Р Е Ш Е Н И Е

                   № 65

31.03.2016 г. Гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесет и първи март две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ:Павлина Д.а

Ангелина Лазарова

 

секретар С.Д.

прокурора Искра Атанасова,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №468 по описа за 2015 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба от С.А.С., чрез служебния му защитник адв.А., подсъдим по нохд № 153/15г. на Търговишкия окръжен съд, против присъдата на  същия съд от 10.11.2015г. , с която  е признат за виновен по обвинение по чл.124 ал.1 пр.2 вр.чл.129 ал.2 НК вр.чл.54 НК и са им наложени наказания от две години лишаване от свобода при общ режим. Приведена е в изпълнение и присъда по нохд №32/13г. на РС Омуртаг от една година лишаване от свобода. Осъден е да заплати и съответните  разноски.

В жалбата на подсъдимия се изразява становище за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваната присъда, и явна несправедливост на наложените наказания.  Прави се искане за отменянето й  и постановяване на оправдателна такава. В допълнителните съображения към жалбата се твърди, че съдът не е обсъдил събраните доказателства и моли съда да приеме, че обвинението не е доказано по несъмнен начин  и са направени необосновани изводи за авторството на деянието. В условия на евентуалност се иска намаляване размера на наложеното наказание.

Апелативният прокурор изразява становище за неоснователност на жалбите и предлага присъдата на ТОС да бъде потвърдена изцяло.

Жалбата е подадена  в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 10.11.15г. Търговишкият окръжен съд е признал подсъдимия С.А.С. за виновен в това, че за периода 27.12.-30.12.2014г. в гр.Омуртаг, ул.”Люлин” №2, умишлено нанесъл  на Е.М.Х., на 91г., негова майка средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота, в следствие на която по непредпазливост причинил смъртта й, настъпила на 11.01.15г. и на основание чл.124 ал.1 пр.2 вр.чл.129 ал.2 ал.1 НК вр.чл.54 НК му е  наложил наказание от две години лишаване от свобода при общ режим.На основание чл.68 ал.1 НК е привел в изпълнение присъда от 30.01.13г. постановена по нохд №32/13г. на РС Омуртаг от една година лишаване от свобода, отложена на основание чл.66 НК с три годишен изпитателен срок. Заел е предварителното му задържане по мярка за неотклонение. Осъдил го е да заплати направените по делото разноски. Произнесъл се е по веществените доказателства.

За да стигне до този резултат окръжният съд, е приел за установено следното:

Подсъдимият и неговата майка обитавали един имот вгр.Омуртаг на ул.”Люлин”№2, като майката обитавала единствената стая, а подсъдимият - пристройка към къщата. Постр. Х. била на 91 години, от дълго време вдовица и имала трима сина и една дъщеря. Единият й син починал през 2005г., другият напуснал страна и нямал връзка с близките си, дъщерята, свид. Златка Ангелова живеела в с.Лиляк и рядко посещавала майка си. Пострадалата била прехвърлила собствеността върху имота на подс. С. и двамата от десетина години живеели заедно. Подсъдимият системно злоупотребявал с алкохол, въпреки прекаран през 2008г. мозъчен инсулт. Своята и на майка си пенсии редовно харчел за алкохол като в резултат на това често между двамата възниквали скандали. Често пострадалата се принуждавала да проси за да се изхранва. Тя била в сравнително добро здравословно  и умствено състояние за възрастта си, но била изключително слаба и немощна и се придвижвала помагайки си с бастун.

Подс. С. системно упражнявал и физически и психически тормоз върху майка си, което било достояние на съседите им, които заявяват в показанията си, че дори се е стигало до оказване на медицинска помощ на старицата. В резултат на един такъв побой през 2012г. се е наложило да бъде издадена ограничителна заповед по реда на чл.187 ал.1 ЗЗДН като на подсъдимия било забранено да доближава майка си и жилището на по-малко от 50м. за срок от една година. Във връзка с нарушение на тази заповед същия е бил осъден от РС Омуртаг с присъда по нохд №32/13г. за деяние по чл.296 ал.1 НК на една година лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. Около 6 месеца двамата живели разделено, след която постр. Х. поискала сина й да се върне за да я гледа. Заповедта била отменена и подсъдимия се върнал в жилището.

За времето 5-10.12.2014г. пострадалата била на лечение в МБАЛ Омуртаг с диагноза „обструктивна белодробна болест и болест на Паркинсон”. Изписана била в добро общо състояние.

На 27.12.14г. пострадалата била посетена в дома си от свид. С.И., А.Д.-нейни племенници и свид. Н.Д., съпруга на свид. А.Д.. Постр. Х., според свидетелите, била в добро състояние, свидетелките я измили, подстригали, изрязали й ноктите, облекли я в чисти дрехи. Свидетелките са категорични, че не са забелязали никакви наранявания и насинявания по тялото, с изключение на спукана устна, за което пострадалата казала, че е в резултат от това, че синът й, подс. С., вкарал пръсти в устата й. Поискала от племенниците си да я вземат за да я гледат, тъй като не се чувствала добре със сина си. Свидетелите престояли в дома й около час и половина – два, след което си тръгнали.

На 30.12.15г. подс. С. отишъл в дома на свид. Д. и му казал, че майка му умира. Обадили се и на други роднини като първи в дома на пострадалата отишли свид. Д., сестра му и съпругата му. Заварили пострадалата на легло като дишала тежко. Междувременно пристигнали и други роднини между които и свид. Х., на когото направило впечатление, че лицето на пострадалата е в синини и предложил да извикат „бърза помощ”. В ранния следобед пристигнал екип на Бърза помощ. Мед. фелдшер Ф.Х. прегледал пострадалата, констатирал, че е в кома, с множество насинявания по лицето и я транспортирал в МБАЛ Омуртаг. На пострадалата бил направен скенер и била транспортирана в Търговище където била настанена в ОАРИЛ в коматозно състояние вследствие контузия на мозъка и въпреки проведеното лечение, починала на 11.01.15г.

От назначените СМЕ е установено, че по тялото на пострадалата са установени травми от удари с и върху твърди тъпи предмети-масивни кръвонасядания по лявата половина на мозъчния череп и лявата лицева половина, кръвонасядания по лявата странична повърхност на шията и по горната повърхност на лявото рамо, масивно кръвонасядане по дясна задно-странична повърхност на гръдния кош, кръвонасядания по дясната раменица, малък травматичен излив на кръв под меките мозъчни обвивки в ляво теменно, оток на мозъка, кръв в мозъчните стомахчета, хипостатична двустранна бронхопневмония. Като причина за смъртта е посочена остра сърдечно съдова недостатъчност в резултат на развилата се като усложнение от ЧМТ и контузията на гр. кош хипостатична бронхопневмония. Между травмите и последвалото усложнение има пряка причинно-следствена връзка. Експертите са категорични, че всички установени телесни увреждания са причинени преди приемането й в ОАРИЛ. Масивните кръвонасядания по дясната задно-странична повърхност на гръдния кош и задната повърхност на дясната раменница са в резултат на действието на твърд тъп предмет с широка повърхност и могат да се получат при падане. Кръвонасяданията по лицето-чело и лява скула,лявата повърхност на шията и горната повърхност на лявото рамо са в резултат от удари с твърд път предмет и могат да бъдат получени от удари с юмруци или ритници. Експертизите приемат, че уврежданията са получени в периода 27-30.12.14г. имайки предвид цвета на кръвонасяданията, както и липсата на  възпалителни усложнения при приемането на пострадалата в ОАРИЛ. Ако травмите са имали давност от преди 27.12.14г., към момента на приемане в болницата е могло да настъпи смъртен изход или поне да се развие застойната бронхопневмония.

Съдът е изслушал и СППЕ по отношение на подсъдимия С., която не е констатирала разстройство на умствено-паметовата дейност, мисловния процес и волевия импулс. Интелектуално-волевият капацитет на подсъдимия е в границите на нормата за възрастта, социалния опит и образователно равнище. Констатирани са емоционални изблици, импулсивност, грубост, склонност към конфликти, в които се явява провокираща страна. Реагира с раздразнение, грубост и гняв на забележки, при противопоставяне става сърдит, враждебен. Не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата.

Горната фактическа обстановка е установена по безспорен и категоричен начин след анализ на събраните доказателства, закрепени в гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Илиева, Д. и Д.а, заключенията на СМЕ.

Основното възражение на подсъдимия е относно авторството. На първо място се спори по механизма на получените от пострадалия увреждания.

От доказателствата поделото може да се направи извода, че за времето след заминаването на родствениците на пострадалата на 27.12.14г. от дома й, до сутринта на 30.12.14г., когато подс. С. ги е уведомил за влошеното състояние на майка си, той й е нанесъл побой. Експертите са категорични, че насиняванията по лицето, главата, шията и лявото рамо са получени от отделни удари – поне 4 на брой, а масивните насинявания по дясната страна на тялото могат да бъдат получени в резултат на падане. Давността на нараняванията е установена по безспорен и категоричен начин. Тя е свързана и с изпадането й в коматозно състояние /средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК-разстройство на здравето временно опасно за живота/,  както и развилата се застойна бронхопневмония.

По този начин се оборват твърденията на подс. С., че майка му е паднала случайно поради немощта си и се е насинила.

Защитната теза на подс. С. се оборва и от факта, че към 27.12.14г. постр. Х. е била в сравнително добро здравословно състояние и не е имала никакви наранявания и насинявания по тялото си / с изкл. на устната/. Установено е трайното лошо отношение на подс. С. към майка му. То е било известно  както на полицията така и на част от медицинския персонал на болницата в града и в резултат на него му е била издадена ограничителна заповед. Отношението му не се е променило и след отмяна на ограничителната заповед по нейна молба. Този факт се установява от показанията на родствениците й на които тя се е оплакала, че синът й и е бъркал в устата и молела да я вземат от там и да я гледат, тъй като синът й я тормозел.

 Обясненията на подс. С. не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съдът е направил пълен анализ на свидетелските показания дадени на ДП и пред съда, посочил е кои от тях кредитира и защо. Настоящата инстанция възприема изцяло този анализ.

В подкрепа на тези изводи както вече се спомена са СМЕ посочващи механизма на получаване на уврежданията.

Предвид изложеното до тук и всички събрани доказателства следва да се направи категоричния извод, че  подсъдимият С. е бил този, който е причинил средната телесна повреда на постр. Х. и това е установено по безспорен и категоричен начин. В резултат на така нанесената умишлено средна телесна повреда е настъпила смъртта на пострадалата, която е причинена по непредпазливост.

В този смисъл и жалбата на подсъдимия е неоснователна.

По отношение размера на наложеното наказание – същото е определено при приложението на чл.54 НК – при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, в минималния предвиден размер. Отчетени са като отегчаващи обстоятелства предходното му осъждане, свързано със нарушаване забраната по ограничителната заповед както и обстоятелството, че е упражняван траен физически и психически тормоз на родната му майка, която е била възрастна, немощна и беззащитна. Отчетени са като смекчаващи обстоятелства възрастта и влошеното здравословно състояние на подс. С. При таза посочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства съдът е проявил снизхождение определяйки наказание в минималния предвиден размер а не  около средния предвиден такъв.

Правилно съдът е привел в изпълнение присъдата по нохд №32/13г. на РС Омуртаг, влязла в сила на 15.02.13г. на основание чл.68 ал.1 НК.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание   чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 10.11.2015г. на Търговишкия окръжен съд, постановена по нохд №153/2015г. по отношение на подсъдимия С.А.С. с ЕГ№ **********.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                          2.