Р Е Ш Е Н И Е

 

73

 

гр.Варна, 11 април 2017 год.

 

В     ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 02 март две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

при участието на прокурора ИВАН ТОДОРОВ и секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНОХД № 468 по описа на ВАпС за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба от адв.Р.К. - защитник на въззивника Н.Р.Д., ЕГН ********** против присъда № 51, постановена по НОХД 265/16 г. по описа на ОC – гр. Разград.

С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по смисъла на чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 от НК, за това, че на 23/24.06.2016 г. в гр. Разград умишлено е умъртвил по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост Р.Т.И., ЕГН **********. При приложението на чл. 54 от НК на Н.Д. е било определено наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване, което при условията на чл.58а, ал.1 от НК е било редуцирано с 1/3 и на Д. е било наложено за изтърпяване наказание от ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при определен в хипотезата на чл.61, т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС първоначален СТРОГ режим на изтърпяване, в Затвор. С присъдата първоинстанционният съд е ЗАЧЕЛ по реда на чл.59, ал.1 от НК времето, през което въззивникът е бил задържан под стража; възложил сторените по делото разноски за заплащане от въззивника Д.; произнесъл се е и относно съдбата на веществените доказателства.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на изводите на първата инстанция, която въпреки проведеното „съкратено съдебно следствие”, не била изпълнила задължението си да проведе задълбочен анализ на доказателствата, поради което фактическите изводи били неправилни. Според защитата по делото не било установено в резултат на кое точно увреждане била настъпила смъртта на пострадалия; на второ място се оспорва извода на РОС, че въззивникът е нанасял удари по тялото на пострадалия с дървен крак от телевизор, тъй като такова веществено доказателство не било приобщено сред материалите по делото. Според защитата не бил доказан механизма по който е попаднал зъб на пострадалия в подметката на обувката на въззивника. В крайна сметка се извежда искане за преквалификация на деянието, извършено от подс.Д. в такова по чл.124 от НК и приложение на нормата на чл.55 от НК.

В съдебно заседание въззивникът лично и чрез защитника си поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Представителят на въззивната прокуратура намира жалбата за неоснователна, моли настоящата инстанция да потвърди първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и добре мотивирана. На първо място прокурорът изтъква, че авторството на деянието е доказано, а правната квалификация е правилна. Първата инстанция правилно е отчела чистото съдебно минало и влошеното здравословно състояние на въззивника при индивидуализацията на наложеното наказание, което представителят на публичното обвинение намира за съответно както на личността на дееца, така и на стореното от него.

В последната си дума въззивникът Д. изразява съжаление за стореното.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира за установено следното:

Предмет на въззивна проверка е присъда № 51, постановена по НОХД 265/16 г. по описа на ОC – гр. Разград, с която първоинстанционният съд е признал въззивника Н.Р.Д., ЕГН ********** за виновен в извършване на престъпление по смисъла на чл.116, ал.1, т.6 от НК, за което му е било наложено наказание определено наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване, което при условията на чл.58а, ал.1 от НК е било редуцирано с 1/3, като на Д. е било наложено за изтърпяване наказание от ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при определен в хипотезата на чл.61, т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС първоначален СТРОГ режим на изтърпяване, в Затвор. С присъдата първоинстанционният съд е ЗАЧЕЛ по реда на чл.59, ал.1 от НК времето, през което въззивникът е бил задържан под стража; възложил сторените по делото разноски за заплащане от въззивника Д.; произнесъл се е и относно съдбата на веществените доказателства.

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество се преценява като неоснователна по следните аргументи:

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие, проводено по реда на чл.371, т.2 от НПК, доказателства настоящата въззивна инстанция приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

През 2016 год. въззивникът Н.Д. живеел сам в апартамент, намиращ се в гр. Разград, ул. „Княз Борис“ № 45, ет. 1, ап. 2. Жилището било със следното разположение: от входната врата се влизало в антре с размери 2, 30 м/ 1, 85 м. Вдясно имало баня и тоалетна. От антрето се влизало в две стаи, свързани с общ балкон - трапезария с размери  3, 5 м/ 4 м  и хол с размери 5,20 м/ 5,30 м. От трапезарията се влизало в кухненски бокс.

Възз. Д. обичайно спял на легло в трапезарията, където имало и маса със столове. В хола имало две легла с ракла, малка масичка и секция.

На 05.10.2013 г. Д. претърпял пътно - транспортно произшествие, при което получил множество телесни увреждания в областта на главата, гърдите, корема и таза. С решение № 224/ 28.01.2014 г. на ТЕЛК- Разград, за срок от една година му била определена 84% трайна намалена работоспособност. След катастрофата той не работел постоянно. Епизодично извършвал нискоквалифицирани строителни услуги срещу заплащане.

Р.Т.И., ЕГН **********, също живеел в гр. Разград. Той нямал свое жилище и обичайно нощувал в необитаема къща, намираща се във вилната зона на града. И. не работел постоянно, а извършвал различни услуги срещу заплащане.

Двамата с въззивника се познавали и заедно пиели алкохол. Понякога И. оставал да нощува в жилището на Д.. След като се напиел, Д. често ставал агресивен и биел И..

Вечерта на 23.06.2016 г. И. отишъл до жилището на въззивника. Бил облечен с риза с къс ръкав в синьо и бяло и къси панталони в същите цветове, и обут с маратонки „Найк“  в лилав цвят, размер 42,5.

Възз. Д. не бил у дома си, но входната врата била отключена. И. влязъл в жилището, събул маратонките си в антрето и седнал в трапезарията. Започнал да пие водката, която носел със себе си. Потърсил храна и открил кюфтета, които започнал да яде. След известно време въззивникът се прибрал в жилището си пиян. Седнал при И. и двамата продължили да пият. В един момент забелязал, че И. е изял кюфтетата и много се ядосал. Ударил го с юмрук в лицето. След това извадил един дървен крак от стар телевизор изпод леглото си и с него започнал да удря И. в областта на главата и тялото. Този дървен крак бил с цилиндрична форма, с дължина около 50 см и диаметър 3 см. И. се опитал да избяга и отишъл в хола, седнал на едно от леглата, застлано със завивка в бежово и бяло, шалте с десен на жълти ромбове и още една постелка, тип рогозка. Въззивникът отишъл при него и продължил да му нанася удари с дървения крак в областта на главата и тялото. След известно време пострадалият паднал по гръб на пода. Тогава подс. Д. го хванал с ръце за гърлото и започнал да го души. След това започнал да го рита с крака, обути с бежови обувки, размер 41, м.„TRAGER“.  Ударите били толкова силни, че един от зъбите на пострадалия бил избит и се забил в подметката на лявата обувка. След това въззивникът отново взел дървения крак и продължил да нанася удари по главата и цялото тяло на пострадалия. В един момент той преустановил побоя, върнал се в трапезарията и легнал на леглото си, след което заспал.

През нощта се събудил, отишъл при И. и установил, че той е умрял. За да прикрие убийството, въззивникът извлачил трупа на 7-8 метра зад жилищния блок, в който се намирал апартамента му. След това забърсал следите от кръв в жилището и по стълбите на блока с хартия, която изхвърлил в кошче в тоалетната на дома си. Изхвърлил постелките от леглото в хола и дървения крак в кофите за боклук.

На сутринта въззивникът напуснал жилището си и отишъл при свой познат - св.Недев. Носел със себе си вино, от което изпил около един литър.

Междувременно трупът на И. бил открит и на мястото дошли полицаи, между които и св. Тодоров. Скоро при тях дошъл и въззивникът. Тъй като имало следи от кръв, които водели към неговото жилище, полицаите го помолили да им отключи. Той отключил апартамента и бил извършен оглед, при който били иззети множество веществени доказателства, в това число бежовите обувки на въззивника, с които е бил в нощта на убийството, обувките на пострадалия и хартията, с която била почистена кръвта. В жилището, стълбите на жилищния блок и партера имало и множество други следи от кръв, от които били взети натривки.

Въззивникът бил задържан и отведен в полицията, но все още бил пиян. След като изтрезнял, разказал за случилото се. Бил извършен оглед на посочените от него кофи за боклук, от които били иззети завивките, с които било застлано леглото в хола - завивка в бежово и  бяло, шалте с десен на жълти ромбове и още една постелка, тип рогозка. 

Възз. Д. бил освидетелстван, при което по тялото му са установени:

1. Кръвонасядане на дясната лакътна област и към предмишиницата с охлузване по съседство- външностатично.

2. Кръвонасядане под нокътната плочка на палеца на десния крак и над свободния нокътен ръб, както и по външностатичния кант на върховата фаланга на палеца

3. Повърхностно охлузване на кожата със забелване на горния слой в посока отвън / навътре в лявата лакътна област, към външностатична половина

4. Дъговидна драскотина върху дланно- пръстовата става на безименния пръст на дясна ръка; драскотина в долната трета на външностатичната повърхност на дясната подбедрица

5. Три успоредни повърхностни драскотини на лакътната свивка на лява ръка.

Кръвонасяданията са причинени от удари с /върху твърд/и тъп/и предмети, охлузванията - от тангенциалното действие на тъпоръбест/и  предмет/и, а драскотините - от предмет със заострен/ режещ ръб. Травмата на палеца на десния крак може да бъде получена и по механизма на насрещен удар на пръста в тъп предмет, т.нар. пресрещане.

Съгласно изготвените химическа и съдебно- медицинска експертиза по писмени данни, при задържането му възз.Д. е бил с концентрация на алкохол в кръвта 3,57 на хиляда. С оглед обстоятелството, че след убийството той употребил още алкохол, не съществува медицински критерий/ методика, която обективно да определи концентрацията на алкохол в кръвта при неговото извършване.

По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, съгласно която при аутопсията върху трупа на Р. И. е установено:

І. Травматичен шок:

Травма на главата и шията – разлят кръвоизлив под мека мозъчна обвивка в теменно-слепоочно-тилния дял на дясно мозъчно полукълбо; по-ограничен кръвоизлив под мека мозъчна обвивка високо в  теменния дял на ляво мозъчно полукълбо; оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор; счупване на рогчето на  подезичната кост и на рогчето на щитовидния хрущял от лявата страна, раздробено счупване на плочката на щитовидния хрущял с масивни кръвонасядания около счупванията; многофрагментно раздробено счупване на носни кости, зацапване на външни носни ходове и устна кухина с кръвениста течност; избиване на първи горен ляв резец с травма на венечната лигавица по съседство; разклащане и неправилно отчупване на клиничната коронка на първи горен десен зъб; две вертикални  разкъсно-контузни рани с размачкване на меки тъкани през цялата дебелина на дясната половина на горна устна и една през видимата лигавица на долна устна, разкъсвания и кръвонасядания на лигавицата към предверието на устната кухина на долна устна; цепковидни рани с кръвонаседнати ръбчета и разкъсвания пред цялата дебелина на мека черепна обвивка в дясна челно-теменна и задна повърхност на теменна област на главата; трилъчева рана с гладки ръбчета в дясна теменна област; цепковидни и разкъсно-контузна рани в дясна челна област; разляти кръвонасядания в дясна челна и лицева област, лява лицева половина, централната част на шията и към станичните повърхности, по-изразено вляво; дълбоко охлузване на кожата в дясна теменна област; охлузвания в брадичкова област и по ръба на долна челюст от лявата страна;

Травма на гръдния кош – две серийни разместени счупвания на ребра от дясната и лява страна по предна и към странична повърхност на гръдния кош; счупване на леви ребра с оформен триъгълен фрагмент – фрактурна линия косо отгоре/надолу и отвън/навътре, до долния край на левия ръб на гръдната кост, масивни кръвонасядания около счупванията; контузия на белия дроб; оток на белия дроб и пръснати точковати кръвоизливчета по повърхността му; излив на кръв в гръдна кухина; кръвонасядания на кожа и подкожие по лицева повърхност на гръдния кош;                                                                                                                                           

Травма на корема, поясна област и таза – разляти кръвонасядания на държача на червата; кръвонасядания на мастната капсула на бъбреците двустранно; кръв в бъбречните легенчета; кръвонасядания на кожа и подкожие на коремната стена, хълбочна област от дясната страна и към дясно бедро, поясна област двустранно;  кръвонасядане в половата област;

Травма на крайниците:

            Горни крайници – счупване на втора дланна кост на лявата ръка; разместено раздробено счупване на втора дланна кост и разместено счупване на трета дланна кост на дясна ръка; разляти кръвонасядания на меки тъкани на гърба на дланите на двете ръце, вкл. и основни фаланги на дясна ръка, както и долна половина на предмишницата на лява ръка; кръвонасядане на двете лакътни области; охлузвания около двата лакътя;

-                    Долни крайници – множествени характерни, с хоризонтална ориентация, кръвонасядания с очертани ивичести контури и просветлявания между тях по лицеви повърхности на двете бедра; две вертикални такива кръвонасядания на ляво бедро; хоризонтални такива и в колянна област на двата крака; кръвонасядания около вътрешния и външния глезен на десния крак; разлято кръвонасядане в долната половина на лява подбедрица; дълбоки охлузвания в дясна колянна област;

ІІ. Аспирация на кръв и стомашно съдържимо;

ІІІ. Постмортални охлузвания на кожата в горновътрешният квадрант на лява гръдна половина, под средата на дясна ключица, долната трета на гръдната кост, множествено под двете мишнични ямки с полулунна форма, над горновътрешната дъга на капачката на десния крак, във вътрешностраничната половина на лицева повърхност на горна трета на дясна подбедрица, в средна трета на лицева повърхност на лява подбедрица.

ІV. Наличие на 1,84‰ алкохол в кръвта.

Причина за смъртта на Р. И. е травматичния шок, развил се на базата на съчетаната механична и от сътресение на тялото травма, придружен с аспирация на кръв и стомашно съдържимо, довели до остра дихателна и сърдечна недостатъчност.

При съвкупната причина за настъпване на смъртта не може да се посочи кое конкретно  увреждане е причинило смъртта на И.. Налице са конкуриращи причини за настъпването й, които по отделно могат, но в своята съвкупност са довели до леталния край на пострадалия.

Вероятно смъртта е настъпила не повече от 1/2 – 1 час след нанасянето на побоя.

Голяма част от кръвонасяданията по трупа са причинени от удари с твърд  тъп предмет с удължена форма и малко напречно сечение.

Видно от измерената дължина на кръвонасядането по лицева повърхност на ляво бедро дължината на предмета е поне 26 см.

Ориентацията на тези характерни кръвонасядания по лицеви повърхности на бедрата дава основание да се приеме, че по-вероятно е ударите да са нанесени при легнало положение на пострадалия.

С изключение на травматичните увреждания в областта на главата, където обхващат различни анатомични области, останалите са локализирани преимуществено по лицеви повърхности на тялото и крайниците.

Не е изключено увреждането:

- на меки тъкани в централната част на шийна област и двустранно – в страничните, по-изразено от ляво;

- счупването на рогчетата на подезичната кост и щитовидния хрущял;

- счупването на плочката на щитовидния хрущял

да се дължи на много силен натиск/компресия в тази област от пръсти и длан на ръката, ако нападателят си служи с дясна ръка и се е намирал лице в лице с пострадалия. Този механизъм може да се съчетава и със силен удар от предмет с по-широка удряща повърхност на това място -  напр. ходилна част на обувка с придадена кинетична енергия – замах/засилване. 

При липса на външни /кожни/ увреждания на местата на счупване на ребрата във вертикално направление и от локализацията на фрактурните линии, по-вероятно е, двустранното им счупване да се дължи на силен натиск/компресия върху гръдния кош в предно/задно направление.

Разлятите кръвонасядания по гърба на дланите на двете ръце и долната половина на гръбна повърхност на лява предмишница, както и счупването на дланни кости на двете ръце, не изключва тези увреждания да са „защитни“ /травма при защита/, при което отведената ръката заема предно анатомично положение. 

Ударите по главата, тялото и крайниците на пострадалия са били многобройни, някой от тях – нанесени със значителна сила.

С изключение на описаните постмортални охлузвания, другите увреждания са получени приживе, видно от находката при аутопсията - развилия се тежък оток на мозъка и на белия дроб, аспирацията на кръв и стомашно съдържимо, анемията на вътрешните органи, морфологичния вид на раните, кръвонасяданията и охлузванията. 

Към момента на настъпване на смъртта И. е бил алкохолно повлиян. Установената концентрация на алкохол в кръвта 1,84‰ отговаря на средна степен на алкохолно опиване, при което е намалена самокритичността, нарушена е координацията на движенията, значително са намалени вниманието и концентрацията, забавени са реакциите и мисленето.

По делото са изготвени ДНК  и биологични експертизи, съгласно които:

1. По десния чехъл, с който е бил обут подс. Д. при задържането му, по десния му крак, по шалтето от хола му, по хартията, намерена в тоалетната на жилището му, по дюшека от легло и перде в хола му, по партера на блока има кръв, чиито ДНК профил напълно съвпада с този на пострадалия И..

2. Под ноктите и на двете ръце на възз. Д. има смес от биологичен материал, който произхожда в различно съотношение от него и от пострадалия И.. По тях няма биологичен материал от трето лице.

3. Върху зъба, намерен върху подметката на обувката на въззивника, е определен частичен ДНК профил, който съвпада с този на пострадалия И..

По делото е назначена комисионна съдебно - медицинска експертиза, съгласно която зъбът, намерен в подметката на обувката на подс. Д. може да е на пострадалия И.

По делото е назначена комплексна съдебно - медицинска психологическа и психиатрична експертиза, съгласно която възз. Д. към момента на убийството е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване - средно тежка степен, при което е могъл да разбира и ръководи постъпките си.

Съгласно психиатричния портрет въззивникът е общителен и незадълбочен. Със слаб самоконтрол и нисък праг на раздраза. Склонен е към конфликти. Във взаимоотношенията си обича да доминира. Емоционално беден, не е предразположен към дълбоки емоционални преживявания. Социалното функциониране е затруднено, поради невъзможността да си изрази потенциала. Изпитва трудности при създаване и поддържане на близки и интимни взаимоотношения. Проявява склонност към дезадаптивно поведение, вследствие на агресивно отреагиране и отношение на недоверие. Той е дисхармонична личност, със засилена лабилност, тревожност, с агресивна готовност, окастрена откъм емоции, с неумение да изрази себе си, висока импулсивност и слаба саморегулация

Видно от гореизложеното е, че настоящият състав възприема идентична с възприетата от първата съдебна инстанция фактическа обстановка. Тя е изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, призната е от подсъдимия в процедурата по гл.27 НПК и се установява от наличната по делото доказателствена съвкупност – показанията на свидетелите М.Т., Н.Н., С.Д., Й.М., Н.Д., Н.Д., М.М., Ф.И., В.Т., Н.Д., Д.С., протоколите за оглед на местопроизшествие, от заключенията на съдебно медицинските експертизи, от заключенията на съдебно-химическите експертизи, от заключението на съдебно-медицинската експертиза на живо лице, от заключението  на съдебно-психиатричната експертиза по отношение на подсъдимия Д.. По категоричен начин е установено, че подсъдимият на инкриминираната дата в дома си в гр.Разград е нанесъл на пострадалия Р. И. множество удари с ръце, с  ритници, с дървен крак на телевизор, като му е причинил телесни увреждания по почти всички части на тялото - главата, гръдния кош, корема и крайниците. Пострадалият се е опитвал да се предпази като е избягал от кухнята в спалнята, където е бил последвани и повален на земята от подсъдимия, който продължил да го рита; там Р. И. се е бранел с ръце, в резултат на което е получил и „защитни” наранявания. Именно от заключенията на съдебно медицинските експертизи се установяват всички области на увреждане по тялото на пострадалия, както и формата на предмета, с които те са били нанесени. Тук следва да се отбележи, че наведените от защитата в пледоарията пред ВАС възражения за недоказаност на механизма на нанасяне на ударите – дали подс.Д. е използвал дървен крак от телевизор, са недопустими в проведеното по реда на т.нар. „съкратено съдебно следствие” производство, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Въззивната проверка е ограничена от рамките на признатите от подсъдимия факти, поради което Варненският апелативен съд поначало не разполага с правомощия да приема други фактически положения – като напр. нов механизъм на получаване на смъртоносните наранявания. При избрания от подсъдимия диференциран ред на разглеждане на делото, същият получава по-благоприятно наказателно правно третиране във връзка с наказанието, което следва да понесе, но същевременно се съгласява с известни ограничения - да не спори по поддържаните от прокурора факти, както и да не бъдат проверявани лично и непосредствено от всички участници в процеса на установяващите ги доказателствата и доказателствените средства. Затова оспорването на признатите факти, основаващо оплакване от подсъдимия за неразкриване на обективната истина по делото от съда, по същество представляват оттегляне на самопризнанието по чл. 371, т. 2 от НПК, което оттегляне е процесуално недопустимо пред въззивната инстанция. Съгласно ТР № 1 от 2009 г. на ОСНК на ВКС, крайният момент до който могат да бъдат оттеглени изявленията на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК е постановяването на определението на първостепенния съд по чл. 372, ал. 4 от НПК. След като делото е решено при условията на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК и при нейното провеждане не са допуснати съществени процесуални нарушения /такива липсват по настоящето дело/, защитата на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. Ако подсъдимият не е бил съгласен с изложената фактология в обвинителния процесуален документ, същият не е следвало да инициира провеждането на диференцираната процедура, а е следвало своевременно да изложи съображенията си, за да може производството да се проведе по общия ред. В този смисъл е и практиката на ВКС на РБ - Решение № 282 от 23.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 885/2015 г., III н. о., НК, Решение № 279 от 16.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 813/2015 г., III н. о., НК

Видно от отразяванията в съдебния протокол за проведеното на 18.02.2016 г. заседание по НОХД № 265/16 г. на РОС , които се ползва с материална доказателствена сила по смисъла на чл.131 НПК за извършените действия, инициативата за провеждане на производството по реда на чл.371, т.2 от НПК е изхождала от защитата и лично от въззивника Д., който освен че е признал фактите по делото е заявил, че преди това е разговарял и със защитника си и е наясно, че направеното самопризнание ще бъде ползвано от съда при постановяване на присъдата. След това съдът му е разяснявал правата по чл.371, т.2 от НПК и едва след това е обявил с определение, че при постановяване на присъда ще ползва неговото самопризнание без да събира доказателства за фактите, изложени в обв.акт. При тези доказателства по делото въззивната инстанция намира, че волята на подс.Д. е била формирана свободно и без вмешателства. Въззивникът Д. сам, доброволно, с пълно съзнание за правните последици от неговото изявление за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК го е направил. При вземането на това свое решение въззивникът е бил подпомаган от лично избран от него адвокат. Затова и то се приема от въззивната инстанция като годно да постави началото на диференцираната процедура по гл.27 от НПК.

Оттук насетне на преценка подлежи правилността на решението на първата инстанция да проведе „съкратено съдебно следствие” с оглед наличието на втората предпоставка, предвидена в чл.372, ал.4 от НПК – а именно дали самопризнанието се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство. В конкретния случай съдът не е допуснал нарушения на задълженията си като е провел съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като целия събран обилен доказателствен материал, подробно коментирани и от първата и от настоящата инстанция, безпротиворечиво сочат въззивника като автор на деянието. Ирелевантно е и обстоятелството, оспорвано от защитника на подсъдимия, дали избития зъб, намерен в подметката на обувката на въззивника преди това е бил разклатен или здрав. Това е така, защото подсъдимият не отговаря за средната телесна повреда, каквато би била екстракцията на зъб, за да се изследва това обстоятелство, а за причинена смърт. Също ирелевантно е възражението на защитата, че не било установено по категоричен начин кое точно увреждане е причинило смъртта на Р. И., защото всички увреждания, довели в своята съвкупност до неговата смърт, са причинени от едно единствено лице – подс.Н.Д..

При така приетите за установени факти, първата инстанция обосновано и законосъобразно е отхвърлила исканията на защитата за преквалификация на деянието като такова по чл.124 от НК. На първо място за действителното съдържание на умисъла на въззивника следва да се черпят изводи не от неговите обяснения, а от обективираното от него поведение. В конкретния случай въззивникът е нанасял последователно удари с юмрук (поне 1 на брой), с дървен крак на телевизор (5-6 бр.), с ритници. Всички удари са все със значителна сила в различни области на тялото - на главата, гръдния кош, корема и крайниците. Той не се е задоволил просто да удари пострадалия и да го повали на земята с юмручни удари, а вече повален, въззивникът е продължил с агресията си – удрял с дървен крак на телевизор, ритал го. В това си поведение въззивникът е вложил ярост и мъст, събирана през целия му житейски път и отприщена по толкова незначителен повод – изяждането на кюфтетата, срещу Р. И., негов приятел. Въззивникът е нанесъл много тежки поражения върху важни жизнени органи на човешкото тяло чрез удряне с юмруци, ритници и удари с дървен крак. Затова и въззивната инстанция приема, че въззивникът е действал при пряк умисъл – ясно е съзнавал, че уврежда пострадалия в жизнено важен орган (глава, гръден кош, корем), искал е настъпването на това увреждане, като е осъзнавал, че по този начин причинява смъртта му. Затова правилно окръжният съд е приел, че подс.Н.Д. следва да носи отговорност за умишлено причиняване смъртта на майка си. В този смисъл и Решение № 67 от 14.II.1983 г. по н. д. № 42/83 г., II н. о., Решение № 2 от 18.02.1988 г. по н. д. № 686/1987 г., I н. о., Решение № 31 от 29.I.1969 г. по н. д. № 807/69 г., II н. о.

Не може да бъде споделено и становището на защитата поддържано пред първата инстанция за преквалификация на деянието като такова по чл.118 от НК. В допълнение на изложеното от ОС Разград следва да бъде посочено, че деянието е осъществено от въззивника в пияно състояние, което според константната съдебна практика изключва афекта.

По изложените аргументи настоящия състав на въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съдебен състав е придал на установените факти и правилната правна квалификация, като е счел, че въззивникът Н.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2-ро и 3-то от НК, както и че е действал умишлено.

По отношение на квалификацията по т.6 пр. 2 и 3 на чл.116 от НК:

В практиката си ВКС на РБ приема, че убийството с особена жестокост характеризира начина на извършването му и личността на дееца, изразени в ярост, свирепост, отмъстителност, садизъм, а особено мъчителният начин на убийство трябва да се преценява с оглед броя и начина на нанесените удари, причинените болки и страдания на пострадалия, вследствие на което той изживява тежки предсмъртни мъки. В друго свое решение (Решение № 86 от 11.II.1970 г. по н. д. № 1/70 г., II н. о.) ВС е доразвил разбирането си, като е посочил, че ако изживените болки и страдания са повече от тези при обикновения случай на убийство, то престъплението следва да се квалифицира като такова, извършено по особено мъчителен начин за пострадалия.

За да бъде квалифицирано убийството като извършено с особена жестокост ВКС е указвал, че е нужно да се съобразят начинът на действие и характерът на нанесените удари. Например, ако последните са от такъв характер и са извършени по такъв начин, че не са извън рамките на обикновените случаи на наранявания, то и убийството следва да се квалифицира като обикновено такова. Като убийство с особена жестокост следва да се квалифицира само тогава, когато ударите - един или повече, са нанесени с ярост, са тежки и със силно поразяващо действие. ВКС приема, че и единственият удар понякога е достатъчен, за да квалифицира убийство като такова с особена жестокост, щом като е бил толкова силен, че е пронизал изцяло тялото на жертвата, счупен е изцяло черепът й, клана и рязана е като животно и пр. Това е така не само защото самите удари са били тежки и жестоки, но и защото те сами по себе си характеризират дееца като особено жесток.

От изложеното се вижда, че има съществена разлика между убийство, извършено по особено мъчителен начин за убития, и убийство с особена жестокост, и тази разлика съобразно с доказателства в делото и установената фактическа обстановка трябва да бъде разкривана във всеки конкретен случай. В някои случаи може убийството да не е извършено по особено мъчителен начин за убития, защото той може още с първото нараняване да е починал, но може да е налице убийство с особена жестокост, щом като ударът или ударите са били особено жестоки и сочат на подчертана ярост и явно изразено желание за мъст. В конкретния случай въззивникът е нанесъл с ожесточение и воден от агресивната си готовност, съгласно и заключението на съдебно-психологичната експертиза, множество удари със сила, причинили й смъртта му. Пострадалият е изпитвал болки не само в момента на тяхното нанасяне, а след това, когато е агонизирал, докато подсъдимият е спял в съседното помещение. Горното дава основание и на въззивната инстанция да приеме кумулативното наличие и на двата квалифициращи белега на убийството „особена жестокост” и „особено мъчителен начин”.

Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че и при индивидуализацията на наказанието, съответно на обществената опасност на деянието и дееца, РОС не е допуснал нарушения на закона, твърдяни от защитата.

При определяне вида на адекватното наказание на въззивника в конкретния случай първоинстанционният съд е формирал избора си измежду три алтернативи, посочени в санкцията на чл.116 от НК – „Доживотен затвор без замяна”, „Доживотен затвор” и „Лишаване от свобода”. По силата обаче на императивната норма на чл.58а, ал.2 НК, намираща приложение в процедурата на проведеното съкратено съдебно следствие, наказанието „Доживотен затвор без замяна” е изключено от санкционните възможности. При проверка правилността на избора на първата инстанция между останалите две алтернативи, въззивният съд се ръководи от следните доводи:

На първо място, като всяко престъпление по чл.116 от НК и конкретното разкрива висока степен на обществена опасност. Но наред с това, то се преценява от съда и като „изключително тежко”. За формирането на горния извод въззивната инстанция, съобрази и изискванията на чл.38а, ал.2 от НК. Липсата на легална дефиниция за „изключително тежко” престъпление, за налагане на наказанието „Доживотен затвор” означава, че извън свързаните със санкцията белези по чл. 93, т. 7 от НК, следва да са налице и други допълнителни обстоятелства, които да придават изключителност на тежкото престъпление. Съгласно съдебната практика, тези допълнителни факти и обстоятелства могат да бъдат от най-разнообразно естество, като например - многобройност на съставомерните квалифициращи елементи, характеристични данни за дееца, обстоятелства, свързани с резултата от гледище обема на засегнатите правно защитени блага, общественият резонанс от престъплението и други подобни. Допълнителните белези, придаващи изключителност на тежкото престъпление трудно могат да бъдат предварително фиксирани, поради което бяха предмет и на преценка в конкретния случай. Според всички обстоятелства, извън квалифициращите такива, извършеното от въззивника несъмнено е тежко, защото престъплението е извършено при наличието на два съставомерни квалифициращи признаци – по отношение на жертвата и един по отношение на дееца - по особено мъчителен за нея начин и при проява на особена жестокост от страна на дееца. Наличието посочените белези от гледище на законовата хипотеза на чл. 116, ал.1 от НК придава на деянието характеристиката по чл. 93, т. 7 НК на „тежко престъпление”, а в конкретния случай са налице едновременно две квалифициращи обстоятелства. Това само по себе си в достатъчна степен характеризира престъплението като изключително тежко.

На следващо място личността на въззивника също разкрива завишена степен на обществена опасност, въпреки чистото му съдебно минало. Качествата на личността намират проявление и в конкретиката на престъпната дейност, затова и начинът и средствата на осъществяване на престъпния състав също имат значение за тази преценка. Въззивникът не е бил трудово ангажиран, системно е злоупотребявал с алкохол, проявявал е непредизвикана агресия спрямо околните -явно не е можел да се социализира и приобщи към обществото, където насилието е недопустимо и морално укоримо. Подобна проява с демонстрирана бруталност на деянието в осъществяване на престъпления по Глава втора на НК - посегателства над най-ценното благо на личността, с оглед техния интензитет, честотата на престъпните прояви и предвид облика на визираната инкриминирана дейност в контекста на общата престъпност, навежда на извод за сериозна социална нетърпимост. Това от своя страна сочи, че при избора на наказанието измежду предвидените в закона алтернативи: „Лишаване от свобода” и „Доживотен затвор”, следва да се намери баланса между индивидуалната и генералната превенция, така че това да не бъде възприето като безнаказаност. Социалният отзвук на този вид престъпни деяния и очакванията на гражданите като възмездие и насоченост на обществената превенция в съчетание с ниската степен на възможности за ресоциализация на въззивника мотивираха извода на въззивния съд, че първата инстанция е проявила необосновано снизхождение спрямо Н.Д. приемайки за съответно наказанието „Лишаване от свобода”. Доколкото обаче липса съответен протест въззивната инстанция, въпреки разбирането си, че за постигане целите на наказанието, е наложително възз.Н.Д. да бъде поставен в изолация от обществото до края на живота му, то е лишена от възможност  да коригира присъдата и да влоши положението на въззивника. В този ред на мисли, конкретното престъплението следва да се разглежда като процес, който обхваща цялостното поведение на дееца, манифестирано в определени темпорални рамки. Престъплението не се свежда и изчерпва единствено с момента на нанасянето на конкретното смъртоносно увреждане на жертвата и не може да се разглежда изолирано от цялостното поведение на въззивника при и около осъществяването на деянието. Затова от значение е не само избрания брутален начин и средство за лишаване от живот на Р. И., но предхождащите деянието прояви на агресия – физическа и психическа спрямо пострадалия, към който подс.Д. се отнасял като към „слуга” или „роб”. Особено показателно е и поведението на въззивника след деянието – когато просто изхвърлил трупа на приятеля си на поляната зад блока. Тази проява действително сочи на допълнително субективно отношение към жертвата, изразяващо се в пълно безразличие и липса на каквото и да човешко съчувствие. Казаното по-горе именно мотивира и въззивния съд да приеме, че осъщественото от въззивника поведение разкрива висока степен на жестокост от негова страна. Престъплението е извършено от безчовечна личност, лишена от елементарно осъзнаване на живота извън собствения му такъв като най-висше благо; индивид с липса на емпатия, което води на извод за неговата висока степен на опасност и за останалите членове на обществото. Всичко изложено по-горе не може да бъде противопоставено на влошеното му здравословно състояние, резултат на претърпяно през 2013 г. ПТП, надценено от първата инстанция като смекчаващо вината му обстоятелство. Въззивната инстанция не споделя виждането на защитата, че психическото състояние на въззивника е обстоятелство, което следва да се цени като смекчаващо отговорността му. На първо място въззивникът безспорно страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата, което обаче го категоризира като източник на повишена опасност за обществото – както вече бе посочено по-горе въззивникът е диссоциална личност, склонна към асоциално поведение, агресия и безцеремонност по отношение на обществените правила и норми

Съобразявайки горното, въззивният съд намери, че оплакването на защитата за завишеност на наложеното от първата инстанция наказание за несподелимо..

При служебната проверка ВАпС констатира настъпила законодателна промяна в ЗИНЗС  изм. и доп., ДВ бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 7.02.2017 г. Съобразно актуалната редакция на чл. 57 (1) ЗИНЗС съдът е оправомощен единствено да определи първоначалния режим за изтърпяване на наказанието, но не и типа на пенитенциарното заведение, в което да бъде настанен подсъдимия. Това налага присъдата на Разградския окръжен съд да бъде отменена в частта на определяне на вида на пенитенциарното заведение.

Водим от горното и на основание чл.337 и чл.338 от НПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ присъда № 51, постановена на 18.10.2016 г. по НОХД 265/16 г. по описа на ОC – гр. Разград, като я ОТМЕНЯ в частта на определяне на типа затворническо заведение.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда в останалата й част.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването на страните.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                                                                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                             2.