Р Е Ш Е Н И Е

 

47

 

12.03.2016 г., Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На единадесети февруари

Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

  АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

Секретар: Г.Н.

Прокурор: Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова ВНОХД № 467 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид:

 

Силистренският окръжен съд, с присъда № 30 по НОХД № 289/15г. по описа на същия съд, постановена на 09.11.2015г. е признал подсъдимия С.Н.С. за ВИНОВЕН в това, че на 24.10.2014 г. в гр. Силистра умишлено и с особена жестокост умъртвил Р.Т.К., поради което и на основание на  чл.116, ал.1, т.6 пр.3, във вр. с чл.115 НК и чл. 54 ал.1 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.

На основание чл. 59, ал.1 от НК съдът е зачел времето през което подс. е бил с МНО „задържане под стража”.

Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на Е.К. /племенница на пострадалата/ сумата от 10 000 лева, представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от дена на увреждането.

Подсъдимият е осъден също да заплати държавна такса върху така уважения гр. иск, направените по делото разноски; налице е произнасяне досежно веществените доказателства по делото.

 

Въззивното производство пред АС – Варна е образувано по:

протест на прокурор при ОП – Силистра, с който се атакува първоинстанционната присъда, като явно несправедлива, с оглед на високата обществена опасност на деянието и дееца. В тази насока се предлага налагане на наказание „доживотен затвор”. От друга страна, се предлага присъдата да бъде отменена присъдата в гражданско – осъдителната й част и гр. иск бъде отхвърлен като неоснователен.

- жалба на подс. С. чрез процесуалния му представител и допълнителна собственоръчно изписана такава, с която се иска намаляване на размера на наложеното наказание. Излагат се аргументи, че подс. не е умъртвил пострадалата, а че същата е починала впоследствие избутването й извън жилището му; твърди се още, че деянието на подс. е извършено в състояние на силно раздразнение, вследствие на отправените от пострадалата обиди към него.

В срока за обжалване е постъпило възражение срещу протеста на СОП и допълнително изложение към жалбите.

 

В съдебно заседание пред състава на Варненски Апелативен Съд подсъдимият се явява лично и се представлява от защитника си.

Гр. ищец, редовно призован не се явява и не се представлява.

Представителят на Варненската Апелативна Прокуратура не поддържа протеста в частта, с която се иска налагане на по – тежко наказание на подсъдимия, като излага доводи в тази насока. Поддържа протеста в останалата му част, т. к. съдът неправилно е присъдил обезщетение на лице, намиращо се извън кръга на лицата, които имат право на такова.

Защитата на подс. поддържа депозираната жалба, намира първоинстанционната присъда за необоснована и явно несправедлива и излага аргументи в тази насока. Оспорва се квалификацията на деянието, като предлага преквалифициране по смисъла на чл. 115 от НК. Моли се за решение в този смисъл.

В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият С. заявява, че е нанесъл телесни повреди на пострадалата, но не е искал да я убива.

 

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че въззивните  протест и жалба са допустими. По същество счита протестът за частично основателен, а жалбата за неоснователна по изложените по – долу съображения:

В съответствие със събраните по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Силистренският окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият С. живеел в гр.Силистра, обитавайки едно жилище съвместно с баща си – св. Н.К. и сестра си – св. Р.К..

Пострадалата К. и св.К. били добри познати. На 24.10.2014г. около 12,30 часа двете се срещнали и по покана на св. К., пострадалата отишла в дома й, като занесла бутилка вино. В апартамента по това време били бащата на св. К. - св. Н.К. и подс.С.. Свидетелят Коцев се оттеглил в друга стая, а останалите трима се настанили в хола и започнали да консумирали алкохол. Около 14,00 часа между пострадалата К. и подс.С. възникнал спор. Подсъдимият се ядосал и й казал да напусне дома му, като бил озлобен и агресивен, какъвто обикновено ставал под влиянието на алкохола. Пострадалата К. станала и тръгнала към коридора на апартамента, когато  подс.С. я застигнал и започнал да я бие с юмруци по лицето. С удари той я повалил на пода, след което продължил да й нанася ритници, а впоследствие преустановил за кратко побоя. Състоянието на пострадалата било тежко и тя едва повдигала главата си, като останала да лежи по гръб. В това състояние и позиция на тялото била в продължение на около половин час. През това време С. продължил да пие вино. В един момент пострадалата се раздвижила и се обърнала към  подс. С. с думите „Какво правиш? и „Ще ти разкажа играта". След това го  напсувала, като обидата била по адрес на майка му. Чувайки това, подс. С. отново започнал да нанася по пострадалата удари с крака и с юмруци, докато последната още лежала на пода, хванал за косата, влачейки я по коридора и след като я изправил, отворил входната врата на апартамента. Преминавайки подвижните врати в коридора на входа, разделящи стълбите и площадката, той я бутнал по стълбите, като пострадалата К. в този момент била с лице към стълбите. На това място пострадалата била открита около 16,30 часа от св. Николай Н. - живущ на долния етаж. До пострадалата в непосредствена близост се намирали жълта торбичка и хляб, а по-нагоре по стълбите - дамска чанта и разпилени вещи. След подаден сигнал към тел. 112, пристигналият на място мед. екип констатирал смъртта на пострадалата.

Правилно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се базира на солидни доказателствени източници: показания на свидетели – Н. Коцев, Р. К., Г. И., И.Ф., М. П., П. П., Н. Н., вкл. и приобщените по реда на чл. 281 от НПК;  заключенията по назначените и приобщени СМЕ, СБЕ, СХЕ, ДНК, СППЕ; писмените доказателства и доказателствени средства - справка за съдимост, протокол за оглед, фотоалбум и други, които с оглед на съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства, както и обективните данни по делото, са кредитирани правилно изцяло от Силистренски окръжен съд.

Обосновано съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия, които са били твърде разнопосочни и непоследователни досежно излагането на факти от значение за делото. От момента на отпочване на разследването и по време на проведеното съдебно следствие, подсъдимият е изложил многократно различни версии във връзка с инкриминираното деяние. Така в началото той твърдял, че пострадалата си е тръгнала сама от дома му, след като я избутал от апартамента. На по–късен етап и вече в съдебно заседание пред СОС той заявил, че пострадалата обидила свид. К. и за това той й казал да си тръгва ;пострадалата отказала и подс. първоначално й ударил два шамара през масата, а впоследствие още два. Тогава на излизане К. паднала в коридора на апартамента по лице, като се наранила и имало кръв. Подсъдимият я обърнал с лице към входната врата и я избутал отвън, заключвайки вратата. Тогава пострадалата К. започнала да блъска по вратата, тъй като искала да пие, обиждала св. К. и я псувала. Подс. заявил, че не е ритал пострадалата, но е възможно да я е ударил по-силно. На по- късен етап изобщо отрекъл да я е удрял. Правилно тези разнопосочни версии на подс. не са били кредитирани от първостепенния съд и резонно е било прието, че промените в обясненията му са резултат от следваната линия на защита, свързана само и единствено с реализиране на неговите права и законни интереси. В тази връзка първоинст. съд е коментирал и констатираните наранявания по дланта му, както и опита му да прикрие начина за получаването им, отхвърляйки обосновано версията му, за това да са получени при цепене на дърва. В противовес на твърдяното от подс. са били и приобщените свидетелски показания на св.Ненчев и Ф., които са били категорични, че нараняванията по дланта на подс. няма как да са получени по описания от подс. начин, най- малкото само поради обстоятелството, че той е ползвал ръкавици, за да предпазва ръцете си и че непосредствено в деня преди инцидента подс. само е нареждал дърва.

В хода на разследването била извършена аутопсия на трупа на постр., като вещото лице установило множество наранявания по тялото й. Като причина за смъртта на пострадалата била посочена тежка несъвместима с живота съчетана травма, довела до развитие на полиорганна недостатъчност, с изява на централно мозъчна дисфункция.

 От заключението по тройна съдебно-медицинска експертиза се установява, че по тялото на пострадалата е имало множество кръвонасядания, основно в областта на лицето. Констатирано е избиване на два съседни зъба в горната челюст и разкъсно - контузна рана по лигавицата на горката устна; кръвоизлив под паяжината обвивка на мозъка; счупвания на четири съседни ребра; разкъсване на белодробната тъкан, с кръвоизлив в кухината, както и до навлизане на въздух, постъпващ в дроба чрез дишането (хемо-пневмо торакс), което било причина за мъчителен задух и дихателна недостатъчност; разкъсване на черния дроб на две места, съпроводени с кръвоизлив в коремната кухина. Експертите били категорични, че при тези констатирани травми  общия брой на нанесените удари на пострадалата е бил не по-малък от 14-16 в различни области на тялото й, вкл. по главата. Уврежданията биха могли да са вследствие на удар с ръка, юмрук или ритник. При реализирането им пострадала е могла да възприема обстановката, да извършва движения, включително да се придвижва, като до настъпване на смъртта си тя е изпитвала болка. Всички увреждания са били в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт. Липсата на зацапвания от кръв и положението на тялото й на местопроизшествието са показателни за обстоятелството, че при попадането й в тази позиция пострадалата не е била жива.

Според заключенията на съдебно-биологичната и ДНК експертизи, иззетите обтривки от червеникаво-кафява течност, описани в протоколите за оглед са следи от човешка кръв. Кръвта по чорапите на подс. С., и тази от коридора е на пострадалата К.. Иззетите нишковидни обекти са човешки косми от глава, отпаднали чрез използване на сила. Космите са сходни с представените за сравнителен материал и произхождат от пострадалата К..

Според заключението на изготвената съдебнопсихиатричната експертиза към момента на инцидента св. Р.К. е била  в състояние на лека степен на обикновено алкохолно опиване, което не я е лишило от възможността правилно да възприема и запаметява фактите и обстоятелствата по случая.

От извършеното освидетелстване на подс. С. се установява, че върху дясната му длан, е налице изразен пост травматичен отток, като движенията на пръстите на ръката са били запазени по обем и не се били установени костни криптазии.

Според заключението на изготвената комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологическа експертиза подс. С. е с личностово разстройство, което не го лишава от възможността да разбира и ръководи постъпките си. Същият е податлив на изблици на гняв или на насилие с неспособност за контрол върху разрушителните поведенчески прояви. Според експертите по време на инцидента подс. С. е бил в състояние на средна степен обикновено алкохолно опиване, без  промяна на състоянието на съзнанието, което да го лишава от възможността да разбира свойството и значението на извършваното. Могъл е да ръководи по разумни подбуди постъпките си и правилно да преценява последствията от тях. Към момента на извършване на деянието няма клинични данни и описание на поведение, въз основа на които да се приеме наличие на състояние на силно раздразнение у подс. С., предизвикано от пострадалата К..

Анализирайки събраните доказателства по делото, както и средствата за тяхното възпроизвеждане поотделно и в тяхната съвкупност, законосъобразно първоинстанционният съд е достигнал и до правилен правен  извод, а именно, че с деянието си подсъдимият е осъществил състав на престъплението по чл.116, ал.1, т.6 пр.3, във вр. с чл.115 НК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е осъществен квалифициращия признак на състава по чл.116 от НК - точка 6 във връзка с начина на извършване на деянието– „с особена жестокост”. Той се обуславя от продължителността на нанесения побой, интензитета на ударите и причинените увреждания на пострадалата. Заключенията по изготвените СМЕ установяват множество следи и фрактури от нанесения брутален побой, пострадалата е била в критично състояние и въпреки това блъсната от подс. по стълбите и изоставена там, където впоследствие случайно била открита. В резултат на побоя постр. получила несъвместима с живота съчетана тежка травма, съпроводена с остра кръвозагуба поради механичното увреждане на органи в черепната, гръдната и коремната кухини. В същото време смъртта й не е настъпила вследствие на падането й по стълбите, а непосредствено преди това, което се установява от заключението на компетентно изготвената СМЕ.

Основен аргумент развит от защитата на подсъдимия за неправилност на първоинст. съдебен акт е свързан с правната квалификация на деянието, а именно за това, че с действията си подсъдимият е осъществил състав на деянието по член 118 от НК, респективно за несъставомерност по смисъла на член 116 от НК. Настоящият състав не намери опора в доказателствените източници за тези твърдения. Напротив, безпротиворечиво от цялата доказателствена съвкупност се установява, че действията на подс. са били насочени именно към лишаването от живот на пострадалата: нанасял й е многократно силни удари по жизнено важни органи като глава и гърди. Възраженията и на подсъдимия, че ударите са били насочени единствено към причиняване на телесни увреждания, но не са целели умъртвяване на жертвата, са абсолютно несъстоятелни. Обективните му действия сочат именно на желание да умъртви пострадалата чрез нанасяне по цялото тяло на удари със сила и интензитет, годни да причинят смърт. За умисълът му е показателен факта, че след първоначалните удари по пострадалата, когато тя вече е била повалена на пода и оставена в критично състояние, подс. не след дълго отново е подновил нападението си над нея с удари и ритници по жизнено важни органи. Дори и след тези му действия, той не се е отказал от довършване на деянието, напротив, продължил е с бруталните си действия, влачейки пострадалата за косата, след което, въпреки безпомощното й състояние, за което той самият е имал обективен принос, хладнокръвно я бутнал по стълбите на входа, изхвърляйки я от дома си като боклук. Там подс. я е изоставил в критично състояние, за да бъде открит трупът й на по – късен етап от друго лице. Именно това обстоятелство е в подкрепа на извода, че смъртта на пострадалата е била пряко целена и за това, че подсъдимият е съзнавал какъв ще е резултата от нанесения побой.

Няма как да бъде споделен аргумента на защитата на подс., че в случая се касае за престъпление по смисъла на чл. 118 от НК, извършено от дееца в афектно състояние. Съдебната практика е константна, обективирана последователно в Постановление №2/16.XII.1957г. на Пленум на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление №7 /6.VII.1987г., както и в множество други решения на ВС и ВКС на РБ. За да бъде обективно съставомерно едно деяние по този текст е необходимо да се установи, че убийството е извършено в състояние на силно раздразнение, което да е предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или клевета против виновния или неговите близки. За това престъпление е характерно, от една страна, че решението за извършване на убийството възниква внезапно, в състояние на силно раздразнение и от друга страна, че то се извършва в същото състояние. От данните по делото има единствено данни за това, че пострадалата е отправила ругатня към подс., но това е било след първоначално нанесения й побой. През цялото време подс. е бил в едно спокойно състояние, хладнокръвен и последователен при реализирането на действията си. Вещите лица са категорични, че физиологичен афект не е бил налице, поради което няма основание да бъде приложен и привилегирования състав на чл.118 от НК.

Всичко изложено досежно вида и механизма на получените от пострадалата увреждания обуславя извода, за това, че действията на подсъдимия се отличават с изключителна бруталност и агресия и са осъществени с „особена жестокост”.

 

По отношение справедливостта на наложеното наказание:

Оплакването във връзка със справедливостта на наказанието е направено от всички страни, което позволява едновременен отговор на протеста и тази част от жалбата.

 Настоящият състав на въззивния съд установи, че така определеното наказание на подсъдимия е справедливо и не следва да бъдат ревизирано. Първоинстанционният съд е изложил подробни и мотивирани съображения във връзка с индивидуализацията на наказанието и вида му, отчитайки всички обстоятелства имащи значение за определяне на наказателната репресия, които се споделят от настоящия състав. Налице са многобройни отегчаващи вината обстоятелства, които правилно са интерпретирани от СОС като основание за налагане на наказанието „лишаване от свобода” в максималния размер, предвиден за това деяние. Като такива са отчетени характера на причинените увреждания, надхвърлящи изискуемия минимум по квалифициращия признак „с особена жестокост” : с многобройни и жестоки удари, поетапен побой, влачене на пострадалата и събарянето й по стълбите в безпомощно състояние; изключително недобрите данни за личността на подсъдимия -същият често е злоупотребявал с алкохол и е упражнявал системен тормоз над баща си и сестра си, въпреки че е бил предупреждаван четири пъти по реда на чл.56 от ЗМВР, което очертава като цяло високата обществена опасност и на дееца. Същевременно съдът не е подценил и факта, че деецът към момента на инкриминираното деяние е бил с чисто съдебно минало. Липсват основания, които да обуславят налагане на наказание, по-различно от индивидуализираното такова по реда на чл.54 от НК, както и определяне на по-ниско или по-тежко от определеното вече, поради което жалбата и протестът досежно явна несправедливост в този смисъл се явяват неоснователни. Преценявайки личностното разстройство на подс., с черти на антисоциален и емоционално – нестабилен тип през призмата на заключението по комплексната СППЕ, въззивната инстанция  прецени, че не следва да проявява по – голямо снизхождение при определяне размера на наказанието. Принудителното изолиране на подс. до края на живота му не би било целесъобразно и не би отговорило на целите, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, поради което в тази част протестът се явява неоснователен. 

 

По отношение на гражданско-осъдителната част на присъдата: същата е незаконосъобразна, респ. протестът на държавното обвинение е основателен.

Първоинстанционният съд, неправилно, на основание чл. 52 от ЗЗД, е осъдил подсъдимия да заплати на Е.К. /племенница на пострадалата/ сумата от 10 000 лева, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от дена на увреждането. Съгласно константната съдебна практика, при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане, не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на лица извън кръга на тези посочени в Постановление №6/61г. и 5/69г. на Пленума на ВС, а именно - деца и родители. Гражданският ищец - Е.К. е племенница на пострадалата К. и в това си качество на неин единствен наследник не може да претендира такива вреди. Кръгът на лицата имащи право на такова обезщетение не може да бъде разширяван предвид, че родствената връзка между тях не е пряка , както при родните по права линия – родител и деца.

 

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на АС-Варна  достигна до извода, че присъдата на Окръжен съд – Варна в наказателната й част като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена, а в гражданско-осъдителната бъде отменена и гр. иск, предявен от Е.К. /племенница на пострадалата/ за сумата от 10 000 лева, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от дена на увреждането бъде отхвърлен като недопустим, респективно бъде отменена присъдата и в частта, с която подс. е осъден да заплати съответната д. т. върху уважения гр. иск.

 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира други нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с. з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

Водим от горното и на основание чл. 337 ал.3 пр. 2 и чл. 338 от НПК, ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ОТМЕНЯ Присъда №30/09.11.15г. на ОС-Силистра, постановена по НОХД №289/15г. в гражданско – осъдителната й част, както и досежно държавната такса върху уважения гр. иск и ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.К.К. срещу подс. С.С. граждански иск за сумата от 10 000 /десет хиляди/лева, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на деянието.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВКС на РБ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК  от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.     

 

                                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                  ЧЛЕНОВЕ:  1:                    2.