Р Е Ш Е Н И Е

                   № 291

  28.11.2017 г. Гр. Варна

 в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков

ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева

Светослава Колева

секретар Петранка Паскалева

прокурора Пламен К.

като разгледа докладваното от съдия Ж.Денева

ВНДОХ №447 по описа за 2016 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано след отменително Решение №206/ 02.11.2016 г. на ВКС на РБ.

При предходното разглеждане на делото от настоящата инстанция, същото е било образувано по протест на ОП-Силистра, с който се иска отмяна на присъдата на СОС, а подсъдимият Д. да бъде осъден по първоначалното обвинение, по всички пунктове на обвинителния акт.

В съдебно заседание при първоначално разглеждане на делото, прокурорът е подържал обв.акт частично-  по п.2, п.6 и п.18.

Апелативният съд е уважил направеното искане от прокуратурата само по п.2, изменил е присъдата по този пункт, а по останалите два пункта е оставил искането на прокурора без уважение.

Решението на АС-Варна е било обжалвано пред ВКС на РБ от подсъдимия Ж.Д., протест не е подаден срещу решението на въззивната инстанция.

При настоящото разглеждане на делото от втория съдебен състав в с.з., представителят на АП-Варна, поддържа протеста на ОП-Силистра относно п.2 на обвинението, тъй като не е налице касационен протест срещу решение №156 /07.07.2016 г. по ВНОХД №204/2016 г. по описа на АС-Варна.

С Решението си ВКС на РБ е отменил изцяло първоначалния съдебен акт на АС-Варна, но тъй като не е подаден протест пред върховната инстанция, настоящият предмет по делото е в рамките на 19 пункта по  повдигнатото обвинение на подсъдимия, за които е бил осъден от ОС-Силистра. Настоящият състав на съда, не следва да влошава положението на подсъдимия, поради липса на касационен протест против отмененото решение на АС-Варна.

В отменителното решение на върховната инстанция се сочи, че „съдът е проявил непоследователност при определяне, размера на неправомерно придобития доход. В част от случаите, правилно е приел, че отговорността следва да се реализира между получената от кредитора лихва и размера на главницата, а в други случаи е отстъпил от този критерий и е ползвал пазарната стойност на имота, предмет на обезпечението, приемайки, че неправомерният доход възлиза на разликата между пазарната стойност на имота и размера на главницата.“

В жалбата на подсъдимия се твърди, че присъдата е незаконосъобразна поради нарушение на материалния и процесуалния закон, необоснована, постановена при непълнота на доказателствата. В допълнителни съображения към жалбата се излагат подробни аргументи по отделните пунктове по обвинението. Прави се искане за отмяна на атакуваната присъда в осъдителната й част и постановяване на изцяло оправдателна такава. Изразява се становище за неоснователност на протеста като се предлага да бъде оставен без уважение, а в присъдата в оправдателната й част да бъде потвърдена.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага същата да бъде оставена без уважение.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 08.04.16г. Силистренският окръжен съд е признал подсъдимия Ж.К.Д. за виновен в това, че в периода 1998-2009г. в гр.Силистра без съответното разрешение е извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение съгласно чл. 1, ал.4, т. 1 от Закона за банките /отм./, като е предоставял парични заеми на различни лица, обезпечени с ипотеки на недвижими имоти, записи на заповеди или залози на вещи, срещу получаване на лихви и задължение за връщането им по 19 пункта от обв. акт, подробно описани в присъдата, като от дейността си е получил значителни неправомерни доходи в размер на 106 496лв. като на основание чл.252 ал.2 вр. ал.1 НК и чл.54 НК му е наложил наказание от пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието съгласно чл.4б, б."б" ЗИН, както и глоба в размер на 8000лв.

Признал е подсъдимия Ж.К.Д. за невиновен в това да е извършил без съответно разрешение банкови сделки като е предоставял заеми по 16 пункта по обв.акт, подробно описани в присъдата, срещу получаване на лихви и задължения за връщането им като се е обогатил неправомерно от тези заеми, както и от тази дейност да е получил неправомерни доходи за разликата над 106 496 лв. до 246 568,24лв., както и да е извършил престъплението през 2010 и 2011г. поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал по обвинението по чл.252, ал.2 вр.ал.1, НК в тази му част.

Признал го е за невиновен и го е оправдал и по обвинението по чл.246 ал.3 НК.

Осъдил е подс. Д. да заплати в полза на държавата сумата от 106 496лв. представляваща равностойността на придобитото чрез престъпление, както и направените по делото разноски.

Съдът се е произнесъл относно веществените доказателства.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Подс. Д. *** с това, че предоставял бързи заеми срещу лихва.

През периода 1998г.-2009г. кредитирането от банките било свързано с изискване за доказване на висок доход и отнемало продължително време. По тази причина множество физически лица го търсели с молба за кредит, като понякога били насочвани към него от свои познати, други се информирали от пресата, където имало публикувани рекламни съобщения. При предоставянето на исканите парични заеми лицата се задължавали да подписват записи на заповеди или да учредяват договорни ипотеки за определени свои имоти като в тези документи били вписвани суми значително по-високи от предоставяните заеми. В някои случаи заемополучателите били задължавани да предоставят на подс. Д. „генерални пълномощни” за разпореждане със свои имоти. Обичайно било заемополучателите да заплащат първоначално месечната лихва, като главницата се дължала наведнъж в края на периода. При неиздължаване в определения срок неплатената лихва се прибавяла към главницата като върху така получената сума се „начислявала” нова лихва. Честа практика било, въпреки издължаването, заемодателя да не унищожи задължаващите платеца документи, а да ги представи пред съдия изпълнител, който събирал сумите повторно. За горния период били осъществени следните сделки:

-------------

1/1.През м.октомври 1998г. св.Ч. Ч., който се нуждаел спешно от пари, за да замине на работа в чужбина се свързал с подс. Д. като му поискал заем в размер на 1400 долара/2300лв/.Върху тази сума следвало да изплаща лихва в размер на 10% , като  следвало да върне сума от 5000лв. след една година. За целта свид. Ч. учредил договорна ипотека за сумата от 5000лв. върху свой имот. Свидетелят не успял да се издължи, „освободил жилището“ като то било продадено по документи за сумата от 4500лв. Междувременно  свидетелят починал като показанията му са приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.4 НПК. Съдът е кредитирал тези показания изцяло, тъй като кореспондират с писмените доказателства по делото -нотариален акт за договорна ипотека /НАДИ/ №22 том.1 рег.№172 дело 015/98г., според който съпрузите получават от подсъдимия безлихвен заем в размер на 5000 лв, считано от 15.10.98г. до 15.10.99г., като за обезпечаване на същия заемателите учредяват договорна ипотека върху апартамента си на ул.“Добрич“ 134. Уговорено е изрично, че ако не се плати в срок заемодателят има право да събере вземането си от ипотекирания имот. На 27.12.99г. е съставен нотариален акт за покупко-продажба/НАПП/ на този имот, съгласно който, майката на подсъдимия- Р.Д., като пълномощник на сем.Ч.и, продава апартамента на подс.Д. за сумата от 4500лв. Според заключението на новоназначената техническа експертиза на в.л.М. е видно, че получения неправомерен доход от подс.Д. е в размер на 2200 лева, представляващо разликата между размера на дадения заем от подсъдимия и получената сума след продажбата на имота в размер на 4500 лева.

 2/2.През м.септември 2000г. св.С.Н.поискал от подсъдимия сумата от 1000лв, която е трябвало да върне за 6 месеца, с 10% лихва. Първоначално свидетелят получил сумата от 300лв, а след няколко дни остатъка- 700лв, след което е съставен и НАДИ на 21.09.2000 г. Съгласно този НА, подсъдимият е дал в заем на Н.сумата от 2000лв със срок на погасяване 6 месеца и погасителна вноска в размер на 400лв, дължима ежемесечно до 20.03.2001г., като заемателя Н.и третото лице- съпругата му, представлявана от Н., учредяват ипотека върху свой имот -дворно място в с.Ветрен 850кв.м. заедно с построената в него масивна едноетажна вилна сграда. На свидетелят е направило впечатление, че в НА е посочена по-висока заемна сума, но подсъдимия му отговорил, че като върне сумата от 1600лв няма да има проблеми, а другата сума от 400лв е „ако стане нещо, за разходи да има“. Свидетелят започнал да връща пари на части:

03.2001 г.-1050 лв - приложено копие на разписка

04.2001г.-   550 лв

06.12.2002 г.-350 лв - приложено копие на разписка

04.03.2006 г.-400 лв

10.09.2004 г.- 100 лв

 До 10.09.2004г. свидетелят е върнал сумата от 3350 лв. В показанията си свидетеля твърди, че е продължил да плаща, защото подс. Д. постоянно му искал пари, възприемал е думите му като заплахи. Освен това, подсъдимия при среща със сина на св.С.И. е заявил, че е издължена сума от 3500 лева и му се дължи още сума от 8000 лева.

Въпреки изплатените суми ипотеката не била вдигната и на 27.09.2004г. е издаден изпълнителен лист от СРС по ч.гр.д.1108/04 г. с който С.Н.е осъден да заплати на подс.Д. сумата от 2000лв по договор за заем обективиран в НАДИ, както и сумата от 40лв-разноски по делото. По този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело от ДСИ-СРС, на 25.01.2005г. е вписана възбрана на имота от ДСИ, извършена е оценка на имота по изпълнителното дело-11 730 лв, бил изнесен на публична продан, но само ид. част от него, и с постановление от 09.05.2006 г. тази част от имота е възложена на купувач за сумата от 5870лв. С тази постъпила сума ДСИ е извършил разпределение включващо изплащане на разноски по изп.дело на Д., също и сумата по изпълнителния лист /2000+40лв/. На държавата е изплатена сума от публично вземане срещу длъжника, както и суми за ДТ. В новоназначената и допълнителна ССчЕ е посочено, че по този пункт св.С.И. е върнал сдума на подсъдимия в размер на 5350 лева, посочената горе 3500 и 2000 лева-сумата по изпълнителния лист. Неправомерния доход получен от подс.Д. е в размер на 4350 лева, след приспадане на 1000 лева, представляващи получения заем от св.Н..

Правилно съдът е кредитирал показанията на св.Н., които са последователни и непротиворечиви, кореспондират изцяло с писмените доказателства по делото.

3/3.През 2000г., починалият междувременно  зет на св.Ив.Х.взел заем от подсъдимия в размер на 8 000лв. Уговорката била да се заплаща по 1000лв. лихва на месец и след три месеца – цялата главница от 8000лв. Учредена била договорна ипотека. Дъщерята на свид.И.Х. и съпруга на заемополучателя – свид.Г.И. едва в съдебно заседание при предявяване на НАДИ установила, че се е подписала на такъв вид нотариален акт, като през цялото време е била с убеждението, че апартамента е бил „заложен“.  Категорична е за размера на взетия заем- 8000лв. както и че по този заем подсъдимият е получил като 1000лв - първоначална лихва, 2000лв – лихви, дадени му лично от нея и 1000лв-лихви, дадени от майка й – свид. Ив. Х.. През 2001г. зетят-И.С.И.се е самоубил, за това лихвите са плащани от съпругата и тъщата му. Уговорката между тях и подс.Д. била той да ги изчака, но впоследствие продал апартамента без да ги уведоми за това. От приложените по делото писмени доказателства е видно, че с НА 30/06.08.2001 г. Ж.Д. е продал жилището на Р.П.Н.и Р.М.И. за сумата от 7550 лева.

Обосновано съдът е дал вяра на показанията на свидетелките –Ив.Х.и Г.И., свързани с този заем. Макар заемателят да е починал, двете са продължили, доколкото могат да изплащат задължението по него. Показанията им са категорични относно размера на дълга и изплатена сума по него. Също са и взаимодопълващи се, непротиворечиви и категорични, поради което съдът ги кредитира изцяло.

От изготвената нова ССчЕ по настоящото дело е видно, че сумата от 8000 лева е взетия заем, върнатата сума е в размер на 11550 лева, подс.Д. е получил неправомерно 4000 лева.

4/7.Свид. А. Адил е починал. Показанията му са били приобщени по реда на чл.281 ал. 1 т.4 НПК. От събраните доказателства е видно, че през 2005г., св.Адил е поискал от подсъдимия заем от 10 000лв. Същият е бил обезпечен с договорна ипотека за сумата от 15 000лв. Уговорката била да се плаща лихва в размер на 1000 лв на месец, за 1 година. Заемът не бил издължен и за да се избегне продажба на къщата, собствеността й е прехвърлена на внукът Д.Х., който е теглил заем от ОББ в размер на 28 000лв. От този заем подс.Д. получил 25 000 лв като главница и лихви, а с останалата част – 3000 лв бил погасен стар заем към банката.

Приобщените показания са дадени пред съдия след разясняване на отговорността по чл.290 НК, а и сам подсъдимия потвърждава размера на заема-10 000лв, както и съставянето на договорна ипотека.

Съдът споделя и становището на вещото лице по допълнителната ССЕ, според което доходът получен от Д. по този заем е в размер на 15 000лв.

5/12.През м.май 2006г. св.Р.С.и съпругата му взели от подсъдимия заем в размер на 2000лв, за да може жена му да замине на работа в чужбина. Първите шест месеца е следвало да плащат по 300лв лихви месечно, а след това по 200лв. Подсъдимият изрично е изисквал плащане на лихви. Плащането се извършвало на части, като общо изплатената лихва е 5000 лв, а общия размер на изплатената сума-7000 лв. Парите за вноските били изпращани от съпругата. Свидетелят твърди, че е „заложил“ и апартамента си по този заем и след две години, когато е изплатен, имота бил освободен.

Правилно съдът е кредитирал показанията на св.Р.С.. Освен, че носи отговорност по чл.290НК, той няма причина и да не казва истината. Освен това показанията му относно наличното обезпечение, срока на изплащане и заличаване на ипотеката се потвърждават от писмените доказателства по делото, които не са представени от него, поради което няма и причина да не се кредитират и в частта им за размера на изплатената сума. В заключението и на допълнителната ССЕ е посочено, че доходът получен по този заем извън главницата е 5000лв, този доход е неправомерен.

6/13.Свид.Н.Р.е взел заем през 2006г. от подсъдимия, който обезпечил с договорна ипотека.

Показанията на свидетеля се потвърждават от справката на служба вписвания, от която е видно, че ипотеката е действала от 21 -27.06.2006г., за имот в с.Калипетрово, като сумата е за 4000лв.

От разпита на св.Р.от 07.01.2008 г. е видно, че същия е взел заем от подс.Д. в размер на 3200 лева за сватба на сина си. Върнатата сума е в размер на 3200 лева. Подсъдимият твърди в с.з., че сумата от 200 лева свидетеля е дал за да се почерпи. Последния е разпитан и на 29.07.2014 г., потвърждава изцяло дадените от него показания от 07.01.2008 г. Твърдението на подсъдимият, съдът приема като защитна теза.

7/ 14.Свид.С.К. взел заем от 2500лв през 2006г. Уговорил се с подсъдимия да му върне общо 5000лв. Твърди, че заемът е погасен за две години, но е бил обезпечен и с ипотека. Вземал е и други заеми от подсъдимия.

 Показанията на този свидетел се  потвърждават от справката от служба вписвания от която е видно, че в полза на подсъдимия за периода 12.05.06г.-06.04.08г. била учредена договорна ипотека.

От разпита на св.К., проведен на 11.01.2008 г.е видно, че взел заем от подсъдимия в размер на 2500 лева, като е следвало да върне 5000 лева. Първоначално исканата лихва била 10%, а в последствие се договорили за 6%, както и горепосоченото обезпечение с ипотека.

От разпита на този свидетел проведен на 05.11.2014 г. по ДП 25/2014 г. е видно, че цялата сума е била издължена и неправомерния доход е в размер на 2500 лева, посочена в ССЕ и допълнителната такава. 

--------------------------------------

8/15.Свид.Д. през 2006г. е взел на части заем от 25 000 лв, за обезпечение, за който сключил договорна ипотека за недвижим имот в с.Брадвари, в същата била посочена сума 50 000лв, тъй като му било обяснено от подсъдимия, че такава била процедурата. Образувано било изпълнително дело и за да спре принудителното изпълнение, св.Д. дал 10 000лв на Д.. Върнал сумата от 50 000лв на подс. Д., като теглил банкови кредити, отпуснати на фирмата на съпругата му.

От писмените доказателства е видно, че НАДИ е сключен на 28.12.2006г. за сумата от 50 000лв. на 11.07.2007г. бил издаден изпълнителен лист от СРС за тази сума, образувано е изпълнително дело при ЧСИ, на 21.04.2008г. ЧСИ-Георги Г. е обявил купувач на изнесения на продан имот собственост на Д.,  на 19.05.2008г. е заведена молба от кредитора Д. за прекратяване на изпълнителното производство поради плащане, върху която е поставена резолюция на ЧСИ, с която се прекратява изпълнителното производство.

По делото са налице 2бр. вносни бележки, по които на подс.Д. са приведени суми от по 25 000лв на 17 и на 19 май 2008г., от св.Д., както и договори за бизнес кредити № BL17072 от 30.04.2008г. и № BL17092 от 14.05.2008г. за суми съответно от 19 000лв и от 100 000лв, предоставени на ЕТ“Брадом-Агро-Фатме Д.“-фирма на съпругата му.

От назначената нова ССЕ е видно, че сумата взета на заем от св.Е.Д. е в размер на 25 000 лева, а върнатата е в размер на 60 000 лв, неправомерния доход получен от подс.Д. възлиза на сума от 35 000 лева.

Допълнителната ССЕ е назначена въз основа на представени писмени доказателства, а именно: копие на НА за учредяване на договорна ипотека, посочена по горе, основание за възникналите заемни отношения между подс.Д. и св.Е.Д.. Тези отношения са били предмет на ревизионно производство по отношение на подс.Д., което е завършило с Ревизионен акт /РА/, посочен в допълнителната експертиза, както и РД, неразделна част от РА, при изготвяне на отчета за паричния поток за 2008 г. В последния е посочено, че през 2008 г. са получени суми от Е.Д.Д. в „Юробанк и Еф Джи България“ АД общо в размер на 58 265,94 лева.

В РД, респективно в РА, който е влязъл в сила и задължението по РА е ефективно внесено, допълнителната ССЕ е приела, че тази сума е документално доказана, като върната от Е.Д. на подс.Д.. При новото преизчисляване на сумата по този пункт се приема-сума на заема е в размер на 25 000 лева, върнатата сума е в размер на 58 265,94 лева, получения неправомерен доход възлиза на 33 265,94 лева, което от своя страна променя и окончателния неправомерно получен доход-107 131,94 лева от подсъдими.

Съдът в с.з. прие изготвената ССЕ, както и допълнителната такава към нея и изцяло споделя изложените резултати, които почиват на всички събрани доказателства по делото.

При настоящото разглеждане на делото съдът се съобрази единствено и изцяло с ново назначената ССЕ и допълнителната такава, тъй като тя отразява действително, получения по неправомерен начин доход от подсъдимия, а не предполагаем такъв.

Гореописаният пункт е единствен по който е нанесена корекция в размера на сумата, получена от подсъдимия, предвид гореизложените съображения.

 

9,10,11/20/21/22 Свид.Х.Ш. С.е вземала и изплащала заеми от името и за сметка на роднините си.

Първият заем е взет през 2007 г. и изплащала от името на брат си, Ш.С.. Заемът бил в размер на 2000лв. при лихва 10%. Плащала по 200 лв на месец. През 2007 г. платила лихва 2400 лева. През 2008 г. изплатила заема в размер на 4400 лв. –от разпит на св.С.на 19.10.2011 г. и разпит от 04.11.2011 г., потвърждава същите факти, както при първия. Получения доход по неправомерен начин от подсъдимия е в размер на 6800 лева.

Вторият заем взела през 2008г. за братовчед си Е.М. в размер на 2000лв., била определена лихва, като е изплащала по 200 лева на месец. Подписала документ за 4000 лева за заложена къща. Изплатила лихва за три години-7200 лв. Лихвата плащала ежемесечно без  да има пропуск. Изплатила го за три години-неправомерно придобити общо 9200лв.

Третият заем е взет през 2009г. за снаха й- Нина М., в размер на 3000 лв, върнала заема същата година, като платила лихва за 6 месеца – 1800лв-неправомерен доход.

Нотариалния акт за ДИ е бил върнат, поради получените суми от подс.Д..

Горното е въз основа на посоченото в основната ССЕ, като в допълнителната такава не са налице нови корекции, тъй като не се налагат.

12,13/23/24 През 2007г. свид.И.М. взел от подсъдимия два заема, по 100лв и 250лв, по които е залагал движими вещи- телевизор по първия и уредба по втория. Върнал ги е, като по първия е дал на Д. сумата от 110лв, а по втория- 275лв. твърди, че му е оставил някой лев отгоре по собствено желание.

Последното твърдение съдът не приема за достоверно, защото сумите от 10 и 25 лв са точно 10% върху стойността на заемите. Съвпадението, съдът не би могъл да го приеме, че е случайно.

Според основната ССЕ доходите от двата заема извън главниците са 10 и 25лв.

14/25.Св.Р.К. през 2008г. се нуждаел от пари. От свои познати чул, че подс. Д. предоставя кредити. Отишъл в оказионния му магазин и там се договорил за сумата от 3 000лв, с 10% лихва докато се изплати главницата. Подписал е и запис на заповед, оставил е и НА за апартамента на ул.Капитан Кръстев 15. След това е взел още един заем от 4000лв, със същата уговорка за лихвите, но вече е направил и генерално пълномощно. Уговорката е била да се плати наведнъж лихвата и главницата. На 03.10.2008г. е учредена договорна ипотека за сумата от 5000лв. за имот в гр.Силистра ул.”Кап.Кръстев”№15 ет.9 ап.84. На 17.10.2008г. имота е бил прехвърлен на майката на подсъдимия, чрез договор за продажба– Р.Д., чрез подс. Д., действащ като пълномощник. През 2009г. подсъдимият  поискал 17 000лв за да върне апартамента на свид. К., но той не се съгласил. Уговорили са да плати главницата с натрупаните лихви, общо в размер на 15 000лв. След изплащането на тази сума  апартамента отново е бил прехвърлен на името на К.. По-късно последния го продал на трето лице.

Въпреки, че свидетелят в с.з. не може да даде обяснение за наличната по делото договорна ипотека, сключена с НА за сума от 5000лв, същият е потвърдил верността на приобщените му от ДП показания, а и тези показания се подкрепят от справката на служба вписвания от която е видно, че на 17.10.2008 г. имотът му е прехвърлен на Р.Д. чрез продажба. На 01.04.2009 г. Р.Д. отново го „продава“ на К. и същия месец последния го отчуждава на трето лице.

Данните за горепосочения недвижим имот и описания в ССЕ НА, кореспондират с показанията, дадени от св.Р.К. при разпита му от 03.10.2011 г., съгласно който първоначално взел заем  от 3000 лв и в последствие допълнителен такъв в размер на 4000 лева, като гарантирал с обезпечение имот-апартамент. От същия разпит -подс.Д. продал апартамента на св.Р.Д.-майка на подс.. Св.К., за да върне заема си, свидетелят платил 15000 лева, за да купи апартамента си обратно.

Правилно съдът е дал вяра на този свидетел, тъй като показанията му са непротиворечиви и последователни и се подкрепят и от писмените такива. Правилно основната ССЕ ги е ценила за да стигне до заключение, че доходът получен от подсъдимия по този заем извън главницата е в размер на 8000лв.

Представените документи от подс.Д. в с.з. при настоящото разглеждане на делото са коментирани и изследвани в основното заключение на ССЕ, без посочване на идентифициращи данни, съгласно наличната по ДП Справка от АВ-Имотен регистър по партидата на Р.К.. Тъй като процесния апартамент -боксониера е закупен от св.Р.Д.през 2008 г. и е продаден през 2009 г. не попада в кръга в кръга на необлагаемите доходи по чл.13 ал.1 т.1 б. „б“ от ЗДДФЛ / в сила от 01.01.2008 г. Доходът от продажбата на описания имот в ССЕ и представените документи за това е облагаем, ако е налице положителна разлика между продажната цена и цената на придобиване. Видно от данните в НА, имота е закупен за 4300 лева, а е продаден за 6358 лева, следователно е налице положителна разлика в размер на 2058 лева, която подлежи на деклариране за данъчната 2009 г.

Съгласно Писмо изх. №9086/20.06.2017 г. на ТД на НАП-Варна, офис Силистра /стр.161 от делото/, за данъчните 2008 г. и 2009 г. Р.Ж.Д.не е подавала годишни данъчни декларации.

От горното следва извод, че св.Д.е била подставено лице, като всички сделки с недвижими имоти и дадени заеми на физически лица са движени от подс.Ж.Д. с цел неправомерно обогатяване.

По горните съображения, направени в с.з. при разглеждане на делото от настоящата инстанция са неоснователни.

Неправомерно придобития доход по този пункт възлиза на 8000 лева.

15,16/26/27 През 2008т. св.С.Х. е взел два заема от подсъдимия, като е подписвал записи на заповеди като в тях е вписвана двойната сума. Уговорената лихва е била 10% на месец. Имало е случаи подсъдимия да му е искал повече пари, въпреки изплащането, но той не му е давал. Свидетелят уточнява, че ако по време на срокът на плащане по един заем се появи нужда от нов се съставя нов запис на заповед с общата сума по стария дълг и новия заем, а стария запис на заповед се връща на длъжника или се къса, дълга се увеличава и срока на връщането на сумата се удължава. При тези условия той е взел първи заем от 1000лв и е върнал 1300, и втори заем от 1000лв, по който е върнал общо 3000лв. В потвърждение на твърденията си свидетелят е представил в ДП записи на заповеди.

Видно от заключението на допълнителната ССЕ доходите придобити от подс.Д. по първия заем са в размер на 300лв, а по втория-2000лв

17/29 Св.К. е взела два заема от подсъдимия, за когото разбрала по обява във вестник, че дава заеми срещу недвижими имоти и земеделски земи, които изплащала лично.

Първият бил в размер на 20 000лв, като в ипотеката била записана сума от 25 000лв. Сумата от  5-те хиляди останали като първа вноска за лихви. Ипотекиран бил апартамента на родителите й, който впоследствие загубили. По тези факти обвинение не е повдигнато на подс.Д..

Вторият заем е в размер на 12000лв. На месец е следвало да плаща по 1500лв. Твърди че не е изплатила главницата. Ипотекирала е жилището си, на два етажа къща - ул.В.Търново 94. По-късно и него загубила като не й е било изплатено нищо от съдия изпълнител.

Показанията на св.К. се потвърждават от писмените доказателства: На 22.01.2009г. е съставен НАДИ по който К., лично и като пълномощник на Й.Й.получават от Д. заем в размер на 20 000лв, обезпечен с ипотека върху къща на ул.В.Търново 94. Срокът на заема е 24 месеца. На 10.11.2009г. е издаден изпълнителен лист за сумата от 20 000лв, представляваща задължение по договора за заем. Образувано е изпълнително дело от ЧСИ- Г.Г.. В писмото си до служба вписвания ЧСИ е посочил че вземането към 08.12.2009г. възлиза на 22.404лв. Имотът е изнесен на публична продан с цена 22 500лв. Постъпва наддавателно предложение от Д. с цена 22501лв. С постановление от 02.03.20Юг. имотът е възложен на подсъдимия за сумата от 22 501лв. От писмо №2555/2015г. на ЧСИ е видно, че по това изпълнително дело няма постъпили суми а имотът е възложен на взискателя вместо плащане.

Съдебният състав не споделя становището на вещото лице по допълнителната ССЕ, че сумата от 22 501лв е доходът получен от подсъдимия, от който следва да се приспадне размера на главницата по заема. В изпълнителното производство се дължат отделно разноски, такси и др. плащания, които не формират основния дълг на длъжника. В случая, дългът на К. е в размер на 20 000 по договор за заем и тази сума следва да се приеме за получена от Д.. При условие, че реалният заем, без скритите лихви, е в размер на 12 000лв, то неправомерното обогатяване на Д. възлиза на 8000лв.

18/З0.Св.М.през 2009г. е взела от подсъдимия заем в размер на 4000- 4500лв за да може мъжът и да сключи споразумение по дело. Още първата седмица е върнала голяма част от сумата, която е била изплатена на майка й от натрупани пенсии. Останала е сума от 1000лв за връщане, но издължаването й с лихвите се забавило поради операция на мъжа й в Белгия. Възстановила е сумата с 1000лв повече, а останалите лихви били опростени от Д.. Била е „заложена“ къщата й като обезпечение на заема.

От писмените доказателства е видно, че с НА за дарение на недвижим имот, св.М.е дарила имота си в местността „Меджиди табия“ на подс.Д.. На 27.08.2009г. Д. й го връща под формата на продажба /НАПП/ с цена на имота 50лв / както е посочено и в самия НА данъчната оценка на имота е 31.40лв/. На 01.09.2009г. е нотариално заверено генерално пълномощно, с което М.упълномощава Д. да продаде този имот. Подписала е и разписка, че е получила сумата от 4500лв във връзка с продажбата на имота.

От партидата на М.е видно, че тази продажба по посочения НА е последна и последен собственик на имота е именно М., следователно пълномощното и разписката не касаят този заем. Отчуждаването на имота под формата на дарение и продажба свидетелката възприела като залог. Показанията и се потвърждават от доказателството по делото, същите са убедителни, поради което следва да им се даде вяра, включително и в частта за възстановената и опростената сума. Както правилно е приело и вещото лице по допълнителната ССЕ, доходът по този заем извън главницата е в размер на 1000лв.

19/35. Св.Ш. М.е получил през 2009г. заем от 900лв от подсъдимия, като е трябвало да върне 1000лв. Подписал се на запис на заповед без вписана сума. След една седмица подсъдимия е поискал сумата, но не разполагал с 1000лв и за това му дал само 300лв. След десетина дни подсъдимия отново се обадил, с оправдание, че му трябват парите. М.му отговорил че може да ги намери, но няма превоз до гр.Силистра. Уговорили се да се срещнат в Суходол. Свидетелят го е чакал над час но Д. не дошъл на срещата. Обадил му се да ги остави в барчето на Ф.О., а той, от своя страна като дойде ще остави там и записа на заповед. М.предал на Октай 500евро. Октай ги дал на подсъдимия, но не получил обратно записа на заповед. След известно време подсъдимия отново се обадил на М.и поискал още пари, като му казал че дължи. Тогава М.му казал, че ще му даде ако получи записа на заповед. Д. е изпратил човек от с.Добротица. На него М.предал сума от 1000лв, която получил от изплатена рента. Бил му върнат и 33, в който била дописана сумата 2000лв.

Показанията на този свидетел се потвърждават изцяло от показанията на св.Октай.

По този пункт, св.Ш.М.е взел 900 лева заем, върнал сума от 2280 лева, неправомерния доход е в размер на 1380 лева. Разликата от 80 лева се дължи на това, че последната сума е била в евро, а не в лева.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни и писмени доказателства по делото.

По шестнадесет пункта, подсъдимия е бил оправдан, подадения протест пред въззивната инстанция при първото разглеждане на делото е поддържан частично. Съдът е уважил същия единствено по пункт втори. Срещу решението на въззивната инстанция не е подаден касационен протест.

При настоящото разглеждане на делото, прокурорът поддържа единствено протеста по пункт втори, същия фигурира в осъдителната част на присъдата.  От назначената нова ССЕ е видно, че размера на обвинението по този пункт не е променен.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

От показанията на всички свидетели е видно, начина по който са извършени всички действия от подсъдимия.  Те са потърсили подс.Д. или са се свързали с него чрез други лица, като са контактували единствено и само с  него, към него са се обръщали за заем, лично от него са получили парите и повечето  са се издължавали лично на него. Противоречията в част от свидетелските показания са единствено относно условието за лихва  дали такава  е  изисквана и  плащана. Голямата част  от  свидетелите твърдят, че подс.Д. е поставял изискване за заплащане на лихва. Тези свидетели установят и нейния размер, който е варирал около 10% месечно. Тези свидетели установяват метода по който подсъдимият е формирал задължението - определяне на главницата, изчисляване на лихвите за срока на договора, прибавяне на лихвата към заеманата сума и вписване в документите на общия дълг, включващ лихвата. Всяко вземане било обезпечено в повечето случаи - с ипотека върху недвижим имот, в други - с особен залог върху движими вещи или със запис на заповед, а в трети обезпечението е било чрез даване на „генерално пълномощно” на подсъдимия да се разпорежда с имотите им.  Установен е и  начина на издължаване на сумите - на месечни вноски, покриващи първоначално текущата лихва и последна вноска, представляваща главницата. Показанията   на  всички тези свидетели  са убедителни, детайлни и житейски правдиви. Техните показания, обосновано и законосъобразно са кредитирани от първата инстанция.  Заявените от тях   пред    съда    факти,    включително  и  относно наличието на текуща лихва, се подкрепят и от събраните писмените доказателства. При издължаване на месечните вноски   на   някои   от свидетелите са били издавани разписки за платени лихви. Част от покупко-продажбите на недвижимите имоти са извършени без знанието на свидетелите, чрез подписани преди това „генерални пълномощни”, често веднага след предоставяне на заемите, от подсъдимия и негови роднини – съпруга, майка и пр. В други случаи подсъдимият е изисквал плащания, въпреки погасяването на заема като не е вдигал ипотеката или не е унищожавал записа на заповед, а ги е предявявал по съдебен ред като по този начин е получавал двойно плащане.

При разглеждане на делото от настоящата инстанция се назначи нова ССЕ и допълнителна такава от които е видно, че общо неправомерно е получена сума в размер на 108866 лева от подсъдимия. В допълнителната ССЧ експертиза е нанесена корекция в размера на сумата по пункт 8, като сумата е бела в размер на 35000 лева, а след нанесената корекция е в размер на 33265,94 лв. Основанието за нанесената корекция е обсъдено в обстоятелствената част на мотивите. Общата неправомерно получена сума от подсъдимия е в размер на 107131.94 лева.

По п.1, п.3, п.8, видно от ССЕ, назначена от настоящата инстанция е,че е налице намаляване размера на неправомерно получения доход, който е изчислен по нова методика, а именно: разликата от реално получената сума от продажбата на недвижимите имоти и дадения заем на лицата от подсъдимия.

По п.2, п.9, п.17 и п.19, видно от ССЕ е, че е увеличен размера на инкриминираната сума. Причината е идентична с горепосочената. Изключение прави единствено п.19, тъй като тук разликата е 80 лв, поради това, че една от върнатите суми е в евро, а не в лева, подробно описана в обстоятелствената част на мотивите. От допълнителната експертиза е налице промяна само на п.8, като причините са описани по горе.

Подадения протест от ОП-Силистра е в оправдателната част на присъдата, където попадат п.6 и п.18, за които не е налице касационен протест, поради което не следва да бъдат обсъждани. По п.2 подсъдимият е бил осъден за сума в размер на 2350 лева. По този пункт въззивната инстанция при предходното разглеждане на делото е изменила присъдата относно размера, като е увеличила същия на 4350 лева. При повторното разглеждане на делото настоящата инстанция също констатира, че действителния размер на неправомерно придобитото е 4350 лева, но тъй като относно осъдителната част на присъдата няма протест, то и настоящата инстанция, макар й да констатира основание за изменение на присъдата, не би могла да стори това.

Деянията по п.6 и п.18, за които е оправдан подсъдимия и е поддържан протеста от прокурора при първоначалното разглеждане на делото от настоящата инстанция, не е бил уважен, но не е подаден касационен протест пред върховната инстанция, поради което не следва да бъдат обсъждани.   

Горепосочените корекции в размера на инкриминираните суми и всички останали, формират един краен резултат, а именно: общия размер на неправомерно придобитата сума е 107131.94 лв. Последната, макар и да води до извод за изменение на присъдата, това няма как да бъде сторено, поради липса на протест относно осъдителната част на присъдата, а така също и касационен такъв срещу решението на въззивната инстанция при първото разглеждане на делото по п.6 и п.18, поради което присъдата на ОС-Силистра следва да бъде потвърдена

 

За периода от 1998г.-2009г. подсъдимият е сключил множество договори за заем с различни лица. По силата на всеки един от тях подс.Д. като заемодател е предоставял парични суми на длъжниците срещу задължението им да ги върнат със съответната лихва. Кредитор по заемните договори бил подс.Д. – лично. Длъжниците били физически лица. Договорите били устни като съдържанието им се изразявало в предоставяне на парични средства - в лева, определяне на срок за връщане, лихви, начин на погасяване и обезпечения. Условието за лихва не се посочвало изрично. Размера на същата се определял от подс.Д. еднолично. Лихвата била процент от главницата, начисляван месечно и общата сума на лихвата за срока на договора се прибавяла към реално получените средства.

При настоящото разглеждане на делото, съдът изиска писма справки от БНБ, Министерството на финансите и от Комисия за защита на потребителите от които е видно, че подс.Д. не е притежавал лиценз за извършване на кредитна дейност по реда установен от ЗБ /отм/ и ЗКИ /Закон за кредитните институции/. От Министерството на финансите е получен отговор, че подс.Ж.К.Д. е вписан в регистъра, като управляващ на дружество „НЕРОН“ ЕООД и лице осъществяващо регистрираните дейности, за което е издадено удостоверение за регистрация по №4125, като вписването е извършено на 25.11.2009 г. В същото писмо е отразено, че МФ не разполагат с данни за промяна в търговския регистър на вписани обстоятелства в партидата на дружеството, във връзка с Наредбата за дейността на заложните къщи. Следва да се отбележи, че инкриминирания период на извършеното от него престъпление по чл.252 от НК е от 1998 г. до 2009 г., като след регистрацията си той е извършил една единствена сделка и то с недвижим имот, което е неотносимо към предмета на дейност на Заложните къщи.

Действията на подс.Д. разкриват редица сходства- с основните характеристики на дейността на банките, съгласно ЗБ/отм./ и ЗКИ.

1.Предоставял е парични кредити на граждани за своя сметка и на свой риск/чл. 1 ЗБ/.

2.Разполагал е със собствен капитал/чл.23 ЗБ/.

3.Излагал на кандидатите за заеми своите правила за отпускане на кредити относно данни за разходите по заема, метода за изчисляване на лихвите, размера на лихвите, вида на обезпеченията/чл.39 ЗБ/.    

4.Отпускал е заеми и при облагодетелстващи условия/чл.47, ал.4 ЗБ/.

5.За разлика от банките, подс.Д. не е представлявал акционерно дружество/чл.5 ЗБ/.

6.Не е имал писмено разрешение /лицензия/ от Централната банка за извършване на банкова дейност/чл. 11 ЗБ/.

7.Не е извършвал публично привличане на влогове и използване на привлечените средства за предоставяне на кредити /чл. 1 ЗБ/.

8.Не е поддържал информационна система/чл.53 ЗБ/. Прикривал е дейността си зад заложни къщи и така се е поставил извън контрола на закона и оправомощените органи - Централната банка и НАП.

9.Не е водил ясно и вярно счетоводство относно отпусканите кредити. Действал е като частна неофициална банка.

За да извършва тази дейност, подс.Д. си е създал популярност, рекламирал се е пред граждани и кооперации, препоръчван е като "единствения човек, който може да помогне". Осъществявал кредитиране със завиден размах, на голяма територия и през продължителен период от време, което обуславя извод за дейност по занятие. От тази дейност е придобил високи доходи.  

От доказателствата по делото е видно, че подс.Д. е извършвал системна дейност, а не инцидентни прояви. Давал е заеми от собствени средства на различни лица, като е уговаряли съответна лихва, обезпечавал е вземанията си чрез прехвърляния на недвижими имоти или ипотекирането им като се е възползвал от конюнктурата на кредитния пазар през тези години.

 В мотивите на окръжния съд е видно, че е направен правилен извод, за съставомерност на деянието по чл.252 ал.2 НК, както от обективна така и от субективна страна. Подс.Д. е действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че упражнява кредитиране на широк кръг лица, че занятието му е аналогично на банкова дейност, че не е лицензиран за такава и е използвал лихвоносните заеми като източник на доходи.

 

ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЗАЩИТАТА И ПОДСЪДИМИЯ

По делото са назначени две ССЕ, едната като основна и допълнителна такава, тъй като подсъдимия заяви в с.з., че притежава и други документи, които не фигурират по делото. Допълнително бяха представени документи по п.2, п.3, п.5, п.8, п.10, п.14 и п.17, подробно описани в допълнителната ССЕ. От тези документи е видно, че не настъпва промяна в размера на неправомерно придобитите суми с изключение на п.8 относно св.Е.Д.Д..

Защитата на подс.Д. в с.з. заявява, че поради настъпил разрив между счетоводителя му, обслужващ счетоводната дейност не е могъл да представи и други документи. Сочи, че счетоводител на фирмата е била съпругата му, с която са разделени и същата не е в България. Този факт не обвързва съда, тъй като личните взаимоотношения на Д. и съпругата му не са от значения за делото. Съдът има задължение да се произнесе само по представените писмени доказателства, а не и по предполагаеми такива.

Възражението на защитата върху свободата на договарянето, че свидетелите доброволно са разговаряли с подсъдимия и, че с част от тях той лично се познавал е неоснователно, тъй като не отговаря на събраните доказателства по делото. Свидетелите поискали заем и взели такъв са се свързвали с подсъдимия чрез информация от други такива или са научавали това от реклами, публикувани във вестник.

Както банките имат общи условия за отпускане на кредити, така и подс.Д. е поставял свои типови изисквания, които ако не се приемат от нуждаещите се от заем, те просто не го получават. Също както при банките. По делото е установено, че той е обезпечавал двойно и тройно вземанията си. Кредитирането се е осъществявало с единствената цел - печалба. Вярно е, че тя е разрешена и търсена от държавата, но начина на реализирането й е престъпен, а и действителната такава е била укривана.

Защитата излага доводи за законосъобразност на сделките при спазване разпоредбите на съответните нормативни актове.

Задължението за лихва не е еднозначен термин. Лихвата може да представлява възнаграждение за ползването на пари - чл.10, ал.2 ЗЗД, чл.240, ал.2 ЗЗД, чл.294, ал.1 ТЗ. Лихвата може да е и обезщетение за вреди - чл.86 ЗЗД. Дължимата лихва за ползването на капитал е възнаградителна лихва. Понякога капиталът/парите, за ползването на които се дължи лихва/ и дължимите лихви се сумират и след това се уговаря връщането на сумата чрез периодични вноски, наречени анюитети. По този начин е процедирано по настоящото дело. Следва да се отбележи, че гражданскоправната, договорна възнаградителна лихва изисква писмена форма за действителност /чл.240, ал.2 ЗЗД/. Възнаградителната лихва в търговското право възниква по силата на закона - чл.294, ал.1 ТЗ.

 Предвид гореизложеното следва да се посочи, че подс.Д. е определял лихвата по свое усмотрение - от лихва "близки" до 10% месечно, поради което не би могло да се твърди от защитата на подсъдимия, че е налице законосъобразност по сделките, тъй като те са сключвани с цел незаконно обогатяване на подсъдимия, извършвайки дейност неразрешена от закона, а именно: лихварство по смисъла на чл.252 от НК.

Защитата възразява, че ако са извършвани нарушения на закона, те по своя характер са административни. Твърди се, че всички действия на подсъдимия по отношение на извършените сделки са били пред служебни лица-нотариуси, съдия изпълнител, като за целта той е ползвал счетоводител и адвокат. Изброените лица обслужват интересите на ангажиращото ги лице, но не са длъжни да следят за целите на същото, т.е. извършват се сделки с необходимите документи за които се следи дали отговарят на изискванията на закона, но целта за сключване на тези сделки е единствена на подсъдимия. Всички сделки формално са законосъобразни, с изключение, разбира се, на клаузата за лихва. Всяка една - предмет на обвинението по начина, по който е документирана, е действителна. Противоречието със закона е налице при всички сделки в съвкупност, които като цяло попадат в обсега на чл.252, ал.1 НК. Престъпна е цялостната дейност, включваща всички заеми, с чието системно предоставяне е засегнато нормалното функциониране на финансово-кредитната система и косвено - интересите на кредитополучателите.

 След съпоставяне на данъчните декларации за инкриминирания период и данните за придобитите  движими и недвижими имоти през същия период, водят до единствения възможен извод, това е било основното занимание на подсъдимия и от него е черпел доходи за издръжката си, а това е един от елементите на престъплението по чл.252 НК.

Защитата на подсъдимият възразява срещу прочитането на показанията на починали свидетели на такива които са извън страната, като по този начин били нарушени правата му. Не можел да задава въпроси и да проверява изложените от тях факти и обстоятелства. Този способ за събиране на доказателства е уреден по надлежния ред в НПК и с него по никакъв начин не се накърняват правата на подсъдимия. Още повече, че освен тези показания към делото са приобщени и показания на близки на починалия свидетел.

На следващо място се възразява, че присъдата е постановена въз основа на противоречиви показания, като се изреждат всички пунктове от осъдителния диспозитив. Това не е така, тъй като по делото всички свидетели са разпитани по няколко пъти и частичното не съвпадение в показанията им не би могло да се приеме за противоречие.

В тези възражения подсъдимия противопоставя собствените си обяснения на показанията на разпитаните свидетели. Въпреки, че обясненията на подсъдимия са част от доказателствата по делото към тяхната преценка следва да се подхожда в съвкупност с останалите такива. Съдът е посочил на коя част от тези обяснения дава вяра и коя приема като защитна теза. Така съпоставени обясненията на подсъдимия не се подкрепят от показанията на повечето свидетели, както и от писмените доказателства по делото.

Така например по пункт 3 от обв. акт е установено, че зетят на свид. Ив.Х. е поискал заем от подс. Д. през м.ноември 2000г. С НАПП съсобственият им имот е бил прехвърлен на подс. Д. на 22.11.2000г. като е вписана цена 7600лв. Очевидно уговорката е била имота да се прехвърли на подс. Д. за да гарантира взетия заем, като след изплащането му да се върне обратно на собствениците. В този смисъл са и показанията на двете свидетелки, майка и дъщеря –Ив.Х.и Г.И., които до разпита им в с.з. на 06.11.15г. са били с убеждението, че „залагат” имота си. За това и след смъртта на заемателя - 24.01.2001г. са продължили да изплащат лихви на подс. Д. – веднъж 1000лв. свид. Х.и веднъж 2000лв. –свид. Г.И.. След като преустановили плащанията, подс. Д. продал имота на трети лица, като обещал да върне 1000лв., но не сторил това. Тези показания няма как да кореспондират с обясненията на подс. Д. по този пункт, тъй като той твърди, че е купил имота и въобще не е ставало въпрос нито за заеми нито за лихви. Тези обяснения си противоречиви, тъй като същия не отрича, че свид. Х.не е искала да подпише нотариалния акт. Няма логика когато някой иска да продаде имота си по собствено решение да не иска да стори това пред нотариуса, страхувайки се, че ще остане без него. Всичко това още веднъж идва да покаже стремежа на подс. Д. да се възползва от правната неграмотност на изпадналите в безизходица потърпевши.

В този смисъл са и възраженията относно п.8, относно свид. Е.Д.. Пред съда са представени достатъчно убедителни доказателства каква сума е взел този свидетел и каква е върнал. Свидетелят е имал благоразумието да преведе сумите по банков път, поради което не съществува никакво съмнение относно неговите показания.

По този пункт от заключението на изготвената допълнителна ССЕ е нанесена корекция, тъй като вещото лице се е съобразило с посочената сума в представените документи-НА, като същата от 35000 лева е намалена на 33265,94 лева.

Не е налице и припокриване на заеми по п.9 и п.10 и п.11- Свид. Х.С. взела три заема от подс. Д. –  2000лв., за брат си Ш.Сайфедин през 2007г., 2000лв. за братовчед си Е.М. през 2008г. и 3000лв съща през 2009 г.

Възраженията на защитата са, че не е житейски издържано да бъдат вземани заеми от свидетелката за трети лица. Показанията на св.С. депозирани на 19.10.2011 г. и тези от 17.02.2015 г. са идентични и няма основание да не бъдат приети за достоверни –/т.2,стр.32, т.9, стр.86-88/.

Подс. Д. възразява срещу кредитирането на показанията на свид. Р.К. /п.14/. На свидетеля са четени показанията му на ДП и същият е потвърдил верността им, освен това те се подкрепят от писмените доказателства по делото ипотекирания имот е продаден на 17.10.2008г. на Р.Д., майка на подсъдимия и същата го е „върнала” обратно на свид. К. на 01.04.2009г., който от своя страна го е продал на трето лице същият месец. Тези действия подкрепят заявената от свидетеля уговорка с подс. Д. да му изплати 15 000лв. за да му върне имота. От разпита на този свидетел, проведен на 03.10.2011 г. е видно, че свидетелят е взел заем от 3000 лева при лихва 10% месечно. Подписал Запис на заповед за 6000 лева. Впоследствие взел още един заем от 4000 лева, но вече е дал обезпечение имот-апартамент, който в последствие отново закупил от майката на подсъдимия за сума от 15000 лева.разпит-/т.2, стр.97/. След приспадане на взетите суми в заем в размер на 7000 лева и покупната цена на отново придобития имот е в размер на 8000 лева, която сума се явява незаконно придобита.

Възражението на подсъдимия, че той не участва в тази сделка, а майка му е неоснователно, тъй като сумите по заемите ги дал той, също се е снабдил със Запис на заповед и в последствие той продал имота на майка си. Последната очевидно се явява „поставено“ лице в тази сделка. Това, че последната продажба е извършена от Р.Д. на свидетеля е от никакво значение и не е обстоятелство, което съдът следва да приеме, като липса на участие на подсъдимия в тази сделка.

Възражението относно п.17 по отношение на св.З.К. е неоснователно. Тази свидетелка е бил разпитана на 29.04.2011 г., на 05.03.2014 г., както и на 23.02.2015 г.-/т.2 стр.32, т.8, стр.16-17, т.9., стр. 86-88/. Показанията й са последователни и кореспондират помежду си и при трита разпита. Не е налице факт или обстоятелство да не бъдат кредитирани от съда.

 От показанията на всички свидетели, следва да се направи извод, че те са твърдо убедени че при вземане на заема са договаряли „лихва” от 10% месечно в повечето случаи или 120% годишно, че са били наясно, че първо се дължала месечната лихва и обикновено цялата главница в края на периода. Никой от тях не смесва таксите и разноските по нотариалните или изпълнителните дела. За лихви за забава/ „допустима лихва по ЗДД”/ въобще не може да става въпрос.

Твърдението, че се е дължала неустойка от заемателите при забава на дължимата сума е неоснователно, тъй като такава клауза към договорите би следвало да бъде предвидена изрично-чл.92 от ЗЗД. Това не е било така, видно от доказателствата по делото, а е прикривало плащането на лихви, определяни по усмотрение на подсъдимия.

Предвид гореизложено, съдът счита, че по делото са налице безспорни доказателства от които следва единствения извод, че подс.е осъществил състава на престъпление по чл.252 ал.2 от НК, за което е би осъден.

По обвинението за извършено престъпление по чл.246 ал.3 НК, подсъдимият е бил оправдан, като е подаден протест пред въззивната инстанция при първото разглеждане на делото, но касационен протест против решението на ВАС не подаден, поради и което тази част от присъдата не следва да бъде обсъждана.

 

 

 

ПО НАКАЗАНИЕТО

Наложеното наказание по вид и размер съответства на извършеното деяние от подсъдимия, за което е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от пет години, което е постановено да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Присъдата е била постановена преди изменението в ЗИНЗС, поради което е било определено и вида на затворническо общежитие, в което следва да бъде търпяно наказанието. В тази част присъдата следва да бъде изменена, като се отмени вида на затворническото общежитие.

Защитата на подсъдимия в с.з. пледира за изменение на присъдата, като на основание чл.55 от НК, Размера на наложеното наказани да бъде намален с приложението на чл.66 ал.1 от НК, както и на основание чл.55 ал.3 от НК да не бъде и отменена наложената глоба.

Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наказанието, а искане да се приложи разпоредбата на чл.55 НК е неоснователно.

Следва да се посочи, че при определяне размера на наложеното наказание съдът е отчел високата степен на обществена опасност както на престъплението така и на дееца. Оценен е обема на тази дейност, начина на извършването й. Следва да се отбележи и продължителния период на престъпната дейност, който е в продължение на девет години.

Съдът е отчел високата степен на обществена опасност на деянието, в този смисъл е и съдебната практика- /вж.Решение № 430/07.10.1996г. по н.д.№ 468/95г./ Определеното наказание от пет години лишаване от свобода е в минималния предвиден размер и е съобразено и достатъчно за постигане на целите по чл.З6 НК.

Съдът, не намира основание за приложението на чл.55 НК тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства. Отчетено е като характеристични данни и обстоятелството, че подсъдимия е продължил престъпната си дейност и след като срещу него е било образувано ДП, поради което наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим.

 Посоченото здравословно състояние на подсъдимия не би могло да бъде обстоятелство в такава степен, че да повлияе относно размера и вида на наложеното наказание.

Изтичането на „значителен период от време” от извършването на деянията, също не може да се отчете като смекчаващо обстоятелство, по скоро големия инкриминиран период от време би могъл да се счита като отегчаващо такова. Делото е с изключителна фактическа сложност, а и първоначално е образувано за друг вид престъпление – данъчно.

По-нисък размер, респ. приложение на чл.55 НК би бил акт на неоправдано снизхождение и няма да окаже изискваното предупредителното и възпитателно въздействие.

Съдът е наложил и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 8000лв. Правилно е осъдил подсъдимия да заплати сумата от 106 496лв.

Съдът счита, че присъдата на СОС следва да бъде потвърдена, макар и размера на инкриминираната сума да търпи увеличение в резултат на новата и допълнителна ССЕ, тъй като против Решението на АС-Варна, след първото разглеждане на делото не е подаден касационен протест. Съдът, при настоящото разглеждане на делото не следва да влошава положението на подсъдимия, предвид размера на инкриминираната сума.

Настоящата инстанция не намира основание да не бъде налагана, така определената глоба, тъй като не намира причина за това, видно от доказателствения материал по делото.

При извършената служебна проверка, съдът не констатира нарушения, които да водят до отмяна на присъдата, поради което и на основание чл.334 т.3от НПК и чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯВА присъдата на Силистренския окръжен съд от 08.04.2016 г.по НОХД №182/2015 г., като ОТМЕНЯ определения вид на затворническо общежитие за изтърпяване на наложеното наказание.

 ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане за отмяна на наложената забрана за напускане пределите на Р.България от подс.Ж.К.Д..

Решението подлежи на касационна жалба и протест в 15-дневен срок от уведомяването на страните.

         

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: