Р Е Ш Е Н И Е

                                                      

   56

 

                                     Гр.Варна 16.03.2016 г. 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД наказателно отделение на двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета години в открито заседание в състав:

                                                        

                                                       

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков

                                                               ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева

                                                                           Румяна Панталеева

 

 

Секретаря Г.Н.

Прокурор ВИЛЕН МИЧЕВ

Разгледа НДВ №444/2015 година по описа на АС-Варна

 

Производството е по реда на чл.424 ал.1 от НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Образувано е по молба на адв.Д.Д.П., защитник на осъденото лице Р.А.Р., за възобновяване на производство по НОХД №1001/2014 г. по описа на РС-Шумен и ВНОХД №316/2015 г. на ОС-Шумен

Осъденият Р.А.Р. не се явява в с.з., за него се явява адв.И.Т.. Поддържа подадената молба и моли съдът на първо место на основание чл.425 ал.1 т.2 от НПК, вр. чл.211 вр. чл.209 НК вр. чл.24 ал.1 т1 от НПК да бъде признат за невинен и в рамките на установените фактически положения да бъде оправдан. Алтернативно моли, че така наложеното наказание-лишаване от свобода в тези рамки е явно несправедливо, пледира за намаляване на наказанието и приложение института на условното осъждане на основание чл.66 ал.1 от НК.

         Представителят на АП-Варна, изразява становище, че молбата за възобновяване е неоснователна.

        

 

         След анализ на доказателствата по делото и постъпилата молба от адв.П., защитник на осъдения Р., съдът прие за установено следното:

 

         Йордан Желязков е бил осъден с присъда на РС-Силистра по НОХД №939 по описа за 2014 г. на същия съд за извършено от него престъпление по чл.129 ал.2 от НК, с решение по ВНОХД № 98/2015 г. ОС-Силистра е потвърдил обжалваната присъда, като решението е влязло в сила на 23.06.2015 г.

         Подадената молба за възобновяване на делото на РС-Силистра и за отмяна на присъдата, както и оправдаване на Р. по обвинението е подадена на 27.11.2015 г. чрез РС-Шумен, същата е допустима и по същество е основателна, по следните съображения:

         РС-Шумен по НОХД №1001/2014 г. е признал Р.А.Р. за виновен в това, че от неустановена дата след 10.09.2010 г. до 21.09.2010 г. в гр.Каспичан, област Шумен и гр.Шумен с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у Величко А. Грудев-управител на „К.О.” ЕООД гр.Каспичан заблуждение /че ще осигури доставката на 500 тона маслодаен слънчоглед/ и с това причинил на „К.О.” ЕООД гр.Каспичан имотна вреда в размер на 321 040.56 лв, като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.211 предложение първо от НК, вр. чл.209 ал.1 от НК и чл.54 от НК е наложил наказание –лишаване от свобода за срок от три години, като е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение, че е извършил деянието в периода между 01.09.2010 г. и 10.09.2010 г. и след 21.09.2010 г. до 30.09.2010 г. и че е извършил същото с цел да набави и за другиго имотна облага. На основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от пет години.

Осъдил е подс.Р.Р. да  заплати на „К.О.” ЕООД гр.Каспичан, представлявано от В.Г. сумата от 321 040.56 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление по чл.211 предл.първо от НК вр. чл.209 ал.1 от НК ведно със законната лихва.

         Срещу тази присъда и подаден протест от РП-Шумен, както и жалба от Р.Р.. С протеста се иска присъдата да бъде изменена, като се отмени приложението на чл.66 ал.1 от НК.

         С решение № 78/ 23.10.2015 г. по ВНОХД №316/2015 г. състав на ОС-Шумен е изменил присъдата, като в частта и относно размера и начина на изтърпяване на наложеното наказание, като е увеличил размера на наложеното наказание от три години на четири години и шест месеца, което е постановил да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо заведение от открит тип. С това е отменил приложението на чл.66 ал.1 от НК.

         Съдът приема изцяло изложената фактическа обстановка и от двете инстанции.

         Касае се за измама, осъществена през 2010 г. с умисъл да бъдат получени пари  въз основа на обещание за някаква бъдеща доставка на маслодаен слънчоглед, като са представени неистински документи за да се получат пари, именно от осъденото лице Р.. Същият въз основа на това, че е представил документи за осъществени сделки, което на практика не е сторено, е получил процесните суми.

         По делото са налице обем от доказателства, които и двете инстанции са обсъдили правилно и подробно, но настоящата такава по реда на това производство, по глава тридесет и трета не проверява съдебните актове относно обоснованост на същите. Предмет на разглеждане, по посочената глава от НПК са съдебни актове, които са били постановени при съществено нарушение на процесуални правила.

        

На първо място на разположение на осъдения с влязла в сила присъда са основанията по чл.422 ал.1 т.5 от НПК , която норма визира съществени процесуални нарушения по чл. 348 ал.1 т.1-3 от НПК. По точно казано, дали в рамките на наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения предвидени в чл.348 от НПК. Тези нарушения следва да бъдат съществени, а не всяко едно от тях да се третира като основание за възобновяване по т.5 на ал.1 от същата норма.

         Съдът констатира, че такива съществени нарушения на процесуални правила не са допуснати при разглеждане на наказателното производство и от двете съдебни инстанции.

         В молбата подадена от защитата на осъденото лице Р. се сочи, че делото е следвало да бъде разгледано по частен ред, а не по общия такъв, тъй като измаменото лице Грудев и осъществил измамата Р.Р. са в роднинска връзка, а именно : братя.

         Това възражение е неоснователно по следните съображения. Факт е, че е налице измамливи действия осъществени от Р. по отношение на Грудев, но последвалата щета е нанесена на юридическото лице „К.О.” ЕООД, а не на физическото такова. Това обстоятелство само по себе си води до разглеждане на делото съобразно законовите изисквания по общия ред , което и е сторено.

         Безспорно е налице осъществена измама, в резултат на която Р.Р. се е облагодетелствал, без да има правно основание за това.

         Прави се възражение, че по делото е бил разпитан като свидетел адв. Светлин Стрелков, тъй като същия е участвал като адвокат-представляващ пострадалия Грудев в същото наказателно производство. Това действително е недопустимо при провеждане на наказателния процес, но дадените показания от същия не влияят на фактическите изводи на съда относно осъщественото деяние от осъденото лице.

         Възражението, че не са уважени поредица направени искания от осъденото лице и неговия представител, съдебните инстанции правилно са преценили, че събраните доказателства са в достатъчен обем и не е налице необходимост от такива, които с нищо не биха допринесли с нещо повече за правилното решаване на делото, поради което възражението е неоснователно.    

Възражението, че е налице противоречие между мотивите на съда и диспозитива на постановената присъда от РС-Шумен, относно обстоятелството кога е прието, че деянието е довършено, в диспозитива на присъдата е посочена дата 21.09.2010 г., в мотивите на съда на стр.338 – НОХД също е посочена дата 21.09.2010 г.

В молбата се оспорва квалификацията на деянието за което е бил осъден Р., а именно-по чл.211 предл.1 от НК, че деянието представлява „особено тежък случай” по смисъла на чл.93 т.8 от НК. Това възражение съдът намира за основателно. В нормата на чл.211 от НК се предвижда, „ че когато измамата по чл.209 и 210 от НК е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, ……”

В нормата на чл.93 т.8 от НК се предвижда, че „особено тежък случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца.

За да се приема, че извършеното престъпление е особено тежък случай по смисъла на чл.93 т.8 от НК, е необходимо да бъде установено, че е налице изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

Този извод следва да се направи, като се преценят настъпилите вредни последици за обществото и пострадалия, личността на подсъдимия и всички отегчаващи вината му обстоятелства.

Особено тежък случай по смисъла на чл.93 т.8 от НК се характеризира, както с изключителната тежест на деянието и резултата си, така и с изключителната обществена опасност на дееца и другите отегчаващи обстоятелства, които следва са налице кумулативно.

В настоящият случай не би могло да се приеме, че единствено сам по себе си размерът на инкриминираното деяние е основание да се квалифицира деянието като особено тежък случай. Не са налице няколко елемента от състава на престъплението, тъй като деянието е квалифицирано по чл.211 от НК вр. чл.209 от НК. Не са налице квалифициращите елементи предвидени в състава на чл.210 от НК, които да препращат към квалификация по чл.211 от НК.

Не е налице и висока степен на обществена опасност на дееца, тъй като лицето не е осъждано, а и не би могло да се каже, че са накърнени широк кръг от обществени отношения.

Предвид гореизложеното съдът, счита че следва да бъде възобновено ВНОХД №316/2015 г. и изменена присъдата по НОХД №1001/14 г., като бъде приложен закон за по-леко наказуемо деяние, а именно: съставомерно по чл.210 ал.1 т.5 от НК вр. чл.209 ал.1 от НК, като следва да бъде наложено наказание-ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ години, което на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от ТРИ години.

Предвид гореизложеното съдът счита, че молбата на Осъдения Р.Р. е основателна за възобновяване на делото по горните съображения.         

         Водим от горното и на основание чл.425 ал.1 от НПК, АС-Варна

        

                             

                                           Р Е Ш И

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД №316/2015 год. по описа на ОС-Шумен.

ИЗМЕНЯ присъда № 45, постановена на 18.09.2015 г. на РС-Шумен по НОХД №1001/14 г., като преквалифицира деянието по чл.211 от НК вр. чл.209 ал.1 от НК в такова по чл.210 ал.1 т.5 от НК вр. чл.209 ал.1 от НК и НАЛАГА на Р.А.Р. НАКАЗАНИЕ –ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ години, което на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ години.

 

Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.      

 

                                             

 

ПРЕДСЕДЕАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: