Р Е Ш Е Н И Е

 

304

 

                           12.12.2017г. гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на осми декември две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 

секретар Г.Н.

прокурора Илия Николов,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №452 по описа за 2017 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба от Г.С.Б., лично и  чрез защитника му, адв. М.С., подсъдим по нохд № 213/17г. на Добричкия окръжен съд против присъдата на същия съд от 29.09.2017г., с която подсъдимият Б. е признат за виновен по обвинението му по чл.330 ал.3 вр.ал.2 т.1 вр.ал.1 НК и му е наложено наказание от седем години лишаване от свобода при строг режим. В жалбите се излагат съображения за необоснованост незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание и се прави искане за отмяна на същата и постановяване на оправдателна такава, както и алтернативно прилагане на закон за по-леко наказуемо деяние и намаление на наложеното наказание. В с.з. защитата на подсъдимия поддържа жалбата и прави искане за изменение на мярката за неотклонение.

Представителят на Апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена  в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 29.09.17г. Добричкият окръжен съд е признал подсъдимия Г.С.Б. за виновен в това, че на 16.12.16г. в гр.Балчик ул.“Св.Св.Кирил и Методий“№12 запалил имущество със значителна стойност – едноетажна къща на стойност 23 671лв., собственост на Д.Б. и В.М. както и намиращото се вътре имущество на обща стойност 6 548,25лв. и са последвали значителни щети на обща стойност 21 560,18лв. и  на основание чл.330 ал.3 пр.1 вр.ал.2 т. 1 вр.ал.1 НК и чл.54 ал.1 НК, му е наложил наказание от седем години лишаване от свобода при строг режим. Зачетено е предварителното му задържане по мярка за неотклонение Осъдил е подсъдимия да заплати и съответните разноски, произнесъл се е и по веществените доказателства.

За да стигне до този извод съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Подс. Б. и частният обв. Д.Б. са съпрузи, като отношенията между тях били крайно влошени поради агресивното поведение на подсъдимия в резултат на системна употреба на алкохол. Срещу същия имало издадена ограничителна заповед и бил изведен от жилището, където семейството живеело. Същото било собственост на Б. и брат й В.М..

След издаване на ограничителната заповед подсъдимият станал още по-агресивен като причаквал сутрин съпругата си, когато отивала на работа, заплашвал я че ще запали къщата, обиждал я и настоявал да се върне в жилището. Дъщерята А. Б.  от м.юни до м.декември 2016г. получила множество текстови съобщения от баща си – подс. Б. със заплахи включително и такива за палеж на къщата като например „Тук съм и ви гледам“ „Като спите ще запаля къщата“, „Няма да има празници погребения“.

На 15.12.16г., за пореден път подс. Б. се опитал да осъществи контакт със съпругата си и след като не успял отишъл в къщата, от която бил отстранен и разговарял с Вл. М..

Вечерта на 16.12.16г. , около 20.00часа, подс. Б. отишъл на бензиностанция „Лафи“ в гр.Балчик, откъдето закупил бензин за 10лв. в туба от минерална вода и бутилка бира „Загорка“. Около 21.00ч. , носейки тубата с бензин, подс. Б. проникнал в двора на къщата на ул. „Св.Св. Кирил и Методий“№12. През това време съпругата, дъщерята и шурея на подсъдимия били в къщата. Свид. Д.Б. чула шум и станала да види какво става като приближила входната врата. В това време подсъдимия влязъл през вратата, виждайки съпругата си я ударил с юмрук в лицето. Свид. Ан. Б. виждайки какво става избутала подсъдимия като му казала да не удря повече майка й след което по настояване на майка си излязла навън и се обадила в полицията.

В това време подсъдимият започнал да разлива бензина в кухнята и по дрехите на В.М., който влязъл  в същото време в това помещение. Свид. Д.Б. успяла да изкара навън брат си, който бил трудно подвижен и в това време подсъдимия възпламенил разлетия бензин. В този момент свид. Д.Б. и брат й били на прага на къщата , а свид. Ан Б. – в двора на 2-3м. от къщата и разговаряла с полицията, когато чула „бум“ и видяла къщата в пламъци. Свидетелите успели да прескочат задната ограда на къщата и да се отдалечат от огъня. Подсъдимият също излязъл навън като по пътя свалил коженото си яке и ръкавица, които впоследствие били намерени при огледа. От кухнята пожарът се разраснал из цялата къща като изгоряла цялата покъщнина. Вследствие на пожара, на къщата били нанесени щети в размер на 15 011,93лв.-сумата необходима за възстановяването й, както и стойността на цялата покъщнина 6 548,25лв., съгласно икономическата експертиза.

В резултат на възпламеняването подсъдимият Б. получил увреждания – изгаряне първа-втора степен на лява скула и лява част на носа както и на първи и втори пръст на дясната ръка. Съгласно СМЕ тези увреждания са в резултат на високи температури от суха топлина и могат да се получат по описания начин.

Съгласно пожаро-техническата експертиза причина за пожара е умишлено възпламеняване на открит огън и лесно запалима течност на горими материали в кухнята, където е и огнището на пожара. Поради отдалечеността на съседни сгради и имоти не е имало опасност пожарът да се разпростре върху други обекти. Пожарът е представляван непосредствена опасност за живота на тримата обитатели на имота – Д. Б., Ан.Б. и Вл.М..

В с.з. вещото лице категорично е заявило, че е невъзможно разлетия бензин да се възпламени без поднасяне на източник на открит огън – запалка, кибрит и пр. При такова сравнително малко количество бензин не е възможно получаване на късо съединение и получаване на искра от ел. инсталация за да стане запалване. Невъзможно е да се получи искра от разлят бензин като течност. Такава би могло да се получи при концентрирани пари, но в случая такива не са били налице. Няма и следи от изтичане на газ „Пропан-бутан“, който да би могъл да се запали. Вещото лице е заявило, че запалителната течност е била бензин и това е установено и от анализа на веществените доказателства.

От физикохимичната експертиза се установява наличие на следи от петролен продукт – бензин по мъжко кафяво кожено яке, кафява плетена ръкавица, кафяв гащеризон, както и стопявания по кафява плетена ръкавица, по левия ръкав до маншета на коженото яке, собственост на подсъдимия. Следи от бензин са установени и по черно долнище на анцуг, мъжка блуза от трико и сива грейка без ръкави – дрехи, с които е бил облечен Вл. М. в нощта на инцидента.

Запаленото имущество е на значителна стойност, значително надхвърляща размера на 14 минимални работни заплати.

Съгласно СППЕ на подсъдимия, същия не страда от психично заболяване и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Експертите са установили емоционална неустойчивост, склонност към свръхмерни реакции, нисък фрустрационен толеранс, импулсивност и нисък самоконтрол. При извършване на деянието се установяват последователност и подреденост в действията.

От изготвената съдебно-техническа експертиза се установяват множество кратки текстови съобщения получени на телефона, ползван от свид. Ан.Б. от общо четири мобилни номера за времето от 21.06.до 16.12.16г. като е представена и извадка от тях.

Горната фактическа обстановка, респ. вината на подсъдимия е установена по безспорен и категоричен начин от всички събрани по делото доказателства.

По жалбата:

Подсъдимият не оспорва част от тази обстановка като не отрича, че е закупил бензин от бензиностанцията в туба, че е отишъл в жилището и е разлял бензина в кухнята, но отрича да го е възпламенявал като твърди, че той се е самозапалил.

Това твърдение е несъстоятелно, тъй като е установено по категоричен начин, че такова възпламеняване не може да стане без наличие на източник на открит огън.

Правилно съдът е приел, че в тази част показанията на подсъдимия представляват защитна теза. Те не кореспондират със събраните доказателства. Подсъдимия отрича и да е пръскал дрехите на Вл.М. с бензин, нещо което е категорично установено от физико-химичната експертиза.

В жалбата защитата на подсъдимия възразява срещу втората пожаро-техническа експертиза, тъй като посочвала различна ЛЗТ. Вещото лице, в разпита си в с.з. на 29.09.17г. е посочило, че в първата ПТЕ е допусната техническа грешка, изписвайки ЛЗТ като нафта. Безпорно е установено чрез хроматограма, че се касае до бензин. В този смисъл са и показанията на свид. Ив.И., който е категоричен, че е продал именно бензин на подсъдимия. Сам подс. Б. заявява в обясненията си, че е купил бензин в туза от бин. Вода. Вещото лице е разяснило и протокола при съхраняване на пробите и веществените доказателства. Не е налице манипулиране на веществените доказателства, каквито съмнения има изложени в жалбата. Правилно съдът е приел и ценил повторната ПТЕ, тъй като нейното заключение е в синхрон и с останалите доказателства по делото.

Възражението на подсъдимия, че на мястото на инцидента не е била намерена запалка не води до различен извод./такава запалка е била иззета от подсъдимия при личния обиск в полицията/ Говори се за източник на открит огън, който може са бъде всяко запалително средство – запалка, кибрит или друго. Момента на запалване не е бил видян от свидетелите тъй като те или са излизали или вече са били навън, т.е. в кухнята подсъдимият е бил сам. Но изводът за начина на възпламеняване е само един – поднасяне на източник на открит огън. А такъв в дадения момент може да бъде поднесен единствено от подсъдимия.

Относно това дали пожарът е представлявал опасност за живота на други лица, съдът е дал изчерпателен отговор. Безспорно е, че тримата обитатели на имота са се намирали в непосредствена близост в момента на избухване на пожара и живота им е бил застрашен.

В допълнението към жалбата защитата твърди наличие на процесуално нарушение, водещо до нарушаване правата на подсъдимия, а именно в какво точно е обвинен. Твърди се, че посочената в обв. акт квалификация не съдържала конкретизация на извършеното престъпление по ал.3 на чл.330 НК, т.е. не е посочено пр.1 на ал.3. Такова нарушение не е налице, тъй като е пределно ясно, че не е последвала смърт на някого и такова обвинение никога не е било предявявано или поддържано. Изрично е посочено, че  са последвали значителни вреди, както и техния размер.

При определяне на наказанието съдът се е съобразил със всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства като им е направил детайлен анализ. Приел е, че по отношение на подс. Б. са налице преимуществено отегчаващи отговорността обстоятелства. Мотивът на подсъдимия за извършване на деянието е бил имено отмъщение за това, че е бил отстранен от имота, който дори не е негов. Като смекчаващо такова съдът е отчел чистото му съдебно минало – реабилитиран. Що се касае до самото деяние, то без съмнение е също със завишена обществена опасност, тъй като е осъществено в тъмната част на денонощието, обекта на посегателство е къщата, от която дееца е бил отстранен със съдебно решение, в имота да се намирали лицата, които подсъдимия е нямал право да приближава, че другия обитател – Вл.М. е бил трудно подвижен, в напреднал стадий на онкологично заболяване.

Въпреки превеса на отегчаващите обстоятелства съдът е определил наказание под средния размер. Това несъответствие обаче не може да бъде изправено поради липса на протест.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 29.09.17г. на Добричкия окръжен съд, постановена по нохд №213/17г.по отношение на подсъдимия Г.С.Б. с ЕГ№ **********.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.337а ал.2 НПК.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                             

 

                                                                                 2.