Р Е Ш Е Н И Е

 

49/14.03.2016

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На четиринадесети януари

Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

  АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

Секретар: С.Д.

Прокурор: Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова НДВ № 446 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл.424 ал.1 НПК.

Образувано е по искане на С.С., осъден  с присъда по НОХД № 1168/14г по описа на ВРС-ХV състав, потвърдена с Решение на ВОС по ВНОХД № 947/15г за възобновяване на наказателното дело поради допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи процесуалните му права във фазата на съдебното производство – отказ да се приобщят към доказателствения материал на делото направени фотоснимки от св. П. Колев; липса на категорични доказателства /поради непълнота и необоснованост на заключението по назначената САТЕ/ досежно скоростта на движение на управляемото от него МПС и механизма на настъпване на ПТП; непълнота на мотивите във връзка с преценката на съда досежно доказателствените източници, формираща и вътрешното му убеждение при постановяване на съдебния акт, равняваща се на липса на мотиви, ограничила от своя страна правото му на защита.

В съдебно заседание пред състава на АС – Варна осъденият С. се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен защитник, който поддържа искането и доразвива доводите си.

Представителят на АП-Варна изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване, като излага аргументи в тази насока.

Осъденото лице моли съда да възобнови наказателното дело, т. к. не се счита за виновен.

 

Варненският Апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в исканията оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното: 

Искателят Св. С. е бил осъден с присъда № 216/21.05.2015г. на РС-Варна по НОХД № 1168/2014г. по описа на същия съд за деяние по чл. 343 ал. 1 б. а” от НК, като на основание чл. 54 от НК му е било наложено наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: на основание чл.42 а, ал.2, т.1 от НК - "Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с първоначална периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО и на осн. чл.42 а, ал.2, т.2 от НК - "Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. На основание чл. 343Г от НК вр. чл. 343 ал. 1 б. „а” от НК му е наложено и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.

Със същата присъда подсъдимият е бил осъден да заплати направените по делото разноски.

С решение № 266/02.10.2015г. по ВНОХД № 947/2015 г. ОС-Варна е потвърдил изцяло обжалваната присъда.

Искането за възобновяване на производство по НОХД № 1168/2014г НОХД № 524/2014г. по описа на РС-Варна с аргумент за допуснати съществени процесуални нарушения ограничили правата на осъденото лице в съдебната фаза на процеса, е допустима, но по същество е неоснователна, по следните съображения:

Основните доводи на искателя, инициирали молбата за възобновяване на производството са: постановяване на осъдителна присъда от РС /впоследствие потвърдена и от въззивната окръжна инстанция/ на база на противоречиви свидетелски показания, доказателствен дефицит поради кредитиране на предубедени показания на полицейски служители, както и непълнота и необоснованост на заключението по назначената САТЕ досежно скоростта на движение на управляемото от него МПС и механизма на настъпване на ПТП.

Съставът на АС-Варна констатира, че релевираните от молителя и процесуалния му представител нарушения на процесуални правила не са допуснати при разглеждане на наказателното производство, а още по – малко същите да се явяват съществени по смисъла на чл.  348 ал.1 т.1-3 НПК, по  изложените съображения:

  На първо място, доводът за непълнота на доказателствата по делото, обективиран в оплакването на искателя досежно постановения съдебен акт не се споделя от настоящия състав. Очевидно аргумента касае "необоснованост на присъдата", но сам по себе си той не е предвиден като самостоятелно основание за възобновяване на съдебното производство. Такова основание би било на лице според непротиворечивата съдебна практика единствено, ако се констатира, че тази необоснованост се е отразила върху правилността на присъдата поради неизясняване от фактическа страна на такива съществени обстоятелства които, ако бяха изяснени, можеха да доведат първоинстанционния съд, респ. въззивния  до други фактически, а оттам и правни изводи. Очевидно, такава празнота на фактите по делото не е налице. Липсва и твърдяната непълнота на доказателствения материал по делото, касаеща оценката на решаващите инстанции за достоверността на доказателствените средства. Първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на гласните доказателствени средства /показания на свидетелите и на постр., включително и обясненията на подс., отхвърляйки ги само в частта относно действията му по наблюдение на пътното платно преди, по време на потеглянето му и докато се е движил по платното/, кредитирайки онази част от тях, която кореспондира с цялостната доказателствена съвкупност, с подробна мотивировка, защо в друга същите остават частично изолирани, но не и в степен, която да граничи с липса на аргументираност или недостоверност. В този смисъл и довода за липса на мотиви е несъстоятелен. Твърденията, че показанията на полицейските служители са предубедени, а от там и неистински, са абсолютно голословни и непотвърдени с доказателства. Напротив, същите се преценяват и от състава на АС-Варна като достоверни и взаимодопълващи се, синхронизиращи на цялата доказателствена съвкупност.  

        Не могат да бъдат споделени и доводите във връзка с твърденията за непълнота и необоснованост на заключението по назначената САТЕ досежно скоростта на движение на управляемото от него МПС и механизма на настъпване на ПТП, респективно за неправилност на фактическите и правни изводи на ВРС. По безспорен и категоричен начин, възоснова на подробното, мотивирано и обосновано заключение по САТЕ /доизяснено от в. л. в с. з./ и след съвкупна преценка с цялата доказателствена съвкупност, първоинст. съд е изяснил всички обстоятелства, имащи решаващо значение във връзка с преценката за съставомерността на деянието и отговорността на подс. С.. Вещите лица изрично са посочили, че няма връзка между скоростта на движение на мотоциклета и видимостта към същия, ако водачът на МПС е предприел всички възможни мерки, за да се убеди, че пътното платно е свободно, както и че не е имало  ограничение на видимостта на подсъдимия, който е бил длъжен да възприеме движещият се мотоциклет и ако преди да потегли е погледнал по всички възможни начини към пътното платно, той е следвало да го възприеме.   Дали е налице обаче виновно поведение и от страна на постр. и доколко същото влияе върху наказателната отговорност на искателя, е било предмет на обсъждане в съдебния акт на въззивния съд – ВОС, чиито мотиви се преценяват от настоящата инстанция като правилни, поради което и не следва де се преповтарят.

 

Предвид гореизложеното съдът счита, че молбата на осъдения Св. С. за възобновяване на делото е неоснователна, тъй като не са допуснати визираните в нея съществени процесуални нарушения,  поради което същата следва да бъде оставена без уважения по горните съображения.         

 

Водим от горното и на основание чл.424 ал.1 от НПК, АС-Варна,

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С.С. за отмяна по реда за възобновяване на присъда № 216/21.05.2015г по НОХД № 1168/14г по описа на ВРС-ХV състав, потвърдена с Решение № 266/02.10.2015г на ВОС по ВНОХД № 947/15г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.       

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:  1.                    2.