Р Е Ш Е Н И Е

 

25

 

гр.Варна,     25 февруари 2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 28 януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

            ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при участието на прокурора ИСКРА АТАНАСОВА и секретаря, ГЕНОВЕВА НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева НДВ № 451 по описа на ВАпС за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане, подадено от осъдения Й.Г.П., за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 544/2018 год., по описа на Търговищки районен съд, както и въззивно решение № 99/03.12.2018 год., постановено по ВНОХД № 195/2018 год. по описа на Търговищки окръжен съд. Искането се основава на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка с чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Излагат се съображения за неправилно приложение на закона от съда, отказал приложението на чл.66 от НК и постановил ефективно изпълнение на наложеното наказание „Лишаване от свобода” на осъд.лице П.. Твърди се, че наказанието е явно несправедливо, тъй като е отмерено без съдът да се е съобразил с наличието на многобройни смекчаващи отговорността на осъденото лице обстоятелства – чистото му съдебно минало, младата му възраст, безупречното му процесуално поведение и направеното самопризнание. Искането, което се прави, е за изменение на постановения първоинстанционен акт и приложение на института на условното осъждане по смисъла на чл.66 от НК.

В съдебно заседание пред ВАпС осъденото лице Й.П., макар и редовно призован, не се явява. Неговият защитник – адв.С.Н. от ВАК, моли да бъде уважено искането за възобновяване. Развива съображенията, изложени в искането за наличието на предпоставките по чл.66 от НК за отлагане на изтърпяването на наложеното на ос.лице П. наказание „Лишаване от свобода”.

Прокурорът от ВАпП изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. 

Осъденият Й.П., макар и редовно призован за с.з., не се явава и съответно не е изразил личното си становище.

Варненският апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, и съдържа доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и т.3 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С присъда № 28 от 28.07.2018 г. по НОХД № 544/2018 год.. на Районен съд – гр. Търговище, осъденото лице Й.П., ЕГН ********** е бил признат за виновен за осъществено престъпление по чл. 210, ал.1, т.1, т.2 и т.5, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. 1 от НК, тъй като на 19.01.2018 г. в град Търговище, като извършител след предварителен сговор със С.П.П.от с. Камен, общ. Стражица (също извършител), който се е представил за длъжностно лице, и в съучастие с Н.Й.Р.от град Търговище, общ. Търговище (също извършител), Х.Б.В.от с. Камен, общ. Стражица и А.Х.В.от с. Камен, общ. Стражица (подбудители и помагачи), с цел да набави за себе си и за останалите съучастници имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у В.А.М.от град Търговище - затвърдил вече възбуденото у нея заблуждение, че съдейства за хващаното на телефонни измамници, представяйки се за такъв, и с това й причинил имотна вреда в размер на 76 000.00 лв. (седемдесет и шест хиляди лева), като причинената вреда е в големи размери, поради което и на основание чл.54 от НК ТРС определил наказание ТРИ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 58, ал.1 НК, съдът намалил така определеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с една трета като наложил на осъденото лице П. за изтърпяване наказание ДВЕ ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ОБЩ режим.

На основание чл.59 от НК, е зачетено времето, през което спрямо осъденото лице е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 05.02.2018 г. до 12.02.2018 г. включително.

По жалба от защитата на подсъдимия, е образувано въззивно производство. С въззивно решение № 99/03.12.2018 год., постановено по ВНОХД № 195/2018 год. по описа на Търговищки окръжен съд присъдата е потвърдена изцяло.

Основното оплакване на осъденото лице е свързано с отказа на инстанциите по същество да приложат института на чл.66 от НК. Настоящият състав на ВАпС намира, че не е допусното нито нарушение на закона, нито явна несправедливост при определяне наказанието на осъдения П.. Наказанието му съответства на обществената опасност на деянието и дееца и правилно е отказано приложението на чл. 66, ал. 1 НК.

При определяне вида и размера на наказанието, решаващите съдилища правилно не са приложили разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Всички смекчаващи отговорността на осъдения П. обстоятелства, поддържани и в настоящото извънредно производство, са били обсъдени и правилно отчетени от съдилищата по същество, които обаче правилно не са ги възприели нито за многобройни, нито за изключителни. Младата възраст, чистото съдебно минало, добросъвестното процесуално поведение, вкл. и самопризнанието са били отчетени в контекста на усложнената престъпна деятелност, отличаваща се със завишена обществена опасност, характерна за т.нар. „телефонни измами”. В нея са били въвлечени пет лица, сред които и едно непълнолетно и на пострадалата са били нанесени имуществени вреди, надхвърлящи значително белега „големи размери”. Обстоятелството, че вредата е била възстановена не следва допълнително да се отчита като смекчаващо отговорността на осъденото лице П. обстоятелство, защото за това той няма никакъв принос. Напротив П. непосредствено след деянието унищожил ползвания мобилен телефон и се укрил.

При индивидуализацията на наказанието на осъдения, както първостепенният, така и въззивният съд са съобразили санкционните последици за конкретния деец по вид, размер и начин на изпълнение, единствено въз основа на данните по делото. Преценени са всички значими за индивидуализацията на наказателната отговорност на осъденият обстоятелства, обуславящи тежестта на престъплението и личната опасност на дееца, както се изисква от общите правила на чл. 36 НК. В крайна сметка наказанието на осъденото лице П. е било отмерено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства под средния размер, предвиден в санкцията на чл.210, ал.1 от НК – три години и три месеца. Това наказание съобразно задължителното правило на чл.373, ал.2 от НПК е било редуцирано по реда на чл.58а от НК с една трета, като на осъденото лице е било наложено за изтърпяване наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години и два месеца при първоначален общ режим в унисон с изискванията на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

Не следва да се възприемат за основателни доводите в искането, че при решаване на въпроса за приложението на чл.66 от НК съдилищата са пренебрегнали степента на тежест на релевантните фактически данни за личността на подсъдимия. Безспорно е, от проверката на атакуваните съдебни актове /присъдата и решението/, че съдилищата са оценили всички данни от събраните доказателствени източници, оформящи преценката за индивидуализацията на наказанията. Невярно се твърди, че са игнорирани чистото съдебно минало, процесуалното поведение на осъдения в хода на наказателното производство, оказаното съдействие в хода на досъдебното производство. Както вече бе посочено, правилно е отчетена, наред с тези данни, високата степен на обществена опасност на извършеното, времето и мястото на осъществяване на деянието, завишената обща стойност на предмета на престъплението, упоритостта при проявата на престъпния умисъл. Затова ВАпС намира за съответни на данните по делото и на целите на чл. 36 НК изводите на решаващите инстанции за липсата на основания за прилагане спрямо осъдения на института на условното осъждане по чл. 66 НК. Чистото съдебно минало на дееца не е единствената предпоставка за условното осъждане. Известно е от правната теория и съдебна практика, че чл. 66, ал. 1 НК може да намери приложение, само ако за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на дееца, не е наложително да изтърпи наказанието. Прилагането на института на условното осъждане би било проява на необосновано снизхождение към подсъдимия, предвид високата степен на обществена опасност на извършеното от него, обуславяща се от конкретната тежест на извършеното, поради механизма и мащабите му. Наказанието изпълнява освен предупредителната възпираща и превантивната роля за самия деец и превантивно предупредителна роля по отношение и на останалите членове на обществото. Предвид нуждата от по-засилена охрана на обществените отношения на правото на собственост, при нарасналата динамика на този вид престъпление, условното осъждане за искателя се явява правно неоправдано.

.

Водим от горното, Варненският апелативен съд,

 

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Й.Г.П., за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 195/2018 г. по описа на ОС – гр. Търговище и по НОХД №
544/2018 год.. на Районен съд – гр. Търговище.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                                          2.