Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                 53

03.04.2017 г.,  гр.Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди седемнадесета година, в следния състав:

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:Янко Янков                    

ЧЛЕНОВЕ:Живка Денева

                                                                        Светослава Колева

 

 

Секретар - Г.Н.

Прокурор –СВЕТЛА КУРНОВСКА

Като разгледа докладваното от съдия Денева

ВНОХ дело № 467 по описа за 2016 година

 

                Производството е образувано по протест на ОП-Добрич и по жалба от подс.Д.М.М., чрез адв.Н.В. ***, против присъда №31от 20.10.2016 г., по НОХД №369/2016 г., с която Д.М.М., е бил признат за виновен в това, че:

На 04.03.2016г., около 07:00 часа на път ІІ-27, между с. Соколово и с. Сенокос, общ. Балчик, обл.Добрич, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Citroen Jumper HFI” с рег.№ ТХ 08 67 АК, е нарушил правилата за движение по пътищата, по посочените в диспозитива на присъдата административни норми от ЗДвП, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б”, във вр. с ал.1, б „в”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 58а,  ал. 1 и  във вр. с чл. 54 от НК е наложено наказание четири години и шест месеца „лишаване от свобода”, намалено с една - трета и е наложено на подсъдимия наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за  срок от  ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието с изпитателен срок  от  ПЕТ  ГОДИНИ.

На  основание чл. 343г  във  вр. с чл. 37, ал. 1,  т. 7 от НК е наложено наказание на подсъдимия М., лишаване от правото да управлява  МПС  за  срок  от ПЕТ ГОДИНИ.

Осъдил е подсъдимият Д.М.М., да заплати на С.А.Ю. с ЕГН **********- законен наследник на М. Х. Ю., сума в размер на по 30 000 лева /тридесет хиляди лева/,  представляваща обезщетение за нанесените й с деянието неимуществени  вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието 04.03.2016г. до окончателно изплащане на дължимата сума.

Осъдил е  подсъдимият Д.М.М., да заплати на Ф.М.А. с ЕГН **********- законен наследник на М. Х. Ю., сума в размер на по 30 000 лева /тридесет хиляди лева/,  представляваща обезщетение за нанесените й с деянието неимуществени  вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието 04.03.2016г. до окончателно изплащане на дължимата сума.

Осъдил е подсъдимият Д.М.М., да заплати на С.А.Ю. с ЕГН ********** като майка и законен представител на малолетната М.М.Ю. с ЕГН********** - законен наследник на М. Х. Ю., сума в размер на 30 000 лева /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесените й с деянието неимуществени  вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието 04.03.2016г. до окончателно изплащане на дължимата сума.

Осъдил е подсъдимия да заплати направените разноски по делото, както и държавна такса върху уважените гр.искове.

Съдът се е произнесъл относно веществените доказателства.

Недоволен от така постановената присъда е останал прокурор от ОП-Добрич. С подадения протест се сочи, че наложеното наказание на подсъдимия би следвало да бъде изтърпяно ефективно, поради и което моли да бъде отменено приложението на чл.66 от НК.

Недоволен от така постановеното присъда е останал и подсъдимия, като в подадената жалба се сочи, че наложеното наказание е несправедливо и моли да бъде намален размера на същото, а така също и в частта в която е наложено наказание-лишаване от право да се управлява на МПС.

В с.з. прокурора поддържа подадения протест и моли същия да бъде уважен.

Защитата на подсъдимия поддържа подадената жалба и моли настоящата инстанция, ако не я уважи, то поне да потвърди присъдата на ОС-Добрич.

 Гражданските ищци и частни обвинители не са обжалвали присъдата, а така също и подсъдимият не прави възражение относно техния размер, както в жалбата си, така и в с.з. пред настоящата инстанция.

         В последната си дума подсъдимия, заяви, че се признава за виновен, не е искал да стане така, каквото реши съдът, това е.

         Производството по настоящото дело е по реда на глава двадесет и седма от НПК.

         Предвид събраните доказателства по делото, първоинстанционният съд е приел за установена, следната фактическа обстановка по делото, която изцяло се приема и от настоящата инстанция:

 

Вечерта на 03.03.2016г. подс.М. гостувал на свои приятели в гр.Балчик, където употребил алкохол – вино и бира. В ранните сутрешни часове на 04.03.2016г., около 05,00-06,00 часа потеглил сам от гр.Балчик за гр.Добрич с управлявания от него лек автомобил марка „Ситроен Джъмпер” с рег. ТХ 08 67 АК, собственост на баща му. Подсъдимият се движил по път ІІ- 27, като времето било облачно, дъждовно, пътна настилка била мокра, а видимостта била ограничена поради паднала мъгла на около 40 м пред автомобила. Достигайки участъка от пътя между селата Соколово и Сенокос, общ.Балчик, автомобилът управляван от подсъдимия се е движил със скорост около 90 км/час.  По същото време в противоположната посока /гр. Балчик/ със скорост около 63 км/час се е движил управлявания от М.Ю. лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № ТХ 78 91 СХ. В този автомобил на предна дясна седалка пътувал св.Ниязи И., а на задната седалка пътували св.М.А. /зад водача/ и св.А.И. /зад св.И./. Четиримата били колеги-строителни работници и пътували от с.Преспа към гр.Варна, където работели.

Достигайки на около 1100 м след края на с.Соколово, в посока гр.Добрич, автомобилът, управляван от подсъдимия навлязъл в лентата за насрещно движение, като в резултат на взаимното пресичане на траекториите на движение на двата автомобила, настъпили удар между предната лява част на лек автомобил „Ситроен Джъмпер” с рег. № ТХ 08 67 АК и предната лява част на лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № ТХ 78 91 СХ.  Вследствие на вида на удара, посоките на движение, скоростите на движение и масите на двата автомобила и в резултат на настъпилите моментни сили, лекият автомобил „Опел Вектра” се завъртял под ъгъл около 100 градуса около вертикалната си ос и в процес на транслация и ротация се придвижил напред и вдясно. След удара  и двата автомобила напуснали пътното платно и се установили в покой в земеделските полета встрани от пътя.

Веднага след произшествието св. А.И. уведомил дежурния оператор на тел. 112 за станалата катастрофа, като на място пристигнали служителите на полицията и медицински екип. Лекарите констатирали смъртта на М.Ю., а пътувалите в лек автомобил „Опел Вектра” били отведени в МБАЛ-гр.Добрич. Свидетелите И. и И. били прегледани и освободени, а св.А. – бил настанен за лечение в хирургичното отделение, от където бил изписан на 07.03.2016г.

В заключението на съдебно-медицинската експертиза за аутопсия на трупа се сочи, че причината за смъртта на М. Х. Ю. е контузията на главния мозък, довела до остра сърдечна и дихателна недостатъчност от централен произход и е в пряка причинна връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие.

В заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза се сочи, че при възникналия на 04.03.2016г. пътен инцидент М.З. А. е получил контузия на гръдния кош и корема, които увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.  

 В протокола за химическа експертиза № 78/30.03.2016г. за определяне на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта е видно, че в изследваната проба кръв от пострадалия М. Х. Ю.  е установено 0,36 на хиляда наличие на етилов алкохол.

В протокола за химическа експертиза №302/08.03.2016г. за определяне на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта е се сочи, че в изследваната проба от кръвта на водача Д.М.М. е установено 1,12 на хиляда наличие на етилов алкохол.

По делото са били назначени и автотехническа, комплексна и др. експертизи, които съдът е приел, като по отношение на всичките не са направени възражения  от страните, относно тяхната компетентност и достоверност.

Гореописаната фактическа обстановка се подкрепя от всички събрани доказателства по делото, по които не се спори от страните. След преценка на всички тях, първоинстанционният съд е направил, както своя правен извод, така и относно вида и размера на наложеното наказание, а така също и относно наложеното наказание на основание чл.343г от НК.

Производството е протекло по реда на съкратената процедура-глава двадесет и седем от НПК и се спори само по размера на наложеното наказание от подсъдимият и приложението на чл.66 от НК с протеста от ОП-Добрич.

С подадения протест се иска отмяна, приложението на разпоредбата на чл.66 от НК и наложеното наказание-лишаване от свобода за срок от три  години и същото да бъде изтърпяно ефективно.

         Направеното искане с подадения протест е основателно по следните съображения:

         При постановяване на първоинстанционния акт, съдът след като е обсъдил всички доказателства по делото и е направил една правилна преценка на обществената опасност на извършеното деяние и на извършителя е определил по вид и размер наказание, съответстващо на вината на подсъдимия. В не достатъчна степен е аргументирал и в разрез с правилно установените факти е достигнал до извод, че следва да се приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.

         По този начин не би могло да се постигнат целите на наказанието, както по отношение на генералната превенция, така и по отношение на специалната такава.

         В настоящия случай е налице извършено престъпление и макар й по непредпазливост, съставомерно по чл.343 от НК, което в настоящата съвременност се среща изключително често. Това води до извод, че тези престъпления са с висока степен на обществена опасност. По настоящото дело би следвало да се отчете и високата степен на обществена опасност на дееца, относно конкретното престъпление. Налице е един от най- тежките квалифициращи елементи-употреба на алкохол-/1.12 промила наличие на алкохол в кръвта/, което се явява една основна причина за предизвикване на ПТП.

         Налице е както бе посочено по горе, една висока степен на обществена опасност относно личността на дееца, за точно този вид престъпления. До този извод се достига, след като по делото са налице доказателства, че той е един системен нарушител на правилата, визирани в ЗДвП. Налице са многобройни наказателни постановления, съставени за допуснати от него нарушения на ЗДвП и ППЗдП, а именно 16 на брой. Имайки предвид, сравнително младата възраст на подсъдимия М. е налице една упоритост и системност на незачитане правилата за движение по пътищата, уредени в посочените нормативни актове.

         Предвид гореизложеното съдът счита, че присъдата на ОС-Добрич следва да бъде изменена, като се отменени приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, а наложеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно, при условията на общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

         Така изложените по горе съображения, водят до извод, че подадената жалба от защитата на подс.М. е неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение, както по отношение на наказанието-лишаване от свобода за срок от три години, което е адекватно на извършеното деяние, така и на наказанието –лишаване от право да управлява МПС. Налице е един тежък резултата от предизвиканото ПТП-причинена е смърт на едно лице и телесни повреди на друго пострадало от станалото такова.

         Относно наложеното наказание –лишаване от право да се управлява МПС за срок от пет години, съдът счита, че е съответно на степента на обществена опасност на дееца, имайки предвид многобройните му наложени санкции за допуснати нарушения по посочените норми.                         

От кои факти и обстоятелства, съдът е направил извод, че подсъдимият е започнал да се поправя, не е обсъдено в конкретност. Това, че той е започнал работа, че е изразил съжаление за станалото, че е показал положително отношение непосредствено след станалото ПТП, както и по време на целия процес са все смекчаващи вината обстоятелства, но не би могло да се приемат като многобройни, съпоставяйки ги с отегчаващите такива, а не е налице и изключително такова. Тези обстоятелства съдът е взел предвид, и следва да бъде така, при определяне вида и размера на наложеното наказание, но не и за приложението на чл.66 ал.1 от НК, уреждайки института на условното осъждане.

Предвид гореизложеното съдът счита, че присъдата на ОС-Добрич следва да бъде изменена относно приложението на чл.66 ал.1 от НК и наложеното наказание да се изтърпи, от подсъдимия М. ефективно. В останалата част, присъдата следва да бъде потвърдена.

При направената служебна проверка на основание чл.313 и 314 от НПК на присъдата, съдът не констатира допуснати процесуални нарушения, водещи до отмяна на съдебния акт.

Водим от горното и на основание чл.334 т.3 от НПК вр. чл.337 ал.2 т.2 пр.2 от НПК  и чл.338 от НПК съдът,

 

 

 

                              Р  Е  Ш И :

 

 

ИЗМЕНЯ присъда №31 на ОС-Добрич, постановена на 20.10.2016 г. по НОХД №369/2016 г., като ОТМЕНЯ приложението на чл.66 ал.1 от НК, а наложеното наказание-ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при ОБЩ режим-основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

Решението подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВСК на РБ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: