Р Е Ш Е Н И Е

 

61

 

гр.Варна,  05.04.2017 г.

 

В     ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на трети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при участието на прокурора СВЕТЛА КУРНОВСКА и секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНОХД № 464 по описа на ВАпС за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по жалби:

·       от подс.И.А. и неговия служебен защитник адв.Ф.Л.

·       от подс.М. Асенова и неговия служебен защитник адв.С.Б.

·       от подс.Р.А. и от служебния му защитник адв.Н.В.

против присъда № 10/07.10.2016 год., постановена по НОХД № 194/2015 г. описа на Окръжен съд – Търговище.

С атакувания съдебен акт подсъдимите М.А.А., Р.И.А. и И.А.А. са били признати за виновни в това, че на 16.02.2011 год. в с. Памукчии, обл.Шумен, в съучастие помежду си М.А. и Р.И.А. – съизвършители, а И.А.А. - помагач,  направили опит да отнемат сумата от 17 /седемнадесет/ лева от владението на А.А.Р. от с. Памукчии, с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, и деянието е останало недовършено по независещи от волята му причини – грабеж, придружен с убийство на А.А.Р. – на 88 години, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив за М.А. и И.А..

ОС Търговище е наложил и следните наказания:

·              на М.А. на основание чл.199, ал.2, т.2, предл. 1-во, вр. ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал. 2, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“б” и чл. 54 от НК - ШЕСТНАДЕСЕТ години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС  да търпи при първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от закрит тип; на основание чл.59 ал.1 от НК съдът е зачел предварителното задържане на подсъдимия М.А.А. от 18.02.2011 год. до влизане да присъдата в сила.

·              на Р.А. на основание чл.199, ал.2, т.2, предл. 1-во, вр. ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 и чл. 54 от НК - ДВАДЕСЕТ години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС  да търпи при първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от закрит тип; на основание чл.59 ал.1 от НК съдът е зачел предварителното задържане на подсъдимия Р.И.А., считано от 18. 02. 2011 год.  до влизане на присъдата в сила.

o      на И.А. на основание чл.199, ал. 2, т. 2, предл.1-во,  вр. ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал.1, вр. чл. 20 ал. 4, вр. чл.18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б. “б” и чл. 54 от НК -  ОСЕМНАДЕСЕТ години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да търпи при първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от закрит тип; на основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е зачел предварителното задържане на подсъдимия И.А.А., считано от 18. 02. 2011 год. до 09. 03. 2012 год. и от 14. 05. 2013 год. до влизане на присъдата в сила.

ОС Търговище се произнесъл и по отношение на сторените по делото разноски, възлагайки ги за заплащане от тримата подсъдими, както и се произнесъл по съдбата на веществените доказателства.

Във въззивните жалби и на тримата подсъдими и на техните защитници се развиват оплаквания за недоказаност на причинната връзка между поведението на тримата въззивници и настъпилата смърт на пострадалата. Защитата на подс.Р.А. оспорва изводите на ТОС, че именно той е упражнил насилието върху пострадалата, като излага становище за опороченост на действията по изземване на веществените доказателства, подкрепящи обвинителната теза.

Защитата на подс.М.А. твърди, че по отношение на него е налице ексцес, тъй като докато той е търсел ценности из дома на пстрадалата, без неговото знание и съгласие, неговият съпроцесник Р.А. е упражнил принуда извън необходимото за осъществяването на грабежа и в резултат на която настъпила и смъртта на пострадалата. Защитата пледира поведението на М.А. да бъде квалифицирано като опит към обикновен грабеж.

Защитата на подс.И.А. бланкетно твърди във въззивната жалба наличието на основания по чл.334, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

В съдебно заседание въззивните жалби се поддържат от защитниците като се развиват пространни оплаквания за допуснати процесуални нарушения при събирането на доказателствата на досъдебната фаза и недоказаност на обвинението.

Представителят на Апелативна прокаратура Варна изразява становище за неоснователност на жалбите. Намира, че по делото са налице достатъчно доказателства, които да установяват участието на всеки от тирамата подсъдими в събитията, развили се в дома на пострадалата на инкриминирата дата.

В последната си дума въззивниците заявяват, че желаят делото да бъде върнато за ново разглеждане, тъй като не били убийци.

От фактическа страна въззивната инстанция намира за установено следното:

         През 2011 год. пострадалата А.Р. била на 88 години и живеела сама в с. Памукчии, обл. Шумен, в къщата си на ул. „Кишинев” № 1. В с. Памукчии живеела и св. Е.С., дъщеря на пострадалата. Тя обитавала друг имот на ул.”Стара планина” № 8. На 16.02.2011 год. св. Сали била до около 18.00 ч. в дома на майка си и след което се прибрала в нейната си къща.

Подсъдимите М.А., Р.А. и И.А. ***. Били безработни, осъждани за престъпления против собствеността, а подс. Р. А. – и за престъпление против личността.

Подс. И.А. е баща на подс. Р.А. и живеели заедно в едно домакинство. Подс. М.А. пък е братовчед на подс. И.А. и живеел в друга къща в с. Преселка. И тримата били безработни и основно се препитавали от събирането на отпадъчно желязо и кражби – видно от богатото съдебно минало и на тримата.

На 16.02.2011 год. в тъмната част на денонощието, тримата отново решили да извършат кражба. Инициатор за това бил подс.Р.А., който споделил на подс. М.А., че има информация, че в съседно село – с. Памукчии, живеела стара жена, която имала много пари. Решили да отидат до дома на тази жена и да извършат кражба, но се нуждаели от транспорт. Затова потърсили съдействие от подс.И.А., който разполагал с лек автомобил.

Така тримата се отправили към с. Памукчии с колата на подс. И.А. – „Опел Омега“ с рег. № Н 40 47 АР, управлявана от него. Първо минали с автомобила покрай къщата на А.Р., за да видят каква е обстановката и разположението на имота. Отдалечили се на известно разстояние, спрели автомобила до два кладенеца и тримата пеша се върнали до къщата.  Подсъдимите М.А. и Р.А. си сложили на главите шапки с изрязани отвори за очите, за да не бъдат евентуално разпознати. Двамата били и с ръкавици. Пътната врата на имота била затворена, затова подс. М. А. прескочил оградата и отворил вратата. Така тримата М.А., Р.А. и И.А. влезли в имота.

В стая на приземния етаж светела електрическа крушка, пердетата на прозореца били спуснати.  През процеп между пердетата подс. М. А. видял, че старата жена е вътре. За да влязат в стаята, подс. Р. А. извадил пирончетата на стъклото, като в момента, в който го отстранявал, то се счупило. Тъй като Р. разбрала за присъствието им, започнала да вика. Това принудило подс. Р. А. да скочи през прозореца в стаята и да я принуди да мълчи, запушвайки устата й с ръка. Подс. М. А. го последвал в стаята, а подс. И.А. останал отвън да охранява и да предупреди в случай на нужда, при евентуална поява на хора.

Подс. Р.А. нанесъл множество силни удари по главата и тялото на пострадалата, като й крещял да каже къде са парите. През това време подс. М.А. претърсвал стаята за пари и ценности. В един момент подс. М. А. открил в закачена на закачалка чанта книга, написана на арабски. Разбрал, че това е Коран. Подс. М. А.  накарал Р. да целуне корана и да се закълне, че няма пари. Когато тя направила това, подсъдимите я оставили на мира и напуснали бързо къщата. Тримата се отправили към колата, като по пътя минали покрай контейнер за отпадъци, където подсъдимите М. А. и Р. А. изхвърлили шапките и ръкавиците си. Потеглили обратно към село Преселка, като по пътя им свършил бензина, оставили колата и се прибрали пеш.

 Вследствие нанесения побой, пострадалата Р. получила множество травми, в резултат на които тя починала няколко часа по-късно. На следващия ден около 17.00 ч. свид. Е.С. изпратила сина си – св. С. Сюлейман, за да види баба си. Той се върнал изплашен и казал, че при баба му е влизано, разхвърляно е, и баба му не мърда. Св. Сали веднага отишла в къщата, намирайки майка си – пострадалата Р., на леглото лежаща по гръб, безжизнена. Били информирани органите на спешна помощ и полиция, бил извършен оглед на местопроизшествието, починалата Р. била откарана за извършване на аутопсия. На следващия ден св. Сали, разчиствайки, намерила  синя престилка,  в джоба на която имало  носна кърпа вързана във форма на възел. Там намерила пари общо 17 лева в книжни  банкноти и монети, това били парите на Р., които подсъдимите не намерили.

От заключението на съдебно - медицинската експертиза за оглед и аутопсия на труп, е видно, че на пострадалата А.Р., на 88 години, са причинени следните травматични увреждания: съчетана травма на главата и шията, гръдния кош, корема и крайниците; черепно мозъчна травма,  шийна травма, гръдна травма, коремна травма и травма на крайниците.

Установените травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар, натиск и триене. Повечето от тях са причинени със значителна сила, достатъчна да причини счупване на кости на лицевия череп и множество ребра. В областта на шията травмите отговарят да са получени от сравнително краткотраен, но силен натиск в областта на корена на езика, подезичната кост и щитовидния хрущял. Причината за смъртта на А.Р. била тежка съчетана черепно - мозъчна, гръдна и коремна травми довели до развитие на дихателна и съчетана съдова недостатъчност, които са и непосредствена причина за настъпването й. Експертизата сочи, че сама по себе си и травмата на шията е била с характер да доведе до смърт. Според експертите смъртта е настъпила сравнително бързо в рамките на минути до 1 - 2 часа, и е в пряка причинно - следствена връзка с получените увреждания.

От заключението на допълнителната съдебно - медицинска експертиза е видно, че темпа на настъпване на смъртта е преценена въз основата на тежестта и вида на нараняванията. Според индивидуалните особености на пострадалата при констатираните травми е възможно бързо настъпване на смърт - в рамките на 10 - 15 минути – време за развитие на белодробния оток и мозък, така и в един по-продължителен период – в рамките на часове. В конкретния случай според експертите вероятната смърт е настъпила часове след нанесения побой – в периода между 08.00 часа и 14.00 часа на 17.02.2011 год. На лице е пряка причинно-следствена връзка между получените увреждания и смъртта на пострадалата.

Подсъдимите М.А. и Р.А. били задържани на 18.02.2011 год. около 17.00 ч.

При извършване на първоначалния оглед на местопроизшествие и на последващия оглед на местопроизшествие от 18. 02. 2011 год. били намерени и иззети множество веществени доказателства. За изследване на тези веществени доказателства са изготвени и приложени по делото  експертизи.

От заключението на съдебно – медицинската експертиза на веществени доказателства е установено, че пострадалата Р. е кръвна група – 0, по системата “АБ 0”  с алфа бета глутиногени.

От намерените и иззети веществени доказателства се установява наличието на човешка кръв по чифт ръкавици – зеленикаво - жълти и по един брой ръждиво - кафяв обект – мазилка.

От заключението на ДНК експертизата на веществени доказателства става ясно, че по обектите 1 ”а” и 2 ”а” – ръкавици, от външната страна има човешка кръв, чийто профил напълно съвпада с този на сравнителния материал на пострадалата Р.. Клетъчният материал по обекти 1 ”б” – ръкавица от вътрешната част има ДНК профил, който напълно съвпада със сравнителния материал на подс. Р.А.. Върху обект № 7 – шапка е наблюдавана смес от клетъчен материал на индивиди от мъжки пол и съвпадат напълно с ДНК профилите на тримата подсъдими – М. А., Р. А. и Ив. А..

При оглед на местопроизшествие от 19.02.2011 год. в с.Памукчии, на кръстовището на ул. “Витоша” с ул. “Родопи”, в контейнер за битови отпадъци, проведен в присъствието на подс. М.А.,са намерени и иззети 2 броя ръкавици – жълти с пет пръста, машинно-плетени, една черна шапка с две дупки, машинно плетена, една дясна ръкавица, една черна плетена шапка с два отвора, с бял надпис “Найк”, една ръкавица от плат, плетена в мръсно – бял цвят, с пет пръста, от другата страна гумирана, с латексово покритие в оранжево / л. 45 и сл. от ДП № 37/2011 год. на ОД на МВР Шумен/ Тези факти се установяват и от фотоснимките в албума приобщен и приложен към огледа и от тях съдът приема, че подс. М. А. е присъствал на това следствено действие, сам е посочил контейнера на органите на досъдебното производство, т. е.  знаел е, че там са изхвърлили шапките и ръкавиците, с които са били в дома на пострадалата - той и подс. Р.А., след като са напуснали дома й.

На 19.02.2011 год. преди обяд подс. И.А., заедно със съпругата си – св. Ю. Асенова и св. Л. Х. пътували с автомобила на подс. Ив. А. ***, за да получат полагащите им се помощи. На „черен“ път /тъй като подс. И. А. не притежавал СУМПС / лекият автомобил, управляван от подс. Ив. А. бил спрян от патрул на РУ Нови Пазар и всички били отведени в сградата на полицията. Подс. Ив. А. бил въведен в управлението, а жените останали да чакат навън. В един момент подс. Ив. А., под предлог, че обувките му стискат,  помолил да му бъде разрешено да ги смени с тези на св. Х.. В присъствие на полицай, св. Х. му дала нейните галоши, а взела неговите обувки. Вече пред сградата съпругата на подс. Ив. А. – св. Асенова, дала на Х. някакви чехли, а взетите от подс. Ив. А. обувки св. Х. оставила до контейнер, намиращ се по полицейското управление. По-късно, в 16,10 ч. с протокол за оглед на местопроизшествие /л. 61 в том 1 от ДП № 37/2011 год. по описа на ОД на МВР Шумен/, извършен на 19.02.2011 год. тези обувки били описани и иззети като ВД по делото.  Видно от заключението по ДНК експертиза № 13 от 26.04.2013 г. тези обувки са били изследвани като по лявата обувка на подс.И.А. – обект № 2 е установено наличие от външната й страна на биологичен материал от пострадалата и от подс.И.А..

Видно от изложеното по-горе въззивният съд приема за установена фактическа обстановка, идентична с възприетата и от първата инстанция. Този извод въззивната инстанция прави след собствен анализ на доказателствената маса по делото. Тук следва да се посочи, че проверяваната присъда на ТОС е резултат на трето по ред проведено първоинстанционно производство. Основен проблем в доказателствената дейност е била достатъчността, достоверността и надеждността на доказателствените източници за ангажиране на наказателната отговорност изобщо на подс.И.А. и конкретния принос на останалите двама подсъдими – М.А. и Р.А.. Настоящата инстанция намира, че по делото са събрани достатъчно годни доказателства, които обезпечават извод за осаществено престъпно поведение от всеки от въззивниците.

На първо място това са депозираните на 19.02.2011 год. пред съдия от Окръжен съд гр. Шумен по реда на чл.222 от НПК, (т.2, л.7 от дп) в присъствие на служебен защитник – адв. С. Б. от ШАК, самопризнания на подс. М.А., в който той описва извършеното от него и другите двама подсъдими на 16.02.2011 год. Тези негови обяснения се кредитират с доверие от съда, защото са дадени в непосредствена близост до осъщественото деяние при пълно гарантиране правата му като обвиняем, каквото обезпечава производството по чл.222 от НПК и участието на професионален защитник. Заявеното от М.А. е било проверено още от органите на досъдебното производство, когато разследващите са установили и иззели като веществени доказателства ръкавици и шапка в контейнера, посочен от него, документирано по реда, предвиден от НПК. В последствие, включително и пред въззивната инстанция, позицията на М.А. претърпява промяна, която се свежда до това, че И.А. не е участвал в деянието, както и че двамата с Р. са влезли в къщата, но не са „убили бабата”. Но дори и в разпита си пред ВАпС подс.М. А. не отрича обстоятелството, че бабата е извикала и тогава Р. „хвърля се вътре и я хваща”. Дори се наложило М. да го помоли да почака, за да се закълне пострадалата в корана. Всъщност и в тези си обяснения М. А. признава факта, че Р.А. е упражнил принуда спрямо бабата – най-малкото като й е запушил устата.

На 19.02.2011 год. пред съдия в Окръжен съд гр. Шумен е разпитан и подс. Р.А., също с участието на назначен сл. защитник – адв. К. Георгиев от ШАК. На този разпит подс. Р.А. на свой ред подробно разказва за извършеното на 16.02.2011 год. като обясненията му съвпадат като цяло с тези на подс. М. А.. И подс.Р.А. твърди, че с тях е бил и баща му. Разликата между техните обяснения е в това, че подс. Р. А. сочи за инициатор за извършване на деянието и като лицето упражнило принуда спрямо пострадалата подс. М. А., като описва доста интензивно насилие – удари с юмруци, в гръб, в клекнало положение на пострадалата, паднала на земята.

При така направената констатация за приобщените обяснения на съпроцесниците на подс. И.А. от досъдебното производство, въззивната инстанция намира, че се касае за класически "оговор" спрямо неговото участие в инкриминираното престъпление. Затова ВАпС намира, че е задължен да прецени дали присъдата не почива само на оговора, без да е налице каквото и да е друго доказателство в негова подкрепа, както и дали, ако такива доказателства са били налице, те не са били превратно тълкувани.

Законът не изключва възможността обясненията на един съподсъдим да се ползват при обсъждане на дейността на друг съподсъдим по същото дело. Обясненията на всеки от подсъдимите са доказателствено средство в наказателния процес и когато съдържащите се в тях изявления за определени факти, подлежащи на доказване, се явяват правдоподобни с оглед съдържащите се в други доказателствени източници обстоятелства, съдът може да основава изводите си и на тях. В този смисъл и Решение № 411 от 31.10.2008 г. на ВКС по н. д. № 442/2008 г., III н. о., НК, Решение № 377 от 17.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 1239/2015 г., III н. о., НК.

 В настоящия случай коментираните обяснения на подс.М.А. бяха подложени от въззивния съд на задълбочен и подробен анализ, в резултат на който съдът стигна до извода, че са налице достатъчно обективирани по делото основания те да бъдат кредитирани. На първо място, факта на употребената принуда и нейния интензитет е установен от заключението на СМЕ, което сочи на нанесени множество удари в различни области на тялото със значителна сила. Достоверността на първоначално заявеното от двамата съпроцесници М.А. и Р.А. се установява, чрез извършения оглед на казан в село Памукчии, (което отстои на близо 10км от дома им), откъдето са иззетите шапка, по която е установен ДНК материал и на тримата подсъдими. По ръкавицата с ДНК материал на подс.Р.А. е установен ДНК материал на пострадалата Р.. Горното определено сочи на извод, че подсъдимите са били в село Памукчии и в дома на пострадалата, тъй като техни вещи са били изхвърлени от тях след като по тях е попаднал ДНК материал от пострадалата, т.е. след нанесения побой. При категоричната установеност, че човешката кръв по външната страна на ръкавиците е на пострадалата Р., а клетъчният материал от вътрешната страна на ръкавиците - на подс. Р. А., се налага извода, че побоят над Р. е бил осъществен от подс. Р.А.. Това е така, защото единственият механизъм по които може да попадне биологичен материал от пострадалата върху ръкавиците на подс.Р.А. е той да ги е носил докато нанася удари по тялото й на 16.02.2011 год.

Неин ДНК материал е намерен и по обувката на подс.И.А.. Тук следва да се отбележи, че сам подсъдимият И.А. чрез наивния си опит да се „избави” от обувките си, е направил негласно признание за съпричастността си към инкриминираното деяние. Поводът за неговото задържане от органите на полицията е бил поредния път, когато е бил заловен да правоуправлява МПС без да притежава нужната правоспособност. Въпреки това, той решава да смени обувките си с тези на св. Х., жената на брата на съпругата му, която пък ги изхвърля до контейнер, откъдето са и иззети от органите на разследването. Лишено от всякаква логика е твърдението му че, обувките му 40 размер са му стискали, но пък дамските галоши му били по-мярка. Затова и въззивната инстанция не споделя тезата на защитата, че тези обувки нямало как да бъдат свързани с личността на подс.И.А.. Напротив, налице е верига от гласни, писмени източници, както и заключение по ДНК експертиза, които установяват тази връзка. Нещо повече, наличието на ДНК материал на пострадалата било във вътрешните или външните части на обувката на подсъдимия И.А. категорично сочи, че той се е намирал в непосредствена близост до нея в момент, когато от нея се е отделял такъв материал – кръв, т.е. по време на побоя или непосредствено след него. Всякакъв друг механизъм за попадане на такъв материал по обувката на подс.Ив.А. е в сферите на хипотезите и извън всякакво разумно обяснение. ДНК експертизата установява наличие и на ДНК материал от самия подсъдим върху процесната обувка, което категорично я „позиционира“ като носена от него.

         Затова и въззивната инстанция намира, че обясненията на подс.М.А., дадени в хода на досъдебното производство на 19.02.2011 г. пред съдия, са годен доказателствен източник, които може да бъде поставен в основата на осъдителните изводи относно авторството на престъплението по отношение на подс. И.А.. Освен това те се подкрепят  и от други доказателства, като по този начин формират единна верига от косвени доказателства, които водят до единствено възможния извод за помагаческа съпричастност на подс.И.А. към инкриминирания грабеж.

Въззивният съд намира твърдението на подс.М.А. и Р.А., че по отношение на тях било упражнено насилие като неуспешен опит да „извинят” първоначалните си обяснения. Подобно твърдение се появява за първи път едва при третото по ред разглеждане на делото на първа инстанция и се поддържа и пред въззивната инстанция само от двама от подсъдимите – М. и Р.. И.А. заявява, че спрямо него не било упражнено насилие от полицейските органи. На първо място подобно твърдение е крайно нелогично – според М. и Р. поводът да бъдат бити е бил да „включат” И. като трети съучастник. При положение, че органите на разследването са разполагали със самопризнания на две лица за участие в едно криминално деяние, то за тях е без всякакво значение дали в него е участвало и трето, та да прибягнат до физическа саморазправа, спестена обаче на това лице. Нещо повече двамата обвиняеми М. А. и Р.А. са били разпитани пред съдия и с участието на защитници на 19.02.2011 г. Двамата подсъдими не са заявили в тези се разпити упражняване на насилие спрямо тях, нито при първия си, нито при повторните разпити пред съдия на досъдебното производство. Разпитът на обвиняем на досъдебното производство пред съдия има за своя цел не само закрепването на гласните доказателствени средства по начин, който би могъл да ползва и съдебната фаза при конкретни законови хипотези, предвидени в чл.279 от НПК, но е и достатъчна гаранция, че тези обяснения са дадени пред съд в процедура, която гарантира изключването на всякаква форма на внушение, насилие или давление върху обвиняемия или изопачаване на неговите обяснения.

Правилно ТОС е кредитирал като годен доказателствен източник оспорения от защитата на подс. Ив. А. протокол за оглед на местопроизшествие от 19.02.2011 год. Обстоятелството, че на него не е посочен номера на досъдебното производство, по което е извършен, не е го прави негоден и би било проява на краен формализъм да се приеме горното за съществен пропуск при наличието на достатъчно други данни, които дават информация кой разследващ орган го прави, какви действия се осъществяват, кога и къде се случват те. Очевидно съдържащия се в кориците на делото протокол в т. І, л. 39-40 по мастилената номерация, по своето съдържание е относим към настоящото наказателно производство и съответства на приложения на л. 41-44 в т. І фотоалбум

Ето защо ВАпС не констатира да е налице каквото и да е процесуално нарушение по чл.348, ал.1, т. 2 от НПК, което да е основание за упражняване на правомощието му за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

Не може да бъде споделено оплакването на защитата за някакво нарушение на процесуалните правила, допуснато на съдебната фаза, свързани с изменение на обвинението, защото такова в протеклото пред ОС Търговище съдебно производство не е било предприемано от прокуратурата. Обстоятелството, че при предходното разглеждане на делото по НОХД № 515/2012 год. на Окръжен съд Шумен е било изменено обвинението по отношение на И.А. е ирелевантно, защото в резултат на отменителното решение на ВКС съдебното производство пред ОС Търговище е започнало от начало, т.е. от фазата на подготвителните действия за разглеждането на делото в съдебно заседание с всички произтичащи от това процесуални възможности за съда и страните. При поредното първоинстанционно разглеждане ТОС е бил обвързан единствено от задължителните указания на ВКС по въпросите, посочени в чл.355 от НПК.

2. По отношение на твърдяното в жалбите нарушение на материалния закон:

Въззивната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от първата инстанции, правилно са били подведени под нормата на чл. 199, ал. 1, т. 2 вр. чл.199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 18, вр. чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б вр. чл. 20, ал. 2 от НК - за подс. М. А. и Р.А. и вр.чл.20, ал.4 за подс.И.А..

На първо място по делото са налице убедителни доказателства, че смъртта на 88 годишната А.Р. е настъпила в резултат на упражнената спрямо нея принуда от подс.Р.А.. Видно от заключението на СМЕ по тялото на пострадалата в различни области са били нанесени удари със значителна сила. Смъртта не е настъпила веднага, а след известен период от време, но тя се намира в причинно-следствена връзка именно с нанесените травматични увреждания. По делото не са налице каквито и да било доказателства тази причинна връзка да е била прекъсната от нечие чуждо поведение. Пострадалата е била нападната късно през нощта в собствения си дом, където е била намерена от родствениците си мъртва в следобеда на следващия ден. Веднага след това са били сигнализирани компетентните органи. Както роднините, така и органите на разследването са установили следи от тършуване из покъщнината на пострадалата, което съответства на заявеното от подсъдимите, че са търсили пари и ценности из чекмеджета, под дюшека, из дрехите по закачалката, че са съборили яйца и т.н. Подобна ситуация е била установена и от разследващите органи, а скромната сума от 17 лева е била открита от дъщерята на жертвата. Всичко това води до извод въззивната инстанция, че поддържаната от защитата версия за липса на причинна връзка между поведението на тримата подсъдими и смъртта на Р. за хипотези и предположения извън рамките на разумните вероятности и неподкрепени от нито едно доказателство.

По отношение на претенцията на защитата на подс.М.А., че стореното от Р.А. представлява ексцес на техния общ умисъл следва да се отбележи, че това оплакване е неоснователно. М.А. е бил активен участник в претърсването на стаята на пострадалата, докато Р.А. първо й е запушвал устата с ръка, а после я е удрял – все неща, развили се пред очите на М.А.. Именно в резултат на действията на Р.А.М.А. е имал възможността необезпокояван да тършува из помещението, докато пък И.А. ги пази отвън. Именно това тяхно поведение, подчинено на преследване на обща цел при общност на умисъла им ги определя като съучастници – Р.А. и М.А. съизвършители, а И.А. – помагач. Тук следва да се отбележи, че за да се квалифицира поведението на И.А. като помагаческо е достатъчно, че той ги е откарал с лекия автомобил до дома на пострадалата и обратно до с.Преселка. Както вече бе коментирано по-горе, И.А. също е влизал в стаята на пострадалата Р. по време на побоя или непосредствено след него, за да попадне нейна кръв по обувката му – т.е. той също е бил наясно какви действия двамата негови съпроцесници са извършвали в стаята.

 

Установени чрез съответните доказателствени способи са били всички елементи от обективната и субективна страна на това деяние и правилно са били квалифицирани. Несъгласието на подсъдимите с установените обстоятелства не сочи на неправилно приложение на материалния закон, след като доказателствените средства, приети за достоверни от тази инстанции, са установили фактите. При така установените фактически обстоятелства ВАпС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянието, вменено във вина на подсъдимите, не е престъпно и не съставлява престъпление, поради което те да бъдат оправдани.

3. по отношение справедливостта на наложените наказания

Въззивната инстанция не намира основания да преразгледа  наложените на тримата подсъдими наказания. ОС Търговище е изложил убедителни аргументи като е обсъдил обстойно данните за личностите на подсъдимите (тяхното богато съдебно минало, психологичните им портрети, конкретния принос на всеки от тях за настъпването на съставомерния резултат, поведението им в процеса) за да достигне до обоснования извод за високата степен на обществена опасност на личностите им. Независимо от факта, че единствено по отношение на подс.Р.А. не е налице квалификацията „опасен рецидив“, то пък за него са налице основанията на чл.68 от НК, тъй като настоящото деяние е било осъществено в рамките на изпитателен срок на две условни осъждания – тези по НОХД № 258/2009 г. на РС Нови пазар и по НОХД № 2804/2009 г. на РС Добрич. Изложеното налага първоинстанционният съд да се произнесе след влизане на присъдата в сила по реда на чл.306 от НПК.

Правилно е била преценена и обществената опасност на деянието като изключително висока – причинена е смърт на крехка възрастна жена, пребита в собствения й дом, в опит да бъде отнето скромното й имущество. Касае се брутална проява, която не може да бъде нито извинена с тежките икономически условия в страната, нито толерирана със снизхождение, предвид обстоятелство, че е извършена от трима здрави мъже в трудоспособна възраст, представители на три поколения, които вместо да полагат обществено полезен труд, водят системен криминален начин на живот. При определяне на справедливото наказание за всеки от подсъдимите ОС Търговище не е допуснал нарушение на закона, нито пък на забраната за reformacio in peus.

При служебната проверка въззивната инстанция констатира настъпила законодателна промяна в ЗИНЗС  изм. и доп., ДВ бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 7.02.2017 г. Съобразно актуалната редакция на чл. 57 (1) ЗИНЗС съдът е оправомощен единствено да определи първоначалния режим за изтърпяване на наказанието, но не и типа на пенитенциарното заведение, в което да бъде настанен подсъдимия. Това налага присъдата на Търговищкия окръжен съд да бъде отменена в частта на определяне на ЗОЗТ като място на изтърпяване на наложените наказания.

Водим от горното и на основание чл.337 и чл.338 от НПК, въззивният съд

                 

 

                                               Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ присъда № 10/07.10.2016 год., постановена по НОХД № 194/2015 г. описа на Окръжен съд – Търговище, като я ОТМЕНЯ в частта на определяне на типа затворническо заведение.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Копие от решението да се връчи на страните.

 

                                                                                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2