Р Е Ш Е Н И Е

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

Номер 39/09.03.               Година  2016                  Град Варна

 

Варненският апелативен съд                       Наказателно отделение

На осемнадесети февруари         Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ:           Павлина Димитрова

Румяна Панталеева

 

 

съдебен секретар Г.Н.

прокурор Анна Помакова

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 456 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството пред апелативния съд е по реда на чл.420, ал.2, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК и е образувано по искане на осъдения И.И.И. за възобновяване на НОХД № 117/2015 г. по описа на Районен съд Кубрат, приключило със споразумение.

В искането се изтъкват доводи за това, че наложеното наказание от две години лишаване от свобода е несправедливо завишено и че при подписването на споразумението осъденият не е разбрал смисъла му в тази част. Иска се контролният съд да извърши наново индивидуализацията и да определи по-ниско по размер наказание от същия вид.

В съдебно заседание осъденият въвежда като основание на искането си твърдението, че в момента на подписване на споразумението е бил алкохолно повлиян и не помни какво е подписал, поради което иска делото да бъде разгледано повторно.

Прокурорът от въззивната прокуратура намира искането за неоснователно, поради което предлага да бъде оставено без уважение.

Настоящият състав на Апелативен съд Варна, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото, намери следното:

 

С определение № 40/29.09.2015 г., постановено по НОХД № 117/15 г., Районен съд Кубрат е одобрил постигнатото между страните по делото споразумение, с което в частта, касаеща осъдения И.И.И. е било прието, че той е извършил престъпление, наказуемо по чл.196, ал.1, т.2 от НК, за което, в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било определено наказание две години лишаване от свобода. Поради процесуалната невъзможност за упражняване на последващ инстанционен контрол по отношение на този вид съдебни актове, които са окончателни, определението е влязло в сила от датата на неговото постановяване - 29.09.2015 г., поради което и искането за възобновяване, депозирано пред ВКС на 05.11.2015 г., е допустимо като подадено в изискуемия шест месечен срок по чл.421, ал.3 от НПК.

 

По същество искането е неоснователно.

Няма опора в доказателствата по делото твърдението, че при сключване на споразумението са нарушени процесуалните права на подсъдимия И., тъй като той не е разбирал какво наказание следва да понесе. Институтът на споразумението, както правилно отбелязва представителят на въззивната прокуратура, е добре познат на осъдения, който многократно вече е подписвал такива при предходните си осъждания.

Проверяваното дело е било образувано в съдебна фаза въз основа на внесен обвинителен акт, след което, в условията на чл.384 от НПК, при започване на разглеждането му в насроченото съдебно заседание на 29.09.2015 г., за което осъденият И. е бил доведен принудително, е представено писмено споразумение, подписано лично от него и от защитника му адвокат Исмигюл Семед, АК Разград. След даване ход на делото и отправяне на искания от страна на обвинението и защитата за одобряване на така депозираното споразумение, подсъдимият И.И.И. е заявил лично, и това е отразено в протокола, че разбира последиците от споразумението, че се съгласява с тях, и че доброволно го е подписал. След изслушване на всички становища, съдът се е произнесъл с определение, обявено публично в присъствието на страните, в което са отразени всички условия по споразумението, включително размера на наказанието, което следва да понесе искателят, и под това определение той отново е положил своя подпис.

Неправилно е и твърдението, че наложеното наказание е завишено. Такъв извод може да се направи, ако определеният размер очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите отговорността обстоятелства и на целите по чл.36 от НК. При решаване на въпросите за наказателната отговорност на подсъдимото лице /вид, размер и начин на изтърпяване на произтичащите от това санкционни последици/ съдът е приел, че наказанието лишаване от свобода, което съгласно приложимия закон е следвало да се индивидуализира в границите от три до петнадесет години, следва да се определи под предвидения минимум - при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, макар и без наличието на материалноправни предпоставки за това, което е допустимо съгласно нормата на чл.381, ал.4 от НПК, но не освобождава съда от задължението за съблюдаване тежестта на инкриминираното престъпление и зачитане личността на извършителя.

Установените по делото индивидуализиращи обстоятелства, оценката за степента на обществена опасност на личността на дееца и на деянието, подбудите и последиците от извършеното, дават основание за извод, че определеният размер от две години, предвид и данните за предходни осъждания, невлияещи на квалификацията опасен рецидив, съответства на деянието и е необходимо за постигане целите и на генералната, и на специалната превенция, поради което не е завишено, респ. явно несправедливо, по смисъла на чл.348, ал.5 от НПК.

 

По изложените съображения и на основание чл.424, ал.ал.1 и 4 и чл.426 от НПК съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И.И.И. за възобновяване на производството по НОХД № 117/2015 г. на Районен съд Кубрат.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: