Р Е Ш Е Н И Е

                 № 287

 

28.12.2016 г. гр. Варна,

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми декември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Ангелина Лазарова

Росица Тончева

при секретаря С.Д.

и прокурора  Станислав Андонов

      разгледа докладваното от Р.Лолова

      ВЧНД №458 по описа за 2016 год.

 За да се произнесе взе предвид следното:

      На основание закона, данните по делото и по реда на чл.20 ал.2 ЗЕЕЗА

 

Р  Е  Ш  И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение №  304/09.11.2016г. по чнд №1341/16г. на Варненския окръжен съд, с което е допусната екстрадиция на турския гражданин С. М. О., род.***г. в гр.Анкара, Република Турция ЕГ№12640170944 по искане на компетентните власти на правосъдието на Република Турция.

Потвърждава мярката за неотклонение на С. М. О. „задържане под стража” до фактическото му предаване на молещата държава.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател:                                           Членове:1.

 

 

 

                                                                             2.

 


 

Мотиви към решението по ВЧНД № 458/16 по описа на Апелативен съд Варна, наказателно отделение.

 

 

 

Производството е по реда на чл.20 ал.2 ЗЕЕЗА и има за предмет решение №304/09.11.16г., постановено по чнд №1341/16г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е допусната екстрадицията на турския гражданин С. М. О., род. ***г. в гр.Анкара, Република Турция, ЕГ№12640170944, по искане на турските власти по повод наказателно дело №2008/435 от 21.05.2009г. на четвърти тежък наказателен съд гр.Измир.

Исканото лице е било осъдено за четири деяния по чл.157 ал.1 от НЗ на Република Турция, за измама на четири лица, като са му били наложени наказания за всяко едно от деянията по 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, с общо определено наказание от 4 години и 24 месеца лишаване от свобода, като за всяко едно от тези престъпления съгласно Турския Наказателен закон се предвижда до 5 години лишаване от свобода.

Съгласно приложената молба за екстрадиция лицето следва да бъде предадено на турските власти за изтърпяване на наложеното наказание, предвид извършените от него криминални деяния. Приложена е и заповед за задържане, като О. е бил обявен на международно издирване.

Въззивната проверка е по жалба на исканото лице, чрез защитата му – адв.А.С.. В жалбата се навеждат основания за необоснованост, незаконосъобразност. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да се откаже исканата екстрадиция поради наличието на основание по чл.8, т.4 от ЗЕЕЗА.

В съдебно заседание, пред настоящата инстанция жалбата се поддържа на всички посочени основания от защитника като се доразвиват изложените в жалбата съображения. Исканото лице, в своя лична защита също моли да не се допуска екстрадицията му, на три основания: поради неучастието му в процеса, липса на официално уведомление за влизане на присъдата в сила и наложеното му наказание и уверението на немските полицейски власти, че не се издирва.

Представителят на Апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съставът на въззивния съд, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди изложените отстраните съображения и сам провери служебно правилността на атакуваното решение намери за установено следното:

Постъпило е искане, за екстрадиция на турския гражданин С. М. О., видно от писмо на ДМОС рег.№А-28049/23.09.2016г., от компетентен орган – 4-ти Висш криминален съд гр.Измир, Р.Турция. Изготвен е и легализиран превод на български на документите касаещи екстрадицията, налице са всички изискващи се документи придружаващи молбата.

Срещу исканото лице е било образувано наказателно производство за извършено от него криминално престъпление, наказуемо по чл.157/1, 52/2,53, 37 от Турския Наказателен закон – измама – в съучастие с други две лица, поискал от три лица по 1800 евро и от едно лице - 500 евро, срещу обещание да им осигури работа в Германия, което обещание не е изпълнил и не е върнал взетите суми на потърпевшите. За тези деяния му е било наложено общо наказание от четири години и 24 месеца лишаване от свобода.

Това деяние съответства на деянието по чл.209 и сл. от НК на Р.България, където се предвижда наказание повече от една година лишаване от свобода. Налице е съответствие и във формите на съизвършителство и престъпно съучастие с други две лица.

Съдът е приел, че са налице положителните предпоставки за предаване на лицето и отсъстват отрицателни такива.

Налице е международен договор , по който Р.България е страна. Налице е двойна наказуемост на деянието и за него се предвижда наказание лишаване от свобода. Лицето се изисква с цел изтърпяване на наказание. Дадени са гаранции, че искането няма за цел преследване на лицето по политически мотиви, във връзка с расова принадлежност, вероизповедание, националност или политически възгледи, няма да бъде подложен на мъчения, жестокости, безчовечни, унижаващи достойнството третиране или наказание. Посочва се, че срокът на давност според законодателството на Р. Турция не е изтекъл.

Исканото лице не е български гражданин, не му е предоставяно убежище, не се ползва с имунитет и е наказателно отговорно съгласно българското законодателство. Не са налице нито една от абсолютните отрицателни предпоставки по чл.7 ЗЕЕЗА. Не са налице и относителните такива по чл.8 от ЗЕЕЗА.

По жалбата:

Защитата на исканото лице представя пред въззивната инстанция незаверено копие от решение на ВКС на Р.Турция но дело 2012/7396, реш №2012/39695, както и Заповед за плащане на парично наказание и удостоверение за връчването й.

След направено официално запитване до компетентните турски власти бе получен отговор в следният смисъл: По силата на реш.№2007/324 от 10.09.2007г.на Гл.прокурор на Измир, показания са взети от О., посредством молба за правна помощ от Германските съдебни власти, като решението на съда е постановено в отсъствието на О.. Това решение му е било съобщено на постоянния му адрес в гр.Хамбург, посредством турското консулство, като лицето е подало жалба на 04.01.2008г. С решение на Върховния съд от 26.09.2008г. присъдата е била отменена и делото върнато в съда , в полза на обвиняемия. На 21.05.2009г. съдът е осъдил О. в негово отсъствие. Това решение му е било съобщено на адреса в гр.Хамбург, посредством турското консулство. О. е подал жалба на 30.10.2009г., като съдът е отхвърлил жалбата поради подаването й извън предвидения за това срок. Присъдата е станала окончателна на 07.01.2010г. С решение  2012/7396, №39695 от 21.06.2012 на ВКС е потвърдил допълнителното решение за отхвърляне на жалбата.

От изложеното се установява, че исканото лице е било известено за водения срещу него процес, както и за постановените решения.

Не е налице и изтекла давност както по Турския така и по Българския наказателен кодекс.

Налице са всички изискуеми документи и молбата за екстрадиция е в съответствие с изискванията. Посочени са както исканото лице с всички идентификационни признаци, повода по който се иска екстрадицията, деянието за което се изисква лицето с подробно описание на фактическата обстановка и приложението на съответните текстове от НК на Р. Турция, размера на наложеното наказание, както и давностните срокове.

По възражението, че лицето не е било представлявано от защитник се установява, че същият е бил уведомяван редовно, както за водения процес, така и за постановените решения, като е имал възможност да осигури защитата си. Същият е подавал жалби и те са били разглеждани по съответния ред. Веднъж присъдата е била отменена и делото върнато по негова жалба. Постановено е и окончателно решение на Върховния съд, с което последната му жалба е била отхвърлена и решението е влязло в законна сила.

На трето място се възразява за изтекла давност. Това възражение също е неоснователно. По НК на Р. Турция очевидно не е настъпила такава давност. По българското законодателство, аналогичният текст би бил чл.209, респ.210 ал.1 т.2 НК предвиждащи от една до шест /респ. до осем/години лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл.81 ал.3 НК наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с ½ срока по чл.80, или в случая чл.80 ал.1 т.3, която е десет години. В конкретния случай абсолютната давност за наказателно преследване е в рамките на петнадесет години и ще изтече през 2017 г.

Правилно съдът е приел, че не следва да коментира дали по време на водене на наказателното производство в Р. Турция са допускани или не нарушения, тъй като българският съд няма правомощия да се произнася по законосъобразността или обосноваността на постановените актове от разследващите органи и съда на искащата държава, още повече, че е налице произнасяне по този въпрос и от Върховният съд искащата държава.

Предвид изложеното, изводът на Варненския окръжен съд за наличие на всички предпоставки за екстрадиция на лицето С. М. О. с цел изтърпяване наложено наказание, с оглед извършено от него криминално престъпление по чл.157/1 от Наказателния закон на Р.Турция е правилен, обоснован и законосъобразен, поради което и решението №304/09.11.16г. следва да бъде потвърдено, в какъвто и смисъл въззивната инстанция постанови решението си.

В контекста на горното потвърди и мярката за неотклонение на исканото лице до физическото му предаване на съответните власти.

 

 

Председател:                                         Членове:1.

 

                                                                           2.