Р Е Ш Е Н И Е

 

124

 

10.06.2016 г., град Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, на дванадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

 

Секретар Г.Н.

Прокурор Ст. А.,

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ВНДОХ № 448 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Варненският окръжен съд, с присъда № 100 по НОХД № 1072/2015г. по описа на същия съд, постановена на 03.11.2015г. е признал подсъдимите Г.П.Г., ЕГН-********** и М.С.Н.,  ЕГН-********** ЗА ВИНОВНИ  в извършване на деяния по НК, както следва:

 

1. Подс.Г. за пет деяния, а именно:

- за деяние по чл. чл.142 ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. ал. 1 от НК за това, че на 17.05.2015 г. в гр. Варна, около к.к. „Златни пясъци“, в съучастие като съизвършител с М.С.Н., отвлякъл Ж.-П. А.З., като деянието е извършено от две лица. Наложено е наказание при условията на чл. 58а, ал.1, вр. чл.54 НК -ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, при първоначален  СТРОГ режим в затвор;

- за деяние по чл. 198 ал. 1 вр. чл. 20 ал, 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК за това, че за периода 17.05.2015 г. - 18.05.2015 г. в местност „Ален мак" край гр. Варна, в района на село Кранево, обл. Добрич, в района около гр. Каспичан, обл. Шумен и в гр.Шумен, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с М.С.Н., отнел чужди движими вещи и парични суми в лева и евро, всичко на стойност 18 145.32 лева, от владението на Ж.-П. А.З., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване. Наложено е наказание при условията на чл. 58а , ал.1, вр. чл.54 НК ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  за срок от ТРИ ГОДИНИ, при първоначален  СТРОГ режим в затвор;

- за деяние по  чл. 206 ал. 1 от НК, за това, че на 17/18.05.2015г. в околностите на гр. Варна противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел - мобилен телефон „Айфон" ведно със сим-карта на стойност 626 лева, собственост на Ж.-П. А.З.. Наложено е наказание при условията на чл. 58а , ал.1, вр. чл.54 НК ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА при първоначален  СТРОГ режим в затвор;

- за деяние по чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. чл, 20 ал. 2 от НК, за това, че на 18.05.2015г. в местност „Ален мак“ гр. Варна, при условията на повторност, в съучастие като съизвършител с М.С.Н., отнел чужда движима вещ -- мобилен телефон „Самсунг Галакси мини“ без сим-карта, на стойност 263.20 лева, от владението на Ж.-П. А.З., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като случаят е немаловажен. Наложено е наказание при условията на чл. 58а , ал.1, вр. чл.54 НК ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  за срок от ДВЕ ГОДИНИ, при първоначален  СТРОГ режим в затвор;

- за деяние по чл. 249 ал. 1 пр. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за това, че на 18.05.2015 г. в гр. Шумен и в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление използвал платежен инструмент - банкова карта със съотв. номер, издадена от „Обединена българска банка“ АД на името на Ж.-П. А.З., без съгласието на титуляра, като извършил 2 /две/ транзакции на обща стойност 800 лева, 6 /шест/ броя неуспешни опита за транзакции и 2 /два/ броя справки за наличност по сметката, и деянието не съставлява по-тежко престъпление. Наложено е наказание при условията на чл. 58а , ал.1, вр. чл.54 от НК ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  за срок от ДВЕ ГОДИНИ, при първоначален  СТРОГ режим в затвор, както и ГЛОБА в размер на 1600 лева.

 

На основание чл.23, ал. 1 от НК е наложено на подс.Г.  да изтърпи най-тежкото от така определените наказания, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, изпълнението на което на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да започне при първоначален  СТРОГ режим в затвор; на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено изцяло и наказанието ГЛОБА в размер на 1600 лева.

На основание чл.68 от НК е приведено в изпълнение  наказанието, наложено по НОХД № 724/2015 год. на Районен съд Варна, с влязла в сила присъда на 23.02.2015 г. в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което следва да бъде изтърпяно при първоначален Строг затворнически режим.

 

2. Подс.Н. за три деяния, а именно:

- за деяние по чл. 142 ал. 2 т. 2 пр. 1 вр. ал. 1 от НК, за това, че на 17.05.2015 г. в гр. Варна, около к.к. „Златни пясъци“, в съучастие като съизвършител с Г.П.Г. отвлякъл Ж.-П. А.З., като деянието е извършено от две лица. Наложено е наказание при условията на чл. 58а  ал.4, вр. чл.55, ал.1 т.1 от НК- ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, изтърпяването на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила;

- за деяние по чл. 198 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за това, че за периода 17.05.2015 г. - 18.05.2015 г. в местност „Ален мак“ край гр. Варна, в района на село Кранево, обл. Добрич, в района около гр. Каспичан, обл. Шумен и в гр.Шумен, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Г.П.Г., отнел чужди движими вещи и парични суми в лева и евро, всичко на стойност 18 145.32 лева, от владението на Ж.-П. А.З., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване. Наложено е наказание при условията на чл. 58а  ал.4, вр. чл.55, ал.1 т.1 от НК ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изтърпяването на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила;

- за деяние по чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, за това, че на 18.05.2015г. в местност „Ален мак" гр. Варна, в съучастие като съизвършител с Г.П.Г., отнел чужда движима вещ -мобилен телефон „Самсунг Галакси мини" без сим-карта, на стойност 263.20 лева, от владението на Ж.-П. А.З., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои. Наложено е наказание при условията на чл. 58а  ал.4, вр. чл.55, ал.1 т.2, б.“в“ НК - ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:

-на основание чл.42 А, ал.2, т.1 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност 2 пъти седмично за срок от ДВЕ ГОДИНИ;

-на основание чл.42 А, ал.2, т. 2 от НК задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

На основание чл.23, ал. 1 от НК  е наложено на подс. Н. да изтърпи най-тежкото от така определените наказания, а именно - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, изтърпяването на  което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

На осн. чл. 59 от НК е зачетено предварителното задържане по отношение и на двамата подсъдими Г. и Н.; подсъдимите са осъдени да заплатят направените по делото разноски.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба на подс. Г. чрез защитника му – адв. О. А. /ВАК/, в която се излагат доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт досежно справедливостта на наложените наказания, и в частност, най-тежкото такова, респективно определеното по смисъла на чл. 23 от НК. Молбата е за постановяване на съдебен акт, с който да се измени присъдата на ВОС, като се намали най-тежкото наказание за деянието по чл.142 ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. ал. 1 от НК, респективно определеното общо по смисъла на чл. 23 от НК.

Подс. М.Н. не е обжалвал първоинст. съдебен акт. Същият е бил уведомен за правата му по смисъла на чл. 319 ал. 5 от НПК. В с. з. пред състава на въззивната инстанция подс. се явява лично и с упълномощения си защитник от първоинст. съд – адв. Ч., които заявяват, че са доволни от постановената присъда и не желаят да се присъединяват към жалбата на подс. Г.. 

 

В с.з. пред настоящата инстанция подс. Г. се явява лично,  представлява се и от упълномощения си защитник – адв. О. А. /ВАК/. Последният поддържа жалбата, като намира, че при постановяване на съдебния акт, първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства. Моли да бъде намален размера на наложеното най-тежко наказание, респективно определеното такова по смисъла на чл. 23 от НК.

 Представителят на Апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а присъдата на ВОС да бъде потвърдена.

В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият Г. моли да бъде уважена жалбата му, т. к. желае да се грижи за малкото си дете и изразява съжаление за извършеното.

 

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното:

 

По отношение на подс. М.Н. присъдата е влязла в законна сила.

 

Въззивната  жалба на подс. Г., депозирана чрез защитника му – адв. А. е подадена в срок и е допустима, по същество се преценява като неоснователна, по следните съображения:

Съдебното производство пред ВОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к.: 1. подсъдимите са направили подобно искане и са заявили, че признават фактите и обстоятелствата, изложени в обв. акт, не желаят да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинст. съд е приел, че самопризнанията на двамата подс. Г. и Н. се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно: Двамата подсъдими Г.П.Г.М.С.Н. се запознали през пролетта на 2015 година след освобождаването от Затвора Варна на подс. Г. на 26.03.2015год. Последният бил сред активния криминален контингент на полицията в гр. Варна. Именно той запознал подс. Н. със св. Илиян Димитров Илиев.

Св. Жан -Пиер Алберт Золвер бил поданик на Херцогство Люксембург, притежавал личен недвижим имот - апартамент, находящ се в местност „Ален мак" край гр. Варна с административен адрес бул. „Княз Б. I" № 382. Поради това  и той често пътувал за Република България, като при всяко свое посещение вземал със себе си и св. Жан Шарл Шу - негов по-възрастен сънародник, живущ в съседство с него  в Люксембург.

На 16.05.2015г. св. Золвер заедено със св. Жан Шарл Шу пристигнали в Република България. Били превозени до жилището на св. Золвер с помощта на св. Христов-водач на таксиметров автомобил към фирма „Ласия", с когото се познавали от 3 години и чиито услуги св. Золвер ползвал постоянно. След като разтоварили багажа, св. Золвер решил да се разходи до КК „Златни пясъци" и помолил св. Христов да го закара до там. Докато св. Золвер се разхождал из комплекса към него подходил подс. Г.П.Г., поздравил го и между двамата започнал непринуден разговор, като при запознаването подс. Г. се представил на св. Золвер с малко име Алберто. За св. Золвер подс. Г.Г. бил лице от български произход. Намеренията на подс. Г. при вида на чужденеца били да разбере, дали същия има пари и други ценности, и ако има такива, при първа възможност да ги присвои, включително и използвайки принуда. Св. Золвер разказал за себе си и живота си, за бизнеса си, за това, че притежава недвижим имот в гр. Варна, като поканил още същата вечер на гости подс. Г.. За да затвърди добрите впечатления на св. Золвер към себе си и по този начин да си осигури по-близко и непосредствено присъствие до него, подс. Г. също разказал редица лични неща от своя живот, включително споделил, че скоро му се е родило дете, като показал на св. Золвер и документ, който последният не могъл да разчете поради факта, че не разбирал български език. Св. Золвер платил сметката в заведението, след това двамата с подс. Г. отишли до жилището на св. Золвер с такси. Там подс Г. се запознал със св. Шу, но доколкото последният не говорил никакви езици извън родния си език, не участвал в разговора между двамата. Св. Золвер имал намерение да посети на следващия ден свой близък сънародник, който  отседнал в гр. Обзор и поканил подс. Г. да го придружи. Св. Золвер обяснил, че ще отидат до там с такси, което той ще плати и подс. Г. се съгласил. Св. Золвер забелязал, че през цялото време подс. Г. го следи с поглед и макар, че му станало неприятно, не се усъмнил в него. Привечер на 16.05.2015г. тримата излезли на вечеря в гр. Варна, където св.  Золвер платил сметката за вечерята в „Хепи" с банковата си карта, издадена в Република България от „Обединена българска банка" АД на негово име. Когато св. Золвер отворил портмонето си, подс. Г. видял, че в него има тесте с пари -  в евро. След това всички отново се прибрали до жилището на св. Золвер, където по-късно се разделили и подс. Г. се прибрал. Още същата вечер той споделил намеренията си досежно вещите на св. Золвер със св. Илиян Димитров Илиев. Уговорили се да се срещнат в гр. Обзор на следващия ден.

Рано сутринта на 17.05.2015г. в 06:52:08 часа подс. Г. позвънил от телефонен номер 0986 / 414380 на св. Илиев на телефонен номер 0887 / 838993 и го накарал да отиде и намери в дома му подс. М.С.Н., който му бил необходим като водач на МПС. Св. Илиев намерил подс. Н. в дома му, обяснил му какво са говорили с подс. Г., както и че трябва веднага да тръгнат с колата на подс. Н. към гр. Обзор. Двамата тръгнали към гр. Обзор с л.а. "Опел Астра" с ДК № В 8760 НА, червен на цвят. Автомобилът бил собственост на брата на подс. Н. - св. Боян И. Маринов и се ползвал от всички членове на семейството им.

В това време св. Золвер и подс. Г. вече пътували към гр. Обзор с таксиметровия автомобил, управляван от св. Стоян Николаев Христов. Св. Христов познавал подс. Г., знаел с какво се занимава последния и останал силно озадачен от присъствието му в компанията на св. Золвер, но тъй като бил тактичен, решил да не се намесва в личния живот на своя познат и клиент св. Золвер.

През целия път от гр. Варна до гр. Обзор подс. Г. и св. Илиев си разменяли текстови съобщения - някои доста лаконични, други по-обстойни, в които допълнително се уговаряли, като св. Илиев свеждал всичко до знанието на подс. Н.. Малко преди 10:30 часа на 17.05.2015г. св. Илиев и подс. Н. били в гр.Обзор и зачакали позвъняване от подс. Г., за да пристъпят към изпълнение на замисленото. По това време в гр. Обзор вече били и св. Золвер и подс. Г.. През целия ден обаче св. Золвер не оставал сам и не дошъл подходящ момент, за да могат подс. Г., подс. Н. и св. Илиев да извършат намисления грабеж, да изоставят св. Золвер в гр. Обзор и да избягат. В късния следобед на 17.05.2015г. св. Золвер решил да се прибира за гр. Варна. Подс. Г. предложил да пътуват с автобус, тъй като било много по-евтино и св. Золвер не се възпротивил. В 18:00 часа двамата тръгнали с редовна маршрутка за гр. Варна, а подс. Н. и св. Илиев ги следвали с ЛА. Пътувайки към гр. Варна подс. Г. решил да направи промяна в плана - да качи св. Золвер в личния си автомобил - л.а. "Пежо 407" с ДК№ В 0202 РР под предтекст -да му го покаже, като всъщност го закара на някое по-безлюдно място, където ще се срещнат с подс. Н. и св. Илиев и ще ограбят. Автомобилът на подс. Г. - л.а. "Пежо 407" с ДК№ В 0202 РР, черен на цвят, с две врати, стоял паркиран на неустановен паркинг в гр. Варна поради наличие на повреда от претърпяно ПТП. След като слезли в района на Катедралата от автобуса от гр. Обзор, подс.Г. наел такси, за да отидат до паркинга, където стоял паркиран л.а. "Пежо 407" с ДК№ В 0202 PP. Подс. Г. и св. Золвер решили да вечерят и тръгнали с л.а. "Пежо 407" с ДК№ В 0202 PP, като  Г. карал безцелно из улиците на гр. Варна и в един момент попитал св. Золвер дали виждал плажа в България през нощта. Св. Золвер отговорил, че не е виждал плажа през нощта и не се възпротивил да отидат и да постоят там малко преди да вечерят. Подс. М.Н. карал в посока към Аладжа манастир. В момента, в който поели по пътя за местност Аладжата св. Илиев, вече силно отегчен от целия пропилян ден, решил да се откаже от участието си в престъплението и в района на кв. „Виница" слязъл от автомобила. Подс. Н. тръгнал сам за къмпинг „Лагуна", съгласно договорката му с подс. Г..

Св. Золвер носел през цялото време на себе си различни накити -на лявата си ръка носел два пръстена - единият от 18-каратово бяло и жълто злато с 3 диаманта с тегло 17 грама; вторият пръстен също бил от бяло и жълто 18-каратово злато с овален топаз и 24 брилянта с тегло 15 грама;на дясната си ръка носел пръстен от бяло и жълто 18-каратово злато с малки бели камъни в предната част с тегло 7 грама; на дясната ръка имал и гривна от бял метал с два златни накрайника;-на лявата ръка имал часовник марка GUESS";        на врата си имал окачени две верижки от 18-каратово жълто злато - едната верижка била с дължина 6Осм. и имала окачена арабска монета от 22-каратово злато с бели камъчета; втората верижка била е дължина 80см. У себе си св. Золвер носел портфейл от естествена кожа, в който имало 450 евро, снимки формат за паспорт, банкова карта на „Обединена българска банка" АД и друга банкова карта. При пристигането си в България св. Золвер изтеглил сумата от 1200 лева, която носел в страничния джоб на дънките си, носел със себе си и „Айфон" със златист панел, със сим-карта на оператор на Люксембург, два броя секретни ключове за жилището му в България.

Съгласно уговорката им, подс. Н. се доближил до подс. Г. и го заговорил, като за св. Золвер не станало ясно, че двамата се познават. От разговора им св. Золвер разбрал, че мъжът иска подс. Г. и св. Золвер да го закарат до дома му. Св. Золвер се възпротивил, тъй като имал уговорка от по-рано двамата с подс. Г. да вечерят. Подс. Г. обаче го подканил да се качи в л.а. "Пежо 407" с ДК№ В 0202 РР и то на задната седалка. Въпреки, че не бил съгласен с промяната в плановете им за вечерта, св. Золвер се качил в колата и седнал на задната седалка. Отпред вдясно се качил подс. Н., а зад волана – подс. Г.. Потеглили в неизвестна посока и карали бавно предвид повредата в автомобила. Подс. Г. и подс. Н. си говорели, но св. Золвер не разбирал и не чувал нищо от разговора им, тъй като не разбирал добре български език. Освен това подс. Г. пуснал силно звука от радиото на автомобила, което изцяло заглушавало разговора отпред. Подс. Г. подкарал автомобила в посока към село Кранево, обл. Добрич. Не след дълго св. Золвер започнал да пита кога ще пристигнат до къщата на непознатия и кога ще вечерят. Получавал уклончиви отговори, катко подс. Г. още усилил звука на радиото, при което св. Золвер започнал да крещи, че иска да се прибира вече в къщи, като много пъти заявил това си желание. Подс. Г. правел гримаси с лицето си към подс. Н., които св. Золвер възприел. На неустановено место преди село Кранево, подс. Г. и подс. Н. си сменили местата и на мястото на водача седна подс. Н.. Така карал още известно време, през което св. Золвер непрекъснато крещял от задната седалка на автомобила, че иска да се прибира. В един момент около село Кранево, обл. Добрич подс. Н. отбил автомобила встрани от пътя, тъй като поради повредата уредите на същия отчел прегряване. Двамата с подс. Г. слезли от него и отворили капака на двигателния отсег. Подс. Г. казал на св. Золвер да си даде мобилния телефон - „Айфон", за да си светят с фабрично вграденото фенерче и да видят двигателя на колата. Св. Золвер си дал телефона, но останал в автомобила. Било вече тъмната част на денонощието, местото, на което спрели не било населено, нямало никакви светлини и св. Золвер не могъл да се ориентира къде се намира. „Айфона" на св. Золвер останал у подс. Г.. На това место всички престояли много време. Тогава подс. Н. влязъл в автомобила, минал отзад и седнал на седалката до св. Золвер, като си сложил ръцете върху двете бедра на св. Золвер. Едната си ръка подс. Н. поставил върху страничния джоб на дънките на св. Золвер, който бил издут, тъй като вътре се намирала сумата от 1200 лева. В този момент, както стоял извън автомобила, но в непосредствена близост до него подс. Г. през отворения прозорец, казал на св. Золвер да си даде всички вещи, за да ги приберат в жабката на колата за по-сигурно. Св. Золвер отговорил на подс. Г., че и у него вещите му са си на сигурно. Тези думи ядосали подс. Г. и той започнал да крещи на св. Золвер, при което подс. Н. започнал да нанася удари с ръце по главата, лицето и раменете на св. Золвер. През това време в автомобила от другата страна влязъл и подс. Г., двамата подсъдими  хванали заедно и притиснали тялото и двете ръце на св. Золвер, като тогава с една ръка подс. Н. бръкнал в страничния джоб на дънките на св. Золвер, извадил от там намиращата се сума от 1200 лева, свити на тесте и ги дал на подс. Г.. След това подс. Г. заповядал на св. Золвер да си свали часовника марка GC" и тъй като св. Золвер не изпълнил нареждането доброволно и сам, подс. Г. го изхлузил с ръце, издърпал и два златни пръстена - единият от 18-каратово бяло и жълто злато с 3 диаманта и с тегло 17 грама, и вторият пръстен от 18-каратово бяло и жълто злато с овален топаз и 24 брилянта и с тегло 15 грама. Докато подс. Г. свалял накитите от ръцете на св. Золвер последният му крещял, че това не е нормално, а подс. Н. временно само стоял от другата страна на св. Золвер и не правел нищо. За св. Золвер вече било несъмнено, че всъщност подс. Г. и подс. Н. искат да го ограбят, както и че подс. Г. е инициатор на престъплението.

След като престояли известно време в района около село Кранево, обл. Добрич, тримата отново потеглили с колата в неизвестна за св. Золвер посока. Карал подс. Н., а подс. Г. се возел отпред. Свид. Золвер  непрекъснато крещял към подс. Г. и подс. Н., че иска да се прибира, както и че иска да отиде до тоалетна. Той не можел да се обади на когото и да е, тъй като мобилния му телефон бил също у подс. Г.. В началото на гр. Шумен подс. Г. накарал подс. Н. да отбие на слабо осветено место, където поискал  и банковата карта и портмонето св. Золвер. За да не бъде упражнявано насилие спрямо него, св. Золвер дал на подс. Г. банковата карта, издадена му от „Обединена българска банка" АД ведно с портфейла и намиращите се в него сума от 450 евро и още една банкова карта. Подс. Г. отново не се съгласил и не пуснал св. Золвер да излезе от автомобила, за да отиде до тоалетната. След това подс. Г. наредил и на подс. Н. да си даде личните вещи, включително и документите и му обяснил, че ако допусне св. Золвер да избяга, ще убие и закопае и подс. Н.. След това подс. Г. тръгнал нанякъде, а подс. Н. се преместил на задната седалка на колата до св. Золвер. След като ги оставил, подс. Г. отишъл до ATM № 237, собственост на „Обединена българска бланка" АД находящ се в гр. Шумен, на ул. „Цар Освободител" № 128, където поставил банковата карта, която отнел от св. Золвер във фабрично монтирания отвор на ATM, въвел за теглене сумата от 200.00 лева и произволен ПИН-код. Тъй като ПИН-кода на банковата карта бил грешен, ATM отчел това обстоятелство. В 00:32 часа на 18.05.2015г. подс. Г. направил втори опит на същия ATM с друг ПИН-код. Тъй като и втория ПИН-код на банковата карта бил грешен, ATM отново отчел това обстоятелство и в системите, и на екрана. Ядосан, подс. Г. се върнал до колата, където го чакали св. Золвер и подс. Н.. Подс. Г. дал мобилния си телефон на св. Золвер, за да може той да набере на него ПИН-кода за банковата си карта. Тъй като св. Золвер се съпротивлявал и отказвал категорично да оповести ПИН-кода за  картата си, подс. Г. отново се ядосал и наредил на подс. Н. да удря св. Золвер. Подс. Н. отново нанесъл няколко удара с ръце по главата и тялото на св. Золвер.  Вследствие на нанесените му удари св. Золвер написал верния ПИН-код за банковата си карта на мобилния телефон на подс. Г. и той отново се върнал до ATM № 237, находящ се в гр. Шумен, на ул. „Цар Освободител" № 128.Въвел за теглене сумата от 400.00 лева и след това написания на мобилния му телефон ПИН-код за картата. ATM отчело сумата от 400 лева, която подс. Г. изтеглил. Тогава  подс. Г. направил проверка за наличностите по сметката на св. Золвер. От друг ATM в гр. Шумен, собственост на „Райфайзенбанк /България/ ЕАД" подс. Г. изтеглил още 400 лева. При втори опит за теглене на сума от 400 лева  на същия ATM, поради дневен лимит, ATM отчел недостатъчна наличност.

Когато се върнал в колата, подс. Г. позволил на св. Золвер да отиде до тоалетна. Когато излязъл навън св. Золвер побягнал по пътя, но се спънал и паднал на земята. Тогав подс. Г. го настигнал, сграбчил го и го завлякъл до автомобила, нанасяйки му удари. След това всички потеглили обратно за гр. Варна, като се качил да кара отново подс. Н.. Когато излезли на АМ „Хемус" подс. Г. накарал подс. Н. да спре на бензиностанция OMV-Юг, откъдето подс. Г. извършил покупка два комплекта метални куки с въже. Когато стигнали до кв. „Кайсиева градина" в гр. Варна подс. Г. казал на подс. Н. да спре автомобила на един от паркингите. След това подс. Г. взел всички вещи, които бил прибрал в жабката на колата. Наредил на подс. Н. отново да пази св. Золвер да не избяга, както и да не излиза от колата, за да не го помислят за крадец и да го гръмнат, и със стоящо наблизо такси тръгнал в неизвестна посока. Водачът на таксиметровия автомобил и самият таксиметров автомобил останали неустановени в хода на разследването.

Когато пристигнали в гр. Варна, подс. Г. решил да направи още няколко опита да изтегли пари посредством банковата карта на св. Золвер. От ATM на Първа инвестиционна банка на бул. „Цар Освободител" бл. 109 на два пъти опитал да изтегли сумата от 400.00 лева, но и при двата опита била отчетена недостатъчна наличност. От друг ATM в гр. Варна, находящ се на бул. „Осми Приморски полк" №77, собственост на „Обединена българска банка" подс. Г. отново опитал да изтегли  сумата от 400.00 лева и отново била отчетена недостатъчна наличност. След като се върнал до мястото, където го чакали подс. Н. и св. Золвер, подс. Г. заповядал на подс. Н. да кара към жилището на св. Золвер. По пътя подс. Г. и св. Золвер са разправяли на език, който подс. Н. не могъл да разбере. Когато стигнали пред жилището на св. Золвер, подс. Г. му казал да даде ключовете за апартамента и силно изплашения Золвер, дал ключа само за входната врата на кооперацията. Подс. Н. останал в колата да пази св. Золвер. След 5 минути подс. Г. се върнал ядосан от това, че св. Золвер продължава да се опитва да го излъжеп, но отправил и към св. Золвер, и към подс. Н. заплаха, че ще ги залее с бензин и ще ги запали. Първоначално подс. Н. бил обвинен, че съдейства на св. Золвер и е скрил ключа за жилището, но подс. Н. обърнал джобовете на панталоните си, за да се види, че в тях няма нищо. Тогава подс. Г. ги завел на неустановен плаж наблизо, било все още тъмно, но в ранните часове на 18.05.2015 г. - около 03:30 часа. Поведението на подс. Г. изплашило и неговия съучастник – подс. Н., който силно се притеснил от отправената заплаха за заливане с бензин и подпалване, а св. Золвер бил ужасен от отправената заплаха и вече се страхувал силно за живота си. На плажа подс. Г. накарал св. Золвер да се съблече, и тъй като той отоказал, подс. Г. започнал да му дърпа тениската, при което я скъсал. Св. Золвер си събул дънковия панталон, след което подс. Г. го претърсил щателно и в малко джобче намерил и другия ключ - за самото жилище. Всички отново се качили в колата и се върнали обратно до жилището на св. Золвер и с отнетия ключ подс. Г. влязъл в жилището. Видял, че св. Шу спи в дневната на дивана и запалил осветлението. В присъствието на св. Шу той преровил стаите в жилището в търсене на пари и други ценности. Св. Шу разпознал в подс. Г. мъжът, който предните два дни бил на гости на св. Золвер, но си помислил, че св. Золвер го е изпратил за нещо, тъй като видял ключовете на своя сънародник в ръцете на подс. Г.. Двамата не си разменили никакви реплики. От масата в дневната подс. Г. взел чантичката на св. Золвер и влязъл в спалнята. Тъй като не намерил никакви други пари или ценности, подс. Г. взел от чантичката единствено мобилен телефон „Самсунг Галакси мини" без сим-карта и излязъл от апартамента. Св. Шу станал и заключил входната врата след излизането на подс. Г., като не видял дали той е взел нещо със себе си. След като излязъл от жилището на св. Золвер подс. Г. отишъл до колата, заповядал на подс. Н. да слезе и обявил, че се връщат отново в гр. Шумен. Вече започнало да се зазорява. Подс. Н. си поискал личните вещи от подс. Г. и заявил, че иска да се прибира. Подс. Г. му обяснил, че след като оставят колата на майстор в гр. Шумен, тогава ще се приберат всички. След като напуснали гр. Варна подс. Г. увеличил силно скоростта на управлявания от него автомобил. Св. Золвер продължил да настоява да го оставят да се прибере, но подс. Г. му крещял от предната седалка. В един момент подс. Г. отправил жест с ръка пред главата си към св. Золвер, който показвал отрязване на глава и му казал, че е отписан. При тези думи св. Золвер вече изпаднал в паника и в акт на отчаяние решил, че ако той ще умира, с него ще умрат и неговите похитители. Най-неочаквано и за подс.Г., и за подс. Н. св. Золвер се пресегнал смело напред от местото, на което стоял в автомобила и направил опит да хване волана на автомобила и да го извърти рязко. Това му действие вбесило подс. Г., който отбил автомобила встрани от пътя, в района на село Неофит Рилски, общ. Ветрино. Подс. Г. станал от мястото на водача, влязъл отзад в автомобила и започнал яростно и с голяма сила да удря по главата св. Золвер. Докато нанасял ударите по св. Золвер, подс.Г. решил да му вземе и последните ценности - така скъсал и двете златни верижки от врата, издърпал от дясната му ръка златния пръстен и гривната. Тогава подс. Н. излязъл от автомобила, отворил предната дясна врата и подканил св. Золвер да излиза. След това подс. Н. и подс. Г. се качили отново в автомобила и продължили с него към гр. Шумен, като оставили на пътя сам св. Золвер.

С неустановен автомобил и водач, който спрял на стоп, св. Золвер се добрал до бензиностация на „Лукойл" в гр. Девня, откъдето други хора го придружили до РУП в гр. Девня, за да подаде жалба за случилото се. От проведено на 18.05.2015г. разпознаване на лице по снимки, св. Золвер разпознал категорично в подс. Г. лицето, с което се запознал на 16.05.2015г. при пристигането си в гр. Варна и което знаел като „Алберто”.  От проведено на 21.05.2015г. разпознаване на лице на живо, св. Золвер разпознал в подс. Н. лицето, което било заедно с „Алберто” вечерта, когато бил ограбен и му съдействало, като уточнил, че всъщност има промяна и подс. Н. междувременно е подстригал бретона и косата си.

При установяването на подс. Г. и на л.а. "Пежо 407" с ДК№ В 0202 РР на 20.05.2015г., в автомобила били намерени голяма част от противозаконно отнетите вещи на св. Золвер - двата мобилни телефона „Айфон" и „Самсунг Галакси мини", портмонето от естествена кожа, паричната сума от 210 евро, гривната от бял метал с двата златни накрайника, часовника GC", златната арабска монета, златния пръстен с множество бели камъчета, златния пръстен с овален топаз и 24 брилянта. В л.а. "Пежо 407" с ДК№ В 0202 РР бил намерен и иззет мобилен телефон "Нокиа" с MEI 35691 103 1816140, ползван от подс. Г. със сим-карта с телефонен номер 0896/414-380 за времето на инкриминираната престъпна дейност. Мобилният телефон е намерен без поставена в него сим-карта.

 Проведения оглед на веществено доказателство на 22.05.2015г., текстовото съдържание на изпратените и получени текстови съобщения от и към телефонен номер 0887 / 838993, ползван от св. Илиян Димитров Илиев, както и справките за трафичните данни, предоставени от мобилните оператори „Мобилтел" и „Теленор" несъмнено доказват съпричастността на подс. Г. и подс. Н. към инкриминираната престъпна дейност, ролята на всеки един и степента му на участие в задружната престъпна дейност.

Съгласно заключението по назначената по делото съдебно-оценителна експертиза общата стойност на инкриминираните вещи, предмет на престъпно посегателство възлиза на 19 034.57 лева.

 Стойността на всички намерени и върнати на св. Золвер вещи възлиза на 5119.17 лева.

От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза - освидетелстване № 429/2015г. на Отделение по Съдебно медицина при МБАЛ „Света Анна Варна" АД е установено, че вследствие нанасяните му продължително време удари, св. Золвер е получил следните травматични увреждания: кръвонасядания и травматични отоци в лявата лицева половина, контузия на лявата долночелюстна става, контузия на гръдния кош в лява гръдна половина, ожулване в областта на лявата ребрена дъга. В своята съвкупност същите са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота и ще отзвучат без дефицит за период от около 2 месеца. Травматичните увреждания са резултат от удари с или върху твърди, тъпи предмети и могат да бъдат получени при удари с юмруци в областта на лицето и гръдния кош.

 

Настоящата инстанция констатира, че на досъдебното производство са били събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на ВОС е приобщил към доказателствения материал по делото и  въз основа на тях е достигнал до фактическите изводи на прокуратурата, отразени в обв. акт и приети изцяло от подс. Г. и подс. Н.. За да направи това обаче, първоинст. съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК. Кредитираните от съда доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, свидетелстват за деянията на подс. Г., а именно, че е осъществил от обективна и субективна страна съставите на пет деяния по НК, а именно:

-         по чл.142 ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. ал. 1 от НК;

-         по чл. 198 ал. 1 вр. чл. 20 ал, 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК;

-         по чл. 206 ал. 1 от НК;

-         по чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл, 20 ал. 2 от НК;

-         по чл. 249 ал. 1 пр. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК; а подс Н. на три деяния по НК – по чл. по чл.142 ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. ал. 1 от НК; по чл. по чл. 198 ал. 1 вр. чл. 20 ал, 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и по чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.

 

Правилен и обоснован е направения от ВОС правен анализ на инкриминираните деяния, вкл-но и тези от подс. Н., поради което въззивната инстанция го споделя изцяло.

 

Основното оплакване на жалбоподателя Г. е досежно наложените му наказания, и в частност, най-тежкото такова, респективно определеното по смисъла на чл. 23 от НК, с доводи за явна несправедливост и искане същото да бъде намалено. Съставът на въззивната инстанция не намери опора в това твърдение: Първоинстанционният съд, за да определи за всяко от извършените деяния съответно наказание, е подложил на внимателен анализ всички обстоятелства, предвидени в разпоредбата на чл. 54 от НК и обосновано е преценил, че както личността на подс., така и извършените деяния /всяко поотделно/ се отличават с висока степен обществена опасност. В тази връзка настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че действията на подс. Г., от момента на запознаването му с пострадалия св. Золвер, до изоставянето му гол  на пътя в чужда държава без документи и пари, се отличават с изключителна упоритост, наглост, дързост и бруталност, при условие, че постр. чужд гражданин му е демонстрирал своята симпатия, доверие и добро отношение, без при това да го е предизвикал по някакъв начин. Както е отбелязал първоинст. съд в мотивите си, користната цел и начина на извършените от подс. Г. множество деяния спрямо чуждия гражданин, неминуемо ще се отразят на цялостния имидж на РБ, което само по себе си също следва да се отчита при преценката досежно обществената опасност на всяко от деянията. Взети са от ВОС под внимание и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства- от една страна, че подс. Г. има малко дете, за което обаче се грижи майката, а от друга, че деянията са извършени в изпитателния срок по друго НОХД, както и че е криминално проявен; Колкото до здравословните проблеми на подс. Г., установени от въззивната инстанция чрез назначена СМЕ във връзка с възможността за престой в условията на ареста /л. 92-94 от ВНОХД/ и произнасяне по МНО по реда на чл. 270 от НПК, съставът на АС-Варна намира, че същите не са от такова естество, че да се квалифицират като „смекчаващи обстоятелства” и да обосноват намаляване на размера на наказанията по реда на чл. 54 от НК. Всяко от наложените на подс. наказания по реда на чл. 54 от НК е адекватно на извършеното от него, деянията са осъществени с пряк умисъл, като подс. е съзнавал общественоопасния им характер, общественоопасните им последици и е искал настъпването на тези последици. Явно е, че у подс. са се формирали трайни престъпни навици, както и користен стремеж за неправомерно материално облагодетелстване като начин на живот и само с едно засилено репресивно наказание могат да бъдат постигнати целите визирани в чл. 36 от НК. Редуцирани са наказанията по чл. 58а от НК с 1/3, като най-тежкото от тях, определено по реда на чл. 23 от НК на седем години лишаване от свобода при строг режим и присъединено такова глоба /макар, че настоящата инстанция го намира за занижено/, би следвало да подейства възпиращо и превъзпитаващо на подс. Г.. Не се установяват по делото обстоятелства, които да не са били съобразени и да обосновават допълнително смекчаване на наказателно -правното положение на осъдения, още по-малко такива по смисъла на чл. 55 от НК, така че претенцията за явна несправедливост на наложеното наказание следва да се възприеме като неоснователна. Поначало следва да се отбележи, че това оплакване е декларативно заявено и не е подкрепено с никакви конкретни доводи.

 Законосъобразно е привеждането в изпълнение от страна на първоинст. съд на наказанието, наложено на подс. Г. с влязла в присъда на 23.02.2015 г. по НОХД № 724/2015 год. на Районен съд Варна, в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода при първоначален строг затворнически режим.

 

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на АС-Варна  достигна до извода, че присъдата на Окръжен съд – Варна, като правилна и законосъобразна  следва да бъде потвърдена. 

 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с. з. /, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат друго изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 100 на Окръжен съд- Варна по НОХД № 1072/2015г. по описа на същия съд, постановена на 03.11.2015г.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.