Р Е Ш Е Н И Е

 

32

 

гр.Варна, 15.02.2016г.

 

В     ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при участието на прокурора ИЛИЯ НИКОЛОВ и секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНОХД № 458 по описа на ВАпС за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

    Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по:

·        въззивен протест на прокурор при ОП Силистра

·        жалба от защитника на подс.Д.Д.Д., ЕГН **********

против присъда № 29 от 04.11.2015г. по НОХД № 266/2015 год. по описа на Окръжен съд – Силистра.

С атакувания съдебен акт Д.Д.Д. ЕГН:********** е бил признат за виновен осъществено престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.т.2, 3 и 5,вр. чл.26 от НК, за което на основание чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, намалено на три години лишаване от свобода, чието изпълнение на осн. чл.66 ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.

 

В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.

Въззивното производство пред Варненски Апелативен съд е образувано по протест на прокурор при СОП, с която се претендира несправедливост на наложеното наказание „Лишаване от свобода”. Иска се неговото увеличаване на неговия срок на пет години, както и ефективното му изтърпяване.

Жалбата на защитника на подсъдимия Д.Д. е бланкетна – в нея се твърди, че присъдата е неправилна досежно установения размер на данъчните задължения от 681399.44 лева, а наложеното наказание е явно несправедливо като размер.

В съдебно заседание въззивният прокурор поддържа протеста на изложените в него основания. По отношение на жалбата изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Д.Д. – адв.С.Н. *** поддържа жалбата и развива доводите си в няколко насоки. На първо място се поддържа искане за намаляване на наложеното на въззивника наказание, като се сочи недооценяване на смекчаващите вината на подс.Д. обстоятелства от първата инстанция. От друга страна защитата оспорва размера на дължимите от доверителя му данъчни задължения. Въззивната инстанция е сезира с искане за намаляване на наложеното на възз.Д. наказание.

В последната си дума подсъдимият отново признава вината си и имолу ВАпС за разумно решение.

Настоящият състав на Варненския апелативен съд намира оплакванията на защитата на подсъдимия за неоснователни по следните съображения:

Първоинстанционното съдебно производство е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Било е образувано по внесен в ОС Силистра обвинителен акт срещу Д.Д. по обвинение за извършено от него престъпление по ч чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.т.2, 3 и 5,вр. чл.26 от НК. Съдът е провел съдебно следствие, в което е положил дължимата грижа с допустими доказателствени способи да установи обективната истина. В резултат на проведеното съдебно дирене, се установяват следните релевантни факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия:

През 2007 г. по ф.д. № 149/23.03.2007 г.по описа на СОС в търговския регистър е вписано „Камерун груп“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул. „София“ № 41. Съдружници в дружеството са били С.И. Х. и подс. Д.Д.Д., който е бил и управител до 19.12.2013 г. Двамата са имали по 250 дяла всеки до 22.11.2012 г. , когато с протокол от общо събрание на съдружниците, подсъдимият е прехвърлил 100 дяла от капитала на дружеството на Детелин Стефанов Илиев.

Предметът на дейност на „Камерун груп“ ООД е търговия с хранителни продукти и предимно със захар.

На дружеството е била извършена данъчна ревизия относно ДДС за периода 01.11.2010г. - 30.09.2012 г., при която е било установено, че „Камерун груп“ ООД е декларирало вътреобщностни доставки на стоки – захар, към фирма  SURAI GRUP SRL с БУЛСТАТ RO24442700 със ставка 0% на ДДС съгласно разпоредбата на чл. 7 от ЗДДС; същите са вписани в дневниците за продажби на дружеството за съответния период – декември 2010 г., февруари и март 2011 г, декември 2011г. и август 2012 г.като са включени в СД и VIES-декларациите за съответния данъчен период. Към инвойс следните фактури:

№ 1000000025/23.12.2010 г. на стойност 189 лв.;

№ 1000000023/23.12.2010 г. на стойност 2100 лв.;

№ 1000000030/27.02.2011 г. на стойност 1680 лв.;

№ 1000000031/01.03.2011 г. на стойност 1000лв.;

№ 1000000032/11.03.2011 г. на стойност 2000 лв.;

№ 1000000097/19.12.2011 г. на стойност 39 150 лв.;

№ 1000000098/21.12.2011 г. на стойност 39 150 лв.;

№ 1000000099/22.12.2011 г. на стойност 39 150 лв.;

№ 10000000101/26.12.2011 г. на стойност 39 150 лв.;

№ 10000000102/27.12.2011 г. на стойност 39 150 лв.;

№ 10000000103/30.12.2011 г. на стойност 39 150 лв.;

№ 10000000135/06.08.2012 г. на стойност 39 120 лв.;

№ 10000000136/06.08.2012 г. на стойност 39 120 лв.;

№ 10000000137/07.08.2012 г. на стойност 39 120 лв.;

№ 10000000138/07.08.2012 г. на стойност 39 120 лв.;

№ 10000000139/08.08.2012 г. на стойност 39 120 лв.;

№ 10000000140/08.08.2012 г. на стойност 39 120 лв.;

№ 10000000141/09.08.2012 г. на стойност 39 120 лв.;

№ 10000000142/09.08.2012 г. на стойност 39 120 лв.;

№ 10000000143/10.08.2012 г. на стойност 39 120 лв.;

№ 10000000144/10.08.2012 г. на стойност 39 120 лв.;

№ 10000000145/13.08.2012 г. на стойност 39 120 лв.;

№ 10000000146/13.08.2012 г. на стойност 39 120 лв.;

№ 10000000147/13.08.2012 г. на стойност 39 120 лв.;

№ 10000000148/14.08.2012 г. на стойност 39 120 лв.;

№ 10000000149/15.08.2012 г. на стойност 39 120 лв.;

№ 10000000150/15.08.2012 г.\на стойност 39 120 лв. и

№ 10000000151/20.08.2012 г. на стойност 39 120 лв. – на обща стойност 906 909лв.. Били са представени и 17 бр. международни товарителници /доброволно предадени от св. Ж.Г./ с получател SURAI GRUP SRL с превозвач „Еуфорбия“ ЕООД. Ревизионните органи са установили, че транспорт към гр.Кълъраш, Р.Румъния на захар не е извършван от фирмата, посочена като превозвач. В резултат на това е било прието, че липсва извършване на вътреобщностна доставка/ВОД/ като стоката е продадена на вътрешния пазар, т.е. извършени са облагаеми доставки и съответно следва да се начисли ДДС в размер на 181 381,80 лв.

         Отделно от това, при извършената от данъчните органи инвентаризация, е било установено, че към дата 03.09.2012  г. съгласно счетоводните регистри стоковата наличност на „Камерун груп“ ООД е следвало да възлиза на 2 500 088.30 лв. При проверката в обект, използван като складово помещение и находящ се на адрес гр. Силистра, ул. „Хараламби Джамдиев“ № 1 е била констатирана липса в такъв размер. За тази липса не са били налице документи, доказващи ВОД или сделки, извършени към регистрирани по ЗДДС лица в страната. Не били издавани фактури, касови бонове, доставки  не са описани в двениците за продажби и тези данни не са намерили приложение в СД по чл. 125 от ЗДДС за всеки данъчен период от 01.11.2010 г до 14.10.2012 г. В резултат на това на „Камерун груп“ ООД допълнително е начислен дължим по ЗДДС данък в размер на 500 017.66 лв.

Било е установена също така, че стоката ,документирана като ВОД към SURAI GRUP SRL за сумата от 906 909лв. и липсващата в склада наличност за сумата от 2 500 088лв. / или общо 3 406 997лв/  е била придобита от „Камерун груп“ ООД, чрез вътреобщностно придобиване /ВОП/, което е било документално обосновано, т.е. били са налице реални покупки от търговци, от страни от ЕС и регистрирани по ЗДДС и по тези сделки не са били установени нарушения от страна на данъчните органи

         В процеса на разследване са били извършени множество процесуално-следствени действия за проверка на констатациите на данъчните органи:

-                    били са разпитани лицата, които са извършили ревизията – св. З.Ц. и св. Г.Х.

-                    собственикът на „Еуфорбия“ ЕООД

-                    служители в „Еуфорбия“ ЕООД

-                     св. Ж.Г. – собственик на фирма за счетоводни услуги,

-                     била е разкрита банкова тайна с оглед установяване на движението на парични средства по банковите сметки на „Камерун груп“ ООД .

-                     Съответно са били назначени съдебно-счетовна експертиза – със заключение, потвърждаващо констатациите на данъчните органи и съдебно-почеркова експертиза – със заключение, че подписите в графа „подпис и печат на изпращаш“ във всички ЧМР-та са положени от подс. Д.Д., подписите в графа „подпис и печат на получател“ не са положени от собственика и управителя на SURAI GRUP SRL – С.С..

         При така установената фактическа обстановка Варненският апелативен съд споделя мотивите на първата инстанция относно материалната квалификация на деянието, осъществено от подсъдимия Д., а именно такова по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.т 2, 3 и 5, вр.чл. 26 от НК.

         По делото е безспорно установено, че подсъдимият, в качеството си на управител на „Камерун груп“ ООД и данъчно задължено лице по ЗДДС е осъществявал сделки с търговци от ЕС като е извършвал предимно вътреобщностни придобивания и вътреобщностни доставки, по които съгласно ЗДДС този търговец не начислява и не заплаща ДДС в Р.България.

Вътреобщностното придобиване  /ВОП/ съгл. чл.13,ал.1 от ЗДДС е  „придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.“

Съгл. чл. 7, ал.1 от ЗДДС Вътреобщностната  доставка /ВОД/  на стоки е „доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка“.

Тогава, когато стоката е предмет на ВОД съответният търговец не начислява и не заплаща ДДС в страната. В случай,че стоките бъдат реализирани в страната, те се превръщат в облагаеми доставки със задължение за начисляване на ДСС. Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена./чл. 25 от ЗДДС/ С настъпване на данъчното събитие ДДС става изискуем за облагаемите доставки.

В конкретният случай е установено по безспорен начин, че стока на обща стойност 3 406 997 лв. е била „внесена“ в страната чрез ВОП от подс.Д.Д.. При извършената ревизия е установена нейната липса. За част от тази липса – възлизаща стойностно на 906 909 лв., са били представени неистински документи за неосъществени реално ВОД на захар към SURAI GRUP SRL (а не както е приел СОС такива с невярно съдържание) – фактури и ЧМР. С тях подсъдимият е създал привидно основание за начисляване ДДС с 0 ставка, и е прикривал факта, че стоката е била реализирана на вътрешния пазар, което обуславя дължимост на ДДС в размер на 181 381, 80 лв. Тези „доставки“ са били отчетени невярно като ВОД в съответните дневници на дружеството, включени са в СД за данъчния период. Същевременно обаче по счетоводни документи, дружеството е следвало да има на склад още количества захар на стойност 2 500 088 лв. Такива наличности не са били установени от данъчните органи. За тази липса дружеството, представлявано и управлявано от подсъдимият, не е издало никакви счетоводни документи, доказващи извършени сделки, бракуване или премесване на същата. В същото време е налице приход за фирмата в размер на 3 700 764.66 лв. Логичен е изводът, че са извършени доставки в страната, които не са документално оформени, съгласно изискванията на ЗСч., поради което е начислен дължим данък в размер на 500 017.66 лв.

Съответно извършените реално доставки на захар на територията на РБ не са намерили отражение в дневника за продажба, за тях не са били издадени дължимите счетоводни документи.

В подаваните справки декларации от името и за сметка на търговското дружество  извършените облагаеми доставки не са били отразени за данъчния период.

 

 За фактите и тяхната достоверност, установени от данъчните органи, свидетелстват показанията на св. Ц. и Х., извършили ревизията.

От друга страна техните  свидетелски показания се подкрепят и от събраните, в хода на досъдебното производство, доказателства:  – разпитания св. Я. Н. Я.в – управител на „Еуфорбия“ ЕООД , което дружество по документи е „извършило“ транспорта на процесната стока твърди, че неговата фирма не е извършвала такъв превоз. По искане на подсъдимия, свидетелят е предоставил празни, но подписани и подпечатани с негов печат екземпляри от ЧМР-та, които впоследствие са били използвани от подс. Д., за да докаже осъществена ВОД към Румъния. Това се потвърждава и от показанията св. Я.

В унисон са и свидетелските показания на св. И.И., И.И. и М.Й. ,работещи като шофьори в „Еуфорбия“ ЕООД , които твърдят, че не са правили транспортни курсове на захар до гр. Кълъраш , така както е отбелязано в съответните международни товарителници.

Видно от заключението по почерковата експертиза подписът за „получател“ на стоката на  процесните инвойс фактури не е положен от С.С. , собственик на SURAI GRUP SRL, но подписът в графа „подпис и печат на изпращача: е положен именно от подс. Д.

От показанията на св. Ж.Г., собственик на фирма за счетоводни услуги, се установява, че тя е била упълномощена да води счетоводството на „Камерун груп“ ООД и да подава съответните СД пред ТД НАП. Г. е водила счетоводството на дружеството до месец октомври 2013 г. като винаги е контактувала само и  единствено с подс. Д.. Той и е предоставял счетоводните документи, които тя е осчетоводявала и въз основа на които е попълвала нужните справки –декларации и подавала в ТД НАП.

Не на последно място от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че стока на стойност 3 406 997 лв. , предмет на ВОП е била реализирана без да са налице съответни счетоводни документи, като за част от нея са представени фалшиви, за да се обоснове ВОД. Изводите , че цялото количество захар, предмет на ВОП е реализирано на вътрешния пазар и е следвало да се осчетоводи като облагаеми доставки в страната с дължим ДСС в общ размер на 681 399.46 лв.- „особено големи размери“ по чл. 93,т.14 от НК-  се градят на липсата на документни и най-вече на такива, които да докажат противното, а именно да е налице ВОД към търговец от страна членка на ЕС. В същото време за дружеството са налице приходи в размер на 3 700 764.66 лв., видно от приложените по делото банкови извлечения и намерили отражение в счетоводната експертиза, но не намерили такова в съответните справки декларации за конкретен данъчен период.

 

         Субективният елемент – пряк умисъл - за извършване на престъпление по чл. 255, ал.3 във вр. с ал.1, т.т.2,3 и 5 и чл. 26 от НК е налице и се доказва безспорно от доказателствата по делото:

Кочанът с фактури се е намирал у подс. Д.. Той е изготвял и предоставял на св. Ж.Г. счетоводни документи, които тя е осчетоводявала и съответно декларирала / в качеството си на упълномощено лице/ в СД подавани лично от нея пред ТД НАП. Лично е представил документи за ВОД, които реално не са осъществявани, но са осчетоводени.  Не е представил документи за сделки, които пък са били извършени и така не са могли да бъдат отразени стопански операции в поредност на извършване и по този начин се стига до затаяване на истина.

Налице е така нареченото „посредствено извършителство“. Наказателна отговорност от свидетелката не може да бъде търсена, тъй като Г. не е била в състояние да знае, нито пък е била длъжна да знае, че представените за осчетоводяване инвойс - фактури и ЧМР са фалшиви. Така също няма как да осчетоводи и включи в СД фактури, които не са й представени за конкретен данъчен период. Такива не са представени и до приключване на съдебното следствие.

Фактът, че подс. Д. е поискал непопълнени международни товарителници от св. Я.в, и тези документи после са представени на св. Г. за включване в дневника за продажба на „Камерун груп“ ООД , за да се докаже ВОД и да не се начисли следващ се ДДС, сам по себе си говори за целенасочени действия към укриване на данъчни, т.е установяването на реално дължим ДДС и последващото му плащане. Неизготвянето на документи, оправдаващи липсата на стока, но пък наличен финансов приход по сметките на дружеството, също говорят за умишлените действия на подс. Д., изразяващи се в съзнаване на обществено опасния характер на деянието, предвиждане на неговите обществено опасни последици и целенасоченост към постигане на престъпен резултат.

Горната фактическа обстановка е не само изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, тя е призната от подсъдимия в процедурата по гл.27 НПК, но й се установява от наличната по делото доказателствена съвкупност – заключенията по ССчЕ , съдебно-графическа експертиза, писмени доказателства, свидетелски показания, писма, справки, докл.записка, свидетелство за съдимост и др.

Затова и въззивната инстанция се солидаризира с изводи на СОС относно материално правната квалификация на деянието на подсъдимия Д..

По наведените от защитата в пледоарията пред ВАС възражения за недоказаност на деянието от обективна страна – в частност на размера на дължимия ДДС. На първо място следва да се посочи неговата недопустимост в проведеното по реда на т.нар. „съкратено съдебно следствие” производство, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Въззивната проверка е ограничена от рамките на признатите от подсъдимия факти, поради което Варненският апелативен съд поначало не разполага с правомощия да приема други фактически положения – като напр. нов размер на данъчното задължение или ново субективно отношение на дееца към този факт. При избрания от подсъдимия диференциран ред на разглеждане на делото, той получава по-благоприятно наказателно правно третиране във връзка с наказанието, което следва да понесе, но същевременно се съгласява с известни ограничения - да не спори по поддържаните от прокурора факти, както и да не бъдат проверявани лично и непосредствено от всички участници в процеса на установяващите ги доказателствата и доказателствените средства. Затова оспорването на признатите факти, развито като оплакване от подсъдимия за неразкриване на обективната истина по делото от съда, по същество представляват оттегляне на самопризнанието по чл. 371, т.2 от НПК, което оттегляне е процесуално недопустимо пред въззивната инстанция. Съгласно ТР № 1 от 2009 г. на ОСНК на ВКС, крайният момент до който могат да бъдат оттеглени изявленията на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК е постановяването на определението на първостепенния съд по чл. 372, ал. 4 от НПК. След като делото е решено при условията на диференцираната процедура по чл. 371, т.2 от НПК и при нейното провеждане не са допуснати съществени процесуални нарушения /такива липсват по настоящето дело/, защитата на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. Ако подсъдимият не е бил съгласен с изложената фактология в обвинителния процесуален документ, същият не е следвало да инициира провеждането на диференцираната процедура, а е следвало своевременно да изложи съображенията си, за да може производството да се проведе по общия ред. В този смисъл е и практиката на ВКС на РБ - Решение № 282 от 23.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 885/2015 г., III н. о., НК,  Решение № 279 от 16.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 813/2015 г., III н. о., НК

         Както беше посочено и по-горе, при провеждането на диференцираната процедура не са били допуснати съществени процесуални нарушения, изискващи отмяна на постановения съдебен акт. Прочитът на съдебния протокол от 04.11.2015 г. сочи, че признанието на фактите по обвинителния акт и изявлението на подсъдимия Д., че не желае да се събират доказателства за тези факти, са извършени напълно доброволно, с ясното съзнаване на правните последици от това действие. При вземането на това свое решение въззивникът е бил подпомаган от лично избран от него адвокат. Затова и то се приема от въззивната инстанция като годно да постави началото на диференцираната процедура по гл.27 от НПК.

         Оттук насетне на преценка подлежи правилността на преценката на първата инстанция да проведе „съкратено съдебно следствие” с оглед наличието на втората предпоставка, предвидена в чл.372, ал.4 от НПК – а именно дали самопризнанието се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство. В конкретния случай съдът не е допуснал нарушения на задълженията си като е провел съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като целия събран доказателствен материал, подробно коментирани и от първата и от настоящата инстанция, безпротиворечиво сочат въззивника като автор на деянията.

По оплакванията за несправедливост на наложеното наказание:

Въззивната инстанция намира, че при определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Д. за  осъщественото деяние, първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на закона. Правилно са били отчетени както смекчаващите вината обстоятелства, така и отегчаващите такива. Не могат да бъдат споделени доводите на прокурора, изложени в протеста относно недооценяване на съда на реалната обществена опасност на стореното от въззивника. Размерът на укритото данъчно задължение е бил отчетен от СОС като отегчаващо вината обстоятелство в достатъчна степен. Той не може да се абсолютизира, а следва да се отчита в корелация с другите данни за деянието и личността на дееца. В конкретния случай се касае за типично по своята обществена опасност деяние, осъществяващо състав на данъчно престъпление. От друга страна личността на въззивника не сочи на висока степен на обществена опасност – касае се за неосъждано лице, в относително млада възраст, което и работи. Претенцията на представителят на ОП Силистра за липса на съдействие от негова страна за разкриване на лицата, получили необложената с данъци стока противоречи на презумпцията за невиновност по чл. 16 НПК и установената тежест на доказване по чл. 103, ал. 2 НПК. Подсъдимият няма задължение да доказва възведеното срещу него обвинение, нито да подпомага в тази й дейност прокуратурата. Затова и изводите на СОС за наличие на баланс между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства се споделят от въззивната инстанция. Не се споделя и становището на защитата за наличие на предпоставките за определяне на наказание по чл.55 от НК. Самопризнанието на подсъдимия Д. не може да се цени като смекчаващо отговорността му обстоятелство. Съобразно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС на РБ, НО признанието по чл. 371, т. 2 НПК не е безусловно изключено от кръга на смекчаващите отговорността обстоятелства, но за да бъде ценено като такова то трябва да е елемент от цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. В конкретния случай такова поведение от страна на подсъдимия не е налице. Авторството на деянието е било установено чрез назначаване на множество процесуални действия - експертизи, разкриване на банкова тайна и др., като едва на съдебната фаза подсъдимият е приел да признае оспорваните до този момент факти. Затова и въззивната инстанция не споделя виждането на защитата за наличие било то на изключително смекчаващо отговорността на въззивника обстоятелство, още по-малко на многобройни такива. Затова и съответно по смисъла на чл.35, ал.3 от НК се явява наказанието, определено от СОС към средния размер „Лишаване от свобода”, предвиден в санкцията на чл.255, ал.3 от НК и редуциран по реда на императивното правило на чл.58а от НК с една трета.

Не са налице и основания за преразглеждане приложението на чл.66 от НК по отношение на така наложеното на Д.Д. наказание, поради което в тази й част присъдата също следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена изцяло.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 29 от 04.11.2015г., постановена по НОХД № 266/2015 год. по описа на Окръжен съд – Силистра.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването на страните.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

                                                                                                                                                                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                              2.