Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  55/15.03.           Година  2016                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                    Наказателно отделение

На единадесети февруари                     Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар Г.Н.

Прокурор Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

НДВ № 463 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.

Образувано е по искане на осъдения по НОХД № 19/2015г. на Районен съд гр. Разград З.И.А. и има за предмет влязлата в законна сила присъда № 165 от 21.04.2015 г., потвърдена по ВНОХД № 207/2015 г. с решение № 71/28.10.15г. на Окръжен съд – Разград. На основание допуснати в хода на наказателното производство абсолютни съществени процесуални нарушения, доводи по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, се иска възобновяване на производството, отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане в определен от контролната инстанция стадий. Искането е аргументирано с категорично несъгласие с негодния обвинителен акт, с позоваването на негодни доказателствени източници и приетите изводи, основани не на доказателствата по делото, а на предположение – в нарушение  на правилата на чл. 13 и чл. 14 от НПК. В проведеното открито с.з. защитникът поставя акцент върху постановеното осъждане по две взаимноизключващи се изпълнителни деяния – дали е управлявал с несъобразена или с превишена скорост, което ограничава правото на защита на доверителя му, изразява неяснота и нарушава приетото от закона и практиката.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането за основателно. Намира, че и в двата съдебни акта не е ясна волята на съда относно приетото за нарушено правило за движение. Отчита, че е налице още едно основание за отмяна на въззивния съдебен акт – липсата на отговор по наведените пред инстанцията възражения от защитата.

Осъденият А. поддържа становището на адвоката си и моли съда да вземе справедливо решение.

Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваните присъда и потвърждаващо я решение съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното:

С присъда № 165/21.04.2015г., постановена по НОХД № 19/15г., Разградският районен съд признал подсъдимия З.И.А. ***, за виновен в това, че на 17.07.2014г. в гр.Кубрат, при управление на МПС- лек автомобил Ауди 80 с рег.№ РР 4386 АК,  нарушил правилата за движение по пътищата- чл.5, ал.2, т.1 и ал.3, т.1, чл.20, ал. 1 и ал.2, чл.21, ал.1, чл.23, ал. 1 от ЗДвП и чл. 3, т.1 и т.2 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г.Г.И., изразяваща се в разстройство на здравето с временна опасност за живота, поради претърпяната тежка черепно-мозъчна травма, трайно затруднение на движението на левия горен крайник, поради счупване на лакетната кост на лявата предмишница и трайно затруднение движението на дясната ръка, поради пареза от мозъчната контузия, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 2.10 промила - престъпление по чл.343, ал.3 пр.1, б.а пр.2 във вр. с ал.1, б.б пр.2 във вр. с чл.342, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1г. и 6м., чието изпълнение отложил за изпитателен срок от 3 години; на основание чл.343г от НК му наложил наказание лишаване от право да управлява MIIC за срок от 2г. и 6м., като зачел времето през което е бил лишен от това право по административен ред. Със същата присъда го признал за невинен и оправдал в частта на обвинението досежно нарушаване правилата за движение по чл.42, ал.1, т.1 и т.2 и ал.2, т. 1 и т.3 от ЗДвП.

Присъдата била обжалвана от защитника на подсъдимия. Въззивното производство протекло по ВНОХД № 207/15г. на Окръжен съд гр. Разград. В изпълнение исканията на подсъдимия и неговия защитник съставът назначил допълнителни АТЕ и СМЕ, заключенията по които приобщил. С Решение № 71/28.10.15г. присъдата била потвърдена изцяло и влязла в сила. Съобщението за изготвяне на решението било връчено на подс. А. на 03.11.15г.

Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от осъден, имащ право на такова искане и в законния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК – на 08.12.15г., срещу присъда, непроверена по касационен ред, поради което е допустимо. Разгледано по същество се явява неоснователно по следните съображения:

По делото не се установяват процесуални нарушения както по установяване на правно значимите факти, така и по приложението на материалния закон и не са налице основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК за възобновяване на производството.

1. Становището на защитата на осъдения, подкрепено от представителя на въззивната прокуратура, че в обвинението по влязлата в сила присъда е допуснато противоречие и неяснота с включването на взаимноизключващи се правила за движение е необосновано от фактическа и правна страна. В искането е претендиран такъв порок и при изготвяне на обвинителния акт.

В разглежданите съдебните актове е проведен достатъчен анализ между предписаното и дължимо поведение по чл. 20 от ЗДвП и по чл. 21 от ЗДвП и е обобщено, че А. не се е съобразил с тях редом с останалите нарушения на задълженията си като водач на МПС. Когато от конкретните факти се установява едновременното загубата на контрол, управление с несъобразена с факторите по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП скорост и превишената по чл. 21 от ЗДвП и причинната връзка на всяко от тези нарушения с престъпния резултат, то те задължително следва да бъдат отразени в бланкетната норма на чл. 343 от НК. В този смисъл е налице стабилна съдебна практика – като е достатъчно да бъдат посочени – Решение № 43/26.02.15г. на ВКС, І н.о., Решение 212/26.04.10г. на ВКС, ІІІ н.о., Решение № 325/16.06.11г. на ВКС, І н.о.

Управлението в тъмната част на деня е налагало водачът да се съобрази с възможностите на автомобила, спецификата на осветеното от него напред пространство – 60м, като запази възможността си да спре безопасно в тази зона. Така е и напр. в Решение №16 от 15.01.1986 година по н.д.№587/85г., ІІІ н.о. - «Водачите на МПС са задължени да наблюдават непрекъснато пътната обстановка и да съобразяват скоростта си на движение с нея. При управление на МПС нощем по неосветен участък от пътя максимално допустимата скорост се намалява … до предели, които дават възможност на водача да спре в рамките на видимостта пред него.».  С оглед заключението на допълнителната АТЕ, назначена от въззивната инстанция движението с допустимата за населеното място зона /около 47 км/ч/– е позволявала безопасно спиране в зоната осветена от късите светлини на л.а. В конкретния случай – подс. А. не е управлявал л.а. със скорост, която да му е позволявала да спре движейки се в населено място, където очакването от поява на опасност е дължимо. Неправилните му решения като водач на МПС са обосновали движението на МПС едновременно с несъобразена и неразрешена скорост и са предпоставили настъпването на тежките последици за пострадалия.

С оглед на изложеното и настоящия състав подкрепя становището на инстанциите по същество за допуснатите от осъденото лице конкретни нарушения на правилата за движение.

2. А. От липсата на отразяване в обвинителния акт, че са налице веществени доказателства, защитникът прави извод, че л.а. на А. и велосипедът на пострадалия нямат такъв статут. По силата на закона обаче, чл. 109 от НПК, и двете ППС са веществени доказателства, тъй като по тях се намират следи от престъплението. В протокола за оглед е отразено, че не са иззети и приложени такива доказателства, но за двете ППС е посочено, че са оставени на отговорно пазене в РУП-гр. Кубрат. Видно е, че водачът и близките на пострадалия не са се противопоставили на това действие. Безспорно в НПК не е уредено предаването на отговорно пазене, но фактическото извършване на действието и мястото, където е било осъществено съхранението на л.а. и велосипеда, са гарантирали именно събирането на последваща, значима за разследването информация. Макар и да е било допуснато нарушение, то не е съществено, тъй като не е ограничило правото на защита на участниците в ДП, напротив – предоставило е възможност на вещото лице да се запознае с превозните средства и да прецизира констатациите по протокола за оглед.

Б. Вещото лице, натоварено с изготвянето на АТЕ, е имало право да се запознае с материалите от значение за експертизата. Понятието „материали” не означава само „хартиените” източници на доказателства. След като е имал възможност да огледа транспортните средства, участвали в произшествието, експертът е бил длъжен да съобрази изводите си с тях.

Не съществува процесуално задължение при извършеното от вещото лице проучване да присъстват поемни лица, нито действието да бъде оформено в протокол за оглед. Съществувала е възможност експертът да поиска от водещия разследването да се организира допълнителен оглед на ППСтата, но неизвършването на такъв не подронва процесуалната стойност на данните по АТЕ. По подобен начин вещото лице може да посети и самото местопроизшествие, да направи допълнителни изчисления, да прецени допълнителни ориентири и т.н. Интересите на възложеното му изследване и обосноваността на заключението налагат търсените в производството специални знания да бъдат предоставени в максимална степен.

В. Съзряното от защитата несъответствие между размерите на побитостите по предния капак на л.а. не налага извод за допуснато процесуално нарушение. При извършения в нощните часове първоначален оглед е обяснимо непрецизното определяне на конкретните размери на хлътване на предния капак на л.а. По фотоснимките се установява значителното отнемане на прах по предницата на автомобила, състоянието на предното стъкло. Хлътването на капака не е единствената следа от съприкосновението между л.а. и тялото на пострадалия.

Последващото оглеждане на автомобила е уточнило действителната побитост. А въззивната инстанция е подложила на внимателен анализ значението на това различие между огледния протокол и АТЕ, като е събрала относими специални знания. Видно от допълнителното изследване на в.л. Гелков и разясненото от него в с.з. – деформациите имат значение само за изясняване механизма на произшествието, но не са определящи за скоростта на движение.

Следва да се отбележи, че в сезиращото настоящото произнасяне искане защитата не е оспорила по същество изводите на назначената в хода на въззивното производство експертиза.

3. Според искателя, въззивната инстанция е тълкувала превратно показанията на свидетелите, които са били с него след произшествието, и е направила извод за наличие на пияно състояние преди този момент по предположение.

Подобно твърдение е изолирано от задълбочения анализ на значимите факти от въззивната инстанция. Показанията на единствения свидетел, пътувал с осъденото лице, свид. Русев, са преценени съответно на съдържащата се в тях доказателствена стойност в различните етапи на производството. Свидетелят е заинтересован от защитната позиция на извършителя, показанията му не са стабилни, логични и последователни.

Свид. Владимир А. пресъздава обясненото от водача – негов колега, : „Спомена, че е употребил ракия малко количество от шише, с което се е напръскал по лицето.". Установяването на противоречие с обясненията на подс. А. – че е изпил най-малко 300 г ракия, не е затруднено. Съобщената пред този свидетел предходно изпита бира – не е отбелязана от водача пред медицинското лице при попълване протоколът преди вземане на кръвната проба.

Изводите на РС, допълнени от анализа на доказателствата от въззивната инстанция съвкупно очертават категоричната основа за приемане на квалифициращия признак по чл. 343 ал. 3 от НК – пияно състояние. Не се касае за предположения, а за убедително очертана верига от доказателства – гласни, писмени и експертни.

Замерването с техническото произшествие е било предприето своевременно след запазване на местопроизшествието от първия екип. Свид. Вл. А. е дошъл по-късно в 22.40ч., заварил е трима човека при водача и в тяхно присъствие е взел качествената положителна проба в 23.08ч. Изготвил е талон за вземане на проба и е отвел подсъдимия до болничния център, където в 23.55ч. е била взета кръв от водача А..

Никой от присъстващите не е уведомил свид. Вл. А., че изследването с техническото средство ще бъде опорочено, тъй като водачът погрешно е пил ракия, а не вода. Твърденията за обратното от страна на подс. А. са и фактически невъзможни с оглед пристигането на екипите на Спешна помощ и МВР, в чието присъствие той не е могъл да пие и да се пръска с ракията незабелязано.

От основно значение е документът „Протокол за медицинска експертиза за употреба на алкохол или друго силно упойващо вещество” при съставянето на който водачът е отрекъл употребата на алкохол и е поставил подписа си. /Този източник на доказателства също не е опроверган по искането, предмет на настоящото производство./ Противопоставянето в по-късен етап на резултатите от химическата експертиза е провокирало изграждането на защитната позиция в търсене на „логично” обяснение за наличието на установения алкохол и времевото „изтегляне” на употребата му след факта на престъплението.

Всички доказателства, относими към фактическата основа да се приеме пияно състояние на водача, са били обсъдени от страна на решаващите съдилища. Не се установява нарушение на принципите по чл. 13 и чл. 14 от НПК. Данните по СМЕ от въззивната инстанция за по-голяма стойност на наличното у осъденото лице алкохолно съдържание /както и досежно параметрите на скоростта по допълнителната АТЕ/ правилно не са били включени в диспозитива по осъдителната присъда, доколкото не е имало протест и реално новоустановените детайли по фактическите положения отежняват положението на подсъдимия.

4. Според представителя на въззивната прокуратура в решението на въззивната инстанция не са били разгледани възраженията на защитата, сочещо на липса на мотиви. Не се установява основание за подобен извод, тъй като:

А. По въззивната жалба, сезираща инстанцията, защитата е имала множество несъгласия с приетото от РС, счела е, че фактическата обстановка е неизяснена. Необходимите гаранции за максимално осъществяване на правото на защита на подсъдимия съставът на ОС Разград е предоставил уважавайки депозираните искания и защитникът му не е отправил нови преди приключване на въззивното следствие.

Б. Възраженията на защитата в хода на пренията пред въззивната инстанция са били разгледани и по тях е изложен дължимият от съда коментар в решението на състава. Доказателственият материал е позволил допълването на значими за признаците на състава положения. Принципните разлики в отношението на защитата и съда към стойността на отделни доказателства, приложимия материален закон и обема на нарушените специални правила за движение, не налагат извод, че съдът е постановил неправилен и незаконосъобразен акт.

Съобразеното от съдебните инстанции по фактите и по правото е при спазване на процесуалните изисквания без да са били допуснати слабости при формиране на вътрешното убеждение и установяването на обективната истина по делото. Не се установяват съществени нарушения по чл. 348 ал. 1 т. 1-3 от НПК, поради което и искането за възобновяване на производството следва да бъде оставено без уважение.

Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК, Варненският апелативен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения З.И.А. за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влязлата в законна сила присъда № 165 от 21.04.2015 г., потвърдена по ВНОХД № 207/2015 г. с решение № 71/28.10.15г. на Окръжен съд – Разград.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

председател :                       членове :1.                          2.