Р Е Ш Е Н И Е

 

  24

 

гр.Варна,     01.02.2018 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение, в публично съдебно заседание на тридесети ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

               ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА

                                    РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

                                     

 

при секретар Соня Дичева

и в присъствието на прокурор Искра Атанасова

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №459/2016г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

         

         

Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №65/13.06.2016г. по нохд №340/2014г. на Варненския окръжен съд , с която подсъдимите П.В.С., П.А.А., Ж.В.Д., Б.Т.Т. и Ц.И.И. са били признати за виновни, както следва:

Ø Подсъдимият П. В.С., за това, че за времето от 19.10.2011 г. до 20.10.2011 г., в гр. Варна, при условията на повторност, след предварителен сговор с Ж.В.Д. и П.А.А., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на неустановено МПС и на неустановено техническо средство, отнел чужди движими вещи на обща стойност 195 119.94 лева, от владението на Б.К.Б., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата не представлява маловажен случай, а е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.196а, вр. 195, ал. 1 т. 3, т. 4, т. 5 и т.7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ затворнически режим в Затвор, като го е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение деянието да е извършено по специален начин.  Със същата присъда и на основание чл.68 от НК, първоинстанционният съд е привел в изпълнение и наказанието, наложено на подс. П.С., с влязла в сила присъда по НОХД № 632/2004 г. на Районен съд – Димитровград - ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което следва да бъде изтърпяно отделно при първоначален строг затворнически режим в Затвор. Зачетено е времето, през което подс.С. е бил задържан под стража.

Ø Подсъдимият П.А.А. за виновен в това, че за времето от 19.10.2011 г. до 20.10.2011 г., в гр. Варна, при условията на повторност, след предварителен сговор с П.В.С. и Ж.В.Д., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на неустановено МПС и на неустановено техническо средство, отнел чужди движими вещи - на обща стойност 195 119.94 лева, от владението на Б.К.Б., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата не представлява маловажен случай и е в големи размери, поради което и на основание чл.195, ал. 2, вр. ал.1, т. 3, т. 4, т. 5 и т.7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ ГОДИНИ,  което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ затворнически режим в Затвор, като го е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 196 а от НК, както и деянието да е извършено по специален начин. На основание чл.68 от НК първоинстанционният съд е привел в изпълнение  наказанието, наложено на подс. П.А. с влязла в сила присъда по НОХД № И-645/2010 г. на Софийски районен съд - ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което следва да бъде изтърпяно отделно и при първоначален строг затворнически режим в Затвор. Зачел е и времето, през което подс. П.А. е бил задържан под стража, считано от 24.10.2011 г. до 04.01.2012 г.

Ø Подсъдимият Ж.В.Д., за това, че от  19.10.2011 г. до 20.10.2011 г., в гр. Варна, след предварителен сговор с П.В.С. и П.А.А., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на неустановено МПС и на неустановено техническо средство, отнел чужди движими вещи - на обща стойност 195 119.94 лева, от владението на Б.К.Б., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата не представлява маловажен случай и е в големи размери, поради което и на основание чл.195, ал. 2, вр. ал.1, т. 3, т. 4, т. 5 и т.7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ затворнически режим в Затвор, като го е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 196 а от НК, както и деянието да е извършено по специален начин. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23  от НК, съдът е групирал така наложеното наказание на подс. Ж.Д. с наказанието, наложено по НОХД № 2314/2011 г. по описа на Софийски районен съд, като е наложил най-тежкото от тях, а именно - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ затворнически режим в Затвор. Приспаднато е времето, по изтърпяното наказание по НОХД № 2314/2011 г. на Софийски районен съд.  Зачетено е и времето, през което подс. Ж.Д. е бил задържан под стража, считано от 24.10.2011 г. до 14.08.2012 г. считано от 24.10.2011 г. до 05.07.2012 г.

Ø Подсъдимият Б.Т.Т., за това, че на 21.10.2011 г. в град София с цел да набави за себе си и за другиго - за П.В.С., П.А.А. и Ж.В.Д. имотна облага, направил опит да спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи - златни накити от бяло и жълто злато и скъпоценни камъни, на стойност 191 802.58 лева, собственост на А.К.С., за които е предполагал, че са придобити от другиго чрез престъпление – кражба, като деянието останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл. 215, ал.1, вр. чл. 18, ал.1 от НК и чл. 54 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  за срок от ДВЕ ГОДИНИ,  изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, като го е оправдал по първоначално възведеното обвинение изпълнителното деяние да е довършено, както и да е осъществил друга негова форма - укриване. Със същата присъда, подс. Т. е бил признат за невинен в осъществяването на противозаконно повреждане на чужди движими вещи, деяние по чл.216, ал. 1 от НК.

Ø Подсъдимият Ц.И.И. за виновен в това, че в периода  20.10.2011 г. – 21.20.2011 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага придобил чужди движими вещи, на обща стойност 1458.26 /хиляда четиристотин петдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/, собственост на А.К.С., за които е знаел, че са придобити от другиго чрез престъпление – кражба, поради което и на основание чл.215, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, изтърпяването на което е отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, като го е оправдал по първоначално предявеното обвинение да е осъществил и изпълнителното деяние – укриване.

С първоинстанционната присъда, подсъдимите са били осъдени да заплатят солидарно и направените по делото разноски, както и сумата от 2851лв., представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.

Срещу така постановената присъда е постъпил въззивен протест от прокурор при Окръжна прокуратура – Варна, както и жалби от петимата подсъдими, чрез техните процесуални представители. Изложените доводи оспорват законосъобразността и приложението на закона, както следва:

Въззивен протест – оспорва се оправдаването на подсъдимите С., Д. и А. за извършеното от тях деяние по см. на чл.195, ал.1, т.4, предложение последно от НК. Неправилно първоинстанционният съд е приел и че извършеното от подсъдимите А. и Д. деяние не може да се подведе под нормата на чл.196а от НК. Счита се също така, че размерът на наложеното на подс. С. наказание е прекомерно леко и несъответстващо на целите, визирани в чл.36 от НК и в този смисъл се моли за неговото увеличаване.

Въззивна жалба от подс. Ж.В.Д., чрез адв. Г.В., както и допълнително писмено изложение към нея –навеждат се доводи за допуснати съществени нарушения, изразяващо се в кредитирането на извода от одорологическо изследване; законността на извършения оглед, правилното приложение на материалния закон, както и явна несправедливост на наложеното наказание. В условията на алтернативност се моли атакуваната присъда да бъде отменена, подсъдимият Д. да бъде оправдан, да си приложи закон за по-леко наказуемо престъпление /такова по чл.215 НК/, или наложеното му наказание да бъде намалено.

Въззивна жалба от подс. Б.Т.Т., чрез адв. И.Т., както и допълнително писмено изложение към нея – навеждат се доводи за всички основания, предвидени в нормата на чл.348 от НПК. Твърди се несъответствие на обвинителният акт с изискванията на чл.246, ал.3 от НПК; липсата на процесуална годност на протокола за оглед; претендира се недоказаност на обвинението, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като то се основава главно на извършената одорологическа експертиза, която не може да бъде годно доказателствено средство. Отново, при условията на алтернативност се моли за оправдаването на подсъдимия, намаляване размера на наложеното наказание, или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Въззивна жалба от подс. П.А.А., чрез адв. М.Д., както и допълнително писмено изложение към нея –навеждат се доводи за необоснованост на първоинстанционната присъда, поради липсата на доказаност за участие в изпълнителното деяние на съответното престъпление от страна на жалбоподателя, тъй като същото се базира единствено на свидетелски показания, чиято доказателствена годност е опорочена; извършените в хода на разследването експертизи не доказват установеност на лицето или връзката му с мястото на извършване на престъплението. Моли се за отмяна на присъдата, оправдаване на подсъдимия, или намаляване размера на наложеното наказание.  

Въззивна жалба от подс. П.В.С., чрез адв. М.Т., както и допълнително писмено изложение към нея – навеждат се доводи за неправилност, необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. Извършеният оглед на местопроизшествие е бил опорочен, тъй като присъствалите поемни лица не са били запознати с правата и задълженията си, а също така не са възприели непосредствено и извършените действия. Претендира се липса на признака „особено тежък случай“, както и неправилно удостоверяване на извършен способ за доказване, изразяващ се в разпознаване на предмети; неправилно първоинстанционният съд е приел за годно доказателствено средство  протокол за извършен оглед на веществени доказателства от 09.11.2011г./т.4 л.67 д.п./, в края на който не е положен подпис на разследващия орган, като не е отчел и наличието на смекчаващи вината на обстоятелства. С оглед на всичко изложено се претендира отмяна на присъда, постановена от състав на ВОС, и оправдаване на подс. С. по повдигнатите му обвинения, алтернативно - налагане на по-леко наказание.

Въззивна жалба от подс. Ц.И.И., чрез адв. С.С., както и допълнително писмено изложение към нея – навеждат се доводи за недоказаност на участие във вторичната престъпна дейност, липсата на отегчаващи вината обстоятелства и явна несправедливост на наложеното наказание; наличието на порочност на съставения обвинителен акт, липсата на преки доказателства, установяващи участие в последвалата дейност по придобиване, укриване или спомагане да бъдат отчуждени чужди движими вещи, придобити от друго лице по неправомерен начин. Моли се атакуваната присъда да бъде отменена, подсъдимия оправдан, или наложеното наказание - намалено.

В съдебно заседание жалбоподателят и подсъдим  – П.В.С. не се явява. Същият е обявен за общодържавно издирване и спрямо него производството се развива по реда на чл.269 от НПК. Представлява се от адв. Т., който поддържа жалбата и писменото допълнение към нея.

Жалбоподател и подсъдим – Ж.В.Д. явява се и се представлява от адв. Т.. Жалбата и допълнението към нея се поддържат изцяло, претендира се и отмяна на мярката за процесуална принуда, изразяваща се в „Забрана за напускане пределите на страната“. В последната си дума моли за оправдаване или намаляване на наложеното наказание.

Жалбоподател и подсъдим – Б.Т.Т. се явява и представлява от адв. И.Т.. Жалбата и допълнението към нея се поддържат изцяло, поради недоказаност участието на подсъдимия в извършеното деяние, подведено под нормата на чл.215 от НК. В последната си дума, подсъдимият изразява искане за оправдаване по повдигнатите обвинения.

Жалбоподател и подсъдим – П.А. се явява и представлява от адв. М.. Жалбата и допълнението към нея се поддържат изцяло, като се сочат обстоятелства за недоказаност участието на подс. в извършеното деяние. В последната си дума подс. А. моли за решение, с оглед невиновност.

Жалбоподател и подсъдим –Ц.И.И. се явява и представлява от адв.С.. Жалбата и подаденото писмено изложение към нея се поддържат изцяло. Твърди се, че от цялата доказателствена съвкупност не може да се направи обоснован извод за участието на подс. в извършеното престъпление. В последната си дума, жалподателят иска оправдателна присъда.

          Представителят на Апелативна прокуратура поддържа протеста, с изключение на частта, в която се навеждат искания за увеличаване размера на наложените наказания по отношение на подсъдимите  П.А. и Ж.Д.. Счита жалбите на подсъдимите в останалите им параметри за неоснователни и в този смисъл се желае потвърждаване на първоинстанционната присъда.

          Варненският апелативен съд с оглед задълженията си за извършване на цялостна проверка на атакувания акт, произтичаща от нормата на чл.314 от НПК, и с оглед изискването си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,  преценявайки събраните доказателства и направените оплаквания във въззивните жалби, намира за установено следното:

 

          Въззивният протест е подаден от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес и в изискуемите от закона срокове, поради което е и допустим. Разгледан по същество, същият се явява неоснователен.

          Жалбите на подс. С., подс. Т., подс.И. са  подадени от процесуално легитимирани лица, имащи правен интерес и в изискуемите от закона срокове, поради което се явяват допустими. По своята правна природа, същите са неоснователни.

          Жалбите на подсъдимите Д. и А. са предявени от процесуално легитимирани лица, притежаващи необходимия интерес и в изискуемите от закона срокове, поради което същите са допустими. По същество, същите се преценяват като частично основателни.

         

Установява се по делото от фактическа страна следното:

 

            В началото на месец октомври 2011 г., в СДВР била получена информация за това, че група лица подготвят извършването на кражба на златни изделия. Предвид това били предприети съответните оперативни мероприятия, чрез прилагането на различни оперативни способи. Била получена информация, че лицата ще се срещнат на 19.10.2011 г. в гр.София, в ж.к. “Люлин“, до блок № 809. Действително около 16.00 ч. на 19.10.2011 г. пред вход „Б“ на посочения жилищен блок се срещнали подсъдимите П.С., Ж.Д. и Ц.И.. До мястото на срещата, наблюдавано от полицейските служители, сред които и свид.Б., подс.Ж.Д. се придвижил с л.а. „Форд Мондео“, с рег.№ СА 3115 НН, който паркирал в близост до жилищния блок.  Подс.П.С. пристигнал с л.а. „Мерцедес МЛ“ с рег.№ СА 9779 КР, като оставил джипа си непосредствено пред единствената гаражна клетка, находяща се пред входа на жилищния блок, а подс. Цв.И. пристигнал с  л.а „Субару Импреза“ с рег.№ СО7059 АС, паркирайки автомобила в близост до мястото на срещата.  Тримата подсъдими провели около 30 минутен разговор пред гаражната клетка, след което подс. Ж.Д. се качил в автомобила, с който бил дошъл, и потеглил в посока към ж.к.“Люлин 2“ в гр.София. Подс.П.С. се качил в джипа си и го паркирал в гаражната клетка, пред която се състояла срещата. След това заключил ролетната й щора и влязъл във вх.“Б“ на бл.809. През това време подс.И. седнал в намиращата се в близост беседка. След около 10 минути той се отправил към автомобила си - „Субару Импреза“ с рег.№ СО7059 АС, качил се в него и запалил двигателя му. В този момент от вх.“Б“ излязъл подс.П.С., качил се в колата на подс.Цв.И. и  двамата отпътували в неизвестна посока.

          След 16.30 ч на същия ден, от гр.София, с неустановено МПС, за гр.Варна отпътувал  подс.П.С..*** се отправил и подс.Цв. И. с л.а. „Субару Импреза“. В 23.58 ч. - 23.59 ч. подс.П.С. заедно с други неустановени лица вдигнали с ръце ролетната щора на помещението, с техническо средство счупили заключващия механизъм на входната врата и влезли в ателието.  Подс. С. взел намиращия се пред стелажите стол, преместил го в помещението, качил се на него и изтръгнал захранващите кабели на предавателната кутия на алармената инсталация, след което ги хвърлил на земята. Махнал и клемите на акумулаторната батерия на инсталацията. В помещението имало метална каса, която била закрепена с винтове и дюбели към бетона на пода. С помощта на подемно устройство П.С. и лицата, които били с него, я повдигнали от земята като по този начин изтръгнали болтовете заедно с дюбелите, с които тя била прикрепена. Качили касата в спрения в близост автомобил и бързо се отдалечили от ателието. Пристигайки на предварително избрано от тях неустановено място в района до гр.Варна, чрез режещ инструмент, изрязали голям отвор на вратата на касата, както и на вторият пласт на който било закрепено устройството за заключване. Откачили вратата от пантите и извадили намиращите се в нея златни изделия. Златните накити поставили в няколко опаковки.

По същото време в гр. Варна се намирал и подс.Цв.И. с управлявания от него  л.а.„Субару Импреза“ с рег.№ СО7059 АС, като системите за видеоконтрол и наблюдение регистрирали  разположени на територията на града, регистрирали същия в 05.27 ч  и в 05.30 ч. на 20.10.2011 г.,  на излизане от гр.Варна в посока -  гр.София. Подс.Цв.И. помогнал при пренасянето на касата, при което си премазал кутрето на лявата ръка.

В същата посока - към гр.София, с ползвания от тях автомобил се отправили и извършителите на кражбата – подс.П.С. и неустановените лица, които между 09.20 и 10.00 ч.  изхвърлили разбитата от тях метална каса встрани от пътя гр.Провадия – Ветрино.

Връщайки се в гр.София на 20.10.2011 г., подс.П.С. и подс.Цветан И. започнали да търсят възможности за продажба на откраднатите златни накити. Действия в тази насока били извършени и от подс.Ж.Д. – провел разговор със св.Фоед Сейфи, който бил негов познат и имал заложна къща. Тогава и сам подс.Цв.И. придобил част от отнетите златни накити – 2 броя монети /1 брой монета с диаметър 18мм., с мъжки профил от едната страна и надпис "Фердинанд I. Българский княз", а от другата страна герб и надпис "Княжество България 10 лева 1894", 3,20гр, 22к и1 бр. монета, с диаметър 25мм., с герба на Русия и надпис под него "15 рублей 1897г." от едната страна, а от другата изображение на мъжки профил и надпис "Николай II императорь и самодержавець всеросс", 12,87гр, 23,65к;  / и 1 брой кюлче / правоъгълник с размери 21Х12мм., с надпис в едната страна "Credit Suiss 5g. Fine gold 999.9 и №277271, а от другата страна надписи "Credit Suiss", 5гр, 24к. Останалите вещи подс.П.С.  отнесъл в обитавания от него апартамент №3, находящ на ул.“Гебедже“ 8, ет.2, в ж.к. „Лагера“ в гр.София.

В следобедните часове на 20.10.2011 год. подс.Цв.И. потърсил лекарска помощ за наранения си пръст и бил приет в болница за извършване на хирургическа интервенция на кутрето на  лявата си ръка. На 21.11.2011 г.,  в обитаваното от подс.П.С. жилище – апартамент №3, находящ на ул.“Гебедже“ 8, ет.2, в ж.к. „Лагера“ в гр.София, в късния следобед на деня, се срещнали тримата подсъдими – Ж.Д., П.С. и П.А.. Към тях се присъединил и подс.Б.Т.. Подс.П.А. излязъл навън и започнал да обикаля района, наблюдавайки за евентуално полицейско присъствие, а останалите трима подсъдими, с клещи и отвертка започнали да подготвят златните изделия за продажба отстранявайки скъпоценните камъни от златните накити и повреждането им с цел неразпознаваемост. В този момент тримата подсъдими били задържани от  служители при сектор 06 ОПКП-СДВР и група „СПО“. Малко преди това при опит да се отдалечи виждайки полицаите, бил задържан и подс.А..

 

Така изложената фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото веществени, гласни и писмени доказателствени средства. А това са свидетелските показания, протоколите за оглед на местопроизшествие и веществени доказателства, протоколи за претърсване и изземване, заключенията на приетите експертизи - съдебно-медицински, технически, трасологична, ДНК, оценителни, комплексни съдебно-психиатрична и психологична, тройна съдебно-психологична, приобщените по реда на чл. 283 от НПК протоколи за изготвени ВДС въз основа на СРС, изисканите и приложени справки от мобилните оператори в страната,  от група „Видеоконтрол и превенция“ при ОД на МВР Варна, протокол за доброволно предаване, документи.

До същата фактология с малки изключения е достигнал и първостепенния съд. Различията се обуславят от факта, че окръжният съд е приел, че подсъдимите Ж.Д. и П.А. са взели участие в извършването на кражбата. Този си извод съдът основал изцяло и единствено върху заключението на одорологичната експертиза. По отношение на нейната доказателствена стойност обаче настоящият съд е със значителни резерви, за което ще стане въпрос по-насетне.

При така приетите за установени факти от настоящата инстанция правят се от страните различни възражения, посочени подробно в началото на изложението, и на тях в изпълнение задълженията си по чл.339 НПК ще направи опит да се спре и въззивният съд :

 

По възраженията на държавното обвинение:

Оспорва се неправилната квалификация на деянието от подсъдимите Ж.Д. и П.А., спрямо които следва да бъде приложен закон за по-тежко наказуемо престъпление, както и че деянието е извършено по „специален начин“ по см. на чл.195, ал.1, т.4, предл.последно от НК.

Настоящият въззивен състав, след проверка и анализ не достига до по различен извод от този, който е възприет и от решаващия съд. При отчитане на различно възприетата фактология, и с оглед разбирането на настоящият съд, че по отношение на подсъдимите Ж.Д. и П.А. следва да намери приложение закон за по-леко наказуемо престъпление / и в частност такова по чл.215 ал.2 т.1 НК/ , то очевидно, че при това възражение съдът ще визира единствено подс.П.С.. Възприетата в атакуваната присъда правна квалификация на деянието, осъществено от този подсъдим/след сговор с неустановени по делото лица/, е съобразена с липсата на поведение, характеризиращо се с особена ловкост и умения, принципно субсумиращи се под квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3 от НК в смисъла, вложен от законодателя в относимата материалноправна уредба, и интерпретиран със задължителните актове на ВС на РБ по нейното прилагане /т. 11, раздел II, на Постановление № 6/1971 г. на Пленума и т. 4 на ТР № 54 от 16.09.1989 г. по н. д. № 49/89 г. на ОСНК на ВС/. Съгласно същата, кражбата следва да бъде квалифицирана по този текст, когато при отнемането на вещите, деецът й е проявил особена ловкост или умение. Както е изтъкнато и в мотивите към присъдата/л.46/, особената ловкост или умения се изразяват в използването на въжета, катерене по улуци, балкони и фасади на сгради, използването на стълби за качване на високи места и др. Избраният от дееца способ следва да е необичаен по своето естество, и да се отличава по своите психофизични белези[1]. А нищо необичайно няма при извършването на кражба с използване на технически средства за взломяване на входната врата и изтръгване на касата от мястото, на което е била фиксирана с винтове. Твърдението на прокуратурата за наличието на квалифициращия признак „специален начин“ се основава единствено върху разбирането й, че дейците са използвали специални умения и апаратура за да заглушат сигнала, подаван от охранителната система към оператора. Веднага обаче следва да се отбележи, че доказателства в тази насока по делото не се съдържат. Разпитани са двама свидетели  - служители на СОД-Варна. От показанията на първия от тях - Димитър Георгиев Д. /л.189 гръб, т.2 от нохд №340/18г./ не се установява нищо  - свидетелят е пристигнал на местопроизшествието сутринта след като полицията вече била там, бегло погледнал търговския обект и изготвил докладна записка и констативен протокол. Вторият свидетел – Красимир И.И./л.92 и 94 т.2 от д.п. , и л.157 т.2 от нохд №340814г. / е инженер по образование, поради което и е добре запознат с начина на работа на техниката , която обслужва. От показанията му става ясно, че на 19.10.2011г. е констатирана липса на тестов сигнал от въпросния обект. Това обаче не било обезпокоително, поради което и съобразно правилата за действие в такива случаи обектът трябвало да бъде посетен от техник от СОД ако в рамките на следващите осем часа продължава да няма тест-сигнал. Липсата на тест-сигнал обаче не означава наличие на незаконно проникване в обекта. Разпитан пред съда свидетелят е заявил, че не разполага със средство с което да диагностицира и да разбере на какво се дължи липсата на сигнал от алармата. В състояние е само да прави догадки. Назначена е по делото и техническа експертиза на три броя устройства, иззети от гаража на подс.П.С.. От заключението на вещото лице Димо И./л.197 т.1 от нохд №340/14г. и л.62 т.3 от д.п./ става ясно, че първите две от трите технически устройства принципно биха могли да се използват за заглушаване на сигнали. Биха могли да се настроят на честота 146.200 мегахерца /която е честотата предоставена от КРС на някои СОД-дружества, сред които и Варна/, но при изследването им /т.е. и при изземването им/ устройствата не са били настроени на тази честота. А принципът им на действие е такъв, че автоматично остава последната ползвана честота. Т.е. последно те не са били ползвани на честота 146.200 мегахерца. Настройването им на тази честота е възможно, но с допълнително устройство, каквото не е открито. С оглед изложеното от вещото лице, настройката на въпросните устройства, както и показанията на св.И.трудно би могло да се направи извод/и в никакъв случай категорично/, че подс.С. и останалите участници в деянието са използвали техника за заглушаване на сигнала. Но дори и да бяха налични категорични доказателства за такова заглушаване /а те не са/  то отново не би следвало деянието да се окачестви като извършено по специален начин. Легална дефиниция на понятието техническо средство се съдържа както в теорията, така и в съдебната практика, които го определят като вещ, която по обичайното си предназначение служи за осъществяването на техническа операция, или която деецът в конкретния случай е използвал за извършването й. И тъй като именно използването на специалните уреди биха улеснили и съществено спомогнали отнемането, то същите на двойно основание не могат да се считат и за особени умения или ловкост, доколкото не представляват такива. В тази насока принципно и еднопосочно е както становището на законодателя, така и това, залегнало в съдебната практика, което се свежда до принципна невъзможност  за двойното отчитане на едно и също обстоятелство, веднъж – за възникване на наказателната отговорност, втори път – за нейната индивидуализация. Иначе казано след като веднъж определени обстоятелства са били взети предвид за определяне на квалифициращият признак „техническо средство“, то същите не могат да бъдат отчетени втори път и за наличието на специални умения. В подкрепа на изложените аргументи са: Решение № 83 от 10.IV.1985 г. по н. д. № 62/85 г., II н. о.; Решение № 29 от 18.V.1989 г. по н. д. № 211/89 г., II н. о.; Решение № 113 от 18.III.1992 г. по н. д. № 73/92 г., III н. о.; Решение № 829 от 14.I.1994 г. по н. д. № 694/93 г., I н. о. Затова и настоящата инстанция счита, че решаващият съд след като е приел липсата на квалифициращия признак „специален начин“ не е нарушил закона,  напротив – приложил го е правилно. По същество настоящата инстанция намира съображенията на съда в тази насока за правилни, като обаче следва да се допълни –   поради липсата на достатъчно доказателства,  категорично установяващи използването на технически устройства за заглушаване на сигнала на охранителната техника.

Категорично несъгласие изразява въззивният съдебен състав и по отношение на т.2 от протеста – подсъдимите Д. и А. не са осъществили състава на престъплението „кражба“ въобще, а не само този на чл.196а НК, за което ще стане дума и по-нататък.

 

По възраженията на защитата:

Една от основните групи възражения, отправена от подсъдимите, чрез техните представители, касае процесуалната годност на протокола за оглед на златарско ателие, както и извършените огледи на местопроизшествие – местност до път II-208 и този на откритата там каса. Изтъкнатите възражения са подробно описани и касаят неприсъствието на поемните лица в помещението, където е извършено съответното действие по разследването. В разрез със законовите норми, компетентните органи не са разяснили и правата и законните задължения на присъстващите поемни лица.

Неоснователно е становището на защитата, че се съдържат информационни противоречия в показанията на поемните лица. Те не са и в разрез с останалите доказателствени материали. Визираното процесуално-следствено действие е обективирано в писмен документ с изискуемата форма и нужните реквизити - време и място на осъществената процесуална дейност; имената, личните данни и подписите на участващите; и подробно описание на изследваните обекти и на установените веществени доказателства, в съответствие с предписанията на чл.129 от НПК.

Участието на поемните лица при извършване на процесуално-следственото действие е удостоверено чрез подписите им върху съставения нарочен протокол –/л. 18 от том I, ДП №2521/2011г./, а по този начин и за годността и законосъобразността на извършените действия. Не съществува и наличие на възражение в тази насока от самите тях. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал протокола за оглед на местопроизшествие, сметнал го е за годно доказателствено средство, и е приел, че неговата формална удостоверителна сила не е била опорочена. Компетентните органи са извършили огледа според предписаните в чл.155, ал.1 от НПК правила – с цел да се разкрият, непосредствено да се изследват и да се запазят следи от престъплението и други данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото. Процесуалната хронология е допълнена и посредством извършения разпит на свидетеля Д.П.. Същият, под страх от наказателна отговорност, е възпроизвел непосредствените си впечатления за проверката и резултата от нея. Действително, в неговите показания се съдържат неясни щрихи, но следва да се има предвид, че от извършване на огледа до разпита на свидетеля е изминал продължителен период от време, включващ около 4 години. Естествена последица върху човешката способност за възпроизвеждане на сетивно възприетата действителност към даден момент, е при неговото отдалечаване във времето да се наблюдават отклонения и неточности. Доводите на защитата обхващат и неположения подпис от страна на поемното лице на  л.18 от протокола за извършения оглед. Правната природа на протоколите от извършени действия по разследване, ги определя като писмени доказателствени средства, чието съдържание следва да отговаря на критериите на чл.129 от НПК. Императивът изисква полагане на подпис в края на документа, но не и на всяка негова страница. Подобно задължение за разследващия, с произтичащите от това санкционни доказателствени последици, не може да бъде изведено при буквалното, семантическо и логическо тълкуване на нормата на чл. 129 от НПК. Вярно е също, че другото присъствало поемно лице – свидетелят Е.Х.Х.не е бил разпитван в процеса на воденото производство, но това се дължи изцяло на факта, че лицето не се е намирало на територията на Република България, а не на пропуски от страна на компетентните органи.

Становище, изцяло отговарящо на процесуалните разбирания на настоящия състав, е застъпено в Решение № 682 от 21.07.2005 г. по н.д. № 92/2005 г., I н.о. на ВКС и то е , че валидното участие на поемните лица, предпоставя присъствието им при извършването на съответните процесуални действия, а не непременно и упражняване на правата им по чл.137 от НПК, в каквато насока са и твърденията на защитата. С оглед на изложеното, претенцията на защитата се обосновава единствено и само върху призма, която няма доказателствена подкрепа.

Не са опорочени и огледите на местопроизшествие и намиращата се там каса. Въобще по отношение на доводите, свързани с порочност на определени действия, намерили своето отражения в изготвен за целта протокол, следва да се обърне внимание на следното : Събразно разпоредбата на чл.131 НПК протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в процесуалния закон, са годни доказателствени средства за извършване на съответните действия и за събраните доказателства. В случая всички оспорени от защитата протоколи са съдържали необходимите реквизити /с изключение на този от 09.11.2011г./, и е спорно въобще доколко е следвало да бъдат разпитвани поемните лица. Нуждата от разпит на поемните лица в качеството на свидетели възниква в случай, че липсва някои от реквизитите по чл.129 НПК на съответния протокол, и същевременно бъде оспорена достоверността на извършеното процесуално действие. Въпреки това съдът е сторил и повече от необходимото – разпитал е поемните лица /или част от тях/ , участвали в процесуални действия , протоколите по които са били надлежно оформени. И в разпита на тези лица процесуалната надлежност и надеждност на тези протоколи е била потвърдена. Поемните лица са свидетелствали за правилността на извършените огледи и съставения писмен доказателствен материал,  като с подписите им се удостоверява и неговата доказателствена сила. Очевидна е целта на защитата на подсъдимите да обори доказателствената стойност и сила на посочените протоколи за оглед /при липсата на доказателства, събрани извън тези способи за доказване/ , но нейните стремления в случая са лишени от доказателствена подкрепа. Извършените огледи като процесуални действия и способи за доказване не са опорочени, още по-малко от пороци страдат изготвените в съответствие с процесуалните норми протоколи като писмени доказателствени средства. Като последица от това годни и нелишени от доказателствана стойност са  и събраните чрез тях доказателства.

Оспорва се и процесуалната годност на протокола за претърсване и изземване, с оглед липсата на индивидуализация на иззетите вещи. Разпоредбата на чл.163 от НПК изрично указва, че иззетите предмети, книжа и компютърни информационни системи, в които се съдържат информационни данни се предявяват на поемните лица и на другите присъстващи. Когато е необходимо те се опаковат и запечатват на мястото на изземването им. Законът не поставя изрично изискване за тяхната детайлна персонализация, и в този смисъл разширителното тълкуване на правните норми от страна на защитата не може да бъде прието за уместно и правилно. Според наказателната  доктрина, предметите и документите се описват в протокола с толкова и такива признаци, колкото това е необходимо, за да се индивидуализира всеки един обект, или предмет. Мястото на намирането на предметите, следва да бъде фотографирано.[2] И това е така, защото съставеният фотоалбум също е доказателствено средство и то е в корелативна връзка с извършеното следствено действие по претърсване и изземване. В тази насока, на същото основание възражението на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение, поради неполагането на  подпис от длъжностното лице на протокола за оглед на веществени доказателства от 09.11.2011г., не може да опорочи неговата материалната доказателствена сила, понеже неговото обвързващо значение с предмета на доказване е подкрепен и от изготвения и приобщен по съответния ред фотоалбум. Нещо повече, цитираното действие по разследването е извършено в резултат на извършени предикатни обиск, претърсване и изземване. Иззетите чрез тях предмети са били надлежно удостоверени, чрез съставени протоколи за това/л.60-70, том II/, които съдържат всички законово необходими реквизити. Налични са и  гласни доказателствени средства, заключаващи се в показанията на компетентни органи.

Следващата група възражения обхващат извършените  експертизи  – ДНК, графологична, трасологическа експертиза.

 Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, изследването на копие/я на  писмен документ е въпрос, който включва компетентни знания и умения на вещото лице. Негова е и преценката дали същите са годна и достатъчна основа за извършването на експертно изследване. Обект може да бъде не само целият документ, но и отделни негови реквизити – отделни текстове,подпис, печат. При всяко идентификационно изследване, се проверяват и сравняват общите и частни признаци на съдържанието в документа, т.е те съществуват, както при нарочно създаден писмен частен или официален документ, то и при изготвянето на негово фотокопие.  Не съществува законова забрана, която да изключва копието на документ от обхвата на изследването. Тъкмо тази преценка е изцяло поверена на вещите лица. Още повече, когато предметът подлежащ на изследване, лично е бил възприет и заснет с негово участие. Посредством извършеният след това и разпит на експерта – Б., са били оставени извън съмнение точността и пълнотата на изготвената съдебно-графологична експертиза. Защитата на обвиняемите оспорва и годността на извършената ДНК експертиза. Настоящият съдебен състав не намира аргументите в тази насока за доказани и установени. Както е било изтъкнато и в мотивите към присъдата, изготвянето на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, в частност ДНК такава е особен вид медицинско изследване, което анализира възприети и отразени от други лица факти и събития, чието заключение е плод не само на пълно, всеобхватно и цялостно изследване, но също представлява сбор от останалите доказателствени части, изяснени в процеса. Още повече, че действащият процесуален закон не поставя пречки за назначаване на непредвидени изрично в него експертизи - например "арбитражни", ДНК експертиза, изготвена по писмени материали и други различни видове. Експертното заключение не е задължително за съда, именно защото негово е иманентно вмененото му задължение да прави анализ на цялостната доказателствена маса. Когато по-голямата част от доказателствата са косвени, а източниците за преките доказателствени факти са производни, това не прави невъзможен процесът на доказване по принцип, нито е недопустим от гледна точка на доказателственото ни наказателно право. Той изисква проверка на съдържанието на всеки наличен доказателствен източник чрез всички допустими от закона средства, вкл. и чрез установяване на не толкова значими на пръв поглед и пряко относими факти, както и изключително внимателен и задълбочен доказателствен анализ, за да бъде изведен наистина единствено възможният извод относно главния факт на процеса. В подкрепа на изложеното е решение № 194 от 12.10.2012 г. на ВКС по к. д. № 72/2012 г., I н. о. В друго решение № 261 от 16.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 486/2013 г., III н. о., НК, се посочва, че съдебната експертиза е способ за доказване и представлява система от сложни, различни по естество действия /проучвания и изследвания/, в обсега на които участващите вещи лица, използвайки специални знания в областта на науката, техниката и изкуството, съдействат за изясняване и проверка на обстоятелствата по делото, чрез даване на основани върху доказателствените материали заключения, обективиращи изводи от известни за неизвестни факти. Правилна и законосъобразна е била преценка на ВОС, че макар и с нетрадиционен характер, извършването на ДНК изследване върху писмени материали, може да съдейства за изясняване на неясните елементи на производството, тогава когато неговият извод кореспондира с другите доказателствени източници. За аналогичен случай на „експертиза върху експертизата“ е имал възможност да се произнесе и ВКС на РБ в свое решение №229/25.07.2014г. по нд №637/2014г. / в този казус до втората експертиза се е стигнало по същия повод както и в настоящия случай – настъпилата преждевременна смърт на вещото лице от ДНК-лабораторията в гр.Бургас А.П./.

Оспорва се и годността на извършената трасологическа експертиза/ том III, л.23-25/.Същата е установила вероятност следата от подметъчната част от обувка, иззета от седалка на стол, намиращ се на местопроизшествието в гр. Варна, ул.“Дрин“ №59, да е оставена от подс. П.В.С.. Извършеното експертно изследване е установило наличието на вероятност, която обвързва подсъдимия и местопроизшествието, както и неговото участие в извършените неправомерни деяния. Експертизата е извършена по предвидения законов регламент, от лице, притежаващо необходимите знания и умения и включено в списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт. Не съществува каквато и да е причина, която да поставя под съмнение процесуалната й годност, тя е подкрепена и от останалата доказателсвена съвкупност, което води до извод, че възраженията на защитата в тази насока са неоснователни.  

Според защитата /адв.И.Т./ в обвинителния акт се съдържа противоречие между обстоятелствената му част и неговият диспозитив. Императивът на чл.246, ал.2, предвижда  лимитативно необходимите елементи, които всеки обвинителен акт трябва да притежава, а именно: престъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото и начинът на неговото извършване, пострадалото лице и размерът на вредите, пълните данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл.53 от Наказателния кодекс, обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия, доказателствените материали, които подкрепят посочените обстоятелства. Посочват се и правната квалификация на деянието, датата и мястото на съставянето на обвинителния акт, името и длъжността на съставителя му. Както е посочено в т.4 на Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК, главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване и по този начин и пределите на осъществяване на правото на защита. Затова изискванията към съдържанието му, са значително по-големи от изискванията към постановлението по чл. 219 НПК. Липсата на посочване на изискуемите реквизити, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на страните, а понякога би могло да създаде предпоставки за допускане и на абсолютното процесуално нарушение.

Внимателният прочит на съдържанието на обвинителния акт, с който е поставено началото на съдебното производство по настоящето дело, сочи на извод, че съдържанието на обстоятелствената му част покрива изискванията по  чл. 246, ал. 2 от НПК и удовлетворява посочените в цитираното Тълкувателно решение критерии. В този процесуален документ подробно и последователно са описани конкретно извършените действия от подсъдимите С., А., Д., Т. и И./според прокуратурата разбира се/. Налице е детерминиране на времето и мястото на деянието, както и дължимото описание на поведението чрез което, според обвинението, са осъществени съставите на  инкриминираните престъпления – кражба и вещно укривателство. Посочени са конкретните действия, с които лицата  са взели участие и чрез които обективно и субективно са допринесли за настъпилия общ вредоносен резултат. Посочени са обстоятелствата, които смекчават или отегчават наказателната отговорност, правната квалификация на деянието, данни за самоличността на обвиняемите, датата и мястото на съставянето, името и длъжността на съставителя.

Въз основа на гореизложеното, може да бъде изведен обоснован извод, че съдържанието на обвинителния акт в изискуемата степен дава възможност на лицата, привлечени в качеството им на обвиняеми по НОХД № 340/2014г. по описа на Окръжен съд – Варна, да научат в какво са обвинени, тъй като фактите са били цялостно предявени, поради което възраженията за опороченост на обвинителния акт не могат да бъдат споделени.

 

Накратко по отношение процесуалната годност на показанията на свидетеля Б.. Същите не съдържат каквито и да е непълноти и противоречия, които да навеждат извод за тяхната процесуална негодност. Напротив, те припокриват изискванията залегнали в чл.117 НПК, а именно, че със свидетелски показания могат да се установяват всички факти и обстоятелства, които свидетелят непосредствено е възприел, и които допринасят за разкриване на обективната истина. В подкрепа на изложения аргумент е и Решение №35/1986г., III н.о,  в което е залегнало разбирането, че правилното установяване на обикновени факти не се намира в зависимост от професионалната подготвеност на едно лице, а от неговата наблюдателност, способност за точно възпроизвеждане и добросъвестност. Свидетелските показания се подкрепят и от цялостно установената в хода на разследването доказателствена маса.

Най-голямата група възражения, отправени от защитата и на петимата подсъдими, касае процесуалната стойност на извършената одорологическа експертиза и изводите от нея.

Първоинстанционният съд изцяло е кредитирал резултата от назначените по делото одорологични експертизи и допълнителна такава, които са били приобщени към събрания доказателствен материал. Видно от заключенията на същите е, че е установена идентичност на миризмата иззета от ателие с адрес гр.Варна, ул.“Дрин“59  с протокол от 20.10.2011 г., с тези иззети от подсъдимите  Ж.В.Д. с протокол на 20.12.2011 г., П.В.С. с протокол от 20.12.2012 г. и П.А.А. с протокол от 20.12.2011 г., както и идентичност за миризмата иззета от предна лява седалка на л.а.“Субару“ с рег.№ СО 7059 АС  с протокол от 20.11.2011 г. с иззета миризма от подс. Ц.И.И.. Тук е мястото, на което настоящата инстанция съзира изключително основание да обсъди и анализира подробно възприетия от ВОС извод.

Както бе посочено по-горе по своята правна природа експертизата е система от сложни по своето естество действия/проучвания и изследвания/, които съдействат за изясняване на интересуващите процеса събития, като обективират получените изводите от известни за неизвестни факти.  Същата се назначава тогава когато са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, или техниката. В тази връзка изключително спорен е въпросът представлява ли т.нар. одорологическа експертиза същинска експертиза по смисъла на процесуалния закон. Също толкова спорна и противоречива и практиката на ВКС на РБ в това отношение, затова и следва в настоящото изложение да й бъде направен един бърз преглед:

В решение № 143 от 13.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 101/2009 г., III н. о., НК, с докладчик съдията В.И.се застъпва становището, че мирисовите следи макар и да имат веществен характер и да са веществени доказателства, не подлежат на експертно изследване, защото няма научен способ за тяхното индивидуализиране, а сензорите на кучето/ макар и обучено/, определящи индивидуалната принадлежност на мирисовата следа, на този етап на науката, са непроверими от нея за тяхната достоверност. Тяхното значение е само в сферата на криминалистиката, но не и в наказателния процес като доказателствено средство, събрано по реда на НПК. Именно поради липсата на способ за проверка на получените резултати, заключението на одорологическата експертиза може да послужи единствено за насочване на разследването, за да се изследват различни версии във фазата на досъдебното производство, но никога не би могло да бъде използвано като сигурен източник на доказателства в полза на обвинителната или защитна тези. Ето защо, одорологическата експертиза не е годно доказателствено средство по смисъла на чл. 114 НПК и не е от кръга на посочените способи на доказване в чл. 136, ал. 1 НПК, защото уменията на одорологически обученото куче да разпознава миризми нямат база за експертна проверка за достоверност/ Решение № 131 от 23.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 1871/2011 г., III н. о., НК/.

Схващането,  залегнало в  решение № 59 от 7.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 3074/2011 г., III н. о., НК, е, че заключението на одорологическата експертиза няма никакво доказателствено значение, тъй като това изследване не може да бъде възприето и ценено като класическа експертиза, предвид невъзможността да бъдат проверени резултатите му. То може да бъде използвано от полицейските органи единствено на плоскостта на оперативната информация и като индиция за евентуални съществуващи други доказателства, които могат да бъдат ползвани в рамките на наказателното производство / в подкрепа е и решение № 38 от 30.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 84/2015 г., III н. о., НК./.

 Нещо повече, в постановен акт № 620 от 17.12.2010 г. на Върховната касационна инстанция на Република България, се аргументира, че натрупаният в криминалистиката опит показва, че специално обучени кучета реагират при сравнение на миризмата, иззета от вещ и миризмата на човешко тяло, като тяхната реакция се ползва за установяване на идентичност или сходство. Провеждането обаче на такова действие - експеримент не съставлява законоустановен способ за събиране и проверка на доказателства по смисъла на чл. 136, ал. 1 от НПК и същото може само да насочи разследването на извършените престъпления с оглед формирането на различни работни версии, но не и да послужи като източник на доказателства за авторството на престъпното посегателство. Забрана обвинението и присъдата да се основават на одорологическа експертиза се съдържа в решение № 102 от 29.06.2010г.  Интересно изложение на коментираната проблематика е представена в друг акт на ВКС с докладчик съдия Ж.Н.. В него се обосновава извод, че поначало идентифицирането чрез специално обучени кучета на мирисови следи, иззети от местопрестъплението с телесната миризма на конкретно лице, не отговаря на изискванията за експертиза в наказателния процес. Само по себе си то не представлява експертна дейност – конкретно проучване на експерт със специализирани знания в дадената област. При този метод се използва обонянието на кучето и се констатира неговата реакция (сядане, лаене, лягане и пр. ). Затова и онези лица, които пряко са участвали в осъществяването на самите действия, не са вещи лица в наказателното производство. Те могат да бъдат изслушани единствено в процесуалното качество на свидетели        (в този смисъл и решение № 590/03 г. на I н. о. на ВКС). Изясняването на обективната истина е основен принцип в наказателния процес, закрепен в чл. 13 НПК, и от него произтича невъзможността съдът да си служи с доказателства, получени по незаконосъобразен ред и начин. Затова идентификационният резултат, получен по одорологическия метод и извлечен от свидетелските показания, не може да бъде използван в наказателното производство, ако не се обляга и на надлежно приобщени към доказателствения материал веществени доказателства. Допълнение към целостта на изложението и същевременно натрупващо нюанс, представлява решение № 381/16.02.2015г., в което се приема, че неизвършването на одорологично изследване не може да се схваща като недоказаност на авторството на деянието, именно защото неговото използване е една възможност при провеждане на разследването и то служи единствено като оперативната информация при изграждането на различни версии. Все в тази връзка са решение №17/28.02.2011г., по н.д. №647/2010г.,  както и решение №216/01.07.2009г., в което касационната инстанция е потвърдила отказа на решаващия съд да приеме доказаност на обвинението, което се основава единствено на извършена одорологическа експертиза.

          Вярно е, че в няколко други свои постановени акта, Върховният касационен съд е предложил различно виждане от вече изложеното, които също ще бъдат коментирани.

Интересна теза, представлява постановеното на 17.12.2010г. по н. д. № 678/2010 г, от съдията – докладчик Ц.П.решение, в което е прието, че „Мирисовите следи имат веществен характер и могат да бъдат обект на научна експертиза, когато обаче се обвързват с изследването на предмет, представляващ събрано в съответствие с изискванията на НПК веществено доказателство. Протоколите от извършеното одорологично изследване не инкорпорират белезите на експертно заключение. Те отразяват извършването на експеримент, основан на сензорите на обученото куче, определящи индивидуалната принадлежност на миризмата, без да се използват специални знания и да се предлагат научни методи за проверка достоверността на резултата. При коректно изпълнение на предписаната от НИКК процедура, проведеното изследване по мирисови следи може да бъде приобщено към доказателствения материал по делото само и единствено чрез назначена и изслушана съдебна одорологическа експертиза.

  Различно мнение е застъпено в решение № 359 от 5.05.2016 г. на ВКС по н. д. № 941/2015 г., I н. о., НК, в което се приема, че доказаността на участието на подсъдимия в инкриминираното деяние, се установява по несъмнен начин, и съществен и главен принос за това, имат оставените от него мирисови следи. „Относителното доказателствено значение на тези следи е толкова съществено за косвеното доказване на престъпното авторство, че го прави неопровержимо и без прякото доказателство за него в цялата доказателствена съвкупност“[3]. В друг постановен акт[4], Върховната касационна инстанция споделя като правилно становището на предходните съдебни състави, които са приели изцяло и кредитирали получените резултати от извършената одорологична експертиза, като въз основа на същите са оправдали обвиняемия, поради недоказаност на извършеното правонарушение.

Настоящият съдебен състав напълно споделя застъпеното становище в първата група решения от съдебната практика /поради съображенията , изложени в тях/, т.е. в крайна сметка приема, че т.нар. одорологическа експертиза във вида, в който е извършена, не отговаря и не се вписва в същностната характеристика на експертизата като вид способ на доказване , установен от НПК. Затова и въззивният съд е на мнение, че като е кредитирал резултатите от извършените одорологични експертизи, първоинстанционния съд е допуснал съществено нарушение, което се простира и връз получените чрез тях резултати. Неправилно окръжният съд е разпитал и лицата Филипов и Николов, като вещи лица, а не в качеството им на свидетели, каквото всъщност те притежават.[5] Това действие също е в разрез с процесуалните норми, и постановената по въпроса съдебна практика. От своя страна тези пороци са довели и до нарушения на материалния закон , но само по отношение на подсъдимите Ж.Д. и П.А.. С което се стига и до

Правната квалификация на извършените деяния:

Изложеното, обосновава неустановеност на връзка между присъствието на подсъдимите А. и Д. ***, дотолкова доколкото изводът за това обстоятелство, решаващият съд е базирал най-вече на извършените одорологични изследвания, и доколкото той не е подкрепен от други преки или косвени доказателства, както и от средствата за тяхното установяване. Това налага необходимост настоящата съдебна инстанция да извърши преквалификация на деянията, осъществени от двамата подсъдими – Д. и А., като упражни правомощията си по чл.334, т.3, вр. чл.337, ал.1, т.2 от НПК, и приложи закон за по-леко наказуемо деяние, а именно това по чл.215 от НК. Подсъдимите Ж.Д., Б.Т. и П.С. били задържани на 21.11.2011 г. следобяд в ползваното от подс.П.С. жилище – апартамент №3, находящ на ул.“Гебедже“ 8, ет.2, в ж.к. „Лагера“ в гр.София. Тримата  с помощта на клещи и отвертка започнали да подготвят златните изделия за продажба отстранявайки скъпоценните камъни от златните накити и повреждането им с цел неразпознаваемост. Подсъдимият П.А. бил задържан на около 30 до 50 метра от входа на блока, където се намирали останалите подсъдими. Автомобилът му бил в близост до автомобилите на останалите подсъдими. В тази насока са показанията на полицейските служители , участвали в задържането – Б., Ж.и Т./л.160 и сл. т.1 от нохд №340/14г./. С оглед цялостния фактически материал и действията на тримата подсъдими – Ж.Д., П.А. и Б.Т., може да се изведе обосновано заключение, че те чрез своите действия са придобили/упражнявали са фактическата власт върху вещта/ и са осъществили действия по спомагане отчуждаването на чужди движими вещи, за които са знаели, че са придобити от другиго/П.С./ чрез престъпление, т.е от обективна и субективна страна са консумирали състава на престъпление по чл.215 от НК. П.А. въпреки, че не се намирал в апартамента също е спомогнал да бъдат отчуждени вещите предмет на престъплението , извършено от П.С. след сговор с други лица – действията му са били насочени към подсигуряване дейността на останалите трима подсъдими, т.е. спомага да бъдат отчуждени вещите. От субективна страна Д., А. и Т. са били с ясното съзнание, че вещите са предмет на престъпление. Че това е така се установява от няколко факта : - от огромното количество златни накити, които са били с етикети с цени; - близките контакти, които поддържали подсъдимите помежду си; - предприетите от А. и Ж.Д. веднага след деянието опити за продажба на накитите. В тази връзка са показанията на св.Б., който е осъществявал наблюдението над подсъдимите. В тази насока са и ВДС от приложените СРС, в които подсъдимите помежду си разговарят за цени на златото/макар и завоалирано – четиридесет и половина, четиридесет и една четвърт – като номера на търговски стоки /обувки/ и т.н. то в контекста на останалите доказателства става ясно , че това е цена на злато на грам/. Това се потвърждава и от показанията на св.Фоед Сейфи, с когото подс.Ж.Д. е провел няколко разговора със същото съдържание. В показанията си на досъдебното производство /включени в доказателствения материал чрез прочитането им в съдебно заседание на основание чл.281 ал.4 НПК/ Сейфи е заявил, че Д. е искал да продаде голямо количество злато/л.147 т.1 от нохд №340/14г. и л.121 т.2 от д.п./, и в тази връзка е разговарял няколко пъти с него. Въпросните разговори са отразени и под №4 и следв. в Протокол рег.№RB 202010-001-05/04-С-02/01.11.2011г. в приложените по делото ВДС от СРС. Разговорите са от дати 20.10.2011г. /в деня на деянието, което е извършено на 19/20.1 /  и   21.10.2011г. От изложеното за настоящия съдебен състав не остава никакво съмнение, че подсъдимите са били със знанието за престъпния произход на златните накити. От последния разговор между Сейфи и Ж.Д. става ясно, че продажбата на накитите е договорена, и че те следва да се „изчистят“, за което после разговарят и самите подсъдими. Именно това „изчистване“ с цел продажба е било предприето в апартамента на подс.П.С..

Квалифициращият състав на чл.215 ал.2 НК предвижда четири хипотези, и подсъдимите са осъществили първата от тях. Безспорно по делото е, че предметът на престъплението е в големи размери. И това е установено, както посредством извършените съдебна ювелирно-оценителна експертиза, така и съгласно критериите на задължителната съдебна практика на ВКС – ТР№1/1998г., по.н.д №1/1998г., което определя, че квалифициращият признак, следва да надвишава 70 кратния размерът на минималната работна заплата за страната, определена с ПМС   /№ 180 от 30.06.2011 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, в сила от  1.09.2011 г/, който е 270лв. Въпреки , че подсъдимите са осъждани деянията не могат да бъдат квалифицирани като повторни или такива при опасен рецидив – предвид вида на предходните осъждания. Тук следва да се уточни и стойността на предмета на престъплението : общата стойност на златните предмети е 193 260.84 лева, от тях подс.Ц.И. е придобил вещи на стойност 1458.26 лева, което означава че размерът на предмета на престъплението по чл.215 ал.2 т.1 НК, за което следва да понесат отговорност подсъдимите Ж.Д. и П.А. е  191 802.58 лева.

При индивидуализацията на наказанията на подсъдимите Ж.Д. и П.А., въззивният състав отчете наличието на няколко отегчаващи отговорността обстоятелства: обремененото съдебно минало на подсъдимите; задружното участие в извършването на престъплението; фактът, че размерът на предмета на престъплението надхвърля повече от 10 пъти посочения по-горе критерий.  Смекчаващи вината обстоятелства липсват. Нормата на чл.215, ал.2, т.1, предвижда относително определена санкция със специален минимум и максимум от 3 до 10 години „Лишаване от свобода“. С оглед наличието на превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, наказанията следва да бъдат определени над минималния и към средния размер. За ответни на обществената опасност на деянията и на подсъдимите настоящият съд намира наказание от по ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за всеки един от двамата подсъдими, които да бъдат изтърпяни при първоначален строг затворнически режим. За постигане в пълна степен целите на наказанието и съобразявайки разпоредбата на чл.57 ал.2 НК съдът счита, че кумулативно предвиденото наказание глоба следва да бъде наложено на двамата подсъдими в неговия максимален размер – 10 000лв. /десет хиляди лева/.

В тази насока следва да бъде и коригирана атакуваната присъда по отношение на подсъдимите Ж.Д. и П.А. –като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление – по чл.215 ал.2 т.1 НК вр. чл.20 ал.2 НК /очевидно е налице съизвършителство/. Налице е опит към извършване на престъплението по чл.215 НК – вече се спомена, че от доказателствата по делото става ясно, че подсъдимите са намерили купувач за златните вещи. Последните за целта на продажбата следвало „да се изчистят“ – както се изразяват самите подсъдими в разговорите помежду си /ВДС от СРС/. „Изчистването“ се е изразявало в премахване на камъните от златните предмети, и привеждането им във вид до неузнаваемост. Именно с тези си действия подсъдимите са целели да спомогнат вещите да бъдат отчуждени. Както „изчистването“ , така и отчуждаването са били въпрос на кратък период от време, но до него не се е стигнало поради намесата на полицията. Поради тази причина и деянието е останало недовършено. Затова подсъдимите /също както е прието и за подс.Б.Т./ следва да отговарят за опит към престъпление по чл.251 ал.2 НК.

Частично основателна се явява жалбата на подс.Ц.И. – досежно размера на наложеното наказание. Изложените от първата инстанция съображения по отношение правната оценка на действията на Ц.И. се споделят напълно. И за настоящата инстанция не съществува съмнение ,че подс.Ц.И. на 19 срещу 20 октомври 2011 г. е бил в гр.Варна с управлявания от него л.а. „Субару Импреза“ с рег.№ СО 7059 АС, че е участвал в пренасянето на касата от златарското ателие, в резултат на което му е премазан пръст на ръката. Това се установява от : - справка от група „Видеоконтрол и превенция“ при ОД на МВР Варна за движение на автомобили на територията на гр.Варна за времето от 00:00 г. до 15:00 на 20.10.2011 г , видно от която на 20.10.2011 г. автомобил с рег.№ СО 7059АС в 05:27:10 преминава през кръстовището на МОЛ Варна , идва от Автогара –Варна и продължава направо към „Елпром“, а на 20.10.2011 г. автомобил с рег.№ СО 7059АС в 05:30:10 преминава през контролен пункт на АМ „Хемус“, посока изхода за гр.София; - ДНК експертиза №12 ДНК-132-11 от 15.02.2012  на ВД, с вещо лице А.Д.П.–  по обектите 4,5 и 6 – яке, шал и шапка има човешка кръв, а по обект №7 – шапка има клетъчен материал, чийто ДНК профил показва пълно съвпадение с този на Ц.И.И.; - съдебно-медицинска № 493/2011 г. , която е установила към момента на извършване на клиничния преглед – 22.10.2011 г. травматични увреждания по тялото подс. Ц.И.И. , изразяващи се в : „притискане и размачкване на пети пръст на лявата ръка/конквасацио/ резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет със значителна сила, реализирано в областта на пети пръст на лявата ръка“. Тази убеденост на въззивния състав не се преодолява и от показанията на свидетелите Камбуров и Сотиров – на фона на останалите доказателства тяхната позиция не може да бъде окачествена другояче освен като израз на желанието им да помогнат на И.. Вярно е, че по отношение на подс.И. не е предявено обвинение за кражба, но пък въпросните факти логично са приети от първостепенния съд като сочещи на знание от страна на И. за извършеното престъпление от златарско ателие в гр.Варна. На фона на това знание, придобиването от И. на  2 броя златни монети и едно кюлче на обща стойност 1458.26, собственост на А.К.С., законосъобразно е било преценено от окръжния съд като запълващо състава на чл.215 ал.1 НК – и от обективна, и от субективна страна. Предвиденото наказание по този текст е от една до шест години. При необремененото съдебно минало, и при сравнително ниската стойност на предмета на престъплението, настоящата инстанция счита, че наложеното на подсъдимия И. наказание от три години лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко. Ответно на обществената опасност на дееца /ниска/ и на тази на деянието /също сравнително ниска/ е едно наказание в рамките на две години лишаване от свобода, отложено разбира се на основание чл.66 НК за срока, възприет и от първостепенния съд – четири години. Липсват основания за приложението на чл.55 НК – каквото е искането в жалбата на този подсъдим.

 Възприетото от въззивния съд становище за негодност на одорологическата експертиза като процесуален способ за доказване логически и разбираемо доведе до приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление за подсъдимите Ж.Д. и П.А. – поради липса на доказателства, сочещи на тяхното участие в престъплението кражба. Не може същото да се твърди обаче и по отношение на подс.П.С., за когото по делото са налични доказателства, от които може да се направи извода, че този подсъдим е взел участие в самото изпълнително деяние на престъплението по чл.196а НК, както следва :

·        На първо място – на 21.11.2011г./един ден след извършване на престъплението/ подс.П.С. е задържан от полицейските органи заедно с подсъдимите Д. и Т. в жилището , което обитава, с всички вещи, предмет на кражбата /с изключение на придобитите от подс.Ц.И. две монети и златно кюлче/. Както вече се спомена някои от вещите са били с етикети с цени и ръкописни надписи. Били са разпознати от собствениците, като някои от тях са авторски изработки. Твърдението на защитата за опорочено разпознаване не може да бъде споделено от настоящата инстанция, най-малкото поради привноса на прекален формализъм в процеса. Отделно от това налице е графологическа експертиза, от чието заключение става ясно, че „ръкописният текст – букви и цифри на 23 бр.етикети с размер 2,5х1,5 см., завързани с конец за накити от жълт и бял метал, към обект №5 и 1 бр.плочка от жълт метал, с неправилна форма и назъбени краища, с надпис от едната страна ръкописно „Валя“, с размери 3,3х3,4 см., към обект №3, иззети на 21.10.2011 г. с Протокол за претърсване и изземване от апартамент в гр.София, ул.“Гебедже“8,ет.2,ап.3 е изписан от Д.Г.С.“. Т.е. за въззивният съд не съществува никакво съмнение, че иззетите от дома на П.С. златни вещи са предмет на кражбата от златарското ателие на сем.С.;

·        При огледа на местопроизшествието, извършен на 20.10.2011г. в ателието, е иззета следа от подметка на обувка. Впоследствие е назначена трасологическа експертиза, чието заключение е , че трасологичната следа от подметъчната част на обувка, иззета от седалка на стол, намиращ се под тезгях в работно помещение, при огледа на 20.10.2011 г. на местопроизшествие в гр.Варна, ул.“Дрин“ № 59, партер – магазин за златни накити е възможно да е оставена от дясна обувка, кафява на цвят с изразени от кожа орнаменти и надпис „BOSS“, иззета на  21.10.2011 г. в гр.София, ул.“Гебедже“8,ет.2,ап.3 от П. Великов С. ;

·        При извършения оглед на метална каса /т.4 л.1 д.п./ са констатирани три броя зацапвания на различни места по касата с червенокафяво вещество. Иззети са обтривки, а впоследствие е назначена и ДНК експертиза №11ДНК-116 от 27.12.2011 г. на обекти №1, 2 и 3 /тампони/ с червено-кафяво петно, иззети от страницата на сива метална каса, чието заключение е, че по обекти №1 и 3 /тампони/ има човешка кръв, чийто ДНК профил, показва пълно съвпадение с този на П.В.С. ЕГН **********.

 

Въпреки, че сочените доказателства са само косвени, то обсъдени в тяхната съвкупност и в единство и с останалите по делото обективни доказателства – показанията на св.Б., ВДС от СРС, иззетите от гаража на подс.С. технически устройства – хидравлически повдигачи, ацетиленови преносими горелки, сочат на единствено възможния и безсъмнен /поне за настоящия съдебен състав/ извод – че подсъдимият П.В.С. е автор на вмененото му във вина престъпление по чл.196а НК вр. чл.195 ал.1 т.3, 4, 5 и 7 НК. В този смисъл и атакуваната присъда не се явява необоснована, напротив –след задълбочен анализ на доказателствения материал окръжният съд логически обосновано е достигнал до категоричния извод за виновност на П.С. по предявеното му обвинение. Налице според настоящата инстанция са и квалифициращите елементи, приети от първостепенния съд : 

·        Повече от очевидно е, че за това добре планирано и организирано престъпление на място, намиращо се на 500км извън местоживееното на подс.С., той е имал съучастници, както е и очевидно, че те са се сговорили отнапред за извършването на това деяние. След като по отношение на подсъдимите Д. и  А. въззивният състав прие, че липсват доказателства за участието им в това престъпление, то следва да се измени присъдата, като бъде прието, че подсъдимият С. е действал след предварителен сговор с неустановени лица;

·        Също толкова очевидно е – въпреки противните в тази насока твърдения на защитата на подс.С., че за извършването на деянието са използвани както технически средства, така и МПС. От протокола за оглед е видно, че заключващото устройство е било взломено - естествено е да се приеме, че не е с ръка /или с подръчни материали – камъни, дъски и т.н./. Не е необходимо наличието на специални познания щото да се стигне и до извода, че при изкъртването на касата от мястото, където е била захваната с винтове, е използвано някакъв тип повдигащо устройство. Касата е с размери 0.94м х 0.67м х 0.50м и с тегло 250-300кг. От протокола за оглед на местопроизшествие на касата е видно, че винтовете са на дъното на касата ведно с дюбелите, които са били в пода. Това предполага вертикално вдигане на касата от земята, което няма как да стане на ръка при тази тежест. Използвано е и МПС – касата е намерена между 9.30 и 10.00 часа на около 30-40км от гр.Варна/посока София/ и е повече от невъзможно да бъде пренесена дотам на ръка. Затова и възраженията на защитата за липсата на тези квалифициращи елементи  са повече от абсурдни.

·         Оспорва се също така от защитата на подс.П.С. наличието на квалифициращият признак „особено тежък случай“. Както изрично е регламентирано в чл.93, т.8 от НК, особено тежък случай е този, при който извършеното престъпление с оглед наличието на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.На първо място следва да бъде разтълкувана правната характеристика на признака „особено тежък случай“. Както е посочено в чл.93, т.8, „особено тежък случай „ е този, при който извършеното престъпление с оглед настъпилите допълнителни вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Преценката за степента на опасност, касае съвкупност от тежестта на престъплението, съставомерността на престъпния резултат и личността на извършителя. Не съществува  законова забрана, едно и също отегчаващо обстоятелство да определя високата степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца. Извън свързаните със санкцията белези по чл.93, т.7 от НК, следва да съществуват и други допълнителни факти, които да придават изключителност на тежкото престъпление. Те могат да бъдат от най-разнообразно    естество – многобройност на съставомерните квалифициращи елементи, характеристични данни за дееца, обстоятелства, свързани с резултата от гледна точка вида и степента на засегнатите обществени отношения, особената дързост при осъществяване на посегателството, преценка дали то е извършено в съучастие, обществен отзвук от престъплението и други подобни, които трудно могат да бъдат предварително фиксирани и се преценяват във всеки конкретен случай. В разглежданата хипотеза и видно от приложените в кориците по делото писмени доказателства, става ясно че подс. С. има многократни осъждания, които ясно и категорично свидетелстват за пълно пренебрежение и незачитане на наличните правила и изисквания. Напразно защитата се противопоставя на маркираното от съда осъждане на подс.С.  с Присъда № 87, постановена на 18 април 2016 г. от Върховният касационен съд на Република България, ІІІ н.о., с която подс.П.С. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.199, ал.2 т.3, вр. чл.198 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК, извършено на 31.01.1998 г. , за което му е било наложено наказание десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Вярно , че присъдата е влязла в сила след деянието по настоящото производство, по пък деянието по което е осъден и извършено през1998г. Няма пречка при това то ведно с другите осъждания да охарактеризира подсъдимия като личност с упорита престъпна воля. Процесуалното поведение на подсъдимия също е в разрез с разбиранията на настоящия състав за добро процесуално държание. Същият се е укрил в хода на първоинстанционното производство, което е наложило той да бъде обявен за общодържавно издирване, което действие едва  към момента на постановяване на настоящето решение е постигнало целения резултат. Както вече се спомена самото престъпление е добре организирано и планирано – с оглед характеристиките на извършването му – с набавяне на технически средства, съучастници, МПС. Налице са четири квалифициращи  признака – с оглед начина на извършване на деянието. Предметът на престъплението надвишава с повече от пет пъти установения критерий за особено големи размери. Възниква въпросът и доколко добър родител е подсъдимия – според защитата следвало да се грижи за малолетното си дете. Интересно как осъществява тези грижи след като от около две години се укрива от правосъдието.  Изводът на окръжният съд за значително засягане имуществената сфера на пострадалите не може да бъде възприет разбира се като отегчаващо вината обстоятелство, но и останалите изтъкнати от въззивният съд са напълно достатъчни. Липсват каквито и да било смекчаващи вината обстоятелства – операцията на колянната става на лицето категорично не е такова. С оглед изложеното дотук, следва да бъде направен обоснования извод, че възприетата правна квалификация по отношение на подс.С. от страна на решаващият съд е правилна и законосъобразна, и в тази връзка доводите на защитата не могат да бъдат споделени.

Не се споделя и възражението на адв.Т. за явна несправедливост на наложеното наказание. За престъплението по чл.196а НК се предвижда наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години. При правилно възприетата правна квалификация на деянието,  и при липсата на каквито и да било смекчаващи вината обстоятелства, наказание от 12 години лишаване от свобода, което е малко над минимума , няма как да бъде преценено като явно несправедливо. Напротив , в този си вид и размер то е напълно в състояние да изпълни целите на закона –да подейства превантивно на останалите членове на обществото, както и да поправи и превъзпита подсъдимия. Не се налага неговата корекция. Няма как в случая да бъде отчетен като смекчаващо вината обстоятелство и периодът от време , изминал от извършване на деянието до настоящия момент – делото както в първата, така и във въззивната инстанция е отлагано многократно, но единствено по причини свързани с подсъдимите и техните защитници/този довод е относим и към останалите подсъдими/. По изложените съображения пък не се налага и неговото увеличаване – протестът и в тази си част е неоснователен.

Не се налага корекция и на наложеното на подс.Б.Т. наказание. С обвинителния акт на Т. е предявено обвинение по чл.215 ал.1 НК, съответно по това обвинение е бил признат и за виновен. Очевидно е при това, че по този начин му е бил спестен един квалифициращ признак – големите размери по чл.215 ал.2 т.1 НК, като по този начин му е определено и по-ниско наказание. Вярно е, че за подсъдимият Т. не са констатирани отегчаващи вината обстоятелства, но изтъкнатия по-напред факт е достатъчен щото да мотивира въззивният съд да не намаля наказанието му.Получената липса на диференциация между наказанията на подс.Т. – от една страна, и наказанията на подсъдимите И., Д. и А. – от друга, няма как да бъде преодоляна, поради липсата на протест по отношение на Б.Т.. Поради изложеното въззивната инстанция счита, че наказанието та подс.Т. не следва да бъде намаляно.

С оглед на настъпилите изменения в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража – ДВ бр.13/2017г., в сила от 07.02.2017г., присъдата следва да бъде коригирана в частта относно определянето вида на пенитенциарното заведение. Това се налага поради факта, че към настоящият момент съобразно чл.57 ЗИНСЗ съдът определя единствено първоначалния режим за изтърпяване на наказанието, но не и вида на заведението, където то да бъде изтърпяно.

          Присъдата следва да търпи промяна и в частта по определяне на общо наказание на подсъдимия Ж.Д.– за да бъде приведена в съответствие с наложеното му от въззивния съд наказание. Д. е бил признат за виновен и по т.7 на чл.195 ал.1 НК в диспозитива на присъдата, макар и за него този признак да не е налице. Корекция по отношение на този факт не се налага – предвид приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление.

При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира други основания за корекция на присъдата, извън вече посочените, поради което в останалата част същата следва да бъде потвърдена като законосъобразна и правилна.

 

Ето защо на основание чл.337, ал.1 т.1 и т.2,пр.3 от НПК, и чл.338 НПК  Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ присъда № 65/13.06.2016 г., постановена по НОХД № 340/2014 г. на ОС-Варна в частта, в която подсъдимият П.А.А. , ЕГН **********, е признат за виновен за престъпление по чл.195, ал. 2, вр. ал.1, т. 3, т. 4, т. 5 и т.7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК , като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието в такова по чл. 215, ал.2, т.1 НК вр. чл.215 ал.1 НК вр. чл.18 ал.1 НК и на основание чл.54 НК му налага наказание „Лишаване от свобода“ в размер на ПЕТ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим,  както и "Глоба" в размер на 10000/десет хиляда/ лева.

ИЗМЕНЯ Присъда № 65/13.06.2016 г., постановена по НОХД № 340/2014 г. на ОС-Варна в частта, в която подсъдимият Ж.В.Д., ЕГН **********, е признат за виновен за престъпление по чл.195, ал. 2, вр. ал.1, т. 3, т. 4, и т. 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието в такова по чл. 215, ал.2, т.1 НК вр. чл.215 ал.1 НК вр. чл.18 ал.1 НК и на основание чл.54 НК му налага наказание „Лишаване от свобода“ в размер на ПЕТ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим,  както и "Глоба" в размер на 10000/десет хиляда/ лева.

ИЗМЕНЯ същата присъда и в частта , в която на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 НК на подсъдимия Ж.В.Д. е определено общо наказание с това по присъда по нохд №2314/2011 на Софийски РС в размер на седем години лишаване от свобода, като му определя за изтърпяване по-тежкото измежду настоящото и това по нохд №2314/2011 на Софийски РС, а именно ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при строг затворнически режим.

ИЗМЕНЯ Присъда № 65/13.06.2016 г.,постановена по НОХД № 340/2014 г. на ОС-Варна в частта, в която за престъплението по чл.215 ал.1 НК на подсъдимия Ц.И.И. е определено наказание три години лишаване от свобода , като го НАМАЛЯ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

          ИЗМЕНЯ   присъда № 65/13.06.2016 г., постановена по НОХД № 340/2014 г. на ОС-Варна и в частта, в която е прието , че подс.П.В.С. е извършил престъплението по чл.196а, вр. 195, ал. 1 т. 3, т. 4, т. 5 и т.7 от НК след предварителен сговор с подсъдимите Ж.В.Д. и П.А.А., като приема че го е извършил след предварителен сговор с неустановени лица.

ОТМЕНЯ първоинстанционната присъда, постановена по НОХД № 340/2014 г. на Окръжен съд – Варна в частта, с която е определен вида на затворническото заведение, в което подсъдимите Д., А., С., Т. и И. следва да изтърпят наказанието лишаване от свобода.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от уведомлението на страните.

 

 

Председател :                                   Членове :



[1] „Необичаен“ - необикновен, изключителен, рядък, особен, непривичен, несвойствен, нехарактерен, нетипичен, странен.

[2] Вакарелски, И.Криминалистика, София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1959г., с.449.

[3] В Решение №489/25.03.2010г., по н.д №475/2009г., е прието, че макар сама мирисовата следа да е с веществен характер, за да бъде тя обект на научна експертиза, е необходимо да бъде оставена и върху предмет, надлежно събран като веществено доказателство.

[4] Решение №555/13.01.2010г., по н.д №605/2009г., докладчик – Борислав Ангелов.

[5] Решение № 573 от 30.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 458/2008 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева; Решение № 458 от 16.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1701/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова