Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 149/12.06.2017 г.

 

град Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

   

 

Секретар П. Паскалева

Прокурор Пламен Костадинов,

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ВНДОХ № 457 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Варненският окръжен съд, с присъда № 78 по НОХД № 1365/2015г. по описа на същия съд, постановена на 27.09.2016г. е признал подсъдимите И.Б.С. и М.Г.Л. за ВИНОВНИ в извършване на деяние по НК, както следва: подс. С. по чл. чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, а подс. Л. по чл. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК за това, че на 10.08.2012 г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършители, а подс. С. и при условията на опасен рецидив, отнели чужди движими вещи - мобилен телефон „Сименс А 50" със СИМ карта на „Глобул" на стойност 10 лева и сумата от 7.60 лева, всичко на обща стойност 17.60 лева, от владението на Н.Т.Ж., с намерението противозаконно да ги присвоят. На основание чл. 54 от НК са наложени наказания на двамата подсъдими: - на подс. С. „лишаване от свобода“ за срок от ПЕТ ГОДИНИ, което да изтърпи при строг режим в условията на затвор; - на подс. Л. „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, което да изтърпи при общ режим в затворническо общежитие от „открит тип“;

Със същата присъда, на основание чл.59 ал.1 от НК е зачетено предварителното задържане на подс. С., считано от  13.08.2012 г. до 22.07.2015г.; двамата подсъдими са осъдени да заплатят направените по делото разноски; налице е произнасяне досежно веществените доказателства по делото.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по бланкетни жалби на:

подс. С. чрез процесуалния му представител – адв. Р. ***/ с оплакване за неправилност на така постановената присъда с искане за признаване на подзащитния му за невинен или отмяна на същата и връщане на делото за ново разглеждане на съда или на прокурора; В допълнително становище защитникът оспорва истинността на гласните доказателства, подкрепящи обвинението, на които от своя страна първоинст. съд е базирал фактическите си и правни изводи.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                       

- подс. Л. чрез служебния му защитник – адв. Я. Г. ***/, с оплакване за неправилност на така постановената присъда с искане за признаване на подзащитния му за невинен по повдигнатото обвинение. В допълнение към жалбата упълномощеният защитник в лицето на адв. Юл. Г. ***/ прави искане и за намаляване на наложеното наказание на подзащитния му чрез приложението на чл. 55 от НК.

 

В съдебно заседание пред настоящата инстанция двамата подсъдими С. и Л. се явява лично и се представляват от упълномощените си защитници, които поддържат жалбите и доразвиват доводите си.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите и моли същите да бъдат оставени без уважение, респ. присъдата на ВОС да бъде изцяло потвърдена.

В последната си дума ред настоящата инстанция подс.С. моли да бъде оправдан по възведеното обвинение, т. к. не го е извършвал, а подс. Л. изразява съжаление за стореното и моли за намаляване на наложеното му наказание.

 

След проведеното въззивно съдебно следствие, преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното: Въззивните  жалби са подадени в срок и са допустими, по същество се преценяват като неоснователни.

 

От събраните по делото доказателства, относими към предмета на доказване, се установява от фактическа страна следното: Свидетелят Н.Ж. и подс. С. се познавали от години, т. к. и двамата били от агитката на ФК“Черно море“, заедно изтърпявали и наказания „лишаване от свобода“ в Затворническо общежитие в с. Разделна. С подс.Л. се познавали от м.февруари 2013 год., когато св. Ж.  работил в пункт за вторични суровини, а подс. Л. посещавал този пункт. Към 10.08.2012 год. свид.Н.Ж. бил безработен, изкарвал прехраната си, събирайки пластмасови бутилки, които предавал за вторични суровини и обитавал изоставена къща на  бул.“Сливница“ в гр.Варна, в района на  автобусна спирка “Илия Димитров“. На 10.08.2012 г. рано сутринта излязъл от дома си  и тръгнал в посока контейнерите за отпадъци, намиращи се  на бул“Сливница“ в района на заведение „Авангард“. Минавайки покрай спирка „Илия Димитров“ той срещнал свой познат - свид. П.Д.. Последният му се оплакал, че горивото на колата му е свършило и не може да се придвижи до бензиностанцията, като му предложил  да отиде  до там и да му донесе малко бензин. Дал на свид. Ж. една пластмасова туба и сумата от 5,00 лв. за бензин. Свид. Ж. се отправил към бензиностанция “ОМВ“, находяща се в района на Автогара Варна. Когато минавал покрай дом № 3 по ул.“Борис Игнатов“ видял в двора на къщата  своите познати – двамата подсъдими И.С. и М.Л.. Заедно с тях в двора били и други лица - свид. К.К.„Зико“, както и непознати за него момче и момиче /свидетелите Д.И.и Г.Ц., установени впоследствие/. Всички те били на гости от предишната вечер на свид. Д.И., където употребили значително количество алкохол. Свид. Ж. познал двамата подсъдими, те също го познали и започнали да му говорят. Подс. Л. заявил:“…Ето го тоя, който на Маринела завлече парите…“, след което заедно с втория подсъдим- С. излезли пред къщата и тръгнали към свид. Ж.. Подс.Л. му хванал двете ръце, извивайки ги зад гърба му, след това посегнал и го ударил с юмрук в лицето. В същото време подс.С. го засякъл от другата страна. Свид. Ж. легнал на земята и се свил, а двамата подсъдими започнали да го ритат с крака. Това продължило за кратко време, след което свид.Ж. успял да се изправи на крака с помощта на дошлия свид.К.К./по прякор“Зико“/. Тогаова подс.Л. го попитал, колко пари има, при което свид.Ж. му казал, че има  5,00 лева, които държал в ръката си. Подс.Л. му ги поискал, но свид.Ж. отказал да ги даде, пояснявайки, че не са негови, при което подс.Л. ги издърпал от ръката му и ги прибрал в джоба си. Попитал го, дали има ли още пари, при което свид.Ж. извадил от десния джоб на панталоните си още 2,60 лв.,които подс.Л. също взел. В това време започнал разговор за една тениска на „Черно море“, която подс.С. бил дал на свид.Ж. преди време, когато били в затвора Разделна, като се завързал спор за това. В това време подс.С. видял, че нещо издува левия джоб на панталона на свид.Ж. и го попитал какво има там. Свид.Ж. му казал, че това е мобилния му телефон, при което подс.С. се опитал да бръкне в джоба му за да го вземе, но не успял, т. к. свид.Ж. го изпреварил и  поставил ръката си вътре за да го запази. Тогава подс.С.  хванал с две ръце ръката на свид.Ж., със сила я извадил я от джоба му, след което бръкнал вътре и взел телефона му м.“Сименс А 50“ със СИМ карта на мобилния оператор “Глобул“. Свид.К., присъстващ на място, на няколко пъти казал на подс.С.  да върне  мобилния телефон, но той не го послушал. Св. Ж. бил уплашен и разбирайки, че няма да му върнат телефона, побягнал към автобусна спирка “Илия Димитров“. Като стигнал до там разказал на чакащия го там негов познат - свид.П.Д. за за станалото и го помолил да набере  телефон 112. След като се свързал с дежурния оператор, свид.Ж. обяснил какво  му се е случило /л.69,т.3 от ДП/. На място бил изпратен полицейски автомобил, а свид.Ж. бил отведен в Трето РУП –ОД на МВР-Варна.

След като разгледал добре отнетия от св. Ж. мобилен телефон, подс.С. решил, че той е твърде стар и не може да го продаде, след което го изхвърлил в канала на ул.“Струга“.

В резултат на подадения от св. Ж. сигнал, свид.С.-служител в ІІІ РПУ-Варна заедно с колеги посетил  адреса на единия от посочените като извършители на деянието -  подс.Л.. В районното управление свид.С.провел беседа с подс. Л., при което последният обяснил, че мобилния телефон на св. Ж. се намира в канала и е хвърлен там от подс. С.. При извършения оглед в коритото на канала, вдясно от моста, бил намерен и иззет мобилен телефон м.“Сименс А50“/л.10,т.2 от ДП/. От приложените по делото справки на мобилни оператори е видно, че от 08.08.2012 год. до 10.08.2012 г. телефонът е използван със СИМ карта с № 359896923628, собственост на  Н.Т.Ж..

 

В хода на досъдебното производство са били назначени няколко експертизи:

-             от заключението по СОЕ се установява, че стойността на отнетото от владението на св. Ж. имущество /телефон със СИМ-карта и парична сума/ възлиза общо на 17,60 лева;

-             от заключението по СПЕ се установява, че подс. И.С. към момента на деянието е бил психично здрав; Изпитото количество алкохол го е довело до състояние на  обикновено алкохолно опиване-тежка степен-3-3,15 промила. Това му е позволявало да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи адекватно постъпките си;

-             заключението по СПЕ установява, че подс.Л. към момента на извършване на деянието, предвид изпитото голямо количество алкохол е бил в състояние на интолерантност /непоносимост/ към алкохола и под негово въздействие той е реагирал с възбуда и агресия именно в този смисъл и  изпития алкохол го е улеснил в извършването  на деянието. Към момента на извършване на деянието обаче той е могъл да разбира свойството и значението  на извършеното и да ръководи постъпките си;

-             заключението по СМЕ установява, че към момента на извършване на деянието,  подс.Л. е бил с 4,43-5,79 промила алкохол в кръвта, което отговаря на тежка степен на алкохолно повлияване;

-             заключението по СПЕ установява, че към момента на извършване на деянието спрямо свид. Ж., последният е страдал  от синдром на наркотична зависимост към хероин, но може да участва в производството и да дава годни показания;

  

Тази фактическа обстановка, установена от въззивната инстанция след проведеното въззивно следствие и събрани допълнителни доказателства /гласни и писмени/, е идентична с възприетата такава от първоинст. съд – ВОС и се базира на събраната по делото доказателствена съвкупност, а именно: частичните обяснения на подс. С. от ДП от 11.08.201г. /л. 92 том 2 от ДП № 1702/12г по описа на ІІІ РПУ ОД-МВР-Варна/, приобщени по реда на чл. 279 ал. 2 вр. ал. 1 т. 3 от НПК от настоящия съдебен състав досежно възприятията му за действията на втория подс.- Л. като изхвърля отнетия телефон в канала на дерето; показанията на свидетелите: Н.Ж.-пострадал в резултат на деянието, /включително и приобщените такива по реда на чл. 281 ал. 1 т. 2 от НПК от ДП  - т.3 л.27 и 67 от ДП № 1702/12г по описа на ІІІ РПУ ОД-МВР-Варна и дадените в хода на първоинст. съдебно следствие пред ВОС по НОХД № 996/13г- л. 91 на гърба/; Габриела Цветанова, П.Д., С.С., К.К., и Д.И.; писмените доказателства събрани в хода на ДП, първонист. и въззивно съдебно следствие; заключенията по СОЕ, СПЕ и СМЕ, подържани от в. л. в съдебно заседание; веществените доказателства. Изброените доказателства по безсъмнен начин установяват изложената по-горе фактическа обстановка.

 

В хода на съдебно следствие пред настоящата инстанция се проведе разпит на двамата подсъдими С. и Л., поради изразено от тяхна страна желание да дадат обяснения /пред ВОС по НОХД № 1365/15г те са отказали да дават обяснения/, както и на пострадалия свидетел Н.Ж.. Последният не е разпитван по НОХД № 1365/15г от ВОС, местонахождението му не е било известно и е бил обявен на общо-държавно издирване, като показанията му от ДП и пред предходен състав на ВОС са били приобщени по НОХД № 1365/15г по реда на чл. 281 ал. т. 4 от НПК, поради това и въззивният съд служебно прецени, че се налага да бъде разпитан.

 

Доколкото ВОС е коментирал и донякъде е кредитирал обясненията на подс. С. от ДП без обаче да ги приобщи по предвидения в НПК ред към доказателствената съвкупност, въззивната инстанция стори това, санирайки по този начин допуснатото от първоинст. съд процесуално нарушение. След депозиране на обяснения пред въззивната инстанция от двамата подсъдими С. и Ламбев и приобщаване по чл. 279 ал. 2 вр. ал. 1 т. 3 от НПК на обясненията на подс. С. от ДП от 11.08.201г. /л. 92 том 2 от ДП № 1702/12г по описа на ІІІ РПУ ОД-МВР-Варна/ не настъпи промяна в крайните изводи на ВОС, които се споделят и от настоящата инстанция: правилно са  игнорирани обясненията на двамата подсъдими  досежно участието им в инкриминираното деяние и начина на извършването му.  Защитната теза на двамата подсъдими, всеки от които твърди, че поради алкохолно повлияване, няма спомен да е извършвал подобно посегателство спрямо св. Ж., е в противоречие, от една страна, с наличието у тях на спомени за проведените между тях и св. Ж. разговори в същото това време за дължимите от него, по техни твърдения, тениска с надпис „Черно море“ и парична сума на познатата им „Маринела“, а от друга - на останалата безпротиворечива доказателствена съвкупност. От показанията на свидетелите Д.И., К.К.и Г.Ц. /всички от компанията на двамата подсъдими/ по безспорен начин се установява, че подсъдимите С. и Л. са упражнили насилие над св. Ж., след което той е побягнал. Правилно първоинст. съд  е отчел наличие донякъде на заинтересованост у тези свидетели досежно възприятията им за отнемането и на вещи от постр. Ж., като са заявили, че нямат спомен за тези обстоятелства.

Наличието на изготвен в хода на ДП протокол за оглед на местопроизшествие от 10.08.2012г /л.10,т.2 от ДП/ и фотоалбум, приобщени към доказателствената съвкупност от ВОС чрез прочитане и предявяване по реда на чл. 283 от НПК, както и на намереното веществено доказателство /телефон със СИМ-карта/ установява, че подс. Л. е посочил мястото, където е изхвърлил телефона на св. Ж. /където и бил намерен/, който телефон, съгласно приобщените обяснения от ДП на подс. С. /посочени по горе/ е бил отнет малко преди това от подс. Л..

 

На внимателен анализ от страна на първоинст. съд са били подложени показанията на пострадалия свидетел Н.Ж.. Същият бе непосредствено разпитан и от настоящия състав на АС-Варна, с оглед преценка за достоверността на показанията му, дадени в хода на провежданото наказателно производство в различните му фази. /местонахождението на този свидетел не е било известно, поради това е бил обявен на общо-държавно издирване, бил е установен и задържан в хода на насроченото за разглеждане ВНОХД 457/16г по описа на АС-Варна; показанията му от ДП и пред предходен състав на ВОС са били приобщени по НОХД № 1365/15г от първоинст. съд по реда на чл. 281 ал. т. 4 от НПК/. След проведения разпит на св. Ж., включително и след приобщаване по реда на чл. 281 ал. 1 т. 2 на показанията му от ДП и пред друг състав на съда, въззивната инстанция достигна до идентични изводи, с тези на ВОС за това, че показанията му следва да се ползват изцяло с кредит на доверие досежно извършеното деяние спрямо него - упражнено насилие от страна на двамата подсъдими и отнемането на вещите, находящи се в негово владение /паричната сума и телефон/. От момента на подаване на сигнала за извършеното спрямо него деяние /в присъствието на св. Донков/ до настоящия  момент /разпита му пред състава на АС-Варна/, св. Ж. е излагал идентични обстоятелства относно лицата и извършеното спрямо него. В подкрепа на извода за достоверност на показанията на св. Ж. е наличния запис от мобилен оператор 112 /л.71-73,т.3 от ДП/, находящ се в протокол за оглед на ВД  от 20.07.2015 год., в  който пострадалият е посочил както  името си, така и вещите отнети му след побоя. В този смисъл възраженията на защитниците на двамата подсъдими за предубеденост и заинтересованост от страна на пострадалия св. Ж. се преценяват като безпочвени.

 

Пред състава на АС-Варна защитата на двамата подсъдими навежда идентични доводи /макар и не особено ясни/ с тези, които е направила и пред първоинст. съд за това, че липсват категорични доказателства в подкрепа на обвинението от една страна, а от друга, че не е ясен произхода на отнетите вещи от постр. Ж., както и че не изяснена причината, поради която двамата подсъдими са провели разговор със св. Ж., срещайки го случайно рано сутринта на 10.08.2012г.  На част от тези възражения е дал отговор ВОС, които се споделят от  настоящата инстанция, която от своя страна намира за необходимо да отбележи, че като цяло възприема тези възражения за неоснователни и несъстоятелни. Налице са безспорни и непротиворечиви доказателства за агресивното поведение на двамата подсъдими С. и Л. спрямо св. Ж., който случайно е преминавал покрай двора на къщата, в която са били подсъдимите; чия собственост са били вещите, находящи се във владение на св.Ж. в този момент е без значение за правната квалификация на деянието, предмет на обвинението, след като те са отнети от него с насилие заедно от двамата подсъдими; причината, поради която подсъдимите са решили да отпочнат разговор със свидетеля /наличие на хипотетично съществуващо лице „Маринела“/ също не е от значение – св. Ж. е възприел ясно и недвусмислено агресивното поведение на двамата подсъдими, както и тяхното алкохолно повлияване, поради това и когато се е изправил от земята с помощта на св. К., веднага е побягнал.

 

Искането на защитата на подс. С. пред въззивната инстанция  за отмяна на първонист. съдебен акт и връщане на делото на прокурора за доразследване не е мотивирано с никакви доводи, освен с твърдението, че към момента на извършване на деянието на мястото е имало и други неиздирени лица, което е следвало да бъдат издирени. Съставът на АС-Варна го намира за безпочвено и лишено от правно съдържание.

 

Достигайки до верни фактически изводи, ВОС е обосновал и правилни правни такива, като е разграничил участието и ролята на всеки един от подсъдимите в извършеното инкриминирано деяние и е приел, че от обективна и субективна страна двамата подсъдими С. и Л. са осъществили следните деяния:  подс. С. – по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК; подс. Л. –  по чл.198, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, от НК.

Споделят се изцяло от въззивната инстанция съображенията, изложени от  ВОС, по отношение на съставомерните признаци на деянията, осъществени от двамата подсъдими. Правилно е било отчетено естеството на престъпното деяние „грабеж“ – съставно и двуактно престъпление, като са били разграничени и действията на двамата подсъдими С. и Л. поотделно, обединени обаче от общия умисъл. Въпреки алкохолното повлияване към момента на извършване на деянието, двамата подсъдими са били в  състояние да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си.

 

По – тежката правна квалификация „опасен рецидив" за подс. С. се обуславя от обремененото му съдебно минало предвид факта, че е извършил деянието, след като е бил осъждан с присъда от 30.06.2005 г. по НОХД № 525/2004 г. на Окръжен съд - Варна за престъпление по чл. 199,  ал.1,т.4 от НК  и му е наложено наказание «Лишаване от свобода» за срок от 5 години, при строг режим. Видно е че, към датата на извършване на процесния грабеж 5 - годишния срок по чл. 30, ал.1 от НК не е бил изтекъл.

 

Индивидуализирайки наказанията за установеното от обективна и субективна страна престъпление грабеж, извършено в съучастие от подсъдимите С. /при условията на „опасен рецидив”/ и Л., ВОС е определил и справедливи такива. Отчетени са всички обстоятелства, предвидени в разпоредбата на чл. 54 от НК и въз основа на това са определени минимално предвидените в закона наказания за двамата подсъдими, с оглед правната квалификация за всеки тях - в размер от 3 години лишаване от свобода за подс. Л. и от 5 години лишаване от свобода – за подс. С., при съответния затворнически режим.  В този смисъл не се споделят оплакванията на защитата на подс. Л. за необходимостта от приложение на чл.55 от НК. Не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а от друга страна нито едно от тях не е изключително по своя характер, за да се определи наказание под законовия минимум. Въпреки това наказателната репресия спрямо този подс. е определена при превес на смекчаващите вината обстоятелства и е на минимума, предвиден в закона, поради което и не следва да се коригира. Изминалият значителен период от време на провеждане на наказателното производство също не може да се приеме като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство и да обуслови приложението на чл. 55 от НПК и за двамата подсъдими, т. к. многократно съдебното производство по делото /пред първоинст. и въззивния съд/ е било отлагано поради неявяване на един от двамата подсъдими.

 

В този смисъл оплакването за явна несправедливост на наказанията се явява неоснователно.

 

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд констатира, че определените от първоинст. съд тип затворническо заведение за изтърпяване на наложените наказания „лишаване от свобода“ за двамата подсъдими Л. и С. следва да се отмени: съгласно последните изменения в нормата на чл. 301 ал. 1 т. 6 от НПК и чл. 57 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗПС/- ДВ бр. 13/17г, в сила от 07.02.2017г/, съдът определя само първоначалният режим на изтърпяване на наказанието /в случая „строг“ за подс. С. и „общ“ - за подс. Л./, но не определя типа на затворническото заведение. В този смисъл се налага изменение на присъдата, като се отменят определените от ВОС затворнически заведения.

 

При служебната проверка на присъдата не бяха констатирани други нарушения /допуснати на досъдебното производство или във фазата на съдебното следствие/, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на съда или на прокурора .

 

 

Водим горното и на основание член 334 т. 3 и чл. 338 от НПК, ВАРНЕНСКИЯТ  АПЕЛАТИВЕН  СЪД ,

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ИЗМЕНЯ присъда № 78/27.09.2016г., постановена по НОХД № 1365/2015 г. от ОС-Варна, като я ОТМЕНЯ в частта, с която е определен вида на затворническото заведение, в което подсъдимите И.Б.С. и М.Г.Л. следва да изтърпят наложените им наказания „лишаване от свобода“.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда в останалата й част.

 

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВКС на РБ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК  от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.     

 

                                                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ:  1:                   2.