Р Е Ш Е Н И Е

 

20/04.02.2015 г.

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД     Наказателно отделение

На двадесет и първи януари през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

Секретар: С.Д.

Прокурор: Милена Гамозова

като разгледа докладваното от съдия Тончева НДВ № 459 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид:

 

На основание чл. 420, ал. 2, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3, изр. 1 НПК осъденият Е.А.С. е направил искане за възобновяване на НОХД № 567/2015 г. по описа на Районен съд - Разград.

От съдържанието на отправеното искане са изводими основанията на чл.348 ал.1 т.3 от НПК, приложими по препращане от чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

В съдебното заседание пред АС-Варна осъденият се явява лично. Защитава се по реда на служебната защита от адв.Г., който поддържа искането.

Представителят на АП-Варна изразява становище за неоснователност на искането, като моли  то да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице законовите предпоставки за възобновяване на наказателното производство.

 

Варненският Апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното: 

С присъда от 29.10.2015 г. по НОХД № 567/2015 г. по описа на Районен съд –Разград, Е.А.С. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК, защото за времето от 11.04.2015 година до 17.04.2015 година в с.Веселина, общ.Лозница, при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност 198лв. от владението на С.Н.К., без нейно съгласие и съгласие на собственика И.М.Х., с намерение противозаконно да ги присвои.

Наказанието е индивидуализирано в хипотезата на чл.54 от НК и редуцирано по чл.58а ал.1 от НК, като на искателя е наложено за изтърпяване наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца, изпълнимо при първоначален строг режим в затвор

Присъдата е влязла в сила на 09.11.2015 година.

Искането за проверка на наказателното дело по реда на възобновяването е депозирано лично от осъдения. Същото се намери за допустимо - подадено от процесуално легитимирана страна, в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК.

 

Разгледано по същество, искането на осъдения Е.А.С. за възобновяване на наказателното производство е неоснователно.

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава ХХVII, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. На основание чл. 373, ал. 2 от НПК съдът е бил длъжен, постановявайки осъдителна присъда да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Предвид обстоятелството, че не са констатирани основания за приложението на чл. 55 от НК, понеже не се установяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона за това престъпление наказание се явява несъразмерно тежко, напълно законосъобразно наказанието е било определено на основание чл. 58а, ал. 1 от НК. Отмереното от първоинстанционния съд наказание лишаване от свобода от две години, редуцирано с 1/3 на една година и четири месеца е напълно съобразено с действителната тежест на извършеното и личността на дееца, поради което не се явява явно несправедливо и не подлежи на корекция. При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, решаващата съдебна инстанция е съобразила от една страна степента на обществената опасност на деянието по принцип - завишена, с оглед сериозният ръст на посегателства над собствеността на гражданите. Отчетени са индивидуалните характеристики  на престъпната деятелност – ниската стойност на отнетото имущество, възстановяване на част от щетите. Не е пренебрегната личната обществена опасност на извършителя – висока, обусловена от множеството  осъждания извън тези, обосноваващи квалификацията на престъплението по чл.29 ал.1 б.“а“ от НК.

При тези факти, наложеното наказание в абсолютния минимум на санкцията на чл.196 ал.1 т.1 от Н, с последващата редукция, отговаря в най-пълна степен на целите по чл. 36 от НК. Ето защо, Варненският апелативен съд не намира основания за корекция на определения от решаващия съд размер на наложеното на осъдения С. наказание лишаване от свобода. В този смисъл искането за възобновяване не следва да се уважава.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е.А.С. ЕГН  ********** за възобновяване на производството по НОХД №567/2015 г. по описа на Районен съд Разград.

 

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.