Р Е Ш Е Н И Е

 

  68/10.04.2017 г.

 

 

Град Варна

 

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на девети февруари, година две хиляди и седемнадесета, в публично заседание в следния състав:

                      

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА Д.

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

 

Секретар: С. Д.

Прокурор: Ст. Якимова

като разгледа докладваното от съдия Д. ВНОХД № 462 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взе предвид:

 

Търговищкият окръжен съд, с присъда № 13 по НОХД № 157/2016г. по описа на същия съд, постановена на 02.11.2016г. е признал двамата подсъдими К.П.П. и П.Х.П. за виновни в извършване на деяние по НК при условията на независимо съпричиняване, както следва:

 

1.           Подсъдимата П. в това, че като непълнолетна, но разбираща свойството и значението на извършеното и можеща да ръководи постъпките си, на 04.04.2016 год. около 22.30 часа на път ІІ-51 от гр. Търговище към гр. Попово на около 1 км преди с. Светлен, при управление на ЛА „Рено Сафран“ с рег. № Т 97 15 КТ без да има необходимата правоспособност нарушила правилата за движение по чл.20, ал.1 и от ЗДвП /не е контролирала непрекъснато управляваното МПС/ и по чл.150 ЗДвП /управлявала МПС без да е правоспособен водач/ и по непредпазливост причинила смъртта на В.И.Д. /на 19 години/ – престъпление по чл.343, ал.3 б. „б” във вр. с ал.1 и с чл.342, ал.1 и чл.63, ал.1 т.2 от НК. На основание  чл.54, от НК е наложено наказание  ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦАлишаване от свобода” при първоначален „общ“ режим, което да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип. С присъдата подс. е оправдана по първоначалното обвинение да е нарушила и разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

 

2.           Подсъдимия П. в това, че на 04.04.2016 год. в 18.10 часа в района на бензиностанция „Еко“ в гр. Търговище нарушил забраната на чл.102 от ЗДвП /като водач на лек автомобил „Рено Сафран“ с рег. № Т 97 15 КТ предоставил МПС-то на неправоспособния водач К.П.П./ и с това деяние около 22.30 ч на път ІІ-51 на около 1 км преди с. Светлен, общ. Попово като независим съпричинител с подс. К.П.П. по непредпазливост причинил смъртта на В.И.Д. /на 19 години/– престъпление по чл. 343, ал.3 б. „б” във вр. с ал.1 и с чл.342, ал.1 от НК. На основание чл. 54 от НК му е наложено наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦАлишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.343г от НК е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от ПЕТ ГОДИНИ,  считано от влизане на присъдата в сила.

 

С присъдата двамата подсъдими П. и П. са осъдени да заплатят по отделно на гр. ищец И.Д.П. / баща на пострадалата В.И.Д./ обезщетения за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на деяние в размер от по 12 500 (дванадесет хиляди и петстотин)  лева, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2016г. до окончателното им изплащане, като са отхвърлени исковете срещу всеки от тях до предявения размер  от по  130 000 лева.

Налице е произнасяне по веществените доказателства по делото;  по направените по делото разноски в полза на Държавата и на гр. ищец и ч. обвинител П.; двамата подсъдими са осъдени да заплатят и съответните държавни такси върху уважените гр. искове.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалби на:

 - ч.обвинител и гр. ищец И.П., чрез повереника му  адв. К. ***/, останал недоволен от присъдата и в двете й части - намира за твърде занижено наказанието на подс. П. и моли то да бъде увеличено в максимално предвидения от закона размер; оспорва и размера на присъденото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на деяние, като намира същото за крайно занижен и моли за увеличаването му до предявения размер по отношение  и на двамата подсъдими; моли и за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция;

- на подс. П. чрез защитника му адв. Н. К. *** която се оспорва в цялост първоинстанционната присъда като необоснована, незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание като явно несправедливо – оспорват се фактическите и правни изводи на първоинст. съд, като се твърди, че е налице „случайно деяние“ по см. на чл. 15 от НК, както и че при наличие на основанията на чл. 55 от НК, ТОС е наложил едно завишено, респ. несправедливо наказание; оспорва се и размерът на уважената гражд. претенция с твърдението, че не е отчетен приносът на ч. обвинителка Н.Ю.. Искането е в две насоки - за отмяна на първоинст. съдебен акт и постановяване на нов, с който подс. П. бъде оправдан изцяло – поради субективна несъставомерност на обвинението или поради наличието на чл. 15 от НК и отхвърляне изцяло на гр. иск; за изменение на присъдата и налагане на наказание при условията на чл. 55 от НК с приложение на института на условното осъждане по смисъла на чл. 66 от НК и намаляване на размера на присъденото обезщетение в полза на гр. ищец П.. В допълнително писмено изложение се развиват подробни съображения по направените оплаквания.  

- на подс. П. чрез защитника й адв. Ив. Х. ***/ - също се оспорва в цялост първоинстанционната присъда като необоснована, незаконосъобразна и несправедлива – изразява се несъгласие с фактическите и правни изводи на първоинст. съд, с твърдение за липса на категорични доказателства, че именно подс. П. е управлявала МПС към момента на допускане на ПТП, оспорват се приетите от съда нарушения на чл. 20 ал. 1 и чл. 150 от ЗДвП, навеждат се доводи за несправедливост на наложеното наказание поради наличие на основанията на чл. 55 от НК; оспорва се и размерът на уважения гражд. иск. Прави се алтернативно искане въззивният съд да отмени  първоинст. присъда и постанови нова, с която да оправдае изцяло подс. П. поради недоказаност на обвинението и отхвърли изцяло на гр. иск; за изменение на присъдата и налагане на наказание при условията на чл. 55 от НК с приложение на института на условното осъждане по смисъла на чл. 66 от НК и намаляване на размера на присъденото обезщетение в полза на гр. ищец П.. Към жалбата са приложени писмени доказателства досежно характеристични данни за подс. П.. В допълнително писмено изложение се развиват подробни съображения по направените оплаквания.    

 

В съдебно заседание  пред АС – Варна:

- повереникът на частния обвинител и гр. ищец П.- адв. Косев поддържа депозираната жалба;

- подс. П. се явява лично и се представлява от редовно упълномощен за пред настоящата инстанция защитник- адв. Ж. ***/, който поддържа първоначално депозираната жалба, акцентирайки върху въпроса за наличието на причинно-следствена връзка между действията на подзащитния му и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на постр. В. Д..

- подс. П. се явява лично и се представлява от упълномощения си защитник- адв. Ив. Х., която поддържа жалба и допълнителното изложение към нея, доразвивайки доводите си.

Частните обвинители М. К. и Н. Ю., редовно призовани не се явяват, представляват се от адв. Ив. И. /АК-Добрич/, редовно преупълномощен от адвокатско дружество “Ч., П. И И.“-гр. София. Становището на повереника е за правилност на първоинст. съдебен акт, поради което молбата към въззивния съд е за цялостно потвърждаване на присъдата.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна изразява становище за частична основателност на жалбите на двамата подсъдими П. и П. и на гр. ищец П.: по отношение на първите двама - в насока на несправедливост на наложените им наказания, като счита същите за завишени от една страна, по размер, а от друга, не намира за нужно те да бъдат изтърпявани ефективно;  по отношение жалбата на гр. ищец П. счита, че размера на присъдените обезщетения е много занижен, поради което следва да бъдат увеличени. Във връзка с наведените от защитата на двамата подсъдими доводи за липса на категорични доказателства в подкрепа на обвиненията им, за субективна несъставомерност на деянието на подс. П. и наличие на „случайно деяние“, както и досежно искането на ч. обвинител П. за увеличаване наказанието на подс. П., представителят на държавното обвинение изразява несъгласие и пространно аргументира становището си, анализирайки събраните по делото доказателства и направените от ТОС правни изводи. Моли за изменение на присъдата и намаляване на наложените наказания „лишаване от свобода„ на двамата подсъдими, с приложението на чл. 66 от НК, както и за увеличаване на размера на присъдените обезщетения в полза на гр. ищец П., респ. за потвърждаване на присъдата в останалата й част.

В последната си дума пред настоящата инстанция: - подс.П. изразява съжаление във връзка с настъпилата смърт на постр. , заявява, че не би дал ключа за колата на подс. П., ако би могъл да върне времето назад и и моли за справедлива присъда;- подс.П. изразява също съжаление във връзка с настъпилата смърт на приятелката си- постр. Д. и моли за намаляване на наложеното й наказание.

 

След преценка на доводи на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че така подадените срещу присъдата жалби са допустими, а по същество – частично основателни по следните съображения:

 

Съдебното производство пред ОС-Търговище е проведено по реда на чл. 371 т. 1 от НПК, т.к. двамата подсъдими и техните защитници са направили искане да не се провежда разпит на посочените в обв. акт свидетели, с изключение на свидетелите Н.Ю., Г.М., П.П. и Х.А., както и на вещите лица д-р Владимир Горанов и инж. Жеко Жеков във връзка със заключенията им по СМЕ, САТЕ и комплексната СМ и САТЕ, които също да бъдат изслушани непосредствено пред съда. Поверениците на гр. ищец и на ч. обвинители са изразили съгласие с провеждане на първоинстанционното съдебно следствие по този ред. При констатиране на това искане и на изразеното съгласие и на другите страни в процеса, с определение по реда на чл.372, ал.3 от НПК, първоинст. съд е  одобрил изразеното съгласие, респ. че при постановяване на съдебният акт непосредствено ще се ползва съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите /изброени подробно в съд. протокол/ и на заключенията на в. л. по СХЕ и СТЕ на видеозапис, тъй като същите са извършени при условията и реда, предвидени в НПК.

След преценка на всички доказателствени източници – гласни /свид. показания и частичните обяснения на двамата подсъдими от с.з., както и приобщените от досъд. пр-во чрез прочитането им /, писмени, заключения по изготвените експертизи и веществени, събрани по делото и относими към предмета на доказване, Търговищкият  окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното:

 

Подсъдимата К.П. е родена на *** год. в гр. Шумен, но живеела заедно с родителите си в гр. Попово. През учебната 2015/16 год. същата учела в Професионална гимназия по селско стопанство „Никола Пушкаров” гр. Попово, била в ХІ клас в дневна форма на обучение, като след 11.12.2015 год. преминала на самостоятелна форма на обучение. В този период тя започнала работа в дискотека „Макао“ в гр. Попово, където се запознала с подс. П.. Последният бил управител на „Олимпиец секюрити” ЕООД гр. Търговище. /дружеството било регистрирано на името на съпругата му и се занимавало се занимавало с частна охранителна дейност/.

През м. декември 2015 год. подс. П. започнала да посещава езиков курс в гр. Търговище и това наложило често да остава и да преспива в дома на своя роднина. За да не пътува толкова често между гр. Търговище и гр. Попово, подс П. наела за кратко квартира в районна на комплекс „Контеса”. При идването си в гр. Търговище, подс. П. често се срещала с подс. П. в нощната дискотека, където фирмата на съпругата на П. извършвала охранителна дейност, както и в различни кафенета в града. Двамата имали близки отношения. За кратък период от време /в началото на 2016г/ подс. П. живяла в апартамент, отремонтиран и мебелиран от подс. П. и предоставен му за ремонт от заместник Областния управител на града.

На 07.03.2016 год. подс. П. започнала и шофьорски в „ИВА -5” ООД гр. Търговище, като до 15.03.2016 год. Тя преминала теоретичната подготовка. На 30.03.2016 год. започнала учебни часове по „управление на МПС”, като до 04.04.2016 год. била преминала четири учебни часа.

На 04.04.2016 год. около обяд подс. П. заедно със св. Е. Филипов с ЛА „Мерцедес” отишли в гр. Попово за да вземат подс. П.. След като я взели, обядвали  в местността „Боаза” и към 15.00 часа отново се върнали в града, оставяйки подсъдимата в района на „Банята” (където всички курсисти на учебни коли започвали часовете по кормуване). След като приключила с часа по кормуване, около 15.50 часа подс. П. отново я взел с автомобила си. Подс. П. му правела компания докато той вършел лична си работа в града. Тогава те се договорили, П. да даде на П. лек автомобил, с който тя да се прибере в гр. Попово. „Олимпиец секюрити” ЕООД, чийто пълномощник бил подсъдимият, разполагала с ЛА „Рено Сафран” с рег. № Т 97 15 КТ, / собственост на Верди Али/ и именно него подс. П. решил да предостави на П.. Към 18.00 часа те отишли на бензиностанция „ЕКО” в гр. Търговище, където П. заредил гориво, след което предоставил ЛА на подс. П. въпреки, че знаел, че същата е непълнолетна и няма необходимата правоспособност да управлява МПС. Притеснен за това, дали П. ще се справи с управлението на автомобила и опасявайки се от полицейска проверка по пътя, подс. П. потеглил с джипа си след нея, като карал около 20 километра до с. Дралфа. След като се убедил, че подс. П. се справя успешно, той се върнал в Търговище. Според предварителната им уговорка, подс. П. трябвало да остави ЛА на бензиностанцията преди влизане в гр. Попово, за да не бъде спряна за проверка от органите на КАТ. П. пристигнала и оставила автомобила на уговорената бензиностанция, повикала такси и се прибрала в дома си.

Същата вечер, около 19.30 часа П. се  срещнала с приятелката си – пострадалата В.И.Д., която отишла до дома на П. с ЛА „Опел Астра”, управляван от св. Ю.. Последната била правоспособен водач на МПС. С автомобила трите отишли в дискотеката „Макао” в гр. Попово. Там подс. П. показала ключовете на предоставеното и от П. „Рено” и казала, че иска да покара извън града, т. к. се опасявала от проверка от органите на КАТ, ако кара в града. Помолили Ю. да ги закара двете с постр. Д. до бензиностанцията. Там на място, П. се качила на шофьорското място, като до нея седнала постр. Д.. Св. Ю. потеглила пред тях, с уговорката да им се обади по телефона, ако срещне полицейски патрул. Така стигнали до входа на Градската градина, където Ю. паркирала колата си, след което се преместила зад волана на „Рено”-то, подс. П. седнала до нея отпред, а постр. Д. се преместила на задната седалка. Ю. излязла извън града в посока с. Славяново и на околовръстното шосе двете с подс. П. си разменила местата и зад волана седнала П., която карала до с.Славяново и обратно. Преди да навлязат в града, двете отново си разменили местата. Към 21.30ч отишли до хотел „Дани бел” в гр. Попово, където се видели със свидетелите Георги Г., Красимир Пенев и Александър Станков. Към 21.50ч подс. П., постр. Д. и св. Ю. си тръгнало, като ЛА управлявала отново св. Ю.. Когато пристигнали до нейната кола, св. Ю. понечила да си тръгне, но подс. П. и постр. Д. настояли да се разходят още малко и тя се съгласила. Зад волана седнала подс. П., до нея - св.Ю., а на задната седалка - постр. В. Д.. Подс. потеглила посока гр. Търговище. В близост до с. Глогинка, общ. Попово обърнала посоката на движение и потеглила обратно за гр. Попово. По пътя на един километър преди с. Светлен, общ. Попово, след ж.п. прелеза, при навлизане в десен завой, подс. П. увеличила скоростта на автомобила, но поради липсата на достатъчно умения за управление на ЛА с по-висока скорост и през тъмната част на денонощието, тя започнала рязко да върти волана на дясно и на ляво, при което изгубила управлението над автомобила, същият напуснал пътното платно вдясно по посока на движение, навлязъл в стръмен скат, обрасъл с трева, храсти и дървета, обърнал се през таван 2 -3 пъти напред и надясно, блъскайки задната си част в масивно дърво, след което спрял в близост до него, обърнат по таван. При това преобръщане на автомобила и удара в дървото, се отворила задна лява врата, от където изпаднала В. Д.. След удара Ю. излязла от автомобила през задната лява врата, като измъкнала и подс. П.. Двете започнали да викат за помощ и се насочили към пътя, където правили опит да спират движещи се автомобили. След пристигането на полицията и Спешна помощ се установило, че В. Д. е починала на място, а П. и Ю. *** на лечение.

 

От заключението по СМЕ се установява, че причина за смъртта на пострадалата В. Д. е тежката съчетана черепно и гръдни травми, довели до остра сърдечно съдова и дихателна слабост в резултат тези множество тежки травми. Пострадала е получила: автомобилна травма – съчетана черепно мозъчна и гръдна травми с травматичен излив на кръв под меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка и мозъчен оток, тежка контузия на белия дроб с подплеврално разкъсване на горния дял на десния бял дроб. Счупване дясната ключица, счупване от ІІ до ІV ребра в дясно, счупване на дясната раменна кост. Открито счупване на лявата подколеница. Кръвонасядане по вътрешната повърхност на меките черепни покривки в дясно теменно челно.

От заключението по СМЕ по отношение на подс. К.П. се установява, че е получила контузия на главата; Мозъчно сътресение; Счупване на ХІ и ХІІ ребра без дислокация; Контузия на ляво белодробно крило; Счупване на ставната ямка на лявата тазобедрена става; В съдебно заседание пред първоинст. съд, след предявявяне на епикризата, приложена по делото, вещото лице е посочило и контузия на десен бял дроб; Счупването на ставната ямка на лявата тазобедрена става без дислокация, което е причинило на подсъдимата затрудняване на движението на левия долен крайник за срок от около 3-4 месеца; Счупване на ХІ и ХІІ ребра без дислокация и контузията на левия и десния бял дроб е причинило на подсъдимата временно разстройство на здравето не опасно за живота;. Мозъчното сътресение е било от леките, без изпадане в пълно безсъзнателно състояние, което е причинило разстройство на здравето не опасно за живота - средна телесна повреда  и лека телесна повреда с два медико-биологочни признака.

От заключението по СМЕ по отношение на св. Н.Ю. се установява, че същата е получила: контузия на глава и гръдния кош; Контузия на дясното бедро; Мозъчно сътресение; След предявяване на епикризата в съдебно заседание пред първоинст. съд вещото лице е допълнило и силна палпаторна болка в областта на дясното бедро от вътрешната страна. Мозъчното сътресение е било от по-леките степени, без да е имало изпадане в пълно безсъзнателно състояние, като това леко степенно мозъчно сътресение с контузията на гръдния кош и дясното бедро са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето не опасно за живота - лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.

От заключенията по приобщените чрез прочитане четири СХЕ се установява, че подс. П., св. Ю. и постр. Д. не са употребили алкохол, психотропни, упойващи или наркотични вещества.

От заключението по приобщената чрез прочитане видео-техническа експертиза се установя, че подсъдимият П. е предоставил за управление ЛА „Рено Сафран” с рег. № Т 97 15 КТ на подсъдимата П. в 18.09. часа на 04.04.2016 год., като тя е потеглила с този автомобил, непосредствено следвана от подсъдимия П., управляващ автомобил джип с надписи.

От заключението по единичната САТЕ се установява, че радиуса на десния завой, след който процесният автомобил е напуснал пътното платно по единична непрекъсната линия е 253.9 метра; скоростта на движението му непосредствено преди произшествието е била в границите на 97 – 109 км/ч.; ЛА е бил технически изправен; максимално допустимата скорост на движение в десния завой при тези пътни условия е 145 км/ч.; при допълнително рязко завъртане на волана максимално допустимата скорост е следвало да бъде 75-93 км/ч.

Заключението по комплексната САТЕ и СМЕ установява, че пътуващите три момичета в ЛА към момента на настъпването на ПТП са били разположени по следния начин: постр. Д. - на задната седалка без поставен предпазен колан; на предната лява седалка – подс. П., управляваща ЛА, без поставен предпазен колан; на дясната предна седалка  - св. Н. Ю., също без поставен предпазен колан.

 

По реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които разкриват и изясняват обективната истина, установявайки една подробна, точна и правилна фактическа обстановка. За да достигне ди тези изводи ТОС е направил много задълбочен и подробен анализ на цялостната доказателствена съвкупност, съпоставяйки най-вече заключенията по САТЕ и комплексаната САТЕ и СМЕ /изготвени на база протоколи за оглед, скица, фотоалбуми, констатираните деформации по МПС, получените увреждания от пътуващите в ЛА момичета/ с гласните доказателства – свид. показания и обясненията на двамата подсъдими П. и П.. Възоснова на този анализ обосновано първоинст. съд е приел, че обясненията на двамата подсъдими представляват защитна теза – същите са изолирани, вътрешно противоречиви и нелогични от една страна, а от друга – в пълно противоречие с останалия доказателствен обем, поради което не ги е кредитирал.

Фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване са установени по безспорен начин от ТОС и изводите му са аргументирани много подробно, ясно и точно, като ревизиращата инстанция ги споделя изцяло.

Защитата на двамата подсъдими навежда пред състава на АС-Варна идентични възражения с тези, които вече е направила пред първоинст. съд, който е дал много обстоен и задълбочен  отговор в мотивите към присъдата. Поради това, че съставът на АС-Варна се солидализира изцяло с тях и предвид становището на различни състави на ВКС на РБ, обективирано в редица решения /Р №624/06.02.14г, І НО по КД №1963/13г; Р №321/18.01.16г, ІІІ НО по КД №807/15г; Р № 181/11.06.12г І НО по КД № 486/12г/, въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря и ”…обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като /въззивният съд/ не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото”. По-долу ще бъдат коментирани накратко изводите, до което е достигнала въззивната инстанция, както и възражения от защитата направени за първи път в хода на въззивното производство:

 

І. Двамата подсъдими П. и П. не само са се познавали, а са били в по-близки отношения, като към края на 2015г и първата половина на 2016г са поддържали почти ежедневно контакти, подс. П. е знаел, че П. е непълнолетна и е неправоспособен водач, но въпреки това й е предоставил ползването на ЛА „Рено Сафран” с рег. № Т 97 15 КТ.  Това се установява от: 1. обясненията на подсъдимата П., дадени в качеството и на обвиняема /приобщени от ТОС на основание чл.279, ал.2 във вр. с ал.1 т.3 от НПК, където същата заявява: „Той знаеше, че съм частна ученичка…….“ /; 2. показанията на св. Х. А. от ДП /приобщени от ТОС чрез прочитане на основание чл.281, ал.5 във вр. с ал.1 т.1 и 2 от НПК/; св. Н. Ю. дадени в разпита й пред първоинст. съд /, л.139 и първия на л. 140 от НОХД № 157/16/, където тя посочва: „Първият път когато дойде /подс. П./, полицаите го попитаха дали ни познава. Той каза, че познава К., че мен не ме познава. След това караха К. да лъже, че тя е откраднала колата“; св. Г., която е дала ключа от ведомственият апартамент, за да може подс. П. да се извърши ремонт, а не да се закупува мебели и да го предоставя на трето лице – на подс. П.; св. Й., С., Г., М. и Д. са дали информация за това, че подс. П. след ПТП, когато са го потърсили в дома му, е  заявил, че не знае къде е този автомобил, посочил, че много хора го ползвали, същият стоял на паркинга на бензиностанция „ЕКО“, като ключовете стояли или на таблото на автомобила или вътре в бензиностанцията. П. проявил жив интерес какво е станало, и след като разбрал, че има пострадали и са в болницата в гр. Търговище веднага тръгнал натам; 3. действията на подс. П. преди, по-време и след ПТП са косвено доказателство за знанието на инкриминиращите го обстоятелства;

 

ІІ. По време на извършване на ПТП ЛА „Рено Сафран” с рег. № Т 97 15 КТ е бил управляван от подс. П., а не от св. Ю., каквито са обясненията на подс. П. и тезата на защитата й. Това се установява от :1. показания на св. И. И., Х. Атанасов и С. Мехмедов /приобщени чрез прочитане/–полицейските служители пристигнали на местопроизшествието след станалото ПТП около 22.40 часа, всеки от които е провел разговор с подс. П. и св. Ю. и пред тримата подсъдимата е заявила, че тя е управлявала автомобила, като същото е посочила и св. Ю.; 2. заключението по комплексната съдебно медицинска и автотехническа експертиза, на обективните данни от получените телесни увреждания по частите на тялото на всяка от пътуващите в ЛА, по категоричен начин установява мястото, където е седяла всяка една от тях;вещите лица са акцентирали на полученото увреждане от подс. П.- счупването на ямката на лявата тазобедрена става- една от най-здравите кости в човешкия организъм, за счупването на която е необходим доста силен удар, от ляво, което най-вероятно е удара от шофьорската врата. Ако подсъдимата е седяла на предна дясна седалка тя не би получила такъв удар в лявата тазобедрена кост, който да причини счупване, тъй като липсва такава част в автомобила, която да причини такова нараняване ако е седяла отдясно до водача. Счупването на двете ребра и контузията на ляв и десен дроб допълнително потвърждават заключението, че именно на предната лява седалка е седяла подс. П.. Защитната теза на подс. П., че св. Ю. е управлявала ЛА в момента на ПТП се опровергава отново от констатациите на вещите лица, предвид получените от св. Ю. увреждания - контузия на глава и гръдния кош, контузия на дясното бедро със силна палпаторна болка в областта на дясното бедро от вътрешната страна, които наранявания е невъзможно да са получени, ако Ю. е била на мястото на водача;

 

Правилно и обосновано ТОС е кредитирал показанията на Н. Ю., Й., С., М., Д., Г. и Х. А. /при последната от ДП / като непротиворечиви, безпристрастни и логични. Полицейските служители са имали непосредствени впечатления както от реакцията и действията на подс. П., така и тези на подс. П. и св. Н. Ю. непосредствено след ПТП. Добросъвестността на св. Ю., както и достоверността на показанията й, се доказва и подкрепя от заключението по коментираната по-горе комплексната съдебно медицинска и автотехническа експертиза досежно получените от нея увреждания, изключващи възможността тя да е управлявала ЛА по време на ПТП.

Колкото до възраженията на защитата на подс. П. /направени в допълнението към жалбата/, за това, че при извършване на разпита на св. Х. А. на ДП е допуснато съществено процесуално нарушение /св. не е била информирана за правата й по чл. 236 ал. 1 и 2 от НПК/ и поради това следва този протокол да се изключи от доказателствения материал, въззивният съд, както впрочем и първоинстанционният, не намери опора на същото в материалите по делото. Св. А. е била разпитана на 13.05.2016г – т. 2, л. 27 от ДП, обстоятелството, че са й били разяснени всички права се установява от факта на положения от нея подпис непосредствено след снемане на самоличността й и започване на самия разпит, като всяка страница от отразеното в протокола е подписана лично от свидетелката, вкл-но и след приключване на разпита. В този смисъл няма пречка показанията на свидетелката да бъдат четени и при преценка на съда, приобщени към доказат. материал на делото. Именно такъв е бил подходът на първоинст. съд: т. к. в хода на първоинст. съдебно следствие св. А. е дала показания, съществено различаващи се от депозираните вече такива в хода на ДП, ТОС е констатирал този факт и ги е приобщил чрез прочитането им, на основание чл.281, ал.5 във вр. с ал.1 т.1 и 3 от НПК, като е приел, че имено тези показания на св. А. се отличават с последователност и логичност и кореспондират с всички други доказателства. Поради това и възраженията на защитата следва да се разглеждат през призмата на наличие на интерес у двамата подсъдими за подкрепа на защитните им тези, които обаче се опровергават от показанията на тази свидетелка, които тя е дала на ДП, а не в хода на съдебното следствие пред ТОС.

Като неоснователно се преценява от състава на АС-Варна и възражението, направено в допълнението към жалбата, за това, че в САТЕ в.л. инж. Жеков, без да му е поставена задача, е посочило като отговор № 5 разположението на возещите се в автомобила. На първо място, следва да се подчертае, че ТОС е коментирал вече това възражение, наведено и пред него, приемайки, че действително в. л. е излязло извън сферата на своята компетентност и на поставените задачи, поради което законосъобразно е  изключил от доказателствената съвкупност отговора на пета задача от експертизата. Това обаче не означава, че заключението в останалата му част не следва да се цени като обективно и обосновано. Напротив, както първоинст. съд, така и настоящата инстанция кредитира същото като правилно, обосновано и компетентно дадено. Обсъждайки това заключение /л. л. 85-92 от т. ІІ на ДП /с изключение отговора на пета задача по експертизата/, ТОС обосновано е приел, че скоростта на движение на ЛА, управляван от подс. П. непосредствено преди ПТП е била в границите над разрешената такава от 90 км/ч, а именно - 97-109 км/ч., навлязла е в десен завой и без причина е започнала да върти волана на ляво и на дясно.

 

С оглед на изложеното въззивната инстанция намира, че липсват основания да се твърди необоснованост или допуснати съществени процесуални нарушения в хода на провеждане на съдебното производство, а на тази база и при формиране на вътрешното съдийско убеждение. Защо приема за осъществени именно тези факти, ТОС подробно се е мотивирал, след анализ на цялата доказателствена съвкупност и обсъждане на несъществените противоречията в нея, без да са допуснати процесуални нарушения при събирането и проверката на тези доказателства.

 

На база на правилно установената фактология по делото, ТОС е достигнал и до частично законосъобразни правни изводи. С действията си двамата подсъдими П. и П. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.3 б. „б“ във вр. с ал.1 вр. с чл.342, ал.1 от НК, а именно:

 

-подс. К.П. и във вр. с чл.63, ал.1 т.2 от НК, като непълнолетна, но разбираща свойството и значението на извършеното и можеща да ръководи постъпките си, на 04.04.2016 год. на път ІІ-51 от гр. Търговище към гр. Попово при управление на ЛА „Рено Сафран“ с рег. № Т 97 15 КТ без да има необходимата правоспособност нарушила правилата за движение по смисъла на чл.20, ал.1 и от ЗДвП – не е контролирала непрекъснато управляваното МПС и по непредпазливост причинила смъртта на В.И.Д. на 19 години.

Първоинст. съд е приел, че подс. е нарушила и разпоредбата на чл.150 ЗДвП – управлявала е МПС без да е правоспособен водач, но този извод не може да бъде споделен, т. к. това нарушение поначало е предвидено като квалифициращо обстоятелство в нормата на чл.343, ал.3 от НК, поради което в тази част подс. следва да бъде оправдана.

 

Предвид установеното чрез заключението по САТЕ, преценката на  първоинст. съд за това, че подс. П. е нарушила разпоредбата на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП се споделя от въззивната инстанция: неконтролирането непрекъснато на управляваното МПС от подс. П. е в пряка причинно-следствената връзка с настъпилото произшествие. Като не е притежавайки съответните умения на водач, при навлизането в десен завой,подс. рязкото е извъртяла волана на ЛА в ляво и вдясно, като е загубила управлението му, след което е напуснала пътното платно, което е довело до съставомерният резултат на престъплението. Установената скорост на управляваното МПС непосредствено преди ПТП е била в границите на 97-109 км/ч., а от  приобщените чрез прочитане на основание чл.283 от НПК протоколи за оглед на местопроизшествието в районна на произшествието се установява, че не е имало ограничение на скоростта. Следователно, максимално разрешената скорост на леките автомобили извън населените места е 90 км/ч. Безспорно е, че подсъдимата е управлявала ЛА, превишавайки максимално разрешената скорост, т. е. в нарушение чл.21 от ЗДвП, каквото обвинение не е било предявено.От заключението обаче на в. л. Жеков – т. 2 л. 87 от ДП се установява, че максимално допустимата скорост на движение в десен завой при конкретните пътни условия е 145 км/ч, т. е. един опитен водач, макар нарушавайки чл. 21 от ЗДП, би овладял МПС и не би допуснал ПТП. В настоящия случай обаче, подс. е била неправоспособен водач, при липса на всякакъв опит за управление на МПС в съчетание с установената  скорост непосредствено преди навлизане в десен завой в границите на 97-109 км/ч и неадекватната й реакция с рязко завъртане на волана са довели до липсата на постоянен контрол над ЛА, в резултат на което е настъпило ПТП. Поради това и не могат да бъдат възприети доводите на защитата на подс. П., че съставомерният резултат е в пряка причинно-следствена връзка с нарушение на нормата на чл. 21 от ЗДП.

 

Изложеното от първоинст. съд във връзка със несъставомерността на действията на подс.П. по ал. 2 на чл. 20 от ЗДП са правилни и също споделят от състава АС-Варна.  

 

От субективна страна, деянието е извършено от подс. П. при форма на вина- непредпазливост във вид на престъпна самонадеяност.

 

- подс. П.П., за това, че на 04.04.2016 год. в 18.10 часа, в района на бензиностанция „Еко“ в гр. Търговище нарушил забраната на чл.102 от ЗДвП – като водач на лек автомобил „Рено Сафран“ с рег. № Т 97 15 КТ предоставил МПС-то на неправоспособния водач К.П.П. и с това деяние около 22.30 ч на път ІІ-51 на около 1 км преди с. Светлен, общ. Попово като независим съпричинител с подс. К.П.П. по непредпазливост причинил смъртта на В.И.Д. на 19 години.

 

Първоинст. съд е приел, че подс. П.П. е нарушил нормата на чл.102 от ЗДвП, като е предоставил ЛА за управление  на неправоспособен водач подс. П.. Това нарушение е в пряка причинно-следствена връзка с действията на подс. П., довели до ПТП и смъртта на постр. Д..

Всички описани  правни елементи на престъпния състав, осъществен от двамата подсъдими при условията на съпричиняване на вредоносния резултат са много подробно извлечени и описани от първоинст. съд: налице са три независимо извършени неправомерни действия – едно от страна на подс. П., който с предоставянето на автомобила на неправоспособно лице е дал възможност за настъпване на общественоопасните последици от момента на предаване на владението на превозното средство, а наравно с него подс. П. е причинила последиците като субект, който е управлявал автомобила и е нарушила правилата за движение. С допускане на гореописаното нарушение (чл.102 от ЗДвП) подсъдимия П. е поставил в пряка причина връзка всички бъдещи общественоопасни последици, настъпили при или вследствие на управление на автомобила, независимо дали те са предизвикани само от допуснати впоследствие от него нарушения на ЗДвП, или са последица извън контрола му – и то защото при настъпване на съответния престъпен резултат от нарушаването на ЗДвП, престъпно може да е всяко поведение, което е предпоставка за този резултат и без което той не би настъпил. В тази връзка като неоснователно следва да се коментира възражението на защитата на подс. П., направено пред въззивната инстанция, че след като подс. П. е оставила ЛА на бензиностанция „ЕКО“, когато се е прибрала, на практика е прекъсната причинно-следствената връзка с настъпилия съставомерен резултат, т. к. уговорката с подс. П. е била подс. само да се прибере до града, а не да продължи във времето да ползва МПС.  Предоставящият управлението на едно МПС на неправоспособно лице, поставя причината за възможно настъпване на вредните последици от момента на предаване владението на МПС, като наравно с него причинява последиците и този, който управлява и поради нарушаване на правилата за движение причинява общественоопасните последици, съгласно константата съдебна практика. Направената уговорка между двамата подсъдими към момента на предаване владението на ЛА от П. на П., по никакъв начин не ограничава или не оневинява подс. П.. Последният е знаел, че подс. П. не е правоспособен водач. За него е съществувало задължението да знае или да бъде убеден, че подс. П. е правоспособен водач, като в случая е без значение, какво тя самата твърди.       Самите действия на подс.П. непосредствено след предоставянето на ЛА на П. /потеглил е след нея с джипа си и е карал в продължение на повече от 20 километра до с. Дралфа, общ. Търговище за да се убеди, че тя се справя/, както и уговорката им да не управлява ЛА в гр. Попово, а да го остави на бензиностанцията на влизане в града, еднозначно налагат извода да това, че подс. П. към момента на предоставяне на ЛА на подс. П. е знаел, че тя не е правоспособен водач.

От субективна страна, деянието е извършено от подс. П. при форма на вина- непредпазливост във вид на небрежност.

 

Както пред първоинст. съд – ТОС, така и пред въззивната инстанция, защитника на подс. П./ в жалбата/ е развил доводи за наличието на „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК, изключващо вината. Това становище на защитника основателно и мотивирано е било отхвърлено от първоинст. съд чрез позоваване на практиката на ВКС на РБ, и в частност на Р № 659 по н.д. № 502/93 г. на І н.о. и др., съгласно което небрежността е вид непредпазлива вина, а случайното деяние е изключващо вината обстоятелство. Общото между двете хипотези, че деецът обективно е причинил престъпния резултат без субективно да е съзнавал това. Различното е, че при небрежността деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасния резултат, а при случайното деяние той не е бил длъжен или ако е бил длъжен, не е могъл да го предвиди. В настоящия случай подс. П. е извършил деянието при форма на вина непредпазливост във вид на небрежност., т. е. той е могъл и бил длъжен  да предвиди общественоопасния резултат.

Предвид на всичко изложено по-горе, твърденията в жалбите за недоказаност на деянията, вменени на двамата подсъдими П. и П. се явяват неоснователни.

 

Относно необходимостта от ревизиране на наложеното  наказание: Първоинст. съд е изложил задълбочени мотиви във връзка с индивидуализацията на наказанията и на двамата подсъдими, с които въззивната инстанция се съгласява отчасти.

 

Деянието на подс. П. се отличава с висока степен на обществена опасност, докато тази на личността й е ниска; тя не е осъждана, изразила е искрено съжаление за случилото се и настъпилата смърт на приятелката й- постр. Д.;  налице са и разнопосочни характеристични данни за нея, но като цяло налагащи извод за желание за самообучение и дългосрочно лично и професионално развитие; от друга страна, следва да се отчете, че подс. П., поемайки владението над ЛА от подс. П., знаейки, че е неправоспособен водач, е проявила сериозна престъпна упоритост при управлението му – първоначално от гр. Търговище до гр. Попово, повторното връщане и управление на автомобила в тъмната част на денонощието; не следва да се пренебрегва и факта, че в резултат на безотговорното отношение и престъпно поведение на подс. П. е починало съвсем младо момиче - на 19 години, чийто съзнателен живот едва е започвал.

Изложеното по-горе дава основание на настоящата инстанция да определи наказанието на подс. П. при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства /при лек превес на отегчаващите такива/, съответно и след редукция по реда чл.63, ал.1 т.2 от НК на наказанието, предвидено в нормата на чл. 343 ал. 3 б “б“ от НК, а именно – на лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ.

 

Предвид критериите по смисъла на чл.54 НК, на целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, както и с оглед принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал. 3 НК, настоящата инстанция счита, че наказанието не следва да се изтърпява ефективно от подс. П. – тя е съвсем млад човек - 18 годишна, няма противообществени прояви, не е осъждана и поради това не се налага да търпи ефективно наказанието лишаване от свобода. Отложено по реда на чл. чл. 69 вр. чл. 66 ал. 1 от НК с максимален изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, то би подействало възпитателно и възпиращо на подсъдимата.

В този смисъл искането на ч. обвинител П. за увеличаване на наложеното от първоинст. съд наказание лишаване то свобода  се явява неоснователно.

 

Извършеното от подс. П. се отличава също с висока степен на обществена опасност, докато тази на личността му е ниска; същият е с чисто съдебно минало /за първото деяние реабилитиран е по право, а по второто е освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК/, налични са и добри характеристични данни /приложени в приобщеното от ТОС ЧНД 65/2016 год./; пред настоящия състав на съда подс. П. е изразил искрено съжаление за извършеното от него и  настъпилата вследствие на това смърт на едно младо 19 годишно момиче. Не може да се сподели виждането на ТОС, че следва да се цени като  отегчаващо отговорността обстоятелство фактът на предоставяне на неправоспособно лице управлението на МПС на разстояние около 37 километра, т. к. именно в това се състои нарушението на ЗДвП, запълващо бланкетната норма на чл. 343 от НК, намиращо се в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия общественоопасен резултат. Гореизложеното дава основание на настоящата инстанция да определи наказанието на подс. П. при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и при липсата на отегчаващи такива в минимално предвидения от закона размер , а именно – лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Това наказание подс. П. също не следва да изтърпява ефективно. Предвид естеството на извършеното от него нарушение на ЗДвП и степента на съпричиняване на вредоносния резултат, както и характеристичните данни за него, би било справедливо изтърпяването на наложеното наказание да бъде отложено с максимален изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, който ще има възпиращо и превъзпитателно действие спрямо него.   

Наложеното от първоинст. съд кумулативно наказание по чл.343г от НК - лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години, предвид изложеното по-горе, също следва да бъде намалено на три години. Твърденията на подс., че професията му е свързана с управление на МПС и той се нуждае от ЛА, както и обстоятелството, че няма налагани наказания за нарушения на разпоредбите на ЗДП, не могат да доведат до по-чувствително занижаване на размера на това наказание, предвид естеството на извършеното престъпление и настъпилия вредоносен резултат.

 

 По отношение гражданско-осъдителната част на присъдата:

За да прецени основателността и на предявения иск от наследника на пострадалата В. Д. – баща й И.П., първоинстанционният съд е съобразил наличието на пряка причинна причинна връзка между виновното поведение на двамата подсъдими и настъпилия вредоносен резултат – смъртта пострадалото момиче.

Правилно ТОС е отчел и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна постр. В. Д. - същата е знаела, че подсъдимата П. е неправоспособен водач, но въпреки това се е качила в управляемия от подс. автомобил.

От друга страна гр. ищец П., като баща на пострадалата е претърпял морални болки и страдания от загубата на детето си. Доколко често той и пострадалата са поддържали отношения /с оглед различното им местоживеене/, въпреки усилията на първоинст. съд да събере доказателства в тази насока, не е от особено съществено значение само поради наличието на един единствен факт - гр. ищец П. е загубил своето дете и безспорно той е понесъл и ще продължава да понася тежко загубата му. Поради това и  с оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД, както и критерия за справедливост, настоящата инстанция намира, че размера на дължимото обезщетение от двамата подсъдими П. и П. в полза на гр. ищец П. следва да бъде редуциран, като бъде увеличен на 35 000 лева, което двамата подсъдими дължат поотделно, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2016г до окончателното им изплащане.

 Предвид увеличеният размер на дължимото обезщетение, следва да бъде увеличена и дължимата д. т. от двамата подс. в размер от по 1400 лева за всеки от тях.

Двамата подсъдими П. и П. дължат на гр. ищец П. и направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, възлизащо общо в размер на 1500 лева, т. е. по 750 лева дължимо по отделно от всеки от тях.

 

При служебната проверка на присъдата, съставът на АС-Варна констатира, че неправилно св. Н. Ю. е била конституирана от първоинст. съд като ч. обвинител: действително, в резултат на ПТП тя е получила  лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Тези увреждания обаче не са елемент от фактическият състав на престъплението по чл. 343 ал. 3 б. “б“ от НК, предмет на обвинението и на настоящото наказателно производство срещу двамата подсъдими П. и П.. В разпоредбите на чл. 74 ал. 1 и чл. 76 от НПК законодателят борави с понятието „пострадал от престъплението“, а не от деянието. В този смисъл становището на ТОС, застъпено в определението му от 27.10.2016г /л.108 от НОХД/, с което допуска до участие в процеса св. Ю. като ч. обвинител се явява неправилно. Участието на тази страна обаче по никакъв начин не е засегнало правата и интересите на двамата подсъдими, поради което и не може да се разглежда на плоскостта на съществени нарушения на процесуалните правила.

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира други нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с. з., / които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда, поради което и на основание чл. 334 т. 3 вр. чл. 337 ал. 1 т. 1 и ал. 3 пр. 2 от НПК, настоящият състав на АС-Варна  

 

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъда № 13 на Търговищкия  окръжен съд по НОХД № 157/16г. по описа на същия съд, постановена на 02.11.2016г.

- в наказателно-осъдителната й част като НАМАЛЯВА наложените наказания лишаване от свобода на подсъдимите както следва:

 

1. на подс. К.П. на ТРИ ГОДИНИ, което наказание на основание чл. 69 ал.1 вр. чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ години, като я оправдава и по първоначалното обвинение, да е извършила нарушение и на чл. 150 от ЗДвП;

 

2. на подс П.П. на ТРИ ГОДИНИ, което наказание на основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ПЕТ години; намалява и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години на три години;

 

-              в гражданско-осъдителната й част, като УВЕЛИЧАВА  размера на дължимите поотделно от двамата подсъдими К.П. и П.П. обезщетения в полза на гр. ищец И.П. на 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева.

 

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ.

 

ОСЪЖДА подсъдимите П. и П. да заплатят в полза на Държавата д. т. върху увеличения размер на уважените гр. искове  в размер от по 1400 лева за всеки от тях, както и в полза на гр. ищец И.П. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, в размер от по 750 лева дължимо по отделно от всеки от тях.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.