат на нанесения побой:

-св. М. получил  счупване на горна челюст, счупване на носни кости, мозъчно сътресение, травматичен оток, кръвонасядания и разкъсно- контузни рани по лицето, контузия и кръвонасядане в областта на пояса. Травмите  са резултат от удари с твърди тъпи предмети. Счупването на горна челюст затруднило функцията на дъвченето и говора за период не по-малък от 3-4 месеца.  Според заключение на СМЕ, на св.М. били нанесени не по-малко от три удара със значителна сила с оглед последиците;

-св.И. получил многофрагментно счупване на горна челюст, мозъчно сътресение, счупване на носни кости, счупване короните на 1,2 горни десни зъби до венеца, счупване короните на 1,2 долни леви и десни зъби в областта на режещите ръбове, травматичен оток, кръвонасядания и разкъсно- контузна рана на лицето. Травмите са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети. Счупването на горна челюст е обусловило трайно затруднение във функцията на дъвченето и говора за период не по-малък от 3-4 месеца. Счупването на короните на 1,2 горни десни зъби до венеца е довело до затруднение във функциите на дъвченето и говора за период надвишаващ един месец. Уврежданията са в резултат на не по-малко от два силни удара с оглед резултата;

-св.М. получил разкъсно-контузна рана в лява теменно-тилна област на главата, импресионно счупване на черепа в същата област с фрактурни линии, ангажиращи и черепната основа, контузия на мозъка, остър хематом под твърдата мозъчна обвивка, разкъсване на лява тъпанчева мембрана, кръвонасядания по окосмената част на главата и по лицето, ожулвания по главата, разкъсно- контузна рана с липса на тъкани в горния полюс на лява ушна мида, многофрагментно счупване – изкълчване на горна и средна фаланги на 3 пръст на лява ръка. Уврежданията са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети реализирани в областта на главата и ляв горен крайник.  Въздействано е с предмет с цилиндрична конфигурация с характерен релеф в единия край  - изпъкнали и вдлъбнати части с приблизителни размери 4-5 мм разположени в една линия.

Контузията на мозъка и острия хематом поотделно са обусловили разстройство на здравето временно опасно за живота. Разкъсването на лява тъпанчева мембрана е  затруднило слуха за период над 1 месец. Травмата в областта на 3 пръст на лява ръка е обусловило трайно затруднение в движението на крайника за период от 3-4 месеца. Останалите увреждания са обусловили временно разстройства на здравето, неопасно за живота.

При пострадалия било наложено спешно оперативно лечение за спасяване на живота поради тежката черепно-мозъчна травма с многофрагментно счупване на черепа, контузията на мозъка с развил се остър хематом.

В стадия на съдебното следствие в първата инстанция е била назначена допълнителна СМЕ по отношение на проведеното лечение и актуалното здравословно състояние на св.М.. Заключението на СМЕ (т.1 л.242-247 НОХД), сочи: „Непосредствено след  нанесения побой М.И.М. е приет в Противошокова зала в увредено общо състояние, объркан, сомнолентен, с множество хематоми и разкъсно контузни рани, тежка ЧМТ – многофрагментно счупване на черепа, тежка контузия на мозъка, хематом над твърдата мозъчна обвивка…” Експертизата установява спешността на оперативното лечение и поставянето на пострадалия в продължителен медикаментозен сън.

Предприето било и оперативно лечение на трети пръст на лява ръка на пострадалия. Вещото лице сочи, че М.М. бил изписан в задоволително общо състояние, но с намаление на слуха на лявото ухо, което вероятно ще остане завинаги.

Отражението на тежките травматични увреждания върху психиатричния статус на пострадалия М. станало обект на обсъждане от три комплексни експертизи по делото:

-СППЕ (т.4, л.98 от д.пр.) – освидетелстването датира три месеца след датата на деянието. Вещите лица са установили данни за ретроградна, контраградна и антероградна амнезия. Заключението на експертизата изключва психични заболявания и наркотична зависимост у пострадалия към 21.03.2011 година. Установено е състояние на обикновено алкохолно опиване на посочената дата, което няма съществено отражение върху поведението на М.. Към м.06.2011 година освидетелстваният страдал от състояние след ЧМТ с тежка контузия на мозъка, фрактура на черепа с епидурален хематом, травмена енцефалопатия.  В принципен план подобно състояние се очертавало като хронично, прогресиращо и често с тенденция към влошаване. Вещите лица са отрекли възможността на св.М. да дава годни показания само за периода на безсъзнателното му състояние;

-комплексна СМППЕ (л.188, т.1 от НОХД) – вещите лица потвърждават наличието на ретроградна амнезия след инцидента. Констатират позитивна мнестична промяна, относно спомена на пострадалия М., приемат че не се обогатява и остава измерим със спомена при горепосоченото освидетелстване;

-комплексна СППЕ (л.262, т.1 от НОХД), даваща заключение за значителен напредък при освидетелствания  във възстановяване на детайли за периода непосредствено преди и по време на инцидента до нанасянето на силен удар в областта на главата, след което споменът категорично изчезва.

Приетата от настоящата инстанция фактическа обстановка се подкрепя от съвкупния анализ на всички събрани доказателства и доказателствени средства.

Подсъдимите отричат авторството на деянието.

Варненският апелативен съд извърши на основание чл.13, чл.14, чл.18, чл.107 ал.3 и ал.5 от НПК проверка и анализ на всички доказателства и доказателствени средства, релевантни към обстоятелствата по чл.102 от НПК, установявайки следното:

За пълноценна оценка на доказателствата и доказателствените средства по делото, както и за постигане на аргументиран отговор на оплакванията на защитата и подсъдимите от обосноваността на атакуваната присъда, настоящият въззивен състав приема за удачно да проследи фактическата установеност на деянието през отделните му етапи – преди, по време на развитието и след него. Съпоставката и анализа на доказателствената съвкупност би следвало да се изгради на основата на всички детайли от събитието, което пълноценно би гарантирало процеса по разкриване на обективната истина.

Обособяването на доказателствения материал се подчинява на приетия подход за анализ.

1.Доказателства за местонахождението и поведението на свидетелите И., М. и М. и подсъдимите П. и И. пред заведението за продажба на дюнери  на 21.03.2011 година:

Условната първа група доказателствени източници се формира от показанията на св.св. М., М. и И.. Относно срещата им в квартирата на св.М., консумацията на алкохол и  тръгването им към въпросното заведение за дюнери в близост до „Червения площад” в гр.Варна  не се очертават противоречия. В тази част фактическите източници кореспондират с приобщените по реда на чл.372 ал.3 от НПК СХЕ (т.2, л.111, 116, 121 от д.пр.).

Относно събитията пред дюнера, показанията на свидетелите несъществено губят детайли в течение на процеса по следния начин:

Св.Г. И.:

- при пристигането им до дюнера имало само две момчета, които изяли храната си и се качили  в л.а. „Мерцедес” –„…нов, голям черен, 9009…”. Момчетата били „…нацепени, яки..” (т.1, л.25 от д.пр., приобщени по реда на чл.281 ал.4, вр. ал.1 т.т.1 и 2 от НПК);

-двете момчета били огромни, не се забравят. Автомобилът пред дюнера бил марка „Мерцедес” с ДК№ 9009 (т.2, л.88 от д.пр., приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.т.1 и 2 от НПК);

-видял паркиран  до бордюра л.а. „Мерцедес”, не знае модел, клас, не помни номер, черен на цвят. В него влезли двама и заминали. Те били „забелязващи се, внушителни” (т.1, л.102 от НОХД).

Св.М. М.:

-видял две момчета пред дюнера. Когато пристигал с приятелите си, те тръгвали с „…лек автомобил марка Мерцедес S-63, фейслифт, черен на цвят…” (т.1, .33 от д.пр., приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК);

- подсъдимите видял момчетата на улицата пред дюнера за около минута (т.1, л.93 от д.пр., приобщени по реда на чл.281 ал.4 р. ал.1 т.1 от НПК);

-пред дюнера имало опашка, спрели коли, таксита. Имало и л.а.”Мерцедес”, черен на цвят, S класа. Не обърнал внимание кои се качили в него. Автомобилът заминал доста бързо и с висока скорост (т.1, л.104 от НОХД);

Св.М.М.:

-пред дюнера забелязал две момчета, облечени със спортни дрехи, единият над 178см, другият по-висок. По-високият бил с едро телосложение, по-здрав физически от по-ниския. По-ниският бил с къса коса (т.4, л.36 от д.пр., приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК);

-на опашката пред дюнера до тях стояли две момчета. „…Бяха много големи, широки и високи, много по-високо от мен…Момчетата ни гледаха на кръв, постоянно, съответно и ние ги гледахме. Ядяха дюнер…Хапвахме, при което тези  момчета си хвърлиха боклуците, влязоха в колата която беше паркирана на тротоара – голяма, черна, като за марка не съм сигурен, а контролен номер не помня. Беше голяма черна с четири врати и потеглиха с мръсна газ…” (т.1 л.106 от НОХД);

-пред дюнера имало малка опашка от най-много двама-трима души. Там се намирали двама „доста едри мъже” с анцузи и спортни обувки. Единият бил облечен с черна горница и долница, а другият със синя горница и тъмна долница. Двамата мъже правили опит за провокация, като гледали остро към всички, включително и към тримата свидетели. До дюнера имало спортна кола, тъмна на цвят, паркирана с лице към дюнера (т.2, л.466 от НОХД). 

Факти за обсъждания ситуационен детайл се съдържат и в обясненията на двамата подсъдими. В.П. и А.И. потвърждават местонахождението си пред заведението за дюнерите на бул.”Осми Приморски полк” около 02.00ч на 21.03.2011 година. Сочат, че след консумация на храната  си тръгнали с л.а.”Мерцедес” с ДК№В 9009 РМ, управляван от подс.П. (т.1, л.л.100 и 103 гръб от НОХД).

Отношение към този период имат също показанията на св.К. (т.1, л.107 от НОХД) и на св.Турхан Исмаилов (т.1, л.л.86, л.88 от д.пр., приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК), протокол за разпознаване (т.1, л.л.89, 91 от д.пр.), заключение на видеотехническа експертиза (т.3, л.50 от д.пр.), справка (т.2, л.49 от д.пр.), справка рег.№ВКП 517/17.05.2012 година (т.1, л.119 от НОХД).

Въз основа на очертаната доказателствена съвкупност следва да се приеме за безспорно доказан факта относно състояла се на 21.03.2011 година около 02.00 часа среща пред заведение за дюнери между тримата свидетели и двамата подсъдими.  До мястото подс.П. и подс.И. достигнали с л.а.”Мерцедес” с ДК№В 9009 РМ. Подсъдимите напуснали периметъра на заведението с лекия автомобил в 02.08.20 часа. Преминали през кръстовището между бул.“Осми Приморски полк“ и „Цар Освободител“, завивайки надясно в посока към Окръжната болница в града. Смисловото съдържание на обясненията на подс.П.  в стадия на съдебното следствие пред ВОС не оставят съмнение, че той е управлявал автомобила.

Чрез показанията на св.Гуглева (т.1, л.299 от НОХД) се изяснява  броят, разположението и обхвата на камерите в стопанисваното от нея заведение за дюнери. Интерес за настоящето наказателно производство представляват само две камери, обслужващи периметъра пред дюнера и в предната част на помещението. Записите от тези две камери са предадени от свидетелката за целите на разследването (т.2, л.71 от д.пр.).  Относно синхронизирането на камерите с актуалното часово време свидетелката е дала подробни разяснения пред първоинстанционния съд: „…Между иззетите записи  на двете камери има пет-шест минути разминаване във времето. Не мога да кажа, не си спомням в какво се изразява това разминаване, коя камера е записвала по-напред или по-назад във времето. Закупени са приблизително преди 3-4 години. Времето в тях се сменя автоматично. По принцип  автоматично се сменя зимното и лятното часово време, но не съм сигурна дали това е било направено. Всъщност не съм сигурна дали се сменя автоматично. Възможно е изоставането на времето на двете камери  да е около 10 мин. Често камерите се развалят, не работят непрекъснато и интернет връзката се разпада. Човека от когото съм ги купила идва и ги оправя. Рестартира записите....” (т.1, л.299 от НОХД).

Поради чувствителността на доказателствената информация, внесена чрез въпросните видеозаписи и във връзка с указания в Р 196-2015-1 н.о., настоящият въззивен състав счита следното: Извършването на каквито и да е опити шест години след деянието за установяване времевата координация между двете камери, зависимостта на записите от интернет връзката, значението за вкопираните в записите времеви параметри на технически сривове в устройствата изглежда нереалистично. То обаче се явява и ненужно за целите на доказателствения процес по делото, тъй като записите от видеокамерите имат значение единствено за установяване местонахождението и поредността на действията на подсъдимите и тримата свидетели в етап, предхождащ инкриминираните деяния. Настоящият въззивен състав изрично подчертава, че при анализа, възпроизведените чрез ВДС-те доказателства се ценят само хронологично и при отнасяне към безспорно установените за инкриминираната дата часове на потегляне на л.а.”Мерцедес” с ДК№В 9009РМ от заведението и фиксираните съобщения до телефон 112.

Записите от видеокамерите в търговския обект са били подложени на експертен анализ в рамките на повторна комплексна видео-техническа и фоноскопна експертиза (т.2, .411 от НОХД). Приносът й към предмета на доказване касае:

- достоверността на записаната информация поради липса на намеса  в съдържанието й;

- появата в кадър на камера 4 на лице от мъжки пол, облечен с тъмно яке с качулка, с долнище тъмно на цвят със светли кантове (подс.П.) в 02.44.39ч. и напускане на кадъра в 02.55.30ч.;

- същото лице се появява отново в кадър в 03.07.54ч. и напуска обхвата на камерата в 03.08.15ч. При второто появяване лицето е с черна шапка с козирка с бели ленти на главата;

- при второто появяване в 03.07.54ч. лицето изрича репликата: „Отидоха ли? Къде отидоха тия хора?”

Съпоставянето на заключението на експертизата  и разясненията на в.л. Г. (т.2, л.460 гръб от НОХД относно използваните методи при изследване идентичността на лицето в посочените кадри от записите) с показанията на св.св.И., М., М. (посочени на стр.8 и 9 от настоящето решение),  с протокол за оглед на л.а.”Мерцедес” с ДК№В 9009 РМ (т.1, л.110 от д.пр.), при който е иззета „черна шапка тип с козирка с надпис Адидас”, с обясненията на подсъдимите П. и И.  (т.1, л.201 гръб от НОХД) и с показанията на св.св.М. и И. във връзка с предявяването на ВДС (т.1, л.201 гръб и т.2, л.464 от НОХД), позволяват да се направят следните фактически изводи:

-напускането на кадър от камера 4 в 02.55.30ч от подсъдимите е свързано с тяхното тръгване от зоната на заведението и със заснемането на л.а.”Мерцедес” с ДК№В 9009 РМ от камера на кръстовище между бул.”Осми Приморски полк” и бул.”Цар Освободител” в 02.08.20 часа на 21.03.20111 година;

-свидетелите И., М. и М. са заминали от заведението след отпътуване на л.а.”Мерцедес”;

-след тръгването на свидетелите, подс.П. се върнал до заведението. Тогава носил черна шапка с три бели линии на козирката. Такава шапка била иззета при огледа на л.а.”Мерцедес”, извършен в обедните часове на инкриминираната дата. При посоченото процесуално-следствено действие в л.а. се намерила и втора шапка – черна, плетена без козирка, с надпис G.S.RAW, която няма отношение към доказателствената съвкупност по делото. Сред събраните и проверени лично от първоинстанционния съд доказателства  не попадат тези, възпроизведени чрез показания на св.М. от 16.11.2011 година(т.5, л.5 от д.пр.), т.е. позоваването на фактическото им съдържание при изграждане на вътрешното убеждение е недопустимо.

Доказателствените източници, анализирани по-горе недвусмислено установяват приетите фактически положения от първата инстанция. Те очертават като неоснователни възраженията на защитата по обсъждания елемент от събитието на 21.03.2011 година. Тези възражения се градят основно на разликата в часовете на двете камери в заведението за дюнерите и камерата, осъществяваща видеоконтрол на движението в зоната на кръстовището между бул.”Осми Приморски полк” и бул.”Цар Освободител”.

Разгледани по тяхната поредност, възраженията водят до следните бележки:

-показанията на св.Гуглева не дават точни параметри относно синхронизацията на камерите в заведението с реалното астрономично време. Доказателственото средство установява, че отразеното на записите време е зависимо от твърде много условия – изправност при функциониране на устройствата, интернет-връзка, фабрични настройки на камерите и пр. При това положение, поставянето на каквито и да е времеви лимити за съпоставка на часовете на записите, които интересуват процеса с безспорните времена на заснемане на автомобила от камера за видеоконтрол и превенция на територията на гр.Варна и входящи обаждания на тел.112 е напълно нереалистично. Поради широкият обхват на „зависимостите”, очертан чрез показанията на св.Гуглева, извършването на стриктни времеви контроли на записите чрез съдебно-следствени действия от настоящия състав е невъзможно;

-използваният от защитниците хронометричен подход за анализ на доказателствата в обсъждания сегмент е произволен. Измерването на времето през вкопираните показанията на камери 3 и 4 е ненадеждно и необективно поради липсата на доказана връзка с реалното часово време на инкриминираната дата;

-заключението на повторната видеотехническа и лицевоидентификационна експертиза (т.2, л.417 първи абзац и трети абзац преди края на страницата от НОХД) в частта на установения по смисъл и съдържание разговор, кореспондира с показанията на св.М. (т.2, л.466 от НОХД) и на св.К. (т.1,  л.107 от НОХД);

-установената посредством фоноскопното изследване реплика „Отидоха ли? Къде отидоха тия хора...” е на лице, което не е вземало участие в предишните разговори (разпит на в.л.Г. т.2, л.460 гръб от НОХД);

-съпоставянето на съдържанието на ВДС, часовете на фоноскопно изследвания разговор според вкопираното време във файловете, показанията на св.М. и св.И. в съдебното следствие при предявяване на ВДС, обясненията на подсъдимите в същата част, както и протокол за оглед на л.а. „Мерцедес” с ДК№В 9009 РМ в частта на намерената и иззета шапка „Адидас” е достатъчно, за да се направи извод че репликата „Отидоха ли? Къде отидоха…” е изречена от подс.П.. На тази реплика клиент в заведението е отговорил с жест, указващ посоката на заминаване на свидетелите;

-попълването на делото с контролни факти  чрез следствен експеримент, през чиято призма би се проверявала достоверността на показанията на пострадалите свидетели не е нужно предвид наличието на достатъчно други доказателства, позволяващи формирането на вътрешното убеждение;

-назначаването на експертиза относно възможните маршрути за придвижване на подсъдимите означава доказателствената съвкупност да се попълни с предположения, които не биха почивали на научни знания. Чрез картография (т.2, л.384 от НОХД) се разчита възможността за достъпване с автомобил в близост до заведението през ул.”Марин Дринов” и множеството нейни пресечки, които граничат с бул.”Осми Приморски Полк”. В тази насока са също показанията на св.Турхан Исмаил. Следва да се държи сметка и за часа на обсъжданите действия – време, в което движението  е слабо натоварено, даващо възможност за движение срещу пътните знаци в еднопосочните улици.

2.Доказателства, касаещи авторството на причинените телесни увреждания на пострадалите И., М. и М.:

По отношение на тази част от събитието са налице показания на  незаинтересованите свидетели С. и С., които надеждно се използват при проверка достоверността на показанията на свидетелите И., М., М. депозирани в отделните фази на наказателното производство. Отношение към доказателствената съвкупност имат показанията на полицейските служители, установили първи контакт със св.И. на мястото на деянието и по-късно в болничното заведение. Настоящата инстанция ще сложи и собствен аналитичен акцент върху заключенията на СМЕ, които дават научно обяснение на механизма на причиняване на травматичните увреждания по тримата пострадали, позволявайки пълноценна проверка за достоверност на техните показания и на обясненията на подсъдимите. Налице са и писмени доказателства във връзка с обсъждания елемент от събитието.

            Преди извършването на собствения анализ на доказателствата и доказателствените средства, въззивният състав дължи отговор на възраженията на защитата относно свидетелската годност на М.М.. Сведенията за състоянието му след деянието очертават крайно тежка травмена картина. Налице са много сериозни увреждания в лявата половина на главата, довели до провеждане на спешна животоспасяваща оперативна намеса и поставяне на пострадалия в състояние на медикаментозен сън (СМЕ т.3, л.8 от д.пр., СМЕ т.1, л.242 от НОХД). Отражението на травмите върху мнестичните процеси при свидетеля е дискутирано от три СППЕ.

            Първата дава сведения и оценка на мнестичните процеси при М. към м.06.2011 година (т.3, л.98 от д.пр.).  Прави впечатление, че  при проведеното психологично изследване (стр.2-3 от експертизата), свидетелят постига горни нива на изследваните зони за средна фиксационна и дълговременна памет. В частта на изследването на „Фрустрационната лична проба на Розенцвайг” се открояват  отговори на освидетелствания, които сочат че при незнание или несигурност същият не се е ангажирал с определена позиция. Заключението на експертизата установява с положителност мнестични възможности в норма. Наличните данни за ретроградна, контраградна и антероградна амнезия са оценени като хронично състояние. Изводът за тенденция към влошаване на това състояние е по принцип, направен като прогноза и не касае конкретното състояние на освидетелствания. Вещите лица са признали възможността на М.М. да дава показания, като съвсем разбираемо са изключили периода на безсъзнателното му състояние, в който той не би могъл да  създава спомени в резултат на преживяно.

Към това заключение следва да се отнесат приобщените показания на св.М. от 28.10.2011 година (т.4, л.36 от д.пр.) и молба от 13.12.2011 година, отразяваща състояние на възстановяване на спомените (т.4, л.112 от д.пр.). Очертаната критичност и запазена мнестична годност на свидетеля чрез коментираното заключение на СППЕ от м.юни 2011 година обяснява развитието на свидетелската дейност  на М. в течение на наказателното производство. Стремежът на защитниците да обосновават преднамерено създаване на спомени у свидетеля чрез внушения от поверениците му и от публичните комуникационни средства, се явява в разрез със заключението на СППЕ, която още към м.юни 2011 година очертава стабилната емоционално-мнестична база за попълване на спомените от страна на М.М..

  Доказателство  в подкрепа на извода е депозираното в стадия на първоинстанционното съдебно следствие научно-експертно мнение по свидетелската годност на пострадалия.

През 2012 година двукратно се е извършило комплексно освидетелстване на М.М. (т.1, л.188 от НОХД). То е установило актуализация на спомените, репродукция на детайли, голям напредък в когнитивните функции. Вещите лица са посочили мнението си за възможно „надстрояване” на спомените при освидетелствания, проверимо за целите на доказателствения процес през останалите съставни на доказателствената съвкупност.

През 2013 година св.М. е бил отново психиатрично освидетелстван (т.1, л.262 от НОХД). Данните от проведеното клинично изследване установяват високи възможности на параметрите на активно внимание, добра концентрация, леки нарушения на отделните паметови етапи, възстановяване на речевите функции, депресивен фон на настроението. Загубата на спомен е отразена като временна. Изрично са посочени наличие на множество благоприятни фактори за реконвалесценция. Заключението на вещите лица еднозначно очертава възможността на М. да дава  достоверни показания, прогнозира положително развитие на състоянието централната му нервна система.

Чрез проведения разпит на вещите лица (т.1, л.300 гръб-302 от НОХД) става ясно, че фалшивите спомени са характерни при тежки ЧМТ, но основно при наличие на неблагоприятни фактори, каквито експертизата не е открила при освидетелствания. Вещите лица са защитили цялостно възстановяване на паметовото функциониране при М., чийто елемент се явява и паметта около деянието. Изрично следва да се подчертае становището на в.л.д-р К., която има пълноценни експертни наблюдения върху освидетелствания от м.юни 2011 година: ”Паметта на момчето прогресира в положителен смисъл…Не можем да се съмняваме, че това е нещо измислено от освидетелстваното лице или нещо друго.”.

Потвърден е експертно възстановеният емоционален пълнеж от инцидента, както и възможността М. да помни свръх-детайли от деянието, което на практика е заплашило живота му. (т.1, л.300 гръб от НОХД).

 В заключение, първата инстанция е спазила изискването на чл.144 ал.2 т.5 от НПК, като възоснова на научнообосновани експертни изследвания е установена с положителност способността на св.М. правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Оплакването на защитника на подс.П. от противоречие на експертизите, касаещи свидетелската годност на М.М. не почива на действителното съдържание в техните диагностични и оценъчните рубрики. Твърдението за внушение на спомени на пострадалия относно обстоятелства по чл.102 т.1 от НПК , първо не почива на обективни факти и второ, очертава се изцяло в разрез с изслушаните и приети по делото три комплексни СППЕ.

Оценката за достоверност на показанията на пострадалите свидетели относно деянието преминава през анализ на множество доказателства, като съвсем условно за целите на аналитичната дейност на първо място се поставят показанията на св.св.С. и С..

Св.С. живее на първи етаж на ул.”В.Д.” №1. Тя е формирала собствени наблюдения от инцидента, като в нейните показания се съдържат преки доказателства относно деянието и авторството. Възпроизвеждането на възприятията е проследимо през хронологията на проведените разпити. Първият от тях датира на 21.03.2011 година, с начален час 14.45ч (т.1, л.116 от д.пр.). Схематичното представяне на доказателствения принос  е следното:

-в 02.20ч.  през отворен прозорец на стаята свидетелката чула боравене с дистанционно на автомобил;

-погледнала през прозореца и видяла на тротоара до дърво, пред магазин за мебели, да лежи момче с тъмни дрехи в безпомощно състояние (М.М.). Веднага се обадила на тел.112;

- около момчето имало още три момчета, които си нанасяли много бързи удари. Мястото било осветено, а това позволило на свидетелката да види как облечено момче със син анорак (Г.И.) било ударено от някой от другите двама. Пострадалият имал кръв по лицето и устата. Другите две момчета побягнали към Спортна зала, следвани от момчето със синия анорак. Свидетелката видяла облеклото на единия  от нападателите –  тъмни дрехи. Видяла също едно момче с тъмни дрехи (М.М.) да лежи на пътното платно пред заведение „Палавия Джак” до кофите за боклук. То било издърпано на тротоара от момчето със синия анорак;

- за кратко свидетелката преустановила наблюдението на инцидента. При връщането си до прозореца видяла пострадалият М. да става и да тръгва към градинката на „Червения площад”. Едновременно с това момчето извадило мобилен телефон, чийто циферблат светнал;

-после дошли полицейска кола и линейка.

 Показанията на свидетелката кореспондират с протокол за оглед на ВД – мобилен телефон „Нокия” на св.М. (т.1, л.105 от .пр.), който установява обаждания на 21.03.2011 година в 02.23ч  и 02.27ч. Те намират потвърждение също в справка (т.2, л.441 от НОХД), сочеща че в РЦ 112 – Варна св.С. е подала сигнал за инцидента в 02.21ч на 21.03.2011 година. Важно значение за предмета на доказване има фактическото съдържание на съобщението, отразено в справка (т.1, л.230 от НОХД). В РЦ 112-Варна е направено отбелязване за съобщение от св.С. относно сбиване между четирима мъже с един пострадал (в тази част не е настъпила промяна, предвид смисловото съдържание на втората справка от РЦ 112 – т.2, л.441 от НОХД).

Подробностите при първия разпит на свидетелката започват да намаляват впоследствие. Първата проява се установява при разпита на С. на 31.10.2011 година (т.4, л.37 от д.пр.). Дефицитът касае облеклото на участващите в сбиването лица, липсват подробности за момче със син анорак (облекло на св.И. на инкриминираната дата), както и фактът за звук от аларма на автомобил. В съдебното заседание при проведения разпит на свидетелката фактите са още по-размити.

Тези разминавания не са убягнали от вниманието на първоинстанционния съд. Освен чрез съпоставянето им с останалите доказателствени източници, за оценката за достоверност ВОС е използвал също съдържанието на протокол за оглед на местопроизшествие от 21.03.2011 година. Изводът за частична достоверност на гласното ДС (т.2, л.517 гръб от НОХД) е споделен изцяло от настоящата инстанция. Към него е необходимо да се добави следното:

Един от аргументите на защитата е свързан с възприетите от в.С. общо четири лица в развитието на инкриминираното деяние. Както вече бе посочено, в тази част показанията й са достоверни. Тяхното смислово съдържание обаче далеч не налага извод в полза на защитната позиция. Св.С. не е възприела деянието в цялост. Тя има фрагментарни спомени за побоя от подсъдимите, нанесен на св.И.. Свидетелката не е формирала фактически впечатления от началото на  побоя. Тя е чула звук от аларма на автомобил и когато е започнала наблюдението си, ударите върху св.М. вече са били приключили. Св.С. няма впечатления и от св.М.. За него тя съобщава от момента, в който го е видяла да лежи безпомощен на земята.

Както бе посочено по-горе в настоящето решение, преки доказателства за деянието и авторството се съдържат също в показанията на св.С..  При първия му разпит на 21.03.2011 година (т.1, л.84 от д.пр.) свидетелят разказва за много силен шум около 02.20ч. откъм страничния вход на пазеното от него заведение, намиращ се на ул.”В.Д.”. Св.С. персонално наблюдавал бой между три лица, случващ се в близост до л.а.”Фолксваген Голф”, като едното от тях държало нещо като бухалка. Наблюденията му се прекъснали за кратко докато достигне до главния вход на заведението. Тогава свидетелят възприел трите лица да бягат към кръстовището. Видимостта му била ограничена от павилион за вестници и храсти, поради което той не дава сведения за случилото се на площадката. После видял две лица да бягат по улицата, към Китайския ресторант.

В съдебното следствие, св.С. сочи че видял 3-4 момчета, като трите от тях заминали към Спортната зала. Свидетелят не помни да е видял бой или някой да пада на земята (т.1, л.202 от НОХД).

Оценката за достоверност на гласното ДС преминава през заключението на СМЕ относно начина на причиняване на травмите в лява тилна област на св.М.. Научно обоснованото използване на цилиндричен предмет във връзка със следообразуващият механизъм на уврежданията по св.М.  кореспондира със заявлението на свидетеля относно наличието на бухалка или подобен предмет у един от участниците в побоя. Посоката на оттегляне на две от лицата  - по ул.”В.Д.”, към Спортна зала (която според Гугъл мапс съвпада с местоположението на Китайски ресторант) е еднозначна с очертаната такава в показанията на св.С., поради което с положителна оценка за достоверност следва да се ползват показанията на св.С. от 21.03.2011 година относно броя на лицата, поведението, посоката на движение и предмета от деянието, както и заявеното от свидетеля пред ВОС за посоката на оттегляне на двете лица. Изрично следва да се подчертае, че показанията на св.С. от 21.03.2011 година за мястото на боя – до л.а.”Фолксваген Голф” се подкрепят също от фиксираното при огледа на местопроизшествието (т.1, л.18 от д.пр.) наличие на такъв автомобил, с множество следи от червеникави петна по него.

Показанията на св.св.Д., М., К. – полицейски служители във Второ РУП също са източник на информация за релевантни факти. В случая гласните ДС възпроизвеждат производни доказателства, които пълноценно служат за проверка достоверността на първичните доказателства в показанията на св.св.И., М. и М.. 

Първите двама служители на МВР отишли на местопроизшествието около 02.30 часа (в тази връзка е и справка т.2, л.44 от д.пр.). Те имат общи възприятия за две момчета, едното от които стояло седнало на бордюра и плюело кръв (Г.И.), а второто лежало неконтактно в локва кръв (М.М.). Св.М. е по-конкретен относно местоположението на пострадалите – на самото кръстовище между ул.“В.Д.“ и „Л.Каравелов“, срещу китайския ресторант, до магазин „Хумана“ (т.1, л.108 гръб от НОХД), която е и посоката към Спорта зала според Гугъл мапс. Св.И. съобщил на полицейските служители: „…До нас спря извънземен Мерцедес 9009, слязоха двама големи и ни пребиха…“ (т.1, л.108 от НОХД). В сходна насока са приобщените показания на св.М. от д.пр. (т.4, л.46 от д.пр.).

Важно значение за тезата на защитниците имат показанията на св.К. - разговарял със св.св.М. и И. в болничното заведение, непосредствено след инцидента. Защитата некоректно тълкува смисловото им съдържание, като изважда фрази извън контекста и по този начин необосновано претендира неверни изводи. В показанията на св.К.  (т.1, л.107 от НОХД) се разчитат следните фактически обстоятелства:

-на инкриминираната дата разговарял със св.св.М. и И. в отделение по неврохирургия в МБАЛ „Св.Анна”. Всеки един от пострадалите индивидуално и конфиденциално съобщил факти за деянието;

-версиите на свидетелите се припокривали. Те касаят наличието на две лица пред дюнерите, които се качили в л.а.”Мерцедес”. Поради шумното им потегляне, компанията на свидетелите реагирала с махане на ръце и реплика „ега ти селяните”, която реплика едва ли била чута от другите двама;

- малко по-късно на кръстовището между ул.”Л.Каравелов” и „В.Д.” тримата пострадали били нападнати от „ неизвестни за тях лица, които са им нанесли побой. Считаха, че са същите лица, които са били преди това, в колата, единствено с тях са имали някакви допирна точка тази вечер….”

-свидетелите съобщили, че колата е черен „Мерцедес”.

            Подчертаваният от защитниците смислов глагол „считаха” е обвързан с факта, че на 21.03.2011 година тримата пострадали са имали допирна точка с подсъдимите пред въпросния дюнер. Този факт следва да се съпостави с показанията на св.св.М. и Д., установяващи че още в първите минути след инцидента св.И. е посочил вид на автомобила, номер, дал е описание на нападателите.

Припомняйки описателния детайл от показанията на св.М. (цитиран в началото на страницата), въззивният съд логически насочва доказателствената пътека към показанията на св.Гончев (т.1, л.107 гръб НОХД). Той е участвал в конвоирането на подсъдимите за провеждане на разпознаване в Първо РУП-Варна. Свидетелят сочи: „…Предвид техните физически данни, се налагаше по-засилена охрана…”.

В обобщение, тримата полицейски служители въвеждат напълно еднообразни производни доказателства за деянието и дейците. При отнасяне на гласните ДС към заключението на комплексната видеотехническа и лицевоидентификщационна експертиза, протокол за оглед на л.а.”Мерцедес” ДК№В 9009 РМ, запис на видеокамера от 02.08.20 ч на 21.03.2011 година се разкрива тяхната логическа взаимовръзка относно детайлите на събитието, интересуващо настоящето наказателно производство. 

Генералният въпрос, на който следва да се намери отговор е кои показания на пострадалите относно деянието и авторството  са достоверни? В този аспект първоинстанционният съд е развил изключително подробна аналитична дейност. Проследяването й в детайли е необходимо веднъж поради задължението на настоящата инстанция за проверка на обосноваността на присъдата и втори път, поради приетите на основание чл.316 от НПК различни фактически положения.

 

 Относно показанията на св.Г. И. и св.М. М.:

            Показанията на двамата свидетели могат да се разделят условно на две части – преди и след очната ставка с подсъдимите (т.4, л.16, л.1, л.22, л.25 от д.пр.). До провеждането на това следствено действие фактическите твърдения на И. и М. са относително константни:

            За св.И.:

 -подс.И. е оприличен на лицето с късата коса, подс.П. – с качулка. Към момента на срещата пред дюнера, свидетелят е формирал достатъчно ясна представа за характеристиката на подсъдимите: „…нацепени, яки..”, с нов голям черен „Мерцедес” 9009. Малко по-късно „.. видях как две момчета ни нападнаха. В тези момчета аз познах двамата, които преди това бях видял на дюнера и как се качват в мерцедеса. Спомням си само, че първо удариха М. и след това мене. Не си спомням колко пъти и как са ме удряли…” (т.1, л.26 от д.пр., смислово идентични т.1, л.98 от д.пр.);

-към 22.03.2011 година свидетелят не е имал съмнение в личността на нападателите (т.2, л.29 от д.пр.);

-побоят на М. и И. бил нанесен от две лица. Свидетелят бил ударен от по-високия, с анорак, ударът бил концентриран в лявата половина на лицето, не е успял да възприеме с какво е бил ударен. Нападателите се появили от негово дясно, с колата която видял на дюнерите. Свидетелят продължава да твърди, че отличителната черта на дейците е едрата им физика, което ги прави забележими.

На 22.03.2011 година свидетелят е разпознал двамата подсъдими. Посочил е, че  бил нападнат от подс.П. (т.2, л.16 и л.20 от д.пр.)

Във връзка с проведените разпознавания, ВАпС подчертава следното:

При разследването  св.св.И. и М. двукратно са участвали в процесуално-следствено действие по чл.169 и сл. от НПК. Извършването на първото действие по чл.171 ал.4 от НПК е  на 21.03.2011 година в 14.00 часа. Съпоставено с времето на действията по оглед на л.а.”Мерцедес” показва, че към този етап на разследването е протичало установяване на версии по авторството на деянието. При елементарна визуална съпоставка на фотоалбумите при разпознаването на лица на 21.03.2011 година с фотоалбумите от следващата дата се установява първо сериозна разлика във външния лицев вид на подсъдимите. Второ, при положение, че най-същественият елемент на възприятие у свидетелите е формиран от физиката на П. и И., претенцията за ефективност на проведеното следствено действие от 21.03.2011 година не би могла да се защити с разумни аргументи.

За св.М.:

- когато пушили на улицата по посока към Спортна зала, до тях спрял л.а.”Мерцедес” S класа, черна, фейслифт. Слезли две лица, едно от които държало  къс цилиндричен предмет;

            -тези същите лица и кола видял пред дюнерите (т.1, л.30 от д.пр.);

            -едното лице било по-ниско от другото. По-високият бил много здрав, с набола брада.

            Протоколите за разпознаване (т.2, л.6, л.7 от д.пр.) и показания на свидетеля (т.2, л.24 от д.пр.) утвърждават факта, че св.М. е бил удрян от двамата подсъдими. Поради влизане в сила на оправдателната присъда за подс.И. индивидуализирането на ударите не е необходимо.

Във връзка с приемането на нови фактически положения, настоящият състав не изследва възможното разположение на подсъдимите в л.а.”Мерцедес”. Проверката на този детайл не е от съществено значение за предприетия подход на разрешаване на казуса, основан изцяло на института на съучастието. 

Както посочи настоящият състав, за проверка обосноваността на присъдата ще сложи акцент върху заключенията на СМЕ, най-вече върху научно защитеният механизъм на причиняване на травмите по пострадалите.

Заключението на СМЕ  за св.М. (т.3, л.14 от .пр.) установява;

-отекъл нос, извит наляво от срединната линия, мораво кръвонасядане по десния клепач, значителен оток на двете устни, мораво кръвонаседнали. В зоната на устните има рани с неравни ръбове  и дължина по два см. В лявата поясна половина има мораво кръвонасядане с неправилна форма и диаметър около 10-12см;

-фрактура на двата максиларни синуса, с наличие на течна колекция в етмоидалните целули, разкъсно-контузни изменения левостранно;

-счупване на горночелюстни синуси, кръвоизлив, счупване на алвеиоларните израстъци на горната челюст вдясно, оток  и насиняване  в зоната на двете долни челюсти, насиняване на дясна скула и долен клепач,  охлузване на дясна вежда;

-в.л.Демиров в съдебното заседание (т.1, л.102 от НОХД) сочи наличието на не по-малко от три удара – един в пояса и два в областта на главата.

            Характеристиката на травмите – в различни анатомични области, с различна сила, част от тях с дължина от 2 см, други с диаметър от 10-12 см, показва че някой от тях са причинени с предмет, а други по общия механизъм. Бързината на развитие на деянието, очертаната травмена картина отговаря на показанията на св.М. да е бил удрян от двамата подсъдими едновременно. В тази част и на основание чл.316 от НПК въззивният състав прие различна фактическа обстановка от установената от ВОС, която отговаря  на фактическото обвинение, срещу което подсъдимите са се защитавали (стр.2 от ОА).  

Заключението на СМЕ за св.И.  (т.3, л.19 от д.пр.) установява:

-многофрагментно счупване на горна челюст, мозъчно сътресение, счупване на носни кости, счупване на короните на 1, 2 горни десни зъби до венеца, счупване на короните на 1, 2 долни леви и десни зъби в областта на режещите ръбове, травматичен оток, кръвонасядания и разкъсно-контузна рана по лицето;

-в.л.Демиров сочи за не по-малко от два удара, реализирани в областта на главата (т.1, л.102 от НОХД).

Съпоставянето на травматичните увреждания с показанията на свидетеля обосновават извод относно голямата сила на ударите, предизвикали загуба на съзнание за известно време. Установени са травматични увреждания в една анатомична област, което изключва възможността да са причинени от двамата подсъдими едновременно.

В тази част доказателствената съвкупност също обосновава фактическото обвинение, срещу което се е защитавал подс.П. (стр.2 от ОА) и дава основание на настоящия състав да приеме такава фактическа установеност на деянието на основание ч.316 от НПК.

При проведени очни ставки (т.4, л.л.16, 19,22, 25 от д.пр.) показанията на свидетелите се променят. Тези доказателствени средства не са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, т.е. не биха могли да послужат за формиране на вътрешно убеждение по фактите. В съдебното следствие, показанията на св.св.И. и М. губят детайли единствено  по  авторството на деянието. Свидетелите се колебаят дали подсъдимите са автори на побоя над тях. В останалата част няма сериозни фактически разминавания.

Обсъдените от настоящия състав елементи от доказателствената съвкупност по въведената интерпретационна хронология – обсъждане на отделни детайли преди, по време и след деянието, позволява да се направи категорично заключение за достоверност на показанията на свидетелите И. и М. преди датата на провеждане на очната ставка. Гласните ДС смислово се явяват еднородни с коментираните показания на свидетелите, заключението на видеотехническата и лицевоидентификационна експертиза.

Възможно противопоставима на горния извод е фактическата празнина по делото относно маршрута, по който подсъдимите са достигнали до мястото на деянието. Няма съмнение, че двамата са се придвижили с л.а.”Мерцедес” предвид времевите характеристики на инцидента. Установено е посредством показанията на св.Р.С., че обзорните камери на бул.”Чаталджа” (единствено възможния главен път за достъп до мястото на инцидента) не са работили поради липса на захранване. Приложената по делото картография (т.2, л.384 от НОХД) позволява извеждането на множество пътни варианти за достъпването до свидетелите, като се акцентира на часа на деянието и липсата на трафик, който да пречи на бързината на придвижване на подсъдимите.

Показанията на св.С. потвърждават показанията на св.св.И. и М. относно начина на придвижване на подсъдимите до местопроизшествието. Наличните производни доказателства с положителност установяват достоверността на преките в коментирания аспект.

В съдебното следствие пред ВОС, свидетелите саморъчно са отбелязали  мястото на деянието (т.2, л.446-448 от НОХД). При сравнение с мащабната картография (т.2, л.384 от НОХД) се установява, че в района няма монтирани камери за видеонаблюдение, поради което доказателствено детайлизиране е невъзможно. Настоящият състав не може да отбегне факта на празноти при разследването в неговия начален момент, но тяхното преодоляване на настоящия етап на наказателното производство е невъзможно. Въззивният състав концентрира аналитичната си дейност в пределите на наличната и законосъобразно формирана доказателствена съвкупност,  достатъчна за да се изведе фактическата установеност на деянието. 

Относно показанията на св.М.М.:

Показанията на третия очевидец и пострадал от деянието М.М. са един от невралгичните доказателствени елементи на делото.

По свидетелската му годност, настоящият състав се съобрази изцяло с категоричната експертна база  на трите комплексни СППЕ.

Показанията на свидетеля търпят развитие, право пропорционално на отшумяването на проявите на ретроградната амнезия.

При спазване на принципа по чл.18 от НПК, настоящият състав следва да обсъди само показанията на М. от стадия на съдебното следствие и показанията от д.пр. (т.4, л.36) единствено в частта по възможността да разпознае извършителите на деянието.

Съвсем краткото изложение на гласните доказателства е следното:

- от колата слезли подсъдимите. П. ударил св.М.  с тръба, после двамата подсъдими тръгнали към И., след което ударили и него;

-за да се предпази М. вдигнал ръце и отстъпил назад;

-колата дошла от ул.”В.Д.”- улицата, която води към Морско училище и Спортна зала (т.1,  л.106 и т.2, л.466 от НОХД). 

По очертания вече механизъм за проверка достоверността на обсъжданото гласно ДС през заключението на СМЕ се налагат следните изводи:

-заключението на СМЕ (т.3, л.8 от .пр.) сочи, че на инкриминираната дата на пострадалия М. са били причинени: разкъсно-контузна рана  лявата теменно-тилна област на главата, импресионно счупване на черепа в същата област с фрактурни линии, ангажиращи и черепната основа, контузия на мозъка, остър хематом над твърдата мозъчна обвивка, разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, кръвонасядания по окосмената част на главата и лицето, ожулвания по главата, разкъсно-контузна рана с липса на тъкани в горния полюс на лявата ушна мида, многофрагментно счупване- изкълчване на горна и средна фаланги на трети пръст на лявата ръка;

-според разясненията на вещото лице в съдебното заседание (т.1, л.101 от НОХД) уврежданията в лявата половина на главата са в резултат от действието на предмет с цилиндрична конфигурация, който в единия край притежава характерен релеф. Останалите увреждания са причинени по общия механизъм.

При разчитането на експертизата следва като останали увреждания да се приемат комбинираната травма в областта на трети пръст на лява ръка и по клепачите на лявото око.

Отново според разясненията на съдебния медик, пострадалият бил ударен не по-малко от седем пъти, от които два удара са в областта на главата  и един в лявата ушна половина. Останалите удари са с твърди тъпи предмети  (т.1, л.101 гръб от НОХД).

В обобщение, показанията на св.М. кореспондират с показанията на свидетелите И. и М. до датата на провеждане на очните ставки с подсъдимите. Налице е утвърдена достоверност чрез заключенията на трите СМЕ и дадените разяснения от вещото лице относно механизма на причиняване на травмите при тримата свидетели. На свой ред показанията на св.М. кореспондират с производните доказателства, протокол за оглед от 21.03.2011 година, показанията на св.С. и С..

Установената достоверност категорично не се дължи на внушения от страна на повереници и на останалите двама пострадали. По делото е установено, че контактите между И., М. и М. на практика са преустановени. И. и М. не са съобщавали специфични детайли от събитието на М.. Коментирането на процесуалната позиция на пострадалия с неговите повереници и развитието на делото е елемент от правото на защита, гарантирано в чл.75 ал.1 от НПК. В противовес на изложените от защитниците съмнения относно достоверността на показанията на св.М.  са заключенията на комплексните СППЕ, обсъдени по-горе в настоящото решение, както и фактическото съдържание на доказателствената съвкупност по делото.

Оплакването от аналитичната дейност на ВОС във връзка с проверка достоверността на показанията на свидетеля е голословно. Първоинстанционният съд е оценил доказателствения източник като е използвал метода на съпоставяне с останалите съставни на доказателствената съвкупност, ползвайки и резултата на наличните специални знания по делото. Не се установяват противоречия с показанията на св.С. поради частичното кредитиране на заявените от нея факти, които не са във фактически дисонанс със съобщеното от свидетеля.

3.Обяснения на подсъдимите и показания на свидетелите Милен Н., Деян Игнатов и Гергана Христова:

Тримата свидетели създават алиби на подсъдимите за времето след 02.10 часа на 21.03.2011 година. Техните показания са кредитирани от ВОС, но с уговорката че касаят по-късен момент от нощта на 21.03.2011 година. Настоящият състав изцяло споделя аргументите на ВОС.  Обсъдената по-горе доказателствена съвкупност категорично изключва местонахождението на подсъдимите за времето на инцидента на друго място в гр.Варна, поради което и показанията на тримата свидетели не могат да се третират като надежден източник на оправдателни факти.

По изложените съображения и обясненията на подсъдимите не се ползват с извод за достоверност от момента на връщането на подс.П. пред дюнера до приключване на деянието и оттеглянето им от местопроизшествието.

Изложените съображения и направеният анализ на събраните по делото доказателства, водят до законосъобразен извод относно наличието на достатъчно годни от процесуална гледна точка доказателствени средства, които разкриват, че двамата подсъдими от обективна и субективна страна са осъществили състава на престъпление по чл.116 ал.1 т.11 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.18 ал.1 от НК спрямо М.М..

Наличието на множество силни удари в жизненоважна част от тялото на пострадалия, съзнаването на неговото влошаващо се състояние, координирането в действията на подсъдимите – удрят едновременно много по-слаб физически от тях човек, показва категорично че в интелектуалните представи на дейците е намерила отражение възможността да причинят телесна повреда или смърт на жертвата. Действията им, отнесени към волевия елемент на умисъла – сила, интензивност, концентрация и координираност, установяват наличие на пряк алтернативен умисъл. Субективната страна на деянието е зависима от неговата насока и стремителност, които се явяват подчинени на преследваната непосредствена цел. Поддържането на теза за пряк умисъл към причиняване на телесна повреда при изведените по-горе характеристики на деянието спрямо М.М., би било в разрез с доказателствата по делото. По независещи от волята на подсъдимите причини смъртта на пострадалия М. не е настъпила, поради което деянието им е останало във фазата на опита.

Доказателствената съвкупност отхвърля категорично наличието на личен мотив в действията на подсъдимите. Характеристиката на деянието им – в резултат на разменени погледи и жест с непознати, очертава хулиганският им акт, в случая като форма за себеизява и доказателство, че могат да вършат каквото си пожелаят.

Съобразно изясненият механизъм на увреждане на обекта, при който подсъдимите въздействат пряко върху предмета на престъплението, първоинстанционният съд правилно е извел формата на съучастие в хипотезата на чл.20 ал.2 от НК.

С оглед указанията на Р 196-2015-1 н.о., относно фактите, при които е осъден подс.П., настоящият въззивен състав приема следното:

Според т.3 на ППлВС 7-1976 и ТР57-1984-ОСНК, изменението на обвинението е съществено, когато събраните в хода на съдебното следствие доказателства изменят фактическите обстоятелства на деянието в обвинителния акт и по този начин влияят върху правната му квалификация. Категорично с осъждането на В.П. по факти относно способа на опита към престъпление по чл.116 от НК, неизменени от прокурора по реда на чл.287 ал.1 от НПК се е достигнало до утежняване на наказателно-правното му положение.

Въззивният съд съобразно правомощията си по чл.316 от НПК коригира мотивите на проверяваната присъда, като не възприе отразеното от първоинстанционния съд разпределение на ролите на подсъдимите при нанасяне на ударите по пострадалия М.. Въззивният състав прие, че при опита да избяга св.М. е бил застигнат от двамата подсъдими и докато той се е предпазвал с ръце те му нанесли не по-малко от седем удара, предимно в областта на главата, част с ръце и крака и друга – с цилиндричен предмет.

Фактическата установеност на деянието позволява правоприлагане при фактите на обвинението, срещу които П. и И. са се защитавали пълноценно. В техните интелектуални представи са били отразени обективния състав на престъплението, обществената му опасност и задружните усилия за постигане на престъпния резултат. Обстоятелството кой точно е нанесъл смъртоносните удари е ирелевантно за квалификацията на поведението на съизвършителите (Р 504-1997-1 н.о). Приносът на всеки един от тях за настъпване на престъпния резултат има значение при индивидуализация на наказанието.

Доказателствената съвкупност обосновава налично основание за осъждане на В.П. и А.И. по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.131 ал.1 т.4 пр.3, т.12 вр. чл.129 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК. И в тази насока, ползвайки се от правомощието си по чл.316 от НПК ВАпС прие различна фактическа обстановка от посочената в мотивите на първоинстанционния съд. Двамата подсъдими пряко са въздействали върху предмета на престъплението, като са нанесли удари върху пострадалите, причинявяйки им средни телесни повреди с описаните в настоящето решение медико-биологични характеристики.  Деянието им е съставомерно по чл.131 ал.1 т.4 от НК предвид убедителните доказателства за нанесения побой над двамата пострадали в много кратък период от време, при непосредствена близост на жертвите една до друга – факти, намерили категорично отражение в представите на дейците. Валидни за субективната страна на престъплението по чл.131 от НК са аргументите, изложени по-горе относно другото престъпление в реалната съвкупност. Действията на подсъдимите са неопровержимо доказателство за техните субективни намерения. Деянието е задружно, при общност на умисъла.  Хулиганският мотив е извън субективната страна на престъплението на подсъдимите, като неговата характеристика е напълно еднозначна с очертаната за деянието на П. и И. по чл.116 от НК. Фактическата установеност на деянието е показателна за наличието и на волевия елемент на прекия умисъл – удряйки силно, в лицевата зона и в областта на пояса, подсъдимите пряко са целели причиняване на телесни повреди на пострадалите.

Първоинстанционният съд е достигнал до различни правни изводи по авторството на престъплението по чл.131 от НК, поради подценяване значението на СМЕ по делото. Тези заключения очертават освен характеристиката на травмите по пострадалите и механизма на тяхното причиняване чрез действията на двамата подсъдими. Както се посочи в настоящето решение, заключенията на СМЕ са елемент от логично свързана доказателствена съвкупност, която с категоричност представлява основание за ангажиране на наказателната отговорност на П. и И. по обвинението им за престъпление по чл.131 ал.1 т.4, т.12 вр. чл.129 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.

Срещу оправдателната присъда на ВОС по отношение на подс.И. не е подаден протест или жалба от частния обвинител, поради което влошаване на положението му чрез осъждане по това обвинение е недопустимо.

Една голяма част от възраженията на защитата бе разгледана в процеса на анализ на доказателствените източници. Проведените неколкократни разпити на св.М. в съдебното следствие на първата инстанция са подчинени на основни принципи по чл.13, чл.14 и чл.18 от НПК. В условието на чл.107 ал.2 от НПК съдът е  изпълнил задължението си да попълни доказателствената съвкупност по начин, който да гарантира разкриването на обективната истина. При преценката на обсъжданото възражение, задължително е необходимо да се припомнят крайно тежките последици за здравето на М.М. от деянието на подсъдимите, дали отражение върху  участието му в наказателното производство.

Не се установява непълнота на доказателствата извън посочената по-горе в решението. Непопълването на делото с факти относно маршрута на подсъдимите за двата момента - връщането до дюнера и достигането до пострадалите, както и с цилиндричния предмет, не се отразява съществено на възможността да се градят процесуални изводи относно обстоятелствата по чл.102 т.1 от НПК. Не са основателни оплакванията от недоказаност осветеността на мястото на деянието.Кредитираните показания на св.С. относно травмите по лицето на пострадалия И. и цвета на дрехите на част от участниците в деянието, доказват наличие на светлина, способствала формиране на възприятия от участниците в процеса.

Съвсем в началото на решението, настоящият въззивен състав взе отношение по оплакването от липса на мотиви към първоинстанционната присъда, преценявайки го като напълно неоснователно. От аргументите на защитниците, биха могли да се извлекат оплаквания за нарушаване на принципа по чл.12 от НПК. При проследяване на съдебно-следствените действия в първата инстанция и съдържанието на нейните актове, не се установява накърняване на процесуални права на страните. При спазване на принципа за равенство на процесуалните оръжия и в условията на състезателност, първоинстанционният съд е попълнил доказателствената съвкупност в параметрите на чл.107 ал.3 от НПК. Мотивираността на определенията на състава на ВОС, дава възможност пълноценно да се проследи оценката за допустимост и необходимост на доказателствените източници, която е законосъобразна и  не разкрива пристрастие. Задължително е да се отбележи, че в стадия на първоинстанционното съдебно следствие се е развил изключително активен доказателствен процес, при който са попълнени съществени празноти относно събитието, станало повод за настоящето наказателно производство. 

Относно справедливостта на наказанията:

Индивидуализацията на наказанията на подсъдимите е направена при извод за много висока степен на обществена опасност на деянията.  Кръгът на увредените обществени отношения е от изключително значение при проверка на извода на ВОС. С деянията, подсъдимите са засегнали в брутална степен обществените отношения, гарантиращи висши човешки ценности – правото на живот и телесна неприкосновеност. Увреждащите деяния се отличават с много висока интензивност – реализирано е нападение над три млади момчета, без повод и причина, за много кратък период от време са им били причинени изключително тежки травми. С най-висока степен на важимост изводът касае опита за умъртвяване на пострадалия М.М.. При липса на каквато и да е провокация от негова страна, подсъдимите са го пребили жестоко, причинили са му тежки животозастрашаващи увреждания, довели до кома за известен период от време, лишили са го от обичайния начин на живот завинаги.

Изразената чрез инкриминираните деяния демонстрация срещу неоспорими правила за поведение в обществото, срещу базови норми за общуване между хората е изключително брутална.Поведението на подсъдимите показва не тяхното желание, а сигурността им в  правото на собствена доминация над хората и нормите въз основа на техни социално изкривени разбирания.

Личната степен на обществена опасност и на двамата подсъдими също е много висока. Проследяването й освен по поведението им на инкриминираната дата е възможно и през процесуално въведения техен психологичен профил Заключението по  комплексната СППЕ установява:

За подс. П. – високи възможности за концентрация, разпределяемост и превключваемост на вниманието, добър по структура и протичане мисловен процес, наличие на формирани умения за абстрактно-логически анализи от висок ранг на сложност, интелект в границите на високата интелигентност, с много добри възможности за наблюдателност, съобразителност, комбинативност и умения. Демонстрира висока скала на лъжа – умишлен опит за заблуда, висока скала на Корекция – говори за липса на откровеност, наличие на индикатор за защитно поведение като интерпретацията на клиничните скали е затруднено поради невалидност на получените данни от теста. Темперамент и характерови особености – избягва монотонността и рутината, не показва външно гняв и раздразнение, зависим от подкрепата и одобрението на другите, чувствителен към начина по-който го възприемат, проявява свръхпротекция и доминиране над околните, екстроверт, проявява агресивни тенденции и лесно губи самообладание, наблюдава се силно защитно поведение.

За подс. И.: В границите на средната норма по отношение памет, интелект, съответстващи на равнището на социалното обкръжение и полученото образование. Висока скала на лъжа, ниски адаптивни възможности, липса на откровеност и хистерично протичане на психологични проблеми и конфликти. Наличие на раздразнителност, самоподценяване, трудности в усвояване на учебния материал, незрял и егоцентричен. Проявява защитно поведение и невалиден профил на теста. Характерови особености: слаб контрол над влечения и потребности, повишена импулсивност, примитивност на поведенческите отговори, грубост, гневливост, мрачност, склонност към заяждане и кавги, повишена импулсивност, която се контролира трудно. Преследва целите си, желае да се отнасят с уважение към него, желае да се възползва от възможностите без да се съобразява с ограниченията, нарушения самоконтрол може да доведе до необуздани изблици на гняв. Проявява склонност към открито агресивно поведение, личностова акцентуация, наличие на агресивни стремежи, наличие на затруднения в социалната област, емоционална амбивалентност.

Експертно очертаните лични качества на подсъдимите попълват логически картината на двигателния механизъм в поведението им на инкриминираната дата. Те обясняват водещата роля на подсъдимия П. – човекът, който при управление на л.а. след напускане на зоната на заведението за дюнерите е отклонил посоката обратно, за да установи къде са хората, които са жестикулирали. Подсъдимият е човекът, който е отишъл до заведението да търси пострадалите, да пита накъде са се оттеглили. Установеното по експертен път желание за доминация над другите и агресивна тенденция в поведението  пряко съответства на изложената поредица от действия, която обосновава извод за водещата му роля при вземане на решението за саморазправа с пострадалите.

 Подсъдимите със съвместни усилия са осъществили довършен опит към убийство, който не подлежи на наказване по чл.58 от НК. Разпределението на ролите, крайната агресивност в поведението на И. и П. предвид краткия момент на извършване на престъплението, изискват идивидуализацията на наказанието им да се извърши при извод за еднакъв принос в съучастническото деяние.

На преценка съобразно чл.54 ал.2 от НК подлежат други смекчаващи вината им обстоятелства извън обществената опасност на деянието и личността им.

За подс.П. е установен фактът на неговото добро образование, за подс.И. – раждането на дете. Извън тези обстоятелства следва да се отчете и времето от извършване на престъплението до произнасянето на настоящето решение, в който период и двамата подсъдими са показали привидно социално-търпимо поведение. То не може да компенсира изключително високата степен на лична обществена опасност с оглед начина на реализиране на престъплението и изключително високата степен на обществена опасност на деянието, но разбира се не може и да се игнорира в процеса на индивидуализация на наказанието.

При горните аргументи първоинстанционната присъда следва да бъде изменена чрез намаляване на наказанието на подсъдимите П. и И. за престъплението  по чл.116 ал.1 т.11 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.18 ал.1 от НК на лишаване от свобода за срок от по петнадесет години за всеки един от тях.

Отражение върху индивидуализацията на наказанието на подс.П. за престъплението по чл.131 ал.1 т.4, т.12 вр. чл.129 ал.1 от НК намират освен изложените по-горе обстоятелства, също и приетите от настоящата инстанция на основание чл.316 от НПК нови фактически положения относно наличието на достатъчно доказателства за извършване на изпълнителното деяние и причиняване на престъпния резултат в условията на съизвършителство с подс.И.. Поради това първоинстанционата присъда в тази част следва също да се измени, като наказанието се намали на пет години лишаване от свобода.

Подс.П. следва да изтърпи общо наказание на основание чл.23 ал.1 от НК в размер на петнадесет години лишаване от свобода.

С такива по размер наказания, настоящият въззивен съд счита за реално постижими целите на наказанието. Изолирането на подсъдимите за продължителен период от време, съвместно с дължимата корекционна работа в местата за лишаване от свобода ще отнеме възможността им да вършат престъпления, ще промени ценностите и нагласите на двамата, ще положи стабилна интелектуална и емоционална основа за съобразяване с порядките в обществото и комуникацията между членовете му. Постигането на индивидуалната превенция е средство за реализиране и на генералната превенция. Наложените наказания са от естество да въздействат предупредително и възпитателно на  останалите членове на обществото, като се  отчита изострящата се агресия и все по-честото посягане върху висши човешки ценности.

Първоначалният режим за изтърпяване на наказанията, наложени на двамата подсъдими се определя от чл.57 ал.1 т.2 б.а от ЗИНЗС, като същият е идентичен с определения от първоинстанционния съд. Поради настъпило изменение в чл.301 ал.1 т.6 от НПК, първоинстанционната присъда подлежи на отмяна в частта на определеното с присъдата пенитенциарно заведение за първоначалното изтърпяване на наказанията.

Съдът се е произнесъл по направените разноски, като на основание чл.189 ал.3 от НПК е осъдил подсъдимите за тяхното заплащане. В тази част и относно произнасянето по веществените доказателства и приложението на чл.59 ал.1 от НК, въззивният състав не установи основание за ревизия на проверяваната присъда.

При гореизложените съображения и на основание чл.337 ал.1 т.1 и чл.338 от НПК, ВАпС

 

Р     Е     Ш     И :

 

ИЗМЕНЯ присъда №113/21.11.2013 г., постановена по НОХД №309/2012 -година по описа на Окръжен съд-Варна, в следния смисъл:

- намалява наказанията на подсъдимите В.П.П. и А.Е.И. за престъплението по чл.116 ал.1 т.11 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.18 ал.1 от НК на по ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за всеки един от тях;

- намалява наказанието на подсъдимия В.П.П. за престъпление по чл.131 ал.1 т.4, т.12  вр. чл.129 ал.1 от НК на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;

- на основание чл.23 ал.1 от НК налага на подсъдимия В.П.П. да изтърпи най-тежкото наказание, а именно ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;

- отменя присъдата в частта, с която е определен тип затворническо заведение за изпълнение на наказанията лишаване от свобода, наложени на В.П.П. и А.Е.И.. 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в 15-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

 

                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  

 

 

 

         2.