Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№    189       

 

гр.Варна,  16  август 2016 год.

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в разпоредително съдебно заседание, проведено на трети август  две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

2. АСЕН ПОПОВ

 

с участието на секретаря Геновена Н. и прокурора Милена Гамозова, като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВЧНД № 46 по описа за 2016 год. на ВАпС, наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 452, ал. 1 НПК.

С определение, постановено на 12.01.2016 г. по ЧНД № 484/2015 г. по описа на ШОС, на основание  чл. 43а, т. 2 от НК е постановена замяна на остатъка от наказанието „Пробация”, наложено на С.Р.С. с ЕГН **********, по НОХД № 1200/2014 г. по описа на Районен съд - Шумен в сила от 11.09.2014 г. с наказание “Лишаване от свобода” за срок от 9 месеца и 3 дни при първоначален строг режим на наказанието в затворническо заведение от закрит тип.

Срещу постановения съдебен акт е постъпила жалба от осъдения С. с оплаквания за нарушение на закона. Конкретно се релевира, че неизпълнението на пробационните мерки е било резултат на обективни пречки - наличие на уважителна причина за неизпълнението – полагане на грижи за непълнолетната дъщеря на осъд.лице, настанена в кризисен център в гр.София.

 В съдебно заседание пред настоящата инстанция, както осъденото лице, така и неговия защитник, не се явяват, въпреки редовното им уведомяване за образуваното въззивно производство през ВАпС и неговия предмет.

 Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че изводите на ШОС за наличието на предпоставките по чл.43а, ал.2 от НК за постановяване на замяна на наказанието „Пробация” с „Лишаване от свобода” са правилни, тъй като е налице неоснователно неизпълнение от страна на осъденото лице на наложените му мерки. Прокурорът споделя становището на първоинстанционния съд, че осъденото лице не е имало уважителни причини за констатираните пропуски в изпълнение на наложените му пробац.мерки.

 Председателят на пробационния съвет - Шумен изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, солидаризирайки се с изводите на ШОС за замяна на наказанието „Пробация” с „Лишаване от свобода”.

 Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата, атакувания съдебен акт и материалите по делото, намира за установено следното:

 Въззивната жалба срещу посоченото определение е процесуално допустима, подадена е в срок и от легитимирано с правния си интерес лице.

 По същество на спора, въззивният съд намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

 На първо място, настоящата инстанция намира за неоснователни оплакванията в жалбата относно липсата на материални предпоставки за замяна на наказанието „Пробация” с „Лишаване от свобода”.

 Правилно, въз основа на събраните по делото доказателства е възприето следното от фактическа страна:

С определение за одобряване на споразумение от 11.09.2014 г. по НОХД № 1200/2014 г. по описа на Районен съд - Шумен на С.С. е било наложено наказание “Пробация” на основание чл.42 ал.2 т.т.1, 2 и 6 от НК - “Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2 години и 6 месеца с периодичност 2 пъти седмично, “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 години и 6 месеца и “Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 100 часа за срок от 1 година. Наказанието “Пробация” било приведено в изпълнение от органите на ОС “ИН” на 10.12.2014 г.

С протокол от същата дата осъденият е бил уведомен за правата и задълженията си по време на изпълнение на пробационните мерки, както и за последиците при негово виновно неизпълнение. Била създадена организация относно изпълнението на наложената пробационна мярка “Безвъзмезден труд в полза на обществото” в МБАЛ - Шумен. Бил съставен график за това с изричното съгласие на осъд.лице да положи труд на посочените дати. С. първоначално е изпълнявал мярката “Безвъзмезден труд в полза на обществото”, но през 2015 г. започнал да се явява в МБАЛ - Шумен, употребил алкохол. Това негово поведение наложило да бъде  променено мястото на изтърпяване на тази мярка - ОС “ИН” - Шумен. За периода от 06.10.2015 г. до 01.12.2015 г. обаче лицето не положило нито 1 час от препланирания безвъзмезден труд в ОС “ИН” - Шумен. Освен това от материалите по делото се констатира също така, че С. има спорадични отклонения и от графика на регистрация по настоящ адрес. Независимо от допълнителните разяснения при срещата с пробационния служител, се е наложило санкциониране на лицето с “бележка с устно предупреждение”, но независимо от това С. продължил да допуска нарушения в графиците за регистрация и срещи, както и да не полага безвъзмезден труд в полза на обществото.

Правилно първата инстанция е констатирала, че към 01.12.2015 г. лицето С.Р.С. е изтърпял от наложената му пробационна мярка “Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2 години и 6 месеца с периодичност 2 пъти седмично само 11 месеца и 20 дни, като остават за изтърпяване 1 година 6 месеца и 7 дни. От пробационната мярка “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 години и 6 месеца е изтърпял 11 месеца и 20 дни, като остават за изтърпяване 1 година 6 месеца и 7 дни и от пробационната мярка “Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 100 часа за срок от 1 година са изтърпени 11 часа и остават за изтърпяване 89 часа.

Въззивната инстанция се солидаризира с изводите на ШОС, че не са налице никакви уважителни причини С. за период от почти 2 месеца да не положи и 1 час безвъзмезден труд в ОС “ИН” - Шумен. Видно от писмо от ТД на НАП - Варна лицето е било на работа в “Ню Солар Технолоджис ПВ” ЕООД до 27.08.2015 г., което означава, че след 06.10.2015 г. и до посочената от пробационната служба дата 01.12.2015 г. не е имал пречка в лицето на своите работодатели, тъй като такива не е имал и в този период, т.е. С. е можел да осъществява безвъзмезден труд в полза на обществото и в делничните дни. По отношение на твърдението, че е имал ангажименти около дъщеря си, която била наркозависима и настанена в кризисен център в гр. София, въззивният съд счита, че наличните по делото писмени доказателства оборват това твърдение на ос.лице С.. Видно от изисканата и предоставена информация от Сдружение „Деца и юноши” София, дъщерята на С. – Б.СТ.Р., ЕГН ********** е била настанена в Кризисен център „Вяра, Надежда и Любов” с адм.заповед до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето. В мотивите за настаняването е посочено, че „детето има трудности в подбора на приятелите и средата си…Родителите не съумяват да контролират поведението на дъщеря си …На 31.07.2015 г. в информационен сайт е публикувана информация за семейно насилие от страна на бащата на детето спрямо майката, която полицейския патрул открива закопчана с белезници. В последствие става ясно, че такива методи за наказание бащата често е използвал и спрямо детето. С цел осигуряване на спокойна среда и оказване на необходимата подкрепа и помощ за преодоляване на възникналия проблем между детето и семейството е необходимо настаняването на Б. в Кризисен център за деца, далеч от гр.Шумен, с цел отделяне от неблагоприятната среда и превенция на изведените рискове.” С. е провеждал телефонни разговори с дъщеря си и служителите на Кризисния център. Един единствен път е посетил Б. – на 31.01.2016 г., и то за да я отведе в Шумен без разрешението на социалните работници. При престоя у дома им Б. отново е била ограничавана в излизанията и контактите си, а баща й е бил пиян. Тя отново избягала от дома си и се прибрала в Кризисния център със съдействието на приятеля си.

В същото време от справката за съдимост, която е приложена в материалите по делото, е видно, че преди осъждането си по НОХД № 1200/2014 г. С. е осъждан общо 6 пъти, като за първите два случая е реабилитиран по чл.86 от НК, за третия не е наказан, за четвъртия е реабилитиран по чл.88а от НК, но е видно, че лицето е било нееднократно осъждано във връзка с престъпления, извършени след употреба на алкохол. Видно от материалите по делото с присъда № 750 по НОХД № 779/2010 г. на ШPC, влязла в сила на 28.06.2010 г., С. е осъден на 10 месеца “Лишаване от свобода” за извършено престъпление по чл.343”б” ал.1 от НК, отново за престъпление, извършено след употреба на алкохол. Наказанието “Лишаване от свобода” е отложено за срок от 3 години, считано от влизане в сила на присъдата, а именно 28.06.2010 г. С определение за одобряване на споразумение № 34/27.02.2014 г. по НОХД № 388/2014 г. на Районен съд - Шумен, влязло в сила на 27.02.2014 г. е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство за това, че на 17.02.2014 г. не изпълнил заповед за защита от домашно насилие, издадена от Районен съд — Шумен на 11.12.2013 г., с която му е било забранено да доближава Галина Димитрова и детето Б. Р.. За това престъпление му е наложено наказание “Пробация” за срок от 9 месеца по двете задължителни мерки “Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 160 часа за срок от 1 година.  

При тези факти настоящият състав на въззивната инстанция споделя изводите на ВОС за това, че осъденият е демонстрирал нагласа за съпротива на мярката „Безвъзмезден труд в полза на обществото” още от първоначалния момент на привеждането й в изпълнение. Събраните и от първата и от въззивната инстанция доказателства оборват твърденията му, че неизпълнението му се дължи на факта, че „полагал грижи” за непълнолетната си дъщеря.

 С оглед на изложеното, следва да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 43а, т. 2 от НПК за замяна отчасти на наказанието "пробация", наложено на осъдения С., с „Лишаване от свобода", тъй като същият без основателна причина от м.октомври 2015 г. не изпълнява добросъвестно наложената му пробационна мярка „Безвъзмезден труд в полза на обществото.

 Не се възприема като основателно искането, изложено в жалбата, неправомерното поведение на осъдения да бъде санкционирано единствено с налагане на друга пробационна мярка. В случая от доказателствата по делото се установява частично изпълнение и на двете най-леки пробационни мерки, което дава основание на въззивната инстанция да прие необходимостта от замяна на наказанието "пробация"  с „Лишаване от свобода”. За да се приеме, че осъденият не изпълнява наказанието пробация по смисъла на чл. 43 а от НК не е необходимо той непременно да е имал преднамерено и целенасочено поведение на укриване от пробационните служители, достатъчно е да не е осъществил цялото дължимо според закона съдействие за приложение на пробационните мерки. Това е така, защото за разлика от останалите наказания, наказанието пробация изисква от осъдения не просто изтърпяване на наложени ограничения в неговата имуществена или лична сфера, но и активно негово взаимодействие с пробационната служба по предписания в закона ред. В конкретния случай то не е било осъществено от осъдения. Ето защо е налице неизпълнение на наказанието от негова страна. То се явява законова предпоставка за замяна на неговия остатък с наказание Лишаване от свобода. Това обаче следва да бъде сторено не изцяло, както е правилно е приел ШОС, а отчасти. Затова и въззивната инстанция намира за правилен извода на първата инстанция , че неизпълненото наказанието "пробация" следва да се замени частично с по-тежкото наказание "лишаване от свобода" и то за срок от 9 месеца и 3 дни при първоначален строг режим на наказанието в затворническо заведение от закрит тип. Законосъобразно на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е определен вида затворническо общежитие и първоначалния режим на изтърпяване, предвид  липсата на предпоставките по чл. 66, ал. 1 от НК.

По изложените съображения въззивният съд намира, че определението на Шуменския окръжен съд следва да бъде потвърдено и на основание чл. 341, ал. 1, вр. чл. 452 НПК

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение, постановено на 12.01.2016 г. по ЧНД № 484/2015 г. по описа на ШОС.

 

Определението е окончателно.

 

 

Председател:                                                   Членове:  1.