Р Е Ш Е Н И Е

 

44

 

11.03.2016 година, Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На единадесети февруари

Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

  АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

Секретар: Г.Н.

Прокурор: Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова ВНОХД № 452 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

Варненският окръжен съд, с  присъда № 95 по НОХД № 488/2015г. по описа на същия съд, постановена на 19.10.2015г. е признал за ВИНОВНИ подсъдимите И.С.В. и  В.С.В. в извършване на деяние, наказуемо по чл.249 ал.З, вр. чл. 20 ал.2 от НК, за това, че  10.07.2012 г. в гр. Варна, кк „Златни пясъци", на посттерминал под ресторант „Синбад", двамата в съучастие и като съизвършители използвали технически средства - 1 бр. сиво на цвят модифицирано копие на част от декоративен елемент от банкомат с монтирани върху задната страна цифрово аудио, видео записващо устройство с миниатюрна видеокамера и захранващи акумулатори, което техническо средство е предназначено да придобива видео-информация за ПИН кодове на платежни, магнитни карти и 1 бр. машинно изработено, модифицирано копие на „анти-скиминг" входно отвърстие „уста" за четящо устройство на магнитни карти от банкомати с вградени: цифрово обработващо - записващо, микропроцесорно устройство; четяща магнитна глава и захранваща батерия, което техническо средство е предназначено според механическата и електрическата си конструкции да снема и записва информация от втора магнитна пътека на платежните магнитни карти, за да придобие информация за съдържанието на платежни инструменти. На основание чл.54 от НК е наложил наказания както следва:

- на подс. В.ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сил;

-  на подс. В. – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила;

Със същата присъда двамата подсъдими са осъдени да заплатят в полза на държавата направените по делото разноски; налице е произнасяне досежно веществените доказателства по делото.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалби на процесуалните представители на двамата подс.  – служебен и упълномощен такива, в които се оспорват фактическите и правни изводи на първоинст. съд и като цяло се навеждат доводи за липса на категорични доказателства, обосноваващи обективна и субективна състовомерност на инкриминираното деяние, предмет на обвинението. Молбата до настоящата инстанция е за признаване на двамата подсъдими за невинни.

В с.з. пред състава на АС-Варна, двамата подсъдими се явяват лично и се представляват от служебни защитници, които поддържат жалбите. Прави се алтернативно искане от служ. защитник на подс. В. за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода. В последната си дума пред въззивната инстанция подс. подс.В. заявява, че няма какво да каже, а подс. В. моли да бъде оправдан, т. к. не е извършител на деянието.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата, оспорва доводите на защитата на подс. В., развивайки подробни съобопажения за това и моли за потвърждаване на първоинст. съдебен акт.

 

След преценка на доводи на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното, че и двете жалби са неоснователни по изложените по - долу съображения:

В съответствие със събраните по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Варненският окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното:

На 10.07.2012г. вечерта около 21.00ч., двамата подсъдими В. и В. се намирали в к.к. ”Златни Пясъци” в гр.Варна. По същото време в комплекса, в района на ресторант „Синдбат”, се разхождал св.И.И. - полицай OOP в Пето РУП – Варна, който не бил на смяна, но имал уговорка с колеги да се видят. Забелязал седящите на пейката срещу ресторанта подсъдими В. и В., като му направило впечатление странното им поведение - В. отивал до поставения банкомат /ATM №058026, стопанисван от „Уникредит Булбанк”АД/, оглеждал нещо, извършвал действия, наподобяващи тегленето на пари, след което се връщал на пейката. Това се сторило подозрително на полицейския служител, затова той седнал на пейка зад двамата подсъдими и продължил да наблюдава действията им. Междувременно имало граждани, които ползвали банкомата, доколкото комплекса в летния сезон бил оживен. След известно време, около 22.50 часа двамата подсъдими отишли до банкомата, застанали от двете му страни, прикривайки с телата си монитора и клавиатурата, при което подс. В. свалил предмети от банкомата, като единият /от мястото където се поставя банковата карта/ поставил в портфейла си, а подс. В., оглеждайки се, пазел да не се приближи някой. След като приключили, двамата тръгнали по алеята в посока хотел „Интернационал”. Подс. В. спрял пред бар „Бизаро”, а В. се отдалечил и малко по-късно се върнал с л.а.„Рено Еспейс” с рег. № СА 4067 СК. След като подс. В. се качил на предната дясна седалка, В. потеглил в посока изхода на к.к.„Златни пясъци”. Свидетелят И. се свързал с дежурния в ОДЧ Пето РУП - Варна, обяснил му какво се е случило и му подал информация за данните на автомобила, след което се отправил в посока КПП „Гаража”. Около 23.00 часа дежурният в ОДЧ Пето РУП - Варна се свързал със свидетелите Д.и К. - постови на КПП „Гаража” и наредил автомобилът, заедно с пътуващите в него лица, да бъде спрян и да бъде извършена проверка. В 23.30часа постовите полицейски служители спрели автомобила и установили пътуващите в него лица - двамата подсъдими. При извършената полицейска проверка у подс. В. /в черна чантичка с презрамка/ били открити скимиращи устройства. Той ги предал доброволно с протокол за доброволно предаване от 10.07.2012г. /л.21 д.п./.

При извършените разпознавания от св. И.И. на лица по снимки, същият разпознал подс.В. като лицето, което свалило устройството от банкомата /л.112-113/, а подс.В., като лицето, което на няколко пъти ставали и ходило до банкомата, за да го проверява /л.114-116/.

От заключението по назначената на досъд. производство  съдебно-техническа експертиза в ИСТ МВР София, /л.76-88/, поддържано от в. л. в съдебно заседание се установява, че: -   Обект 1 представлява сиво на цвят, модифицирано копие на част от декоративен елемент от банкомат с монтирани върху задната страна, цифрово аудио, видео записващо устройство с миниатюрна видеокамера и захранващи акумулатори. Същият този обект е годен да придобива и съхранява информация. В паметта на mini DV" /цифровия аудио /видеорекордер/, в папка RECORD на главна папка VIDEO", има записани два цветни видеофайла със звук. Единият от тях не е финализиран, което означава, че цифровия аудио/видео рекордер е блокирал в процес на работа. Двата файла/единият е възстановен в хода на извършване на СТЕ/ съдържат кадри, изобразяващи клавиатура на банкомат и периодично опериране с клавиатурата. Единият от двата файла съдържа кадри от монтажа на обекта към банкоматното устройство; - Обект №2 е машинно изработено, модифицирано копие на „анти-скиминг”  входно  отверстие  „уста"  за четящо устройство  на магнитни карти от банкомати. В обекта има вградени: цифрово обработващо-записващо, микропроцесорно устройство; четяща магнитна глава и захранваща батерия. Магнитната глава на обекта е позиционирана на пътя на втора магнитна пътечка на платежните магнитни карти, което позволява да се придобива /чете/ и в последствие съхранява, информация от втора, магнитна пътечка при преминаване на платежните магнити карти към/от банкоматно устройството за четене на магнитни карти, когато обектът е монтиран към банкоматно устройство. В. л. изрично е пояснило, че без наличие на специализиран софтуер, създаден специално за обект № 2, практически е невъзможно отключването и свалянето на записана информация, както и цялостна проверка за функционалността на обектите. Заключението на вещото лице е, че два обекта, монтирани към банкомат, представляват специални технически средства за негласно придобиване и записване на информация/данни, от платежни, магнитни карти, без знанието и съгласието на титулярите по картови сметки. Предназначението на обект №1 е да придобива видео информация за ПИН кодове на платежни, магнитни карти. Предназначението, според механическата и електрическата конструкция на обект №2, е да снема и записва информация от втора магнитна пътека на платежните магнитни карти. Изготвянето на двата обекта изисква специални знания и умения в областта на микропроцесорната техника, електрониката и механичната обработка; изисква и специфични знания за стандартизацията и алгоритъма на запис на информацията върху магнитния носител на платежните магнитни карти.

В хода на съдебното следствие, предвид направени възражения от страна на защитата на двамата подс., първоинст. съд е назначил съдебно-графическа експертиза на положените подписи на позиция „свидетел” в представените протоколи за разпознаване на лица по снимки /стр. 102, 104 д.п./, като съгласно заключението по него се установява, че същите са изпълнени от св. И.И..

За да възприеме именно тази фактическа обстановка, първоинстанционният съд се е базирал на показанията на разпитаните свидетелите И. и Д.; заключенията по съдебно-техническата и съдебно-графическата експертизи, ценени като безпристрастни, обективни и мотивирани;  материалите от досъд. пр-во; веществените доказателства. По реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които допринасят за изясняване и разкриване на обективната истина. Установил е една подробна, точна и правилна фактическа обстановка. За да я възприеме точно ВОС е направил много задълбочен и подробен анализ на събраните доказателства – най-вече депозираните гласни такива пред него - показания на свидетелите Д. и И., съпоставяйки ги със заключенията по СТЕ и СГЕ, както и с цялостното поведение на двамата подсъдими преди и по време на извършване на проверката и личния обиск. Много обстойно ВОС е анализирал професионалните действия на служителите на полицията, и в частност на св. И. /въпреки, че същият не е бил на смяна/ и абсолютно правилно е приел, че показанията на последния добре разграничават действията на двамата подсъдими и механизма на извършване на деянието, като впоследствие е разпознал и двамата подсъдими В. и В. като лицата, извършили наблюдаваните от него действия пред банкомата. Показанията на св.Д. допълват показанията на св. И., респективно и фактологията по установяване на лекия автомобил на подсъдимите, тяхното задържане и намирането на инкриминираните средства, послужили за извършване на деянието.

Както първоинст. съд, така и настоящата инстанция приема за абсолютно несъстоятелни възраженията на защитниците на подсъдимите, на първо място, че показанията на св. И. не следва да се преценяват като правдиви и достоверни, поради това, че е служител на полицията. Същите се преценяват като защитна позиция, целяща да компрометира личните и професионални качества на служител на полицията, който в случая е действал като съвестен гражданин, станал свидетел на извършващо се престъпление и благодарение на когото се е стигнало до разкриване на извършителите и задържането им. Не се споделя и възражението на защитата на подс. В., за това, че той не е причастен към извършеното деяние: както бе отбелязано по-горе, /а и първонист. съд  е дал отговор в мотивите си/ св. И. е наблюдавал доста дълго действията на двамата подсъдими в района на р-т. „Синбад” в к.к. „Зл. пясъци” – докато единият от тях – подс- В. е седял на пейката, няколкократното отиване на подс. В. до банкомата и връщането му обратно на пейката при първия подс. е събудило подозрението на свидетеля и го е накарало да продължи наблюдението. Впоследствие, двамата подсъдими едновременно са се отправили към банкомата, заставайки плътно пред него и скривайки го с тяло, за да може подс. В. да извади поставените от тях преди това скимиращи устройства. Двамата едновременно са напуснали мястото, тръгвайки в една посока и именно подс. В. е било лицето, което се е отправило непосредствено след това за ЛА, в който се е качил и подс. В. и който по-късно е бил спрян за проверка  на КПП „Гаража” от св. Кирилов и Д..

Изяснявайки механизма и начина на извършване на деянието, акцентирайки върху веществените доказателства, предмет на СТЕ, първоинстанционният съд е  достигнал и до правилни правни изводи - досежно обективната и субективна съставомерност на деянието по смисъла на чл. 249 ал. 3 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.

При така изяснената фактическа обстановка и направените правни изводи, които въззивната инстанция изцяло споделя, няма основание да се твърди неправилност и незаконосъобразност на присъдата, постановена от ВОС.

 

Първоинст. съд е изложил мотиви и във връзка с индивидуализацията на наказанията и на двамата подсъдими, определени при условията на чл.54 от НК, съобразявайки, че не са налице отегчаващи обстоятелства, а само смекчаващи такива – чистото им съдебно минало и липсата на данни за висящи производства от извършване на деянието през юли 2012г до момента на постановяване на първоинст. съдебен акт. Правилно е преценено, че наказанията „лишаване от свобода” не следва да търпят ефективно, тъй като за поправянето и превъзпитанието им това не е наложително. Макар, че ВОС е омаловажил степента на обществена опасност на деянието, приемайки, че не са настъпили вреди /за квалификацията на деянието не е необходимо да са настъпили такива/, с оглед целите на чл. 36 от НК, настоящата инстанция счита, че наложените наказания в размер от по две години лишаване  от  свобода,  отложени с изпитателен  срок от по три години, се явяват справедливи по отношение и на двамата подсъдими В. и В. и не следва да се коригират.

 

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на АС-Варна  достигна до извода, че присъдата на Окръжен съд – Варна, като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена. 

 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с. з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на  ВАРНЕНСКИЯ  АПЕЛАТИВЕН  СЪД,

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 95 на ОКРЪЖЕН СЪД-ВАРНА по НОХД № 488/2015г. по описа на същия съд, постановена на 19.10.2015г.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.