Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 36/20.02.Година 2018 Град Варна

 

Варненският апелативен съд,  Наказателно отделение

На осемнадесети януари, Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Панталеева

ЧЛЕНОВЕ: Росица Тончева

Десислава Сапунджиева

 

съдебен секретар Г.Н.

прокурор Иван Тодоров

 

като разгледа докладваното от съдия Р.Тончева ВНОХД № 459 по описа на съда за 2017 г., при произнасянето си взе предвид:

 

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК. Образувано е по протест и жалби по чл.318 ал.6 от НПК против присъда № 21/05.10.2017 година по НОХД №31/2017 година на Окръжен съд-Шумен.

С протест, първоинстанционен прокурор  релевира оплаквания по чл.348 ал.1 т.т.1 и 3 от НПК. Приоритетни са доводите за неправилно приложение на материалния закон, обосноваващи искането за осъждане на подсъдимия Ч. за по-тежко наказуемо престъпление по чл.124 ал.1 алт.2 от НК, за което е имал обвинение в първата инстанция. Прокурорът твърди също явна несправедливост на наложеното наказание, на която основа претендира увеличаване на наказанието и отмяна приложението на чл.66 от НК. С оплакване за несправедливост е засегнат и уважения граждански иск, като се прави искане за уважаване на претенцията в предявения размер.

С допълнение към протеста се мотивират нарушения по чл.348 ал.3 т.т.2, 3 от НПК, обосноваващи искане за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото в първата инстанция за ново разглеждане.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец атакува присъдата със становище за нарушения по чл.348 ал.1 и ал.3 от НК. Претендира осъждане на подсъдимия по чл.124 ал.1 пр.2 от НК, увеличаване размера на наказанието в абсолютния максимум, увеличаване на гражданския иск до предявения размер от триста хиляди лева.

Защитникът на подсъдимия също се е възползвал от правото си на въззивна жалба, в която е маркирал единствено оплакване срещу необоснованото завишение на обезщетението за неимуществени вреди от деликта.

В пренията на съдебното заседание във въззивната инстанция представителят на ВАпПр поддържа частично протеста само по отношение искането за увеличаване на наказанието, отмяна на чл.66 от НК и уважаване на гражданския иск в пълен размер.

Поверениците на частния обвинител и граждански ищец поддържат въззивната жалба с допълнението по чл.320 ал.4 от НПК. Основавайки се на безпомощното състояние на пострадалия и обстановката на деянието, адв.И. обосновава евентуалния умисъл на подсъдимия към средна телесна повреда, а с това и искането за осъждане на С.Ч. за по-тежко престъпление по чл.124 ал.1 пр.2 от НК. Повереникът се оплаква от снизходителността на първоинстанционния съд при индивидуализация на наказанието, резултат от подценената предходна съдимост на подсъдимия. Поддържа се искането за уважаване на гражданския иск в пълен размер.

В стадия на въззивното съдебно заседание  за пръв път като повереник на частното обвинение участва адв.М.. В общ план той поддържа въззивната жалба на защитаваната страна, развивайки собствените си основания относно неправилността на атакуваната присъда. Повереникът оспорва обосноваността на два довода на ШОС, довели до прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление с проверяваната присъда. Не с особена настойчивост се поддържа оплакване за нарушение по чл.348 ал.3 т.2 пр.1 от НПК, но съзирайки  непълнота в мотивите повереникът заявява, че се чувства ограничен в проследяване на начина на формиране на вътрешното убеждение у първоинстанционния съд.

В  пледоарията си адв.М. засяга също несправедливостта на наказанието, което според него, не отразява негативната индивидуална характеристика на подсъдимия и склонността му към извършване на престъпления. Поддържа се нарушение на принципа по чл.52 от ЗЗД, като се прави искане за осъждане на подсъдимия Ч. за пълния размер на гражданската претенция

Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната си жалба за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликта. Взема отношение по искането на прокуратурата и частното обвинение за увеличаване на наказанието в насока на неоснователност.

В последната си дума подсъдимият С.Ч. заявява съгласието си със защитата, моли да не се променя първоинстанционната присъда.

С атакуваната присъда С.С.Ч. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.124 ал.1 пр.3 от НК, защото на 16.05.2015 г. в гр. Шумен причинил по непредпазливост смъртта на П. П. И. вследствие на умишлено нанесена на 11.05.2015 г. в гр. Плиска лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота – разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна. Наказанието на подсъдимия при приложение на чл.54 от НК е в размер на две години лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 от НК с изпитателен срок от четири години.

С присъдата  е уважен граждански иск в размер на 120 000лева, обезщетяващ неимуществени вреди от деянието, причинени на малолетния П.П. И., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. За разликата над присъденото обезщетение, искът е бил отхвърлен като недоказан по размер. Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски и държавната такса върху уважения граждански иск.

Варненският апелативен съд в пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 ал.1 от НПК, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, взе предвид доводите в протеста и двете въззивни жалби, както и становищата на страните, намери за установено следното:

Подс.С.Ч. е предаден на съд по обвинение за извършено престъпление по чл.124 ал.1 пр.2 от НК, защото на 16.05.2016 година в гр.Шумен причинил смърт по непредпазливост на П. И. вследствие на умишлено нанесена на 11.05.2015 година в гр.Плиска средна телесна повреда, изразяваща се  в закрита черепно-мозъчна травма, обусловила разстройство на  здравето, временно опасно за живота.

I.Относно процесуални нарушения в първата инстанция:

Поради заявените оплаквания от страна на публичното и частното обвинение за съществени процесуални нарушения в първата инстанция, засегнали законността на съдебния състав и задължението за мотивираност на съдебните актове, въззивният състав счита разглеждането на тези възражения за приоритетно с оглед възможните процесуални последици.

Правораздаването от безпристрастен съд (страните не засягат независимостта и съответствието на първоинстанционния съд с изискванията на закона) е една от общите гаранции за справедлив процес по чл.6§1 от ЕКЗПЧОС. Безпристрастността изисква съдът да не проявява предубеденост в полза или във вреда на някоя от страните по делото, а да се ръководи само от доказателствата и закона. Установяването на безпристрастност почива на обективен и субективен подход, като предвид конкретните недоволства на страните въззивният състав се съсредоточи към втория критерий. Отнапред трябва да се уточни, че съмнения за пристрастност се изразяват само по отношение на докладчика по делото съдия Луков. По-подробен в обосноваване на тезата си е първоинстанционният прокурор, поради което и при въззивната проверка тези аргументи се ползваха като базови. Най-общо казано първоинстанционният прокурор изразява съмненията си в пристрастие на докладчика по делото с една семпла връзка между пледоарията на защитника в първата инстанция (л.233 от НОХД №31), в която той се позовава на практика на същия съдия в подобен на настоящия казус и публикуването на чужди мотиви (не за фактите по НОХД №31) към присъда по НОХД №31/2017 година в рубриката „Свършени дела за м.октомври 2017 година“ на интернет-страницата на ШОС. Би могло да се каже, че използваният механичен подход дава на пръв поглед елементарни симптоми за съмнение, но както нееднократно в решенията на Европейския съд по правата на човека и на националния касационен съд е посочено, личната безпристрастност се презюмира докато не се докаже обратното. Именно тук прозират недостатъците в тезата на публичния обвинител, изградена на привидно основание, а не на задълбочен анализ на фактите. На първо място, съдебният протокол като доказателствено средство за съдържанието на съдебните прения установява, че адв.Д. (защитник на подсъдимия) е ползвал обичайни прийоми, присъщи на защитната му функция в конкретното наказателно производство. Иначе казано, той е положил процесуални усилия да внесе съмнение в обвинителната теза и на тази основа да обоснове становище за осъществен от подзащитния му  състав на по-леко наказуемо престъпление. За целта,  защитникът се е позовал на едно касационно решение и на известна нему предходна практика на ШОС, без да конкретизира повече подробности по последното обстоятелство. Явно е, че от тази хронология не личи някакъв специален, нетипичен опит за внушения към съда, какъвто съзира прокурора.

По-нататък, твърди се че към датата на изготвяне на въззивната жалба на повереника и на допълнителните съображения към протеста, мотиви към присъда по НОХД №426/2013 година на ШОС са били публикувани на интернет-страницата на съда в една секция с присъда по НОХД №31/2017 година. Въпросът при така създалата се ситуация е дали се касае до преднамерен акт, който сам да свидетелства за предрешеност на случая от съдебния състав или до техническа грешка. Въззивният състав приема втората хипотеза, основавайки се на чл.23 т.6 от ПАС, който ангажира звено „Информационно обслужване, статистика и информационни технологии“ в съответния съд с публикуването на постановените актове на страницата на съда в интернет. Към тази дейност нито съдиите, нито съдебните заседатели имат отношение. Не е предмет на въззивната провека да установява кое конкретно длъжностно лице е нарушило служебните си задължения. Важното е да се подчертае, че техническите неблагополучия категорично не налагат извод за предубеденост на състава на първоинстанционния съда.

Горният извод особено настойчиво придобива значение, като се направи елементарна съпоставка между мотивите към присъдата по НОХД №31/2017 година и мотивите по НОХД №426/2013 година – двете дела на ШОС (мотивите по НОХД №426 са достъпни в електронния портал за съдебни актове на интернет-страницата на ВСС). Както и да се погледнат двата акта, обща в тях е само  поредността на излагане на доводите от съда, изисквана не по субективен маниер,  а от чл.305 ал.3 от НПК. 

При изготвяне на мотивите по настоящето дело, първоинстанционният съд се е придържал стриктно към процесуалния стандарт, излагайки установените фактически положения, анализ на противоречивите процесуални източници и доводи по приложимото право. Процесът на формиране на вътрешното убеждение е проследим през последователните и детайлни съображения на съдебния състав. За настоящия въззивен състав съществува задължение да обоснове собственото си решение във връзка с предмета на спора, мотивирайки позицията си съобразно изискванията на чл.339 от НПК.

Поради липсата на основания за процесуален укор към първоинстанционния съд, няма пречка въззивната проверка да продължи във връзка с останалите оплаквания от страните.

II. От фактическа страна:

В рамките на пълно съдебно следствие, първоинстанционният съд е изяснил предмета на делото. С допустими доказателствени способи накратко е установил следните релевантни фактически обстоятелства:

Подсъдимият Ч. и пострадалият И. живеели в гр.Плиска, били познати. 

При употреба на алкохол П. И. ставал избухлив, предизвиквал скандали. Така се държал и по време на празненство в началото на месец май 2015 година, когато обидил подс.Ч..

На 11.05.2015 г. пострадалият заедно с негови приятели - св.св.П. и Е. консумирали алкохол. Около 19.00/19.30 ч. И. и св.П. тръгнали към центъра на гр.Плиска. В същото време там се намирали св.св. Д., А.,  П. и други младежи от гр.Нови пазар. На мястото край групата бил паркиран л.а. „Мерцедес”, собственост на св.Х.. Ключовете на колата били на таблото.

Пострадалият И. влязъл в автомобила, привел го в движение и извършил кратки маневри напред и назад. На тези му действия се противопоставил св.Д.. Пострадалият извадил ключовете и му ги предал, после придружен от св.П. си тръгнал към дома.

След завръщането си, св.Х. (собственик на л.а.) узнал за действията на пострадалия с неговата кола. Той провел двукратно разговор със св. Иван И. (брат на П. И.), като го уведомил за случката. Св.И. препоръчал на св.Х. да отидат и да предупредят брат му, включително да  му играят едно дърво.

По повод на действията на П. И., св.Х. потърсил за съдействие по телефона подс.Ч.. В този момент последният се намирал в дома си в гр.Плиска.

Към къщата на подс.Ч. се отправили св.св.Х., А. и П.. До там пътували с л.а.“Мерцедес“, управляван от св.Х.. Св.А. стоял на предна дясна седалка, зад него се намирал св.П.. Подс.Ч. седнал на задна седалка вляво.

Около 21.00 часа четиримата пристигнали пред дома на пострадалия. По това време вътре в къщата се намирали П. И. и жена му св.Ц.Г.. Чрез мобилния телефон, подсъдимият повикал пострадалия И. навън. Докато мъжът й излизал, св.Г. застанала на прозореца и видяла спрялата кола на св.Х.. От този автомобил слязъл само подс.Ч.. В това време излязъл и пострадалият. Двамата застанали един срещу друг зад колата, започнали разправия, разменили си реплики. Пострадалият ръкомахал. Подсъдимият нанесъл удар с десен юмрук в областта на лицето  на П. И.. От този удар пострадалият паднал назад по гръб и си ударил главата в асфалта, тилно в дясно.

В този момент от автомобила слязъл св.А.. Той възприел положението на  пострадалия – лежи по гръб на асфалта, не мърда. Почти едновременно със св.А., навън изтичала и св.Г., която викала към мъжете. Подс.Ч. и св.А. бързо се качили в колата и всички се отдалечили от мястото.

Св.Г. се опитала да помогне на мъжа си. Повдигнала главата му и видяла подутина над дясното ухо, към тила. Свидетелката потърсила спешна помощ. До пристигането на екипа подутината на главата на П. И. нараснала. Той бил транспортиран в МБАЛ-Шумен, където въпреки оказаната медицинска помощ починал на 16.05.2015 г.

Във връзка с травмите по пострадалия И. и причината за смъртта му по делото са налични следните експертизи:

1. СМЕ №48/2015 г., констатирала закрита ЧМТ, травматичен оток в окосмената част на главата задушно-тилно в дясно, единично кръвонасядане и лек оток на меките черепни обвивки задушно-тилно-слепоочно в дясно, едно контузионно огнище с вътремозъчен хематом челно в ляво, едно контузионно огнище с вътремозъчен хематом слепоочно в ляво, малък кръвоизлив под паяжиновидната мозъчна обвивка  в областта на черепната основа в ляво, тежък мозъчен оток с компресия на мозъчния ствол и вклиняване на малкомозъчните тонзили, вторични огнища на мозъчно размекчение и кръвоизливи в областта на средния мозък и на мозъчния ствол по-тежки в ляво, плитко кожно охлузване в областта на челото в дясно, плитка завяхваща лацерация на лигавицата на долната устна, осем дребни кръвонасядания по лигавицата на долната устна, кожно охлузване по задната страна на десния лакът.

Според заключението, смъртта на П. И. се дължи на прогресираща сърдечна и дихателна недостатъчност, обусловена от дифузната травма на главния мозък и травматичния мозъчен оток. Установена е взаимовръзка между травматичните увреждания и действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар. Потвърдена е възможността уврежданията да са резултат от падане от ръст върху плоскост в зоната на дясна тилна област на главата. При втората хипотеза вещото лице е конкретизирало, че установената контузия на лявото полукълбо би могла да е  резултат от противоудар  при удара върху тила. 

Заключението обсъжда тежката степен на алкохолно опиване от 2.8 промила като благоприятстваща падането поради значителното нарушение в координацията, забавянето на реакциите и потискането на рефлексите при пострадалия.

2. Тройна СМЕ № ІІ-35/2016 г. използва локализацията на установените травми по пострадалия, за да обоснове най-вероятния механизъм на получаването им. Вещите лица поддържат хипотеза, при която първо е бил нанесен  удар в областта на лицето, причинил залитане на пострадалия, последвано от падането му назад върху земната повърхност с дясната тилна област на главата. При това положение контузията на лявото полукълбо намира обяснение с механизма на противоудара при удар върху тила.

Вещите лица потвърждават ролята на тежката степен на алкохолно опиване за некоординираното и тежко падане на пострадалия след нанесения му удар в лицето

Според експертизата, уврежданията  могат да се получат при еднократен удар в областта на лицето на П. И., водещ до падането му назад с последващ удар в дясната надушно-тилна област на главата в земната повърхност. Съдебните лекари не са намерили данни за неколкократно нанасяни травми в областта на главата на пострадалия.

3. Тройна СМЕ от стадия на съдебното следствие в първата инстанция, даваща заключение че тежестта на контузиите на мозъка при пострадалия с вътремозъчния хематом и малък кръвоизлив обуславят разстройство за здравето, временно опасно за живота.

Така описаната в мотивите към присъдата фактическа обстановка е установена правилно и се подкрепя от съвкупния анализ на всички събрани доказателства.

Варненският апелативен съд извърши на основание чл.13, чл.14, чл.18 и чл.107 ал.3 от НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното производство, установявайки следното:

Както бе посочено в началото на настоящето решение, оплакванията на публичното и частното обвинение са насочени преимуществено върху приложението на материалния закон. Доводите за необоснованост на атакувания акт са оскъдни, като едва в пренията във въззивната инстанция адв.М. акцентира на два основни момента по фактологията, довели до прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление с първоинстанционната присъда. Съвсем обобщаващо, касае се до констатираната с проверявания съдебен акт недоказаност на обвинението подсъдимият да е имал знание за употребения от П. И. алкохол със съответното отражение върху координацията му и да е обкрачвал жертвата, блъскайки я два пъти в земята след инициалния удар в зоната на лицето. Въззивният съд се съгласява със становището на повереника, че разрешаването на тези два фактически въпроса, ще предопредели изхода на спора във връзка с материалната законосъобразност на атакувания съдебен акт.

Приемайки аналитичната линия „от безспорното-към спорното”, настоящата инстанция намира следното: 

Поради еднопосочността на доказателствените източници могат да се изведат някои категорично установени фактически положения. Те обхващат личността на пострадалия и обстоятелствата, предхождащи деянието.

За поведението на П. И. и взаимоотношенията му с подс.Ч. преди инкриминираната дата, сведения се черпят от показанията на св.св.Е. (л.97 гръб от НОХД), Д. (л.100 гръб от НОХД), А. (л.102 гръб от НОХД), П. (л.106 гръб от НОХД), А.(л.98 от НОХД), И. (л.112  от НОХД), както и от обясненията на подс.Ч. (л.л.217 от НОХД). При употреба на алкохол И. буйствал, ставал заядлив. По този начин той се проявил шест дни преди деянието, на 05.05.2015 година, когато на празненство обиждал и псувал подс.Ч..

Според заключението на СХЕ №І-47/2015 година и двете СМЕ-зи от досъдебното производство, на 11.05.2105 година П. И. бил в тежка степен на алкохолно опиване (2.8/2.6 промила алкохол в урината/в кръвта). Чрез позоваване на заключението на тройната СМЕ от д.пр., недвусмислено се изяснява влиянието на консумирания алкохол върху поведението на човек по принцип – води до цялостно нарушение в координацията на движението. Отнесено заключението към преките доказателства в показанията на св.св.П., Д. и А., обосновава извод, че при пристигането в центъра на гр.Плиска, пострадалият е имал симптомите на пиян човек – носел чаша с ракия в ръка, залитал. Възприятията на тримата свидетели за поведението на И. са формирани в относително продължителен период от време и при многообразие на поведението на лицето (разговор, манипулация с автомобила и пр.).

Първоинстанционният съд с прецизност е констатирал противоречие между показанията на св.Г. и посочената доказателствена съвкупност (стр.8 от мотивите), считайки заявлението й, че мъжът й не е бил пиян на 11.05.2015 година за недостоверно. В случая става въпрос за субективни впечатления на свидетелката, основани на съвместния живот с пострадалия. Обобщението й, че И. не е бил пиян следва да се цени в аспекта на поведението му у дома. Свидетелката съобщава, че той е извършил обичайни дейности – приготвил се за вечеря, разговаряли, т.е. имал е запазени външни координационни годности. Макар на пръв поглед гласното ДС в обсъжданата част да проявява симптоми на недостоверност, въззивният състав не откри по същество противоречие между показанията на св.Г. с останалата доказателствена съвкупност, доколкото същата съобщава за личните си наблюдения. Между другото, в тази част нейните показания намират логично потвърждение в поведението на пострадалия по-късно– приел обаждане по телефона, излязъл, стоял прав и разговарял с подсъдимия. Следва да се има предвид, че според доказателствените източници по делото, употребата на алкохол не е била инцидент за пострадалия.

Доколкото  оценката на тези гласни доказателства имат значение за по-късен момент от деянието, то същите само се маркират при анализа на обстоятелствата предхождащи инкриминацията.

С оглед обективните констатации на СХЕ и на двете СМЕ-зи, с  положителен извод за достоверност следва да се ползват показанията на св.св.П., Д., А. и П. за поведението на Пл.И. пред кметството в гр.Плиска. Доказателствените източници снабдяват фактическата съвкупност с преки доказателства за залитане на И. при движение, носене в ръка на чаша с ракия, и по-нататък качването му в л.а.“Мерцедес“ с последвали манипулации по колата. Първоинстанционният съд е констатирал незначителни отлики в гласните доказателства по повод на конкретните действия на пострадалия с лекия автомобил (стр.8 от мотивите), като съвсем правилно не се е задълбочил в изследването на техния произход, тъй като противоречията нямат директно касателство към деянието на подс.Ч.. Важно е да се отбележи, че св.Х. (л.137 гръб от НОХД) не е бил очевидец на действията на пострадалия. За тях той е научил от разказа на св.Д..

За отражението на поведението на пострадалия върху емоционалното състояние на св.Х. може да се съди от градацията в действията му – обадил се на брата на И., после събрал група от млади и силни мъже, за да отидат и да му „обяснят“, че не може да продължава да се държи по този начин. Фактическата последователност на описаното се установява посредством показанията на самия Д. Х., на преките доказателства въведени чрез показанията на св.св.И., А. и обясненията на подс.Ч.. Оценката за достоверност на доказателствените средства е обоснована от първоинстанционния съд чрез тяхната смислова съпоставка, като изведените заключения за безпротиворечивост (стр.8 от мотивите) се споделят от настоящия въззивен състав.

Частична безпротиворечивост на доказателствените източници се констатира и по някои обстоятелства относно деянието:

Подс.Ч. и свидетелите Х., П. и А. се придвижили до дома на пострадалия с л.а. „Мерцедес“. Четиримата  в показанията си изясняват кой къде е стоял в автомобила, като този факт е със значение за проверка начина на формиране на възприятията им, както и контролен източник за оценка достоверността на показанията на св.Г. (л.91 гръб от НОХД). Изяснено е, че  Д. Х. бил водач, на предна дясна седалка пътувал св.А., отзад вдясно стоял св.П. и до него – подс.Ч..

Обясненията на подс.Ч. и показанията на св.Г. са еднопосочни по обстоятелството че, пострадалият е напуснал дома си в резултат на обаждане от страна на подсъдимия. Местоположението на двамата – в задната част на л.а., очи в очи, на разстояние около един метър се установява чрез показанията на  свидетелите-очевидци Х., П., А. и Г., както и чрез обясненията на подсъдимия.

Протоколът за оглед и изготвения фотоалбум (л.7-9 от д.пр.) дават представа за обстановката, при която се е развило деянието. Отношение към тази обстановка има и начинът на паркиране на автомобила (с дясната част към къщата според показанията на св.Х.), както и разположението на тялото на пострадалия след падането – на поне 50см от тротоара според показанията на св.Г.. 

Първоинстационният съд е приел доказателствена обезпеченост на обвинението за нанесен само един удар от подсъдимия с десен юмрук, в  лицето на пострадалия, след което П. И. паднал назад по гръб. Счел е за недоказано фактическото обвинение подсъдимият да е обкрачил тялото на пострадалия, да го е повдигнал два пъти и да го е пускал на асфалта, при което главата на Пл.И. да се е ударила два пъти в настилката (описание на обстоятелствата във връзка с повдигнатото обвинение в последен абзац л.4 от НОХД).

Както вече се посочи, този извод е един от обосноваващите извършеното правоприлагане с първоинстанционната присъда, поради което задълбочената проверка за правилността му всъщност ще доведе до заключение относно материалната законосъобразност на акта.

Доказателствено отношение към обсъжданото обстоятелство имат показанията на св.св.Г., Х., П., А., обясненията на подс.Ч. и заключенията на наличните по делото медицински експертизи. Съвсем правилно в мотивите си първоинстанционият съд е констатирал (стр.18-19 от мотивите), че по темата гласните доказателства демонстрират известна вариативност. Ето защо проверката им за достоверност следва да е много внимателна, основана веднъж на обективните находки, отразени в медицинските експертизи по делото, втори път на логическа и фактическа съпоставка на гласните ДС-ва помежду им и на трето място проверка чрез анализ на показанията/обясненията и заключенията на експертизите.

Започвайки от обективните находки, въззивната инстанция се позовава на следните травматични увреждания, констатирани при аутопсията на П. И. (за целите на изложението и анализа се ползва обособяването им в пет групи от тройната СМЕ от д.пр):

1.Плитко кожно ожулване в областта на челото вдясно;

2.Разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна и осем дребни кръвонасядания в същата зона;

3.Кожно охлузване по задната страна на десния лакът;

4.Оток и кръвонасядане на меките черепни  обвивки задушно-тилно-слепоочно вдясно, контузионно огнище с вътремозъчен хематом челно вляво, контузионно огнище с вътремозъчен хематом слепоочно вляво, малък кръвоизлив в областта на черепната основа вляво;

5.Тежък мозъчен оток с притискане на мозъчния ствол и вклиняване на малкомозъчните сливици в големия тилен отвор, вторични огнища на мозъчно размекчение и кръвоизливи в областта на средния мозък и на мозъчния ствол.  

Няма спор, че закритата ЧМТ е последица от падането на пострадалия назад в цял ръст, придружено с удар на главата в асфалта. Както вече бе посочено, по отношение на тази средна телесна повреда прокурорът инкриминира динамичен процес с двукратно вдигане на тялото на пострадалия и блъскането му в асфалта. Обосноваването на подобни две активни действия от медицинска гледна точка е невъзможно (л.144 от НОХД). Вещите лица оценяват травмите като  свидетелстващи само за един удар отпред и повече вляво лицево с последващо падане на пострадалият върху асфалта, последният действащ като твърд, тъп предмет в дясната слепоочно-тилна област, проявил се с появата на оток (л.144 от НОХД).

Изрично следва да се подчертае, че от момента на провеждане на аутопсията вещите лица със специалност в областта на съдебната медицина, са боравили с едни и същи базови наранявания. Нищо не се е променило в обективната картина до постановяване на първоинстанцинната присъда. Тази бележка е във връзка с изразеното становище от адв.М. за пръв път в настоящата инстанция за непълнота на медицинските експертизи предвид неизясняване на хипотезата за наслагващи се удари.

Поради факта, че анализът започна от експертните становища, въззивният съд намира основание в заключението на СМЕ за аутопсия и тройната СМЕ от д.пр., както и в разяснението на в.л.Д. пред първоинстанционния съд, да отхвърли като несъстоятелна тезата на повереника за наличие на множество на ударите в една и съща област. Вещото лице Д. сочи за хипотетична възможността да  е нанесен някакъв несъществен удар, който да не остави никакви увреждания по тялото на пострадалия. Категорично се изключва възможността за друг удар освен реализираният отпред вляво лицево, който да окаже влияние върху причинния процес (л.144 гръб от НОД).

През това разяснение, единността на травмените находки и основаната на тях категоричност на заключенията по СМЕ, въззивният състав отхвърли като несъстоятелно виждането на адв.М. двете ожулвания по тялото на пострадалия вдясно на челото и по задната страна на десния лакът да доказват ситуация на наслагващи се удари или пък да свидетелстват за повече от един удар, по начин описан в обстоятелствата по обвинението. Самата характеристика на травмите – повърхностни ожулвания, изключват възможността да са причинени по сочения от повереника начин или в хипотезата, описана в обвинителния акт. Във връзка с повърхностното ожулване по десния лакът следа да се има предвид и облеклото на пострадалия на инкриминираната дата, изяснено посредством показанията на св.Г..

Очевидци на деянието на подсъдимия са св.св.Х., А., П. и Г.. Показанията на св.Ц.Г.  демонстрират устойчивост и еднопосочност, намират потвърждение в СМЕ-зи относно проявата на травмената реакция (оток), поради което закономерно първоинстанционният съд се е придържал към този доказателствен източник за разрешаване на противоречията между фактическите твърдения на приятелите на подсъдимия. Веднага трябва да се отбележи, че във връзка с деянието на С.Ч. по делото са налице производни доказателства, които в случая могат за изпълнят само роля за проверка достоверността на първичните доказателства.

Св.Г. (показания л.91 гръб и сл. от НОХД) излязла от къщата в момента, в който подсъдимият и П. И. застанали в задната част на л.а.»Мерцедес». Докато стигне до ъгъла, мъжът й вече лежал в безсъзнание. Представа за големината на къщата се добива от фотоалбума в д.пр. В случая от полза са снимки 3 и 4, които показват, че деянието на Ч. съпоставено спрямо действията на свидетелката, се е развило за изключително кратко време.

В показанията си в съдебното следствие, св.А. сочи само за един удар от подсъдимия по пострадалия, реализиран с десен юмрук, отпред вляво по лицето (л.102 гръб от НОХД). Аналогични са били твърденията му трикратно в д.пр. (л.л.84, 99 и 106) и веднъж по факта е налице противоречие при разпит пред първоинстанционен съдия (л.76 от д.пр.). След  приложение на чл.281 ал.1 т.1 от НПК, свидетелят изяснява, че е чул от друг за това, че подсъдимият хванал пострадалия и го вдигал два пъти, но лично не е видял подобно действие.

За един удар обяснява подс.Ч., за такъв свидетелства Д. Х. (л.137 и сл. от НОХД), а чрез показанията на св.Д. доказателствената съвкупност се снабдява и с производни доказателства в обсъжданата насока.

В противоречие с тези източници са показанията на св.П. от съдебното следствие (л.106 гръб) и от досъдебното производство (от 21.07.2015 година).

Както бе посочено, във връзка с броя на ударите, по делото са налице производни доказателства. Става въпрос за съобщеното от св.св.Р. Д., Р.Ф., Стоян С. и А.А., което по същество кореспондира само с показанията на очевидеца П..

Разрешаването на противоречията в гласната съвкупност е възможно единствено по пътя на съпоставянето на спомените на свидетелстващите с травмените находки и изясняването на причинния процес посредством медицинските експертизи. Вече бе посочено, че според вещите лица закритата ЧМТ не е последица от множество удари. Решаващо значение при заключението има обхватът на отока и кръвонасядането тилно в областта на главата, чиято площ не кореспондира с посочения от св.П. механизъм на увреждане. До подобен извод, основан на сходни логични и оценъчни операции е достигнал първоинстанционният съд (стр.18-19 от мотивите). Становището му във връзка с оценка достоверността на гласните ДС през призмата на експертизите се споделя, като в допълнение въззивната инстанция се позовава и на показанията на св.Г.. Излизането й много бързо – от момента, в който мъжът й и подсъдимият са застанали един срещу друг, изключва възможността за причиняване на множество удари от страна на Ч..

В обобщение, въззивният състав изцяло споделя изводите на ШОС за нанесен само един удар от страна на подсъдимия отпред и вляво лицево с последващо падане на пострадалия върху асфалта, действал като твърд, тъп предмет в дясната слепоочно-тилна област, проявил се с появата на оток.

Вторият съществен момент за правоприлагането изисква разрешаване на въпроса имал ли е подсъдимият знание за алкохолното повлияване на пострадалия, отразяващо се на стабилността и координацията в движението му. Математическият еквивалент на алкохолната концентрация на И. е изяснен посредством експертизите. Той дава основание на вещите лица да ангажират общи изводи за поведение на човек при подобна степен на опиване. За конкретното отражение на приетия алкохол върху пострадалия следва да се съди от гласните доказателства по делото, след което да се обоснове извод за начинът на отработване на тези положения в съзнанието на дееца.

Няма колизия в доказателствените източници, че подс.Ч. не е присъствал на инцидента с автомобила по-рано на инкриминираната дата. При по-дългата комуникация и наличието на чаша с ракия, очевидците са направили извод, че И. е пиян. В случая съществено обстоятелство се явява запазената у пострадалия известна координация и контрол, за което се съди от качването му в л.а.»Мерцедес» и манипулациите с него (с други думи, той е целял да подразни свидетелите, избрал е начин и го е реализирал). По-късно И. се прибрал у дома си. Състоянието му към този момент се изяснява чрез показанията на св.Г. – говорили, приготвили се за вечеря. Впечатлението на жената, че той не е бил пиян, дава основание да се счита, че П. И. е имал известен контрол над движенията си. Този извод се потвърждава и от самите негови последващи реакции– приел обаждане от подсъдимия, изпълнил искането му да излезе на улицата.

По обсъждания въпрос, съвсем правилно първоинстанционният съд се е придържал към оценка на субективните възприятия на подсъдимия за състоянието на пострадалия само кам момента на срещата им. Няма доказателства преди този момент подсъдимият да е получил сведения от приятелите си за някакво засягане на физическата координация на И.. Всеки един от останалите трима очевидци е имал собствена представа за положението на пострадалия, но дококото се касае до субективни възприятия, за които не е доказано че са предварително споделени и обмислени от подсъдимия, приписването им на съзнанието на Ч. е невъзможно.

С оглед кратковремието на деянието и поведението на П. И.   – ръкомахал с ръце, но не е променял положението на тялото си, не е залитал, правилно първоинстанционният съд е дал кредит на доверие на обясненията на подсъдимия, че не е възприел пострадалият като човек без координация, нестабилен. Така и този елемент от обвинителната теза не е получил доказателствено потвърждение.

Във връзка с приведените до тук аргументи, въззивният състав счита проверяваната присъда за обоснована. Положителната констатация сочи, че прокуратурата не е доказала в пълнота обстоятелствената част на обвинението (за обхвата т.7 от ТР 2-2016-ОСНК) въз основа на която е повдигнала квалификация на деянието по чл.124 пр.2 от НК. Касае се за две групи обстоятелства - относно знанието у подсъдимия за алкохолното повлияване на пострадалия със значение за нарушение в координация и устойчивост, и във връзка с обкрачването на тялото на И. и последващо двукратно блъскане на главата му в асфалтовата настилка.

В тези две фактически положения се намира различието от фактическата обстановка, установена на досъдебното производство (взаимстван термин от т.1 от допълнението към протеста), като същите са в основата на материалната квалификация на деянието.

Принципно с Р 8-1990-ОСНК е изяснено, че в случаите на умишлено причинено по-леко по вид увреждане, в резултат на което са настъпили усложнения или смърт, които деецът нито е желаел, нито е допускал, отговорността за непредпазливата смърт по чл.124 ал.1 от НК ще се квалифицира във връзка с по-леката телесна повреда, защото само тя е причинена умишлено, а по-тежките увреждания и смъртта са настъпили по непредпазливост.

Обосноваването на изводи на базата на фактическата установеност на деянието на подсъдимия към приложимия материален закон следва да премине през аргументация относно вида на причинените телесни повреди на пострадалия и причинната връзка със смъртта му, настъпила на 16.05.2015 година. Техните (на телесните повреди) медико-биологични характеристики са изяснени безпротиворечиво чрез заключения на СМЕ-зи. Първоинстанционният съд не е разрешавал въпроса за обективните признаци на уврежданията въз основа на специални знания, с каквито нито той, нито страните разполагат. В изводите си съдът се е основал на заключенията на  специалисти – вещи лица в областта на съдебната медицина, като стриктно е спазил указанията на Р 22-1985-ОСНК.

Първоинстанционният съд е отнесъл обективните признаци на уврежданията към съставите на телесните повреди по НК, базирайки се на задължителните указания на ППлВС 3-1979. При стриктно съблюдаване  на разясненията в точки 13, 15 и 16 от постановлението, ШОС е достигнал до законосъобразен извод, че разкъсно-контузната рана по лигавицата на долната устна удовлетворява обетивния признак на състава на чл.130 ал.1 от НК. Другите лицеви увреждания и охлузването по задната част на десния лакът са относими към диспозицията на чл.130 ал.2 от НК, а останалите травми изпълват хипотезата на разстройство на здравето, временно опасно за живота по чл.129 ал.2 от НК.

ШОС е мотивирал изводи за субективните намерения на подсъдимия от обективните му прояви, като е съобразил интензивността на деянието му, броят и силата на ударите, мястото на нанасянето им и обстановката. Подсъдимият Ч. е ударил пострадалия с неголяма сила с юмрук в областта на лицето. Срещу него е стоял физически здрав, в разцвета на силите си мъж, чиито физически годности са били известни на дееца с оглед продължителното им познанство. При тази характеристика правилно деянието е отнесено към прекия умисъл за причиняване на болка и страдание на жертвата и към евентуалния умисъл по отношение на телесната повреда по чл.130 ал.1 от НК само за лицевите увреждания (стр.13 от мотивите).

Уврежданията, причинили разстройство на здравето временно опасно за живота и охлузването на десния лакът са междинен резултат, опосредил причинния процес между умишлената телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК  и настъпилата смърт на П. И..

Еднопосочна е съдебната практика (Р 452-1990-2 н.о., Р 193-1995-ВК, Р 82-2015-3 н.о.), изискваща от съдилищата при преценка на съставомерността на деянията по чл.124 ал.1 от НК да изследват внимателно обстоятелствата, при които са били нанесени уврежданията. Иначе казано в случая се дължи отговор дали при реализирането на удара в областта на лицето, подсъдимият е съзнавал, че пострадалият може да падне и да се удари. Доказателствата налагат отрицателен отговор. Деянието на С.Ч. се е развило за кратко време, при липса на представа за промяна в координационните качества на пострадалия. Самият П. И. е бил физически здрав. Нанесеният удар с юмрук в областта на лицето не се е отличавал с прекомерна, нетипична сила, нито е бил реализиран по отношение на физически слаб човек, че да мотивира допускане за евентуално падане на пострадалия. На свой ред разположението на Ч. и И. спрямо автомобила и спрямо бордюра (успоредно на последния) също не е обосновавало представи за причиняване на някакви допълнителни увреждания освен целените и допусканите от подсъдимия.

В жалбата си във връзка с материалната незаконосъобразност на атакувания акт, частното обвинение се позовава на Р 61-1975-2 н.о., което е постановено при различна фактология  (нанесен силен удар и блъскане при наличие на струпани бордюри), респективно не е в състояние да промени извършеното с присъдата правоприлагане.

С положителност е установена причинната връзка между леката телесна повреда и настъпилата смърт на пострадалия, опосредена от закритата ЧМТ. Междинното увреждане и смъртта, подсъдимият Ч. е могъл да предвиди с оглед на интелектуалната си и житейска зрялост и е бил длъжен да предвиди при конкретните обстоятелства, поради което те се явяват проява на несъзнавана непредпазливост.

В мотивите си първоинстанционният съд е обсъдил хипотезите на чл.124 ал.2 и ал.3 от НК (стр.17). Констатирал е тежко противоречие в преките доказателства по въпроса за евентуално нападение от страна на пострадалия. По мнение на настоящия състав, в резултат на съдебно-следствените действия в първата инстанция се е достигнало до тяхното преодоляване. Във връзка с констатирани противоречя по реда на чл.281 от НПК очевидците - св.св.А., П. и Х. са  потвърдили липса на удар от страна на пострадалия или липса на личен спомен за такъв (става дума за св.Х.), поради което фактическата база не дава основание за обсъждане на по-леко наказуемите състави.

Изложените аргументи обосновават положителното становище на настоящия въззивен състав по правилното приложение на материалния закон с проверяваната присъда.

По справедливостта на наложеното наказание:

Протестът и жалбата на частните обвинители относно размера на наказанието са основателни.

Окръжният съд е индивидуализирал наказанието при наличие само на смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, определил е размера му на две години лишаване от свобода, с който е приел за постижими целите по чл.36 от НК.

Настоящият въззивен състав при стриктно съблюдаване на чл.54 от НК, достигна до извод, че наложеното наказание не съответства на характера и тежестта на извършеното престъпление и не може да съдейства нито за поправяне на дееца, нито за ограничаване на престъпни и други противообществени прояви от останалите членове на обществото.

Деянието като конкретна проява, изисква също съвсем конкретен подход при санкционирането му, като всяко отклонение би довело до нарушаване на принципа на индивидуализация. В тази връзка първоинстанционният съд е подценил редица обстоятелства, при които е извършено престъплението,  отразили се негативно върху оценъчната му дейност със значение за определяне  и налагане на справедливо наказание.

На първо място следва да се има предвид, че на инкриминираната дата между подсъдимия и пострадалия не е имало някакъв личен конфликт. Обяснение на поведението на Ч.  с предходен инцидент между двамата е невъзможно, защото и при опита за провокация от страна на И. в началото на май, и в дните до 11.05.2015 година подсъдимият се е въздържал от някакво разрешение, т.е. не е придавал важно значение на ситуацията от 05.05.2015 година.

При липса на какъвто и да е повод, на инкриминираната дата подсъдимият много бързо е бил убеден от св.Х. да отиде и да покаже на П. И. как не бива да се държи. Решението на подсъдимия да изпълни „молбата” на св.Х. му е отнело няколко минути, за което свидетелства времето от връщането на св.Х. до колата му в центъра на гр.Плиска до реализиране на деянието. При всички положения тримата свидетели Х., П. и А. са можели да минат без „помощта” на подсъдимия и сами да си решат отношенията с пострадалия (трябва да се подчертае, че ситуацията изобщо не е изисквала някаква реакция). Въпросът е защо св.Х. е потърсил точно подс.Ч.? Отговорът се намира в СППЕ от д.пр. (л.177 от д.пр.) и характеристика (л.189 от д.пр.), подсъдимият е проявявал „лидерски амбиции” и конфликтност. Тези качества много добре се идентифицират с конкретните инкриминирани действия на Ч. – той търси пострадалия по телефона, вика го навън, само той слиза от автомобила и започва да се саморазправя за проблем, към който няма никакво отношение. По този начин подсъдимият е проявил непровокирана агресия и настойчивост в противоправното си поведение, поставяйки собствените си правила над задължителните норми за общуване. Очертаното има отношение към мотивацията на дееца и характеризира обществената му опасност като сравнително висока.

Както първоинстанционният съд, така и страните ненужно се фокусират върху противоречието в характеристиките за подсъдимия.  От една страна е предоставената от МВР (л.189 от д.пр.), а от друга – характеристики от кмета на гр.Плиска (л.194 от д.пр.) и по месторабота (л.131 от НОХД). Прочитът им всъщност не показва те да изобилстват с някакви много важни факти, които да имат отношение към обстоятелствата по чл.54 ал.2 от НК. Полицията твърди, че подсъдимият употребява алкохол и наркотици, става агресивен и често влиза в конфликти. Подобни доказателства се съдържат в кориците по делото, установени са по реда и със средствата по НПК чрез  показанията на св.св.А.(л.98 от НОХД) и Д. (л.111 от НОХД). Накратко, подсъдимият пуши марихуана, употребява амфетамини и е изключително агресивен. Не може да има съмнение в тази характеристика, като се има предвид и конкретното поведение на дееца на инкриминираната дата.

Що се касае до твърдението на кмета на гр.Плиска, че не й е известно Ч. да има конфликти със съграждани, то друго не би могло и да се очаква предвид липсата на ангажимент на представителите на местната власт към противоправни прояви на членове на населението, т.е. този документ няма никаква доказателствена стойност.

Чрез характеристиката по месторабота се установява краткосрочност на трудовия ангажимент на подсъдимия (за неумението да се интегрира в трудова среда се споменава в характеристиката от МВР). В течение на шест месеца като барман той показал добра комуникация с персонала и отговорност към работата. Дори и да се приеме тази скромна положителна картина, то тя не оборва по никакъв начин приведените по-горе аргументи с отношение към извода за степента на лична опасност на подсъдимия, почиваща на конкретни прояви със значение по чл.54 ал.1 от НК.

Относно осъждането на подс.Ч. през 2010 година е настъпила реабилитация, заличаваща последиците му. За целите на индивидуализацията на наказанието следва да се приеме, че той е с чисто съдебно минало.

Въззивният съд не констатира наличие на млада възраст на дееца, като се има предвид че към датата на деянието подсъдимият е бил двадесет и девет годишен.

Обществената опасност на деянието се проявява чрез вида и тежестта на общественоопасните последици, въздействащи отрицателно върху охраняваните обществени отношения. В случая се констатира висока обществена опасност на деянието с оглед причинената смърт без пострадалият да е допринесъл за нея.

Изложеното сочи, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при превес на отегчаващите вината обстоятелства в посока към средния размер на санкцията по чл.124 ал.1 пр.3 от НК, а именно четири години лишаване от свобода. Според чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС  това наказание подлежи на  изпълнение при първоначален общ режим. С такова по вид и размер наказание въззивната инстанция счита, че ще се постигнат целите на индивидуалната и генералната превенция по чл.36 от НК.

Увеличаването на наказанието на подсъдимия и конкретния му размер, обезсмислят извеждането на изрични съображения във връзка със законосъобразността на присъдата при приложение на чл.66 ал.1 от НК.

Относно гражданския иск:

С първоинстанционната присъда е уважен граждански иск, обезщетяващ неимуществени вреди от деянието, причинени на малолетния П.П. И. с ЕГН **********. Първоинстанционният съд е счел за справедливо обезщетение сумата от 120 000 лева, позовавайки се на родствената връзка на малолетния и починалия П. И. и степента им на близост. ШОС е аргументирал решението във връзка с размера по чл.52 от ЗЗД с факта на лишаване на детето завинаги от контакт и грижа от страна на бащата, което ще намери отрицателно изражение при оформяне на ценностната система. Въззивният съд не установява формално основание за увеличение на присъденото обезщетение, като следва да се има предвид и  осъждането на дееца по чл.124 ал.1 пр.3 от НК. Сумата от 120000 лева най-пълно съответства на мотива и характера на престъплението, причинило вредите и степента на близост между пострадалия и малолетното му дете (в аналогична насока Р 125-2012-2н.о.).

При служебната проверка въззивният съд не установи основания за отмяна на първоинстанционната присъда. Настоящият състав не счете за необходимо да отдели специално внимание на поставения от първоинстанционен прокурор въпрос дали състава на чл.124 ал.1 от НК съдържа „алтернативи” или „предложения”. Достатъчно е да се посочи, че диспозицията на нормата е описателна, а санкцията относително определена в три отделни предложения според вида на умишлено причинената телесна повреда.

По изложените съображения и основание чл.337 ал.2 т.1 и чл.338 от НПК настоящият състав на апелативния съд

Р  Е  Ш  И :

ИЗМЕНЯ присъда №21/05.10.2017 година по НОХД №31/2017 година на Окръжен съд-Шумен, като увеличава наказанието наложено на С.С.Ч. на четири години лишаване от свобода, което на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален общ режим.

ОТМЕНЯ присъдата в частта на приложението на чл.66 ал.1 от НК.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: