Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 34/13.03.           Година  2019                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                    Наказателно отделение

На четиринадесети февруари               Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 

Секретар Петранка Паскалева

Прокурор Владимир Чавдаров

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

НДВ № 453 по описа на съда за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 424 ал. 1 от НПК по искане на осъденото лице Ю.К. Димов за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 414/14г. на РС – гр. Тутракан и ВНОХД № 161/17г. на ОС – гр. Силистра на основание чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл. 348 ал. 1 т. 1-3 от НПК. Изложени са конкретни аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, първоинстанционното и въззивното производство. Иска се решението на СОС и потвърдената с него присъда да бъдат отменени и осъденият да бъде признат за невинен, алтернативно делото да бъде върнато на първата инстанция за отстраняване на нарушенията на процесуалните правила, засегнали правото му на защита и правилното приложение на материалния закон.

В проведеното с.з. пред настоящата инстанция встъпва нов защитник на осъденото лице – адв. М. В., който поддържа искането. Счита се, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да извърши цялостна проверка на присъдата и да отговори на всички възражения във въззивната жалба, като са нарушени чл. 13, 14 и чл. 107 от НПК. Следвало е въззивният съд да извърши задълбочен анализ на доказателствата, тъй като в предходно разглеждане на делото по обвинението била постановена оправдателна присъда; имало обвинителен акт срещу председателя на кооперацията за извършено присвояване и обсебване, но след допълнително разследване прокурорът променил становището си и обвинил осъденото към момента лице. Защитникът сочи, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и не отчита представените от осъдения писмени доказателства, че е бил добросъвестен и никого не е въвел в заблуждение. Освен това по сделката има начислен ДДС и кооперацията е подала справка декларация, което не би могло да се осъществи ако сделката не е платена. Подчертава се, че дори при съмнение С. не е трябвало да бъде осъден по обвинението, което е и опровергано.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането за допустимо, но разгледано по пунктове - неоснователно. Намира, че: твърденията, касаещи актове по повод изменение на мярката за неотклонение не подлежат на разглеждане по реда на възобновяването; пред първоинстанционния съд осъденият е присъствал, правил е съзнателни изявления; въззивният съд е изложил собствени мотиви по правилността на проверяваната присъда, отговаряйки на всички възражения на осъдения; неоснователни са оплакванията по включените в обвинението индивидуализиращи обективните признаци на състава времеви и териториални рамки. Моли искането да бъде оставено без уважение.

Осъденото лице не се явява пред настоящата инстанция. За него се представят медицински документи, сочещи на необходимост от домашен постелен режим по повод на предстояща операция.

Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваните присъда и въззивно решение съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното:

С Присъда № 114/27.04.2017г., постановена по НОХД №414/2014г. на Тутраканския районен съд, осъденият Ю.К.С. бил признат за виновен, в това, че през периода м.септември - м.октомври 2008г. в с.Бащино, обл.Силистра, гр.София, гр.Свищов, гр.Тутракан и гр.Русе, в качеството си на упълномощен представител на ЕТ „Евроюниан Трейдинг - Ангел Маринов”, гр.София, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение относно възможностите си и намерението си да заплати получената селскостопанска продукция - 149 340 кг. пшеница и 93 180 кг. слънчоглед у Шезаи Ниязи А.- Председател на Кооперация „Земеделска кооперация „Патраклъ” - в ликвидация, с ЕИК 828001692 и седалище: общ. Главиница, с. Бащино и у Бехчет А.Мехмед - счетоводител на същата кооперация и с това причинил имотна вреда на кооперацията в размер на 94 551,30 лв. без ДДС (113 461,56 лв. с ДДС), като измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай и е извършена повторно, поради което и на основание чл. 211, във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. 2 и т. 4 от НК, във вр с чл. 209, ал. 1 от НК и чл. 26 от НК съдът му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от три години и шест месеца и определил, на основание на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, наказанието да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Присъдата била обжалвана от подсъдимия пред Окръжен съд гр. Силистра с оплаквания за материална незаконосъобразност, необоснованост и нарушение на процесуалните правила и искане за отмяната й и оправдаване на подсъдимия С.. Въззивното производство протекло по ВНОХД № 161/17г. на Окръжен съд гр. Силистра. С Решение № 4/09.02.18г. присъдата била потвърдена на основание чл. 334 т. 6 вр. чл. 338 от НПК. Решението на СОС е извън кръга на подлежащите на касационна проверка и с оглед нормата на чл. 412 ал. 2 т. 1 от НПК присъдата влязла в законна сила на 09.02.18г.

С Определение № 224/24.04.2018г. РС гр. Тутракан на основание чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК възложил на подсъдимия направените по делото разноски и се произнесъл по веществените доказателства. С Определение № 343/27.07.2018г. съдът възложил на осъдения и разноските, направени от НБПП за възнаграждение на резервния защитник по делото.

По предложение на СРП на основание чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК било образувано ЧНД 108/2018г., приключило с определение, с което на основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК на осъдения С. било определено общо наказание по осъжданията по НОХД № 4368/2007г. по описана РС гр. Плевен и НОХД № 414/2014г. на РС гр. Тутракан.

Присъдата по НОХД № 414/2014г. на РС гр. Тутракан била изпратена за изпълнение по делегация в РП гр. София. С постановление от 07.03.2018г. изпълнението й било отложено за срок от един месец, считано от 08.03.2018г до 07.04.2018г., а с постановление на Районния прокурор на СРП от 05.04.2018г. на основание чл. 415 т. 1 от НПК изпълнението на наложеното наказание било отложено за срок от 6 месеца, от 07.04. до 07.10.2018г. С писмо от 26.10.2018г. Началникът на РУ гр. Тутракан е уведомил съда, че осъденият С. е задържан на 18.10.2018г. по ВНОХД № 398/2017г. по описа на Апелативния Специализиран наказателен съд и преведен в следствен арест в гр. София. С определение № 6/07.01.2019г. съставът на настоящата инстанция оставя без уважение искането на осъдения С. за спиране изпълнението на присъдата по НОХД № 414/14г. на РС гр. Тутракан.

 

Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от оправомощения осъден, и в законния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК – на 06.08.18г., срещу присъда на РС и решение на ОС, постановено като въззивна инстанция, непроверени по касационен ред, поради което е допустимо. В него се формулират основания за допуснати в досъдебното и съдебното производство съществени нарушения при прилагане на материалния и процесуалния закон, които съставът разгледа задълбочено.

От книжата по делото съставът констатира:

 

На 04.11.2008г. лицето А.Г.от гр. Тутракан подало жалба в полицията от името на Ю.С., в която се твърдяло, че Ш.А., председател на ЗК „Патраклъ“ го заплашва със саморазправа по повод техни бизнес отношения. На 13.11.2008г. Ш. А.обяснил пред полицията, че пшеницата и слънчогледа на кооперацията са продадени на С., но той не е платил цената по сделките. На 11.02.2009г. Ш. А.подал официална жалба по РП гр. Тутракан, в която твърдял че бил въведен в заблуждение и ощетен от Ю. С., който е взел пшеницата и слънчогледа, без да ги плати. Преписките били обединени в едно досъдебно производство.

НОХД № 83/2010г. по описа на РС гр. Тутракан било образувано по внесен обвинителен акт срещу Ш.А., като председател на ЗК „Патраклъ“ по обвинение за престъпление по чл. 206 ал. 3 вр. ал. 1 от НК. В първото по делото с.з. от 27.05.2010г. съдът прекратил съдебното производство и върнал делото на РП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

След проведено допълнително разследване било изготвено Постановление от 28.05.2012г. от прокурор при РП гр. Тутракан, с което на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК производството по сл.д. 13/2009г. на РП гр. Тутракан било прекратено частично - по отношение на Ш. А.за извършено престъпление по чл. 206 ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Становището било потвърдено от прокурор при ОП гр. Силистра в постановление от 16.10.2012г. По жалба на обв. С. с искане за извършване на служебна проверка и отмяна на постановлението за прекратяване в Постановление от 26.11.2012г. прокурор в Апелативна прокуратура гр. Варна посочил, че при категорично изяснените по делото факти, поведението на Ш. А.не сочи на инкриминируемост по който и да е от претендираните от обв. С. престъпни състави. На основание чл. 199-200 от НПК постановленията на ОП и РП за прекратяване на производството са били потвърдени.

На 25.01.2013г. в РС гр. Тутракан бил внесен обвинителен акт срещу Ю. С. за извършено престъпление чл. 211, във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. 2 и т. 4 от НК, във вр с чл. 209, ал. 1 от НК и чл. 26 от НК. Образувано било НОХД № 19/2013г., приключило с Присъда № 107/18.06.2014г., с която подс. С. бил признат за невинен и оправдан по обвинението. В мотивите били изложени съображения, че по делото не са налице безспорни и несъмнени доказателства, че подсъдимият е извършил деянието, в което е обвинен.

Срещу присъдата бил подаден протест, по който било образувано ВНОХД № 179/2014г. на СОС. В заседание на 18.09.2014г. се явил подсъдимия, но не и защитникът му поради заболяване; на 30.10.2014г. подсъдимият също не се явил и поискал отлагане поради заболяване на жена му. На 25.11.2014г. подсъдимият търсил лична среща със съдията, но му била отказана, поради което отишъл в деловодството с искане за отлагане на заседанието, насрочено на 27.11.2014г. Съдебен служител обяснил, че съдът може да отложи делото и за случилото се изготвил доклад от 26.11.2014г. Производството било разгледано в насроченото с.з. С решение № 72/10.12.2014г. състав на СОС установил неяснота по основните фактически положения, вътрешно противоречиви фактически изводи и анализ на доказателствата, препятстващи проверката на волята и вътрешното убеждение на първоинстанционния съд. Въззивният съд обобщил, че е налице липса на мотиви – съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, обосноваващо отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

С оглед постановеното от СОС, на 30.12.2014г. било образувано съдебното производство по НОХД № 414/2014г. на РС гр. Тутракан, в същия ден бил определен и съдия-докладчик по делото. С разпореждане от 15.07.2015г. обвиненият С. бил предаден на съд и делото било насрочено в с.з. На 24.09.2015г. подс. С. се явил без защитник – „не му вдигал телефона“, не се явил и съдебен заседател. Делото било отложено за 29.10.2015г., но поради заболяване на съдията, пренасрочено за 14.12.2015г. Тогава подс. С. се позовал на среща със съдията, проведена на 10.12., когато поискал отлагане на делото, но му било отказано. Подсъдимият останал с убеждение, че „аз съм вече осъден“ поискал самоотвода на съдията, „за да се развие един нормален съдебен справедлив процес. Не знам точно защо, но председателстващия е предубеден и считам, че няма да бъде обективен по време на процеса“. След проведено тайно съвещание и въпреки становището на съдията, че не е предубеден и че искането не е достатъчно мотивирано – бил постановен самоотвод на съдията.

На 23.12.2015г. делото било преразпределено на съдия Г. Г.. С разпореждането си от 09.02.2016г. съдията преценил, че е необходимо на подсъдимия да бъде назначен резервен защитник, а в състава на съда да бъде включен и запасен съдебен заседател. На 25.02.16г. адв. Великов отказал да получи призовка за с.з. и посочил, че няма контакт с подсъдимия и въпросът с процесуалното представителство в тази инстанция не е изяснен. На 01.03.2016г. съдът назначил като резервен защитник адв. Йовев.

На 17.03.2016г. подс. С. се явил в с.з. без адвокат, заявил че има семейни проблеми и помолил заседанието да бъде отложено, за да не му се нарушат правата. Резервният защитник на подсъдимия, адв. Йовев, счел, че не са налице пречки по хода, посочил, че не е чел делото, но според него предявеният граждански иск е погасен по давност. Искът не е бил приет, за да не затрудни делото. В същото заседание бил обсъден процесуалният ред на делото и бил даден ход по общия ред. Подсъдимият заявил, че разбира обвинението, не се признава за виновен и няма да дава обяснения на този етап.

В с.з. на 11.05.2016г. подс. С. не се е явил, поради здравословните проблеми на съпругата си. На 12.05.16г. с.з. е било проведено в присъствието на подс. С. и адв. Йовев.

На 21.06.2016г. подс. С. е възстановил отношенията си с адв. В. Веселинова, представлявала го още от ДП (28.02.2011г. при предявяване на разследването, заедно и с адв. В. Митев), която помолила с молба делото да бъде отложено. В с.з. на 23.06.2016г. съдът докладвал, че адв. Веселинова ще встъпи в производството, адв. Великов отново отказал да получи призовка с твърдение, че няма договор с подсъдимия, но пък подс. С. помолил съда адв. Великов също да остане негов защитник.

На 19.07.16г. адв. Веселинова в молба до съда заявила, че няма връзка с подс. С. и е принудена да се откаже от приетата защита. В същия ден и подс. С. се отказал от адв. Веселинова.

С адв. Великов подс. С. сключил договор за правна защита на 26.07.2016г., когато било проведено с.з., в което подсъдимият бил представляван с упълномощения си защитник и в присъствието на резервния адв. Йовев.

На 28.09.2016г. подс. С. се явил с упълномощената отново адв. Веселинова и адв. Митев (от ДП), адв. Великов не се явил. В това с.з. подсъдимият поискал отвод на съдията – „тъй като има обстоятелства, че сте предубеден от изхода на делото и се чувствам предварително осъден… на 12.05.2016г., когато чакахме зала в коридора на първи етаж, Вие ми казахте :“Юлияне, аз знам, че по това дело трябва да те оправдая, но тъй като имаш съдебно минало и ме натискат отгоре.“ Аз изтълкувах тези ваши думи като произнасяне на присъда преди още да са се събрали доказателства по делото. Попитах Ви: „Кой ви натиска отгоре?“, но Вие не ми отговорихте. Вашият колега Спас Стефанов се отведе поради разговор с мене в коридора на съда с подобно съдържание. Реших да изчакам преди да поискам отвода Ви, за да преценя дали мога да разчитам на вашата обективност и безпристрастност. Това обаче не стана. Напротив, начина по който водите заседанието затвърдява у мен усещането, че трябва да се защитавам пред съд, който предварително ме е осъдил. За да гарантирам правото си на защита, още веднъж Ви моля да се отведете.“. Адв. Веселинова добавила като аргумент за предубеденост на съда и включването на резервен адвокат в с.з. на 17.03.2016г., който и не бил чел делото, а и подс. С. не бил запитан дали иска делото да се гледа по диференцираната процедура, която ще му гарантира по-малко наказание. В определението на съда било отразено, че подобен разговор с подс. С. не е бил провеждан, а доколкото адв. Великов не се е явил, надлежно призован в с.з., съдът е поверил защитата на подсъдимия на резервния му защитник, поради което и искането за отвод било оставено без уважение.

На 14.11.2016г. подсъдимият е бил с тримата упълномощени и резервния си защитник.

На 16.01.2017г. подс. С. се е отказал от адв. Митев, адв. Великов се е явил без да уведоми съда защо, а адв. Веселинова представила болничен.

На 30.01.2017г. адв. Великов писмено уведомил съда, че няма контакт с подсъдимия, телефонните му номера не са актуални, дължимото възнаграждението по договор не е платено. Въпреки това в с.з. на 27.04.2017г. адв. Великов се е явил и заявил, че подсъдимият не е изпълнил договора им и не желае да го защитава, помолил е да бъде заличен като защитник. Адв. Веселинова е участвала в това с.з. Съдът установил, че въпреки общодържавното издирване спрямо свидетели по делото – свид. Дауд – от 11.05.2016г.; Тодоров – от 23.06.2016г.; Иванов – от 28.09.2016г.; Крумов – от 19.05.2016г.; Трифонов – с информация от 30.11.2016г., не могат да бъдат призовани лично, поради което и прочел показанията им депозирани по НОХД № 19/2013г. на ТнРС; свид. Карабакърова и Дешкова били заличени. При възможност да заявят искания по чл. 286 от НПК, адв. Веселинова поискала отлагане на делото, за да съобрази прочетените свидетелски показания – „което за нас се явява изненада… и ако днес се пристъпи към пледоарии няма да можем да осъществим пълноценно правото на защита на подсъдимия.“. Съдът преценил, че НОХД № 19/2013г. е приложено по делото от момента на образуването на разглежданото и не съществува пречка за запознаване на защитата с тях, и дал ход на съдебните прения. В същото заседание е била обявена и присъдата, предмет на искането за възобновяване.

Въззивната жалба за подсъдимия била подадена от адв. Веселинова. Производството по ВНОХД № 161/17г. на СОС било образувано на 06.06.2017г. Определеният съдия докладчик депозирал отвод, тъй като заседанието по делото било насрочено в период на планиран отпуск. В молба от 18.07.2017г. адв. Веселинова и адв. Митев уведомили съда, че не са упълномощени да го представляват пред тази инстанция, уведомили го за насроченото на 21.09.2017г. заседание, но той не се явил в кантората им. За да не станат причина за отлагане помолили съда да организира служебно защитата му.

С молба от 20.09.2017г. адв. Веселинова заявила, че е упълномощена от 04.09.2017г., но е служебно ангажирана за 21.09.2017г. с друго дело и не може да се яви.

С разпореждане от 17.10.2017г. съдията-докладчик се отвел, а на 18.10.2017г. се отвели последователно и още двама съдии, на които делото било преразпределено. На 02.11.2017г. се отвел пореден съдия-докладчик.

В насроченото по делото с.з. на 03.11.2017г. не се явил подсъдимият, подал молба от предния ден с документи за влошено здравословно състояние, адв. Веселинова, също не се явила, но подала молба за отлагане на делото. Резервният защитник коментирал, че по НМЕ подсъдимият трябва да представи удостоверение, подписано от трима лекари. Съдът освободил определения служебен защитник – адв. Бурмов, приел медицинските книжа за подсъдимия и възложил проверка по тях на РЗОК, като посочил, че при установени нарушения делото следва да бъде докладвано за „евентуално налагане на административно наказание, като мярката за неотклонение на жалбоподателя Ю.К.С. бъде променена“ и отложил делото. Видно от извършената проверка на 20.11.2017г. от РЗОК Враца уведомили съда, че издалият болничен на подс. С. лекар е посочил, че подсъдимият отишъл на профилактичен преглед, без никакви оплаквания, но тъй като имал повишено кръвно налягане му дала терапия, направление за кардиолог и документ за временна нетрудоспособност. По отношение на книжата от преглед от кардиолог – било установено, че няма регистриран преглед в ДКЦ на лечебното заведение МБАЛ „Христо Ботев“ АД на подс. С. и същият не е хоспитализиран при тях в периода 02-07.11.2017г., като документът не съответства на изискванията по чл. 18 ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза.

С молба от 28.11.2017г. подсъдимият се обърнал към съда и коментирал протокола от проведеното на 03.11.2017г. с.з., като счел, че съдът подсказал намерението си да му измени мярката за неотклонение, събудило съмнение за обективността и безпристрастността на съдебния състав. Подсъдимият счел, че в СОС има особено отношение към него – с оглед отводите на трима съдии, вкл. административния ръководител на съда, оказващо влияние върху състава, като „Няма начин това дело и основанията за отвод на предходните съдии-докладчици да не са коментирани в колектива на ОС – гр. Силистра, респективно да не са повлияли върху безпристрастността и непредубедеността и на настоящия съдебен състав.“, поради което поискал отвода на състава. Към тази молба е приложено и копие от молбата на подсъдимия до Инспектората на ВСС за проверка на обстоятелствата, довели до отвод на трима съдии от състава на съда от разглеждане на делото.

С молба от 01.12.2017г. адв. Веселинова уведомила съда, че на 30.11.2017г. била информирана от подсъдимия, че е постъпил на лечение по спешност, поради което няма да се яви, а само нейното явяване е безпредметно, поради което моли за отлагане на делото и посочва свободните си дати. В същия ден подс. С. също изпратил молба за отлагане и представил документ от ДКЦ Свети Пантелеймон ООД гр. Плевен. Видно от документа медицинска бележка, С. е с диагноза Астма с преобладаващ алергичен компонент и е постъпил на болнично лечение от 27.11.17г. до 05.12.17г. и се нуждае от домашно лечение от 27.11.17г. до 12.12.17г.

В с.з. от 01.12.2017г. съдебният състав счел искането за отвод за неоснователно, като пояснил, че коментарът за евентуална промяна на мярката за неотклонение е поради нередовността на медицинската документация и независимо от драстичните нарушения при издаване на документите не се оспорва заболяването на подсъдимия. Представените нови молби за отлагане са били обсъждани от прокурора и адв. Йовев. Съдът отново установил нередовности в медицинската документация, довело до преценка на основание по чл. 66 от НПК и до изменение на мярката за неотклонение от „Подписка“ в „Задържане под стража“. Медицинските книжа били изпратени на РП Враца и РП Плевен за проверка. Назначена била СМЕ която да установи страда ли подсъдимия от съответните заболявания, пречка ли са те за задържането му и могат ли да бъдат лекувани в тези условия. Наложена била и глоба на адв. Веселинова, която не е посочила уважителна причина за неявяване в с.з., отменена по-късно.

На 07.12.2017г. подс. С. е подал молба до съда, в която моли за отвод на съдията-докладчик: „…Ви моля да си дадете отвода и да покажете че наистина не сте предубедена. Смят. че с двадесет е петгодишният опит, с който разполагате, ще покажете висок морал и добро сърце… Предвид изложеното от мен още веднъж Ви моля да си дадете отвод, както колегите Ви. Убеден съм, че това не е делото на живота Ви и трябва задължително да бъде гледано от Вас.“.

Мярката за неотклонение е била обжалвана пред ВАпС, счетено за недопустимо от заместник председателя на ВАпС с Разпореждане № 1783/14.12.2017г. и № 1804/20.12.2017г.

На 19.12.2017г. адв. Веселинова с молба е уведомила СОС, че подс. С. не е осъществил среща с нея за съгласуване на линията на защита във въззивната инстанция, останала с впечатление, че е недоволен от предприетите от нея процесуални действия – за които е бил уведомен и е изразявал съгласие. Посочила е, че „за пореден път съм поставена в абсурдното положение един ден преди датата на с.з. да не зная дали С. желае да се явя пред Вас и да го защитавам в о.с.з. на 20.12.17г.“ и се отказала от защитата му.

С молба, изготвена на 18.12.2017г. подс. С. уведомил съдията докладчик, че се отказва от адв. Веселинова и занапред ще бъде представляван и защитаван от адвокат Великов и адвокат Пейчо Йовев. В с.з. на 20.12.2017г. адв. Великов е представил поредно пълномощно от подсъдимия ведно с документи, че подс. С. е на лечение. Съдът изменил мярката за неотклонение в Парична гаранция в размер на 5000лв., отменил определението за назначаване на СМЕ.

В с.з. на 18.01.2018г. подс. С. се явил и в присъствието на упълномощения и резервния си защитник дал допълнителни обяснения, съдът изслушал пренията и последната дума на подсъдимия, след което счел делото за изяснено и обявил че ще се произнесе в срок. Постановено на 09.02.2018г. било и решението на състава, предмет на искането за възобновяване.

За пълнота на изследването за процесуалното представителство на подс. С., следва да се допълни, че разглежданото искане за възобновяване е подадено за подс. С. от адв. В. Веселинова и В. Митев на 06.08.2018г., които с молба от 27.12.2018г. са уведомили ВАпС, че имали уговорка с подс. С. да отиде в кантората им и да ги упълномощи за производството по възобновяване, но това не е станало, както и не са могли да установят връзка с него.

След запознаване с материалите по наказателното производство съставът на настоящата инстанция счете за необходимо да изложи съображенията си по основанията, съдържащи се в искането за възобновяване по следния ред:

І. Процесуалната хронология на наказателното производство и протеклите правоотношения между субектите на процеса, отразени обобщено в настоящото решение, позволяват категорични изводи, отхвърлящи оплакванията за допуснати особено съществени нарушения на процесуалните права на осъдения С..

1.Неоснователно е твърдението, че по неясни причини воденото срещу Ш. А.производство е било насочено срещу Ю. С.. В качеството си на обвиняем С. е обжалвал постановеното частично прекратяване на наказателното производство, достигайки до произнасяне от Апелативна прокуратура Варна, утвърждаващо липсата на данни за престъпление, извършено от Ш. Ахмед. От материалите по НОХД № 19/13г. е видно, че обжалване е протекло и пред ВКП. Следователно подсъдимият е бил напълно запознат със съображенията на компетентният ръководно-решаващ в досъдебното производство орган и контролиращите го инстанции.

2.Независимо от оценката на осъденото лице и защитата му, че оправдателната присъда по НОХД № 19/2013г. на ТнРС е била много добре мотивирана, именно липсата на мотиви към нея, явяващо се абсолютно съществено процесуално нарушение, е довела до отменителното решение на въззивния съд и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Актът на въззивния съд е красноречив по съдържание и окончателен по породените с него правни последици.

3.В хода на цялото наказателно производство и в качеството на обвиняем, и в качеството на подсъдим по водените НОХД и ВНОХД, С. напълно е съзнавал значението на необходимостта да организира защитата си. Видно от подробно отразените в настоящото решение, промени в предоставянето на пълномощия към един или друг защитник, С. е упражнявал активно своята лична защита и предпочитания. Това е видно и от книжата по НОХД № 19/13г., когато отново между подс. С. и адв. Веселинова и адв. Великов са били налице сложни връзки, контролирани от подсъдимия. Категорично, при администрирането на НОХД № 414/14г. с разпореждането си от 09.02.2016г. съдията е бил длъжен да прецени досегашното развитие по делото и да назначи резервен защитник, а в състава на съда да бъде включен и запасен съдебен заседател. Организиране на встъпването в производството на резервен защитник, който да има ангажимент към процесуалното представителство на подсъдимия, независимо от променливите му решения, е дължимо поведение в производства с подобен процесуален ход.

Претенциите за нарушаване на правата на защита на подсъдимия в с.з. от 17.03.2016г. са напълно неоснователни. Към този момент подс. С. се е явявал при повторно разглеждане на обвинението срещу него в ТнРС, започнало на 30.12.2014г., и поредното му ново начало след отвода на първия съдия-докладчик и определянето на следващия с преразпределение от 23.12.2015г. Подсъдимият е бил запознат с обвинителния акт, с процесуалните възможности и активно ги е упражнявал в рамките на годината, изтекла по НОХД № 414/14г. на ТнРС. В с.з. на 17.03.2016г. позицията на подс. С. по обвинението е била изяснена и формулирана лично от него – той не е признал вина, само по себе си изключващо приложение на чл. 371 т. 2 от НПК, водещо до намаляване на наказанието по чл. 58 а от НК. Следва да бъде отчетена и съдебната практика, утвърждаваща възможността съкратено съдебно следствие да бъде проведено само при първоначалното разглеждане в първата съдебна инстанция, какъвто не е настоящият случай.

Защитата на подс. С., предоставена от резервния защитник е била необходима и достатъчна, професионално осъществена. Нито едно от извършените с негово участие съдебни действия не е било опровергано от встъпилите упълномощени защитници, не е било поискано негово преповтаряне. В с.з. на 17.03. и 12.05.2016г. подсъдимият е бил представляван само от резервния защитник, но доказателствата, които са били събрани и начина на извършване на действията са били възприети от подсъдимия и упълномощените от него защитници. Нещо повече в молбата си, изготвена на 18.12.2017г., подс. С. изрично уведомил СОС, че желае и занапред да бъде защитаван и представляван от адв. Йовев, заедно с адв. Великов.

С оглед на изложеното съставът счете, че защитата на подс. С. е била надлежно организирана от съда, като законосъобразното й провеждане е било проследявано и обезпечено. Въззивната инстанция е била сезирана с подобни оплаквания, които и основателно е отхвърлила.

4.Субективните решения на подсъдимия, свързани с неговото виждане за справедлив, непредубеден и безпристрастен съд, са довели до множество искания за отвод на съдии по делото. За първи път подс. С. е искал лична среща със съдията-докладчик по ВНОХД № 179/14г. на СОС, но не е бил приет. Базирани на „среща“, „разговор“ със съдиите-докладчици по НОХД № 414/14г. на ТнРС са били две негови искания, като първото – въпреки неоснователността му е било уважено. Искания за отводи са били отправени и към състава по ВНОХД № 161/17г. на СОС, както и към докладчика по него – когото подсъдимият е приканил да покаже „висок морал и добро сърце“ като „си дадете отвод, както колегите Ви. Убеден съм, че това не е делото на живота Ви…“.

Подобни интерпретации са формулирани и в искането за възобновяване досежно произнасянето на въззивния състав в с.з. от 03.11.2017г. и 01.12.2017г. по повод поредните медицински книжа, по силата на които подсъдимият е сочил уважителна причина за неявяването си. Както правилно подчерта Апелативният прокурор произнасянията по мерки за неотклонение не могат да бъдат предмет на възобновяване. От друга страна, при обективни нередности в медицинската документация, СОС е бил длъжен да реагира. Изменяйки мярката за неотклонение в с.з. на 01.12.2017г. съдът е установил основание по чл. 66 от НПК, тъй като представеният пред него документ е дублирал период на болнично лечение от 27.11.17г. до 05.12.17г. и домашно лечение от 27.11.17г. до 12.12.17г. За да обезпечи явяването на подсъдимия в хода на производството, което не е могло да бъде постигнато с най-леката мярка за неотклонение, съдът е приложил най-тежката, без да е излязъл извън процесуалните си правомощия и да е проявил тенденциозно отношение към конкретния подсъдим. С тази цел и съдът е назначил СМЕ, която да прецени дали подс. С. страда от определени заболявания и дали те могат да бъдат лекувани в условията на задържане. Предметът на СМЕ е изцяло свързан с изменената мярка за неотклонение, поради това и назначаването й логично следва решението за процесуалната мярка. Никоя страна не е оспорила съдържанието на съдебния протокол, отразяващи и имената на съдиите, членове на състава, поради което и не възниква съмнение, че такова определение е било произнесено от вписания състав, независимо, че подписите са на председателя и секретаря в съответствие с чл. 311 ал. 2 от НПК.

Извън търсенето на действителните подбуди на подсъдимия да отвежда всички съдии, започнали работа по делото, съставът установява, че оплакванията на осъденото лице не могат да бъдат отнесени към утвърдените в съдебната практика критерии за проява на предубеденост и пристрастност. Не се установяват обстоятелства, попълващи обективното и субективно отразяване на пристрастност и предубеденост, налагащи отвод по чл. 29 ал. 2 от НПК. Действително общо четирима съдии са депозирали самоотводи, като са изразили своите съображения, неподлежащи на проверка в рамките на настоящото производство. Личните позиции на съдиите, отвели се от разглеждане на делото, ангажират само тях, без да съществуват обективни основания да се счете, че са повлияли върху неутралността на всички други съдии в съответните съдилища.

ІІ. Счита се, че по делото инстанционните съдилища са допуснали особено съществени нарушения по формиране на вътрешното убеждение по чл. 13, 14, 107 от НПК.

1.В процеса на събиране на доказателства, според осъденото лице, в нарушение на правото му на защита, ТнРС приобщил чрез прочитане показанията на разпитани по делото свидетели, без да е извършено щателно издирване.

Установява се, че в с.з. на 27.04.2017г. съдът е докладвал обобщено резултатите от проведеното неуспешно, продължило в значителни периоди от време, общодържавно издирване и е пристъпил към четене на показания, събрани пред предходен съдебен състав. Така съдът е позволил законосъобразно приобщаване на доказателства, които иначе подсъдимият и защитата му не са били в състояние да коментират.

Въпреки възможностите на СОС на втора първа инстанция подобни доказателствени искания не са били отправени. Възражението е било отправено и пред въззивната инстанция и правилно отхвърлено.

2. В искането за възобновяване противоречиво е посочено, от една страна, че съдилищата дали превес на обвинителните доказателствени средства за сметка на оправдателните, проявили едностранен подход като отказали събирането на доказателства в подкрепа на защитната теза, а от друга - че са налице многобройни оправдателни доказателства, налагащи признаването на осъдения за невинен.

Установява се по делото, че единственото искане пред въззивната инстанция в с.з. на 18.01.2018г. е било да се даде възможност на подсъдимия да депозира допълнителни обяснения, и то е било уважено от съда.

Цитираните пасажи от решения на ВКС на РБ по други наказателни производства, са неотносими към конкретните изявления на страните и произнасянията на съдилищата по разглежданото дело.

3.Обобщено се посочва, че съдилищата са интерпретирали доказателствата превратно, не са оценили доказателствената стойност на писмените доказателства, предоставени от подсъдимия – оригиналите на запис на заповед и на ПКО.

Тези два документа са били предмет на изключително задълбочено изследване от съдилищата – чрез всички възможни доказателствени източници и експертното им интерпретиране. Но тези два документа са само част от значимите за предмета на доказване по делото средства, без да се ползват с формална сила – недопустима по чл. 14 ал. 2 от НПК.

4.Оплакванията за неправилно формирано вътрешно убеждение по анализа на доказателствата са по същество становища за недоказаност на авторството на осъдения в извършването на инкриминираното му престъпление. Поради това и съставът намира за необходимо да отбележи, че те касаят необоснованост на съдебния акт, извън касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, поради което не може да е предмет на проверка и в производството по гл. 33 от НПК. В настоящото производство не могат да бъдат приети нови фактически положения, а извършваната проверка е в рамките на установените от решаващите съдилища факти. В този смисъл е и трайната практика на ВКС на РБ, напр. Решение № 20 от 21.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 608/2008 г., III н. о Решение № 21 от 11.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2309/2013 г., III н. о., Решение № 23 от 25.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1759/2014 г., III н. о. и др.

Настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Подлежи на проверка само правилността на подхода при формиране на вътрешното убеждение във връзка с оценката на доказателствата и при изпълнение на задълженията за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. По разглежданото дело не са допуснати нарушения на процесуалните правила при проверката и оценката на доказателствените източници. При извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия обстоятелства са спазени изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не са налице пороци, които да поставят под съмнение законосъобразността на процеса по формиране убеждението на двете редовни инстанции.

Постигната е обективност и максимална балансираност в процеса на събиране и оценка на доказателствата. На страните са били предоставени всички гаранции за упражняване на процесуалните права, като ТнРС е обособил оптимална изчерпателност при изясняване на подлежащите по чл. 102 от НПК факти и обстоятелства, позволило на въззивния съд да обсъжда надлежно формирана доказателствена основа.

5.Като продължение на изводите по предходния пункт, обвързано и с претенцията за липса на мотиви, съставът счита, че в решението на въззивната инстанция е бил проведен собствен анализ на установените факти, като не са били надценени едни доказателства за сметка на други, извършена е проверка на достоверността на доказателствените средства при спазване на необходимата процесуална техника. Изложени са собствени съображения, в достатъчен обем, чии свидетелски показания съдът кредитира, обсъдени са обясненията на подс. С., писмените доказателства и експертните източници. Всеки от приетите за доказани факти е отнесен към съответен признак на престъпния състав. Убедително е очертана безпротиворечива и стабилна съвкупност, която обосновава правната квалификация на извършеното престъпление, включително времевите и териториалните му рамки. Изложени са аргументи по депозираните от защитата на подсъдимия възражения.

ІІІ.По отношение на становището за съществени нарушения при прилагане на материалния закон.

В цялостната процесуална хронология е установено, че Ш. А.и Б. Мехмед никога не са твърдели, че С. е извършил плащане по двете фактури, без да са оспорвали съставянето на записа на заповед и ПКО№ 36/15.09.2008 г.

Включването на фактури № 100/02.09.2008г. за продадени 125 600 кг. пшеница реколта 2008 г. х 0,256 лв./кг на обща стойност 33 284,00 лв. без ДДС (39 948,80 лв. с ДДС) и № 101/11.09.2008 г. за продадени 88 040 кг. х 0,59 лв./кг слънчоглед реколта 2008г. на обща стойност 51 943,60 лв. без ДДС (62 332,32 лв. с ДДС) в дневника за продажби и в справката-декларация за данъчен период м.09.2008г., съставена 13.10.2008г. от свид. Б. Мехмед е дължимо поведение на продавача по сделките. Чрез тези книжа не се установява плащане по сделките от купувача.

Внасянето на ДДС също не е доказателство за получаване на цената по двете продажби. Купувачът следва да плати стоката с ДДС, което от своя страна продавачът дължи да внесе. Тъй като плащане от подс. С. не е било извършено, сумата по ДДС е била внесена по-късно от кооперацията. По делото са налице свидетелски показания и документи затова – извлечение от Уникредит Булбанк с отразено плащане на 25.11.2008г. Поради това и съдилищата правилно са приели, че вредата за ощетената ЗК се състои в стойността на реално натоварената продукция, умножена по продажната цена, към което се прибавя стойността на ДДС – заплатен от кооперацията.

В решението на въззивния съд са били разгледани и обсъдени наведените и пред настоящата инстанция основни възражения на защитата по приложението на материалния закон. Без да се навлиза в проверка на обосноваността на присъдата и потвърждаващото я въззивно решение, е достатъчно да се посочи, че съдилищата са изложили законосъобразен коментар на спецификите на действията на подс. С., отличаващи извършеното престъпление от случаите на неизпълнение на сключени граждански договори и неуредени търговски отношения. Измамливите намерения, обективно реализирани спрямо имуществото на кооперацията, са изяснени чрез класическите за този вид престъпления - изначална липса на възможности за изпълнение на уговореното, бързината при разпореждането със закупената стока чрез недокументирани реални продажби, оформен нищожен договор с роднина на подс. С., създаването на легитимни и привидно необходими документи относно плащането – държани в оригинал от подсъдимия, последвало укриване от представителите на ощетената кооперация. Допълнителни характеристики на деянието в случая е поведението на поддържане на заблуждение у свид. А.и Мехмед – пътувания, срещи, почерпки, мотивация да се помогне за получаване на кредит от банката с предаване на оригинала на ПКО и т.н. Това е и обективната фактическа основа рамките на продължаваното престъпление да включат период, надхвърлящ предаването на стоките на купувача-пълномощник, и населени места, в които подс. С. е упражнявал по различен начин своето манипулативно влияние върху свидетелите по делото.

Съобразявайки изложеното, съставът счете, че правилно и законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на осъденото лице за престъпление по чл. 211, във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. 2 и т. 4 от НК, във вр с чл. 209, ал. 1 от НК и чл. 26 от НК. Материалният закон е приложен правилно.

Искането на молителя за отмяна на осъдителните съдебни актове и неговото оправдаване е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките на чл. 425 ал. 1 т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК /лицето не е осъдено за несъставомерно деяние/.

ІV. В искането само цифрово е посочено основание по чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл. 348 ал. 1 т. 3 от НПК – за допуснато особено съществено нарушение, довело до явна несправедливост на наложеното наказание. Не са отправени конкретни възражения в тази насока. Пределите на проверката, извършвана по извънредния способ за възобновяване на наказателни дела, обхващат единствено съображенията по искането. Нормата на чл. 426 от НПК препраща към правилата за касационната проверка, която е ограничена до обжалваната част по чл. 347 ал. 1 от НПК. В отсъствие на конкретни доводи и искания, настоящият състав не установи във въззивното производство да е било допуснато процесуално нарушение при разглеждане на въпросите на наказанието. По силата на закона съдът е следвало да определи съответно на престъплението наказание – чл. 35 ал. 3 от НК, при спазване на критериите по гл. Пета от НК. Правомощието е било изпълнено, като в мотивите към присъдата и въззивното решение аргументацията е изложена последователно, като е обосновала отмерването на справедливо наказание.

Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК, Варненският апелативен съд,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ю.К.С. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 414/14г. на РС – гр. Тутракан и ВНОХД № 161/17г. на ОС – гр. Силистра.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

председател :                       членове :1.                          2.