Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 139/16.07.                Година  2018                  Град Варна

 

 

Варненският апелативен съд                             Наказателно отделение

На четиринадесети юни                Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 

съдебен секретар Петранка Паскалева

прокурор Светла Курновска

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВЧНД № 444 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е решение № 89/25.10. 2017 г. по ЧНД № 340/17 г. на Окръжен съд гр. Шумен, с което е признато и допуснато за изпълнение решение № 32/6-03280244456/Iе от 28.07.2016 г., постановено от Окръжен съвет на окръг Вирзен ФР Германия, влязло в сила на 30.09.2016 г., с което на българския гражданин Д.Д.М.,***, е наложена финансова санкция в размер на 80 евро, както и разноски в размер на 30.55 евро или общо 111. 55 евро, представляващи 218. 17лв. по курса на БНБ.

Въззивното производство е образувано по жалба на служебния защитник – адв. Е. Г., който счита, че решението е неправилно. Основното съображение на защитника е свързано с правилото на чл. 30 ал. 1 от ЗПИИЗКОРНФС и отсъствието на регламентация в българското законодателство на такова нарушение, за каквото М. е бил санкциониран в Германия. Самостоятелно е наведен и аргумент, че в разглежданото решение съдът е осъждал деяние, извършено от трето лице - М.М., което няма връзка с личността на М. и към неговите действия. Иска се решението на ШОС да бъде отменено и да се постанови ново, с което да бъде постановен отказ от признаване и изпълнение на решение № 32/6-03280244456/Iе от 28.07.2016 г., постановено от Окръжен съвет на окръг Вирзен ФР Германия. На посочените в нея основания, пред въззивния съд жалбата се поддържа от служебния защитник. В допълнение се излага, че не са налице доказателства за извършване на нарушението и за уведомяване на М. за възможностите да осъществи своята правна защита и да представи доказателства в негова полза.

Представителят на въззивната прокуратура счита жалбата за неоснователна, а решението на окръжния съд за правилно по същество. Прокурорът преценява, че не са налице основания за отказ решението на германските власти да бъде признато и изпълнено. Подчертава, че не се изисква двойна наказуемост за административни нарушения от този вид, предвидени в законодателството на издаващата държава. Отчита, че в диспозитива на решението са допуснати две грешки – в размера на разноските и при сумирането им с наложената санкция, които следва с решението на въззивната инстанция да бъдат отстранени.

Д.М. не е участвал в производството пред първоинстанционния съд. В хода на пренията пред ВАпС заявява, че не знае къде е станало нарушението и не може да каже нищо за дистанцията. Твърди, че за първи път в България е разбрал за наложената му санкция и не е платил сумите. Моли за изменение на решението.

 

Съставът на апелативния съд прецени следното:

 

Производството по делото е образувано по  повод постъпило Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС, в което е отразен подлежащ на признаване и изпълнение акт, органът, който го е издал, както и основанията за неговото постановяване. От удостоверението е видно, че на 19.04.2016 г. в гр. Кемптен на магистрала 40 при км. 19.734 в посока към Венло като водач на товарен автомобил /с допустима обща маса 3.5 т./ със служебна регистрация СВ 08 25 АН, шофирайки по магистрала със скорост по висока от 50 км/ч., не спазил минималната дистанция от 50 м. до движещото се пред него превозно средство. За това административно нарушение, на основание & 4 ал. 3 & 49 от ПДП; & 24 от ЗДП; 15 от Каталога на глобите, наказващият орган – Окръжен съвет на окръг Вирзен ФР Германия, с решение № 32/6-03280244456/Iе от 28.07.2016 г. е наложил на Д.Д.М. съответни финансова санкция и разноските по воденото производство. От Удостоверението се установява, че производството е било писмено и Д.Д.М. е бил уведомен за правото си да обжалва решението и сроковете за обжалване. Решението е влязло в сила на 30.09.2016 г.

В производството по признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, издадено от компетентните власти на друга европейска държава, не подлежат на изследване конкретните обстоятелства, при които е било допуснато съответното правонарушение. Не могат да бъдат обсъждани доказателствата, свързани с установяване на нарушението, и изводите по същество в основата на решението. С оглед на което тези възражения на защитата се явяват недопустими.

Видно от съдържанието на удостоверението, времето и мястото на извършване на нарушението, характеристиките на управляваното от М. ПТС и приложимите правни норми са индивидуализирани в достатъчна степен, за да се приеме, че удостоверението е пълно, респективно да се отхвърли основанието по чл. 35 т. 1 от ЗПИИРКОРНФС.

Безспорно не са налице и основания по чл. 35 т. 2- 8 и т. 10-11 от ЗПИИРКОРНФС за отказ решението да бъде признато и изпратено за изпълнение, като е излишно да бъдат подробно описвани отрицателните предпоставки за приложимостта им.

По отношение на основанието по чл. 35 т. 9 от ЗПИИРКОРНФС – видно от съдържанието на удостоверението производството е било писмено и М. е бил уведомен съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен представител да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. По този начин властите на издаващата държава са потвърдили, че изискуемото им задължение към нарушителя е било изпълнено. Поради изложеното не се установява и това основание за непризнаване на решението. Отчита се и фактът, че решението е било издадено на 28.07.2016г. и е влязло в сила едва на 30.09.2016г., косвена гаранция, че възможност за обжалването му е била изрично предоставена. Отразено е в решението, че макар да е издадено от несъдебен орган нарушителят е могъл да отнесе въпроса и до съд по наказателни дела.

Основателно е съображението на защитника, че в чл. 23 ал. 1 от ЗДвП не е предвидено такова равностойно задължение, за което по българското право при същото поведение на М. да е възможно налагането на административна санкция. Но от този принцип са въведени изрично изключенията по чл. 32 ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС. Нарушението, за което на М. е определена финансова санкция е съставлява поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата и попада в законовите изключение – чл. 32 ал. 2 т. 1 от ЗПИИРКОРНФС.

С оглед изложеното решението на ШОС, с което е признал решението на германските власти и правилно по същество.

По чл. 3 ал. 1 т. 1 и 3 от ЗПИИРКОРНФС претендираните от германските власти конкретни суми като санкция и разноски попадат в обхвата на понятието финансова санкция.

Първоинстанционният съд не е установил разминаването между съдържанието на удостоверението на немски и на български език в размера на разноските, възложени на М., съответно 28, 50 евро и 30, 55 евро.

След проведената писмена консултация с издаващата държава, в хода на въззивното производство се получи официално потвърждение, че в превода на български език е допусната грешка и общата сума подлежаща на плащане е в размер на 108, 50 евро /при санкция от 80 евро и разноски от 28, 50 евро/. В този смисъл и решението на ШОС следва да бъде изменено с намаляване на общия размер, отразен в диспозитива от 111.55 евро /при допуснато неточно сумиране от съда, допълнително увеличило с 1 евро общия сгрешен размер/ на 108, 50 евро. При фиксирания валутен курс на БНБ 1, 95583 лв. за 1 евро, сумата подлежаща на събиране от Д.М. възлиза на 212,207555 = 212, 21лв.

Възражението на защитника, че решението на ШОС подлежи на отмяна, тъй като е коментирано поведение на трето лице черпи аргумент от следното изречение „Деянието, за което на М.М. е наложено наказанието попада в хипотезата на чл. 30 ал. 2 т. 1 от ЗПИИРКОРНФС.“. Действително е допусната техническа грешка в мотивите, която обаче не осуетява узнаването на волята на съда. В уводната и диспозитивната част на решението изрично и изключително подробно е индивидуализиран българският гражданин, комуто е наложена финансовата санкция. Отделно от това, в производствата по ЗПИИРКОРНФС – чл. 34 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 1-3 от същия Закон, правомощията на въззивният съд са лимитирани до предвидените в специалния закон основания, като решението на съда е окончателно, без да са приложими нормите на НПК.

 

По изложените съображения, и като не констатира други основания за отмяна или изменение на проверяваното решение, по реда на чл.34 ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ решение № 89/25.10. 2017 г. по ЧНД № 340/17 г. на Окръжен съд Шумен, с което е признато и допуснато за изпълнение решение № 32/6-03280244456/Iе от 28.07.2016 г., постановено от Окръжен съвет на окръг Вирзен ФР Германия, влязло в сила на 30.09.2016 г., с което на българския гражданин Д.Д.М.,***, е наложена финансова санкция в размер на 80 евро, като

НАМАЛЯВА размера на разноските от 30.55 евро на 28, 50 евро, както и общия размер на дължимата сума от 111. 55 евро на 108, 50 евро, представляващи 212. 21лв.

 

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: