Р Е Ш Е Н И Е

 

31

 

гр.Варна, 08  февруари 2018г.

 

В     ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 15 декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при участието на прокурора СВЕТЛА КУРНОВСКА и секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНОХД № 447 по описа на ВАпС за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

   

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по:

1. въззивна жалба от защитника на подсъдимия М.Х.М., ЕГН ********** против присъда № 66 от 26.09.2017г. по НОХД № 749/2017 год. по описа на Окръжен съд – Варна;

2. частен протест на повереника на частния обвинител Ю. С. Ю. ЕГН ********** – адв.В.В..

3. протест на прокурор при ОП Варна

Развиват се оплаквания за несправедливост на наложените наказания в два противоположни аспекта.

С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в извършването в условията на реална съвкупност на две престъпления:

1. по чл.123, ал.2 от НК, тъй като на 26.10.2015 г. в землището на с. Цонево, обл. Варненска, местността „Малкият картал", по непредпазливост причинил смъртта на С.Ю.С., настъпила на 13.11.2015 г., чрез действия, които спадат към правно регламентирана дейност - ловуване, представляваща източник на повишена опасност, които е нямал право да упражнява, като е нарушил:

Закона за лова и опазване на дивеча - чл. 21. ал. (1); чл. 22,ал. 1; чл. 23, ал.1 и ал.2, ал. 3 и ал. 7; чл. 56, ал.3 и чл. 57, ал. 1 

Правилника за прилагане на закона за лова и опазване на дивеча - чл. 80 ал. 1 и ал. 2. 

Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия - чл. 76 ал. 1 и чл. 81 ал. 1 и нарушил т.5 от Раздел „Забранява се" от Инструкция за безопасност при боравене с ловно оръжие и боеприпаси по време на ловните излети - стрелба по шум или неясно видима цел, поради което и на основание чл. 58 а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т. 1 от НК съдът му определил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА;  

 

2. по чл.339, ал.1 от НК, тъй като на 26.10.2015 г. в землището на с. Цонево, обл. Варненска, държал огнестрелно оръжие: фабрично произведена пушка марка „SARSILMAZ", модел TS870TM, 12 калибър, с две цеви, както и боеприпаси за огнестрелно оръжие: 11 броя фабрично произведени патрони, предназначени за ловно гладкоцевно оръжие, 12 калибър: 1 бр. „11/0" със сачми 7.65 мм;  1 бр. „11/0" със сачми 7.65 мм; 1 бр. „13/0" със сачми 8.55 мм; 1 бр. „13/0" със сачми 8.55 мм; 1 бр. „13/0" със сачми 8.55 мм; 1 бр. „4/0" със сачми 5.00 мм; 1 бр. „00" със сачми 4.50 мм; 1 бр. с надпис „rifled slug" с оловен куршум тип „Бренеке"; 1 бр. с надпис „EXPRESS MAGNUM 12 PEL-00BK REMINGTON" със сачми 8.55 мм; 1 бр. ловен патрон 12 калибър; 1 бр. ловен патрон с неустановени калибър, марка и модел, без да има за това надлежно разрешение по чл. 56, ал.1, вр. чл. 50, ал. 1 до ал. 5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, поради което и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му определил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА

ВОС групирал по реда на чл.23, ал.1 от НК така определените наказания и наложил на подс.М. да изтърпи най-тежкото от така определените наказания, а именно – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

С атакуваната присъда била ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимия М., които бил осъден да заплати обезщетения за нанесени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.123, ал.2 от НК както следва:

на Ю. С. Ю., ЕГН **********, сума в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2015 г., до окончателното изплащане на сумата.

на А.Р.М., ЕГН **********, сума в размер на 30  000 ( тридесет хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2015 г., до окончателното изплащане на сумата.

Подс.М. бил осъден по реда на чл.189 от НПК да заплати на частните обвинители и граждански ищци направените от тях разноски да адвокатско възнаграждение в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, както и 2 400 лв. (две хиляди и четиристотин) лева, представляващи държавна такса върху уважения граждански иск, по бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Варна.

В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.

Въззивното производство пред Варненски Апелативен съд е образувано по жалба от защитника на подсъдимия – адв.Г.К., с която се твърди неправилно приложение на материалния закон и се иска от въззивната инстанция да измени присъдата и да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление – такова по ал.4 на чл.123 от НК. В допълнение към въззивната жалба се излагат аргументи в подкрепа на тезата, че подсъдимият е оказал реална и адекватна помощ на пострадалия. Всички негови действия са описани и в обстоятелствената част на обвинителния акт, а мотивите на ВОС да откаже преквалификация били вътрешно противоречиви. Излага се искане за намаляване размера на присъдените обезщетения, тъй като гражданските ищци имали и друг син, а това обстоятелство не било оценено от съда. Не бил отчетен и значителния принос на загиналия за настъпването на смъртта, въпреки констатацията, че всички нарушения на Закона за лова и ЗОБВВ, вменени във вина на подсъдимия са били допуснати и от пострадалия. Иска намаляване размера на присъдените обезщетения до 10 000 лева. Оспорва се присъждането на разноските за повереник на ЧО, тъй като представения договор за правна помощ не е от кочан, предвиден за удостоверяване на това правоотношение, както и че не са представени доказателства за реално плащане на адвокатското възнаграждение. Твърди се бланкетно несправедливост на наказанието, наложено за деянието по чл.339, ал1 от НК като се иска намаляване на срока на наказанието „Лишаване от свобода” на една година.

Варненският апелативен съд е сезиран със жалба и от повереника на частния обвинител Ю. С. Ю. – адв.В.В.. Навеждат се оплаквания за явна несправедливост на наложените с атакуваната присъда наказания. Искането се базира на принципната тежест на престъплението, извършено с огнестрелно оръжие и лишило от живот един млад мъж. Иска се отмяна на приложението на чл.66 от НК и постановяване от въззивната инстанция на ефективно изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода”.

В съдебно заседание въззивният прокурор заявява, че не поддържа подадения протест, с който се иска отмяна на приложението на чл.55 от НК. Счита, че обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са били установени по несъмнен и категоричен начин. Намира отмерените от първата инстанция наказания за справедливи, тъй като са съобразени както с тежестта на извършеното, така и с личността на дееца. Не намира основания, почиващи на доказателствата по делото, за претендираната от частните обвинители отмяна на условното осъждане.

Поверениците на частните обвинители поддържат оплакване за неправилна квалификация на деянието, тъй като се касаело за особено тежък случай, предвид факта на използваното незаконно оръжие при осъщественото поведение. Твърди се, че условното осъждане на подс.М. не може да постигне целите на генералната превенция, тъй като за обществото в село Булаир щяло да остане усещането, че може човек да бъде убит безнаказано. Иска се увеличаване на наказанието „Лишаване от свобода” и отмяна на условното осъждане.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата на изложените в нея основания. Излагат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон при правилно установена фактическа обстановка, за несъразмерна тежест на наложеното на възз.М. наказание, както и за завишеност на присъдените обезщетения по размер. Изразява становище за неоснователност на оплакванията на обвинението.

В последната си дума подсъдимият също заявява искреното си съжаление за случилото се.

Настоящият състав на Варненския апелативен съд намира за частично основателни оплакванията на защитата, а тези на публичното и частното обвинение за неоснователни по следните съображения:

От фактическа страна въззивната инстанция приема за установена следната обстановка:

Съдебното производство е протекло по реда на т.нар. „съкратено съдебно следствие” по смисъла на чл.371, т.2 от НПК.

Подс. М.Х.М. и постр. С.Ю.С. били близки приятели. И двамата  живеели в с. Булаир, обл. Варненска.

На 25.10.2015 г. двамата се срещнали и се уговорили на следващия ден да отидат в гората и да ловуват, като вземат със себе си пушки и патрони.

          От приложеното писмо от Началник на Четвърто РУ МВР -Варна /т.2, л.17/, след направена справка в ЦИС „Полиция" - КОС се установява, че подс. М.Х.М. не притежава надлежно разрешение за съхранение и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, съгласно ЗОБВВПИ.

Същият факт  се отнася и за пострадалия С. С..

Въпреки горното, на неустановена дата подс. М. придобил огнестрелно оръжие и боеприпаси:

-ловна пушка тип „надцевка", с две цеви, 12 калибър, с надпис върху металната част на тялото „SUPER VURUCU" и фабричен номер S96311. Пушката била фабрично произведена като ловно гладкоцевно оръжие, 12 калибър, марка „SARSILMAZ", модел TS870TM, с ремък, а от лявата част на цевите посредством ПВЦ слепки бил прикрепен черен на цвят фенер;

-11 броя фабрично произведени ловни патрони, 12 калибър. Единствените доказателствени средства, установяващи как подс. М. се е снабдил с огнестрелно оръжие и боеприпаси за огнестрелни оръжия, са неговите обяснения, дадени при разпита му в качество на обвиняем на 27.10.2015 г. В тях подс. М. заявява, че намерил пушката и патрондаш с 30 отделения и патрони в него в чувал, който видял, разхождайки се в гората до селото си. Според обясненията му това се случило „преди няколко дни", т.е. няколко дни преди посочения разпит. Подс. М. заявява, че чувала изхвърлил, а пушката и патрондаша с патроните скрил в гората, като не казал на никого за намерените вещи.

На 25.10.2015 г. вечерта /след уговорката със С./ подс.М. отишъл до гората, взел пушката и патрондаша с патроните и ги скрил в двора на къщата, в която живеел.

Преди да тръгне за дома на С. - около 5.30 часа на 26.10.2015 г., подс. М. преметнал пушката през рамо, а патрондаша с патроните сложил на кръста си.

Приятелят му – С., го чакал пред дома си, като също носел със себе си пушка-едноцевка, за която също нямал разрешение. Двамата потеглили с мотора на С., марка „ИЖ", като се насочили към горския масив в местността „Малкият картал", където възнамерявали да ловуват.

Когато стигнали посочената местност, слезли от мотора, който оставили в близост до пътя и тръгнали към вътрешността на гората. В един момент двамата се разделили, за да огледат гората за дивеч. Подс. М. потеглил в посока надолу към дерето, а пострадалият - в страни. Към този час на деня в гората било все още тъмно. Вървейки, подс. М. се озовал до трънливи храсти и се опитвал да излезе от тях. В този момент той чул шум, който оприличил на чупене на клони и решил, че са стъпки на животно. Решил да стреля в посоката, от която идвал шума - на около 20 -30 метра от него. Нямало никаква видимост, подс. М. се изплашил, заредил пушката си и стрелял, т.к. помислил, че това може да е диво прасе. Произвел изстрели в посоката, от която идвал шума. Изстрелял и двата 12-калиброви патрона, които били поставени в пушката. След това въззивникът се насочил към мястото, в която посока стрелял. Видял приятеля си С. да лежи в трънките и разбрал, че го е прострелял.

Отишъл до С., повдигнал го и подпрял на едно дърво. Попитал го дали е добре, а той му отвърнал, че е добре. Първоначално не забелязал по С. да има кръв. След това подс. М. издърпал С. по-нагоре и го подпрял с раницата. Тогава видял, че по едно от слепоочията на приятеля му има кръв, която въззивникът почистил с ръце. Подс. М. се опитал да вдигне С., за да тръгнат и излязат до пътя, но пострадалият не бил в състояние да върви.

Въззивникът започнал да търси вода, за да измие раната на С. или да му даде да пие, но видял, че мешката му е празна. Той почистил раната на пострадалия с ръце и с горната си дреха.

После подс. М. скрил под листата, в близост до мястото, където паднал С., пушките на двамата , както и мешката. Двете гилзи изхвърлил в гората, а патрондаша скрил, като също го заровил под листа.

След това подс. М. се обадил по мобилния си телефон на баща си - свид. Х.М.Х. и му казал, че без да иска е прострелял С., затова да дойде, ако е възможно с джип, за да закарат С. до болница. Обяснил му, че намират в местността „Малък картал”.

След като говорил със сина си, свид. Х. се отправил към дома на родителите на С.. По пътя срещнал свид. Д.Ю.-съпруга на свид. С. Ю. /брат на свид. Ю.Ю./. Свид. Ю. забелязала, че свид. Х. е разтревожен и го попитала какво се е случило. Той й казал, че племенникът й С. е прострелян.

Свид. Х. отишъл до дома на родителите на пострадалия С. -свид. Ю.Ю. и А.М.. Казал им, че синът му – подс. М., прострелял С.. Обяснил им, че това е станало в местността „Малък картал”. Свид. Ю. веднага позвънил по мобилния телефон на сина си С., но нямало покритие. След малко отново позвънил, но сигналът бил „свободен" и никой не вдигнал. В дома на свид. Ю.Ю. пристигнал и най-малкия му брат - свид. Адем Ю., който междувременно разбрал за случилото се. Последният предложил на бащата на пострадалия веднага да потеглят към мястото. Двамата потеглили с автомобила на свид. Ю. Ю.. По пътя свид. Ю. Ю. продължил да звъни на сина си. В един момент му отговорил подс. М. /който взел телефона от джоба на пострадалия/, като му казал, че е прострелял С. в главата. След като свид. Ю. попитал подс. М. къде точно се намират, последният му обяснил - в гората между селата Булаир и Цонево, но по-близо до с. Булаир.

Свид. Х. (бащата на подсъдимия), заедно със свид.А.А.потеглили пеш от селото, по преките пътеки в гората към мястото на инцидента. Когато пристигнали, заварили пострадалия С. да лежи на земята, в безсъзнание, с рана на главата, а подс. М. бил изплашен и плачел.

            Свид. Д.Ю.уведомила за случилото се съпруга си -свид. С. Ю., който по това време бил извън дома си, за да наглежда животните. Последният се обадил по мобилния си телефон, като съобщил за инцидента и повикал линейка. След като се прибрал в дома си, свид. С. Ю. се обадил на свид. Ю.Ю. по телефона и от него разбрал, че инцидентът е станал в местност „Малкият картал”. Т.к. знаел, че мястото е труднопроходимо, свид. С. Ю. се обадил по телефона на свой съселянин - свид. Е.М., който имал джип „Сузуки" и го помолил да отиде на мястото.

Свид. М. потеглил с джипа, като по пътя взел със себе си свой братовчед /Ю. Ю./. Пътувайки с джипа, по пътя настигнали автомобила, с който пътували свид. Ю.Ю. и брат му - свид. Адем Ю.. Свид. Ю.Ю. се качил в джипа на свид. М. и потеглили към мястото на инцидента. Там заварили свидетелите Х.Х. и А.А.. Качили пострадалия С. в джипа и свид. М. потеглил заедно със свидетелите Х.Х., Ю.Ю. и Ю. Ю.. Пострадалият дишал, но бил отпуснат и не можел да говори. По пътя срещнали полицейски автомобил, в който се намирал и лекар. Последният се качил в джипа и продължили, докато срещнат извиканата от свид. С. Ю. линейка, където прехвърлили пострадалия.

Подс. М. и свид. А.А.тръгнали пеш от мястото на инцидента към с. Булаир. През целия път подсъдимият  плачел и повтарял „Защо стана така".

След като се върнал в селото, свид. Ю.Ю. разбрал, че С. е откаран с линейка до „ЦСМП МБАЛ Св. Анна" АД в гр. Варна. Родителите на пострадалия се качили в автомобила си. На шофьорското място седнал свид. А.Ю., който управлявал автомобила до МБАЛ „Св. Анна" АД Варна. Там родителите на С. разбрали, че той е в шоково отделение, а после бил оставен на лечение. По спешност на пострадалия била извършена неврохирургична операция. Независимо от проведеното лечение, на 13.11.2015 г. С. починал.

На 26.10.2015 г. бил извършен оглед на местопроизшествие /т.1, л. 25-27/ - периметър от около 60 кв.м. - 3/20 м, находящо се в гориста местност - местност „Малкият картал" в землището на с. Цонево, обл. Варна и изготвен фотоалбум /т.1, л. 28-38/.  От огледния протокол се установява че , до местопроизшествието се достигнало по горски път, тръгвайки от с. Булаир, обл. Варна, в посока запад-северозапад. На около 9.5 км от с. Булаир пътят отвеждал до дърво с маркировка с бели и черни линии, определяща граница на отдел. От дървото пътят завивал на 150 градуса и се насочвал на изток-североизток. На 15 м от дървото с маркировката пътят бил обрасъл с трева и къпини и трудно проходим. На 28 м от дървото, между коловозите и къпините и тревата, в средата на пътя, на 40 см едно от друго, от дясно на ляво, били намерени и иззети:

-Част от кожена кафява каишка с размери 6/1.5 см, с червеникава субстанция, описана в протокола като ВД № 1;

-Снопче с листа, пропити с червеникава течност и находящо се до тях парче с неправилна форми и размери 1/2 см, с розов цвят и видимо биологичен произход - с червеникаво зацапване по него, описано като ВД №2.

-Парче с размери 0.3 см на 1.5 см и неправилна форма, розово на цвят, с червеникави зацапвания, с видимо биологичен произход - същото е иззето с листо, върху което е залепнало, описано като ВД № 3.

 Местопроизшествието и своеобразната пътека от веществени доказателства продължавала вляво от пътя и навлизала в гъсти храсти, след което продължава на около 15 м вляво от пътя.

-На 4 метра от пътя в храстите е намерен кафяв кожен колан с дължина 1 м и желязна катарама, без надписи, описано като ВД № 4.

-На 2 метра, във вътрешността на гората и два метра от колана, е намерена светлокафява вълнена шапка със сини ивици, с видими разкъсвания по цялото й протежение, описано като ВД № 5.

-На около 90 см от шапката, успоредно от пътя, до отрязан дънер, заровен в листата, е намерен кафяв кожен колан - патрондаш с 30 отделения, съдържащ 9 бр. патрони от различни марки - всички 12 калибър, описано като ВД № 6.

-На 30 см от шапката, успоредно на пътя, върху кора от дърво, на височина 45 см от земята, е намерено петно с червеникав цвят, неправилна форма и размери 30 см на 5 см, стичащо се надолу по ствола на дървото. В средата му е намерено залепнало за кората на дървото парче с видимо биологичен произход, розов цвят с червеникави зацапвания по него и размери 0.5 см на 0.5 см. Същото е било иззето заедно с част от кората на дървото и описано като ВД № 7.

-На 20 см западно от дървото и от ВД № 7, е намерено и иззето сноп с листа с червеникава течност по тях - ВД № 8.

-На 8 метра северна посока във вътрешността на гората, поставени едно до друго, подредени отляво надясно, са били намерени и иззети ВД № 9: самоделна пушка с дървен приклад с дължина 124 см, дължина на цевта 76.5 см, с черна презрамка - без обозначения.

След обезопасяване, в основата на цевта е бил намерен зареден патрон с надпис „CHEDDIT", зелен на цвят, 16 калибър,представляваща оръжието носено от постр.С. .

-Ловна пушка тип „надцевка" - гладкоцевна, с обозначение ,отляво надясно на главата „SUPER VURUCU " и изписан номер S96311 над предпазителя, с прикрепено с тиксо за цевта фенерче. Размерът на пушката е 113.5 см, а дължината на цевта 70.5 см, описано като ВД № 10,с която е стрелял подс.М. .

-Черна вълнена шапка с видими разкъсвания по нея, описана като ВД№ 11.

-Мръсно бяла на цвят платнена торба /тип мешка/ с размери 43 см на 60 см и презрамка с зацапвания с червеникав цвят по дръжката, описана като ВД № 12. Във вътрешността на мешката са намерени и иззети: найлонов чувал, увит със сезал, нож с пластмасова кания надпис MORAKNIV, нож със самоделна кания, дървена - без надписи. Находящите се в мешката ВД са обозначени с № № 12А, 12Б и 12В, по реда на описване.

-На 27.10.2015 год. бил извършен допълнителен оглед на местопроизшествието, описано в предходния огледен протокол /том 1, л. 40-41, фотоалбум л. 42-46/. За локализация на местопроизшествието било използвано GPS-устройство, което отчело координати: отдел 84, буква Ж, на границата с отдел 85, буква A, GPS координати 4751352 и 535144. На границата между двата отдела се намирало маркирано с бяла и черна боя дърво, ориентир при предходния оглед, както и при допълнителния оглед. На 40 метра източно от дървото, на 5 метра югоизточно от описаните като обекти с №  от 9 до 12 в предходния оглед обекти - два броя ловни пушки, черна вълнена шапка и бяла мешка, в храсти и листа била намерена и иззета 1 бр. гилза от ловен патрон, 12 калибър, черен на цвят, с надпис на нея ARSENAL, описано като ВД № 1.

-На 1.20 метра над земята, в дънер от изсъхнало дърво, се намерил отвор /дупка/ с диаметър около 0.5 см. При разкриване на отвора, в дълбочина от 5 см в дънера, била намерена и иззета 1 бр. деформирана сачма с приблизителен Ф 0.5 см, с полепнала по нея дървесина, описана като ВД№2.

-На 26.10.2015 год. бил извършен оглед на лице /освидетелстване/ на С. С. /том 1, л. 49-50/. При освидетелстването от лява и дясна ръка на С. били взети ацетонови обтривки. Протоколът е одобрен от съдия /том 1, л. 48/.

-На 26.10.2015 год. били иззети обтривки от лява и дясна ръка, както и 1 бр. контролни обтривки, от подс. М. /том 1, л. 51/.

-На 26.10.2015 год. подс. М. предал доброволно вълнена фланела с дълъг ръкав и качулка на зелено-бели напречни райета с надпис на етикета MACCAL, със зацапване с червеникав цвят в основата на качулката отпред вляво, както и мобилен апарат YEZZ със СИМ карта на Глобул, с посочен номер и два броя ИМЕИ /том 1, л. 52/.

-На 26.10.2015 год. дежурен лекар ОАИЛ при МБАЛ „Св. Анна" АД Варна К.С.предала доброволно: два броя патрони с жълти на цвят гилзи с изписана буква F от долната страна на гилзата; един брой джобно фенерче, черно на цвят /т. 1, л. 53/. В протокола е отразено изявлението на С., че тези вещи са били в един от джобовете на приетия за лечение С..

-На 26.10.2015 г. Е.П., работеща в МБАЛ „Св. Анна" АД Варна предала доброволно /т. 1, л.54/ дрехи на приетия към момента в ОАИД С. С.. По част от тях имало зацапвания с червена течност /камуфлажен елек; фанела с надпис „CE8CF", сиво-черна на цвят.

-На 27.10.2015 г. проф. д-р Светослав К., работещ в МБАЛ „Св. Анна" АД предал доброволно /т. 1, л.55/ 1 бр. шишенце с червено капаче, съдържащо формалин, в който били поставени няколко метални частици и кост. Същите били извадени от проф. К. при операцията на С..

-С протокол от 17.11.2015 г. /т. 1, л.56/ д-р В.С.- лекар в ОСМ МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД предал по делото деформиран проектил от сивкав метал, иззет от черепната кухина при аутопсията на трупа на С. С..

От назначената и изготвена по делото СМЕ № 241/2015 год. на трупа на С.Ю.С. /том 1, л. 82-86/ при огледа и аутопсията върху трупа на С. са установени: входна огнестрелна рана на главата в дясната слепоочна област; раневи канал с вход отдясно наляво, преминаващ през кожата, подкожието и меките тъкани в дясната слепоочна област, продължаващ през пластината на дясната слепоочна кост, двете полукълба на главния мозък, достигащ до пластината на лявата слепоочна кост, с разкъсване на твърдата мозъчна обвивка назад към тила, и завършващ в тилния дял на дясната голямомозъчна хемисфера, където е бил установен и иззет деформиран проектил от сивкав метал с диаметър около 7 мм; разкъсване по основата на двете голямомозъчно полукълба, некроза на двете голямомозъчни полукълба; многофрагментно счупване на основата на черепа в областта на средната и предната черепни ямки вляво; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и др.

Причината за смъртта на С. е огнестрелно нараняване на главата, обусловило тежка черепно-мозъчна травма с разкъсване на двете голямомозъчни полукълба, развила се некроза на голямомозъчните хемисфери, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, многофрагментно счупване на двете слепоочни кости и базата на черепа. Огнестрелната рана по дясната слепоочна област на главата е входна, с раневи канал с посока отдясно наляво, преминаващ през кожата, подкожието и меките тъкани в дясната слепоочна област, продължаващ през пластината на дясната слепоочна кост, двете полукълба на главния мозък, достигащ до пластината на лявата слепоочна кост, с разкъсване на твърдата мозъчна обвивка назад към тила, и завършващ в тилния дял на дясната голямомозъчна хемисфера, където е бил установен и иззет деформиран проектил от сивкав метал с диаметър около 7 мм. Посоката на движението на проектила показва движение на му отдясно наляво, навлизане в черепната кухина от дясната слепоочна област, пластината на дясната слепоочна кост, преминаване през двете голямомозъчно полукълба, удар в пластината на лявата слепоочна кост на черепа, приплъзване назад към тилната кост и завършващ движението си в тилния дял на дясната голямомозъчна хемисфера.

Освен описаните, други травматични увреждания по трупа не са установени. При изследване на проба кръв, взета при приемането на пострадалия в лечебното заведение на 26.10.2015 год. не е установено съдържание на етилов алкохол. Установена е кръвната група на пострадалия С. С. - А /бета/.

От заключението на назначената и изготвена СМЕ на веществени доказателства № 89/27.11.2015 год. /том 1, л. 93-96/, иззети при оглед на местопроизшествие на 26.10.2015 г. в м-ст. „Малкия картал”, землището на с. Цонево, обл. Варненска, и такива предадени на 26.10.2015 год. с протокол за доброволно предаване дрехи, с които е бил облечен пострадалият С.Ю.С., е установено следното:

-Доказва се наличие на кръв по обекти: част от кожена кафява каишка с размери 6 см х 1.5 см; снопче с листа, пропити с червеникава течност и находящи се до тях парче с неправилна форма и размери 1 х 2 см с розов цвят; парче с размери 0.3 х 1.5 см и неправилна форма, розова на цвят, с червеникави зацапвания, иззето с листо; част от кора на дърво с парче от биологичен произход с розов цвят с червеникави зацапвания по него и с размери 0.5 х 0.5 см; сноп с листа с червеникава течност по тях; черна вълнена шапка с разкъсвания по нея; мръсно бяла на цвят платнена торба с размери 43 х 60 см; нож със самоделна дървена кания; камуфлажен елек със зацапвания от червена течност; черно кожено яке с надпис Дизел; фланела с надпис СЕ/СЕ, сиво-черна на цвят със зацапвания от червена течност; фланела с дълъг ръкав, червено и тъмносиньо трико, с надпис Джуланг и спортна долница Адидас, тъмносиня със жълти кантове.

-Кръвта по всички гореописани обекти, с изключение на ножа със самоделна дървения кания, има човешки произход. Произходът на кръвта по посочения нож не е установен.

-Кръвната група на обектите, по които има човешка кръв, с изключение на платнената торба, е А /бета/. Кръвната група на кръвта по платнената торба не е установена.

При изготвянето на СМЕ на трупа на С. С. е установено, че кръвната му група е А /бета/.

От заключението на физико-химична експертиза № 16/ФЗХ-87/18.02.2016 г. изготвена от НИКК-МВР /том 1, л. 116-120/ се установява :

-В обтривките от цевта на пушка с дървен приклад с дължина 124 см, дължина на цевта 76.5 см, са регистрирани голям брой капсулни микрочастици със състав Рb(олово), Sb(антимон), Ва(барий).

-В обтривките от двете цеви на пушката-намираща се у подс.-  „SUPER VURUCU " с номер S96311, с дължина 113,5 см., дължина цевите 70,5 см., тип „надцевка", са регистрирани капсулни микроследи със състав Рb(олово), Sb(антимон), Ва(барий).

-В обтривката от лявата ръка на подс. М.Х.М. не са регистрирани капсулни микроследи, но са регистрирани три индикативни микрочастици със състав: Рb(олово) и Ва(барий). В пробите от ръкавите на фланела с дълъг ръкав и качулка, на зелено-бели напречни райета с надпис на етикета „МАССАL", не е установено наличие на капсулни микрочастици, но са регистрирани десетки оловни частици. Именно с нея е бил облечен въззивника към момента на извършване на деянието.

-В обтривките от ръцете на пострадалия С. не са регистрирани капсулни микрочастици.

По делото е била назначена и изготвена Съдебно балистична експертиза - протокол № 483/25.11.2015 г./том 1, л. 99-111/. Обект на изследване са били:

-ловна пушка „SUPER VURUCU " с номер S96311, с дължина 113,5 см., дължина на цевите 70,5 см. тип „надцевка" ;

-ловна пушка с дължина 124 см. и дължина на цевта 76,5 см, и двете иззети при оглед на местопроизшествие на 26.10.2015 г. в м-ст „Малкият картал" в землището на с. Цонево;

-9 бр. патрони, намиращи се в кожен патрондаш, иззети при оглед на местопроизшествие на 26.10.2015 г. в м-ст „Малкият картал" в землището на с. Цонево;

-Патрон с надпис „CHEDDITE", изваден от пушка с дължина 124 см и дължина на цевта 76.5 см, при оглед на местопроизшествие на 26.10.2015 г. в м-ст „Малкият картал" в землището на с. Цонево;

-2 броя патрони с жълти гилзи с изписана буква „ F„ от долната страна на гилзата, предадени с протокол за доброволно предаване на 26.10.2015 г.;

-Деформирана сачма с ф 0.5 см, иззета при допълнителен оглед на местопроизшествие на 27.10.2015 г. в м-ст „Малкият картал" в землището на с. Цонево;

-Метални частици, извадени при извършена операция на пострадалия С.;

-Гилза с надпис „ARSENAL", иззета при допълнителен оглед на местопроизшествие на 27.10.2015 г. в м-ст „Малкият картал" в землището на с. Цонево.

 От заключението на Съдебно-балистичната експертиза е установено ,че : -предоставената за изследване пушка с обща дължина 124 см и дължина на цевта 76.5 см, е самоделна ловна пушка. Същата е с една цев, 16 калибър, годна да произведе изстрел. От цевта й е била иззета обтривка за наличие на барутни частици, а от спусъка и полуложата - за наличие на биологичен материал.С посоченото оръжие е бил пострадалия в момента на изстрела .

-Предоставената за изследване пушка тип „Надцевка" с обща дължина 113.5 см и дължина на цевите 70.5 см, е фабрично произведена марка „SARSILMAZ" модел TS870TM, с две цеви, 12 калибър. Пушката е технически изправна, годна да произвежда изстрели. От цевите са били иззети обтривки за наличие на барутни частици, а от спусъците и полуложата - за наличие на биологичен материал.

-Предоставените за изследване 9 бр. патрони представляват ловни патрони 12 калибър, два от които имат обозначение 11/0, което означава, че те са снарядени със сачми с диаметър 7.65 мм; 3 от тях притежават означение 13/0, което означава, че са снарядени със сачми с диаметър 8.55 мм; 1 притежава означение 4-0, което означава, че е снаряден със сачми с диаметър 5.00 мм; 1 от тях притежава означение 00, от което следва, че е снаряден със сачми с диаметър 4.50 мм; 1 от тях притежава надпис „rifled slug" и е снаряден с оловен куршум тип"Бренеке", последният притежава надпис „EXPRESS MAGNUM 12 PEL-00BK REMINGTON,, и е снаряден, със сачми с диаметър 8.55 мм. Всички патрони са фабрично произведени за гладкоцевно оръжие 12 калибър, с ненарушени капсул-възпламенители, годни за стрелба. Патроните са предназначени за ловно гладкоцевно оръжие 12 калибър.

-Представеният за изследване патрон с надпис „CHEDDITE„, изваден от пушка с дължина 124 см и дължина на цевта 76.5 см, иззет при оглед на местопроизшествие на 26.10.2015 г. в м-ст „Малкият картал" в землището на с. Цонево, е ловен патрон 16 калибър снаряден със сачми с диаметър 7.65 мм, същият е предназначен за ловно гладкоцевно оръжие 16 калибър.

-Представените 2 броя патрони с жълти на цвят гилзи с изписана буква „ F„ от долната страна на гилзата, предадени с протокол за доброволно предаване на 26.10.2015 г. са 22 калибър, с периферно запалване, фабрично произведен за 22 калиброви винтовки и пистолети.

-Представената за изследване гилза от ловен патрон 12 калибър с надпис „ARSENAL", е част от ловен патрон 12 калибър, номер 13/0 с размер на сачмите 8,55 мм. Същата е изстреляна от гладкоцевно оръжие 12 калибър, каквото е носил подс.М. .

При сравнително микроскопско изследване между тази гилза и експериментално изстреляните гилзи с ловна пушка „SARSILMAZ" МОДЕЛ TS870TM, 12 калибър, с фабр. № S96311, се установява идентичност в ъгъла, наклона и ширината на отделните следи, а така също и съвпадения в характерните микроособености, съдържащи се в тях. Експертизата стига до извода, че от това изследване може да се направи извода, че гилзата е изстреляна с ловна пушка ,,SARSILMAZ " модел TS870TM, 12 калибър, с фабр. № S96311.

Поради силна деформация на патрона, към който се отнасят деформирана сачма с ф. 0.5 см., иззета при извършен оглед на 27.10.2015 г. в м-ст., „Малкия картал" землището на с. Цонево и метални частици, предадени с протокол за доброволно предаване на 27.10.2015 г., извадени при извършена операция на лицето на С.Ю.С., експертизата не може да даде отговори на въпроса какъв е калибъра, марката и модела на въпросния предоставен за изследване патрон.

            Видно от изложеното по-горе въззивната инстанция възприема идентична с установената от ВОС фактическа обстановка, която не само е описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, но е и установена по несъмнен и категоричен начин, както чрез самопризнанието на подсъдимия, така и чрез положените в хода на досъдебното производство значителни усилия за изясняване механизма за настъпване на смъртта на С.Ю.С., вкл. чрез назначаването на множество експертизи. Спор по фактите по делото не е налице. Спори се по правната квалификация на деянието, както и дали наложените на възз.М. наказания са справедливи.

Производството по делото, в съдебната му фаза пред първата инстанция, е протекло по реда на диференцираната процедура, регламентирана в чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият е признал фактите по обвинението и е дал съгласие да не се събират доказателства за тяхното установяване. Направеното самопризнание е било одобрено от съда, съгласно процесуалният ред по чл. 373, ал. 4 от НПК, което е резултирало като санкционна последица в определяне на наказание при условията на чл. 58а от НК. На така обособената фактическа страна, първата инстанция е направила частично правилни правни изводи, придавайки и́ квалификацията по основния текст на чл.123, ал.2 от НК.

Безспорно е, че ловуването е правно регламентирана дейност,  за упражняването се изискват специални знания по силата на нормативен акт - Закона за лова и опазване на дивеча, Правилника за прилагането му и Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които се изисква лицето да има съответно разрешение /ППВС №6 /69 г./.Ловуването представлява дейност, представляваща източник на повишена опасност, защото и при най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или дейността, се създава опасност за живота и здравето на други лица. Това е така, защото се действа с бързо и поразяващо средство при неправилното му използване, а и при ловуването обикновено се действа при специална обстановка и при наличие и на други хора. Именно горното обосновава квалификацията на спорено по чл.123 от НК, а не тази по чл.122 от НК и затова не може да бъде ценено втори път като отегчаващо отговорността на подс.М. обстоятелство както настоява частното обвинение.

Безспорно е, че въззивникът не е бил правоспособен ловец, нито пък е притежавал разрешение за носене на оръжие. Това от своя страна предопределя и квалификация по ал.2 на чл.123 от НК.

Не се спори от страните, че възз.М. е действал при форма на вината несъзнавана небрежност – не е искал настъпването на съставомерния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. Поведението му е било в грубо нарушение на Закона за лова и опазване на дивеча, Правилника за прилагане на закона за лова и опазване на дивеча и на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, коментирани подробно от първата инстанция.

Единственият спор по делото, повдигнат от защитата, е дали е налице квалификацията по ал.4 на чл.123 от НК – т.е. дали след деянието въззивникът е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия.

Сред признатите от подс.М. факти са и тези описани в обстоятелствената част на ОА и свързани с поведението му непосредствено след двата произведени изстрела и след осъзнаването му, че е ранил приятеля си. От този първи момент въззивникът е действал, воден от желанието да помогне на ранения. Първо го вдигнал, преместил го на по-удобно място, почистил кръвта от слепоочието му, опитал се да го вдигне, за да стигнат до пътя. След като разбрал, че С. не може да върви, дори опирайки се на въззивника, М. М. разбрал, че сам няма как да се справи – намирали се в пуста гориста и трудно достъпна област. Затова потърсил помощ по телефона, като се обадил на баща си, обяснил му, че е прострелял С. и има нужда от съдействие, за да го закарат в болница, като настоявал да намерят джип. Останал до приятеля си и говорил и с неговия баща по телефона, като отново разкарал, че го е прострелял, обяснил и местоположението на двамата в гората. Когато пристигнали на място бащата на С. с джипа на свид.Еюб, въззивникът помогнал и при товаренето на тялото на пострадалия.

Съгласно Постановление № 1/1983 г. на Пленума на ВС, за да е налице намаляващото отговорността на дееца обстоятелство - оказване помощ на пострадалия, респ. деецът да е направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия, е необходимо да се установят две категории обстоятелства:

1/ дали деецът е направил всичко зависещо от него за спасяване/оказване помощ, като преценката за това се извършва с оглед възможностите му (психофизически, подготовка, здравословно състояние в момента и пр.), обстановката, в която е действал и характера на действията, които сам или с помощта на другиго е извършил, като се държи сметка, че действията поначало не могат да бъдат увреждащи пострадалия.

2/ дали помощта е била необходима, т.е. оказана по отношение на жив човек, независимо от характера и степента на нараняването му, както и дали тя е била насочена субективно и обективно към запазване здравето или спасяване живота на пострадалия.

Най-напред трябва да се посочи, че по приложението на намалената отговорност ВОС е подходил схематично и изложените съображения са взаимно противоречиви. От една страна ВОС е приел, че обаждането по телефона на други хора за оказване на помощ не е достатъчно за да се приеме такава хипотеза. А от друга страна е посочил, че при обстоятелствата, при които е станало прострелването, действията на въззивника са били адекватни – по подпиране  на пострадалия до дърво,външно почистване на раната и обаждане на близки и изчакване на високо проходима техника за оказване на помощ ,която той очевидно сам не би могъл да окаже съобразно конкретните обстоятелства.

Предвид първата посочена в Постановление 1/83 на ПлВС предпоставка за приложение на института на намалената отговорност въззивната инстанция намира, че действията, които подсъдимия сам е извършил, както и с помощта на другиго, са били насочени и са довели до реално оказване на медицинска помощ, от каквато пострадалият се е нуждаел, за да бъде спасен. Единствено в резултат на обаждането на въззивника до своя баща и разговора с бащата на пострадалия, се е стигнало до откриването им в гората и до превозване в медицинско заведение. Не трябва да се забравя, че сам подсъдимият е бил в шок от случилото се и въпреки младата си възраст и липсата на житейски опит е направил всичко обективно възможно по силите му, за да спаси приятеля си. Избрал е съзнателно това поведение, вместо например да го изостави и да избяга.

Налице е и втората предпоставка, посочена в Постановление № 1/1983 г. – помощта е била и необходима, тъй като е била оказана спрямо живо лице. Въпреки оказаната медицинска помощ и проведеното лечение С. е починал в болницата на 13.11.2015 год.

Горното мотивира въззивната инстанция да приеме, че са налице предпоставките да се приложи привилегирования състав на чл.123, ал.4, вр.ал.2 от НК, което пък от своя страна налага въззивния съд да упражни правомощието си по чл.337, ал.1, т.2 от НПК да измени присъдата и да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление.

Не може да бъде споделена тезата на частното обвинение за преквалифициране на деянието като такова по чл.123, ал.3 от НК. На първо място подобна квалификация никога не е била предявявана и поддържана от прокуратурата, нита на досъдебната, нито на съдебната фаза. На второ място не може да се приеме, че се касае за особено тежък случай, тъй като в конкретния случай не е налице нито един от белезите, дефинирани в чл.93, ал.1, т.8 от НК – нито деянието, нито деецът разкриват обществена опасност, която да надхвърля тази на подобни престъпления, осъществявани при сходни обстоятелства – лов, които се осъществява по правило с огнестрелно оръжие. Касае се за типично деяние, а личността на подсъдимия не разкрива висока степен на обществена опасност на свое основание – въззивникът е в младежка възраст (21 годишен), не осъждан, със средно образование, работи.

По отношение на деянието по чл.339, ал.1 от НК въззивната инстанция намира, че материалния закон е бил приложен правилно, а отмереното при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание е справедливо. Бланкетната жалба на защитата за несправедливост на наказанието по този пункт не може да бъде удовлетворена. ВОС е отчел всички относими за индивидуализацията на наказанието обстоятелства, придал им е вярна оценка и е достигнал до определяне на справедливо наказание, което въззивната инстанция не намира основания допълнително да смекчи.

Извършената преквалификация на деянието по п.1 обаче налага въззивната инстанция да извърши собствена индивидуализация на съответното на стореното и на личността на дееца наказание. Санкцията, предвидена в чл.123, ал.4, вр.ал.2 от НК, е „лишаване от свобода” за срок до 3 години, което и сочи рамките, в които следва да бъде определено справедливото наказание. Както вече бе посочено по-горе личността на въззивника не разкрива висока степен на обществена опасност – в млада възраст, с добри характеристични данни, оказал съдействие на разследването от първия му момент. Оказаната помощ за спасяване на пострадалия като част от по-благоприятната квалификация на деянието, възприета от въззивната инстанция, не следва да се цени допълнително и като смекчаващо отговорността му обстоятелство. От друга страна обаче въззивния съд намира, че не може да не бъде отчетено обстоятелството, че въззивникът е лишил от живот по нелеп начин един млад мъж, също на 21 години, в началото на неговия самостоятелен живот, като по този начин е лишил, както семейството му, така и обществото от обещаващ негов член. Затова въззивната инстанция намира, че нормата на чл.55 от НК не може да намери приложение, защото не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка – и най-лекото наказание да е несъразмерно тежко. Затова наказанието на възз.М. за деянието по чл.123, ал.4, пр.I, вр.ал.2 от НК следва да бъде индивидуализирано при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. Наказание „Лишаване от свобода” под средния размер – една година и шест месеца, би постигнало целите по чл.36 от НК. Това наказание следва да бъде редуцирано с 1/3 по реда на чл.58а от НК, предвид обстоятелството, че първоинстанционното производство се е развило по диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК, като на въззивникът следва да бъде определено наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА.

Тук е мястото да се посочи и несъгласието на въззивната инстанция с доводите, развити от повереника на частните обвинители за нуждата от принципна нетърпимост към „бракониерстването“, изискваща ефективно наказване на дейците, за да бъде убедено обществото в село Булаир, че не може да отнеме чужд живот и да се разхожда после в селото. Ноторен факт са обществените нагласи, че условното осъждане не е осъждане. Същевременно обаче основен принцип на българското наказателно право е, че наказателната отговорност е лична, т.е. деецът може и следва да бъде санкциониран само за онова конкретно свое поведение, което е обявено от закона за наказуемо. Санкцията трябва да бъде индивуализирана и съобразена с особеностите на неговата конкретна личност, на характеристиките на деянието, която почиват на доказателствата по делото. Недопустимо е решението на съда да е резултат на външни за делото фактори, а да не почива на базата на доказателствата; то не може да се базира на предположения, хипотези или факти от действителността, не свързани с предмета на делото, но създаващи определени негативни внушения. Съгласно чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС "всяко лице, при решаването на правен спор относно...... основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на ....... гледане на неговото дело...... от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона". За безпристрастността на съда се изисква той да не си позволява да бъде повлиян от информация извън съдебната зала, от общественото мнение, нагласи и очаквания, от какъвто и да е било натиск, а да основава мнението си на обективните аргументи, представени в хода на процеса. Съдът ще бъде безпристрастен тогава, когато няма формирано лично отношение към разглежданото дело - независимо дали това отношение е резултат от предразсъдъци, предварително формирано мнение - предубеденост или от някаква форма на заинтересованост от изхода на делото. Затова и въззивната инстанция намира, че наведените аргументи от частното обвинение не могат да послужат като валидна обосновка за съдебния акт. Наказателната репресия не се осъществява самоцелно, като основното и́ предназначение е насочено към личността на дееца и въздействието върху него, докато ефективността на санкцията от гледна точка на обществената и́ значимост винаги е поставена в пряка зависимост от това колко тя би ефективно въздействала и поправила дееца. Затова и в крайна сметка въззивната инстанция не намира основания да преразгледа приложението на чл.66 от НК спрямо личността на въззивника М. – касае се за неосъждано лице, в млада възраст, с добри характеристични данни, със средно образование, работи, т.е. личност не просто интегрирана в нашето общество, но и допринасяща за неговото положително развитие. Затова и поставянето на подобна личност в изолация от семейство, трудова среда и обществен живот не би допринесла за благото на когото и да било. Евентуално пенитенциарното третиране на въззивника не би водело до положителни промени в неговото съзнание, тъй като той вече дълбоко е осъзнал вината си и страда за стореното от него, довело до смъртта на най-добрия му приятел. Настаняването му в затвор не би заличило мъката и болката на родителите на убитото момче, а по-скоро би имало характер на търсено възмездие, което е дълбоко чуждо на българското наказателно право. Превантивен и възпиращ ефект по отношение на останалите членове на обществото би постигнало единствено справедливото наказание, каквото в крайна сметка ВОС е отмерил, при извършената корекция от въззивната инстанция мотивировка за това.

По оплакването на защитата за завишеност на присъдените обезщетения по гражданските искове :

При проверка на атакуваната присъда и в нейната гражданско-осъдителна част въззивният съд не констатира допуснати нарушения от първостепенния съд, както при допускането за съвместно разглеждане в наказателния процес на гражданските искове, при конституирането на допълнителните страни в наказателния процес, така и при уважаването на деликтната претенция. ВОС е изложил убедителни доводи за формиране на справедливия размер на дължимото обезщетение, обсъждайки съществувалите близки роднински връзки между убития С. С. и неговите родители – майка и баща, техните отношения на взаимопомощ, подкрепа и обич.

 За да прецени по справедливост претенцията на всеки един от правоимащите, съдът е отчел, че пострадалият С. С. е бил много млад и трудолюбив човек, любящ син за родителите си. Бил е в добро здраве и е помагал на родителите си като грижел изцяло за домашните животни. Загубата на сина е причинила дълбоко страдания и мъка и за двамата родители. Тези страдания са в пряка причинна връзка с виновното поведение на възз.М.. Първата инстанция е отчела, че за тяхното настъпване е допринесъл и сам пострадалия, допуснал идентични нарушения с тези на подсъдимия, тъй като също е излязъл в гората с пушка на рамо, без да е притежавал правоспособност да ловува и да носи оръжие. Затова ВОС е уважил частично претенцията за обезвреда, като вместо претендираното обезщетение в размер на по 40 000 лева за всеки от родителите, е присъдил тридесет хиляди лева.

Затова присъдените от първата инстанция обезщетения за претърпени морални вреди в размер на по 30 000 лева за всеки от родителите на С. С. се преценяват и от въззивната инстанция като съответни на критериите на справедливостта. Наведените от защитата аргументи във въззивната жалба за наличното съпричиняване са били отчетени справедливо от ВОС и затова не се налага корекция в тази част на присъдата. Тук следва да се отбележи, че гражданските претенции на Ю. С. Ю. и А.Р.М. са били за присъждане на обезщетение в размер на по 40 000 лева за всеки от тях. За този размер са били и допуснатите граждански искове за съвместно разглеждане в наказателното производство по НОХД № 749/2017 г., видно от протоколното определение от с.з., проведено на 26.09.2017 г. Горното сочи, че тяхната претенция е била частично уважена, като в този смисъл са изложените от ВОС мотиви (л.82). В постановената присъда обаче липсва отхвърлителен диспозитив за разликата над присъдените обезщетения в размер от по 30 000 лева до претендираните 40 000. Този пропуск следва да бъде отстранен от въззивната инстанция по реда на чл.337, ал.3 пр.последно от НПК.

По отношение на претендираното неправилно осъждане подсъдимият да заплати направените разноски за адвокатско възнаграждение на частните обвинители и граждански ищци, въззивната инстанция не намира основания да го сподели. В материалите по делото са представени пълномощно на адв.В.В. ***, с което е натоварен с процесуалното представителство на Ю.Ю. и А.М. по НОХД № 749/17г. по описа на ВОС. Представен е и писмен договор за правна помощ от 26.092017 г. (л.41), в които е отразено, че договореното възнаграждение е в размер на 1500 лева, както и че то е внесено. Адв.В. е изготвил и списък на разноските за процесуално представителство на основание чл.80 от ГПК, в който е посочена сумата от 1500 лева. Затова твърдението, че не било доказано реалното изплащане на уговореното възнаграждение не може да намери доказателствена подкрепа. Правилно е било решението на ВОС да възложи тяхното възстановяване от подсъдимия на частните обвинители и граждански ищци съобразно правилото на чл.189, ал.3 от НПК.

По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде изменена по изложените по-горе съображения.

 

Водим от горното и на основание чл.337, ал.1, т.1 и т.2 и ал.3 и чл.338 от НПК, въззивният съд

 

 

Р Е Ш И :

 

  ИЗМЕНЯ присъда 66/26.09.2017г. по НОХД № 749/2017 год. по описа на Окръжен съд – Варна, както следва:

 

1.                       прилага закон за по-леко наказуемо престъпление по п.1, а именно такова по чл.123, ал.4, пр.1, вр.ал.2 от НК, като приема, че след деянието подс.М.М. е направил всичко, зависещо от него за спасяването на С. С.;

 

2.                       НАМАЛЯВА срока на наказанието „Лишаване от свобода” на ЕДНА ГОДИНИ за престъплението по чл.123, ал.4, пр.първо, вр. ал.2 от НК.

 

3.                       ОТХВЪРЛЯ предявените срещу подс.М.М. граждански искове от Ю. С. Ю. и А.Р.М. за обезщетяване на нанесени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.123 от НК за разликата от присъдените 30 000 лева за всеки от тях до претендираните 40 000 лева за всеки от тях.

 

  ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването на страните.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

                                                                                                                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                              2.

.